Р Е
Ш Е Н
И Е
№442
гр. Русе, 18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…..гражданска
колегия…. в открито заседание на 25 октомври през две хиляди и деветнадесета
година……… в състав:
Председател
: Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при секретаря…Тодорка Недева…и
в присъствието на прокурора…………
като разгледа
докладваното от съдия Г.Магардичиян в. гр.дело № 588 по
описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Прокуратурата на Република България обжалва
Решение № 1322 от 23.07.2019г, постановено по гр.д.№ 390/19 по описа на РРС, с
което е уважен предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди във връзка с
водено наказателно производство по ДП 26 П/10 по описа на СО-СГП. Излагат се оплаквания
за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила, като е засегнато правото на
защита на ответника. Считат, че исковете за неоснователни и недоказани както по
основание, така и по размер. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд в частта, в която исковете са уважение и да
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени или да се
намали размера на присъдените обезщетения, както и размера на направените по
делото разноски.
Въззиваемият М.В. Ц.счита въззивната
жалба на Прокуратурата на Р България за неоснователна, а постановеното решение в
тази част за правилно.
М.В. Ц.обжалва Решение
№ 1322 от 23.07.2019г, постановено по гр.д.№ 390/19 по описа на РРС в частта, в
която предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен над сумата от 10 000лв до 20 000лв. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение в тази част като счита същото
за необосновано и постановено при противоречие със закона. Иска от съда да
постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд в
частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен и се постанови друго, с
което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се уважи в пълен
размер. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият Прокуратурата на
Република България не е депозирал писмен отговор по жалбата. В съдебно
заседание чрез представителят от РОП счита жалбата за неоснователна, тъй като
счита, че исковете следва да се отхвърлят изцяло.
Въззивният съд намира жалбите за процесуално
допустими – подадени са от страните по спора, в предвиденият от закона срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбите съдът намира следното:
Между страните не съществува спор по отношение на фактите,
че с постановление от 20.01.2011 г. на следовател при СО-СГП по сл.дело №
26П/2010 г. М.Ц. бил привлечен като обвиняем, за това, че на 14.12.2010 г. за
времето от 17.30 часа до 17.35 часа на територията на ГКПП „Дунав
мост-Русе", трасе входящи в Република България товарни автомобили на
служебно гише за проверка на документи, като длъжностно лице, посредством
злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР, полицай
при РДГП Русе, ГПУ Русе, ГКПП “Дунав мост-Русе”, е поискал от св.И.Д.дар, който
не му се следва, за да извърши действия по служба-проверка на документи на
лицето, както и съпътстващите го товара, за да премине той и товарният
автомобил границата през ГКПП с посока вход в Република България, а
именно:"Ц. с действията-след като разлистил паспорта и съпътстващите
товара документи разтърсил паспорта на св.Д.и потъркал пръстите на лявата си
ръка, при което св.Д.попитал-“Здравей, бате.Как си бате?...комшу
пусни ме да мина, бате, какво трябва да сложа, бате?” и Ц. посочил с пръстите
на дясната си ръка “пет” и казал “...беден и това е, къде ще върви... и тогава
поел подадената от Д.една банкнота от 5 /пет/ щатски долара с № ОВ06952857ВВ2
/предварително описана и фотокопирана/, след което
върнал паспорта и придружаващите товара документи на св.Д.с думите “А,
благодаря”.Това било квалифицирано като престъпление по чл.302,т.2,
б."А" във вр. с чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2,
алт.1 от НК. Със същото постановление на ищеца била взета и мярка за
неотклонение “Задържане под стража” за срок от 72 часа от момента на
предявяване на постановлението в 15.20 часа на 20.01.2011 г. Първоначално ищецът бил задържан в Следствения
арест в гр.Русе, а на следващия ден бил конвоиран с още тринадесет лица по
влака до гр.София, до ареста на ул.“Майор Векилски” № 2, като през това време
бил с белезници ( в този смисъл св.Д.П., един от обвиняемите). С
постановление от 22.01.2011 г. на СГП на М.Ц. била
взета мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 3000 лева, вносими в 10-дневен срок (л.54).Св.Д.Петкова, сестра на
ищеца, установява, че сумата била осигурена от съпруга й. С постановление от
06.02.2013 г. на основание чл.234 ал.8 от НПК му била отменена мярката за
неотклонение по ДП № 26-П/2010 г. по
описа на СО-СГП –“парична гаранция” в размер на 3000 лв. На 16.04.2013 г. бил
привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.302 т.1 б.”А”, във вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2
ал.1 от НК. Качеството му на обвиняем продължило до 10.09.15 г. На тази дата
било постановено прекратяване на наказателното производство на основание
чл.199, чл.243 ал.1 т.2 и чл.242 ал.1 пр.1 от НПК, поради липса на достатъчно
непротиворечиви и несъмнени доказателства за извършено престъпление. Поради
несъгласието си изложените мотиви в акта, ищецът обжалвал постановлението пред
Русенски окръжен съд. В тази връзка било образувано ЧНД № 511/2015 г.РОС
потвърдили постановлението на СГП. Ищецът обжалвал акта пред ВтАС. С Определение №12 от 12.02.2016 г. по ВЧНД № 36/2016
г. ВтАС потвърдили
определението на РОС.
Със Заповед рег. №
1185 7/25.03.2011 г., вх.№ 5183 от
30.03.2011 г. на РДГП-Русе, връчена на 30.03.2011 г., на основание чл.228 т.3,
чл.226 ал.1 т.6, чл.227 ал.1 т.7 от ЗМВР на служителя било наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и на основание чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР било прекратено служебното
му правоотношение на държавен служител в МВР. Заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение била обжалвана. С влязло в сила на 08.02.2013 г.
решение по адм.дело№ С-15/2011 г. по описа на Адм.съд София-град, актът бил отменен. На 20.02.2013 г.
ищецът подал заявление до Директора на РД ”ГП”-Русе, че желае да бъде
възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението и със Заповед от
25.03.2013 г., връчена на 19.04.2013 г.,
лицето било назначено като старши полицая /водач на служебно куче/ в
група ”Охрана на държавната граница” от ГПУ-Силистра.
На 25.03.2011 г. на ищеца било отнето разрешението
за достъп до класифицирана информация № 10033 от 07.03.2011 г. на основание
чл.59 ал.1 т.1 във вр. с чл.40 ал.1 т.5 от ЗЗКИ,
издадено от ГДГП.
С трудов
договор № 59/08.04.2011 г., с който ищецът бил назначен като общ работник, при
условията на чл.68 ал.1 т.1 от КТ за срок от един месец, в ”Криста”
ООД-Русе. На 09.05.2011 г. правоотношението било прекратено, поради изтичане на
уговорения срок.На 13.05.2011 г. ищецът се регистрирал в РУ ”СО”-Русе
(л.55-л.57).
При така установената по безспорен начин фактическа
обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че събраните в
производството доказателства сочат на безспорен извод, че са налице
предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в
лицето на Прокуратурата на Република България във връзка с нормата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, според която
Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, без да има
значение дали увреждането е причинено виновно от длъжностното лице (чл.4 от ЗОДОВ).
На
20.01.2011 г. спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.320 т.1 б.”А” във вр. с чл.301
ал.1 пр.1 и 2 , ал.1 от НК, като наказателното производство е било прекратено
от ответника на 10.09.2015 г., поради недоказаност на обвинението. За този период от
20.01.2011 до 10.09.2015г – четири години и осем месеца – извършените
в хода на наказателното производство процесуално – следствени действия, вкл.
постановена мярка на процесуална принуда задържане за срок от 72 часа,след
което вземане на мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 3000лв, през изтеклия продължителен период
от време от повдигане и поддържане на обвинението
спрямо Ц. до
прекратяване на наказателното производство спрямо него, безспорно са засегнали неимуществената му сфера.
Съдът намира за доказани
по основание твърденията в исковата
молба, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са
причинени от продължилото повече от четири години наказателно производство, от
тежестта на обвинението, от мярката за процесуална принуда и мярката за неотклонение, както и от незабавно
последвалото дисциплинарно уволнение на ищеца.
Нормално е да
се приеме / Решение № 480/2013 г. по гр.
д. № 85/2012 г. ВКС /, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие
е оправдано или наказателното производство
спрямо него е прекратено поради недоказаност на обвиненията , изпитва неудобства, чувства се унизено,
притеснено и несигурно, накърнени са моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Последното обуславя очертаване на предмета на спора в рамките на обичайните негативни
преживявания за съответните действия или бездействия на разследващите
органи, прокуратурата или съда.
Съгласно трайно установената практика на ВКС,
размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата
вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед
спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който
произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е
въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното
преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното
му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.
В
настоящият случай периодът от повдигане на обвинението до прекратяване на
наказателното производство спрямо ищеца е значителен- четири години и осем
месеца. От гледна точка на преживените психически притеснения от страна на
ищеца, този период е значителен. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-психологическата
експертиза по делото, през този период от време ищецът е бил с накърнено
достойнство, на първо място от това, че е бил задържан за период от 72 часа, на
следващо място, че веднага след повдигане на обвинението е бил уволнен
дисциплинарно. Това уволнение вследствие оспорването му от ищеца е било
отменено. Заради повдигнатото обвинение и настъпилото вследствие на това
уволнение, ищецът за кратко е бил без работа, след което е бил на по-ниско
платена работа, като трудовият му договор е прекратен, след което е бил
регистриран като безработен. След отмяната на дисциплинарното му уволнение е
бил върнат на работа, но не в гр.Русе, а в гр.Силистра. Съобразно приетата по делото
комплексна експертиза става ясно, че
за период от две години
ищецът е бил подложен на стрес,
емоционален дискомфорт, чувствал
се унизен и игнориран от околните.
Събраните по делото гласни доказателства сочат, че през целият период от време
докато е траело наказателното производство, Ц. е бил напрегнат и притеснен.
Дори и след възстановяването му на работа е бил притеснен заради негативното
отношение на колегите му, което се е дължало единствено на воденото срещу Ц. наказателно
производство. Всичко това сочи, че същият следва да бъде репариран за вредите,
които е търпял като при определяне размера на обезщетението правилно
първоинстанционният съд е приел, че трябва да се отчете продължителния стаж на
ищеца в системата на МВР, без през този период при него да са били констатирани
някакви нарушения. В тази връзка е напълно обяснимо, че лицето се е чувствало
унизено да бъде обвинено в извършване на престъпление, свързано с дейността му
като длъжностно лице. Действително според вещите лица първоначалният
емоционален дискомфорт, разгледан по медицински критерии, е отшумял в рамките
на две години.От житейска гледна точка обаче е обяснимо, че и през следващите
години и до момента на приключване на наказателното производство, ищецът е бил
стресиран и е търпял негативни преживявания, свързани с обществения отклик на
събитията от 2011 г., социалната изолация и битовите неудобства, свързани с
новото работно място. Предвид неоснователното обвиняване в извършване на
престъпление, М.Ц. е търпял неимуществени вреди които правилно районният съд е приел, че биха били справедливо възмездени с
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. Решението, в което искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в тази размер
следва да се потвърди, респективно решението в частта, в която искът е
отхвърлен над тази сума до претендираното обезщетение в размер на 20 000лв
също е правилно и следва да се потвърди. Въззивният
съд намира, че с исковата молба се претендират присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди много над обичайните. Твърдения за претърпени
други неимуществени вреди над обичайните обаче не са конкретно формулирани в
исковата молба, а по делото не са и доказани такива. Съдът намира, че ищецът по
никакъв начин, не е установил в процеса, че от повдигнатото му обвинение за
него са настъпили някакви по-значителни неимуществени вреди, извън обичайните,
за да мотивират съда, че следва да му се присъди обезщетение в по-висок размер.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за
претърпени от Ц. имуществени вреди в размер на 500лв, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на адв.Д.С.в досъдебното
производство. По
делото е представен договор за правна
помощ и съдействие, от което е видно,
че Ц. е упълномощил адв.Д.С.да го представлява
в образуваното срещу него наказателно производство. Неоснователно е възражението на
Прокуратурата, че липсват доказателства, че представеният по делото договор за
правна помощ и съдействие касае именно воденото срещу Ц. до съдебно
производство, тъй като договорът за правна помощ от 18.01.2011 между М.Ц. и адв.Д.С.се съдържа и приложеното към настоящото дело
досъдебно производство. За да бъде присъдено обаче обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се заплатен адвокатски хонорар в досъдебното производство,
същият следва да е реално договорен и заплатен. Според представеният договор за
правна помощ по делото/ л.53/ на 24.01.2011 Ц. е заплатил сумата от 500лв
адвокатско възнаграждение. Видно обаче от екземпляра на същият договор за
правна помощ и съдействие, приложен в т.3 от сл.д.№ 26-П/2010 на л.52, в същият
нито е договаряно, нито има данни да е заплатено на посочената дата-24.01.2011
такова възнаграждение. С оглед изложеното въззивният съд намира, че ищецът не е
доказал, че е заплатил такова възнаграждение, поради което и искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се именно в разноски
за адвокат по този договор за правна помощ е недоказан и следва да се отхвърли
като такъв. Решението в частта, в която този иск е уважен е неправилно и следва
да се отмени.
С оглед
изхода на спора в тежест на ответника Прокуратурата на РБългария
следва да се възложат разноските, които ищецът е направил в първата инстанция
съразмерно с уважената част на исковете му. Същите са в размер на 857лв.
Решението в частта в която са присъдени разноски до тази сума следва да се
потвърди, а над нея да се отмени като неправилно.
За въззивната инстанция на Ц. не се държат разноски за
заплатена държавна такса с оглед неоснователността на подадената от нега
въззивна жалба. От заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 850лв,
следва да му се присъди само сумата от 425лв с оглед изхода на спора във
въззивната инстанция.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1325 от 23.07.2019г, постановено по
гр.д.№ 390/19 по описа на РРС в частта, в която Прокуратурата на Република България да заплати на М.В.Ц.,
на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди във връзка с воденото наказателно производство, прекратено
поради недоказаност на обвинението в престъпление по чл.302,т.2, б.”А”, във вр. с чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2,алт.1 от НК, в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 12.02.2016 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 857 лв.-разноски по делото, както и
в частта, в която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен над 10 000лв до 20 000лв.
ОТМЕНЯ Решение № 1325 от 23.07.2019г, постановено по гр.д.№
390/19 по описа на РРС в частта, в която
Прокуратурата на Република България да заплати на М.В.Ц., на основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпените от него имуществени вреди във
връзка с воденото наказателно производство, прекратено поради недоказаност на
обвинението в престъпление по чл.302,т.2, б.”А”, във вр.
с чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2,алт.1 от НК, в размер на 500 лв., ведно със законната
лихва върху тях, считано от 12.02.2016 г. до окончателното плащане и в частта,
в която са присъдени разноски над сумата от 857лв до 880.98лв и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.Ц. срещу Прокуратурата на
Република България, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, иск за заплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди във връзка с воденото
наказателно производство, прекратено поради недоказаност на обвинението в
престъпление по чл.302,т.2, б.”А”, във вр. с
чл.301,ал.1,пр.1 и пр.2,алт.1 от НК, в размер на 500 лв., ведно със законната
лихва върху тях, считано от 12.02.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България -
гр.София, бул.“Витоша“№ 2 да плати на М.В.Ц.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.М. *** сумата
от 425лв разноски във въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :