№ 487
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Б. В. Б. Пл. Г. Ив.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100601914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба
на подс. Р. Т. В., чрез защитника - адв. ХР. Г., срещу присъда от 28.09.2021г. по нохд №
21970/ 18г., с която В. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК и наказана, като искането е за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимото лице да бъде признато за невиновно и оправдано.
В допълнително писмено изложение се предявяват възражения срещу правните
изводи на първия съд относно образуването на наказателното производство по реда на чл.
212, ал.2 от НПК, първото действие по разследване, съответното уведомяване на
прокурора, като се настоява че липсва законно основание за образуване на наказателното
производство. Поддържа се нарушение на процесуалните правила чрез кредитирането на
показания свидетели от д.п., съставени на принципа „копи пейст“, както и неправилно
приложение на материалния закон - правилата по Наредба 1/2017г. относно отсъстващо
удостоверяване от подсъдимата приема или не показанията на техническото средство ;
твърди се нарушение на чл. 22, ал.2 от Наредбата , както и такова на чл.14, ал.2 във вр. с чл.
12, ал.1 същата; поддържа се, че, т.к. протока за химическо изследване е изготвен на
04.12.17г., той не може да се цени като годно писмено доказателство в наказателно
производство, образувано на 20.12.17, сп. писмо на РП, а и няма доказателства как е
„попаднал по делото“; настоява се, че лицето извършило изследването не е назначено за
вещо лице и неясно как е придобило знанията си .
В проведеното пред Градски съд въззивно съдебно следствие се извърши събиране
и проверка на допълнителни писмени и гласни доказателствени източници .
В хода на съдебните прения представителят на СГП предлага първоинстанционният
съдебен акт да се потвърди, т.к. е правилен и законосъобразен.
1
Защитникът – адв. ХР. Г. излага доводи в обратна насока и обосновава искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова – оправдателна. Настоява се, че по делото е
допуснато съществено нарушение още с незаконосъобразното му образуване по реда на чл.
212, ал.2 НПК. Твърди се наличието на пороци в д.п. при събиране на доказателствата :
гласните – изготвени на принципа на copy paste; писмените - без данни как са приобщени.
Сочи се допуснато нарушение реда и начина на установяване алкохол в кръвта, според
наредбата, а от друга страна отсъствието на допусната експертиза по НПК също е аргумент
в подкрепа на искането за оневиняване на подсъдимото лице. Изтъква се, че пропуска на
първата инстанция да се произнесе по очертаните и пред него възражения води и до
неправилност на акта, и до нарушаване на принципното положение съдът да е обективен и
независим арбитър в производството.
Подсъдимата, редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено от фактическа следното:
На 02.12.2017г. около 03,30 часа в гр.София полицейски служители от СДВР -
свидетелите К.О. и С.С. спрели пред сградата на БНБ за извършване на проверка л.а.
“Мерцедес“ с ДКН № **** който се движел по бул.”Цар Освободител“, с посока на
движение от бул.”Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Г.С. Раковски”, при което установили, че
автомобилът се управлява от подс. Р. Т. В..
Полицейските служители проверили подс. В. за употреба на алкохол с техническо
средство “Алкотест Дрегер 7510“ с № 0213 и след като техническото средство отчело
положителен резултат над 1.2 на хиляда, а именно 1.42 на хиляда, я отвели в УМБАЛ „Света
Анна“ София АД.
Там от подсъдимата била взета кръвна проба в 04.25 часа на 02.12.2017 г. На взетата
от подс. В. кръвна проба било извършено химическо лабораторно изследване, като в
кръвната проба е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 1.30 на хиляда.
Резултатът от химическото изследване е отразен в протокол за химическо изследване
№1352/04.12.2017 г.
Подадена е докладна записка от 02.12.17г. от К.О., която носи вх. № СДВР Първо
РУ „ Полиция “ вх. № 225 ЗМК 3120/07.12.2017г., като към нея са приложени копия на
АУАН ; заповед за задържане ; декларация по ЗМВР ; протокол за личен обиск Върху този
документ е поставена резолюция от 08.12.2017г. за направление на документа към р.п. Г. Д..
По д.п. е приложено писмо изх. № УРИ 4332р3899/ 05.12.2017г. на Заместник
началник на ОПП - СДВР за изпращане до Началника на 01 РУ –СДВР „образуваното АНП
със съставянето на АУАН серия „Д“, бл. № 547705/02.12.2017г. срещу Р. Т. В. ЕГН
********** за образуване на ДП“. Приложени са оригинали на документи. Отсъства дата и
входящ номер на постъпване на документите при адресата 01 РУ СДВР.
На 20.12.2017г. р.п. Д. е провела разпит на К.О. като свидетел и в писмо от същата
дата е уведомила Районна прокуратура, че е започнато д.п. № 3120/2017г. по повод
получен сигнал за извършено престъпление от общ характер; докладвано е, че
производството е започнало с действие по разследване – разпит на свидетел.
Уведомлението на разследващия орган по чл.212, ал.3 НПК е входирано в СРП на
28.12.2017 г.
Прокурор от СРП е отбелязал на гърба на същото, че делото му е докладвано на
17.01.2018 г. и че не са налице „процесуалните основания на чл. 219 от НПК“.
На 05.01.2018г. е извършен разпит на С.С..
Събрани са били писмени доказателства – справка за МПС рег. № СА **** , м.
2
Мерцедес ГЛК ЦДИ 4 МАТ ; справка съдимост.
На 08.02.2018г. разследващият полицай е изпратил материалите по досъдебното
производство на СРП, на основание чл. 203 от НПК .
С постановление от 15.02.2018г., деловодно изведено на 16.02.2018г.,
наблюдаващият прокурор от СРП, по съображения за допуснати нарушения на Наредба
№1 от 2017г. относно реда за установяване на алкохол, е прекратил на осн. чл. 243, ал.1 т.1
вр. с чл. 24, ал.1 т.1 НПК наказателното производство по д.п. 3120/2017г. и е изпратил
материалите на Отдел „ПП“ СДВР за преценка за налагане на административно наказание.
Върху постановлението има отметка за получаването му от Р.В. - без дата .
След сигнал срещу акта на СРП, горестоящата прокуратура - СГП на 16.05.2018г. е
отменила постановлението за прекратяване на наказателното производство и е постановила
делото да се върне на СРП за продължаване на наказателното производство за престъпление
по чл. 343б, ал.1 от НК.
След подадено възражение от прокурор при СРП срещу постановлението на СГП,
прокурор от Апелативна прокуратура е приел в постановление от 29.06.18г. , деловодно
изведено на 03.07.2018г., че акта на СГП за отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производството е правилен и законосъобразен.
На 14.08.2018г. р.п. Д. е изискала от Отдел „ПП“ – СДВР оригинал на АУАН и
протокол за химическо изследване, като с писмо от 13.09.2018г. е получен отговор, с който
изпращат оригинал на АУАН, ПХИ на Р. Т. В. .
Съставено е постановление от 12.10.2018г. за привличане на В. като обвиняем,
докладвано на наблюдаващия прокурор по реда на 219, ал.1 от НПК на 12.10.2018г.
Постановлението е предявено на В. и защитника й на 13.11.2018г. ; проведен е разпит
на обвиняем и предявяване на разследване на същата дата.
Установената от въззивния съд фактическа обстановка се базира и на следните
доказателствени източници, събрани в хода на въззивното производство - Наказателно
постановление № 18- 4332-001790 от 23.03.2018г., за което при обстоятелствата, а именно :
управление на МПС на 02.12.17г. в гр. София, В. управлява личния си автомобил л.а.
„Мерцедес” с рег. № СА **** НР, като след проверка бил отчетен положителен резултат
1,42 промила. Вписано е, че е налице виновно нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП, а на
осн. чл. 53 ЗАНН и чл. 343б ал.1 от НК е наложена глоба в размер на 0 / нула/ лева .
Вписано е, че пр.пр. № 18254/2018 е прекратена. Върху посоченото постановление е налице
удостоверяване за получаване на СУ, КТ, СРМПС и 2 бр. Рег. Табели СА ****. Приложени
са заверени преписи на всички документи по АНП, вкл. АУАН от 02.12.17 ; Заповед № 6114
от 02.12.17г. , издадена от мл. Автоконтрольор Ст.С. за прекратяване на регистрацията на
на л.а. „Мерцедес” с рег. № СА **** НР за срок от 6 месеца и отнемане свидетелство за
регистрация на МПС; заповед № 6115/02.12.2017г. на мл. автоконтрольор Ст.С. за временно
отнемане на СУМПС ; приложена е информация от устройството Draeger Alcotest 7510 със
сериен номер ARDМ 0213 с данни под за резултат 1,42 промила, време 03:41:57 на
02.12.2017г. , под № 6833 ; ПХИ № 1352804.12.17г. ; Талон за изследнване ;Протокол за
медицинско изследване и вземане на проби от 02.12.17г. .
Разпитана в с.з. 09.03.2022г. е св. Т.С., която свидтелества, че при необходимост да се
изследва едно лице за алкохол в качеството си на лекар извършва общ преглед на пациента
и следва определен протокол с изследване на въпроси за координация, съзнание и др.; взема
се кръвна проба в две шишенца, които се предават на мед.сестра без протокол.
Свидетелката потвърждава, че Протокол за медицинско изследване от 02.12.2017г. на Р.В. е
изготвен от нея, с неин почерк, като отзад на гърба е пропуснала да постави подпис под
името си .
От УМБАЛ „Света Анна” София представят писмени доказателства - трудов договор
3
от 09.12.16г., допълнително споразумение и заповед, удостоверяващи, че към 02.12.2017г.
д - р С. е била на длъжност лекар – специализант в Спешно отделение .
Допълнително по делото е събрана и цялата документация, съставена в същото
лечебно заведение по повод посещението на Р.В.: лист за преглед от 02.12.2017г., издаден
от д-р С., с вписан пациент – подсъдимата и извършено изследване „кръв за алкохолна
проба”; приложни са две декларации от името на В. – едната, че е съгласна да бъде
прегледана и да й бъде взета кръв за установяване употребата на алкохол по смисъла на
Нардеба № 30 / 27.06.2001г. а с втората удостоверява, че й е взета кръв на 02.12.2017г.
04:25ч. ; вписване в амбулаторния дневник на Спешно отделение на посощението на В. под
№ 038033 /04:25-04:30/. Приложено е извлечение от Протоколна книга – Алокохолни проби,
където под № 822 има запис, че взета на 02.12.17г. кръв от Р.В. е предадена от служител и
приета от началник лабораторията М. на 04.12.2017г. 09:00ч.
От УМБАЛ „Света Анна” – Специализирана химическа лаборатория за изследване на
алкохол в кръвта са предоставили преписи на Протокол за химическо изследване и
заверена копие на страницата на лабораторната книга, където е записано химическото
изследване на В. под номер 1352/04.12.2017г. Видно още от последния документ е, че в него
са вписани: час на талон 04:10; час на мед.протокол 04:25 и дата на вземане на ръв
02.12.2012; техническо средство – 1,42; вписани са и резултатите от химическото
изследване : първа проба 1,28 , втора проба 1,32 и краен резултат 1,30 .
Според настоящия състав анализът на събраните писмени доказателства и
депозираните пред съдебните инстанции показания на свидетелите К.О. и С.С., както и на
св. д-р С., са информативни и съдържащи достатъчно обективни данни, които да са в
подкрепа на очертания предмет на делото.
От показанията на св. Огненски от 28.09.2020г. се извежда с положителност, че през
м. Декември 2017г. е работил като мл.автоконтрольор и е съставил АУАН №
547705/02.12.2017г., установено след предявяване.
Показанията на св. С. от 21.01.2020г. съдържат информация, че е заемал идентична
длъжност по същото време. Свидетелят описва случая, в който според спомените му е
участвала подсъдимата: по време на нощна смяна, около 04:00ч. в гр. София, в района
между БНБ и Военният клуб, спрели бял „Мерцедес”, управляван от жена, сама в
автомобила; същата била тествана с техническо средство „Алкотест Дрегер”, който отчел
положителен резултат; изготвили необходимите документи, дерегистрирали автомобила и
отвели водача до Окръжна болница за даване на кръв.
В рамките досъдебното производство надлежно приобщен е оригинал на АУАН №
547705/02.12.2017г. - по искане на разследв.полицай от 30.08.2018г.
Гласните източници се кредитират, т.к. възпроизведената чрез тях информация е
достатъчно последователна и детайлна като съдържание и преценена с кореспондиращата
й писмена информация, закрепена в АУАН от 02.12.2017г. водят до до несъмнен извод за
управление от подсъдмата на МПС, л.а. м. „Мерцедес” на посочената дата и място в гр.
София, в ранните часове около 03:30ч.
Управлението на МПС е било извършено от подсъдимата в състояние след акохолна
употреба, а писмените доказателства, удостоверяват това : в АУАН е отразена проверката с
техническо средство и резултат от нея 1,42 промила; приложеният лист – разпечатка -
информация от устройството Draeger Alcotest 7510 със сериен номер ARDМ 0213
обективно потвърждава, отразеното в АУАН.
Във всички останали документи, съставени от полицейските служители от Отдел
„ПП” и от служителите в МБАЛ „Св. Анна”, установената чрез техническото средство
алкохолна концентрация се възпроизвежда по еднопосочен начин.
Писмените доказателства сочат изготвяне и връчване на В. на талон за изследване
4
№ 025652 на 02.12.2017г. в 04:10ч. В него отсъства попълване на графата приемат ли се или
не показанията на техническото средство, но има удостоверен чрез попис избор на В. да
бъде за изследвана за употреба на алкохол с медицинско и химическо изследване ;
включено е уведомяването й да се яви в УМБАЛ „Св. АННА”.
Кредитират се гласните свидетелски показания на д-р С. като обективен източник
със съдържание на твърдените обстоятелства, посочени по – горе. Липсват основания тя да
е предубедена или заинтересована от изхода на делото, при което въз основа на тях и
съставената от нея писмена документация – Протокол за медицински преглед /установено
след предявяване/, Амбулаторен лист за преглед , както и Амбулаторен дневник на Спешно
отделение в болницата, се установява посещението на подс. В. там, снетите от лекаря
данни от подсъдимата за вид и време на употреба на алкохол; изследването на субективни
оплаквания, физическо поведение, словесен контакт заболявания, извършен тест за
равновесие .
Данните относно установената с химическото изследване алкохолна концентрация в
кръвта – 1,30 промила по Протокол 1352 от 04.12.2017г., изведено на база писмените
доказателства, подробно посочени по – горе, не будят колебние за верността на резултата и
не налагат необходимост от проверка чрез назначаване на съдебна химическа експертиза.
И това е така, т.к. видно е, че са взети две проби, предадени на ръка на 04.12.17г. на
ръководителя на Специализараната химическа лаборатория за изследване на алкохол в
кръвта; изследването е проведено двукратно, а резултатите от първата са 1,28 промила, а
втора проба – 1,32 промила са отразени в Лабораторната книга, като крайния резултат от
изследването -1,30 промила е вписан и ПХИ № 1352/04.12.17г.
Или в резултат на проверката на доказателствата, въззивния съд прави извод за
еднопосочни и безпротиворечиви източници, въз основа на които безсъмнено се
установяват твърденията на обвинителната власт.
При тези фактически данни, правните изводи са следните:
Управлението на МПС от подс. В. с алкохолната концентрация в кръвта от 1, 30
промила са установени при спазване на процесуалните правила и чрез събраните и
проверени доказателствата в рамките на образуваното наказателното производство.
Действително същото е образувано на 20.12.2017г. с проведения разпит на мл.
автоконтрольор Огненски при данни за постъпил сигнал от Отдел „ПП” и Докладна записка
от същия на 07.12.2017г..
Данните по делото не удостоверяват в какво се състои неотложността на разпита на
този свидетел и че това е било единствена възможност за събиране и запазване на
доказателствата, но независимо от това, по силата на закона – чл. 212, ал.2 НПК
досъдебното производство се счита образувано. Основания за друг извод или опровергаване
на този извод не са налице, доколкото такива правила в разпоредбите на чл. 212 НПК не са
въведени. При което, противно на доводите на защитата, настоящият състав приема, че
производството е редовно образувано. А такова е било становището и на наблюдаващия
прокурор при докладването му на 17.01.2017г., когато е преценил, че няма основания за
привличане на лице като обвиняем, после на 15.02.2017г. е издал постановление за
прекратяване на наказателното производство, а след отмяната му от СГП, в личен доклад
одобрил постановлението за привличане на В. като обвиняем, а след това и съставил
обвинителен акт. Или, последиците на визираната в чл. 212, ал.2 НПК правна фикция се
считат за настъпили и те се следва да се съобразяват.
Обратната теза на защитата, че няма законно образувано наказателно производство
не може да се възприеме. Последното би означавало да се приеме, че е засегната както
процесуалната валидност на действието по привличане на В. като обвиняема по реда на
чл.219, ал.1 от НПК с постановление по чл.199 НПК от 12.10.18г., а така и съставянето по
5
чл. 246 от НПК на обвинителен акт от прокурора и внасянето по реда на чл. 247 НПК в
първинстанционния съд, каквито изводи не могат да се направят .
Този извод се утвърждава и от съпоставката на настоящия случай със съдебната
практика при извършването на съдебен контрол по чл. 27, ал.2 НПК върху действия по
разследването в досъдебното производство, които представляват намеса в правата на
гражданите, а тя указва, че и при отказ да се одобри първото действие по разследване по
различни причини, вкл. и отсъствие на неотложност на случая, то това не означава, че няма
1
легално образувано досъдебно производство.
Първият съд е изложил правилни изводи по отношение на обстоятелството, че
късното уведомяване на СРП за образуваното досъдебно производство не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което тук не следва да се
преповтаря дадения отговор .
Доводите на защита, че установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, не е
доказано, т.к. от една страна липсва допусната експертиза по реда на чл. 144 НПК, а от
друга са нарушени, предписанията в Нардеба № 1 / 2017г., са неоснователни .
Надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, по смисъла
в чл. 343б от НК е именно издадената и действащата към момента на деянието редакция
на Наредба № 1 от 19.07.2017г. / ДВ бр. 28.07.2017г./.
Факта, че извършването на изследването е преди образуването на наказателното
производство, респ. че то не е осъществено от вещо лице и при отсъствие на поставена
задача за изготвяне на експертиза, не води до друг извод, т.к.: реда и начина на определяне
на концентрацията на алкохол е именно нормативно определеният; протоколът за химическо
изследване е писмено доказателство и след приобщаването му по воденото наказателно
производство, удостоверените в него обстоятелства могат да се ползват като източник на
информация, а след преценка за спазването на реда по цитираната наредба и след оценка на
цялата доказателствена съвкупност по делото, може да се направи извод и за достоверност
на отразените в него / ПХИ / данни, както се приема от въззивния съд в настоящия
случай.
На първо място, видно е, че е извършена проверка на място от свидетелите по
делото Огненски и С. с техническо средство Драгер Алкотест 7510 с номер 0213 и
положителния резултат от 1,42 промила е отразен в АУАН № 5547705.
С връчването на АУАН, на същата дата 01.12.2017г., подс. В. е била запозната
констатациите и не е направила обяснения и възражения. В АУАН е вписано и издаването
на талон за изследване, а видно от приложения такъв по делото, е че той
е надлежно попълнен, с изключение на отсъстващото отразяване дали проверяванато лице –
В. приема или не резултата от техническото средство, така както е визирано в чл. 6, ал.3 от
Наредбата в посочената редакция.
1
така и в Кратък лекционен курс по НПП - проф. Ч. и проф. М., София, 2021г.
Настоящият съдебен състав намира, че пропускът по този реквизит, включен като
изискване в чл. 6, ал.3 Наредбата не може да се квалифицира като грубо нарушение,
внасящо съмнение в получените чрез техническо средство резултати за алкохол при
проверяваното лице, нито като опорочаващо следващите действия по вземане на кръв и
установяване на резултата в ПХИ.
И това е така, т.к.: по принцип приемането на резултата, в хипотеза като настоящата,
при алкохолна концентрация над 1,2 промила, не освобождава контролният орган от
задължението да предприеме предписаното задължително в чл. 7, ал.1 от наредбата /ред ДВ
29.07.17г. „отвеждане” за медицинско изследване и вземане на биологични проби. В този
6
смисъл изтъкнатите съображения от първия съд са правилни и следва да се споделят.
При предварителни данни за алкохол над 1,2 промила, приемането/неприемането на
резултатите от проверката с техническо средство могат да се тълкуват и в друг аспект -
като огласяване волята на лицето по отношение последващите медицински преглед и
интервенция, но пропуска да се отразят не се счита от състава за съществено нарушение и
поради това, че независимо от вписването в талона / приема или не показанията/, по
процедура, проверяваното лице може да откаже да бъде изследвано - чл. 15 ал.7 от
наредбата, а в случая установи се, че подс. В. е дала съгласие да бъде прегледана и да бъде
взета кръв, съгл. посочената по – горе декларация.
Действията по извършване на медицинско изследване и преглед, с оглед събраните
от въззивния съд доказателства, са извършени в съответствие с предвиденото в нормите на
наредбата, като липсват отклонения от процедурата по чл. 11, чл.12, чл.13, чл.14.
Непълнотата в процеса по събиране на доказателства от СРС, в частност по
подписването на протокола за мед. изследване по чл. 14, ал.2 , изр.2, се отстрани от
въззивния съд, като се установи по несъмнен начин, че протокола е действително
изготвен от медицинския специалист, назначен в заведението - д-р С., а пропускът да
положи подпис върху него е технически.
Спазено е правилото на чл.15 да бъдат взети две проби кръв – това е удостоверено и
в писмените документи, сочи се и в показанията на д-р С..
Данни за нарушения по чл. 16 – чл. 20 няма, видно и от отразено в ПХИ, че
състоянието на пробите отговаря на изискванията по Наредба № 1/2017г.
Спазено е правилото на чл. 22 за двукратно изследване на едната от пробите , видно
от отразените два резултата, 1,28 и 1,32 промила, а различието между тях е далеч под
допустимите в случая 10 процента от стойността / за резултат над 1 промила/. ПХИ е
изготвен по правилата на чл. 24, при което изводи за допуснати нарушения, както сочи
защитата, не може да се направи. С оглед и посоченото и събраните данни, въззивният съд
приема, че концентрация на алкохол в кръвта на лицето от 1,3 промила е установена в
съответствие с предписаните специални правила.
Първият съд е дал верен отговор, че поставянето на стикери върху талона не е било
действащо нормативно изискване, а такова прието с по – късното изменение на наредбата с
ДВ бр. 81/2018г.
При тези обстоятелства, настоящият състав, утвърждава извода че подсъдимата Р. Т.
В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, като на 02.12.2017г., около 03.20 ч., в гр.София, по бул. „Цар Освободител”, с
посока на движение от бул.“Княгиня Мария - Луиза” към ул. “Г. С. Раковски” и пред БНБ е
управлявала моторно превозно средство- л.а. “Мерцедес” с ДКН № СА **** HP, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,3 на хиляда, установено по
надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с протокол за химическо изследване
за определяне на концентрацията на алкохол № 1352/04.12.2018г. на УМБАЛ „СВЕТА
АННА” - София АД.
Доколкото пред въззивния съд се представи наказателно постановление от
23.03.2018г. спрямо В., връчено на 28.03.2018г., настоящият състав намира, че то не е
пречка за ангажирането на наказателната отговронст, т.к. с него лицето практически не е
санкционирано – наложена е глоба нула лева, което означава че в случаят принципът не два
7
пъти за едно и също, е неприложим.
С оглед посоченото, съдът констатира, че материалния закон е приложен правилно.
Определеното наказание – 6 месеца лишаване от свобода е индивидуализирано при
условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НПК и изложените съображения за това са в съответствие с
установеното по делото относно обществената опасност на деянието и дееца, вкл.
продължителността на производството. Това наказание се намира за справедливо и от
въззивния състав и като такова, което ще е в съответствие с целите на чл. 36 от НК.
Отлагането на изпълението с 3 години изпитателен срок се явява в съответствие с
предпоставките на чл. 66 от НК. Наложената глоба в размер от 200 лева и лишаването от
право на подс. В. да управлява МПС за срок от 1 година също са определени в съответствие
със закона и не се налага да се коригират.
Първият съд се е произнесъл и чл. 59, ал.4 от НК и е приспаднал времето, през
което подсъдимата е била лишена по административен от правото да управлява МПС .
Въз основа на горното и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд:
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.09.2021г. по нохд № 21970/ 18г. , СРС, н.о.,
129 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8