Р Е Ш
Е Н И Е № 182/20.10.2022г.
гр. Ямбол, 20.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Кр.Юрукова-Стоянова,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 226 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.211 от ЗМВР във връзка с чл.145 АПК по жалба на И.А.А. ***
против Заповед № 8121К-6539/12.07.2022 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 (т.т. 15, 16, 19, 20, 21, 30 и 31 от ЕК), чл.203. ал.1, т.13 и
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор И.А.А.,
разузнавач V-та степен в сектор 03 „Дигитални анализи и открити източници” към
отдел 02 „Киберпрестъпност” при Главна дирекция „Борба
с организираната престъпност“ - МВР.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в
нарушение на закона и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, т.к. няма ясно посочени фактически и правни основания за издаването й,
не е ясно как е уронен престижа на службата и с какви доказателства се
установява, няма посочена конкретна връзка между твърдяните
деяния и норми от Етичния кодекс, в дисциплинарното производство не е разкрита
обективната истина в нарушение на чл.206 и чл.207 от ЗМВР, събирани са
доказателства в нарушение на закона, използвани са протоколи от досъдебно
производство, които по никакъв начин не ангажират административния съд и не са
изпълнени изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР, поради което се претендира да се
отмени обжалваната заповед и да се присъдят разноски.
В съдебно заседание за оспорващият се явява лично и с адв.Л.В.
от САК, като подържа жалбата с направените искания на посочените в нея основания, доразвити в
писмена защита и писмени бележки, като прилага списък на разноските.
Ответната страна не изпраща представител съдебно
заседание, като чрез процесуалния си такъв юрк.Й.
оспорва жалбата, счита я за неоснователна по съображения посочени в писмена
молба, претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 240 лева, и прави възражение за прекомерност на
размера на адвокатския хонорар.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от Кадрова справка 1266р-8013/24.03.2022 г. И.А.А. е назначен
на работа в МВР със заповед peг.№
8121К-9871/26.10.2018 г. като „Разузнавач VI степен“ в група „Криминална
полиция“, в Районно управление-Б., при ОДМВР-С., считано от 01.11.2018 г. и последователно
е заемал следните длъжности в МВР от 01.11.2018 г. до 21.05.2019 г.-„разузнавач
VI степен“ в група „Криминална полиция“, в Районно управление-Б., при ОДМВР-С.,
със специфично наименование „инспектор“; от 21.05.2019 г. до 04.12.2020 г.-„разузнавач
V степен“ в сектор 03 „Дигитални анализи и открити източници“ към отдел 10 „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР; от 04.12.2020 г. до момента-„разузнавач
V степен“ в сектор 03 „Дигитални анализи и открити източници“ към отдел 02 „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР, като не е награждаван по
време на службата си в МВР и са му наложени наказания за службата си в МВР „порицание“
за срок от 6 месеца от Директора на
ГДБОП, считано от 06.04.2021 г. и „мъмрене“ за срок от един месец, считано от
13.08.2021 г., които наказания са заличени по силата на чл.213 от ЗМВР.
До министъра на вътрешните работи е постъпило Предложение
№ 1266р-28850/17.11.2021 г. по описа на ГДБОП-МВР за образуване на производство
за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по отношение на инспектор
И.А.А., в което се посочва че последния е задържан в
гр.С. с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ и са му
повдигнати обвинения във връзка с данни за съпричастност към извършване на
престъпление по чл.198, ал.1 НК и по случая е образувано досъдебно производство
№430/2021 г., пр.пр. №43807/2021 г. Отразено е, че действията
на инспектор А. следва да бъдат квалифицирани като престъпления по смисъла на
чл.198, ал.1 НК, а именно грабеж, като едновременно с това с описаните действия
А. е нарушил и етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР“, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР,
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата“, се налага дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Със Заповед №8121К-11862/19.11.2021 г., изменена със Заповед 8121К-2659/18.03.2022 г. след обсъждане
на горното преложение министърът на вътрешните работи е образувал
дисциплинарно производство срещу инспектор И.А.А.,
разузнавач V-та степен в сектор 03 „Дигитални анализи и открити източници“ към
отдел 02 „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР, определил
е поименно състава на дисциплинарно разследващия орган, неговите задачи и срока
за изпълнението им. Заповедите са връчени срещу подпис на А., който е посочил Л.В.
за подпомагащ защитата.
В изпълнение на възложеното му дисциплинарно
разследващия орган е изготвил Обобщена
справка УРИ 1266р-11691/03.05.2022 г. и Становище УРИ 1266р-12635/12.05.2022
г., с които предлага на основание чл.194, ал.2, т.4 във връзка с чл.203, ал.1,
т.13 ЗМВР на инспектор И.А.А.-разузнавач V степен в
сектор 03 „Дигитални анализи и открити източници“ към отдел 02 „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР да бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и му бъде прекратено служебното правоотношение
на основание чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР.
Със Заповед № 8121 к-6539/12.07.2022 г. министърът на
вътрешните работи след запознаване с материалите в дисциплинарното дело, на основание
чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 (т.т.
15, 16, 19, 20, 21, 30 и 31 от ЕК), чл.203. ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното
правоотношение в МВР на инспектор И.А.А., разузнавач
V-та степен в сектор 03 ..Дигитални анализи и открити източници” към отдел 02 „Киберпрестъпност” при Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“-МВР, която заповед е получена от последния на
15.07.2022 г.
Като доказателство по делото е приобщени преписката по
издаване на горната заповед ведно с находящите с в
нея материали.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед
№ 8121К-6539/12.07.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на
основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 (т.т. 15, 16, 19, 20, 21, 30 и 31 от ЕК), чл.203. ал.1, т.13 и
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор И.А.А.,
разузнавач V-та степен в сектор 03 „Дигитални анализи и открити източници” към
отдел 02 „Киберпрестъпност” при Главна дирекция
„Борба с организираната престъпност“ - МВР.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Оспорената заповед
на министъра на вътрешните работи е постановена от надлежен орган, в
кръга на неговата компетентност по чл.204, ал.1, т.1 ЗМВР и в изискуемата
писмена форма с мотивирана заповед при спазване на процедурата визирана в
закона. Не са налице и противоречия с материалноправните
норми или несъответствие с целта на закона.
В административното производство не са допуснати
нарушения на процедурата, които да опорочават издадената заповед.
Изпълнено е изискването на чл.195, ал.1 ЗМВР
дисциплинарното наказание да бъде наложено не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Според дефиницията на чл.196, ал.1 ЗМВР
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, като ал.2 посочва, че дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
Налице е константна съдебна практика, обективирана в Решение № **** от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № ****/2015г., 5-членен с-в, докладчик съдията Л.М.,
Решение № 7186 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. №
1846/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Г.Г.,
Решение № 7513 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. №
4539/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Н.Д., Решение № 8908 от
28.09.2007 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2007 г.,
5-членен с-в, докладчик съдията Т.Н., Решение № 11364 от 5.10.2009 г. на ВАС по
адм. д. № 10434/2009 г., 5-членен с-в, докладчик
съдията С.А. и Решение № 2216 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 15489/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Г.К..
По смисъла на същата
нарушението се счита за открито когато органът, който е компетентен да
наложи дисциплинарното наказание разполага с достатъчно доказателства за
нарушението и самоличността на нарушителя и този момент не се идентифицира с
момента на откриване на дисциплинарното производство, защото към него не може
да има достатъчно доказателства, т.е. релевантният момент е най-ранната дата,
на която обобщената справка е доведена до знанието на компетентния наказващ
орган, т.к. преди това той не е разполагал с достатъчно данни за нарушението и
нарушителя и не е могъл да издаде процесната заповед,
поради което и всеки по-ранен момент не може да се свърже с момента на
откриване на нарушението по смисъла на 195, ал.1 ЗМВР и съответно теченето на
предвидения в тази разпоредба преклузивен двумесечен
срок.
Поради това в случая от Обобщена справка УРИ
1266р-11691/03.05.2022 г. до издаването на Заповед № 8121К-6539/12.07.2022 г.
на министъра на вътрешните работи не са изтекли преклузивните
законови срокове и наказанието е наложено в техните рамки.
На основание и в съответствие с изискванията на чл.207,
ал.1, т.2 във връзка с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР дисциплинарното производство е
образувано с писмена заповед на министъра на вътрешните работи.
Не са допуснати и други процесуални нарушения, т.к. е
спазена процедурата предвидена в чл.205, ал.3 ЗМВР и видно от приложените
заповеди, протоколи и покани, служителя е бил уведомен, че срещу него се води
дисциплинарно производство и му е осигурена възможност както да вземе участие в
него, така и да се запознае със събраните материали, по които да изрази
становище или направи възражение, което по същество е сторил, като е ползвал и
специализирана помощ в лицето на подпомагащия защитата адв.Л.В..
От представеното по преписката е видно, че инспектор И.А.
е запознат с обобщена справка УРИ 1266р-11691/03.05.2022 г. срещу подпис и е
получил материалите от дисциплинарното производство на електронен носител,
връчена му е покана УРИ 1266р-11695/03.05.2022 г. и е дал писмено обяснение УРИ
1266р-11960/04.05.2022 г. във връзка с неправилното адресиране на което, отново
му е изпратена покана №8121р-11371/08.06.2022 г. да даде писмени обяснения/възражения
адресирани до министъра на вътрешните работи, по вмененото му нарушение на
служебната дисциплина, неговата правна квалификация и предложеното в обобщената
справка дисциплинарно наказание и инспектор А. е дал писмено обяснение адресирано
до наказващия орган УРИ 1266р-15707/14.06.2022 г., с което дисциплинарно
наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.206, ал.1 ЗМВР да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание.
В оспорената заповед в съответствие с изискванията на
чл.210, ал.1 ЗМВР са посочени задължителните реквизити, именно извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази
насока всеки от елементите е конкретно и детайлно описан, без да е налице
противоречие, неяснота или бланкетност на
съдържанието.
Жалбата е неоснователна и разгледана по същество.
Административнонаказващият орган е приел за установено, че на 04.11.2021 г. в
жилището на Б.Т., изходящо се в гр.С. на посочения адрес, инспектор И.А., по
негова инициатива и съвместно е криминално проявения Ж.З. и З. Й. са нанесли
побой на Л.Р. (като А. нанесъл два удара с къса тръба по десния крак на
пострадалия), с което са му причинили травматични увреждания в своята
съвкупност реализиращи медикобиологичния признак
..временно разстройство на здравето, неопасно за живота" и неправомерно са
му отнели сумата в размер па 205 лв., мобилен телефон, черен на цвят, марка ..Н."
и лична карта.
Така приетата фактическа обстановка се потвърждава
безспорно и от приобщените в хода на съдебното производство доказателства обективиращи показанията на Л.Р., К.К.,
Б.Т. и Ж.З., както и от проведени оперативно-издирвателни
мероприятия, при които са били открити личната карта и мобилния телефон на
пострадалото лице, както и изготвената на последното съдебномедицинска
експертиза.
Приетото по същество не се опровргава
и от показанията на З. дадени по нчд №3914/2022 г. на
СРС, в които лицето заявява, че е употребило голямо количество алкохол и няма
точни спомени.
В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни
доводите в жалбата, че са събирани доказателства в нарушение на закона и са
използвани протоколи от досъдебно производство, които по никакъв начин не
ангажират административния съд.
От една страна данни въз основа на които се гради
приетата от наказващия орган фактическа обстановка се съдържат в сведенията и
обясненията на изрично поканените лица, имащи отношения към случилото се и са събрани
в хода на самото административно производство.
От друга страна материалите по досъдебното
производство са приобщени към административното, поради което и на основание
чл.171, ал.1 АПК като доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда.
Съгласно чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Посочената норма е бланкетна,
но в настоящия случай ДНО не само се е позовал на нея, но и я е запълнил с
конкретно съдържание, като е посочил текстовете на точки 15, 16, 19, 20, 21, 30
и 31 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (Приет със Заповед № 8121з-348/ 25.07.2014 г., обн., ДВ, бр.67/12.08.2014 г., изм., бр.47/21.06.2016 г.,
бр.5/17.01.2017 г., доп., бр.64/3.08.2018 г.), с което правилно е квалифицирано
поведението на служителя.
Според посочените текстове държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; стриктното
спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането
на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република
България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и
тяхното имущество; пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; се отнася с
уважение към всички представители на обществото; оказва помощ на всяко лице в
опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за предотвратяване
или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства
личността, личната и обществената собственост и защитава гражданите и
имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации; зачита и
спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с
действащото българско законодателство и международните договори, по които
Република България е страна.
Престъпването на въпросните правила от страна на
служителя се установява категорично от събраните в административната преписка
доказателства, в която насока дадените сведения от участващите лица са
еднозначни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се,
което налаги извода за извършване на вмененото
нарушение. Следва да се посочи, че в основната си част цитираните изисквания за
поведение на държавните служители в МВР изискват активно отношение, каквото не
е било проявено, а напротив, налице е участие в противоправни
действия, поради което и съдържащите се данни са достатъчни за установяване на
този елемент от нарушението.
Същевременно е осъществена и втората изискуема
предпоставка с деяниета да са уронващи престижа на
службата.
В тази връзка наказващият орган се обосновава с
обстоятелството, че извършеното с участието па инспектор И.А., е станало
известно на служители на СДВР, на следователи, прокурори и съдии, ангажирани с
наказателното производство и разглежданите мерки за неотклонение, на свидетели
и медицински лица, какга и на неограничен кръг
граждани чрез различни медии („***“, „„***, „****“, „***.**„****“, „*****“,
„******.**“, „****“, „***.**“, „***“, „******“. „***“. „*****“. „**** *********“.
„.****.**“ и други), като новината за случая, че действащ служител на отдел „Киберпресгьпност" при ГДБОП е обвинен за грабеж (Он еър) е намерила широк медиен
отзвук, с което се намалява доверието в МВР и се уронва престижа на органите на
полицията.
Посоченото се потвърждава от приложените към рег.№
8121р-1485/24.01.2022 г. на „Дирекция “пресцентър и връзки с обществеността”
към МВР линкове към публикации в печатни и електронни издания във връзка със
случая, както и отразеното в Предложение № 1266р-28850/17.11.2021 г. по описа
на ГДБОП-МВР, че информацията за инцидента е разпространена чрез различни
медии, а по- конкретно: *****://****.**/****-„Задържаха служител на ГДБОП за
грабеж и побой“; *****://*********.** - „Задържаха служител на ГДБОП, участвал
в побой и грабеж“; *****:*********.** - „Задържаха служител на ГДБОП за грабеж
в столичния квартал "дружба"; *****://***.** - „Задържан е служител
на ГДБОП, присъствал на грабеж в С.“; *****://***.*****.** - Задържаха служител
на ГДБОП за грабеж и побой“.
Поради това е неоснователен довода в жалбата, че не е
ясно как е уронен престижа на службата и с какви доказателства се установява, както
и че няма посочена конкретна връзка между твърдяните
деяния и норми от Етичния кодекс, т.к. в хода на дисциплинарното производство
са ползвани всички възможни средства и източници за събиране на информация, за
да се изясни всестранно и обективно случая, с което е изпълнено изискването на
чл.206, ал.3 ЗМВР, че за разкриване на обективната истина могат да се използват
всички начини и средства, допустими от закон.
На следващо място ДНО е изполнил
вмененото му от чл.206, ал.2 ЗМВР задължение при определяне на вида и размера
на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
В посочения аспект от една страна са наведени доводи
защо не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажно,
съобразно критерия определен в чл.198. ал.2 ЗМВР, че маловажно е нарушението,
при което отклоненията от изискванията е незначително, докато в случая с оглед
произтичащите в конкретния случай неблагоприятни последици за престижа и
доброто име на службата, неправомерното поведение на инспектор И.А. е
несъвместимо със завишените изисквания за интегритет. предявявани към
държавните служители в МВР и следва да се квалифицира като тежко по смисъла на
чл.203, ал. 1,. т.13 от ЗМВР.
От друга страна е налице детайлна мотивировка въз
основа на какво е определен вида и размера на наказанието, при което са взети
предвид, че нарушението е тежко, защото съществено засяга обществени отношения,
свързани със защитата на здравето, личното достойнство и имуществото на всеки
гражданин и разрушава авторитета и доброто име на органите на полицията, чиято
задача е да ги брани от неправомерни посегателства; че поведението на инспектор
И.А. е нанесло сериозна вреда върху авторитета на ГДБОП-МВР и на институцията
МВР като цяло и с действията си служителят е създал в гражданите негативни
настроения не само към себе си, но и към институцията, в която работи, като е застрашено
доверието, което добросъвестни служители на министерството градят със своя ежедневен
труд в полза на обществото; че като служител на МВР в нарушение на законовите
норми, противоправното поведение на инспектор И.А. не
съответства на призванието му да се бори за спазване на законността и вместо да
предотвратява противоправните посегателства върху
граждани, той сам организира и участва в неправомерно използване на физическа
сила над Л.Р. и отнемането на пари и вещи от пострадалия; че деянието е
извършено при форма на вина „пряк умисъл", като инспектор И.А. е съзнавал
неговия противоправен характер, искал е и е
предвиждал последиците от него( както и цялостното поведение на служителя през
време на службата, че през време на работата си в МВР инспектор И.А. не е
награждаван и не е наказван (няма наказания незаличени по реда чл.213, ал.1 ЗМВР).
Въпреки дадените му изрични указания за носената от
него доказателствена тежест и осигурена процесуална
възможност, оспорващия не представи и не ангажира доказателства, които да
установят твърденията ми и да обусловят изводи различни от направените.
Поради това административния орган е направил
обоснован извод за осъщественото от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР, което е тежко по смисъла на чл.203,
ал.1, т.13 ЗМВР, защото е уронващо престижа на службата и за същото се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
Заповедта съответства на закона и в частта й, с която
е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР, т.к. сътласно чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР основание за това е налагането на дисциплинарно наказание
"уволнение".
Предвид посоченото съдът приема, че оспорената заповед
на министъра на вътрешните работи е законосъобразна като издадена от
компетентен орган в рамките на предоставените му със закон правомощия и с нея е
наложено дисциплинарно наказание, респ. е прекратено служебното правоотношение
на държавния служител в МВР, в съответствие с административнопроизводствените
правила, приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно заявеното искане
следва на основание чл.143, ал.4 АПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
ответната страна направените разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, като претенцията се отхвърли за разликата
до 240 лева поради неучастие на процесуален представител в проведените съдебни
заседания, както и да се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на
направените от него разноски.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.А.А.
*** против Заповед № 8121К-6539/12.07.2022 г. на Министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА И.А.А. *** да заплати на Министерство
на вътрешните работи направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева,
като отхвърля искането в разликата му до 240 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.А.А. *** за
присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.