Р      Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                      град София, 24.09.2020 година

 

         В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:                                        

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                              мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ….....… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №5713 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            Постъпила е въззивна жалба от ищеца – И.С.С. срещу решение №550242 от 30.11.2018 г., постановено по гр.дело №1547/2016г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от И.С.С. срещу Д.С.Ц. и П.С.Ц. при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да прекратят дейността на цехове за производство на мебели и за отливане на стъклопласти, намиращи се в собствения им недвижим имот, представляващ УПИ ХVІ-696, находящ се в с.Мало Бучино, СО район „Овча купел“, кв.4А, с идентификатор №46721.3851.696, както и в частта, в която е осъден И.С.С. да заплати на Д.С.Ц. и П.С.Ц. на основание чл.78, ал.3 сумата от 767.30 лв., представляваща направени разноски по делото.

            Във въззивна жалба са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение на СРС в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се, че правно необоснован и в противоречие на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че процесните цехове за производство на мебели и за отливане на стъклопласти, находящи се в имота на ответниците, не представляват пречка за нормалното ползване на имота на ищеца. Твърди се, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява факта, че процесните цехове за производство на мебели и за отливане на стъклопласти, предмет на предявения негаторен иск, представляват незаконен строеж, който не е в режим на търпимост по смисъла на ЗУТ и създава непреодолими пречки за ищеца да упражнява в пълен обем и пълноценно правото си собственост по отношение на собствения си недвижим имот. Поддържа се, че по делото е доказан факта, че изграденият от ответниците незаконен строеж – преустройство на селскостопански постройки в цехове за производство на мебели и за отливане на стъклопласти, не отговаря на изискванията за отстояние до имота на ищеца, не са спазени действащите правила и строителни норми към момента на извършеното преустройство, не отговаря на предвижданията по действащия подробен устройствен план, преустройството е извършено в нарушение на чл.39, ал.2 от ЗУТ. Излага се още, че от показанията на разпитания по делото свидетел – Николов, се установява факта, че е налице прекомерен трафик на автомобили в имота на ответниците с оглед дейността, която се извършва в процесните цехове, както и има наличие на вредни емисии на прах и шум. В тази връзка се твърди, че дейността на цеховете за мебели и за отливане на стъклопласти пречи на ищеца свободно, необезпокоявано и правомерно да упражнява правото на собственост върху имота, което е основание да се приеме, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения негаторен иск. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

            Въззиваемите страни - Д.С.Ц. и П.С.Ц., чрез адв.Г.Е., депозират писмен отговор, в който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че по делото не е доказано, че дейността на цеховете за мебели и за отливане на стъклопласти, изградени в собствения на ответниците недвижим имот, пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост по отношение на притежавания от него недвижим имот. Поддържа се още, че ищецът не е доказал, че е налице неоснователно въздействие /действие или бездействие/ от страна на ответниците, което да създава пречки по-големи от обикновените за ползването на имота на ищеца. Твърди се, че дейността на дърводелската работилница не създава никакви пречки за нормалното ползване на имота на ищеца, който извод се обосновава на основание констатациите на експертите в приети по делото заключения на съдебно-техническа и съдебно-здравна експертиза, които правилно са кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени. По тези съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция. Представят списък по чл.80 от ГПК.

            Предявени са от И.С.С. срещу Д.С.Ц. и П.С.Ц. при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.109 от ЗС.

            Предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения от И.С.С. срещу Д.С.Ц. и П.С.Ц. при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да прекратят дейността на цехове за производство на мебели и за отливане на стъклопласти, намиращи се в собствения им недвижим имот, представляващ УПИ ХVІ-696, находящ се в с.Мало Бучино, СО район „Овча купел“, кв.4А, с идентификатор №46721.3851.696 по КККР.

            Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената по делото фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

            В конкретния случай не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът - И.С.С. е собственик на следния недвижим имот: УПИ ХІV-703, находящ се в с.Мало Бучино, СО район „Овча купел“, кв.4А по плана за регулация на с.Мало Бучино, представляващ по КККР имот с идентификатор №46721.3851.1985, с площ от 809 кв.м., а ответниците - Д.С.Ц. и П.С.Ц. са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр.София, СО район „Овча купел“, в землището на с.Мало Бучино, представляващ част от бивш стопански двор на ТКЗС „Г.Кирков“ – Суходол, с площ от 9058 кв.м., съставляващ имот пл.№696 по неодобрения кадастрален план на град София, за който е отреден УПИ ХVІ-696 от кв. 4А по регулационния план на град София, м.„с.Мало Бучино“, при съседи: улица, имот на ТКЗС „Г.Кирков“, имот пл. №698 и общинска мера, представляващ по КККР имот с идентификатор №46721.3851.696, заедно с построените в него автокантар с площ от 54 кв.м. и краварник с площ от 766 кв.м., последният с идентификатор №46721.3851.696.1.

            Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от И.С.С. срещу Д.С.Ц. и П.С.Ц. при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да прекратят дейността на цехове за производство на мебели и за отливане на стъклопласти, намиращи се в собствения им недвижим имот, представляващ УПИ ХVІ-696, находящ се в с.Мало Бучино, СО район „Овча купел“, кв.4А, с идентификатор №46721.3851.696 по КККР. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения негаторен иск и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да добави следното:

Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Следователно предявеният иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/ или ограничават тези на потърсилия защита. Функцията на иска е да отрече във всички случаи тези и други аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователни действия, поведение и състояние, както и на премахване на последиците от тях /в този смисъл ТР №31 от 06.02.1985г. по гр. дело №10/84г. на ОСГК на ВКС/.

За да са налице предпоставките на чл.109 ЗС е необходимо наличие на определени действия от страна на ответниците, както и неоснователно да се пречи на упражняването на правото на собственост на ищеца, т.е. двете кумулативно дадени предпоставки, обуславящи основателността на така предявения негаторен иск са: ищецът да докаже, че е собственик на имота, както и че с неоснователните си действия/бездействия ответниците му пречат да упражняват правата си на собственост. В конкретния случай настоящият състав приема, че по делото не е доказана втората от посочените предпоставки от фактическия състав на нормата на чл.109 ЗС.  Когато е предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС, ищецът следва да проведе доказване, че съществуват пречки за служене с имота, по-големи от обичайните съгласно чл.50 от ЗС, а преценката дали са възникнали такива пречки за реализиране правото на собственост съдът извършва въз основа на ангажираните по делото доказателства. С оглед това, че исковата защита по чл.109 от ЗС е предоставена за защита правото на собственост, основателността на иска се преценява предвид това дали възможността за реализиране правото на собственост е ограничена неправомерно. В този смисъл за уважаване на иска не е достатъчно да бъде доказано дали даден строеж е изграден с или без издадени строителни книжа, а следва да бъде установено дали построеното пречи на упражняване правото на собственост в пълен обем. В тази насока са дадените задължителни указания в ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк. д. №4/2015г., ОСГК на ВКС.

С оглед на изложеното по-горе настоящият състав приема предвид вида на търсената защита - искът по чл.109 от ЗС защитава правото на собственост, че наличието на незаконен строеж, респективно липсата на предпоставки за търпимост на строежа по смисъла на ЗУТ, не е достатъчно, за да бъде уважен искът, ако строежът не рефлектира върху упражняване правото на собственост, и обратното - строеж, за който са издадени строителни книжа, или търпим строеж може да представлява такова действие, с което се пречи на нормалното упражняване правото на собственост. Следователно не може да бъде споделен доводът на ищеца, че наличието на незаконен строеж, съответно липсата на предпоставки за установяване на режим на търпимост на строежа, е достатъчно, за да бъде уважена исковата претенция по чл.109 от ЗС. Следва да се посочи, че искът по чл 109 от ЗС

 е насочен към защита нормалното упражняване правото на собственост, при което за уважаването на иска е необходимо да бъде проведено доказване, че изградените цехове за производство на мебели и за отливане на стъклопласти, съответно извършваната в тях дейност, препятстват упражняването право на собственост - в този смисъл решение №23/09.04.2014г. по гр.д.№5465/2013г.