№ 350
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20251001000173 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 136205/06.12.2024год. на СГП срещу решение №
1665/30.11.2025год., постановено по т.д.№ 1725/23год. на СГС, с което е отхвърлен предявения от
СГС срещу „ Сентръл Логистик „ ЕООД иск с правно основание чл. 155, т.3 от ТЗ.
В жалбата се твърди, че първоинстанциононто решение е неправилно и се прави искане
то да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявения иск по чл.155, т.3 от ТЗ. Сочи
се , че като неправилен извода на съда , че неизвестният за чужда държава номер на паспорта на
вписания управител на дружеството не води на извод, че не съществува лице представило се под
тези имена и че от това не следвало , че дружеството няма управител. Неправилен бил и извода ,
че не се касаело за иск по чл.155, т.3 от ТЗ. Било установено по делото ,че паспортът на управителя
на „Сентръл Логистик“ ЕООД- британски гражданин , с който се е легитимирал в регистърното
производство не бил истински, както и че нямало данни за съществуването на британски
гражданин с посочените в регистърното производство имена и дата на раждане. Твърди се, че към
подаване на исковата молба това лице продължавало да фигурира като управител на дружеството,
не бил вписан друг управител, различен от несъществуващото лице и към настоящия момент,
поради което била налице законовата хипотеза на чл.155, т.3 от ТЗ. Несъществуващото лице ,
вписано като управител на „ Сентръл Логистик“ ЕООД не било способно да формира
волеобразуващо изявление , която хипотеза следвало да бъде приравнена на визираната в чл.155,
т.3 от ТЗ хипотеза.
Назначеният във въззивното производство особен представител на ответното дружество -
адв. Е. Д. от САС е депозирала писмен отговор, в който е изложила доводи за неоснователност на
подадената от СГС въззивна жалба. Поддържала е , че данните по делото не обосновавали извод
че вписаното за управител на „ Сентръл Логистик „ ЕООД лице не съществува , поради което моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
1
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Софийска
градска прокуратура, с която е предявен иск срещу „ Сентръл Логистик“ ЕООД с правно основание
чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството-ответник поради липсата на вписан управител
в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба се твърди, че в Софийска градска прокуратура е било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.253, ал.7 вр. с ал.3,т.4 вр. с ал.2 от НК, в хода на
което било установено , че лицето на което е регистрирано дружеството „ Сентръл Логистик“
ЕООД и което е вписано като негов Управител- А. Д. Б., гражданин на Великобритания ,роден на
********год. с паспорт № *********, издаден на 01.06.2014год. , не съществува. В рамките на
образуваното досъдебно производство било разкрито също така , чрез запитване до Консулския
отдел на Посолството на Великобритания , че в паспортната база данни на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия служба, не съществува паспорт с № *********, издаден на
01.06.2014год., както и че не съществуват данни за британски гражданин с горепосочените имена и
дата на раждане. При тези твърдени данни е поддържано, че е налице предпоставките на чл. 155, т.3
от ТЗ за прекратяване на дружеството . Поддържа се , че към хипотезата на чл.155, т.3 от ТЗ следва
да се приравнят и случаите , в които вписваното като управител лице не съществува, тъй като макар
и вписано то не може да изпълнява функциите на управител.
Писмен отговор на исковата молба не е подаден от ответното дружество.
С обжалваното в настоящото производство решение предявеният от СГП иск по чл.155,
ал.1 , т.3 от ТЗ е отхвърлен. Прието е , че събраните в досъдебното производство данни във връзка
с документа са самоличност на вписаното като едноличен собственик и управител на „ Сентръл
Логистик“ ЕООД лице не водят на извод , че това лице не съществува. Дори и да се приемело, че
имената на управителя на ответното дружество били фиктивни и че е ползвана фалшива
самоличност, то това не обосновавало хипотезата на чл.155, т.3 от ТЗ. Разсъждавано е относно
възможността използваните фиктивни имена при учредяване на дружеството да водят до
недействителност на дружеството и съответно до вписване на несъществуващо обстоятелство в
ТРРЮЛНЦ във връзка учредяването му и неговото представителство , както и да имат отношение
към преценка за осъществявана от дружеството незаконна дейност, но не и към очертания в
хипотезата на чл. 155, т.3 от ТЗ фактически състав.
Така постановеното решение е правилно по изложените в него мотиви, които настоящият
състав на въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 от
ГПК.
С разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е уредена хипотеза на прекратяване на дружество с
ограничена отговорност с решение на съда, сезиран с конститутивен иск на прокурора, когато в
продължение на три месеца то е останало без вписан управител. Предпоставките за уважаване на
иска са две: 1) липсата на вписан в търговския регистър управител на дружеството, която следва да
е налице към момента на устните състезания и 2) тази липса да е продължила поне 3 месеца.
Посочените по-горе предпоставки не са налице в настоящия случай. От данните по
делото, а и от извършената от съда служебна справка по реда на чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се
установява , че както към датата на постановяване на първоинстанционния съдебен акт, така и към
настоящия момент дружеството „ Сентръл Логистик“ ЕООД има вписан управител и това е А. Д.
Б..
Действително по делото са налице данни ,че представеният в регистърното производство
при АВ документ за самоличност на А. Д. Б. / британски паспорт с № *********/ не е издаван от
британската паспортна служба / НМРО/, че в паспортната база данни на Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия не съществува паспорт с № *********, както и че няма
данни за съществуването на британски гражданин с горепосочените имена , роден на ********год.
Налични са обаче и данни за извършена нотариална заверка на подписа на лицето А. Д. Б. върху
документи , издадени от него във връзка с учредяването на „Сентръл Логистик „ ЕООД , в което
нотариално производство учредителят се е легитимирал с горепосочените си имена.
2
При тези данни не може да се направи категоричен извод ,че вписаното като Управител на
„ Сентръл Логистик“ ЕООД лице не съществува. Дори и да се приеме, че при заявяване вписването
на новоучреденото дружество в ТРРЮЛНЦ са представени документи с невярно съдържание
отнасящи се до лицето- заявител, учредител на дружеството и негов управител или че посочените
на това лице имена не са истински, то това би довело до порок на вписаните обстоятелства,
установим чрез предявяване на иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. При уважен иск по чл.29 от
ЗТРРЮЛНЦ вписванията биха били с установен порок и би настъпила визираната в чл.30 от
ЗТРРЮЛНЦ последица – заличаване на вписаните обстоятелство.
Разсъждаването върху въпроса дали в случая е налице вписване на несъществуващо
обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като предявеният пред първоинстанционния съд и
разгледан от него иск е с правно основание чл. 155, т.3 от ТЗ, а не по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.
За пълнота следва да се отбележи , че разпоредбата на чл. 155, т.3 от ТЗ е приложима в
случай , при който дружеството е имало вписан управител в регистъра , но по някакви причини , в
най-честия случай при ЕООД, поради смъртта на управителя, който е и едноличен собственик на
капитала , в продължение на 3 месеца не е вписан нов управител. Преценката за наличие на
законово основание за прекратяване на дружеството е предпоставена от преценката дали след
вписването на управителя е настъпил факт, поставящ в невъзможност вписания управител да
волеобразува и волеизявява от името и за сметка на дружеството и в тримесечен срок от
настъпване на този факт не е вписан нов управител, а не от преценката дали първоначалното му
вписване . Именно такива са твърденията в исковата молба , поради което очертаната в исковата
молба хипотеза не може да бъде приравнена на очертаната в такава в чл. 155, т.3 от ТЗ.
С оглед на гореизложеното , произнасяйки се по предявения иск по чл.155, т.3 от ТЗ и при
установената липса на законовите предпоставки за неговото уважаване , първоинстанционният съд
е постановил решение за отхвърлянето му, което е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1665/30.11.2024год., постановено по т.д.№ 1725/2023год.
по описа на СГС, ТО, VI -13 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3