Определение по дело №851/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №897

 

                                      08.05.2019г, гр.Пловдив          

                             

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на  осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       Велина Дублекова

 

 като разгледа докладваното от съдията Фаня Рабчева ч.гр.д. № 851/ 2019г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:         

                        Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                        Делото е образувано по частна жалба от адв.Д.Б., като процесуален представител на В.Г.К.*** против протоколно Определение от 25.03.2019г. постановено по гр.д.№ 249/2019г. по описа на ПРС – 5 гр.с., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката против Б.И.А. и прекратено образуваното въз основа на нея производство по делото. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на друг състав на ПРС за решаване по същество.

                        Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба Б.И.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис 3, чрез адв.К.С.,  оспорва жалбата като неоснователна, по развити в отговора съображения, като се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        Подадена е за разглеждане молба от адв.Д.Б., като процесуален представител на В.Г.К.*** против Б.И.А. ***, с която по изложени в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН фактически обстоятелства е поискано постановяване на мерки по чл.5 ЗЗДН против ответника, с който молителката е посочила, че е била във фактическо съпружеско съжителство съобразно нормата на чл.3, т.2 ЗЗДН.

            С писмения си отговор по делото ответникът чрез процесуалния си представител адв.Кр.С. е оспорил допустимостта на молбата въз основа на оспореното от същия твърдение на молителката, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство по смисъла на чл.3 ЗЗДН. Поискано е прекратяване на производството по делото.

         За изследване наличието на  предпоставката по чл.3, т.2,пр.2 ЗЗДН страните са изслушани по реда на чл.176, ал.1 ГПК, в процедурата по която разпоредба от страна на молителката са изявени фактическите обстоятелства: от м.май 2018г. след като напуснала общото жилище със съпруга й заживяла заедно с ответника  до м.август 2018г.; ответникът заминал в началото на м.юли, когато молителката се прибирала в къщи, но постоянно ходила да се грижи за майката на ответника, която имала нужда от постоянни грижи,  правили всичко заедно, купувала й лекарства, помагала й за медицински прегледи; имала ключ и чип за апартамента на ответника, съседите я  познавали, грижила се за домакинството, плащала сметки; в този период не поддържала връзка със съпруга си, имала интимна връзка с ответника. Ответникът в насока на оспорването заявил, че се познавали от 2016г. с молителката, но от м.май 2018 г имали кратка интимна връзка, молителката никога не била живяла в жилището му, спала е един или два пъти в него, имала ключ за жилището, ходила по всяко време, един път пазарувала по молба на майка му, в периода, когато молителката заявила, че живели заедно, ответникът пътувал в чужбина.   

            По спорното обстоятелство разпитаните по делото свидетели депозират: св.Д.В.К., майка на молителката: м.юни дъщеря й излязла от апартамента, в който живяла със съпруга си и заживяла при родителите си, след което около месец и половина около август месец отсъствала от къщи, по сведение на молителката в този период била у Б.; св.Г. Ч., съпруг на молителката: м.април-май молителката поискала да напусне общото им  жилище, м. юни я виждал да влиза и излиза от блока на ответника, по нейно сведение там живеела с ответника; св.П. К. С., без родство със страните, приятел на ответника: ответникът пътувал постоянно като международен шофьор; докато майка му била болна  пътувал повече, с по-малки промеждутъци, защото имал нужда от повече пари, в този период свидетелят се грижел за майката на ответника за лекарства и медицински прегледи, молителката никога не виждал в апартамента.

            Въз основа на така събраните доказателства районният съд е установил по време на действието на брака на молителката със съпруга й – свидетеля по делото / св.Г.Ч./ наличието на извънбрачна връзка с ответника, която връзка не може да бъде приравнена на прераснала в съпружеско фактическо съжителство. С оглед на това е приел липсата на условия за търсената защита по реда на ЗЗДН, поради което оставил без разглеждане молбата и прекратил производството по делото.

            Фактическите и правни изводи на районния съд се възприемат от въззивния съд за обосновани и правилни. Изчерпателно изброените хипотези в разпоредбата на чл.3 ЗЗДН предвиждат в кои случаи пострадалите от насилие лица могат да търсят защита по специалния закон, съобразно който е очертан лимитивно кръгът от лица, спрямо които се иска тази защита. Специалната хипотеза на чл.3, т.2,, пр.2 от Закона визира особени фактически отношения между две лица, идентични на съпружеско съжителство, което предполага двустранност на установено такова съвместно съжителство, в сравнително цялостен обем на реализиране на взаимно кореспондиращи си права и задължения относно личните и имуществени отношения. В случая както от изслушването на страните по реда на чл.176 ГПК, така и от разпитаните по делото свидетели се установява между страните да е била налице установена кратковременна интимна връзка, спорадично реализирана поради преобладаващото отсъствие на ответника, при която страните не са поемали ангажименти по поети съвместно права и задължения, насочени към установяване на трайно такова съвместно фактическо, аналогично на съпружеското съжителство по смисъла на Закона. За това се намира от въззивния съд също, че не е доказано наличието на специалната хипотеза по чл.3, т.2, пр.2 ЗЗДН, предпоставяща легитимацията на молителката за постановяване на мерки по този Закон. Доводите на частния жалбоподател в жалбата, основани на фактически и правни изводи в други производства по ЗЗДН, касаят конкретно установена в тези производства фактическа обстановка, поради което не могат да се съотнесат пряко към настоящия казус.

                        По изложените съображения обжалваното определение ще се потвърди като правилно и обосновано.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 25.03.2019г. постановено по гр.д.№ 249/2019г. по описа на ПРС – 5 гр.с.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

 

            Председател:                                 Членове: