№ 194
гр. Разград, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330101794 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от “ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище в гр. София,
представлявано от изп.директори Т.И.И. и И.И.Г., със съдебен адрес в гр.
Русе, ***, представлявано от изп. директори Т.И.И. и И.И.Г., против
АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА с ЕИК: *********, със седалище в
гр. София, представлявана от И.И., със седалище гр. София и адрес за
призоваване чрез Областно пътно управление - гр. Разград в гр. Разград,
ул.”Княз Дондуков“ № 3. Моли се за осъдително решение за сумата от 139,70
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Застраховка
“Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил “Форд
Куга“ с рег. № *** при ПТП на 14.09.2022 г. при движение по републикански
път II-51 в участък между гр. Шумен към гр. Лозница на около 1 км. преди с.
Крояч, ведно със законната лихва върху претендиралата главница от датата на
предявяване на настоящия иск и до нейното окончателно изплащане.
Претендира разноски.
Ищецът сочи, че на 09.04.2019 г. между ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД и „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД - клон Шумен -
лизингодател на лек автомобил “Форд Куга“ с рег. № ***, бил сключен
договор за застраховка “Каско” под формата на многогодишна
застрахователна полица № 4704191780000249 с период на валидност
10.04.2019 г. – 10.04.2024 г. На 14.09.2022 г. Т. Г. Ч. управлявал лек
автомобил “Форд Куга” с рег. № *** по републикански път II-51 от гр.
Шумен към гр. Лозница. По време на движението на около 1 км. преди с.
Крояч, управляваният от него автомобил преминал през дупка на пътното
платно, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети.
По подадено от „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД заявление в ЗЕАД
1
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД била образувана
застрахователна преписка № 470422222249777. След извършен оглед на
посочения лек автомобил, било установено, че вследствие на настъпилото на
14.09.2022 г. ПТП била увредена предна лява гума “Michelin 235/55R 17” и
предна лява лята джанта. Общата стойност на причинените от длъжника
имуществени вреди на застрахования лек автомобил “Форд Куга” с рег. №
***, представляваща сбор на стойностите на вложените за възстановяването
им консумативи и труд - 139,70 лв., ищецът изплатил на 13.12.2022 г. на
лизингополучателя на лекия автомобил „ТЕЛЕПОЛ ТРАНС“ ЕООД, чрез
превод по посочена от него банкова сметка.
Ищецът сочи, че II-51 е част от републиканската пътна мрежа,
изключителна държавна собственост, а ответника осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Твърди
се, че ответника като собственик на пътя проявил бездействие, осъществено
чрез бездействие на служителите си, които не само не са отстранили
образувалото се препятствие, но и не са изпълнили задължението си да го
сигнализират, не са организирали движението по начин, осигуряващ
безопасността му по реда, предвиден в ЗДвП и ППЗДвП. Твърди се, че в
случая намиращата се пътното платно дупка, е представлявала препятствие по
смисъла на закона, създавайки опасност за движението. Ищецът изразява
становище, че проявеното бездействие на служителите на ответника е в пряка
причинна връзка с настъпването на вредите по автомобила, а доколкото ПТП
е настъпило по пътен участък, е част от републиканската пътна мрежа, а
Агенция „Пътна инфраструктура” не е изпълнила задължението си да
осъществява дейностите по текущ ремонт, следва да понесе отговорността за
причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното
си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Сочи се, че
ищецът в качеството си на застраховател по застраховка „Каско” на увредения
автомобил, изплатил застрахователно обезщетение и по изричната правна
норма на чл. 410, ал.1 КЗ се суброгира в правата на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД,
има право да насочи насочвайки претенцията си срещу виновния за
настъпилото ПТП.
Твърди се още, че с писмо, получено на 31.01.2023 г. ответникът бил
поканен да възстанови застрахователното обезщетение, но не е сторил това.
В подадения писмен отговор ответникът изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове поради
недоказаност. Не оспорва обстоятелството, че увреденото лице е било страна
по застрахователен договор, както и че е заплатено обезщетение на
увреденото лице. Оспорва изложените в ИМ обстоятелство относно начина на
настъпване и мястото на ПТП. Акцентира, че няма приложен протокол за
ПТП или друг официален свидетелстващ документ. Изтъква се, че вече са
уведомили ищеца, че към датата на ПТП пътят е бил в много добро
експлоатационно състояние след ремонт и по него е нямало дупки. Твърди
се, че ремонт е бил извършен през 2017 г. на пътен участък от км 89 +517 до
км 93 +517 – 4 км. Ремонтът бил текущ, при който е извършено изкърпване на
дупки и деформации на настилката. Ремонтът бил извършен чрез възлагане на
Допълнително задание по договор № РД-38-2 от 19.03.2020 г., по който
страни били АПИ и като изпълнител „Консорциум ТРП Разград 2014“.
Количествата извършени работи, включващи и машинно полагане на плътна
и неплътна асфалтова смес на пътния участък, били приети с протокол и
2
разплатени на видно от приложените сертификати. Твърди се, че от този
момент пътят бил в много добро състояние, без дупки, повреди и неравности.
През 2022 г. в периода от м. май до септември отново бил извършен ремонт
на пътя, включващ и съседните участъци. Сочи се още че не е ясно кога и как
е настъпило твърдяното ПТП, с каква скорост се е движил водача на л.а. и
дали е спазил задълженията си по чл. 20 от ЗДП. Според ответника вината за
пътно-транспортното произшествие и причинените вреди се дължат на
поведението на водача, поради което твърдят неоснователност и
недоказаност. В случай, че съдът приеме твърденията на ищеца за
основателни, се прави възражение за наличие на принос от страна на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия
закон, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, че на 09.04.2019 г. между „ЗЕАД
ВУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД и „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД -
клон Шумен бил сключен Договор за застраховка “Каско Стандарт” под
формата на застрахователна полица № 4704191780000249 с период на
валидност 10.04.2019 г. – 10.04.2024 г., касаещ лек автомобил “Форд Куга” с
рег. № ***.
След подадена декларация за материални щети (повреждане на предна и
задна гуми), настъпили на 14.09.2022 г. вследствие навлизане в дупка при
управлението на л.а. “Форд Куга” с рег. № ***, с водач Т. Ч., по път
републикански път II-51 в участък между гр. Шумен към гр. Лозница на
около 1 км. преди с. Крояч, ищецът извършил оглед, оценка на щетите и
заплатил обезщетение в размер на 139,70 лева. На 26.01.2023 г. ищецът
изплатил на ответника регресна покана, но ответника не отговорил.
От приложените писмени доказателства се установява, че въпросния
участък е бил в текущ ремонт през 2017 г. в участъка от км 89 +517 до км 93
+517 – 4 км, при който било извършено изкърпване на дупките и
деформациите на настилката. Количествата извършени работи, включващи и
машинно полагане на плътна и неплътна асфалтова смес на пътния участък,
са приети с протокол и разплатени. През 2022 г. в периода от м. май до м.
септември отново бил извършен ремонт на пътя, включващ и съседните
участъци. Това потвърждава и свид. С., според който след ремонта и до
момента по този пътен участък няма никакви дупки.
Според заключението по назначената САТОЕ, повредите по автомобила
могат да бъдат получени при преминаване на автомобила през пътен участък
с разрушена пътна настилка. При направения оглед в този участък на пътя
вещото лице не установява повреди, неравности или следи от ремонт, които
биха могли до доведат до получаване на техническите увреждания по л.а.
Единствените констатирани повреди върху настилката били надлъжни тесни
пукнатини, част от които засмолени, но такива повреди няма как да доведат
до технически увреждания по ходовата част, в т.ч. гумите и джантите, още
повече че са разположени в дясната част на пътното платно, а увредено е
лявото колело. В.л. сочи, че по делото няма събрани доказателства за
скоростта на движение на л.а., както и за астрономическото и
метеорологичното време при настъпване на ПТП, от които зависи анализа и
преценката за възможността за предотвратяване на конкретното
произшествие. Според заключението пазарната стойност на вредите възлиза
3
на 224,60 лв.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Ч. и Т., според които
повредата е настъпила в резултат на навлизане в дупка (според декларацията
“голяма дупка”), доколкото тези показания са в противоречие с останалите
събрани по делото доказателства. Последните сочат, че на въпросния участък
е правен ремонт преди произшествието, (а не след него), а според направения
оглед на участъка от в.л. установените повреди и неравности не могат да
доведат до такива увреди, още повече че същите не са в тази част на пътното
платно.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ предвижда, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата или
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод
на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД. В случая правото на застрахования,
което застрахователят упражнява посредством предявяването на
тази регресна претенция, е за обезщетение за имуществени вреди по чл. 49 от
ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди действия или бездействия, тя
е безвиновна по своя характер. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗП те се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Според чл. 30, ал. 1
от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съгласно чл. 3 от ЗДвП лицата, стопанисващи пътя ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях. Според чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, сигнализират незабавно за препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Съобразно §1, т. 19 от ППЗДвП
препятствие на пътя е нарушаване целостта на пътното покритие.
В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички
елементи от фактическия състав по деликта и на първо място на факта, че
вредите, за които е изплатил застрахователно обезщетение, са настъпили на
републикански път и същите се намират в причинна връзка с наличието на
необезопасени и несигнализирани неравности (дупки) на пътното платно в
конкретно определен участък, отговорна за което е ответната АПИ като
възложител на дейностите по поддържането на републиканските пътища в
изправно състояние. Събраните доказателства сочат обаче, че не са налице
неравности по пътното платно в конкретния участък, които могат да са в
причинна връзка с настъпилите вреди. С оглед на изложеното, предвид
недоказване на всички елементи от фактическия състав на спорното
материално право, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на обстоятелството за наличие на причинна връзка между
бездействието на ответника и поведението на водача към момента на
настъпване на ПТП, поради което не следва да бъде ангажирана регресната
отговорност на ответното дружество. Ето защо предявеният иск следва да се
4
отхвърли като е неоснователен и недоказан. Поради липса на доказаност на
главната претенция, то за неоснователна следва да се приеме и акцесорната
такава - за лихва за забава.
Поради отхвърляне на исковете, право на разноски по него има само
ответника съобразно посоченото в чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е доказал
направени разноски в размер на 350,00 лева (депозити за експертиза и
свидетел). Съдът намира, че следва да присъди разноски на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на
основание чл. 78, ал 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП""
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1000, общ. Столична, обл. София, район Триадица, ул. “Позитано” № 5,
предствлявано от изпълнителните директори Т.И.И. и И.И.Г., със съдебен
адрес в гр. Русе, ***, против АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА с
ЕИК:*********, със седалище в гр. София, представлявана от И.И., със
седалище гр. София, чрез Областно пътно управление - гр. Разград в гр.
Разград, ул.”Княз Дондуков“ № 3, за заплащане на 139,70 лв.,
представляващи изплатено застрахователно обезщетение по Застраховка
“Каско” за виновно причинени имуществени вреди по лек автомобил “Форд
Куга“ с рег. № *** при ПТП на 14.09.2022 г. по републикански път II-51 в
участък между гр. Шумен към гр. Лозница на около един километър преди с.
Крояч, ведно със законната лихва върху претендиралата главница от датата на
предявяване на настоящия иск и до нейното окончателно изплащане, както и
за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, общ. Столична, обл. София, район
Триадица, ул. “Позитано” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА с ЕИК:*********, със седалище в гр. София,
представлявана от И.И., със седалище гр. София, чрез Областно пътно
управление - гр. Разград в гр. Разград, ул.”Княз Дондуков“ № 3, сумата от
450,00 (четиристотин и петдесет) лева за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5