№ 260
гр. Плевен, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20244430200530 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №7з от 14.02.2024г. на *** ***
Районно управление- Плевен към ОД на МВР гр. Плевен на Д. С. Т. от гр.***,
обл.Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 500,00 лв. основание чл.34а, ал.1 от Закона ЗЗШОС за нарушение
по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Д. С. Т., който го обжалва и моли съда да го отмени като
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния
/ процесуалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Твърди се,
че АУАН не съдържа определени законови реквизити, задължителни за
неговото съдържание, а именно: не са посочените фактическите действия, с
които е изпълнен състава на соченото административно нарушение. Не е
посочен метода на изследване на шума. Твръди, че не е включвал и
управлявал озвучителната система по време на сбирката и че наказващият
орган е издал наказателното постановление без да установи по несъмнен
начин факта на извършване на нарушението и самоличността на лицето, което
1
го е извършил и неговата вина.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без
последствие, а наложените наказания – потвърдени.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение №7з е съставен
на 30.01.2024г. от Р. К. Г. на длъжност *** в *** РУ-Плевен, срещу Д. С. Т.
затова, че последният на 30.01.2023г. около 03:15 часа в г***, *** - Плевен -
„*** 1“ нарушава нощната тишина и спокойствието на живущите в района,
изразяващо се в пускане на музика от аудио-визуална техника и вдигане на
шум в зона, предназначена за жилищно строителство за времето от 14:00 до
16:00 часа и от 22:00 до 08:00 часа, с което виновно е нарушил чл.16а, ал.2 от
ЗЗШОС. Иззето е като доказателство 1бр. аудио система, марка „Panasonik“,
модел S-A-UX100, черна на цвят и 2бр. тонколони.
Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен по
надлежния ред, чрез подписа на свидетеля ***
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства – АУАН №7з/30.01.2024г.; НП №7з/14.02.2024г.,
показанията на свидетелите Р. К. Г., Г. Е. Г., *** и обясненията на
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения АУАН и
издаденото въз основа на същия НП, констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо самостоятелно до отмяна на НП,а именно:
Видно от обстоятелствената част на НП е описано,че същото се издава
въз основа на АУАН №7з/30.01.2024г. и за нарушение, извършено на
2
30.01.2023г., а в наказателното постановление е посочено, че деянието е
извършено на 30.01.2024г.
Актът за установяване на административното нарушение има
обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават
рамките, в които се развива административнонаказателното производство,
респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли
е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. Датата на извършване на нарушението освен, че е
елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ.
фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава
В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта,
поставящ началото на административнонаказателната процедура и
финализиращият я такъв-наказателното постановление, което е гаранция за
осъществяване правото на защита на наказаното лице.
Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на
нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е
предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние,
различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена
възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение
е наказан, за да организира адекватно защитата си.Административно-
наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от
правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни,
особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да
се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на
издадените актове.
Различието в посочване на задължителният реквизит-дата на
извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в
административната фаза на производството. Посоченото нарушение
съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя,
поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да
направи адекватна преценка и относно законосъобразността на акта по
същество на спора,
3
От обективна страна административното нарушение се характеризира с
дата, респ. период на осъществяването си, която следва да бъде посочена в
АУАН и НП, така както изисква чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт
относно обективната страна на административното нарушение е от значение
както за защитата на административно-наказания субект, който има право да
научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да
организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед
законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на
доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на
твърдяното нарушение. Датата на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с
възникване на отговорността на дееца. Посочването на различни дати на
извършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН и
НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
последното.
Както се изложи по-горе, в случая е неприложима хипотезата на чл.53
ал.2 от ЗАНН.
По съществото на спора следва да се отбележи, че всестранният, пълен
и обективен анализ на събрания доказателствен материал, обосновава изводи
за недоказаност на оспореното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН дава легална дефиниция на
административното нарушение и съгласно същата то е деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Безспорно такова е нарушението по чл.
16а, ал. 2 отЗЗШОС, за което е предвидена санкцията на чл. 34а, ал. 1 от
ЗЗШОС. Като всяко явление на сетивния свят, и административното
нарушение следва да бъде извършено на определено място, в определено
време и да има конкретен автор, а тези обстоятелства следва да са установени
с годни доказателства по делото по безспорен и категоричен начин.
Основен принцип в наказателното право, приложим и в
административнонаказателното такова предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН
4
е, че ангажиране отговорността на дадено лице следва да има само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В случаите, когато не се
установява деяние, или не се установява по несъмнен начин авторството или
виновността на извършителя ангажиране на административнонаказателната
отговорност е недопустимо.
В хода на съдебното следствие не се установи жалбоподателят да
попада измежду посочените субекти, доколкото не се събраха доказателства
същият да е озвучавал посочения обект. Обстоятелството, че е бил в
заведението и че е бил най- близо до музикалната уредба не го прави
нарушител по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Жалбоподателят не следва да носи
административнонаказателна отговорност за нарушения, осъществявани от
други лица, тъй като отговорността при административните нарушения е
лична и тя възниква, когато физическото лице виновно /умишлено или
непредпазливо/ извърши административно нарушение.
По изложените съображения наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №7 от 14.02.2024г. на *** ***
Районно управление- Плевен към ОД на МВР гр. Плевен, с което на Д. С. Т.
от гр.***, обл.Плевен, ЕГН********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 500,00 лв. основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС за
нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, като
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5