№ 84
гр. Търговище, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П. Въззивно гражданско дело №
20243500500094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Г. М. С. ЕГН **********, действаща чрез
процесуалния си представител адв. С. В., със съдебен адрес гр. Разград, ул.
„Марица“, № 1, кантора 12, против решение № 38 от 13.03.2024 г. на РС –
Попово, с което е отхвърлен предявеният от Г. С. установителен иск, с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване в отношенията между
страните, че вземането по издадения изпълнителен лист от 07.06.2013 г.,
издаден в полза на „Банка ДСК“ АД по ч.гр.д. № 564/2013 по описа на РС-
Троян, за сумата 13578.09 лв., представляваща неизпълнение по парично
задължение по договор за кредит от 09.10.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от 04.06.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за
сумата 1235.44 лв. - договорна лихва за периода от 26.02.2013 г. до 03.06.2013
г.; за сумата 372.08 лв. - наказателна лихва за периода от 03.03.2013 г. до
03.06.2013 г.; за сумата 60.00 лв. - заемни такси; за сумата 304.91 лв. -
разноски по делото, и за сумата 554.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
не съществува.
В жалбата се излагат съображения за недопустимост на решението,
поради липсата на произнасяне на съда по главният иск. Твърди, че с исковата
молба са предявени два иска в условията на евентуалност. Главният иск,
предявен против ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
устантовителен такъв, по силата на който да бъде признато за установено че
1
вземането по изпълнителен лист от 07.06.2013 година, издаден в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД, по чл.гр.д. № 564/13 по описа на РС-Троян, не съществува.
В условията на евентуалност против ответниците „ОТП Факторинг България“
ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявен установителен иск, че вземането
издадения изпълнителен лист от 07.06.2013г., по ч.гр.д. № 564/2013 по описа
на РС-Троян, за сумата 13 578.09 лв., представляваща неизпълнение по
парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението, за сумата 1235.44 лв. - договорна лихва за периода от
26.02.2013 г. до 03.06.2013 г.; за сумата 372.08 лв. - наказателна лихва за
периода от 03.03.2013 г. до 03.06.2013 г.; за сумата 60.00 лв. - заемни такси; за
сумата 304.91 лв. - разноски по делото, и за сумата 554.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, не съществува, поради това, че е погасено
по давност. След дадени от съда указания за отстраняване на нередовности по
иска предявен в условията на евентуалност, ищцата е посочила правния си
интерес от така предявения иск против всеки ответник и е изправила
петитума, като е посочила, че претенцията е да бъде признато за установено
по отношение на двамата ответници, че вземането в общ размер на 16 104.52
лв., не съществува по отношение на нея, като е погасено по давност към
07.06.2018 г., считано от 07.06.2013 г. - датата на издаване на Изпълнителен
лист по Ч.Гр.Д.№564/2013 г. по описа на РС-Троян. Съдът в мотивите на
решението е изложил съображения, че главният иск би бил недопустим, но е
приел че е сезиран само с един иск- искът с правно основание чл. 439 от ГПК.
По отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането съдът не
се е произнесъл нито с определение за прекратяване, нито със самото
решение. Произнасянето по евентуалният иск е поставено под условие-
произнасяне по главният иск, доколкото съдът не е сторил това, се твърди, че
решението, което е постановил е недопустимо. Подробно се излагат и
съображения за неправилност на решението. Искането във въззивната жалба е
за обезсилване на постановения акт, а делото върнато на първоинстанционния
съд. Претендират се разноски.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от
ответника „Банка ДСК“ АД и от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В жалбата си въззиваемата страна „Банка ДСК" АД ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Московска",
№ 19, представлявано от пълномощника Ф.М.И. - юрисконсулт излага
съображения, че постановеният съдебен акт е правилен. При постановяване
на решението, съдът е съобразил и относимата практика на ВКС, като с оглед
доказателствата е приел, че давността, на която въззивницата се позовава е
прекъсвана, при което вземането по изпълнителният лист съществува.
Искането е решението да бъде оставено в сила, претендират се разноски.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес гр. София, п.к. 1766, район Витоша, кв. „М.Д.", ул. „Рачо
2
Петков - Казанджията", № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, представлявано
от Р.И. М.- Т.- управител, представлявана от пълномощника си Й.К.-
юрисконсулт излага становище, че постановеното решение е правилно,
постановено при спазване на материалния закон, като не са допуснати
процесуални нарушения при разглеждането делото. Твърденията са, че по
изпълнителното дело, по което виззивницата е длъжник перемпция не е
настъпила, но дори и такава да беше настъпила, то тя е без правно значение за
прекъсването на давността. Погасителната давност е започнала да тече на
21.06.2016 г. от влизане в сила на заповедта за изпълнение. На 27.06.2016 г.
по образуваното ИД №1032/2016г. е наложена възбрана на недвижим имот на
въззивника, с което действие е прекъсната давността, и е започнала да тече
нова петгодишна давност. С налагане на запор върху МПС, на 16.10.2020 г.,
както и наложените впоследствие запори върху банкови сметки на
въззивника, на 13.10.2022 г. отново е прекъсната давността, като от този
момент до подаване на исковата молба в съда на 23.03.2023 г. не е изтекъл
петгодишният давностен срок за процесното вземане. Поради това се твърди,
че изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на
принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на
принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в
съответния изпълнителен способ) не са погасени. Моли се за потвърждаване
на постановеното решение. Претендират се разноски.
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна.
Въззивният съд, като се запозна с приложените по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
С решение № 38 от 13.03.2024 година РС – Попово е отхвърлил,
предявения от ищцата Г. М. С. ЕГН ********** против ответниците „Банка
ДСК“ АД ЕИК ******** и „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********** иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, да бъде признато в отношенията
между страните, че вземането по издадения изпълнителен лист от 07.06.2013
г., издаден в полза на „Банка ДСК“ АД по ч.гр.д. № 564/2013 по описа на РС-
Троян несъществува.
Съдът е бил сезиран с искова молба, с която ищцата в условията на
евентуалност е предявила два иска. Главният иск, предявен против ответника
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е устантовителен такъв, по силата на който
да бъде признато за установено че вземането по изпълнителен лист от
07.06.2013 година, издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, по чл.гр.д. № 564/13
по описа на РС-Троян, не съществува. По този иск в исковата молба са
изложени подробни обстоятелства, на които се позовава ищцата. Основното е,
че вземането по отношение на „ОТП Факторинг България“ ЕАД не
съществува, с оглед на това, че цесионното правоотношение, по което този
ответник е придобил качеството на кредитор не е възникнало. С оглед на това
ищцата счита, че вземането не съществува.
3
В условията на евентуалност против ответниците „ОТП Факторинг
България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предявен и установителен иск, че
вземането издадения изпълнителен лист от 07.06.2013г., по ч.гр.д. №
564/2013 по описа на РС-Троян, за сумата 13 578.09 лв., представляваща
неизпълнение по парично задължение по договор за кредит от 09.10.2012 г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.06.2013 г. до окончателното
изплащане на задължението, за сумата 1235.44 лв. - договорна лихва за
периода от 26.02.2013 г. до 03.06.2013 г.; за сумата 372.08 лв. - наказателна
лихва за периода от 03.03.2013 г. до 03.06.2013 г.; за сумата 60.00 лв. - заемни
такси; за сумата 304.91 лв. - разноски по делото, и за сумата 554.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, не съществува, поради това, че е погасено
по давност.
Първоначално исковата молба е предявена пред РС – София, като на
ищцата са дадени указания, във връзка с предявения от нея иск в условията на
евентуалност, относно правния интерес на исковата претенция, размера,
твърдението за изтекла погасителна давност. Очевидно съставът на съда е
счел, че исковата молба по главният иск е редовна и не страда от пороци,
относно заявените обстоятелства и търсена защита. След изпълнение на
указанията от страна на ищцата, съдът е прекратил производството пред него,
поради липсата на местна подсъдност и делото е изпратено на компетентния
съд РС – Попово. С определение, постановено по реда на чл. 140 от ГПК,
съдът е определил правната квалификация на евентуалният иск, а в съдебно
заседание е допълнил доклада и е определил и правната квалификация на
главният иск. Съдът е приел, че е сезиран с два иска в условията на
евентуалност, но в доклада по делото по отношение на главният иск съдът не
е очертал подлежащите на доказване факти, както и не е разпределил
доказателствената тежест по този иск. С решението по делото се е произнесъл
само по евентуалния такъв. По отношение на главният иск, в мотивите е
приел, че такъв не е предявен, но дори и предявен би бил недопустим.
От правна страна, съдът съобрази следното:
Изложените обстоятелства в исковата молба и заявената въз основа на
тях защита, сочат че ищцата е сезирала съда с искове предявени в условията
на евентуалност. Отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
вземането по изпълнителен лист от 07.06.2013г., по ч.гр.д. № 564/2013 по
описа на РС-Троян, в полза на „ОТП Факторинг България“ ЕАД не
съществува и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че изпълняемото право по издадения
изпълнителен лист не съществува, като погасено по давност, съответно не
дължи изпълнение. Предмет на установяване по главният иск е, че вземането
за което кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение не съществува, в
случая няма качеството на кредитор, поради неосъществена цесия. Докато по
иска с правно основание чл. 439, ал 1 от ГПК предмет на установяване е
съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден
4
изпълнителен титул. Изпълняемото материално право обхваща вземанията,
така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното
решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на
присъдено нещо. В нито един момент от хода на процеса, ищцата не се е
дезинтересирала от иска по чл.124 от ГПК и не е десезирала съда. Въпреки
това съдът не се е произнесъл по този предявен иск. Дори и да счита,
претенцията за недопустима, то съдът пак дължи произнасяне. Без
произнасяне по главния иск, съдът не може да се произнесе по този предявен
в условията на евентуалност. Евентуалният иск е такъв под условие и
произнасянето по него е обусловено от изхода на спора по главният иск.
Съдът не може да се произнесе по евентуалния, ако не е настъпило условието,
от което зависи разглеждането му. Дори и да е недопустим главният иск,
съдът дължи произнасяне по евентуалният, но едва след като постанови
съответния съдебен акт, тъй като вторият е допустим и при прекратяване на
производството по главния такъв /Определение №158/03.04.2018 по дело
№3822/2017 на ВКС, ГК, I г.о./
Ето защо след като съдът се е произнесъл по евентуалния иск, без да се е
произнесъл по допустимостта или основателността на главния иск, съдът е
постановил решение, което е процесуално недопустимо.
Поради изложеното решението следва да се обезсили на основание чл.
270, ал. 3 от ГПК и делото да се върне за разглеждане. При новото
разглеждане на делото, ако счете, че главният иск е допустим, съдът следва да
изготви доклад по всеки един от предявените искове, да очертае подлежащите
на доказване факти по всеки иск, както и да разпредели доказателствената
тежест между страните. Съдът дължи произнасяне първо по главният иск,
като от изхода на спора по него ще дължи или не произнасяне по евентуалния
такъв.
По разноските. С оглед изхода от делото, такива се дължат на
въззивницата. Сторените от нея разноски за са адвокатско възнаграждение, в
размер на 1 200 лв., и заплатена държавна такса по въззивната жалба, в размер
на 644.09 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 38 от 13.03.2024 г. на Районен съд – Попово, по
гр.д. № 565/23 г., като недопустимо, постановено против ненадлежна страна.
ВРЪЩА делото на районния съд за ново разглеждане, при спазване на
указанията на въззивната инстанция, дадени в мотивите.
5
ОСЪЖДА „Банка ДСК" АД ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, ул. „Московска", № 19,
представлявано от пълномощника С. П. П.- юрисконсулт и „ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес гр. София, п.к. 1766, район
Витоша, кв. „М.Д.", ул. „Рачо Петков - Казанджията", № 6, сграда Матрикс
Тауър, етаж 6, представлявано от Р.И. М.- Т.- управител, представлявана от
пълномощника си Й.К.- юрисконсулт да заплатят на Г. М. С. ЕГН
**********, действаща чрез процесуалния си представител адв. С. В., със
съдебен адрес гр. Разград, ул. „Марица“, № 1, кантора 12, разноски за
въззивната инстанция в размер на 1 844.09 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличието на предпоставките по
чл. 280 и чл. 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6