№ 12176
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110127600 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищeцът Н. Г. Х., чрез адв. Л., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е законен наследник на Г.Н. Х., който починал на 14.02.2021 г. След
смъртта си Г. Х. оставил за наследници съпруга и двама сина, единият от които е ищецът, на
който на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН се припадала 1/3 идеална част от
наследството. Поддържа, че на 05.01.2007 г. между наследодателя Г. Х., в качеството му на
заемодател, и Г. А., лично и в качеството й на управител на „ЕЛАДА – ГМ“ ЕООД, като
заематели, бил сключен договор за заем, съгласно който в деня на подписването му
наследодателят на ищеца предоставил на ответниците сумата от 35 000 лева, а последните се
задължили солидарно да възстановят изцяло получената от тях при подписване на договора
сума в едногодишен срок – до 05.01.2008 г. До настоящия момент, обаче, заемателите не
изпълнили задължението си по договора. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като
осъди ответниците да заплатят на ищеца при условията на солидарност, на основание чл.
240 ЗЗД, сумата от 11 665 лева, представляваща 1/3 от дължимата сума по договора за заем
от 05.01.2007 г., сключен между наследодателя на ищеца и ответниците, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Г. М. А. и „ЕЛАДА – ГМ“ ЕООД не са подали
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Договорът за заем за потребление (паричният заем) е неформален, реален, едностранен,
възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване
в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за
заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума
1
– в същата валута и размер в срок от 1 месец от поканата (арг. чл. 240, ал. 4 ЗЗД), ако друго
не е уговорено от страните.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал.
1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя.
От представения по делото договор от 05.01.2007 г. се установява, че на посочената
дата между Г.Н. Х., в качеството му на заемодател и ответниците Г. М. А. и „ЕЛАДА – ГМ“
ЕООД, в качеството им на заемополучатели, бил сключен договор за паричен заем, по
силата на който Г.Н. Х. предоставил на ответниците в деня на сключване на договора сумата
в размер на 35 000 лв., която заемополучателите се задължили да върнат до 05.01.2008 г. (чл.
3 от договора). Съгласно чл. 2 от договора, заемополучателите приели така предоставената
от заемодателя сума в размер на 35 000 лв., а съгласно чл. 4 се задължили да отговарят
солидарно спрямо заемодателя за изпълнение на всички задължения по договора.
Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
обективираното в чл. 1 и чл. 2 от договора съдържа признание от ответниците, че са
получили сумата от 35 000 лв., в качеството им на заемополучатели и служи като
доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на задължението на
заемодателя да предостави на заемателите посочената парична сума. Обективираното в
договора изявление, че процесната сума е получена от ответниците в качеството им на
заемополучатели, може да се приеме като достатъчно доказателство, че ищецът е провел
пълно главно доказване на факта на реалното предаване на сумата от 35 000 лв. по договора
за заем.
Установи се, че изискуемостта на процесното парично притезание е настъпила –
уговореният падежът е бил до 05.01.2008 г., респ. настъпил е крайният срок за погасяване на
породеното от договора за паричен заем задължение – (арг. чл. 3, ал. 1 от договора за заем).
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Г.Н. Х. е
починал на 14.02.2021 г., като е оставил за свои наследници по закон: Т.Л.Т. – съпруга, Н. Г.
Х. – син, както и Людмил Г. Х. – син.
След смъртта на заемодателя, неговото имущество, в т.ч. и правата и задълженията
преминават в патримониума на неговите наследници, в случая – съпруга и две деца. На
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а
съпругът наследява част, равна на частта, която получава всяко дело. Във връзка с
изложеното и след като ищецът е син на Г.Н. Х., то Н. Г. Х. наследява 1/3 част от правата на
неговия наследодател.
В тежест на ответниците съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК е да докажат
изпълнението на поетите задължения по договора за заем, или да докажат наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства, което те не са сторили, поради което предявеният иск за сумата в размер на
11 665 лв. следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството съгласно представения
2
списък по чл. 80 ГПК в размер на 466,60 лв. – заплатена държавна такса.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.И.“ № 6, и „ЕЛАДА –
ГМ“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.И.“ № 6, да
заплатят солидарно на Н. Г. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. И.“ № 97, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 11 665 лева, представляваща 1/3 от
неизплатена главница по договор за заем, сключен на 05.01.2007 г. между Г.Н. Х. –
наследодател на Н. Г. Х., в качеството му на заемодател, и Г. М. А. и „ЕЛАДА – ГМ“
ЕООД, в качеството им на заемополучатели, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. -
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. М. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.И.“ № 6, и „ЕЛАДА –
ГМ“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.И.“ № 6, да
заплатят на Н. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. И.“ № 97, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 466,60 лeвa - разноски за държавна такса за
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3