РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Пловдив, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300502567 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Д. К. от гр.*** против Решение № 3097/
09.07.2024г. постановено по гр.д.№1876/ 24г. на ПРС – ХVІ гр.с., с което жалбоподателката е
осъдена да заплати на К. Й. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, сумата от общо 7
774, 43 лева- главница, представляваща възнаграждение по чл. 5 ал. 1 от рамков договор за
правна защита и съдействие от 29.11.2022 г., която сума се дължи за извършено процесуално
представителство по 17 броя граждански производства, образувани пред Районен съд
Пловдив, както следва: по гр. дело № 12637/ 2022 г.- сумата от 600 лева; по гр. дело №
12638/ 2022 г.- 760 лева; по гр. дело № 12654/ 2022 г.- 314, 29 лева; по гр. дело № 12657/ 2022
г.- 400 лева; по гр. дело № 12662/ 2022 г.- 500, 14 лева; по гр. дело № 1363/ 2023 г.- 400 лева;
по гр. дело № 1372/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1385/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело №
6389/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6390/ 2023 г.- 400 лева и по В. частно гр. дело № 1637/
2023 г. на Окръжен съд- Пловдив- 400 лева; по гр. дело № 6391/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело
№ 6393/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6394/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6395/ 2023 г.-
400 лева; по гр. дело № 6396/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6397/ 2023 г.- 400 лева и по гр.
дело № 6398/ 2023 г.- също 400 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда- 10.10.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски - държавна такса в размер на 310, 97
лева, съобразно уважения размер на иска.По аналогични на отговора по исковата молба по
1
чл.131 ГПК доводи и възражения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
иска.
Постъпил писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна К. Й. К., в който се
оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима следва разглеждането й по същество.
Съдът е сезиран с иск от К. Й..К. с посочен съдебен адрес в гр. *** против В. Д..К. за
заплащане на сума в общ размер от 7 774,43 лв, въз основа на облигационно договорно
правно основание по сключени първоначално Рамков договор за правна защита и съдействие
с АД “ Г.“ от 12.07.2022г, а впоследствие нов такъв от 29.11.2022г. между настоящите страни
за процесуално представителство, която сума е за претендирани адвокатски възнаграждения
на основание чл.38 ЗА по предоставени от ищцата правни услуги за защита и съдействие с
оглед реализиране на законни права на ответницата по сключени от последната множество
потребителски договори с кредитни институции, предмет на образувани, разгледани и
разглеждани множество граждански дела пред съда. Общият брой от 17 граждански дела
във връзка с производствата по които се претендира заплащане на адв. възнаграждения от
ответника, е описан подробно в първоинстанционното решение в съответствие с искането
на ищцата, както следва по гр. дело № 12637/ 2022 г.- сумата от 600 лева; по гр. дело №
12638/ 2022 г.- 760 лева; по гр. дело № 12654/ 2022 г.- 314, 29 лева; по гр. дело № 12657/ 2022
г.- 400 лева; по гр. дело № 12662/ 2022 г.- 500, 14 лева; по гр. дело № 1363/ 2023 г.- 400 лева;
по гр. дело № 1372/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1385/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело №
6389/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6390/ 2023 г.- 400 лева и по В. частно гр. дело № 1637/
2023 г. на Окръжен съд- Пловдив- 400 лева; по гр. дело № 6391/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело
№ 6393/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6394/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6395/ 2023 г.-
400 лева; по гр. дело № 6396/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6397/ 2023 г.- 400 лева и по гр.
дело № 6398/ 2023 г.- също 400 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда- 10.10.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Претендираното заплащане на адв. възнаграждения от ответника се основава на
обстоятелствата, че независимо от оттеглените от ответника пълномощия първоначално от
АД „Г.“, а в последствие и от ищцата, последната е извършвала процесуални действия по
образуваните съдебни производства в изпълнение на постигнатите договорености по
рамковите договори, в резултат на което някои от тях приключили с влезли в сила съдебни
решения, други останали висящи, а по трети производствата били прекратени,вкл. поради
депозиран лично от ответницата отказ от исковете на основание чл.233 ГПК. С оглед на това
исковите претенции се основават на клауза /по чл.5/ от сключените с ответницата рамкови
договори, че в случай на прекратяване от нейна страна в качеството й на доверител по тях,
същата да дължи на основание чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на адвоката за извършен труд
съобразно нормативните актове, уреждащи минималните размери на адв. възнаграждения.
Така в насока на заявеното искане от ищцовата страна районният съд е отчел извършените
2
от ищцата процесуални действия по всяко едно от описаните по-горе граждански дела за
образуване, изправяне на нередовности във връзка с движението на производството, както и
явяване в съдебно заседание и ангажиране на доказателства по някои от тях. Отчетени са
оттеглените на датата 20.02.2024г. от ищцата в хода на производството по настоящото дело
претенции по две от описаните граждански дела / гр. д. № № 12639/2022г. и 1474/ 2023г./,
като с нов опис е посочена висящността по всяко от останалите дела към този момент,
тези по които се поддържат исковете , при тези, които е постановено решение, но
поради невлизане в сила, възнаграждение не е определено, по тези, по които е определен
хонорар в съответните размери, но ищцата не е упражнила или поради оттеглените
спрямо нея пълномощия не е във възможност да упражни права по реда на чл.248 ГПК,
както и по тези дела, по които ответницата е направила отказ от иска и производството
по делото прекратено.
Така от фактическа страна в изложението на обжалвания акт е установено, вкл. по безспорен
начин фактическите обстоятелства за наличие на сключен безсрочен рамков договор между
страните за ПЗС от 29.11.2022г., както и представеното общо пълномощно за осъществяване
на процесуално представителство, във връзка с които ищцата претендира заплащане на
процесните възнаграждения в качеството си на довереник от ответницата в качеството на
доверител поради прекратяване на договора едностранно от доверителката и дадените във
връзка с договора пълномощия със съответно уведомление от 21.09.2023г., за което
уведомен също и съда по описаните граждански дела. В тази насока са представени
писмени доказателства за водените производства, извършените процесуални действия от
ищцата, както и развилите се безспорни обстоятелства във връзка с прекратяване на
договора между страните, прекратяване на производствата по делата, вкл. поради отказ от
исковете лично от ответницата. Ангажирани са и гласни доказателства/ св. адвокат Д.Г.Б.,
колега по кантора на ищцата/ относно начина, по който ответницата е станала клиент на
кантората, а именно чрез посредник, който посредничил при оформяне на документите, вкл.
при рамковия договор и за извършване на необходими фактически действия по заплащане на
такси, първоначално без осъществена лична среща между страните по процесния договор,
но във връзка с който ответницата получавала отчет. Впоследствие след оттегляне на
пълномощията, членовете на кантората не могли да установят контакт с ответницата. От
фактическа страна районният съд коректно, последователно и ясно е изложил безспорните
между страните обстоятелства, поради което на основание чл.272 ГПК се препраща към
мотивите на обжалваното решение в тази му част.
Въззивният съд обаче не възприема изводите на районния съд от правна страна, въз основа
на които е приет предявеният с правно основание - чл.286 ЗЗД във връзка с чл.36 ЗА иск за
основателен.
Действително съгласно чл.36, ал.1 ЗА адвокатът или адвокатът от ЕС има право на
възнаграждение за своя труд, което определя договорът за правна защита и съдействие като
подвид на договора за поръчка, принципно като двустранен възмезден договор. При
стандартния договор договор за правна защита и съдействие адресат на договорното
3
задължение за заплащане на възнаграждение за положения труд като насрещна престация за
овъзмездяване във всички случаи е доверителят. Договорът за правна защита и съдействие
по чл.38, ал.1 и сл. ЗА предвижда обаче възможността адвокатът или адвокатът от ЕС да
може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на определен кръг лица по
определени критерии за това, описани лимитивно в разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, като
характерът на договорното правоотношение се определя по взаимна воля на страните по
него, доколкото не противоречи на императивни разпоредби на специалния закон – Закона
за адвокатурата. В настоящия случай особена хипотеза от гледна точка на категорията лица
е тази по чл.38, ал. 1, т.2 ЗА, която има защитен характер спрямо материално затруднените
лица , какъвто е настоящия случай и на което съществено основание почива договорната
връзка между настоящите страни по предоставената безплатна правна помощ. С оглед
спецификата на договора за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1 ЗА, този закон
определя с изричната си разпоредба по чл.38, ал.2 ЗА , че в случаите по ал.1 на чл.38 ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя по
размер. В този случай адресат на задължението е насрещната страна по материалното
правоотношение на доверителя, във връзка с което адвокатът по безплатната правна помощ
осъществява процесуално представителство и правна помощ по договора за правна защита и
съдействие. Следователно се намира, че в тази хипотеза на предприета безплатна правна
помощ от страна на адвоката или адвоката от ЕС не е налице условие, при което
категорията „материално затруднени лица“ овъзмездяват оказаната им правна помощ и
съдействие, като водената работа по пълномощие въз основа на такъв договор по чл.38, ал.1
ЗА е на риск от страна на довереника и пряко обусловен от крайния правен резултат по
делото, правна последица от който следва да е осъждането на насрещната страна за
разноски. С Определение № 43 от 10.02.2022г. по гр.д.№ 2611/2021г. , IV ГО , са разгледани
изрично предпоставките, обуславящи правото за присъждане на адвокатско възнаграждение
на адвокат, оказал безплатна правна помощ : 1 / да е оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв и 2/ в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. В тази насока е и практика на
настоящия съд по в.ч.гр.д.№ 632/2025г. по описа на ПОС. В тази насока от Решение № 1126/
23.01.2020г. по адм.д.№ 5496/ 2019г. , V отд. също така се налага извод, че не е от
съществено правно значение дали страна по рамковия договор е адвокатско дружество или
преупълномощен от него един или няколко съдружници. В този смисъла Определение №
196 от 13.05.2021г по ч.т.д. № 1541/2020г. на ВКС – ТК.
В настоящия случай освен това ответницата по предявения иск има качеството на
потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП по материалните кредитни правоотношения
с кредитодателите й, във връзка с което са се явявали защитими правата й по процесните
рамковите договори за правна защита и съдействие, респ. процесния Рамков договор за ПЗС
от 29.11.2022г. Следователно се намира, че така договорената клауза по чл.5 от този рамков
договор, с която е договорена хипотеза, при която се следва заплащане на възнаграждение на
адвоката, дължимо от доверителя по този договор, противоречи пряко на разпоредбата на
4
чл.38, ал.2 ЗА , в противоречие със Закона, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и като такава се
намира за нищожна.
На следващо място следва да се има предвид , че с оглед качеството на потребител на
ответницата по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП, се намира, че спрямо нея с оглед
несъздаване на пречки за реализиране на правата и по недействителни потребителски
договори за кредит от гледна точка на възлагането на последващи разноски, съдебната
практика на СЕС от гледна точка на правните изводи на СЕС по съединените дела С-224/ 19
и С-259/19 във връзка с тълкуването на чл.6, пар.1 от Директива 93/13 с оглед принципа на
ефективност, се налага и следният правен извод: с посочената съдебна практика на СЕС
кредитодателите по потребителските договори се рестриктират при претенциите им спрямо
потребителите за заплащане на разноски, поради което аналогично и по аргумент от по-
силното основание, адвокатите или адвокатите на ЕС следва при оказване на безплатна
помощ спрямо потребители, за които обосновават материална затрудненост, да не
предвиждат случаи, в които последните да следва да поемат разноските си по водене на
делата по потребителските договори, доколкото това е несъответно на характера на
безплатния договор за правна защита или съдействие и в тези случаи би последвал резултат -
влошаване на материална затрудненост на тази категория лица, вкл. потребители.
Не на последно място следва да се посочи, че в случая с оглед установената в процеса във
връзка със събраните доказателства по делото относно практиката за набиране на клиенти
чрез посредник, процесното учредено договорно правоотношение между страните е
несъответно и на разпоредбата на чл. 41 ЗА.
Независимо от гореизложеното за пълнота на изложението въззивният съд намира за
необходимо да отбележи, че не е налице прроцесуална пречка въпреки оттеглените
пълномощия от страна на доверителя спрямо ищцата, последната да реализира правата си за
изменение в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК в случаите, в които са
приключилите гражданските дела с произнасяне по същество, вкл. чрез определяне на
възнаграждението по чл.38 ЗА. За тези случаи компетентен е съдът по конкретните дела за
произнасяне по исканията по чл.248, ал.1 и сл. ГПК във връзка с обема на извършената
работа от проц.представител по делото.
По така изложените по-горе съображения въззивният съд намира предявеният иск за
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а обжалваното решение следва да се
отмени на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 3097/ 09.07.2024г. постановено по гр.д.№ 1876/ 2024г. по
описа на Пловдивски районен съд – ХVI гр.с. , с което В. Д. К., ЕГН: ********** е осъдена
да заплати на К. Й. К., ЕГН: *** сумата от общо 7 774, 43 (седем хиляди седемстотин
седемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки) лева- главница, представляваща
възнаграждение по чл. 5 ал. 1 от рамков договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022
г., която сума се дължи за извършено процесуално представителство по 17 броя граждански
производства, образувани пред Районен съд -Пловдив, както следва: по гр. дело № 12637/
2022 г.- сумата от 600 лева; по гр. дело № 12638/ 2022 г.- 760 лева; по гр. дело № 12654/ 2022
г.- 314, 29 лева; по гр. дело № 12657/ 2022 г.- 400 лева; по гр. дело № 12662/ 2022 г.- 500, 14
лева; по гр. дело № 1363/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1372/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело
№ 1385/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6389/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6390/ 2023 г.-
400 лева и по В. частно гр. дело № 1637/ 2023 г. на Окръжен съд- Пловдив- 400 лева; по гр.
дело № 6391/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6393/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6394/
2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6395/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6396/ 2023 г.- 400 лева;
по гр. дело № 6397/ 2023 г.- 400 лева и по гр. дело № 6398/ 2023 г.- също 400 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда- 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, К А Т О
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. К., ЕГН: *** против В. Д. К., ЕГН: ********** иск за
заплащане на сумата от общо 7 774, 43 (седем хиляди седемстотин седемдесет и четири лева
и четиридесет и три стотинки) лева- главница, представляваща възнаграждение по чл. 5 ал. 1
от рамков договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022 г., която сума се дължи за
извършено процесуално представителство по 17 броя граждански производства, образувани
пред Районен съд -Пловдив, както следва: по гр. дело № 12637/ 2022 г.- сумата от 600 лева;
по гр. дело № 12638/ 2022 г.- 760 лева; по гр. дело № 12654/ 2022 г.- 314, 29 лева; по гр. дело
№ 12657/ 2022 г.- 400 лева; по гр. дело № 12662/ 2022 г.- 500, 14 лева; по гр. дело № 1363/
2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1372/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 1385/ 2023 г.- 400 лева;
по гр. дело № 6389/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6390/ 2023 г.- 400 лева и по В. частно гр.
дело № 1637/ 2023 г. на Окръжен съд- Пловдив- 400 лева; по гр. дело № 6391/ 2023 г.- 400
лева; по гр. дело № 6393/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6394/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело
№ 6395/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6396/ 2023 г.- 400 лева; по гр. дело № 6397/ 2023 г.-
400 лева и по гр. дело № 6398/ 2023 г.- също 400 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 10.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред
ВКС на РБ.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7