Р
Е Ш Е
Н И Е № 56/28.3.2022
г.
28.03.2022 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
при секретаря Велина Митева,
разгледа докладваното от съдия В. Драганов адм. д. № 324 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на Д.А.Г. ***, депозирана чрез адвокат Ж.Т. ***, със съдебен адрес:***, офис 7,
против Заповед № РД-ЧР-25-16 от 25.11.2021 г., издадена от Директора на
Областна дирекция „Земеделие“, гр. *, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т.
7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от Закона
за държавния служител (ЗДСл), считано от датата на издаване на заповедта, е
прекратено служебното ѝ правоотношение на длъжност „Началник на Общинска
служба по земеделие–* и офис *“ към ГД „Аграрно развитие“ при Областна дирекция
„Земеделие“-*, с придобит ранг II младши.
С доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт се иска отмяната му по съображения за произнасяне при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в разрез с материалния закон. Конкретно се твърди, че в оспорената
заповед липсват фактическите основания за издаването ѝ; сочи се, че като
правно основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката е цитирана разпоредбата на чл. 107, ал. 1,
т. 7 от ЗДСл, но по никакъв начин от изложеното в акта не става ясно на какви
точно изисквания оспорващата не отговаря, за да се обоснове извод за наличието
на визираната хипотеза, което според твърденията в жалбата съставлявало пълна
липса на мотиви, респ. – основание за отмяна на акта поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В допълнение се излагат доводи,
че предвидените в чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл изисквания са кумулативни, което
означава, че разпоредбата може да се приложи само ако нарушението съществува и
към момента на прекратяване на служебното правоотношение. От съдържанието на
оспорения административен акт според жалбоподателката
обаче не можело въобще да се установи към кой момент тя не е отговаряла на
минималните изисквания за заемане на длъжността; сочи, че от съдържанието на
акта ставало ясно, че от административния орган анализ не е направен, а чисто
формално, при това само цифрово, е посочена нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от
ЗДСл; аналогично било положението и при цифровото посочване на разпоредбата на
чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл – налице била пълна липса на отбелязване на кое
минимално условие от визираните в тази норма Г. не отговаря. Предвид така
посочените съображения за оспорващата било невъзможно да изложи доводи в своята
защитна позиция, включително и по тълкуването на разпоредбите на Класификатора
на длъжностите в администрацията (КДА) и на Наредбата за прилагането му (НПКДА)
в контекста на конкретния казус. От друга страна се излагат твърдения, че към
момента на издаване на заповедта - 25.11.2021 г., жалбоподателката
е била в отпуск поради временна неработоспособност, като самата заповед е
връчена на 26.11.2021 г. лично на Г. в дома ѝ в гр. * от лице,
легитимирало се с пълномощно като представител на органа по назначаването, но и
към този момент оспорващата била в отпуск, което обяснявало така направеното
връчване на заповедта. По изложените съображения се иска отмяната на акта, като
на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е отправено и искане съдът да възстанови Д.А.Г.
на предишната длъжност „Началник на ОСЗ-* и офис *“ към ГДАР при ОД „Земеделие“
- *. Претендират се и разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката
Г., редовно призована, участва лично и с упълномощения от нея процесуален
представител - адвокат Ж.Т. от АК-Ямбол, която поддържа изцяло жалбата и
изложените в нея основания. Посочва, че оспорената заповед е издадена повторно
след оттегляне на първоначално издаден такъв акт на същото правно основание,
със същия адресат и със същия орган на издаване, с оглед на което счита, че
актът не отговаря на изискванията на чл. 156 от АПК, тъй като в същината му не
е мотивиран с нови обстоятелства, налагащи преиздаването. В допълнение сочи, че
към момента на повторното прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателката притежава изискуемите минимални изисквания
за заемане на длъжността. Подробни съображения излага в писмени бележки. Иска
отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна с присъждане в полза на
оспорващата на разноските по делото.
Ответната страна – Директорът на ОДЗ-*, представлявана
в процеса от главен юрисконсулт Е.К., оспорва депозираната жалба като изцяло
неоснователна. Подробно развити съображения се съдържат в представено по делото
Становище вх. № 2879 от 20.12.2021 г., в което конкретно се излагат твърдения,
че оспорващата не е отговаряла на изискванията по ЕКДА за заемане на длъжността
„старши експерт“ в ОСЗ-* при ОДЗ-Ямбол към МЗХ още при първоначалното ѝ
назначаване на държавна служба през 2011 г., тъй като не притежавала изискуемия
се според класификатора в редакцията към 21.09.2010 г. професионален опит от 2
години; излагат се и твърдения, че изискванията по ЕКДА досежно
наличен професионален опит за заемане на съответната длъжност не били изпълнени
нито към момента на назначаването на Г. за изпълняващ функциите на Началник
ОЗС-* през 2017 г., нито към момента на назначаването ѝ след проведения
конкурс за длъжността със Заповед № РД 07-3638-233 от 13.12.2017 г. В съдебно
заседание редовно упълномощеният процесуален представител поддържа тезата за
неоснователност на жалбата, като твърди, че не са налице посочените в жалбата
нарушения на административнопроцесуалните правила и
на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 4 от АПК. Подробни съображения излага
в писмена защита. Иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователна жалбата срещу оспорения административен акт. Не се претендират
разноски, но се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По делото са събрани писмени
доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на
оспорената заповед, включително и служебното досие на оспорващата. Приобщени
към доказателствения материал са също адм. д. № 290/2020 г. и адм. д. №
139/2021 г. - и двете по описа на ЯАС.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото заверено копие
на трудовата книжка на Д.А.Г. се установява, че за времето от 12.10.2006 г. до
07.10.2009 г., или 02 години, 11 месеца и 24 дни, същата е работила по трудово
правоотношение в „Инсекта 2000“ ООД, Агроаптека като „продавач-консултант“; за времето от
20.06.2013 г. до 17.10.2016 г. (03 години, 03 месеца и 27 дни) оспорващата е
работила по трудово правоотношение в „Оренда 777“
ЕООД, офис град * като „офис мениджър“ с код по НКПД 2011 г. 33413004 –
„административни приложни специалисти“).
Със Заповед № ЧР-02-10 от 02.02.2011 г. на Директора на ОД „Земеделие“-* Д.А.Г.
първоначално е назначена за държавен служител на длъжност „старши експерт“ в
Общинска служба по земеделие–* при ОДЗ-Ямбол към МЗХ с ранг V младши. Така
възникналото служебно правоотношение е прекратено със Заповед № РД-12-1106-88
от 19.06.2013 г. на органа по назначаването на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2
и чл. 108 от ЗДСл. След подадено Заявление вх. № РД-16-3297 от 13.10.2016 г. е
издадена Заповед № РД-07-3297-270 от 17.10.2016 г. на Директора на ОД
„Земеделие“–* за назначаване на Г. на длъжност „младши експерт“ в ОСЗ-* към
ГДАР при ОДЗ-Ямбол с ранг V младши, като служебното
правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 и чл. 108 от ЗДСл
със Заповед № РД-07-2115-104 от 17.07.2017 г. на органа по назначаването. С
Молба вх. № РД-16-2107 от 17.07.2017 г. оспорващата е поискала да бъде
назначена по заместване като старши експерт в ОДЗ-* и със Заповед №
РД-07-2116-106 от 17.07.2017г. на Директора на ОД „Земеделие“, гр. Ямбол жалбоподателката е назначена на длъжност „старши експерт“ в
ГД „Аграрно развитие“ при ОДЗ-*. Със Заповед № РД-07-2719-140 от 15.09.2017 г.
на Директора на ОД „Земеделие“—* служебното правоотношение с жалбоподателката на длъжност „старши експерт“ в ГД „Аграрно
развитие“ при ОДЗ–* е прекратено въз основа на подадено от нея Заявление вх. №
РД-16-2719/15.09.2017 г. за освобождаване от заеманата длъжност поради
спечелване на конкурс за длъжността „старши експерт“ в ОСЗ-* - офис * и
двустранно подписано между органа по назначаването и държавния служител Споразумение
за прекратяване на служебно правоотношение от 15.09.2017 г. Със Заповед №
РД-07-2719-142 от 15.09.2017 г. на Директора на ОДЗ-* Г. е назначена за
държавен служител на длъжността „старши експерт в ОСЗ-*, офис *“ към ГД „Аграрно
развитие“ при ОДЗ-Ямбол с ранг V младши. С Предложение изх. № РД-16-3238 от
03.11.2017 г. Директорът на ОДЗ-Ямбол предложил на основание чл. 82, ал. 1 от
ЗДСл да бъде изменено служебното правоотношение на Г., като тя бъде
преназначена от длъжността „старши експерт в ОСЗ *, офис *“ на длъжността
„старши експерт в ОСЗ-*“ към ГДАР при ОДЗ - *. Предложението било прието от Г.
на 03.11.2017 г., видно от направените в него отразявания, и на същата дата
Директорът на ОД „Земеделие“-* издал Заповед № РД-07-3239-203 за
преназначаването на оспорващата на посочената длъжност, считано от 06.11.2017
г. Със Заповед № РД-07-3249-204 от 06.11.2017 г. на органа по назначаването на Г.,
заемаща длъжността „старши експерт в ОСЗ *“, е наредено да изпълнява функциите
на Началник ОСЗ-* за времето от 06.11.2017 г. до 20.12.2017 г., а със Заповед №
РД-07-2270-208 от 08.11.2017 г. Д.Г. е определена за председател на комисиите
по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ в частта, касаеща
землищата на община *, за стопанската 2017-2018 г.
С Обявление за провеждане на конкурси за
държавни служители на основание чл. 14 от Наредбата е обявен конкурс за
длъжността „Началник на ОСЗ-*“ към ГДАР при ОДЗ-*. В обявлението са посочени и
конкретните условия, на които следва кандидатите да отговарят, както и
необходимите документи за кандидатстване. Въз основа на представените документи
и съставения от конкурсната комисия протокол като отговаряща на съответните
условия Г. е допусната до участие в конкурса, който впоследствие спечелила
(Доклад на конкурсната комисия с вх. № РД-16-3631 от 12.12.2017
г.), подала заявление за назначаване на длъжността и със Заповед №
РД-07-3638-232 от 13.12.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“—* служебното
правоотношение на жалбоподателката на длъжност
„старши експерт в ОСЗ-*“ към ГД „Аграрно развитие“ при ОД „Земеделие“, гр. *, е
прекратено, считано от 18.12.2017 г., а със Заповед № РД-07-3665-233 от
13.12.2017 г. на органа по назначаването Д.А.Г. е назначена на длъжност
„Началник на ОСЗ-*“ към ГД „Аграрно развитие“ при ОД „Земеделие“ – * с придобит
ранг III младши. Впоследствие, със Заповед № РД-07-211 от 22.01.2018 г. на
компетентния орган Г. е преназначена от длъжност „Началник на ОСЗ-*“ на
длъжност „Началник на ОСЗ-*“ в ГД „Аграрно развитие“ при ОД „Земеделие“-*. Със
Заповед № РД-07-369-18 от 31.01.2018 г. на Директора на ОД „Земеделие“–*, (в
сила от 01.02.2018 г.), Д.Г., заемаща длъжността „Началник на ОСЗ-*“, е
определена да изпълнява и незаетата длъжност „Началник на ОСЗ-*“ към ГД
„Аграрно развитие“ при ОД „Земеделие“-*. Със Заповед № РД-16-229-1 от
31.07.2018 г. на Директора на ОД „Земеделие“-*, считано от 02.08.2018 г., Г. е
преназначена от длъжност „Началник на ОСЗ-*“ при ГДАР на длъжност „Главен
експерт“ в ОСЗ-„Т.-*“, гр. * към ГД „Аграрно развитие“ при ОД „Земеделие“-*.
Впоследствие от изпълняващия длъжността Главен директор на ГДАР при ОДЗ-Ямбол е
направено предложение за повишаване в длъжност на служителката Г. на длъжността
„Началник на ОСЗ-*“ към ГДАР при ОДЗ *, съответно - със Заповед № ЧР-13-5 от
14.08.2018 г. на Директора на ОД „Земеделие“–*, считано от 14.08.2018 г., Д.Г.
е преназначена от длъжността „главен експерт“ в ОСЗ „Т.-*“ към ГДАР на
длъжността „Началник на ОСЗ-* и офис *“ към ГД „Аграрно развитие“ при ОД
„Земеделие“-*. Считано от 01.03.2020 г. Д.Г. на длъжност „Началник ОСЗ“ е
повишена от ранг III младши в ранг II младши съобразно Заповед № РД-05-02-5 от
27.02.2020 г. на Директора на ОД „Земеделие“–*. За времето от първоначалното
възникване на служебното правоотношение до момента на прекратяването му на
заеманата длъжност „Началник“ са провеждани ежегодните оценки за изпълнението
на длъжността, като видно от съдържащите се в приобщеното по делото служебно
досие материали, констатациите са за положителни резултати при справяне с
възложената работа на заеманите длъжности, включително и за длъжността
„Началник“.
На 14.10.2020 г. от Директора на ОД
„Земеделие“—* е издадена Заповед № ЧР-24-5, с която едностранно без
предизвестие е прекратено служебното правоотношение с Д.А.Г. с място на работа
ОСЗ-* към ОД „Земеделие“-* на длъжност „Началник“, с ранг II младши, считано от
датата на връчване на заповедта - 16.10.2020 г. Въз основа на подадена против
акта жалба е образувано адм. д. № 290/2020 г. на
Административен съд-Ямбол, приключило с Решение № 226 от 21.12.2020 г.,
отменено с Решение № 5228 от 23.04.2021 г. по адм. д.
№ 2537/2021 по описа на ВАС. Върховната инстанция върнала делото за ново
разглеждане от друг състав на компетентния съд поради констатирани допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила - частична
липса на мотиви, в която връзка са изложени съображения, че твърдението на първоинстанционния съд относно липсата на 4 години
професионален опит за заемане на длъжността е без направени фактически
установявания по приложените трудова и служебна книжки относно
продължителността на трудовия и служебен стаж на оспорващата и при липса на
констатации коя част от тях не съставлява професионален опит по смисъла на т.
199 от КДА. Въз основа на отменителното решение на
ВАС пред ЯАС е образувано адм. д. № 139/2021 г.,
приключило с Определение № 319 от 22.06.2021 г., с което жалбата е оставена без
разглеждане; производството по делото е прекратено по молба от оспорващата
поради постигнато извънсъдебно споразумение от 11.06.2021 г между страните. По
делото с Молба вх. № 1541 от 21.06.2021 г. е представено заверено копие на
Заповед № РД-ЧР-24-7 от 11.06.2021 г. на Директора на ОДЗ-*, с която е отменена
Заповед № ЧР 24-5 от 14.10.2020 г. - предмет на оспорване по делото, и считано
от 14.06.2021 г. Д.А.Г. е възстановена на работа в Общинска служба по
земеделие-* и офис * към ОД „Земеделие“, гр. * на заеманата от нея длъжност
„Началник“ с ранг ІІ младши. При тези установявания съдът приел, че са налице
основания за прекратяване на делото по смисъла на чл. 159, т. 3 от АПК.
Определението е влязло в законна сила на 02.07.2021 г. В срока по чл. 122, ал.
1 от ЗДСл Д.Г. се явила в администрацията и съобразно наличната в
административната преписка Заповед № РД-ЧР-24-7/11.06.2021 г. била възстановена
на заеманата длъжност, считано от 14.06.2021 г.
За заеманите от оспорващата длъжности и
придобития от нея служебен стаж надлежно е оформена служебна книжка, приложена
по делото, от която се установява, както следва: за времето от 02.02.2011 г. до 20.06.2013 г (02 години, 04 месеца и 18 дни),
Г. е заемала длъжността „старши експерт в ОСЗ-*“ при ОДЗ-* с ранг пети младши;
за времето от 17.10.2016 г. до 17.07.2017 г. (09 месеца и 19 дни) оспорващата е
заемала длъжността „младши експерт в ОСЗ-*“ при ОДЗ-* с ранг пети младши; за
времето от 17.07.2017 г. до 15.09.2017 г. (01 месеца и 29 дни) е заемала
длъжността „старши експерт в ГДАР“ при ОДЗ-Ямбол с ранг пети младши; за времето
от 15.09.2017 г. до 06.11.2017 г. (01 месеца и 21 дни) е заемала длъжността
„старши експерт в ОСЗ-*, офис *“ при ОДЗ-Ямбол с ранг пети младши; за времето
от 06.11.2017 г. до 18.12.2017 г. (01 месеца и 12 дни) е заемала длъжността
„старши експерт в ОСЗ-*“ с ранг пети младши; за времето от 18.12.2017 г. до
24.01.2018 г. (01 месеца и 06 дни) е заемала длъжността „Началник на ОСЗ-*“ с
ранг трети младши; за времето от 24.01.2018 г. до 02.08.2018 г. (06 месеца и 08
дни) е заемала длъжността „Началник на ОСЗ-*“ с ранг трети младши, като за
времето от 01.02.2018 г. до 31.07.2018 г. е съвместявала и длъжността „Началник
на ОСЗ-*“; за времето от 02.08.2018 г. до 14.08.2018 г. (12 дни) е заемала
длъжността „главен експерт“ в ОСЗ-„Т.-*“ с ранг трети младши; за времето от
14.08.2018 г. до 16.10.2020 г. е заемала длъжността „Началник на ОСЗ-* и офис *“
с ранг трети младши, като считано от 27.02.2020 г. е повишена в ранг втори
младши; считано от 14.06.2021 г. е възстановена на длъжността „Началник на ОСЗ-*
и офис *“, която е заемала до 25.11.2021 г., когато с процесната
заповед е прекратено служебното ѝ правоотношение.
По жалба от работодателя - Директора на
ОД „Земеделие“-*, отправена чрез РКМЕ до ТЕЛК с Писмо изх. № РД-12-02-883 от
27.10.2021 г., е оспорена правомерността на Болничен лист № Е 20210208662,
издаден на лицето Д.А.Г. на 12.10.2021 г. от ОЛКК - МЦ „Медика – 1“, гр. * (д-р
Г., д-р К., д-р И.) за времето от 12.10.2021 г. до 31.10.2021 г. включително с
диагноза: „Притискане на нервни коренчета плексуси
при болести на междупрешленните дискове“. След като
разгледала наличната медицинска документация, със свое Експертно решение №
1329/184 от 26.11.2021 г. назначената ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Св. П.“,
гр. * отменила БЛ № Е 20210208662 поради констатирано несъответствие между
диагнозата, описана в разчета на представената рентгенография на лумбални прешлени, и диагнозата, с която е издаден
обжалвания болничен лист - сколиозата и остеохондрозата са заболявания обект на ортопедията, а
диагнозата на обжалвания болничен лист е неврологична. От съдържащите се в
административната преписка материали се установява, че във връзка с обжалване
на ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК е образувано административно производство, планирано за
разглеждане на 02.02.2022 г. Липсват данни относно
приключването на това производство със съответен акт, съответно досежно влизането в сила на ЕР на ТЕЛК за отмяна на
болничния лист.
От приобщения по делото Болничен лист №
Е 20212093348, издаден от „АИППМП – Д-р К.Н.П.“ ЕООД, се установява, че считано
от 24.11.2021 г. до 30.11.2021 г., оспорващата е била в отпуск поради настъпила
временна неработоспособност. Не са налице данни по делото за обжалването му.
С Доклад ЧР-09-5 от 24.11.2021 г. (л.
64, гръб) главен юрисконсулт в ДАПФСДЧР е поискал Директорът на ОДЗ-* да
разпореди изготвянето на справка относно стажа на служителя Д.А.Г. на длъжност
„Началник на ОСЗ-* и офис *“ поради установена липса на служебна книжка в
досието. На 24.11.2021 г. Старши счетоводител в ОДЗ-* изготвил Справка за
трудов, служебен и осигурителен стаж на Г. (л. 65), в която е отразен общ стаж
13 години, 09 месеца и 19 дни, 06 години, 03 месеца и 21 дни от който е общ
трудов стаж, а 07 години, 05 месеца и 28 дни – общ служебен стаж (от него 04
години, 05 месеца и 02 дни е положен на експертна длъжност, а 03 години, 02
месеца и 26 дни е положен на ръководна длъжност). Видно от съдържанието на
справката, в посочените в нея периоди служителката е била в отпуск по
бременност и майчинство, което се зачита за общ стаж, но не и за професионален
опит за времето до 2009 г. и от 15.08.2014 г. до 15.09.2016 г.; отбелязано е
също, че за заемане на длъжността „Началник“ се изисква професионален опит 4
години или ранг III младши, а от посочения в справката такъв липсва и към
датата на издаване на заповедта. От Главния юрисконсулт при дирекцията е
изготвено и Становище относно извършен преглед на служебни досиета и Справка за
стаж с изх. № ЧР-09-5 от 24.11.2021 г., в което е посочено, че служителят Д.А.Г.
не отговаря на заложените в чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл изисквания за заемане на
длъжността „Началник на ОСЗ-* и офис *“, тъй като в КДА сред минималните
изисквания за заемане на тази длъжност е посочен 4 години професионален опит, а
в случая след извършения преглед на материалите в служебното досие и
изготвената справка, се установило, че такъв липсва.
На 25.11.2021 г. Директорът на ОД
„Земеделие“, гр. * издал процесната Заповед № РД-ЧР-25-16,
с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7,
ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл едностранно без предизвестие прекратил
служебното правоотношение с жалбоподателката на
длъжност „Началник на ОСЗ-* и офис *“ към ГД „Аграрно развитие“ при ОДЗ-*, с
придобит ранг II младши, считано от датата на издаване на заповедта. От отбелязванията в акта се установява, че същият е връчен
лично на Г. на 26.11.2021 г. Жалба против заповедта е подадена на 10.12.2021 г.
директно до съда, като въз основа на нея е образувано и настоящото съдебно
производство.
При горната фактическа установеност съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. С оглед
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Липсата на някоя от посочените предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед № РД-ЧР-25-16 от 25.11.2021 г., издадена от Директора на
Областна дирекция „Земеделие“, гр. Ямбол, с която, на основание чл. 107, ал. 1,
т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от
ЗДСл, считано от датата на издаване на заповедта, е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателката на длъжност
„Началник на Общинска служба по земеделие–* и офис *“ към ГД „Аграрно развитие“
при Областна дирекция „Земеделие“-*, с придобит ранг II младши. Същата е произнесена след
оттеглянето по реда на чл. 156 от АПК със Заповед № РД-ЧР-24-7 от 11.06.2021 г.
на Директора на ОД „Земеделие“, гр. * на предходно издадената от органа по
назначаването Заповед № ЧР 24-5 от 14.10.2020 г., с която на основание чл. 107,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1
от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на оспорващата.
Процесната
заповед е издадена от материално компетентен административен орган. В случая
съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл това е органът по
назначаването, какъвто според правилото на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“
се явява Директорът на областната дирекция. Спазена е изискуемата писмена форма
при издаването на заповедта. В нея се съдържат визираните
в чл. 108, ал.1 от ЗДСл задължителни реквизити - правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В тази връзка следва да се посочи,
че ЗДСл не въвежда изискване заповедите, с които се прекратява служебно
правоотношение, да бъдат мотивирани с излагане на фактическите обстоятелства,
послужили за издаването им. Следва да се прави разграничение, че за разлика от
общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ излагане и на фактическите
основания за издаване на административен акт, изискването на чл. 108 от ЗДСл е
за административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното
основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобитият ранг на държавна
служба. Посочването на правното основание, на което се издава заповед за
прекратяване на служебно правоотношение, е достатъчно за органа, който издава
акта. Мотивирането от фактическа страна не е изведено от специалния ЗДСл като
абсолютно необходимо условие за законосъобразността на административния акт за
прекратяване на служебното правоотношение. Затова липсата на мотиви, за която
се прави оплакване в жалбата, не е самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед. Съдът намира, че цитираното
правно основание и приложените към административната преписка доказателства
позволяват да се извърши контрол за законосъобразност на волеизявлението на
административния орган. Други
конкретни твърдения за съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на акта извън липсата на мотиви не са наведени от
оспорващата и доколкото съдът не констатира допуснати такива, следва да се
приеме, че не е налице основание за отмяна на спорния акт по смисъла на чл. 146,
т. 3 от АПК.
При преценката досежно
материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът съобрази следното:
Посоченото от органа по назначаване основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката
е това по чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Съобразно
регламентацията на т. 7 от чл. 107, ал. 1 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без
предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията
по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на
правоотношението. В чл. 7, ал. 1 от ЗДСл са разписани условията за
назначаване на държавните служители, като според т. 6 едно от тези
условия е съответното лице да отговаря на
минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или
професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в
нормативните актове за заемане на съответната длъжност (такива изисквания са прецизирани в
Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012
г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от
01.07.2012 година). Следователно, посоченото правно основание за прекратяване на правоотношението на оспорващата изисква
наличие в отношение на кумулативност на две предпоставки
- държавният служител да е назначен при неспазване на условията на чл. 7 от
ЗДСл и нарушението да съществува и към момента на прекратяване на
правоотношението. За да се прецени законосъобразността на издадената заповед на процесното
правно основание, е необходимо да се изследва наличието
на предпоставките към двата релевантни момента и ако към единия
от тях те липсват, то заповедта ще е законосъобразна.
Видно от съдържанието на оспорената
заповед, няма конкретизация относно нарушенията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл,
съществували към двата релевантни момента, с оглед на което съдът дължи
произнасяне относно наличието или липсата, включително и към момента на
издаване на спорната заповед, на визираните в посочената норма изисквания за
заемане на конкретната длъжност. Според конкретиката
на казуса към заеманата от жалбоподателката длъжност
по служебно правоотношение — „Началник на ОСЗ-* и офис *“ в Областна дирекция
„Земеделие“, гр. *, са относими кумулативно дадените в т. 199 от КДА минимални
изисквания, а именно — да има висше образование, квалификационна степен
„бакалавър“, ранг ІІІ младши, професионален опит от 4 години.
От доказателствата по делото и конкретно
от съдържащата се в служебното досие Диплома за висше образование с рег. №
15927 от 01.02.2013 г., издадена от Университет „Професор д-р А.З.“, гр. *, се
установява, че към 18.12.2017 г., когато съобразно Заповед № РД-07-3665-233 от
13.12.2017 г. на органа по назначаването след проведен конкурс Д.Г. е назначена
на длъжността „Началник на ОСЗ-*“ към ГД „Аграрно развитие“ при ОД „Земеделие“–*
с придобит ранг III младши, същата е притежавала висше образование,
образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Екология и
опазване на околната среда“ (Широкопрофилна
програма), с професионална квалификация „еколог“. Тази ОКС е степен на висшето
образование по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗВО и е придобита след
придобиване на ОКС „бакалавър“ по специалност „Агрономство-полевъдство“
съобразно Диплома за висше образование рег. № 23143/2009 г., издадена от
„Аграрен университет“, гр. *, също налична в служебното досие на оспорващата.
Следователно, и към момента на назначаване на длъжност „Началник на ОСЗ“, и към
датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателката
отговаря на изискванията за вид и степен на образование, с които се свързва
заемането на длъжността.
Оспорващата
обаче не е отговаряла към датата на назначаването ѝ на условието да
притежава минимално необходимия за заемане на длъжността професионален опит от
поне 4 години. За да е изпълнено това условие, следва да се вземе предвид
периодът от време, през който служителят е изпълнявал дейности в област или
области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната
характеристика за съответната длъжност съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според функциите,
с изпълнение на които се свързват длъжностите в администрацията, те са
ръководни, експертни и технически (чл. 13, ал. 2 от ЗА). Съобразно разписаното
в чл. 4 от Наредбата за прилагане на КДА длъжността „Началник на Общинска
служба по земеделие“ е „ръководна“ и за нея според КДА се следва ръководно ниво
7А, респ. професионалният опит, съгласно чл. 5 от посочената наредба следва да
бъде свързан с ръководство, планиране, организиране и контрол, съответно с
останалите функции, характеризиращи ръководната длъжност. Доказателства за
такъв професионален опит не са представени от страна на Г.. Този извод е верен
предвид следното:
Видно и от наличната по делото
длъжностна характеристика, изпълнението на длъжността „Началник на Общинска
служба по земеделие“ се свързва с ръководни и контролни функции (напр.,
ръководи, контролира и отговаря за дейността на общинската служба по земеделие,
организира, планира и контролира дейността на службата, като осигурява условия
за изпълнение на възложените задачи и други). Такива функции обаче не са
присъщи нито за длъжностите „младши експерт“ и „старши експерт“, които Г. е
заемала преди назначаването ѝ на длъжността „Началник на ОЗС“, нито за
полагания от нея труд по трудово правоотношение преди назначаването ѝ,
нито за заеманата впоследствие по служебно правоотношение длъжност „главен
експерт“. Видно от наименованието и естеството на функциите, предвидени с
длъжностните характеристики, налични в служебното досие на оспорващата, както и
по аргумент от чл. 6 от Наредбата за прилагането на КДА, длъжностите „младши
експерт“, „старши експерт“ и „главен експерт“ се определят като експертни и не
включват ръководни функции. Аналогичен е изводът на съда и за заеманите от
оспорващата длъжности по трудово правоотношение преди назначаването ѝ на процесната длъжност. От приобщеното по делото заверено
копие на трудовата книжка на Д.А.Г. се установява, че за времето от 12.10.2006
г. до 07.10.2009 г., или 02 години, 11 месеца и 24 дни, същата е работила по
трудово правоотношение в „Инсекта 2000“ ООД, Агроаптека като „продавач-консултант“, а за времето от
20.06.2013 г. до 17.10.2016 г. (03 години, 03 месеца и 27 дни) оспорващата е
работила по трудово правоотношение в „Оренда 777“
ЕООД, офис град * като „офис мениджър“ с код по НКПД 2011 г. 33413004, попадаща
в Клас 3, група „административни приложни специалисти“. Доколкото по делото
липсва представена длъжностна характеристика за тази конкретна длъжност – „офис
мениджър“, за която в жалбата се твърди, че е ръководна, преценката дали същата
се свързва с изпълнението на ръководни функции следва да се извърши въз основа
на разписаните в НКПД 2011 г. правила. Така, съобразно Обяснителни бележки по
обхвата и съдържанието на позициите от структурата на Националната класификация
на професиите и длъжностите, 2011 г. - Клас 3, където попада групата на
административните приложни специалисти, същите осигуряват спомагателни
организационни и комуникационни услуги като използват специални знания за
дейността на организацията, в която работят; те имат контролни функции върху
административния персонал в организацията. Конкретно административните приложни
специалисти изпълняват следните основни задачи: координират, възлагат и проверяват работата на помощен
административен персонал; извършват предпечатна подготовка; подготвят и обработват юридически документи като нотариални актове, завещания, писмени клетвени декларации и досиета по дела;
изпълняват и подпомагат вътрешна комуникация, документация и управленска координация на организационна единица като използват специализирани знания по предмета на
дейността; съставят графици, потвърждават срещи и ангажименти и предават съобщения на клиенти; съставят,
записват и преглеждат юридически досиета и медицински картони, доклади, документи и кореспонденция. Тази група включва няколко единични групи, измежду които е и тази с код 3341 „офис мениджъри“, които според регламентацията в обяснителните
бележки контролират и координират дейности
на служители от клас 4 „помощен административен персонал“. Конкретно офис мениджърите изпълняват
следните основни задачи: координират, възлагат и проверяват
работата на помощния персонал, нает за изпълнение
на следните задачи: текстообработка, деловодство, работа с телефонни централи; въвеждане на данни,
предпечатна подготовка и други общи административни
дейности; съставят работни графици и процедури и координират дейности с други работни звена и отдели; разрешават работни проблеми, подготвят и представят отчети за извършена
дейност и други; обучават и инструктират служители по въпроси,
свързани с техните служебни задължения, процедури за безопасност
и фирмена политика, или организират обучение; оценяват работата на служители и правят съответни препоръки съгласно разпоредби; подпомагат набиране,
събеседване и подбор на персонал.
При сравнението на системата от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика за длъжността
„Началник на ОСЗ“ с тези, характерни за заеманите от Г. преди назначаването
ѝ на процесната длъжност, очевидно са налице
съществени различия между тях – длъжността „офис мениджър“ не включва в себе си
ръководни функции, такива не включват и заеманите от оспорващата експертни
длъжности по служебно правоотношение, както и длъжността „продавач-консултант“,
заемана по трудово правоотношение. Поради това не може да се приеме, че жалбоподателката до назначаването ѝ като „Началник на
ОСЗ“ е извършвала дейност в области, чието функционално изпълнение е в сходство
с функциите, присъщи на длъжността „Началник на ОСЗ-* и офис *“.
Според относимата
към казуса норма на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за прилагане на КДА
професионалният опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен
стаж, осигурителен стаж и за извършване дейност в чужбина. В случая от
приобщените по делото доказателства, в т.ч. и от служебната книжка, не се
установява придобит до заемането на длъжността „Началник на ОСЗ“ стаж в област,
свързвана с ръководни функции, натрупан такъв стаж не се доказва и към датата
на прекратяване на служебното правоотношение. Както се посочи по-горе, периодът
на прослужено време в ОДЗ-Ямбол, отразен в служебната ѝ книжка, касае
времето 02.02.2011 г. — 25.11.2021 г. и обхваща
натрупания стаж на заеманите от Г. длъжности „младши експерт“, „старши
експерт“, „главен експерт“ и „Началник на ОСЗ“. През периодите от време, в
които оспорващата е изпълнявала длъжността „Началник на ОСЗ“, а именно - от
18.12.2017 г. до 24.01.2018 г. (01 месеца и 06 дни); от 24.01.2018 г. до
02.08.2018 г. (06 месеца и 09 дни); от 14.08.2018 г. до 14.10.2020 г. (02
години и 02 месеца) и от 14.06.2021 г. до 25.11.2021 г. (05 месеца и 11 дни),
се равняват на общо 03 години, 02 месеца и 27 дни професионален опит, което е
недостатъчно за удовлетворяване на поставеното от законодателя условие за
заемане длъжността — да е налице професионален опит от минимум 4 години,
натрупан в посочените области на дейност. Аналогичен е и изводът по отношение
натрупания от Г. стаж по трудово правоотношение на длъжността „офис мениджър“ в
размер на 03 години, 03 месеца и 27 дни, по изложените по-горе съображения. При
това положение следва да се приеме, че при назначаването на оспорващата на
длъжност „Началник на Общинска служба по земеделие“, считано от 18.12.2017 г.,
тя не е отговаряла на изискванията за изпълнение на длъжността, което нарушение
съществува и към датата на издаване на оспорения акт 25.11.2021 г. – това по
естеството си е достатъчно основание за прекратяване на служебното
правоотношение, тъй като е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т.
7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл – изпълнени са материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното
правоотношение по отношение минимално изискуемия професионален опит от 4
години.
На следващо място, доказателствата по
делото недвусмислено сочат, че при последното прекратяване на служебното
правоотношение преди назначаването на Г. на длъжността „Началник на ОСЗ–*“ със
Заповед № РД-07-3665-233 от 13.12.2017 г. на Директора на ОДЗ–*, тя е била с
ранг V младши. По делото липсват данни въпреки многократните назначавания и
преназначавания на същата да е определян по-висок ранг от минималния при
спазване правилата на чл. 75 от ЗДСл. Действително, към момента на прекратяване
на служебното правоотношение жалбоподателката е
придобила ранг II младши, който е с една степен по-висок от придобития при
назначаването ѝ. Но тъй като при самото назначаване е липсвал
професионален опит, съответстващ на изискванията за осъществяване на
конкретната дейност, са липсвали и основания да бъде определян минимално
изискуемият по КДА III младши ранг за длъжността, поради което следва да се
приеме, че не е налице хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗДСл, респ. изискването
за ранг също не е изпълнено, което съответно е основание за прекратяване на
правоотношението на посоченото в акта основание - чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.
Независимо от изложеното до тук съдът в
настоящия си състав намира, че актът е произнесен в нарушение на забраната по
чл. 156, ал. 3 от АПК, според която норма оттегленият акт може да бъде издаден
отново само въз основа на нови обстоятелства. Ноторен
факт е, че оттеглянето на оспорения акт е действие, обратно на издаването му -
с него административният орган едностранно прекратява правата и задълженията,
които е разпоредил с акта; то е форма на отзива, при което контролен орган се
явява самият издател на акта. Оттегленият административен акт може да бъде
издаден отново само ако се сбъдне отново фактическият състав на нормата, от
която се черпи правното основание. Оттеглянето на административния акт има
правните последици на отмяната му с влязло в сила съдебно решение, а именно
занапред между страните е установено, че адресатът на акта има право да преклудира разпоредените правни
последици окончателно. Тази същност на оттеглянето на акта е изрично прогласена
в забраната по чл. 156, ал. 3 от АПК – същият акт, т. е. същите правни
последици могат да бъдат разпоредени спрямо същия
адресат само ако настъпят нови обстоятелства, а това са без съмнение нови
фактически основания за издаване на оттегления акт. Никога не може органът да
се позовава на същите факти.
Видно от приобщените по делото
доказателства, процесната Заповед № РД-ЧР-25-16 от
25.11.2021 г. на Директора на ОДЗ-* е издадена след оттегляне със Заповед №
РД-ЧР-24-7 от 11.06.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“, гр. * на предходно
издадената от органа по назначаването Заповед № ЧР 24-5 от 14.10.2020 г. Въз
основа на оттеглянето и сключеното в тази връзка между страните споразумение е
подадена молба от оспорващата за прекратяване на производството по образуваното
пред ЯАС адм. д. № 139/2021 г. с предмет –
законосъобразността на оттеглената впоследствие Заповед № ЧР 24-5 от 14.10.2020
г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на Г.. Според мотивите на влязлото в сила прекратително
Определение № 319 от 22.06.2021 г. в случая е налице хипотезата на чл. 156, ал.
2 от АПК – оттегляне на акта след първото по делото заседание, като предвид
представеното споразумение между страните съдът е приел за безспорно установено
и наличие на съгласието на оспорващата страна, поради което е заключил, че е десезиран с жалбата против Заповед № ЧР-24-5 от 14.10.2020
г., на основание чл. 159, т. 3 от АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил
производството по делото. След влизане в сила на съдебния акт е произнесена и процесната Заповед № РД-ЧР-25-16 от 25.11.2021 г., като
видно от съдържанието ѝ същата е издадена отново на основание чл. 107,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1
от ЗДСл, като с нея са разпоредени същите правни
последици, разпоредени и с оттегления акт -
прекратено е служебното правоотношение на жалбоподателката
на длъжност „Началник на Общинска служба по земеделие–* и офис *“ към ГД
„Аграрно развитие“ при Областна дирекция „Земеделие“-*. При това положение
следва извод, че оспорената в настоящото производство заповед на Директора на
ОДЗ-* по съдържание повтаря предходно издадената, впоследствие оттеглена,
Заповед № ЧР 24-5 от 14.10.2020 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е
прекратено служебното правоотношение на оспорващата. Както се посочи вече,
оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически
основания, а ако бъде издаден, новият акт е материално незаконосъобразен. В
случая, процесната заповед е издадена на основание
чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл.
108, ал. 1 от ЗДСл при същите фактически установявания и със същия адресат,
както оттеглената от самия орган Заповед № ЧР 24-5 от 14.10.2020 г. Липсват
данни за нови обстоятелства, които да обосноват издаването на нова заповед с
подобно съдържание. В тази връзка не може да бъде споделено застъпеното от
процесуалния представител на ответната страна становище, че по смисъла на посочената
разпоредба ново обстоятелство е придобитият за периода от 14.06.2021 г. до
25.11.2021 г. професионален опит, тъй като в случая се касае за възстановяване
на оспорващата на заеманата длъжност вследствие оттеглянето на Заповед № ЧР
24-5 от 14.10.2020 г., а не за нововъзникнало
служебно правоотношение. При липсата на нови обстоятелства, обосноваващи
повторното издаване на акт със същото съдържание по отношение на същия адресат,
разпореждащ същите правни последици, следва да се приеме, че е нарушена установената
в чл. 156, ал. 3 от АПК забрана и на това основание е налице незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора и с оглед
своевременно заявената претенция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
оспорващата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева за платено
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар,
направено от процесуалния представител на ответната страна, съдът счита за
неоснователно, тъй като същият е малко над установения в чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 500 лева.
Водим от горното, Я А С, втори
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-ЧР-25-16 от 25.11.2021 г., издадена от
Директора на Областна дирекция „Земеделие“, гр. *, с която, на основание чл.
107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108,
ал. 1 от ЗДСл, считано от датата на издаване на заповедта, е прекратено
служебното правоотношение на Д.А.Г. на длъжност „Началник на Общинска служба по
земеделие–* и офис *“ към ГД „Аграрно развитие“ при Областна дирекция
„Земеделие“-*, с придобит ранг II младши.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. ЯМБОЛ да заплати на Д.А.Г. от гр. * ул. ****,
със съдебен адрес: гр. ****, адвокат Ж.Т., сумата
от 600 (шестстотин) лева,
съставляваща разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете