№ 15925
гр. С, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИА. Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110120244 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Т. Я. З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, кв. Д, ул. ЛГ 106,
общ. С, обл. С (столица) дължи на ХЕ С. М. с ЛНЧ: **** и адрес: гр. С, кв. Д, ул. ЛГ 92,
общ. С, сумата 3035 евро, представляваща дължима главница по договор за заем от
28.11.2018 г. , ведно със законна лихва за период от 25.08.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК от 16.11.2022 г. по ч. гр. д. № 45976/2022 по описа на СРС, 118 състав.
Ищцата твърди, че между нея и ответница е сключен договор за заем, по сила на който
на 28.11.2018 г. превела сумата от 3035 евро /с левова равностойност 5935,95 лева/ по
банкова сметка. Въпреки проведените опити за уреждане на правоотношенията с
ответницата предоставената в заем сума не й била върната. Моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
Постъпил от ответницата е писмен отговор, с който се оспорва предявения иск.
Оспорва твърдението, че процесната сума била преведена като заем , като поддържа, че
липсата на заемно правоотношение се потвърждава от посоченото основание за превода.
Сочи, че посочената в исковата молба сума била адресирА. и получена от брата на ищцата –
ХГ /баща на децата на ответницата/, но не знаела какви са техните отношения. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
връщане на сума, предоставена по договор за заем между страните. Фактическият състав на
договора за заем включва съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на
падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
За основателността на предявения иск за установяване съществуване на вземане, което
се твърди, че произтича от заемен договор, ищецът следва да установи както
1
обстоятелството, че сумата е предадена така и обстоятелството, че е предадена въз основа на
договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго
основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е
извършил дарение на сумата и пр. / така - Решение № 192 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2519/2014 г., III г. о., ГК и др./.
Не се спори между страните и се установява от представения в превод на български
език платежен документ, че на 28.11.2018 г. ищцата е превела на ответницата сумата от 3035
евро. При извършване на превода от стрА. на ищцата като наредител е посочено основание
„изпращане на пари на съпругата на нейния брат като семейна помощ“.
Други доказателства за възникване на твърдяното от ищцата заемно правоотношение
не са ангажирани.
За възникването на заемно правоотношение между страните освен реалното
получаване на конкретна сума е необходимо да бъде установено и поемането на задължение
от получилата я стрА. да я върне. Не съществува законова презумпция, която да замести
доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото ищцата твърди, че това
основание е договор за заем, следва пълно и главно да докаже в процеса не само предаването
на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем, но и другите му
елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други
условия на договора ако има такива /срок на връщане, лихва и пр./ - в този смисъл
константна съдебна практика, част от която обективирА. в решение № 192/07.11.2014 г. по
гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г. о. По идентичен е даден отговор на същия въпрос и с
решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., на ВКС, ІV г. о., решение № 52/22.5.2009
г. по гр. д. № 695/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 390/20.5.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 837/13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др.
В случая въпреки надлежно разпределената доказателствена тежест ищцата не е
ангажирала доказателства, от които да се установява постигната обща воля между страните
за обвързването им с договор за заем, респ. поемане на задължение от ответницата да се
задължи по такъв договор като върне получената сума. От съдържанието на платежния
документ е видно единствено основанието за превода, посочено едностранно от ищцата
пред платежната институция. Същото впрочем не подкрепя, а на против опровергава
твърдението на ищцата, че сумата е предоставена в заем. Посочването на същата като
„семейна помощ“ навежда на дарствено намерение с оглед близки роднински връзки. Дори и
в използваните думи да е вложен смисъл, че се помага като се предоставя временно сума,
която да бъде върната, то липсват доказателства, които да сочат, че между страните е
постигнато съгласие за връщането на сумата.
Недоказването на обстоятелствата, чиято доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК носи ищцата, обуславя и неоснователност на предявения от нея иск.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на
разноски, но доказва да е сторила такива.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т. Я. З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, кв. Д, ул. ЛГ
106, общ. С, обл. С (столица) срещу ХЕ С. М. с ЛНЧ: **** и адрес: гр. С, кв. Д, ул. ЛГ 92,
общ. С за сумата 3035 евро, представляваща дължима главница по договор за заем от
28.11.2018 г., ведно със законна лихва за период от 25.08.2022 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
2
ГПК от 16.11.2022 г. по ч. гр. д. № 45976/2022 по описа на СРС, 118 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3