РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Бургас, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500063 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на С. Б. Я., срещу Решение № 2306 от 07.11.2024 г. по
гр.д.2568/2023 г. по описа на РС Бургас, с което въззивникът Якимов, в
качеството му на частен съдебен изпълнител, peг.N 844 на КЧСИ, е осъден да
заплати на Т. В. Р. сумата от 2 339,15 лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на твърдени незаконосъобразни
действия на ЧСИ по изп.дело № 20238440400894, изразяващи се в
неуведомяване на ищеца Р. като длъжник за образуваното срещу него
изпълнително производство и в насочване на изпълнението върху негово
несеквестируемо имущество - получени по банкова сметка в „УниКредит
Булбанк" АД през м.април 2023 г. пенсии и социални помощи в размер на
2 339,15 лв, и с което решение са присъдени съдебни разноски за оказана
безплатна правна помощ и дължима държавна такса.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
По конкретно се твърди, че от събраните доказателства не са
установени предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на
частния съдебен изпълнител по чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.441 ГПК - не е установено
наличие на противоправно принудително изпълнение, вреда, причинна връзка
и вина на съдебния изпълнител.
Изложени са твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е
1
приел, че изпълнителното производство било образувано в нарушение на
местната подсъдност, тъй като изп.дело № 1054/2013 г. по описа на ЧСИ
Стоян Якимов е образувано през 2013 г., когато действащата към момента на
образуване на изпълнителното производство процесуална уредба (преди
изм.ДВ бр.86 от 2017г.) допуска изпълнението да се образува и по постоянния
адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е
насочено върху вземания на длъжника към него /арг.чл.427, ал.1, т.2 ГПК в
редакцията преди ДВ бр.86 от 2017 г./. Сочи се, че в случая независимо от
местната компетентност на органа на принудително изпълнение, няма данни и
не се твърди твърдените претърпени от ищеца вреди да са в причинна връзка с
твърдяното нарушение на местната компетентност.
На следващо място се твърди, че с оглед представеното по делото
известие за доставяне от 10.04.2013 г., с което на съпругата на ищеца е връчена
Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 20510/28.03.2013 г. по изп.дело №
1054/2013 г., са неправилни и необосновани изводите на първостепенния съд,
че ищецът не бил уведомен за образуваното изпълнително дело.
Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че
били налице две дела /наречени в мотивите "Дело 1" и „Дело 2"/. Твърди се,
чуе изпълнителното производство е едно единствено, образувано въз основа
на един изпълнителен титул, без значение от канцеларския му номер.
Твърди се, че са неоснователни и недоказани твърденията на ищеца,
че бил надвнесъл суми по изпълнителното дело /представляващи
несеквестируим доход/, като същите не му били изплатени от съдебния
изпълнител. Излагат се съображения, че несеквестируемостта би се явила
материална незаконосъобразност на изпълнението, за което отговорност
следва да носи взискателят, а не съдебният изпълнител по арг.от чл.439 ГПК,
вр.чл.441 ГПК, а съгласно трайната съдебна практика, съдът по деликтния иск
срещу съдебен изпълнител преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител. Цитирана е съдебна
практика.
Излага се, че към датата на образуване на изпълнителното дело и
предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжника, съдебният
изпълнител е действал въз основа на годен изпълнителен титул и
законосъобразно и правилно е наложил запор върху банковата сметка на
длъжника. Посочва се, че след като с Отговор на запорното съобщение,
„УниКредит Булбанк" АД е уведомила ЧСИ Якимов, че по посочената банкова
сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия и са изискали в срока по
чл.446а, ал.5 ГПК да получат от съдебния изпълнител инструкции за сумата,
която „УниКредит Булбанк" АД следва да превежда в изпълнение на запора
съгласно чл. 446 ГПК, с Разпореждане от 22.05.2023 г. ЧСИ е разпоредил да се
изпрати съобщение до „УниКредит Булбанк" АД, че средствата, постъпващи
по сметката на длъжника с произход пенсия под размера на минималната и
обезщетение от НОИ, не следва да му се предоставят, освен ако не
представляват спестяване. Твърди се, че по този начин ищецът изрично е
уведомил третото задължено лице - „УниКредит Булбанк" АД, че по сметката
постъпват несеквестируеми доходи (за което и самата банка е била наясно),
както и изрично е указал посочените суми да бъдат освободени и изплатени на
лицето, а по изпълнителното дело да бъдат превеждани единствено суми,
имащи характер на „спестявания". Твърди се, че след като ЧСИ е уведомил с
уточнителното съобщение банката за произхода на средствата и какви са
2
задълженията на третото задължено лице, както и изрично е указал как следва
да действа, то след постъпването на 30.05.2023 г. на сума от „УниКредит
Булбанк" АД по изпълнителното дело, за съдебния изпълнител не е било
възможно да знае, че въпреки изричните указания, дадени на банката, тя е
превела сума представляваща несеквестируем доход по изпълнителното дело,
след като изрично са дадени указания на същата да предостави за ползване
средства с такъв произход на титуляра на сметката, съотв.съдебният
изпълнител не следва да носи отговорност за постъпили от банката суми,
върху които е провел принудително изпълнение - арг.чл. 446а, ал. 4 и ал.5
ГПК. Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика.
Твърди се още, че съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът е можел да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несеквестируемо.
На следващо място се твърди, че по делото не е установено по
несъмнен начин и размерът на претендираните претърпени вреди в посочения
размер - 2 339,15 лв. Действително в хода на изпълнителното производство е
преведена от банката сума от запорираната банкова сметка, но това действие
не е вследствие на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, а
отговорност за същото следва да носи третото задължено лице - банка, което
след получаване на уточнителното съобщение от страна на съдебния
изпълнител със задължителни указания да не се превеждат несеквестируеми
суми, постъпващи по сметката от инвалидна пансия и социални помощи, е
превело сума по сметка на съдебния изпълнител. Освен това се сочи, че
ищецът не представя никакви доказателства за твърдината дължима му сума,
съответно че преведената по наложения запор сума е тъкмо с произход пенсия
на лицето, и имало ли е в този период постъпления от други източници, които
суми са съответно секвестируеми.
Претендира се съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови друго такова по съществото на спора, като отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Претендират се съдебни разноски.
Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият-ищец Т. В. Р. оспорва въззивната жалба с писмен
отговор в законовия срок. Твърди се, че обжалваното решение е правилно,
обосновано и добре мотивирано, постановено в пълно съответствие с
константната практика на съдилищата.
По отношение на уведомяването на ищеца като длъжник се твърди,
че не са спазени изискванията за местната компетентност на съдебния
изпълнител, независимо от данните, с които същият е разполагал още през
2013 г., като съгласно императивната норма на чл.427, ал.1, т.5 от ГПК, когато
това изискване не е налице, изпълнителното производство не може да бъде
образувано, а образуваното такова следва да бъде прекратено. Посочва се, че
неспазването на това изискване е прието от ВКС за процесуално нарушение
(Решение N 10 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр.д.3219/2020 г., IV г.о.). Твърди се
също, че действията на съдебния изпълнител са опорочени, тъй като
длъжникът не е бил уведомен съобразно изискването на чл.428, ал.1 от ГПК за
новото изпълнително дело, и не е конституиран надлежно като страна в
производството. На следващо място се твърди, че съдебният изпълнител
въобще не е следвало да образува ново изпълнително дело, тъй като
3
производството по предходното дело е прекратено по силата на закона поради
перемпция.
По отношение на незаконосъобразното принудително изпълнение
върху несеквестируемото имущество на ищеца се твърди, в жалбата липсва
оспорване в това отношение. Твърди се, че не се спори, че вреда е налице, а
именно, че това не са спестявания на ищеца, а е несеквестируем доход, като се
посочва, че вина за това има банката. Оспорва се доводът на въззивника за
недоказаност на иска поради непредставяне на извлечение от банката като се
твърди, че по делото са представени множество доказателства относно
произхода на сумите по запорираната банкова сметка на ищеца, установяващи,
че се касае за несеквестируем доход от инвалидна пенсия и социални помощи.
Твърди се, че по делото не е било спорно, че сумите са от пенсия и социални
плащания, а не от друг източник. Сочи се, че в тази насока липсва възражение
в отговора на исковата молба и това липсва в доклада на съда, поради което
няма необходимост от изследването на този въпрос. Посочва се освен това, че
във въззивната жалба не е формулирано възражение за това, че съдът не се е
произнесъл по своевременно предявено възражение в отговора на исковата
молба.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира се и определяне на адв.Б. на адв.възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 539 лв за осъществено от
него безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Също не са ангажирани нови доказателства.
В предоставения му срок, третото лице-помагач на страната на ищеца
– „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, е представил писмено становище по
въззивната жалба, с което е оспорило същата като неоснователна. Посочено е,
че първоинстанционният съд правилно е приел, че съдебният изпълнител
следи служебно за несеквестируемостта, поради което негово задължение е да
провери незабавно дали в действителност се касае за „спестявания“ досежно
наличностите по сметката предвид постъпилите преводи за периодични
пенсионни плащания от предходния и настоящия месец, а не да се доверява на
банката за този извод. Изразено е становище, че дори третото задължено лице
да плати неправилно, съдебният изпълнител е този, който следва да върне
несеквестируемата част от вземането на длъжника, съгласно т.1 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК.
Представена е снимка от моментното състояние на сметката, в която
е видима разполагаемата сума 780 лв, MP3 за 2023 г., както и Информация за
сметка с дневни салда за периода 01.04- 01.12.2023 г., от която е видно, че на
30.05.2023 г. цялото салдо е налично по сметката, въпреки че частично е
освободена MP3 в размер 780 лв., но не е изтеглена.
Твърди се, че Банката, в качеството си на пазач по чл.508 ГПК на
средствата, по сметката, е изпълнила изцяло и в срок указанията на съдебния
изпълнител, а дори и да се приеме, че Банката като трето задължено лице,
погрешно е платила на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне
несеквестриуемата част на длъжника съгласно цитираното по-горе
разрешение на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013г., ОСГТК.
Претендира се съдът да уважи изцяло предявения иск с всички
законни последици от това.
Също няма искания по доказателствата.
4
При извършената проверка по чл.267 ГПК съдът констатира, че
въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на въззиваемия Т. В. Р. за осъждане на въззивника С. Б. Я., да
му заплати сумата от общо 2 339,15 лв (съгласно последното заявено от ищеца
уточнение на исковата претенция), представляваща обезщетение за понесени
от ищеца имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразните
действия на ответника в качеството му на ЧСИ по изп. дело №
20238440400894, изразяващи се в неуведомяване на ищеца като длъжник за
образуваното срещу него изпълнително производство /невръчване на покана
за доброволно изпълнение/ и насочване на изпълнението върху негово
несеквестируемо имущество, чрез налагането на запор върху посочената сума,
формирана от следните вземания: 2157,08 лв - инвалидна пенсия за м.януари –
м.април 2023 г.; 111,51 лв - обезщетение към инвалидната пенсия за
м.декември 2022 г., както и 70,56 лв - социална помощ от ДСП за м.януари и
февруари 2023 г.
Твърди се, че ищецът е пенсионер по болест, като съобразно
заболяването му „Хронична исхемична болест на сърцето” от НОИ му е
отпусната инвалидна пенсия в размер на 539,27 лв месечно. Твърди се, че на
07.04.2023 г. по банковата сметка на ищеца, открита в „УниКредит Булбанк“
АД, е била преведена от НОИ сума в общ размер на 2339,15 лв, включваща
2 157,08 лв инвалидна пенсия за м. януари - април 2023 г., 111,51 лв
обезщетение към инвалидната пенсия за м.декември 2022 г., както и 70,56 лв
социална помощ от ДСП за м.януари и февруари 2023 г., върху вземането за
която сума на 04.04.2023 г. е бил наложен запор въз основа на постановление
и запорно съобщение от ЧСИ Стоян Якимов по изпълнително дело №
20238440400894. Ищецът твърди, че действията на ЧСИ са
незаконосъобразни, тъй като не само не е бил уведомен за образуваното срещу
него изпълнително производство, но и изпълнението е било насочено върху
негово несеквестируемо имущество, каквото представляват инвалидната
пенсия, обезщетението към инвалидната пенсия и социалната помощ.
Предявеният иск е с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр.чл.45
ЗЗД, вр.чл.441 ГПК.
В законовия срок ответникът Я. е представил писмен отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявения иск. Заявено е възражение за
недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация на
ответника. По същество искът е оспорен като неоснователен. Оспорени са
твърденията на ищеца, че не е бил уведомен за образуваното срещу него
изпълнително дело, като се твърди, че покана за доброволно изпълнение по
изп.дело № 1054/2013 г. е редовно връчена на ищеца чрез съпругата му на
10.04.2013 г. По отношение на твърдението за незаконосъобразно насочване
на изпълнението против несеквестируемо имущество на ищеца се твърди, че
задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта
възниква едва, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по
сметката, било от работодателя или банката като трети задължени лица, било
от длъжника, а към момента на налагане на запора по банковата сметка на
5
ищеца ответникът не е разполагал с такава информация, тъй като едва с
отговор на запорното съобщение с вх.peг.№ 28762/05.05.2023 г. „УниКредит
Булбанк“ АД е уведомила ответника, че по посочената банкова сметка на
длъжника ищец постъпват доходи от пенсия, като са изискали в срока по
чл.446а, ал.5 ГПК да получат от съдебния изпълнител инструкции за сумата,
която банката следва да превежда в изпълнение на запора съгласно чл.446
ГПК. В тази връзка се твърди, че с разпореждане от 22.05.2023 г. ответникът е
постановил да се изпрати съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД, че
средствата, постъпващи по сметката на длъжника с произход пенсия под
размера на минималната работна заплата (МРЗ) и обезщетение от НОИ, не
следва да му се предоставят, освен ако не представляват спестяване. Твърди се
още, че с уточнително съобщение с изх.№ 22436/22.05.2023 г., ответникът е
уведомил третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД, че на основание
чл.446 и чл.446а ГПК и разпореждане на ЧСИ от 22.05.2023 г., Банката следва
да освободи постъпленията по банковата сметка с произход пенсия и
обезщетение от НОИ под размера на МРЗ, тъй като по сметката на длъжника
Р. се превежда пенсия и/или обезщетение от НОИ, които вземания са
несеквестируеми. Посочено е, че сумите, постъпили с това основание следва
да бъдат изплатени на лицето при поискване от негова страна, ако не
представляват спестяване. По изложените съображения се твърди, че
процесната сума следва да бъде търсена не от съдебния изпълнител, а от
третото задължено лице - банката, което след получаване на уточнителното
съобщение от страна на съдебния изпълнител със задължителни указания да
не се превеждат несеквестируеми суми, постъпващи по сметката от инвалидна
пенсия и социални помощи, е превело сума по сметка на съдебния
изпълнител.
С нарочно определение, по искане на ищеца, съдът е конституирал
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, като трето лице помагач на
страната на ищеца. С писмено становище третото лице-помагач е заявило, че
счита предявения иск за основателен. Изложено е, че Банката е действала
съобразно нормата на чл.508 от ГПК в качеството си на трето задължено лице,
като е изпълнила изцяло указанията на съдебния изпълнител в сроковете и на
основанията, предвидени в закона.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло
предявения иск, като е осъдил ответника да заплати на адв.К.Б.
адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, както и на съда – на
основание чл78, ал.6 ГПК – дължимата държавна такса върху уважения
размер на иска.
Съдът е приел, че по делото е доказано наличието на
предподставките за ангажиране на отговорността на ЧСИ за вреди на
основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ. Съдът е приел, че след
като не е връчил съобщение за образуваното изп.дело след като първото
изп.дело против ищеца е било прекратено поради настъпила перемпция,
последващите изпълнителни действия на ЧСИ, сред които и наложения запор
на сметка на ищеца в Банката, са опорочени. По отношение на твърденията на
ищеца за насочване на принудителното изпълнение против негово
несеквестириуемо имущество съдът е приел, че към момента на постъпване по
изп.дело на сумата от Банката, ответникът като ЧСИ е знаел, че по
запорираната сметка длъжникът получава пенсия, тъй като е бил уведомен за
това обстоятелство както от длъжника, така и Банката, а и от направена
справка от самия ЧСИ, поради което е бил длъжен да събере незабавно
6
необходимата информация от Банката за размера на постъпленията и да върне
на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. Съдът е приел,
че съгласно т.1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
дори третото задължено лице да плати неправилно, съдебният изпълнител е
този, който следва да върне несеквестируемата част от вземането на
длъжника. Посочено е още, че по повод твърденията на Банката, че
преведената от нея сума на ЧСИ по изп.дело представлява „спестявания“,
съдебният изпълнител, който следи служебно за несеквестируемостта, е бил
длъжен да провери незабавно дали в действителност се касае за
„спестявания“. Съдът е приел, че по този начин ответникът е нанесъл
имуществени вреди на ищеца в размер на преведената от Банката по
изпълнението сума и сумата от 6 лв за междубанков превод, защото такъв
нямаше да е извършен при несеквестируемост на средствата по сметката,
поради което искът се явява основателен изцяло.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на
допустимостта на решението следва да се посочи, че според настоящия
съдебен състав, то е постановено по допустим иск.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е
установил правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото, както и,
че изводите му по фактите са обосновани.
Страните не спорят, че ответникът С. Б. Я. е частен съдебен
изпълнител с рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие – района на Софийски
градски съд. Не е спорно, че ищецът е длъжник по изп.дело №
20138440401054 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, образувано по молба на
взискателя „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД въз основа на изпълнителен
лист от 22.01.2013 г., издаден против ищеца Р. по гр.д.6562/2012 г. по описа на
БРС за сумите: 440,03 лв главница, дължима по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит, сключен между страните на 23.07.2010 г.; 56,29 лв мораторна
лихва за периода от 01.03.2012 г. до 09.08.2012 г.; законната лихва върху
главницата за периода от подаване на заявлението – 13.08.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането; и 125 лв разноски. Не е спорно, че до
длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, която видно от
представената с отговора на исковата молба обратна разписка (л.96-97 от
първоинстанционното дело), е получена от съпругата на ищеца-длъжник на
10.04.2013 г.
Страните не спорят, а това е видно и от представените изп.дело №
20138440401054 по описа на ЧСИ Стоян Якимов и изп.дело №
20238440400894 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, че след като от есента на
2019 г. по изп.дело № 20138440401054 по описа на ЧСИ Стоян Якимов не са
били поискани от взискателя (последният документ, приложен към изп.дело
1054/2013 г., е сметка № **********/20.09.2019 г.), съотв.не са били
извършени от съдебния изпълнител, никакви изпълнителни действия,
независимо от липсата на нарочен акт на ЧСИ по чл.433 ГПК, изп.дело №
20138440401054 се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, след
което, при постъпването на молба от взискателя (вх.№ 19157/23.03.2023 г. по
7
изп.дело № 20138440401054/ вх.№ 19204/23.03.2023 г. по изп.дело №
20238440400894) е било образувано изп.дело № 20238440400894 при същия
ЧСИ – Стоян Якимов. Не е спорно, че с Разпореждане от 31.03.2023 г., ЧСИ
Ст.Якимов е разпоредил да се извърши справка в НОИ, в БНБ и в Имотния
регистър, както и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в
„УниКредит Булбанк“ АД, да се изпрати запорно съобщение и да се уведоми
длъжникът. Със същото разпореждане Държавата е присъединена като
взискател по изпълнителното дело.
Не е спорно, че на 31.03.2023 г. по изп.дело № 894/2023 до длъжника
(ищец) е изпратено от ЧСИ съобщение, че длъжникът дължи на държавата
сума от 3 017,61 лв, а на ЧСИ - 387,92 лв. По изпълнителното дело няма данни
това съобщение да е получено от длъжника.
Не е спорно по изп.дело № 894/2023 е изпратено запорно съобщение
до „УниКредит Булбанк“ АД (изх.№ 14738/31.03.2023 г., л.333 от делото),
получено от Банката на 04.04.2023 г., н което изрично е посочено, че съгласно
чл.446а от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл.446 от ГПК, както и на
помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на
запора; че запорът не поражда действие по отношение на помощите и
обезщетенията, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна
заплата, освен за задължения за издръжка, а когато от основанието на
постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват
възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на МРЗ,
освен за задължения за издръжка. Не е спорно, че с писмо изх.№ 0890-49—
028310 от 04.04.2023 г. Банката е уведомила ЧСИ Якимов, че по сметката на
длъжника постъпват доходи от пенсия и в срока по чл.446а, ал.5 от ГПК
очаква инструкции от ЧСИ за сумата, която тя следва да превежда в
изпълнение на запора, съгласно чл.446 от ГПК.
Не е спорно, че с писмо с вх.№ 28772/05.05.2023 г. ищецът е поискал
от ЧСИ Якимов, да бъде отблокирана сметката му в „УниКредит Булбанк“ АД,
за да може да я закрие, тъй като по нея получава пенсии и социални помощи
за хора с увреждания. Ищецът изрично е уведомил ЧСИ, че „сумата, която е
постъпила по сметката е за период от 5 месеца, т.е. това е сума от 5 месечни
пенсии и социални помощи за хора с увреждания“.
Не е спорно, че с разпореждане от 22.05.2023 г. на помощник частен
съдебен изпълнител при ЧСИ Якимов е постановено да се изпрати съобщение
до „УниКредит Булбанк“ АД, че средствата, постъпващи по сметката на
длъжника с произход пенсия под размера на минималната работна заплата и
обезщетение от НОИ, следва да му се предоставят, освен ако не представляват
спестяване.
С „Уточнително съобщение“ изх.№ 22436/22.05.2023 г. ЧСИ е указал
на Банката на основание чл.446 и чл.446а от ГПК и негово разпореждане от
22.05.2023 г., да освободи постъпленията по банковата сметка с произход
пенсия и обезщетение от НОИ до размера на минималната работна заплата.
Банката е уведомена изрично, че по сметка на длъжника се превежда пенсия
и/или обезщетение от НОИ, които вземания са несеквестируеми, поради което
Банката следва да освободи авоарите, постъпили с това основание и да ги
изплати на лицето при поискване от негова страна, ако не представляват
спестяване.
Не е спорно, а е видно и от представеното изп.дело, че на 30.05.2023
8
г. „УниКредит Булбанк“ АД е превела по сметката на ЧСИ Якимов сумата от
2333,70 лв във връзка със запора, която е цялата сума по сметката на ищеца
след приспадане на такса за междубанков превод от 6 лв, а на 08.06.2023 г.
взискателят е поискал от ЧСИ постъпилите по изп.дело погасителни суми да
бъдат превеждани в полза на НАП, без извършване на разпределение,
съгласно привилегията на чл.136 от ЗЗД.
Не е спорно, че от сумата от 2 333,70 лв ЧСИ е заплатил на
09.06.2024 г. в полза на ТД-Бургас на НАП сумата от 2 112,86 лв, а сумата от
219,64 лв е заделил за погасяване на пропорционална такса, дължима от
длъжника, към ЧСИ.
По делото не е спорно също, че от 02.12.2022 г. ищецът получава
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 396,95 лв;
от 01.03.2023 г. получава към пенсията и добавка по чл.84 КСО от 142,32 лв,
или общо от м.май 2023 г. получана инвалидна пенсия и добавка в размер на
539,27 лв; за месеците януари, февруари и март 2023 г. ищецът не е получил
пенсия и добавка към нея, като през месец април 2023 г. е получил сумата от
2 339,39 лв, която включва в себе си 1 984,75 лв пенсия за периода от
01.12.2022 г. до 30.04.2023 г. и добавки в размер на 354,64 лв. Не е спорно
още, че в периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. ищецът е получил парична
помощ при смърт на осигурено лице (съпругата му) в размер на 135 лв, като
датата на първото плащане е на 14.03.2023 г. - по-малко от месец преди
налагане на запора по изп.дело. Тези обстоятелства се установяват и от
представената информация от ТП-Бургас на НОИ.
Спорно по делото е:
Връчена ли е Покана за доброволно изпълнение на ищеца по
изп.дело № 894/2023 г.
Спорно още е, налице ли е насочване на принудителното изпълнение
от ответника към несеквестируемо имущество на ищеца чрез налагане на
запор върху несеквестируемо вземане на ищеца към „УниКредит Булбанк“
АД, като в тази връзка е спорно – дали запорираната сума в банковата сметка
на ищеца включва само пенсия, добавки и парична помощ, или цялата или
част от нея има характера на спестявания; както и – знаел ли е ответникът като
ЧСИ, че запорираната сума в банковата сметка на ищеца включва само пенсия,
добавки и парична помощ.
По първия спорен въпрос съдът приема, че по делото не е доказано
на ищеца да е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №
894/2023 г. по описа на ЧСИ Ст.Якимов. Действително, видно от приложеното
изпълнително дело, изп.дело № 894/2023 г. е образувано по същия
изпълнителен титул и е със същите страни (взискател и длъжник), както
първоначално образуваното при същия ЧСИ изп.дело № 1054/2013 г.,
прекратено поради перемпция. В тази връзка следва да се посочи, че
независимо от липсата на нарочен акт на съдебния изпълнител за
прекратяване на изп.дело № 1054/2013 г., поради липсата на искания от
взискателя за извършване на изпълнителни действия в продължение на повече
от 2 години (от есента на 2019 г. до пролетта на 2023 г.), това изпълнително
дело се е прекратило по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(в този смисъл е разяснението по т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК). Ето защо, макар образувано между същите страни и по
същия изпълнителен титул, изп.дело № 894/2023 г. по описа на ЧСИ
Ст.Якимов е ново дело, поради което ЧСИ е следвало и по него да изпрати на
9
длъжника ПДИ. Следва да се посочи още, че според настоящия състав,
изпратеното до ищеца, в качеството му на длъжник по изп.дело съобщение с
изх.№ 14741/31.03.2023 г. (за което няма данни да е получено от длъжника), не
представлява Покана за доброволно изпълнение, тъй като не съдържа
изискуемите, съгласно чл.428 ГПК реквизити.
С оглед изложеното, съдът приема, че ЧСИ Ст.Якимов е нарушил
задължението си по чл.428 ГПК да покани ищеца като длъжник да заплати
доброволно задълженията си по изп.дело № 894/2023 г.
По втория спорен въпрос съдът приема, че ответникът, в качеството
си на ЧСИ е допуснал незаконосъобразно насочване на принудителното към
несеквестируемо имущество на ищеца чрез налагане на запор върху
несеквестируемо вземане на ищеца към „УниКредит Булбанк“ АД. По
изпълнителното дело е имало достатъчна информация, че сумите, постъпващи
по банковата сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД, са от инвалидна
пенсия и добавки на ищеца, както и от парична помощ при смърт на
осигурено лице – писмо изх.№ 0890-49-028310 от 04.04.2023 г. от Банката до
ЧСИ Якимов, постъпило на електронната поща на ответника, че по сметката
на длъжника постъпват доходи от пенсия и в срока по чл.446а, ал.5 от ГПК
очаква инструкции от ЧСИ за сумата, която тя следва да превежда в
изпълнение на запора, съгласно чл.446 от ГПК; както и писмо от ищеца вх.№
28772/05.05.2023 г., с което длъжникът е уведомил ЧСИ, че постъпилата сума
по сметката му представлява полагаемите му се пенсионни и социални
придобивки за период от 5 месеца. Изпълнителното дело съдържа и
документи от преписката на ТП на НОИ – Бургас, за отпускане на добавка на
ищеца от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на съпругата
му; за отпусната на ищеца финансова подкрепа; както и Отговор от НОИ –
Справка за размер и вид на пенсия и добавка (УП-7).
При така наличните в изпълнителното дело писмени документи,
съдът приема за доказано, че ответникът – ЧСИ Ст.Р. е бил уведомен, че по
запорираната от него банкова сметка на ищеца-длъжник в „УниКредит
Булбанк“ АД се превеждат пенсия и/или обезщетение от НОИ, които вземания
са несеквестируеми, което обстоятелство той изрично е посочил и в
изпратеното от него до Банката Уточнително съобщение изх.№
22436/22.05.2023 г.
Според съда, по делото е доказано, че постъпилите по банковата
сметка на ищеца суми от пенсия и помощи нямат характера на спестявания.
Действително преведената от НОИ сума по сметката на ищеца представлява
сбор от дължимите на ищеца лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл.74 КСО и добавка по чл.84 КСО от лична пенсия за
инвалидност (общо 539,27 лв месечно), за период от няколко месеца. Според
съда, същата не представлява „спестявания“ на длъжника, тъй като не се касае
за неизползвани от длъжника средства по банковата му сметка от изминали
месеци, а се касае за едновременно превеждане от НОИ на дължимите на
ищеца суми за няколко месеца. Това обстоятелство се установява и от факта,
че според писмото на Банката от 04.04.2023 г. да ЧСИ във връзка с наложения
запор, към този момент по сметката на ищеца няма средства (л.335 от делото),
а съгласно изпратеното писмо от Банката на ЧСИ от 04.05.2023 г., сумата от
пенсии е постъпила по сметката на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
10
Съгласно чл.441 ГПК, вр.чл. 45 ЗЗД и чл.74 ЗЧСИ, ЧСИ отговаря при
условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. За да се ангажира
отговорността на ЧСИ за вреди е необходимо кумулативно наличие на:
незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ във връзка с дейността
му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на това
противоправно поведение вреди и причинно-следствена връзка между тях и
противоправното поведение на деликвента.
В настоящия случай съдът приема, че налагането на запор от ЧСИ
Радулов на вземанията на ищеца към „УниКредит Булбанк“ АД за инвалидна
пенсия, добавки към нея по чл.84 КСО и отпусната на ищеца финансова
подкрепа, е незаконосъобразно поради несеквестируемостта на тези вземания
(съгласно чл.446а, ал.1 и 2 от ГПК), които са в размер по-малък от размера на
МРЗ за страната към този момент и нямат характера на „спестявания“ по
изложените по-горе съображения.
Съгласно разяснението, дадено по т.13 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, задължението на съдебния изпълнител да
зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода
на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било
от длъжника, което уведомяване в случая е налице. Съгласно същото
разяснение, в този случай за съдебния изпълнител възниква задължението да
събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на
постъпленията и техния размер) и да върне на длъжника несеквестируемата
част от преведената му сума.
С оглед посоченото по-горе, съдът намира за неоснователно
оплакването във въззивната жалба, че ЧСИ не следвало за отговаря за
насочването на изпълнението към несеквестируем доход на длъжника, а
отговорността за това трябвало да бъде понесена от взискателя или от Банката
като трето задължено лице. При наличната по изпълнителното дело
информация за това, че вземанията на длъжника към Банката за
несеквестируеми, ЧСИ е следвало да върне преведената му от Банката сума, а
не да я отнесе за погасявания на длъжника към държавата за публични
вземания към него , както и за погасяване на такси към самия ЧСИ.
Настъпването на вреди за ищеца вследствие на това
незаконосъобразно действие по изпълнението от страна на ответника като
ЧСИ, е доказано в размера на незаконосъобразно изтеглената сума от
банковата сметка на ищеца, представляваща инвалидна пенсия, добавки по
КСО и помощ.
Доказана е причинната връзка между настъпилите вреди за ищеца и
противоправното поведение на ответника.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за
основателен и доказан.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които съдът препраща на основание чл.272
ГПК.
Предвид постановения резултат, на адв.Белев – процесуален
представител на въззиваемия-ищец, следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 300 лв предвид материалния
11
интерес по делото, фактическата и правната му сложност, извършените от
адв.Белев процесуални действия и обстоятелството, че във въззивното
производство по дело е проведено едно открито съдебно заседание, в което
адв.Белев се е явил, и не са представени нови доказателства.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2306 от 07.11.2024 г. по гр.д.2568/2023
г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА С. Б. Я. с ЕГН **********, в качеството му на частен
съдебен изпълнител, рег.№ 844 на КЧСИ, да заплати на адвокат Консктантин
Стойчев Белев от АК - София, на основание чл.38, ал.2 от Закон за
адвокатурата сумата от 300 лв (триста лева), представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца
Т. В. Р. във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12