№ 156
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Вл. Г. Вл.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600318 по описа за 2022 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения
към нея от адв. С. М., АК-Видин- защитник на подс.С. Х. В., срещу присъда
на Окръжен съд Видин, постановена по НОХД 97/21г., с която подсъдимият е
признат за виновен в това, че на ***г. на ГКПП“ Дунав мост 2“- Видин-
Калафат при излизане от Р. България към Р. Румъния, с лек автомобил марка
„Ситроен“ , модел „Ксара“, с ДК№ *** е пренесъл през границата на страната
без знанието и разрешението на митниците високорисково наркотично
вещество, включено в Приложение №1 към чл. 3, т. 1, Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, както следва -
„хероин“ с общо нетно тегло 16 122,58 грама, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент деацетилморфин с концентрация в
1
различните пакети от 5,12% до 82,38% на обща стойност от 826 225,70лв.
/осемстотин двадесет и шест хиляди двеста двадесет и пет лева и седемдесет
стотинки/, опакован в 33 бр. пакети укрити в допълнително /не фабрично/
изработени и пригодени тайници, разположени пред двете предни седалки на
автомобила и изолирани с оловно покритие, като предметът на контрабандата
е в особено големи размери и случаят е особено тежък, за което и на
основание чл.242, ал.4, предл. първо във вр. с ал.2 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 12 /дванадесет/ години, както и
„Глоба” в размер на 120 000/сто и двадесет хиляди/ лева.
Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на ***г. на ГКПП „
Дунав мост 2“- Видин - Калафат, без надлежно разрешително, държал с цел
разпространение високорисково наркотично вещество, включено в
Приложение №1 към чл. 3, т. 1, Списък 1„Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП, както следва - „хероин“ в особено
големи размери, опакован в ЗЗбр. пакети укрити в допълнително /не
фабрично/ изработени и пригодени тайници, разположени пред двете предни
седалки на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег.№ *** и
изолирани с оловно покритие, с общо нетно тегло 16 122,58 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент деацетилморфин с
концентрация в различните пакети от 5,12% до 82,38% на обща стойност 826
225,70лв. /осемстотин двадесет и шест хиляди двеста двадесет и пет лева и
седемдесет стотинки/, за което и на основание по чл. 354а ал.2, изр. 2 във вр. с
ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 7
/седем/ години, както и „Глоба” в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия С. Х. В. било
определено едно общо, най-тежкото наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 12 /дванадесет/ години, което да изтърпи в затвор при първоначален
„строг“ режим. На основание чл.23, ал.З от НК съдът присъединил към това
наказание и наказание „Глоба“ в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/
лева.
На основание чл. 242, ал.7 от НК, бил отнет в полза на държавата
2
предмета на контрабандата „хероин" с общо нетно тегло 16,122,58 г., а на
основание чл. 242, ал.8 от НК, било отнето в полза на държавата превозното
средство за превозване на стоките предмет на престъплението- Лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № ***
На основание чл.59, ал.1 от НК, било зачетено времето от ***г. до
12.11.2020г„ когато подсъдимият С. Х. В. е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, както и времето след 12.11.2020г. до
влизане на присъдата в сила, през което време е бил с мярка за неотклонение
„Домашен арест“.
В жалбата на подсъдимия са развити доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда, както и за
явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че съдът е
постановил обжалваната присъда в противоречие с всички събрани по делото
доказателства. Не се установило по делото да са събрани доказателства, които
категорично да сочат на вина на подсъдимия. Не се доказало по никакъв
начин, още по-малко по безспорен такъв от Окръжна прокуратура - Видин,
авторство на деянието, както и умисъл. Така съдът постановил присъдата при
непълнота на доказателствата и при липса на безспорно доказано
престъпление. Поведението на подсъдимия и използваните от него изрази при
проверката не сочели на действителното знание и отношение на същия към
намереното в автомобила. Очевидна била несъпричастността на В. нито към
изграждането на тези тайници, нито към запълването им с намерените пакети
с наркотично вещество. Нямало нито човешка, нито житейска логика и
противоречало на всякакво чувство за самосъхрание, В. да е знаел какво има в
този автомобил и да се е съгласил на такава авантюра да управлява
автомобил, пренасящ наркотични вещества при положение, че преди няколко
години е имал присъда в Германия за същото нещо. На него му било
кристално ясно, че той „свети като светулка“ на всеки граничен пункт, където
се вкарват данните на всяко лице и поемането на такъв риск да бъде отново
хванат с пренасяне на наркотици нямало никакво обяснение, никаква.
Превратно било взето под внимание обстоятелството, че В. е излизал
през 2020г. 7 пъти през различни КППТ-а на страната. Това, че със същият
автомобил през месец юли е излязъл и влязъл през ГКПП -Русе се
потвърждавало и от неговите показания относно пътуването му до Франция.
3
Тези излизания нямали отношение към обвинението и били ирелевантни
досежно това производство.
Развитата теза в обвинителния акт относно възможността, с оглед на
количеството открито наркотично вещество да бъде разпределено в голям
брой дози за еднократна употреба, била недоказана. Обвинението не доказало
по никакъв и прекия умисъл. Установило се по безспорен начин, че
подсъдимия не е бил наясно, че пренася наркотично вещество, следователно
не е съзнавал, че това е престъпно деяние, както и обществено опасният му
характер, още по-малко да е предвиждал настъпването на обществено
опасните негативни последици от него.
Ако В. бил виновен в нещо, то това било, че е наивен човек въпреки
възрастта си, въпреки житейския си опит. Трябвали са му пари, жена му е с
онкологично заболяване от 10 години, той самият претърпял 2 операции по
време на първоинстанционното производство, предстояло му трета.
Иска се отмяна на обжалваната присъда и вместо нея постановяване на
оправдателна такава, която би била единствената правилна, законосъобразна
и справедлива. В допълнението към въззивната жалба е формулирано и
искане за изменение на присъдата поради явната несправедливост на
наложеното наказание 12 години лишаване от свобода.
В съдебно заседание защитникът на подс. М. поддържа жалбата.
Устно излага съображения единствено относно оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание, като моли да се измени присъдата
на ОС – Видин, и се намали наложеното наказание на подсъдимия В..
Наказанието се явявало крайно несправедливо с оглед напреднала възраст,
факта, че не е осъждан, многобройните тежки здравословни проблеми.
Подсъдимия имал цироза на черния дроб, запушване на червата, имал
газофагиален рефлукс, вследствие цирозата и хепатит и всички тези
заболявания не били взети предвид при определяне на присъдата на
първоинстанционния съд. Зщитникът моли да се съобрази, че съпругата на
подсъдимия е с тежко онкологично заболяване, както и да се вземе предвид
удостоверението на Служба „ПАБ“ относно характеристичните данни на
подсъдимия, че е участвал в гасенето на горски пожари, със свои помощни
средства. Моли да се измените присъдата и се намали наложеното
наказание.
4
Прокурорът счита въззивната жалба за неоснователна. Счита, че
не е налице никакво основание за отмяна на присъдата и постановяване на
нова оправдателна такава, тъй като по делото били извършени множество
процесуално-следствени действия и събранитеа гласни и писмени
доказателства, сочели, че подсъдимият е знаел за пренасяне на наркотични
вещества през територията на Република България и то в не малко количество
и стойност. Поради това нямало основание за постановяване на оправдателна
присъда. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице доста
отегчаващи вината обстоятелства, които се извеждат от голямото количество
наркотични вещества, укрито в тайници, от факта на предишно осъждане,
именно за трафик на наркотични вещества и то за Германия, като подсъдимия
е осъден от германски съд. Поради това прокурорът счита, че подс.В. е лице
със завишена степен на обществена опасност, което било отразено в
диспозитива на присъдата. Били представени доказателства пред въззивния
съд за здравословното му състояние и за това на съпругата му, които макар и
с давност от една година, следвало да бъдат отчетени от съда и можело да се
мисли за известно намаляване на наказанието, но така, че да гарантира
специалната и генерална превенция.
Подс.В. изразява желание съдът да съобрази възрастта и
болестите му. Моли за милост.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства се установява от фактическа страна, че подс.С. Х. В. от с. ***,
общ. ***, обл. ***, е роден на ***г, българин, българско гражданство, женен,
осъждан, безработен На ***г.около 08,30 часа, управлявайки лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК№ ***, подсъдимият се явил на ГКПП
Видин „Дунав мост 2“ за излизане от страната. На св. Б. Б. - митническия
инспектор , подсс. В. посочил като цел на пътуването работа в Република
Чехия. На уточняващи въпроси на митническия инспектор подс.В. не могъл
да обясни за коя фирма ще работи.
Св. Б. се усъмнил и повикал колегата си св.Ч.. Двамата съпроводили подс. В.
5
за извършване на щателна митническа проверка до митнически ТИР терминал
гр. Видин. Преди началото на проверката митническите служители попитали
подсъдимия дали ще декларира акцизни или други забранени стоки, на което
той отговорил отрицателно. Те въвели лекия автомобил заедно с подс. В. в
халето за щателна митническа проверка и пристъпили към извършване на
проверка. В хода на проверката, след като отстранили оригиналните
пластмасови кори и изолацията, покриваща пода митническите инспектори
установили, че в пода пред шофьорската и пред пасажерската седалки, във
фабричните кухини има изградени два броя тайници - метални кутии с
правоъгълна форма, облицовани с оловна ламарина и изрязани капаци.
На въпроса какво има в тайниците, подс.В. отговорил, че превозва „трева“.
Обяснил им, че това му е казано от лице на име С., който го е наел за тази цел.
При отварянето на тайника пред шофьорската седалка проверяващите
установили, че вътре има поставени пакети с правоъгълна форма, обвити с
прозрачно тиксо. Свидетелите Б. Б. и И. Ч. веднага преустановили работа и
уведомили дежурния митнически разследващ инспектор, с оглед започване на
досъдебно производство и извършване на необходимите процесуално -
следствени действия. В хода на извършеното претърсване и изземване в
тайника пред шофьорската седалка били установени 30 бр. пакети, а в
тайника до седалката на шофьора 3 бр. пакети. Пакетите съдържали бежово
прахообразно вещество, силно пресовано, което при извършения полеви
наркотест „Narcospray General Screening“ - М.М.С. International B.V.“
реагирало положително на хероин.
Свидетелите Б. и Ч. съставили протокол за проверка с №20BG9951
Н033264 от ***г. и АУАН №1564 за наличието на специално изградения
тайник в лекия автомобил. От тайника - кутия изработена от метален лист,
обвита с оловен лист, установен на пода в дясно /на пода пред пасажерската
седалка/ в лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК№ *** били
иззети общо 3 бр. пакета обвити със скоч. От лявата страна на автомобила,
между шофьорската седалка и педалите на автомобила, под мокета в
допълнително изработения и пригоден тайник, представляващ метална кутия,
обвита с оловен слой били иззети общо 30 бр. пакети облепени със скоч.
Всички общо иззети пакети били 33 бр. с правоъгълна форма, идентични по
размери и външен вид с общо тегло 16 916,71 грама. При пробите, взети от
три произволно избрани пакета с №2, 16 и 25 било установено, че
6
съдържанието реагира на „хероин“.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия В.,
показанията на св.. Б. и св. Ч.; от заключенията на вещите лица Г. и И.; както
и от приложените писмени доказателства: протокол за претърсване и
изземване, протокол за оглед на ВД , протокол за вземане на представителни
проби и фотоалбум към него; физикохимическа експертиза; Съдебно-
оценителна експертиза, съдебно-оценителна експертиза на МПС, справка за
пътувания на лице, справка за съдимост на подсъдимия, писма.
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че авторството на деянието в извършването на
което е обвинен подс.В. са доказани по категоричен и несъмнен начин.
Доказано в хода на производството е, че на процесната дата подс.В. се
е явил на ГКПП Видин „Дунав мост 2“ за излизане от страната. Същият е
управлявал автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК№ ***. Видно от
протокола за претърсване и изземване[1], във фабрични кухини в пода на
автомобила пред предните седалки при проверката са открити тайници,
представляващи метални кутии обвити с оловни листи. В тази насока са и
показанията на св. Б., който пред първоинстанционният съд е потвърдил, че в
естествена кухина пред предните две седалки е имало поставени две кутии,
обшити с оловна ламарина, за която трафикантите смятат, че рентгеновите
лъчи не преминават през нея. Показанията н този свидетел напълно
кореспондират с показанията на св.Ч., който е пояснил, че за да се стигне до
тайниците са свалени болтовете на седалката и и лично той с шило боднал
пода и видял, че то не може да проникне, въпреки, че по принцип подът на
този модел „Ситроен“ бил дълбок. С протокола за претърсване и изземване и
показанията на посочените свидетели категорично се доказва по делото, че в
тайниците е имало поставени 33 броя пакети, сходни по форма, цвят и начин
на опаковане. Видът на пакетите се установява с протокола за оглед на
веществени доказателства.[2] и приложения към него фотоалбум[3].
Със заключенията по ФХЕ и съдебно-оценителната такава е доказан
видът и количеството на съдъжащото се в пакетите наркотичното вешество-
хероин, неговото количество и процентното съдържание на активно
действащия компонент. Тези заключения отговарят на изискванията за
7
съдържание според чл. 152, ал. 1 НПК, същите са достатъчно пълни, ясни и
обосновани, поради което не се поражда никакво съмнение, че съдържат
отговори с необходимата за наказателния процес степен на достоверност.
Хероина е поставен под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите
средства на ООН от 1961 г. в Списък I —„ Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. с чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Стойността на намерените
наркотични вещества е определена съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството. Общото количество на хероина е било с нето
тегло 16122,58 грама на стойност 826 225,70 лева.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на подсъдимия, че
първоинстанционният съд е формирал тезата си в противоречие с изложената
фактическа част на мотивите и доказателствения анализ. Приетата от съда
фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по
делото доказателства и напълно кореспондира с извода, че именно
подсъдимият е автор на престъплението. Обстоятелствата при които е
извършено престъплението и конкретните действия на подсъдимия са
установени по непротиворечив начин. Показанията на посочените свидетели
са взаимно допълващи се, като не се констатират несъответствия относно
съществените факти. Начинът на укрИ.е на наркотичните вещества, техният
вид и количество, както и стойността им са установени по процесуално
законосъобразен начин. С оглед на това е неоснователно твърдението, че
съдът постановил присъдата при непълнота на доказателствата и при липса на
безспорно доказано престъпление. Въззивният съд приема, че не е налице
съществено противоречие в доказателствения материал относно авторството
на деянието в лицето на подсъдимия. Няма допуснатото съществено
противоречие в мотивите към първоинстанционната присъда приравняващо
се по своите последици на липса на мотиви. Доказателственият анализ,
изложен в мотивите на атакуваната присъда, въпреки, че не е подробен и
напълно аргументиран, съответства на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Съдът е съобразил всички събрани доказателства, не е проявил избирателен
8
подход, а и в хода на производството не са събрани никакви доказателства,
които да позволяват да се направи извод, че лице различно от подсъдимия е
автор на престъплението.
Въз основа на изложеното въззивният съд приема, че от обективна
страна подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл.242, ал.4,
предл. първо във вр. с ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК. На ***г. на ГКПП“ Дунав
мост 2“- Видин- Калафат при излизане от Р. България към Р. Румъния, с лек
автомобил марка „Ситроен“ , модел „Ксара“, с ДК№ *** е направил опит да
пренесе през границата на страната без знанието и разрешението на
митниците високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1
към чл. 3, т. 1, Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3, ал. 2
от ЗКНВП, - „хероин“ с общо нетно тегло 16 122,58 грама, със съдържание на
активен наркотично действащ компонент деацетилморфин с концентрация в
различните пакети от 5,12% до 82,38% на обща стойност от 826 225,70лв.
/осемстотин двадесет и шест хиляди двеста двадесет и пет лева и седемдесет
стотинки/. опакован в 33 бр. пакети укрити в допълнително /не фабрично/
изработени и пригодени тайници, като деянието останало недовършено по
независещи от волята му причини. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 242, ал. 2 от НК съставлява "пренасянето" на наркотични вещества
през границата на страната и то следва да се разбира като "фактическо
пренасяне" през граничната линия. В случая подсъдимият се е явил на трасе
„изход“ на ГКПП Видин „Дунав мост 2“, с цел да напусне територията на
Република България, което не е сторил, тъй като не е бил допуснат да
премине. Причина за това е извършената щателна митническа проверка при
която са били открити наркотичните вещества. Митническите служби
извършили проверката упражняват правомощията си на територията на
страната, а не извън нея. С оглед на това, престъплението по чл.242, ал.2 от
НК може да бъде довършено само след физическото преминаване през
границата на страната, което в случая няма как да бъде осъществено преди
извършване на митническата проверка. С оглед на това неправилно подс.В. е
бил обвинен от прокуратурата и осъден от първоинстанционния съд за
довършено престъпление по чл.242, ал.2 от НК. Съдът не е съобразил, че
9
поведението на подсъдимия е осъществило признаците на състава на
престъплението за което е предаден на съд, но изпълнителното деяние е
приключило във фазата на опита. В случая пренасянето през границата на
наркотични вещества не е реализирано, тъй като подс.В. не е успял да
напусне територията на страната.
От обективна страна, поведението на подс.В. е съставомерно, тъй като
опитът да пренесе наркотичните вещества предмет на престъплението е
извършен без знанието и разрешението на митниците. Подсъдимият не е
обявил по съответния ред пред митническите органи пренасянето на
веществата за което пренасяне съществува категорична забрана. Предметът
на престъплението е бил укрит в специално пригоден тайник в пода на
автомобила и този факт обосновава от обективна страна съставомерност на
поведението му, пряко насочено към препятстване узнаването от
представителите на митническите власти за наличие на наркотика в
моторното превозно средство. Категорично доказано е по делото със
заключението на експерта по физико-химическата експертиза, че
наркотичните вещества са „хероин“ с общо нетно тегло 16 122,58 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент деацетилморфин с
концентрация в различните пакети от 5,12% до 82,38%. Общата стойност на
[4]
предмета на престъплението, установена със заключението на експерта е
била 826 225,70лв. Тази сума обуславя и наличието на обективния признак
особено големи размери, тъй като присвоеното надхвърля значително
равностойността на сто и четиридесет минимални работни за страната
[5]
заплати, какъвто е въведеният от съдебната практика критерий.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подс.В.
е съзнавал от интелектуална страна, че действията които предприема за
напускане на страната с укритите в автомобила наркотични вещества по
същността си представляват извършване на престъпление. Неоснователно е
твърдението във въззивната жалба, че поведението на подсъдимия и
използваните от него изрази при проверката не сочели на действителното
знание и отношение на същия към намереното в автомобила.
Първоинстанционният съд е направил опит да даде извесетен отговор на
подобно твърдение. Правилно е отчетено твърдението на подсъдимия пред
митническите инспектори, че в тайниците има „трева“, като такова сочещо на
10
знание за нередния характер на предприетите от него действия. Подсъдимият
се е опитал още в хода на проверката да лансира версия, за това, че
автомобила му е предоставен от друго лице, което индивидуализира само с
малко име. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимия съзнателно е
направил опит да заблуди митническите служители както относно причините
за пътуването си-твърдението, че ще започва работа не само не е подкрепено
с никакви доказателства, но и противоречи на начина по който е пътувал-без
багаж обезпечаващ бъдещата му работа в чужбина/констатирано е от
митническите служители, че е носил вещи, които не са типични за твърдяната
дейност, включително и вълнени чорапи, въпреки, че е било в разгара на
лятото, не само в България, но и в Европа/, така и от кога ползва процесния
автомобил. Твърдението му, че го е получил преди няколко дни е доказано
невярно, тъй като видно от извършената справка[6], той е напускал
територията на страната управлявайки същия автомобил на 02.07.2020г. през
ГКПП Русе “Дунав мост“. Подсъдимият е наказателно отговорно лице, без
данни изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или
такива, подлагащи под съмнение неговата вменяемост. Подсъдимият е знаел,
че хероина който превозва е бил високорисково наркотично вещество, както и
че митническите власти не знаят за това и не са давали разрешение за
пренасянето му. Именно поради това, предмета на престъплението е бил
укрит в пода, в специално пригодени тайници, поставени в естествени
кухини. Твърдението на защитника, че „нямало нито човешка, нито житейска
логика и противоречало на всякакво чувство за самосъхрание, В. да е знаел
какво има в този автомобил и да се е съгласил на такава авантюра да
управлява автомобил, пренасящ наркотични вещества при положение, че
преди няколко години е имал присъда в Германия за същото нещо“ само по
себе си не може да обоснове липса на знание у подсъдимия за съставомерните
признаци на престъплението и в частност за това какво пренася. Подс.В. е
разбирал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. От интелектуална страна е разбирал, че
прави опит да пренесе наркотични вещества в особено големи размери и от
конкретен вид-хероин, а от волева страна пряко е искал това.
Подс. В. е осъществил от обективна страна и състава на престъплението
по чл.354а, ал.2, вр.ал.1 от НК. Това е така, защото подсъдимият наред с
контрабандата по чл. 242 НК е извършил действия, които изпълват състава и
11
на друго престъпление - това по Глава единадесета, раздел трети, а именно -
престъпление против народното здраве. Тези действия се изразяват в
държане на наркотичноите вещества, без надлежно разрешение и
предназначено за продажба наркотично вещества. Без значение в случая е
обстоятелството, къде е следвало да се реализира контрабандно пренасяното
наркотично вещество, дали на територията на Република България или в
друга държава.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на
***г. на ГКПП „ Дунав мост 2“ Видин - Калафат, без надлежно разрешително,
държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество,
включено в Приложение №1 към чл. 3, т.1, Списък 1 - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към чл. 3, ал. 1 на ЗКНВП, както следва - „хероин“, в
особено големи размери, опакован в ЗЗбр. пакети укрити в допълнително /не
фабрично/ изработени и пригодени тайници, разположени пред двете предни
седалки на лек автомобил марка „Ситроен“ , модел „Ксара“, с рег.№ *** и
изолирани с оловно покритие, с общо нетно тегло 16 122,58 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин с
концентрация в различните пакети от 5,12% до 82,38% на обща стойност 826
225,70лв. /осемстотин двадесет и шест хиляди двеста двадесет и пет лева и
седемдесет стотинки/..С оглед изложеното по-горе, съдът намира за
безспорно установено, че посоченото наркотично вещество се е намирало в
тайниците, където е открито, преди пристигане на ГКПП „ Дунав мост 2“
Видин - Калафат .Обективно, подсъдимият го е държал и менно по този
начин е реализирал престъпния резултат по чл.354а, ал.2, изр.2, вр.ал.1 от НК.
С оглед на това съдът намира, че от обективна страна, подс. В. е осъществил
състава на посоченото престъпление с форма на изпълнителното
деяние-“държане” .Видно от заключението по съдебната химическа
експертиза /л.27-32 от сл.д т.II /, пакетите установени в тайницета са
съдържали 16 122,58 грама високорисково наркотично вещество-хероин, с
посоченото по-горе процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент. Предмета на деянието е вещество в големи размери, стойността
му видно от същото заключението е била - 826 225,70лв. Хероина съгласно
12
Приложение №1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП се явява високорисково наркотично
вещество.Подсъдимият не е имал надлежно разрешение за придобиването му.
От субективна страна подс. В. и по отношение на това престъпление е
действал при условията на пряк умисъл, изразявайки съставомерно по
чл.354а, ал.2, вр.ал.1 от НК субективно отношение към стореното. Същият е
бил наясно, че относно държането на наркотични вещества съществува
разрешителен режим, който той нарушава с действията си. Именно поради
това той е укрил наркотичното вещество в специално изготвени тайници и не
е уведомил митническите власти за наличието му. Както бе посочено по-горе
подсъдимият е имал ясно съзнание за вида и количеството на веществото,
което държи и превозва. Наркотичните вещества са държани със специалната
цел-за разпространение, показателни да което са както количеството им, така
и опита да бъдат пренесени контрабандно през границата на страната.
Подсъдимият е разбирал общественоопасният характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подс. В. правилно е признат
за виновен но неправилно осъден за довършено престъпление по чл.242, ал.4,
пр.1, вр.ал.2, вр.ал.1от НК, като това му деяние следва да бъде квалифицирано
във връзка с чл.18 от НК. Правилно подсъдимият е осъден и за извършеното
престъпление по чл.354а, ал.2, вр.ал.1от НК, като му се наложат съответни
наказания.
Изложеното дава основание на възивният съд да приеме, че
изводите на първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия са обосновани. Изложените в
жалбата и в съдебно заседание оплаквания на защитника са неоснователни.
Въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените, нито неправилно приложение на
материалния закон касателно квалификацията на деянието по. чл.354а, ал.2,
вр.ал.1 от НК. Деянието за престъплението по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2,
вр.ал.1от НК следва да бъде преквалифицирано като такова приключило във
фазата на опита.
При индивидуализацията на наказанията наложени на подс.В. съдът не
е разграничил ясно индивидуализиращите обстоятелства. Общо са отчетени
като налични висока степен на обществена опасност на деянието и дееца и
13
факта на предходно осъждане за такова престъпление във ФР Германия..
Съдът е счел, че не са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на
чл.55, ал.1 от НК и е отмерил наказанията при условията на чл.54 от НК.
Въззивният съд приема, че така отмерени наказанията са явно
несправедливи. Незаконосъобразно съдът е приел, че липсват смекчаващи
обстоятелства. Като такива следва да бъдат отчетени влошеното
здравословно състояние на подсъдимия и на съпругата му, както и данните за
положителни негови прояви установени с удостоверението на Служба „ПАБ“
съдържащо положителни характеристичните данни за подсъдимия, че е
участвал в гасенето на горски пожари, със свои помощни средства. Високата
обществената опасност на деянието е отчетена при квалификацията му.
Безспорно в случая се касае за деец с висока и лична такава, поради факта на
предходно осъждане за такова престъпление в друга държава-членка на ЕС,
пораждащо същите правни последици, като присъда, постановена от
национален съд
Като преценява какво наказание следва да се наложи на подсъдимия за
първото престъпление, въззивният съд съобрази наред с посочените по-горе
обстоятелства и факта, че деянието е приключило във фазата на опита. С
оглед на това, съобразявайки и данните за влошеното здравословно състояние
на подсъдимия, както и неговата възраст-67 годи, съдът прецени, че
наказанието за извършеното престъпление по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.18 от НК следва да се индивидуализира на основание чл.58,
б.“а“, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода в
размер на 12 /дванадесет/ години, че не е съобразено в достатъчна степен с
отчетените смекчаващи обстоятелства. Фактът, че деянието не е довършено
обосновава приложение на чл.55, ал.1 от НК, като въззивният съд приема, че
целите на наказанието могат да бъдат изпълнени, ако размерът на наложеното
такова лишаване от свобода бъде определен на ОСЕМ ГОДИНИ. С оглед на
това присъдата следва да се измени в тази и част, като се намали наложеното
наказание лишаване от свобода до посочения размер. Това наказание следва
да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим. Подсъдимият ще
има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законно установените порядки в обществото. Пред
същият има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на
наказанието да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот.
14
Именно за реализирането на последната възможност, съдът намира, че
наказанието следва да бъде в наложения размер.
Първоинстанционният съд е наложил и кумулативно предвиденото
наказание глоба, чийто размер е определил на 120 000 (сто и двадесет хиляди
) лева. Това наказание също е явно несправедливо не е съответно на тежестта
на извършеното престъпление. До определянето му се е стигнало поради
неправилно отчитане на индивидуализиращите обстоятелства, включително и
тези относно имотното състояние на подсъдимия. С оглед на това и
съобразявайки нормата на чл.55, ал.2 от НК съдът прецени, че размерът на
кумулативното наказание глоба в полза на държавата следва да бъде намален
на 50 000 лева.
За индивидуализацията на наказанията за извършено престъпление по
чл.354а, ал.2, вр.ал.1 от НК съдът е съобразил само отчетените от него
обстоятелства, които както бе посочено не са всички относими в случая
такива. С оглед на това присъдата следва да бъде изменена и в тази й част,
като размерът на наложеното наказание лишаване от свобода следва да се
определи на основание чл.354а, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК в размер на
ШЕСТ ГОДИНИ. Като съобрази данните за семейното и имотно състояние на
подсъдимия съдът приема, че целите по чл.36 от НК могат да се изпълнят и
ако размерът на кумулативно предвиденото наказание глоба в полза на
държавата. Се намали към минималния възможен-ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ
ЛЕВА.
Така определените наказания за двете престъпления следва да се
групират на основание чл.23, ал.1 от НК, като на подс.В. се наложи най-
тежкото от тях-ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим. Към общото наказание на
основание чл.23, ал.3 от НК следва да се присъедини и наказанието глоба в
полза на държавата в размер на ПЕТДЕСЕТ ХИЛДИ ЛЕВА. С изтърпяването
на тези наказания ще се постигнат в пълна степен визираните в чл.36, ал.1 от
НК цели Подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законово установените порядки в
обществото. Пред същият, въпреки възрастта му, има възможност да се
поправи и през срока на изтърпяване на наказанието да се подготви за
порядъчен и законосъобразен начин на живот. Именно за реализирането на
15
последната възможност, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода
следва да бъде в наложения размер.
В останалата част присъдата следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл. чл.337, ал.1, т.1 и т.2,
вр.чл.334, т.3 от НПК, съдът
[1] Вж протокола на л.6-8 от ДП
[2] Вж.протокола на л.35-39 от ДП;
[3] Вж.фотоалбума на л.46-50 от ДП;
[4] Вж. заключение по съдебно-оценителна експертиза ;;
[5] Вж. ТР№1/98г. по н.д.№1/98г. на ОСНК на ВКС;
[6] Вж.справката на л.114 от ДП;
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №8 от 01.02.2021г. постановена по НОХД №
97/2021г. по описа на Окръжен съд Видин, като преквалифицира деянието по
пункт първи в такова по чл.242, ал.4, пр.1, вр.ал.2, вр.чл.18, ал..1 от НК;
намалява на основание чл.58, б.“а“, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК размера на
наложените наказания за същото престъпление на ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на 50 000 лева глоба в полза на държавата;
намалява размера на наложените наказания за извършеното престъпление по
чл. чл.354а, ал.2, вр.ал.1 от НК на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и на 20 000 лева глоба в полза на държавата; изменя размера на
определеното на основание чл.23, ал.1 от НК най-тежко наказание на ОСЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на присъединената към него на
основание чл.23, ал.3 от НК глоба в полза на държавата на 50 000/петдесет
хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17