Р Е Ш Е Н И Е
№
I-160
10.12.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1643 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано въз
основа на въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Бургас,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез
пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на ОДМВР Бургас против Решение № 2194/17.09.2019г. по гр.д. №
5215/2019г. по описа на РС Бургас. Жалбоподателят счита решението за неправилно
поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Намира за
неоснователна претенцията на ищеца положения от него нощен труд да се
преизчислява по правилата на КТ и НСОРЗ, съгласно които нощният труд се
преизчислява по коефициент 1,143, за да се приравни на дневен. Намира, че
приложение следва да намерят правилата на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. уреждащи реда за организация и разпределение
на работното време, неговото отчитане за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Посочените наредби действали паралелно с НСОРЗ и
уреждали по специален за системата на МРВ начин заплащането на нощен труд. В
тези наредби липсвал текст, които да урежда увеличение на часовете нощен труд
за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. В
посочените две наредби Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
в чл. 3, ал. 3, било предвидено, че при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период и това
означавало, че в системата на МВР за целия процесен период съотношението между
дневен и нощен труд е като 1 към 1 (осем часа нощен труд, равни на 8 часа
дневен труд) и не следвало да се прилага КТ и НСОРЗ. Работникът или служителят
не работил извънредно, а на работниците и служителите, които полагали нощен
труд, било заплащано по-високо възнаграждение съгласно заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
министъра на вътрешните работи. Счита, че незаконосъобразно е приложена субсидиарно
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Неправилно било
прието, че НСОРЗ и съответната наредба на Министъра на МВР са действали
едновременно (а не паралелно и алтернативно), т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли ищцовата
претенция. Не се правят доказателствени искания.
Обжалваното решение съгласно указаното в протокола от съдебно
заседание е обявено на 17.09.2019г., въззивната жалба е подадена на
01.10.2019г., поради което същата е в срок, срещу подлежащ на обжалване акт.
Внесена е дължимата държавна такса.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на
24.10.2019г. като в срок е постъпил писмен отговор чрез адв. Станко
Кралев, с който намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно, излага подробни съображения.
Съдът като намери, че въззивна жалба е подадена
в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно
легитимирано лице, поради което като редовна и допустима, я внесе за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С Обжалваното решение РС Бургас е осъдил ОД
МВР гр. Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Б., сумата от 1542.13лева представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.
до 30.06.2019г.- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 01.07.2019г. до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят,
редовно призован, не се явява като представя молба - становище по същество, с
която поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада, в случай на
уважаване на исковете, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Въззиваемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
за него се явява адв. Кралева – представя пълномощно и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно
убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба, с която В.К.Б.
претендира, че като държавен служител – старши полицай – мл. инспектор е положил
труд, извън установеното работно време и за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2019г.,
за което претендира да му се заплати допълнително сумата в размер на 1441,44
лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд
от 240,24 часа за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2019г., които часове били
разлика между заплатен нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, отчетен
като извънреден, заедно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й плащане.
В първото по делото заседание искът е увеличен
като се претендира сумата в размер на 1542,13 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен 221,94 часа извънреден труд в периода от 01.01.2017г.
до 30.06.2019г.
В законоустановения срок е депозиран отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират
нормите на ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и
издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014
г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е спорно, че ищецът е държавен служител от 25.11.2013г.
до датата на издаване на удостоверение от ОД на МВР Бургас (л. 21) и за периода
01.01.2017г. до 30.06.2019г. е заемал длъжността „полицай“ с група „02“ към
сектор „Специализирани полицейски сили“ при отдел „Охранителна полиция“ при ОД
МВР Бургас, считано от 03.01.2017г. до 25.04.2017г. и „старши полицай“ в група „02“
към сектор „Специализирани полицейски сили“ при отдел „Охранителна полиция“ при
ОД МВР Бургас от 25.04.2017г. до датата на издаване на удостоверение –
12.07.2019г.
Не е спорно и че за периода от 01.01.2017г. до
30.06.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на
МВР, както и че е полагал нощен труд.
Представят се Заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и
изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време
между 22,00 часа и 06,00 часа, времето
на разположение и положения труд по време на официални празници.
По делото е допусната, изготвена и приета като
доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от
01.01.2017г. до 30.06.2019г. ищецът е положил общо 1552 часа нощен труд и този
труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1773,94 часа и
разликата в двете стойности в размер на 221,94 часа представлява труд, който е
извънреден. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено
увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 221,94 часа възлиза на сума в размер от 1542,13 лева. Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по
делото.
Други относими за предмета на делото
доказателства съдът счита, че не са представени.
С оглед така приетата фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението
е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с правно основание чл.178,
ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са
действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение в жалбата на ОД на МВР е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без
да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От събраните доказателства – приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
– 01.01.2017 г. – 30.06.2019 г. ищецът е
положил нощен труд в размер на 1552 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1773,94 часа, като
разликата от 221,94 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е
изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от въззивника, нито
пред ОС се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът
възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице
посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер
на 1542,13 лева. Тази сума е дължима като, представляваща възнаграждение за
отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1,143 равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин
исковата претенция се явява доказана по размер.
На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на
въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 396
лева с ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при
подписване на сключения между страните Договор за правна защита и съдействие
(л. 28). Претендираното възнаграждение за адвокат е изчислено съобразно
минималния предвиден размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което възражение за прекомерност е неоснователно. Съгласно правилото на § 2а от Наредба №
1/09.07.2004г.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната
наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при
облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху която
се начислява ДДС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2194/17.09.2019г. по гр.д. №
5215/2019г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – гр. Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора Калоян Калоянов, да заплати на
В.К.Б., ЕГН **********, гр. ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Раковска“ № 2,
сумата в размер на 396 (триста деветдесет и шест) лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.