ОПРЕДЕЛЕНИЕ
08.04.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито
заседание на осми април
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Савова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Симона Навущанова
като
разгледа докладваното от мл.съдия С. Навущанова в. ч. гр. д. № 123 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх. № 16255/06.12.2019 г., депозирана от А.С.З., ЕГН **********, чрез адв.
Антонина Душева, САК, против Определение от 13.11.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1678/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е прекратено
производството по делото като недопустимо поради липсата на абсолютна
процесуална предпоставка – обезсилена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
966/2019 г. по описа на ДнРС и е жалбоподателят е осъден на осн. чл. 78, ал. 2
от ГПК да заплати на отвтеницата А.Д.С. сторените в производството разноски в
размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че неправилно
първостепенният съд е прекратил производството по делото, без да укаже на ищеца
за възможността му да поиска изменение на иска от установителен към осъдителен.
Направено е искане за отмяна на атакуваното определение, а делото за бъде
върнато на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действие.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК,
е постъпил отговор от насрещната страна А.Д.С., чрез адв. Емил Пилев, САК, в
които се излагат подробни съображения за неоснователсност на депозирана жалба и
се иска оставянето й без уважение.
След служебна проверка на
депозираната въззивна частна жалба, КнОС е констатирал, че същата съдуржа и искане за изменение на
определението в частта за разноските с твърдение, че съдът не се е съобразил с
правната и фактическа сложност на делото и липсата на предстaвени доказателства
за направата на такава. Тъй като по това искане произнасяне дължи районният съд и едва след
неговото произнасяне, въпросът за разноските подлежи на инстанционен въззивен
контрол,
КнОС е прекартил въззивното производство и е върнал делото на РС- Дупница за произнасяне с определение по
чл. 248 ГПК, след което е дал указания да се изпрати преписката на ОС- Кюстендил за произнасяне
по същество.
С определение от
22.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1678/2019 г., Дупнишкият районен съд е
оставил без уважение молбата за изменение в частта за разноските на определение
от 13.11.2019 г., която е инкорпорирана в частна жалба с вх. № 16255/06.12.2019 г., като е
изложил подробни съображения за това.
Срещу това определение е
депозирана частна жалба с вх. №1739/07.02.2020 г., от А.С.З., чрез адв.
Антонина Душева, САК, с която се иска отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно и се излагат подробни съображения в тази насока.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК,
е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна А.Д.С., чрез адв.
Емил Пилев, САК, в които се излагат подробни съображения за неоснователсност на
депозирана жалба и се иска оставянето й без уважение.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
КнОС намира за процесуално
оправдано да бъде разгледана първо частна жалба с вх. № 16255/06.12.2019 г.,
тък като допустимостта на частна жалба вх. №1739/07.02.2020 г. е обусловена от
изхода по същество на частна жалба с вх. № 16255/06.12.2019 г.
Въззивният съд намира частната
жалба с вх. № 16255/06.12.2019 г. за процесуално допустима, подадена е от
надлежна страна, в предвидения за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното
определение, първоинстанционният съд е приел, че не е налице заповед за
изпълнение, тъй като същата е обезсилена и в тази връзка липсва процесуална
предпоставка за съществуването и предявяването на иска по чл. 422 от ГПК. Посочил
е в мотивите си, че след запознаване с ч.гр.д. № 966/2019г. по описа на
РС – Дупница е констатирал, че по повод
депозирано от страна на длъжника възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск в едномесечен
срок от уведомяването. Видно от съобщението до заявителя, същото е връчено на
10.07.2019г. С Определение от 13.08.2019 г., постановено по ч.
гр. д. 966/2019 г. по описа на ДнРС, съдът е обезсилил издадената заповед за
изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист
на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, доколкото заявителят не е представил
доказателства по заповедното производство, че е предявил установителен иск в
законоустановения срок. Посоченото определение от
13.08.2019 г., постановено по ч. гр. д. 966/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница е потвърдено от Окръжен съд - Кюстендил с определение от 04.11.2019 г.,
постановено по в.ч.гр.дело № 522/2019 г. по описа на КнОС, което е
окончателно. Предвид горното и доколкото предмет на установяване на
процесното вземане е именно това по вече обезсилената заповед за изпълнение на
парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по
посоченото по – горе ч. гр. д. 966/2019 г., ДнРС, с обжалваното в
настощото производство определние е прекратил производството по гр. дело №
1678/2019 г. като недопустимо, поради липсата на правен интерес от предявяване на
този установителен иск. Със същото определение е осъдил ищеца-
жалбоподател да заплати сторените от ответника разноски в производството.
Видно от
данните по делото първостепенният съд е сезиран с искова молба, предявена от А.С.З. срещу А.Д.С., с която искова молба, по реда на чл. 422 от ГПК е предявен иск за
установяване съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК от РС - Дупница по ч.гр.д. № 966/2019г. по описа на същия
съд. Към момента на образуване на
делото, първостепенният съд е констатирал, че исковата молба е допустима,
извършвайки необходимата проверка за допустимост на специалното производство по
чл. 422 от ГПК, доколкото към онзи момент издадената заповед за изпълнение не е
била обезсилена.
След
образуване на делото издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 966/2019 г. на ДнРС е обезсилена с Определение от 13.08.2019 г.,
постановено по същото дело, което определение е потвърдено с окончателно
Определение от 04.11.2019 г., постановено по в.ч.гр.дело № 522/2019 г. по описа на
КнОС
Правилна
се явява преценката на първостепенния съд за недопустимост на предявеният от
Лиджър Пропъртис Инвестмънт“ ООД установителен иск по чл. 422 от ГПК, тъй като
не е налице заповед за изпълнение на парично задължение, вземането по която е
предмет на установяване в това специално производство.
Настоящата инстанция обаче намира, че неправилно
първостепенният съд е пристъпил към постановяване на определение за
прекратяване на производство, без преди това да е дал възможност на ищеца да
обоснове интерес от продължаване воденето на установителното производство по
чл. 422 от ГПК при наличието на обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение. С обезсилването на издадена в рамките на заповедното производство
заповед за изпълнение на парично задължение отпада правният интерес от иск за
установяване на вземането и за кредитора възниква интерес от предявяване на
осъдителен иск за същото вземане, съответно от изменение на предявения
установителен иск в осъдителен. В този
смисъл правилно първостепенният съд е приел, че искът е предявен като
установителен в законния срок, но неправилно е приел, че може да се произнесе
по въпроса за допустимостта на предявения иск, без да постави въпроса на
обсъждане с участието на страните, съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 11б. ТР № 4/2013, ВКС, ОСГТК в производството по иска за
установяване на вземането е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане
друг иск на ищеца – чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са налице
условията за приемането им за съвместно разглеждане с предявения иск. Когато по
предявен установителен иск, пред съда се постави въпросът за правния интерес от
неговото предявяване, съдът не може да дава указания на ищеца за наличните
възможности за изменение на иска, но е длъжен служебно да укаже на ищеца да
посочи и представи доказателства за правния му интерес. Ако в указания срок
ищецът премине от установителен към осъдителен иск (съгласно чл. 214 ГПК),
съдът е длъжен да укаже на ищеца и му предостави възможност да внесе разликата
до пълния размер на дължимата по осъдителния иск държавна такса. Така ищецът ще
понесе санкцията за неизпълнение на процесуалните си задължения в заповедното
производство, но няма да изгуби ефекта от прекъсването на давността с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 ГПК свърза ефекта на прекъсването на давностния срок с подаването на
заявлението единствено със спазването на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК). (в този смисъл – Определение № 223 от 9.05.2016
г. на ВКС по ч. гр. д. №1783/2016 г., IV г. о., ГК, постановено по чл.288 от ГПК и Решение № 183/02.11.2016 г. по т.д. № 2588/2015 г. на ВКС, І то).
Предвид изложеното частната жалба
се явява основателна, а обжалваното определение неправилно, поради което следва
да бъде отменено, а делото върнато на ДнРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По
частна жалба с вх. № 1739/07.02.2020 г., КнОС намира следното:
Със
същата се обжалва определение от 22.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 1678/2019 г., с което ДнРС е оставил без уважение молбата за изменение в
частта за разноските на определение от 13.11.2019 г. Тъй като с настоящия
съдебен акт, който не подлежи на обжалване, КнОС отменя изцяло определение от
13.11.2019 г., то за жалбоподателят не съществува правен интерес да позлузи
защита по същата, тъй като той е получил таква с уважаването изцяло на частна
жалба с вх. № 16255/06.12.2019 г. Поради това същата следва да бъде
оставен без разглеждане,
Мотивиран така, Кюстендилският
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 13.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1678/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което
е прекратено производството по делото, като недопустимо поради липсата на
абсолютна процесуална предпоставка – обезсилена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 10.05.2019 г. по ч.гр.д. № 966/2019 г. по описа на ДнРС и
е осъден А.С.З. да заплати на А.Д.С. сумата от **** лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №1739/07.02.2020 г., депозирана от А.С.З., чрез адв.
Антонина Душева, САК, против определение от от
22.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1678/2019 г., по описа на Дупнишкия
районен съд.
ВРЪЩА делото
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението, в частта, с която е оставена
без разглеждане частна жалба с вх. №1739/07.02.2020 г., може да бъде
обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред САС.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: