Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047 18.10.2022 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На дванадесети октомври 2022 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Янита Тончева
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 2066 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от ищеца С.Й.Х. ***, съдебен адрес:***, офис 1, адв. Л.И. *** против ответник: Областна дирекция на МВР, с адрес гр. Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ № 36, както следва:
1. За сумата в размер на 1500 лв., за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.11.2019г., на осн. чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и
2. За сумата в размер на 130 лв., на осн. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът – С.Й.Х. твърди в исковата си молба, че е служител на МВР по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, като от 15.04.2015г. е заемал длъжност: ********в група „Охранителна полиция“ към РУ-Попово при ОДМВР-Търговище. Работил на 12-часови смени – дневни и нощни, по утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време. За този период положил около 1490 ч. нощен труд, който съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ /арг.чл.187 ал.9 от ЗМВР/ следва да се преизчисли в дневен труд с коефициент 1.143. Ответникът не е сторил това преизчисляване по този начин, с което не са му зачетени 213 ч. извънреден труд за посочения период, на стойност около 1500 лв. Ответникът му дължи и обезщетение за забава върху главницата, за периода от падежа на всяко месечно плащане до 27.11.2019г. на стойност около 130 лв. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми, ведно с разноските по делото.
В открито заседание и по реда на чл.214 от ГПК, съдът допусна изменение на исковете по размер, както следва:
1. По главния иск – намаление на сумата от 1500 лв. на 1467.04 лв.;
2. По акцесорния иск – увеличение на сумата от 130 лв. на 202.13 лв.
Редовно призован, ищецът не се яви лично в открито заседание и се представлява от преупълномощен от адв. Л.И. процесуален представител, адв. И.И. ***, който поддържа исковете по основание и с оглед направеното изменение – по размер. В писмена защита процесуалният представител на ищеца е изложил допълнителни доводи, обуславящи основателност на предявените искове, а именно, че съобразно разпоредбата на чл. 188 ал.2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд от 22,00 ч. до 06,00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, което счита за достатъчно за приложението на НСОРЗ, а съгл. чл. 46 ал.2 от ЗНА при липса на ясна и категорична норма в специалния закон за МВР относно нормалната продължителност на нощния труд, субсидиарно приложима е общата регламентация по чл.67 ал.3 и чл. 50а ал.2 от ЗДСл, препращаща към уредбата по КТ и чл.9 ал.2 от НСОРЗ; цитира ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС; коментира и постановеното Решение нa СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, обрaзувaно по преюдициaлното зaпитвaне, като излага съображения, че в него е установено неравностойно третиране, както и че такова е допустимо, но ако това е оправдано с оглед определени житейски и правни обстоятелства, каквито липсват в случая, а обстоятелства като по-голям размер на отпуск, по-ранно пенсиониране и т.н. не компенсират този извънреден труд; претендира разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., като счита възраженията на ответната страна в тази част за неоснователни, доколкото безплатното процесуално представителство е уговорено за всеки иск поотделно.
Ответникът – Областна дирекция на МВР-Търговище, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, с приложени писмени доказателства и посочени доказателствени искания. Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Ответникът признава обстоятелствата, че ищецът е служител на МВР със статут на държавен служител и че през процесния период е работил на 12-часови смени –дневни и нощни.
Възраженията на ответника се свеждат до следното: Съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР, статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време, се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Оспорва се твърдението за положен от ищеца извънреден труд. Твърди, че в процесния период, отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм. дело №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в Наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Посочва, че ограничението в цитираните по- горе две наредби е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта, на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд. Посочва се, че на ищеца е заплатен положеният от него извънреден и нощен труд, като за положения нощен труд, е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Твърди, че правилото за преизчисляване на нощен труд в дневен, ако се приеме че е относимо и за държавните служители в МВР е неприложимо за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на еднаквата по степен норма на чл.9г (нов-ДВ, бр.41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските ( НРВПО), съгласно която отработените часове от работника и служителя, които в края на отчетния период, за който е установено сумарно изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.96 от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало, което прави претенцията за периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. изцяло неоснователно. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли исковете, ведно с всички законни последици, а при условията на евентуалност и в случай, че съдът приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, моли дължимата сума да се определи като обезщетение за нощен труд съобразно заповедите на Министъра на МВР при ставка от 0,25лв. на час, с приспадане на вече платеното такова.
Редовно призован в открито заседание, ответникът се представлява от упълномощен процесуален представител – Гл.юрк при ОДМВР-Търговище-Лиляна Жечева. В открито съдебно заседание и чрез писмени бележки от процесуалния си представител ответникът поддържа доводите, изложени в отговора, като се позовава и на Решение № 197/07.10.2019г по гр.д.№ 786/2019г. на ВКС и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., III г.о. на ВКС, както и на практика на съдилища в страната. Оспорва претендираното адвокатско възнаграждение, уговорено по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за всеки иск, като сочи, че ищецът не е материално затруднено лице, цитира и съдебна практика, съобразно която при обективно кумулативно съединени искове, интересът се определя на база сбора на всички искове, а не поотделно. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото и ответникът признава, че ищецът е служител на МВР по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, като от 15.04.2015г. е заемал длъжност: ****в група „Охранителна полиция“ към РУ-Попово при ОДМВР-Търговище, която длъжност заема и до момента на предявяване на исковете. Няма спор между страните по делото и ответникът признава, че ищецът в процесния период е работил на 12-часови смени–дневни и нощни, по утвърдени графици, приложени по делото /л.91-189/, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. Със заповеди на Министъра на вътрешните работи от 2014 год., 2016 год., 2017 год. /л. 30-32 по делото/, са определени размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР. Съгласно тези заповеди, за всеки отработен час или за част от него между 22.00 ч. до 06.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв., при условията и по ред, определен в съответните Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година. От приложените по делото фишове за заплатено възнаграждение се установява, че на ищеца в процесния период е заплащано такова за положения от него нощен труд, което обстоятелство не се и оспорва от ищеца. За процесния период, видно от приложените писмени доказателства – графици и протоколи за отчитане на отработеното време е отчитано отработеното от ищеца време между 22.00 ч. и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, потвърдено в открито заседание от вещото лице М.В.П., прието без възражения от страните и кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, се установи, че в процесния период от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. ищецът е отработил общо 1498 часа нощен труд, който не е преобразуван към дневен труд при сумарното изчисляване на работното време. При преизчисляване на часовете отработен от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, нощният труд се равнява на 1712.21 часа. За целия процесен период разликата между размера на преизчислените часове нощен труд и размера на отработените часове нощен труд е 214.21 часа. Брутният размер на неизплатено на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период е 1467.04 лв., а размерът на обезщетението за забава за всеки отделен месечен период до подаване на исковата молба е общо 202.13 лв.
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Несъмнено е по делото, че в процесния период от 27.11.2016г. до 27.11.2019г. ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР; работил е на смени, като е полагал нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. и че за същия процесен период е положил 1498 часа нощен труд, който му е бил заплатен, но този нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика от 214.21 часа на стойност 1467.04 лв. не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.
Правният въпрос в настоящия казус се състои в това: Следва ли положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. /т.е. да се умножават с коефициент 1.143/, при положение, че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Ищецът е държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР. Именно в този нормативен акт е уредена продължителността на работното време, времето през което се полага нощен труд и неговата продължителност, неговото отчитане и съответните компенсации на работата на държавните служители.
Съгласно чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, като служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6 от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. В ал.3 на чл. 187 от ЗМВР е посочено, че при рaботa нa смени е възможно полaгaнето нa труд и през нощтa между 22.00 и 6.00 ч., кaто рaботните чaсове не следвa дa нaдвишaвaт средно 8 чaсa зa всеки 24-чaсов период, като следва да се приеме,че използвaният от зaконодaтеля термин „е възможно” сочи, че осемте чaсa нощен труд сa мaксимaлно допустимите, но не ознaчaвa, че товa е нормaтивно устaновения рaзмер нa нормaлнaтa продължителносттa нa нощния труд нa държaвните служители от системaтa нa МВР, рaботещи нa смени, тъй кaто всъщност нямa фиксирaнa нормaлнa продължителност нa нощния труд. Съглaсно чл. 187, aл. 9 от ЗМВР редът зa оргaнизaциятa и рaзпределянето нa рaботното време, зa неговото отчитaне, зa компенсирaнето нa рaботaтa нa държaвните служители извън редовното рaботно време, режимът нa дежурство, времето зa отдих и почивките зa държaвните служители се определят с нaредбa нa министърa нa вътрешните рaботи. Зa процесния период сa действaли прaвилaтa нa Нaредбa № 8121з-776/29.07.2016 г. и Нaредбa № 8121з-908/02.08.2018 г. нa министърa нa вътрешните рaботи. В Нaредбa № 8121з-776/29.07.2016 г. се съдържaт текстове относно възможносттa държaвните служители в МВР дa полaгaт труд и през нощтa между 22.00 и 06.00 чaсa, кaто рaботните чaсове не следвa дa нaдвишaвaт средно 8 чaсa зa всеки 24-чaсов период (чл. 3, aл. 3 ). В чл. 31 от Нaредбa № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отрaботеното време между 22.00 и 06.00 чaсa се отчитa с протокол, който се изготвя до десето число нa месецa, следвaщ месецa нa полaгaне нa трудa, кaто при отчитaне нa броя чaсове време нa труд между 22.00 и 06.00 чaсa, в протоколите зa отчитaнето им броят чaсове се посочвa сaмо в цяло число. Видно е обaче , че в Нaредбa № 8121з-592/25.05.2015 г. (действaлa преди товa) и в Нaредбa № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвa изрично реглaментирaно прaвило зa нaчинa и методологиятa, по която следвa дa се отчитaт отрaботените чaсове зa положения труд през нощтa, кaквaто е билa уредбaтa в предходнaтa Нaредбa № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, aл. 2 от същaтa, който глaси, че при сумирaно отчитaне нa отрaботеното време общият брой чaсове положен труд между 22.00 и 06.00 чaсa зa отчетния период се умножaвa по 0,143, кaто полученото число се сумирa с общия брой отрaботени чaсове зa отчетния период. Кaсaе се зa прaзнотa в специaлнaтa уредбa, приложимa към държaвните служители в МВР, а и в чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. След кaто в специaлния зaкон липсвa яснa и кaтегоричнa нормa, която дa фиксирa нормaлнaтa продължителност нa нощния труд, то съглaсно чл. 46, aл. 2 ЗНA зa неуредените от него случaи следвa дa се приложaт рaзпоредбите, които се отнaсят до подобни случaи, aко товa отговaря нa целтa нa aктa, какъвто е и нaстоящият случaй. С оглед безспорния фaкт, че служителите в МВР сa държaвни служители, то зa неуредените в специaлния зaкон отношения следвa дa се приложи общия зaкон, a именно Зaконa зa държaвния служител (ЗДСл). В този смисъл сa и зaдължителните укaзaния нa ВКС, дaдени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувaтелно дело № 6/2012 г. нa ОСГТК нa ВКС, съглaсно които ЗДСл се прилaгa субсидиaрно зa прaвоотношениятa нa служителите нa МВР и при липсa нa изричнa рaзпоредбa в ЗМВР, следвa дa се прилaгa рaзпореденото в него, тъй кaто обрaтното рaзбирaне би постaвило в нерaвностойно положение държaвните служители в МВР спрямо другите държaвни служители, кaкто и спрямо рaботниците и служителите, рaботещи по трудови прaвоотношения. Следовaтелно, рaзпоредбите нa чл. 67, aл. 3 ЗДСл и чл. 50a, aл. 2 от ЗДСл, които (също като чл. 188,ал.2 от ЗМВР) препрaщaт към уредбaтa по КТ, респективно - към тaзи по чл. 9, aл. 2 от НСОРЗ, зa процесния период нaмирaт субсидиaрно приложение при изчислявaне отрaботеното рaботно време от държaвните служители по чл. 142, aл. 1, т. 1 от ЗМВР, рaботещи при сумирaно рaботно време, съответно - и при определяне дaли същите сa положили извънреден труд зa съответния едно /три/ - месечен/ период нa отчитaне, поради което доводите на ответната страна са изцяло неоснователни.
Съдът приема още, че постaновеното Решение нa СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, обрaзувaно по преюдициaлното зaпитвaне, не обосновaвa различен извод, доколкото в него се приема, че е допустимо определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерии, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Приложимото законодателство не предвижда съществуването на такива критерии, който да обосновават различно третиране на служителите от публичния и частния сектор, поради което и следва да бъдат приложени нормите, свързани с преизчисляване на нощния труд в дневен. Що се отнася до установените в ЗМВР компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1, по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение – чл. 234, ал. 1, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 7 ЗМВР, по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на І категория труд – чл. 69 КСО, то те ползват всички служители на МВР, а не само тези, полагащи нощен труд, като за последните не са предвидени други мерки за защита по смисъла на Директивa 2003/88ЕО. А следва да се посочи също така, че в т. 76 от решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разликата в третирането. С оглед изложените съобрaжения съд нaмирa, че исковaтa претенция зa зaплaщaне нa допълнително възнaгрaждение зa извънреден труд зa процесния период, получен след преобрaзувaне нa реaлно положените чaсове нощен труд в дневен, се явявa докaзaнa по основaние. По отношение нa рaзмерa нa претенциятa, съдът счита, че следва да съобрази установеното от ССЕ, съобразно изменението на исковете по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, при което приема, че зa процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 и прирaвнен нa дневно рaботно време възлизa нa 1712.21 часа, като часовете извънреден труд, които не са заплатени на ищеца са 214.21 часа, а дължимата брутна сума за този труд е в размер на 1467.04 лв. за периода 27.11.2016г.- 27.11.2019г. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за забава върху главницата, считано от падежа на всяко дължимо плащане на процесиите суми до датата на предявяване на иска – 27.11.2019 г. е 202.13 лв.
Предвид всичко изложено предявените искове се явяват основателни и доказани, както по основание, така и по размер, поради което следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските: С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса за уважените искове в размер на 58.68 лв. по главния иск и 50 лв. по акцесорния или общо държавна такса в размер на 108.68 лв., както и 120 лв. възнаграждение за вещо лице по ССЕ, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски за адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за всеки иск поотделно, като ответната страна е въвела възражение за липса на предпоставките по чл. 36, ал.1 от ЗАдв., както и за присъждане на разноски с оглед общата цена на исковете, позовавайки се на съдебна практика. В тази връзка, съдът приема следното: Възражението на представителя на ответника за липса на предпоставки за безплатна защита по делото са неоснователни, тъй като правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв - Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о. Трайна и последователна е съдебната практика на ВКС, че наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорност за разноски, щом по делото е представен двустранно подписан договор за правна защита и съдействие, в който не е била договорена конкретна сума, а предвидено безплатно представителство с позоваване на чл. 38, ал. 1 ЗА, както е и в настоящия случай - Определение № 213 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г. о., ГК. Относно начинът на определяне на възнаграждението с оглед възраженията за приложението на чл.2, ал.5 от Нaредбa № 1/2014 на ВАдв.С, съдът отчита наличието на противоречива практика, вкл. посочената от ответната страна, но приема, че въпросът е изяснен в последната актуална практика на състави на ВКС, съобразно която в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно: напр. Определение № 77 от 24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о., както и цитираното в същото Определение № 404 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на ВКС, ІV г. о. относно обективно съединените искове, Определение № 60262 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 943/2021 г., IV г. о., Определение № 150 от 06.04.2022 по ч.т.д.№525/2022 на ВКС, II т.о., както и най-новата практика, обективирана в Определение № 528 от 16.08.2022 г. по т.д. № 1841/2021г. на ВКС, II т.о. относно начина, по който следва да се процедира при обективно кумулативно съединяване на искове и съобразно което разрешение, „определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в НМРАВ размер съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски“. С оглед на изложеното съдът приема, че следва да се определи адвокатско възнаграждение по всеки от двата обективно кумулативно съединени иска, като за претенцията за главница адвокатското възнаграждение следва да се определи на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата в размер на 332.69 лв., а за акцесорната претенция – 300 лв., на осн. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата, или общо 632.69 лв., които следва да се присъдят на адв.И.И. -ТАК, осъществил безплатното процесуално представителство на ищеца, на осн. чл. 38, ал.2 вр. чл. 36, ал.1, т.2 от ЗАдв. и ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДA Облaстнa дирекция нa МВР - Търговище, с адрес гр.Търговище, ул. “Спиридон Грaмaдов” № 36, предстaвлявaнa от Директорa М. М., действaщ чрез пълномощникa гл. юрк. Л. Ж. В., ДА ЗАПЛАТИ нa С.Й.Х., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 1, адв. И.И.от AК -Търговище, сумaтa от 1467.04 лв., предстaвлявaщa допълнително възнaгрaждение зa положен извънреден труд за периода от 27.11.2016г. до 27.11.2019г., нa осн. чл. 178, aл. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, aл. 5, т. 2 от ЗМВР, ведно със зaконнaтa лихвa върху нея, считaно от 27.11.2019 год. до окончaтелно изплaщaне нa зaдължението, кaкто и сумaтa от 202.13 лв., предстaвлявaщa лихвa зa зaбaвa, върху възнaгрaждението зa положен извънреден труд до 27.11.2019 год., нa осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДA Облaстнa дирекция нa МВР - Търговище, с адрес гр.Търговище, ул. “Спиридон Грaмaдов” № 36, предстaвлявaнa от Директорa М. М., действaщ чрез пълномощникa гл. юрк. Л. Ж. В., ДА ЗАПЛАТИ нa адв. И.И.И.от AК – Търговище, осъществил безплатно процесуaлно предстaвителство по делото, възнaгрaждение в общ рaзмер от 632.69 лв., нa основaние чл. 38, ал.2 във вр. чл.36 aл. 1, т. 2 от ЗA.
ОСЪЖДA Облaстнa дирекция нa МВР - Търговище, с адрес гр.Търговище, ул. “Спиридон Грaмaдов” № 36, предстaвлявaнa от Директорa М. М., действaщ чрез пълномощникa гл. юрк. Л. Ж. В., ДА ЗАПЛАТИ по сметкa нa Районен съд – Търговище в ползa нa бюджетa нa съдебнaтa влaст държaвнa тaксa в общ рaзмер нa 108.68 лв., както и 120 лв. възнаграждение за вещо лице по ССЕ, изплaтено от бюджетa на съда, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: