Решение по дело №13069/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1091
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110113069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1091/2.3.2020г.

Гр.Варна,02.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13 069 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС с вх.№ 60 171/16.08.2019г., предявена от ищцата В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат от АК Варна - М.Т., със съдебен адрес:*** ,против ответното дружество „Е. С.“ АД.

Искът, предявен от В. Б. против „Е. С.“ АД е отрицателен установителен с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: В. Б. твърди, че стопанисва недвижим имот, находящ се в адрес: * и че има качеството потребител на електрическа енергия в имота с клиентски номер № *и аб. номер № *. Съставен бил констативен протокол, въз основа на който дружеството-ответник издало фактура №********** от 30.07.2019г. за ел.енергия за периода от 08.04.2016 г. до 21.05.2019 г. за сумата от 2142.78лв. с ДДС, която ищцата не била потребила, нито тази енергия й била доставена.Ищцата оспорва изцяло дължимостта на сумата от 2142.78 лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период. Оспорва изцяло и констативния протокол, доколкото същият като частен документ нямал материална обвързваща сила за съда. Ищцата оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Същите, според В.Б., били неправилни и незаконни. На следващо място ищцата счита, че не са били просрочени, нито тя била в нарушение на задълженията си на потребител на ел.енергия. Всички, начислени по партидата, периодични месечни сметки, подчертава в исковата си молба ищцата, били изпяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не бил представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ) - електромери. Твърди се още, че по кл.номер № *не следвало да се е дължала процесната сума. Размерът на тази парична сума бил произволно определен. Същата тази сума била произволно „начислена“; без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждали предоставянето и потреблението на ел. енергия. В договора за продажба на ел. енергия не се съдържала действителна клауза, по силата на която да се дължала процесната сума, а и ищеца не се съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Потребителят не дължал процесната сума на ответника, а ответника, съгласно издадения му лиценз, нямал право да продава ел. енергия, още по-малко да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. Дължимостта на сумата не се основавала на процесния документ (констативен протокол - КП), твърди ищцата а на предхождащи неверни и неоснователни твърдения за потребяване на ел.енергия без същата да се е отчитала.„Е. Б. М.“ АД /„Е. С. АД“/, считано от 01.2007 г., рлевира ищцата, че не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия. Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и продажбата бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице - „Е. Б. П.“ АД /Е. П. П. АД/, което дружество се явявало новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на гр. Варна. Тъй като се касаело за дейност, която можело да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то съвсем ясно /за ищцата/ било, че след като „Е. С.“ АД нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Т.е. съгласно дадената лицензия, „Е. С. АД“ било лицензирано дружество единствено да разпределя електрическа енергия на обособена територия, а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху вече платени месечни такива за предходни периоди.Също така, с исковата си молба ищцата оспорва лицензията на Е. С. АД да е била относима към територията, в която попадал имота на ищцата в настоящото производство. Видно било от бюлетина на КЕВР, че не само едно било дружеството, което има лиценз за продажба на ел.енергия. Твърди се също така, че Общите условия на „Е. С.“ АД не били приети по надлежния ред, ищцата не била запозната със същите и те били неприложими в отношенията между страните. В контекста на наведените твърдения ищцата счита, че ответникът следва да представи подписан от ищцата с „Е. С.“ АД договор за присъединяване, също договор за продажба на ел.енергия, от който да било видно към коя дата и при какви условия страните се съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия.Ответникът по делото, претендиращ процесната сума, следвало, според ищцата, да представи и Протокол за присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със съответните дата и вх.номер и описано чрез индивидуализиращите го белези /фабричен и peг. номера/ СТИ.Размерът на паричната сума по корекцията, повторно твърди ищцата, че бил произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Към датата на извършване на проверката, в правната действителност не съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период от време. Ищцата също така счита, че съставения констативен протокол няма характер на официален документ, а представлявал частен свидетелстващ такъв, който нямал материална доказателствена сила в гражданския процес и бил непротивопоставим на ищеца в настоящото производство.Твърди се още, че не било ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец. В. Б. счита, че за да начисли такова количество ел. енергия лицензианта следвало да докаже, че то било доставено на ищеца, поради което последния дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство било безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.На следващо място в исковата си молба ищцата моли съда да вземе предвид, че първият й аргумент е, че „корекционната процедура“ се основава на нищожни правни норми, като навежда следните правни доводи: Нито в Закона за енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника била предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Доколкото ответника щял да се позове на аналогично правило, прието в Общите му условия или в правило, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Е. С. „АД, счита ищцата, че същите са нищожни и противоречали на правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречали на интереса на потребителя. За ищците не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължала процесната сума, а и потребителите не се били съгласявали с процедура за едностранно и без тяхно участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставена и отчетена посредством СТИ ел.енергия. Ако се приемело обратното, то твърди ищцата, че на този адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените цени за ел. енергия. Сметката била изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени. Не било възможно да било отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визирала електромер, който не обслужвал процесния адрес.Отделно от всичко изложено ищцата счита, че за въпросното СТИ, с което се е измервала консумираната ел.енергия на абоната не било от одобрен тип, същото не било заявено в БИМ съгласно чл.31 (1) от Закона за измерванията. Твърди също така, че на СТИ не била правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26 (1) от Закона за измерванията/ЗИ/ - т.е. електромера бил напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца. В обобщение ,в исковата си молба ищцата на база горните твърдения отправя и искането си по см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК, уточнено с допълнителна молба от дата 30.8.2019 г. а именно: Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните – ищцата В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на ответника „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, представлявано заедно от всеки двата от членовете на УС –Н. Й. Н., К. Т. И.и Р. Г. Л. СУМАТА в размер на 2142.78 лв. (две хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) с ДДС - недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по „констативен протокол“ по клиентски номер № *и аб. номер № * за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във фактура №********** от 30.07.2019г. за ел.енергия, издадена на името на ищцата за периода от 08.04.2016 г. до 21.05.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.Обективирано е искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да бъдат присъдени на ищцатанаправените съдебно- деловодни разноски.С исковата молба изрично е заявено, че съгласно изрично дадените от ищцата към адв.М.Т. от ВАК пълномощия сумата за разноски, при евентуално уважен иск съгласно Решението на съда - може да бъде заплатена на процесуалния представител на ищеца в брой, на адреса на кантората - *.Изрично е направено и искане при невъзможност да се яви ищцата и/или процесуалният й представител в първото по делото съдебно заседание, делото да бъде гледано на второ четене. В случай, че не са успели да се явят и на второ четене, то не се възразява делото да бъде гледано в отсъствие на ищцата и процесуалният й представител.В подкрепа на твърденията си залегнали в исковата молба ищцата е представила заверено за вярност с оригинала копие на документ- процесната фактура, издадена от „Е. С.“ АД.

В СРОКА по чл.131 ГПК ответното дружество „Е. С.“ АД, представлявано от адвокат Л. М. депозира отговор на исковата молба. Ответното дружество намира иска за допустим, но неоснователен като навежда следните твърдения и възражения: Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. С.“ АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 2142,78 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/30.07.2019г. и се дължало от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Възраженията на ищеца в исковата молба ответното дружество намира за неоснователни. Относно оспорването на констативен протокол от извършена проверка с твърдения, че същият е частен документ и няма обвързваща съда доказателствена сила и не може да се противопостави на ищеца, ответното дружество сочи следното: Констативният протокол от извършена проверка № 1105591/21.05.2019 г. бил съставен съобразно изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ в присъствието на един независим свидетел, който не бил служител на електроразпределителното дружество.

Съгласно посочената разпоредба: „при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. „.В ПИКЕЕ нямало разпоредба, която да въвеждала задължително присъствия на абоната при извършване на проверката. Доколкото констативния протокол бил изготвен съобразно законовите изисквания, то същият бил противопоставим на ищеца. Поради изложеното, това твърдение на ищеца, според ответното дружество се явявало неоснователно. Относно твърденията за неправилност и незаконност на използваната методика за изчисление на процесната сума ответното дружество сочи следното: В конкретния случай се касаело за т.н. софтуерна манипулация на СТИ, която имала за своя последица „отвеждане“ и „укриване“ на част от потребената от абоната ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ с цел препятстване на възможността същата да бъде отчетена при ежемесечен отчет на електромера. Видно било от изложеното, начислените на абоната 12326 кВтч не били изчислени по методика, а представлявали реално потребена от последния ел. енергия, преминала и отчетена от СТИ.Посоченото количество енергия било остойностено по определена от КЕВР цена. Поради изложеното и това твърдение на ищеца се явявало неоснователно.Относно твърденията на ищцата, че „Е. С.“ АД нямало лиценз за продажба на ел. енергия, поради което и нямало право да коригира сметки за ел енергия становището на ответника е следното: Не се оспорва обстоятелството, че „Е. С.“ АД няма лиценз за продажба на енергия.Правото на електроразпределителното дружество да преизчислява количествата ел. енергия било изрично регламентирано в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба ползвателят на мрежата заплащал на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.

Поради изложеното, това твърдение ответното дружество също намира за неоснователно.

Относно твърденията на ищцата, че Общите условия на „Е. С.“ АД и „Е. П. П.“ АД не са приети по надлежния ред, че ищцата не била запозната със същите и те са неприложими в отношенията между страните ответното дружество навежда следните възражения : Общите условия на „Е. С.“ АД и „Е. П. П.“ АД били годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, било последица от следните юридически факти:Общите условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия били действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и издадени на основание чл. 98а от ЗЕ. Същите били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество. Липсвало допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да бъде необходимо изричното му писмено съгласие. Поради изложеното, Общите условия на дружеството били приложими в отношенията между страните, а възражението на ищцата се явявало неоснователно.

Относно твърденията на ищцата залегнали в исковата молба, че корекционната процедура се основавала на нищожни правни норми, съдържащи се в Общите условия, ответното дружество сочи следното: Процесното количество ел. енергия било преизчислено по реда на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.Посочените правила представлявали подзаконов нормативен акт, приети от КЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. второ от Закон за енергетиката /ЗЕ/ на основание чл. 21, ал. 1, т.9, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.Същите били част от обективното право и не били обявени за нищожни.Преизчисляването на количеството енергия не се основавало на разпоредбите на Общите условия на ответника или на „Е. П. П.“ АД, поради което ответното дружество намира и това твърдение на ищцата за неоснователно.

Относно твърденията на ищцата, че процесният СТИ не бил обслужвал процесния обект, не бил от одобрен тип, не му били извършвани първоначална и последваща проверка, възраженията в отговора на искова молба на „Е. С.“ АД са следните: Процесният СТИ с фабричен № 1114 0216 6612 9095 бил монтиран на обекта на потребление на ищеца на 07.04.2016 г., за което бил съставен Констативен протокол № 11174641, подписан лично от абоната. Електромерът бил произведен 2016 г. и монтиран чисто нов на обекта, което било видно както от нулевите показания на устройството, така и от залепения на протокола бар-код, наличен единствено при първоначално монтиране на СТИ. Електромерите като средства за измерване, използвани за търговски плащания, съгласно Закон за измерванията подлежали на метрологичен контрол - одобряване на типа, първоначални и последващи проверки или за произведените след 01.01.2017 г. - оценка на съответствието със съществените изисквания и последващи проверки. Процесният електромер бил от одобрен тип и вписан в Регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване в страната, тъй като одобряването на типа се отнася до производството и пускането на пазара на средството за измерване. За пускане в експлоатация, след одобряване на типа, електромерите по принцип подлежали на първоначална проверка. Такава първоначална проверка не се изисквала в случаите на оценено съответствие на СТИ, съгласно Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата средствата за измерване се предоставяли на пазара и/или се пускали в действие - само когато съответствали на изискванията на наредбата. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата съответствието на дадено средство за измерване с изискванията на наредбата се удостоверявало чрез наличието върху него на маркировката „СЕ“ и допълнителната метрологична маркировка. Разпоредбата на ал. 2 регламентирала, че маркировката „СЕ“ и допълнителната метрологична маркировка се нанасяли, преди средството за измерване да бъдело пуснато на пазара.В тази връзка ответната страна сочи, че съгласно Констативния протокол от БИМ № 1370/15.07.2019 г.: „Електромерите от този тип са с оценено съответствие и имат допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган извършил оценяването изписани върху табелата на електромера СЕ Ml6 1304“.(страница 2, първи абзац от Констативен протокол № 1370/15.07.2019 г. на БИМ).Твърди се ,че в ДР на Наредбата, пap. 1, ал. 1, т. 18 било посочено, че: „Маркировка „СЕ“ е маркировка, чрез която производителят указва, че средството за измерване е в съответствие с приложимите изисквания, установени в законодателството на Европейския съюз за хармонизация, предвиждащо нейното нанасяне.“Поради изложеното по – горе, обобщава ответната страна, че процесният СТИ бил от одобрен тип и с оценено съответствие.

В отговора на искова молба е пояснено, че периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в т. ч. и на електромерите, била определена със Заповед № А-333 от 29 май 2014 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и за електромери еднофазни е 6 години. Т.е. процесният електромер - произведен 2016 г. бил метрологично годен до края на 2022 г., след което подлежал на последваща проверка. Или от посоченото, според ответното дружество, било видно, че за периода, в който СТИ  бил монтиран на обекта на ищеца, същото това СТИ не подлежало на последваща проверка, поради която такава не била и извършвана, респ. твърденията на ищцата и в тази част ответната страна намира за неоснователни.

В следващия раздел втори, по същество ответната страна се спира на възражения против иска затова, че корекционната процедура имала своето законово основание а именно: Към датата на проверката действали Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.Съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, когато при проверка се установяла грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ гласял, че: „В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия“.

В раздел трети от отговора на искова молба ответното „Е. С.“ АД се спира на твърдението,че било налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Извършено било начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени като било съществен правопораждащият фактически състав: Ищецът и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД.Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в *, с абонатен № * и клиентски № *. На 21.05.2019г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на един независим свидетел, който не бил служител на електроразпределителното дружество, за което бил съставен Констативен протокол № 1105591. „Е. С.“ АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвал пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД. При проверката било извършено софтуерно прочитане на паметта на електромера и установено, че в регистър 1.8.3. имало показания в размер на 12326 квтч. В регистър 1.8.1. били отчетени 3795 квтч, в регистър 1.8.2. - 20358 квтч, а в скрития регистър 1.8.3. - 12326 квтч. Количеството електрическа енергия в регистър 1.8.0., в който сумарно били записани 36480 квтч, представлявало сбор от натрупаното количество в останалите регистри, а именно регистър 1.8.1., регистър 1.8.2. и регистър 1.8.3. В Регистър 1.8.0. - така наречения „общ“ или „сумарен“ регистър на електромера, се записвала цялата преминала през електромера енергия, по всички регистри. В настоящия случай енергията, отчетена в регистър 1.8.3. се съдържала като количество в регистър 1.8.0. и следователно същата била преминала през СТИ.Установено било още и неясна сигнатура на ведомствената пломба. Процесният електромер, сочи ответната страна бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 588059 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение, твърди ответната страна. Същият бил съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и функционалност, притежавала, според ответната страна, съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него констатации, бил годно основание за изготвяне на справка за корекция на електрическа енергия. Безспорно,за ответното дружество, в имота на ищеца била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена.Експертизата на СТИ била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 1370/15.07.2019г. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия по тарифа 15.8.3 в размер на 12326.856 квтч, която не била визуализирана на дисплея. Констатирано било, че СТИ съответства на метрологични характеристики и на изискванията за точност при измерване на ел. енергия- т.е. посоченото означавало, че електромерът измерил точно цялата преминала през него енергия. Констатацията на БИМ била, че електромерът не съответства на техническите характеристики. Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе, като официален свидетелстващ документ, съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

При гореизложените хронологични твърдения ответното дружество - Е. С. АД твърди, че на 19.07.2019г. съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия, след прочитане на регистър 1.8.3 - 12326 квтч.Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установяло, че били налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.Поради изложеното, количеството ел енергия, отчетено в регистър 1.8.3 на електромера, била начислена за периода от датата, следващ датата на монтажа на СТИ - 08.04.2016 г.. до датата на извършване на проверката - 21.05.2019 г.Този тип вмешателство имало  за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализирал на електромера. Начислена била сума, представляваща стойност на доставена и употребена от абоната електроенергия. Количеството начислена енергия било установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлявало служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а било реално потребено количество, отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било фактурирано. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали. На 30.07.2019 г. „Е. С.“ АД издавало фактура № ********** на стойност 2142,78 лв. за периода от 08.04.2016г. до 21.05.2019г. за дължимите суми за мрежови услуги и за „задължения към обществото“, съобразно изискванията на чл. 56, ал. 1, вр. с ал. 3 от ПИКЕЕ. Преизчислените количества електрическа енергия били фактурирани по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор, съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ.С ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) бил възприет принципа мрежовият оператор да издава директно фактура на клиенти за коригираните количества електрическа енергия, независимо дали доставчик на електроенергия за клиента е краен снабдител, доставчик от последна инстанция или избран от клиента доставчик на свободен пазар. Мотивите за приемането на посоченото законодателно решение ,пояснява в отговора си Е. С. АД били, че отношенията свързани с измерване на електрическата енергия, респективно задължението да не се въздейства по никакъв начин на средството за търговско измерване и/или на схемата за свързване, били част от отношенията между ползвателя на мрежата и оператора на електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, като те не следвало да са опосредствани от доставчика на електрическа енергия. Вземанията за мрежови услуги и коригирана енергия били на мрежовия оператор и той следвало да има възможност да предприеме всички стъпки по събирането им. Аргумент в тази посока било и обстоятелството, че установяването на неточно/неправилно измерване обикновено се случвало в период, следващ самото ползване на енергията.Когато корекцията се отнасяла за период, за който месечният сетълмент бил затворен, уреждането на взаимоотношенията между пазарните участници не било възможно чрез коригиране на данните на пазара.В този смисъл неотчетената енергия за миналия период била вече отчетена като технологичен разход на мрежовия оператор, доколкото преминалата, но неотчетената към крайния клиент енергия като краен резултат била закупена от мрежовия оператор енергия за технологичен разход. Поради изложеното, процесното количество енергия към датата на коригирането й било вече платена от електроразпределителното предприятие по цена за технологичен разход и поради това плащането й от абоната се дължало именно на „Е. С.“ АД. Целта на корекционните процедури, предвидени в ПИКЕЕ, сочи ответника, била именно възстановяване на „Е. С.“ АД на вече платената от дружеството цена за преминала и неотчетена към краен клиент енергия при това начислена към клиента по цена, по която енергията била вече платена от електроразпределителното предприятие.С разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ не целяло реализиране на приходи от продажба на енергия или санкциониране на клиенти, при които има неизмерване, неправилно или неточно измерване, а единствено компенсиране на разходите, които те предизвиквали без това да ощетява другите клиенти.Аргумент в тази посока били и мотивите по приемането на чл. 56 от ПИКЕЕ, в които се посочвало: цитат: „При неправилно и/или неточно измерване или наличие на измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване съответният мрежови оператор търпи загуби. В тази връзка загубите претърпени от мрежовите оператори следва да се остойностяват по цената за технологичния разход, утвърдена от КЕВР за съответния оператор, цени за достъп и пренос, както и цената или компонентата от цена за задължения към обществото.“

С писмо ответното дружество, твърди че било изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, ищецът бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване. Въпреки, че било извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 183 и чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, приложение, твърди ответникът, намирали и разпоредбите на общото гражданско законодателство, в който смисъл било и Решение № 150/26.06.2019г.постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС. III г.о.

Предвид гореизложеното, ответната страна желае ВРС да отхвърлите предявения от В.Д.Б. иск като неоснователен и недоказан.Моли в полза на „Е. С.“ АД да бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски,включително и тези за адвокатско възнаграждение.В подкрепа на наведените твърдения и възражения в отговора на искова молба ответната страна е направила искания за събиране на доказателства.

В проведеното по делото на дата 31.1.2020 г. открито съдебно заседание ищцата не се явява,не се представлява, но в писмена молба от 23.1.2020 г. чрез адв.Е.М. желае съдът да разгледа делото в отсъствие на ищцата,изразявайки и становище по същество.

В същото съдебно заседание ответното дружество, представлявано от адв.Н.Б. от ВАК желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като счита,че са налице основанията на мр. 55 ПИКЕ  от 30.4.2019 г., респ. желае и присъждане на сторените от ответника съдебно –деловодни разноски.

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Предявеният от ищцата против ответното дружество отрицателен установителен иск е процесуално допустим и за да се прецени основателността и доказаността на същия съдът на първо място се спира на фактите и обстоятелствата ,които с проекта за доклад, обявен за окончателен са отделени за безспорни между страните.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал. 1, т. 4, т. 5 ГПК съдът е приел за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните, че:Ищцата В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** има качество потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на потребление на ел.енергия находящ се на същия адрес, както и че ел.енергията се отчита и заплаща по партида с клиентски номер № *и аб. номер № *;че ответното дружество е издало към ищцата данъчна фактура №********** от 30.07.2019г. на стойност 2142.78 лв. (две хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) с ДДС, за ел.енергия, издадена на името на ищцата за периода от 08.04.2016 г. до 21.05.2019 г.;Че ответното дружество е издало към ищцата фактура, след като е била извършена проверка на СТИ, обслужващо адреса на потребление на ел.енергия,резултатите от която проверка са отразени в Констативен протокол съставен от служители на Е. С. АД; Че при проверката на СТИ ищцата не е присъствала нито е присъствал неин представител както и че претендираната за заплащане искова сума не е платена от ищцата на ответника.

Отделните за безспорни факти и обстоятелства са напълно доказани от писмените доказателства ангажирани от двете страни.В контекста на този правен извод са представените с исковата молба от ищцата и приобщени по делото заверени за вярност с оригинала копия на фактура № **********/30.07.2019 г.; писмо изх.№ 54091_КП1105591_2/30.07.2019 г. от „Е. С.” АД,както и представените от ответното дружество с отговора на искова молба и пробщени по делото заверени за вярност с оригинала копия на Констативен протокол № 1105591/21.05.2019 г.; Констативен протокол № 1370/15.07.2019 г. от метрологична експертиза на средство за измерване на Българския институт по метрология; становище от 19.07.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол № 1370/15.07.2019 г., абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа проверка; фактура № 01052925093/30.07.2019 г.; Приложение А към фактура № **********/30.07.2019 г.; извлечение за фактури и плащания за период към дата 09.09.2019 г. за клиент с клиентски № *; справка за потреблението през последните 12/24/36 м към дата 09.09.2019 г. за клиент с клиентски № *; писмо изх.№ 54091_КП1105591_2/30.07.2019 г. от „Е. С.” АД; известие за доставяне; Констативен протокол № 11174641/07.04.2016 г.; писмо изх.№ OU-195/05.04.2018 г.

С оглед пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната и проведена съдебно електротехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Н.В..От заключението на в.л.инж. В. / л. 103 - 107 / по същество се изяснява по делото, че електромерът с фабр. номер 1114 0216 6612 9095, тип МЕ 162 – ISKRA е бил произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел.енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Същият електромер видно от т.1 на заключението на в.л. инж. В. / л. 105 от делото / е бил произведен през 2016 г., като същата година е минал задължителна проверка за годност в БИМ. Към 08.04.2016 г.електромерът е бил монтиран в обекта на потребление – * а срокът на метрологична годност на същия електромер от 6 години ще изтече през 2020 г.

Към датата на проверката – 21.05.2019 г. заключава вещото лице,че електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия .

На второ място в.л. инж.В. се спира в СЕТЕ  върху констатациите обективирани в Констативния протокол за монтаж на процесния електромер – КП № 4641/7.4.2016 г./ л.54-ти от делото /.От същия протокол вещото лице установява, както и може да бъде прочетено, че електромерът е бил с нулеви показания по основните видими на дисплея регистри – нощна дневна тарифни зони , което означавало че СТИ е нов, неупотребяван, съответно не е бил включван към ел.мрежа а от  там и извода, че показанията в регистри 1.8.3 на процесния електромер д са различни от нулеви към датата на монтажа – 7.4.2016 г.

В т.3 от САТЕ и заключението на в.л. в т.4 е вписано,че е било извършено неправомерно претарифиране по отделните регистри с цел неотчитане в пълен обем на двата видими такива – 1.8.1.- нощна енергия и 1.8.2 дневна енергия, като софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания  вследствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. При тези данни по делото вещото лице извежда извода ,че  електромерът е отчел цялото количество на потребена ел.енергия в обекта, натрупаното количество ел.енергия  в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно претарифиране по отеления регистри, когато е въздействано през инфрачервения порт на електромера ,налице са данни  за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ ,доказано от независимо изследване на БИМ а натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно  да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.

От разпита на вещото лице ,проведен на 31.1.2020 г. / л.112, 113/ е видно, че категорично не може да бъде установено от кога електромерът е започнал да отчита в скрития си регистър, т.к. не е от типа смарт , както и че не може да бъде установено в кой часови диапазон е станало пренасочването на ел.енергия .

Цитираните по-горе писмени доказателства КП 1105591 / 21.05.2019 г./л.40 /КП от метрологична експертиза 1370/ 15.7.2019г. на БИМ ГД МИУ - РО РУСЕ / л.42,43/, Становище на ответника по чл.55 ПИКЕЕ от 19.7.2019 г./ л.44 /, фактура № **********/30.7.2019 г. установяват и доказват факта, че на дата 15.7.2019 г. е била проведена проверка на СТИ обслужващо адреса на потребление на ел.енергия в присъствие на 1 свидетел, че е била изготвена метрологична експертиза на СТИ при която е установено наличие на ел.енергия в скрития регистър, съставено становище на осн. чл.55 ПИКЕЕ за начисление на ел-енергия на абоната от периода от 8.04.2016 г. – 30.06.2016 г. до 01.07.2018 – 21.05.2019 г. за пет подпериода и издадена фактура от ответника за исковата сума от 2 142,78 лева за периода от 8.4.2016 -30.06.2016г.

Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Предявеният по делото отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцата В.Б. цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – ЕРП СЕВАР„ АД на претендираното от последното вземане в размер на 2 142,78 лева.

При предявеният отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника. Изяснено е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 21.05.2019 г./ л.40,41/, както и че проверката е извършена от служители на „Е. С.“ АД без участието на абоната и/или на упълномощен представител.

Спорно е по делото между страните е: как, на какво основание е определена едностранно от ответника за заплащане исковата сума от абоната и имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление на абоната за минал период от време. От съвкупния анализ на събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период от 08.04.2016 г. до  21.05.2019 г.

Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума от потребителя на ел.енергия – ищеца  М. М..На първо място: Констативния протокол е частен документ и като такъв не обвързва ищцата с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД. Този протокол освен, че е частен документ не съдържа подпис на ищеца или на упълномощен от него представител а и не следва единствено и само да бъде ценен като писмено доказателство, даващо право на ответното дружество да начислява служебно допълнителни киловатчаси ел.енергия а да се цени в съвкупност с останалия доказателствен материал.На второ място, видно и от материалите по делото,включително и от СЕТЕ, заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за период от време от 08.04.2016 г. до  21.05.2019 г.Т.е. извършена е била корекция на сметката на абоната за минал период от време,считано от датата на проверката на СТИ .

Именно в тази връзка следва да бъде съобразено заключението на вещото лице и отговорите,който дава в.л.В. на поставените от съда въпроси. В разпита си пред съда вещото лице заявява, че не могат да се установят с точно две неща – на първо място на коя дата, от кога е започнало вмешателството в електромера и в кой часови диапазон е било пренасочвано количеството ел.енергия от визуализираните регистри към скрития 1.8.3.

          При така изложеното ВРС следва да даде отговор на въпроса дали е било възможно ответникът да коригира едностранно количеството ел.енергия потребено от абоната, като е очевидно че за корекцията е приложена нормата на чл.55 ПИКЕЕ от 2019 г. и ако е налице правна възможност ответника да търси заплащане на процесната сума,то спазени ли са всички законови предпоставки затова от страна на ответника.

Съдът отчита факта, че в действащото в страната ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закона за енергетиката, допреди изменението му със Закона за изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била предвидена корекционна процедура, включваща реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е.Р.С.„ АД. В тази връзка и по повод извършваните на това основание корекционни процедури ВКС многократно се е произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия, както при действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на 17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.Горепосочената практика е довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г.

С това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. е предвидено законово основание крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.).Още преди датата на извършване на проверката на СТИ – 21.5.2019 г./ л.40,41 от делото/ и корекцията от ответника, обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК).В по–късен момент и нормите на чл.48 - 51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) също са отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017г., IVто отд., обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.

Съдейки от датата на която е извършена проверката на електромера 21.5.2019 г.ВРС приема,че към тази дата ПИКЕЕ приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. са били отменени ,респ. липсвала  е действаща правна норма на база на която ответникът едностранно да извърши корекция на сметка на абоната за минал период от време а в случая и за повече от 1 година .От друга страна ОУ на двете енергийни дружества които са давали възможност на „Е. П. П.“ АД да коригира сметките за потребление на абонатите са минал период от време са недействителни и като такива не дават право на “ Е. С. „ АД да извършва едностранна корекция на сметка за потребление на ел.енергия.Единственият източник, който остава да бъде съобразен от съда са последните ПИКЕЕ от 2019 г., които могат да бъдат прочетени на сайта на ответното дружество .На сайта на Е. С. АД са публикувани ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ Издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране Обн. ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г. В тази връзка точно ответникът се позовава на нормата на чл.55 ПИКЕЕ за да изведе извода, че исковата сума е правилно определена и следва да бъде заплатена от ищцата.Нормата на чл.55  ПИКЕЕ гласи следното : „

чл.55. (1) В случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.(2) Преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. „

чл. 49 в същите ПИКЕЕ се намира в раздел IX - Ред и начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия и гласи :

„чл. 49. (1) При извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42,ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.(2) Констативният протокол по ал.1 се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.(3) При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.(4) В случаите по ал.3 в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт.(5) Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.(6) В случай че причините за повредата на средството за търговско измерване се дължат на форсмажорни обстоятелства по смисъла на тези правила, операторът на съответната мрежа може да не изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол, като количеството електрическа енергия в този случай се изчислява по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 или по реда на чл. 52, ал. 1.(7) В случаите по ал. 5 и 6 операторът на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване.(8) Когато при проверката се установи добавяне на чужд за системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да демонтира средството за търговско измерване.

Систематичното и граматическо тълкуване на нормите на чл. 55 и чл. 49 ПИКЕЕ води до извода, че съгласно ПИКЕЕ ,Обн. ДВ. бр.35 от 30 Април 2019г. „Е. С.“ АД има право едностранно да коригира сметките на абонати за потребление на ел.енергия без да участват самите потребители на проверката, като е достатъчно присъствието на един свидетел, който да е не служител на електроразпределителното дружество.Прави впечатление, че сега действащите ПИКЕЕ не съдържат максимален срок за който „Е. С. „ АД да може да коригира сметката на битов абонат, така както в предходните отменени ПИКЕЕ бе въведен срок от една година назад, считано от датата на проверката. Оказва се, че от датата на монтажа на СТИ до датата на проверката ответникът „Е. С.“ АД по силата на чл.55 ПИКЕЕ от 2019 г. може да извърши едностранна корекция на сметка.В настоящия казус е точно така – видно от фактурата издадена от ответника за период от 8.4.2016 г. до 21.5.2019 г. е начислена на абоната В.Б. исковата сума от 2 142,78 лева. От приложение А към същата данъчна фактура / л. 47 – 48 / може да се установи ,че за отделните пет подпериода са начислени суми по следните ценови елементи: НН Технологичен разход; задължение към обществото, пренос / високо напрежение /, достъп /високо напрежение /,пренос ниско напрежение и достъп средно /ниско напрежение / -начислени служебно кВтч , без приспаднати .

Само на база нормата на чл.55 и чл.49 ПИКЕЕ от 2019 г., макар и при доказано по делото софтуерно претарифиране на електромера обслужващ обекта на потребление на ел.енергия , съдът намира, че не може да бъде извършено валидно,едностранно коригиране на количеството ел.енергия за минал период от време. Това е така, т.к. двете разпоредби от ПИКЕЕ дават възможност „Е. С.“ АД при проверка на СТИ  и констатирано софтуерно претарифиране да начислява едностранно суми на потребителите на ел.енергия без участието на самия потребител и без да може същия да разбере какво точно количество ел.енергия,на какви цени дължи за посочения период .Този извод се налага от съпоставката на приложение А към данъчната фактура / л. 47, 48 от делото / и становището на л. 44-ти издадено от същия ответник .В самото становище е вписано количество ел.енергия от 12326 кВТч а във фактурата никъде не е спомената ел.енергия.Дори и да се приеме, че по реда на чл. 55 и чл. 49 ПИКЕЕ е възникнало право за „Е. С. „ АД да коригира сметка на битов абонат за минал период от време, едностранно, то за ВРС ответникът не е провел пълно и главно доказване на възраженията си залегнали в отговора на искова молба.

Фактът, че е доказано софтуерно претарифиране при ясната цел на тази манипулация на СТИ, не обосновава извод за дължимост на паричното вземане за исковия период .Това е така, т.к. спор няма, че ел.енергията е движима вещ и како такава продажбата й се подчинява на правилата визирани в нормата на чл.1 от ТЗ за търговска продажба.Въпреки обективното и компетентно дадено заключение на в.л.по САТЕ , остава недоказан началния период от който е започнало отклоняването на ел.енергия от визуализираните регистри към регистър 1.8.3. На следващо място не може да бъде установено и в кои часови диапазони е било пренасочвано количеството ел.енергия от двата видими регистъра към невизуализирания, за да бъде прието за безспорно доказано,че ответникът е доставил на абоната и абоната е потребил точно в исковия период ел.енергия остойностена като 2 142,78 лв. с вкл. ДДС .

При така изложените по-горе мотиви ВРС намира предявения отрицателен установителен иск и за основателен и за доказан като го уважава в пълнота.

При този изход на спора съдът дължи произнасяне по отговорността за разноски, като съгласно нормите на чл. 81 и чл.78, ал.1 ГПК следва да присъди реално сторените разноски в полза на ищцата. Видно от лист 84 –ти в списъка по чл. 80 ГПК ищцата е посочила два разхода , които желае да й бъдат възстановени – сумата от 85,72 лв.за заплатена държавна такса и сумата от 420 лева за заплатен адвокатски хонорар в брой- общо 505,72 лева .Двата разхода като доказани и по основание и размер следва да се присъдят в полза на ищцата в пълен размер.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

         ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищцата В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** и ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *, че ищцата В.Д.Б., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, представлявано заедно от всеки двата от членовете на УС –Н. Й. Н., К. Т. И.и Р. Г. Л. СУМАТА в размер на 2142.78 лв. (две хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) с ДДС - недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по „констативен протокол“ по клиентски номер № *и аб. номер № * за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във фактура №********** от 30.07.2019г. за ел.енергия, издадена на името на ищцата за периода от 08.04.2016 г. до 21.05.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, представлявано заедно от всеки двата от членовете на УС –Н. Й. Н., К. Т. И.и Р. Г. Л. ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 505,72 лева (петстотин и пет лева и седемдесет и две стотинки)сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :