Р Е Ш Е Н И Е
№ 42/10.1.2019г.
гр.В., 09.01.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа
докладваното от председателя АНД №
5026 по описа за
2018 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от К.И.Д. против НП № 23-0000793/16.10.2018 г. на Началника на ОО”АА”, с което на основание чл. 178а, ал. 7
т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 43 ал.1 т.1 б.б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г на МТИТС.
В депозираната жалба се твърди, че издаденото НП е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Т. и
мл.адв. Р., които в съдебно заседание поддържат
жалбата. В заседание по същество се пледира, че е налице хипотезата на чл. 3
ал.2 от ЗАНН, а именно влизане в сила на по-благоприятен закон, доколкото с
изменението на чл. 30 от Наредба № Н-32/16.12.20111 г. на МТИТС, влязло в сила
на 20.05.2015 г. за председателят на комисията, провеждаща технически прегледи
е отменено задължението да изисква документ за платен годишен данък, доколкото
системата, чрез която се удостоверяват обстоятелствата по прегледа сама
извършва проверка относно дължимостта му, съотв. провеждането на преглед без представен документ за
платен данък върху превозните средства към настоящия момент се се явява деяние, което е наказуемо. Твърди се, че към
момента на съставяне на процесния АУАН цитираното
изменение на Наредбата е влязло в сила, поради което същия се явява
незаконосъобразен. Излага се становище, че процесното
НП не притежава годна обстоятелствена част, доколкото от съдържанието му не
става ясно дали административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че председателят не е
сканирал и изпратил документ за платен годишен данък, за това, че не е проверил
от външна страна представения такъв или за това, че не е извършил друго дължимо
според закона действие, като едва от съпроводителното писмо по настоящото дело,
изпратено от АНО се изяснява посочения момент. Сочи се, че посочената като
нарушена правна норма е бланкетна такава и е следвало
да бъде допълнена от друга, която да посочва конкретното правило за поведение,
което не е изпълнено. Твърди се, че като не е посочил мотиви, относно наличието
или отсъствието на законовите предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила от
категорията на абсолютните такива. Поради изложените съображения се иска НП да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, изпраща представител – експерт Г., който в съдебно
заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че в случая е
неприложима нормата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН, доколкото с изменението на процесната Наредба е отпаднала единствено възможността на
председателите на комисии по извършване на прегледа да сканират документи,
удостоверяващи заплатени местни данъци и такси, но не е отпаднало задължението
на същите да следят за заплащането им като предпоставка за извършване на
прегледа. Излага се становище, че НП притежава годна обстоятелствена част,
доколкото в същото са описани всички квалифициращи факти и обстоятелства,
касаещи неправомерното поведение на въззивника в
качеството му на председател на комисията за извършване на годишен технически
преглед. Сочи се, че деянието е извършено виновно, доколкото непознаването на
закона не извинява правонарушителите, съотв.
доколкото въззивникът е следвало да бъде запознат с
част II, раздел I, т.2 б.б от Методика по Приложение
№ 5 към чл. 31 ал.1 от Наредбата, съгласно която въззивникът
в качеството на председател на комисията по извършване на годишен технически
преглед е следвало да не допуска автомобила до преглед, в случай, че системата
не потвърди липсата на задължения за местни данъци и такси и да прекрати
извършването на същия.
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – Б.И..
По искане на процесуалния представител на въззивника
в качеството на свидетел е разпитан Л.Л. – управител
на „Г.“ ЕООД. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 10.01.2018 г. в пункт за технически прегледи, находящ
се в гр. В., УПИ VII-316, кв.5, по плана на ПЗ М.,
стопанисван от „Г.“ЕООД е извършен годишен технически преглед на л.а. „О.“,
кат. М 1 с ДК№ ****, собственост на „А.“ ЕООД. При извършване на прегледа е
представен документ за платен годишен преглед, сканиран и въведен в системата,
обслужвана от интегрирана платформа за проверка на платен данък. Чрез системата
е извършен преглед на данъчна бележка, като същата е отчела, че за процесното МПС има налични задължения за местните данъци и
такси към Община – Д.. Въпреки данните
от системата прегледът е извършен от комисия в състав: председател – въззивника и член – св. Л.Л. със
заключение, че се допуска превозното средство да се движи по пътищата отворени
за обществено ползване.
Впоследствие при извършена проверка от служители при ОО“АА“ – В. са
установени горепосочените обстоятелства, с оглед на което на въззивника е съставен АУАН за нарушение на чл. чл. 43 ал.1 т.1 б.б от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г на МТИТС, въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства
по АНП,
както и от гласните доказателства, приобщени към делото чрез разпита на
свидетелите, които преценени
в тяхната съвкупност са логически
свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление
№ 23-0000793/16.10.2018 г. е издадено от компетентен
орган, съгласно заповед № РД –
08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, видно от
приложеното по делото копие на
същата , а АУАН е съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 92,
ал.1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Съгласно трайната съдебна практика, между посочената като нарушена правна
норма и словесното описание на извършеното деяние и правното основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя е
необходимо да съществува единство. Същевременно от съдържанието на АУАН следва
ясно и недвусмислено да се извеждат конкретните факти, обуславящи
изпълнителното деяние и неговите обективни признаци.
Съгласно нормата на чл. 43 ал.1 т.1 б.б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС, която се сочи в НП, че е нарушена от въззивника,
при извършването на периодичните
прегледи на ППС председателят на комисията не допуска извършването на периодичен преглед
на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени
в тази наредба. Посочената норма е препращаща, доколкото по отношение на
конкретните задълженията на председателя
във връзка с осъществяване на техническия преглед същата насочва към други
разпоредби от Наредбата. В обстоятелствената част на НП се сочи, че
техническият преглед е извършен в нарушение на нормата на чл. 30 ал.1 т.4 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Посочената разпоредба, действаща към
момента на нарушението и /отменена с ДВ бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от
20.05.2018 г./ предвижда, че при периодичния преглед на ППС се представя
документ за платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на
извършването на периодичния преглед на ППС съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за
местните данъци и такси, или документ, че са освободени от данък, съгласно чл.
58 от Закона за местните данъци и такси. Обстоятелствената част на НП обаче не
съответства на предписанието на нормата на чл. 30 ал.1 т.4 от Наредбата,
доколкото същата предвижда изискване техническия преглед да се извърши след
представяне на документ за заплатен
данък, докато в посочения акт отговорността на въззивника
е ангажирана за това, че прегледът е извършен без за процесния
автомобил да има заплатен данък. По посочения начин е създадена неяснота
относно дължимото поведение на жалбоподателя в качеството му на председател на
съответната комисия, както и за нарушението, което се твърди, че е извършил, а
именно – дали отговорността му е ангажирана за това, че прегледа е извършен без
да е представен документ за платен местен данък по отношение на процесното МПС или за друго действие или бездействие, което
обаче в посочения случай не е обективирано а
същевременно не се обхваща и от нормата на чл. 30 ал.1 т.4 от Наредбата, която
се твърди, че е нарушена при извършения преглед. По посочения начин е
ограничено правото на защита на наказаното лице, което има право да узнае какво
конкретно нарушение се твърди, че е осъществило във всички фази на административно-накзателното производство. Посоченият порок
е от категорията на съществените, не може да бъде отстранен в хода на съдебното
производство, поради което НП следва да бъде отменено на формално основание.
Независимо от горното, съдът с оглед
служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна
страна следното:
В случая са налице условията по чл. 3, ал. 2 ЗАНН за
приложение на по-благоприятния закон. Ответникът по жалбата е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност за нарушение
по чл. 43, ал. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., за това, че е
допуснал осъществяване на технически преглед на процесното
ППС в нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. С настъпилото
законодателно изменение в изискванията по чл.30, ал.1 от Наредбата, обнародвано
в ДВ, бр.38/2018г., в сила от 20.05.2018г., е отпаднало правилото по чл.30, ал.1, т.4. С
изменението на закона е отпаднала съставомерността на
поведението на дееца за вмененото нарушение по чл.30, ал.1, т.4 от Наредбата, с
оглед на което законът не изисква при извършване на техническия преглед да
се представя на документ за платен данък
върху превозните средства. С оглед на изложеното, доколкото отговорността на въззивника е ангажирана за осъществено съставомерно
поведение съгласно нормата на чл. 30 ал.1 т.4 от Наредбата, отмяната на същата води
до отпадане на отговорността по обвинението в НП във връзка с правилото на чл.3, ал.2 от ЗАНН за
приложимостта на по-благоприятния закон.
Действително съгласно чл.
31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2018 г.)
периодичните прегледи на ППС се извършват при спазване на методиката по
приложение № 5 от Наредбата, а съгласно
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС по Приложение № 5, Част II, Раздел I, т. 2, б.“б“,
председателят на комисията проверява резултатите от автоматичната проверка в
информационната система за наличието на платен данък върху превозното средство.
Следователно задължението на председателя на комисията да провери дали данъкът
върху превозното средство е платен е съществувало и преди изменението на
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Посочената правна норма обаче не е намерила
отражение в съдържанието на НП, като в обстоятелствената част на същото не е
описано поведение, съответстващо на съдържанието на тази норма, а именно –
твърдението, че въззивникът не е извършил проверка и
начинът, по който е следвало да я осъществи. Съгласно трайната съдебна практика
при т.нар. „допустителство“, какъвто е и настоящия
случай, извършителят нарушава конкретни правила за поведение, които е длъжен да
изпълни и в причина връзка с това
поведение настъпва общественоопасния резултат. Поради
изложеното, посочването единствено на настъпилия резултат, без описание на
конкретното действие респ. бездействие, което лицето е реализирало противоправно, освен че е ограничава правото на защита на
наказаното лице, поставя в
невъзможност съда да извърши качествена
проверка относно обосноваността на НП поради отсъствие на яснота относно
индивидуализацията на обвинението.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№
23-0000793/16.10.2018 г. на Началника на ОО”АА”, с което на К.И.Д. на основание чл. 178а, ал. 7 т.1 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на
чл. 43 ал.1 т.1 б.б от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г на МТИТС.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – В. по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: