Р
Е Ш Е Н И Е № 260237
гр. Хасково, 29.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд - Хасково, ГО, 7-и граждански
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В.
Кирева, като разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 2638 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и
сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на В.Д.К.,
ЕГН ********** против Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“, БУЛСТАТ ******,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
й, извършено със Заповед № 3/03.09.2020г., издадена от кмета на община Хасково
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, от КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Касиер-счетоводител“.
Ищцата твърди, че между нея и ответника
е съществувало трудово правоотношение, по силата на което от 13.03.2006.г е
заемала длъжността „касиер счетоводител“ в общинско предприятие „Почивно дело“
– Хасково в последствие трансформирано в общинско предприятие „Спорт и отдих“.
С анекс към трудовия договор от 06.02.2020г. бил изменен размерът на трудовото
възнаграждение на ищцата.
С решение № 158 от 28.08.2020г. на
общински съвет – Хасково общинско предприятие „Туристически информационен
център“ е влято в общинско предприятие „Спорт и отдих“ и приемащо общинско
предприятие било наименувано общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“.
Изрично било посочено, че трудовите правоотношения се уреждат по реда на чл. 123
от КТ.
На 03.09.2020г. ищцата получила заповед
№ 3 на кмета на община Хасково, с която считано от 04.09.2020г. трудовото й
правоотношение било прекратено в следствие на утвърждаване на ново щатно
разписание от 01.09.2020г. и закриване на една щатна бройка за длъжността
„Счетоводител-касиер“. В заповедта било посочено, че уволнението се предхожда
от назначаване на комисия, която е изготвила критерии за оценка и е извършила
подбор между съответните служители.
Ищцата твърди, че прекратяването на
трудовото й правоотношение е незаконосъобразно, тъй като липсвала яснота
относно критериите за извършване на подбор, между кои служители е извършен и
дали в него са участвали всички служители на общинското предприятие или само
определен кръг, по какъв начин са избрани служителите участвали в подбора,
какви са били констатациите на комисията, какво е било съдържанието на новото
щатно разписание, дали има промяна в длъжностната характеристика за длъжността
„Касиер – счетоводител“, дали е налице промяна и въвеждане на нова длъжност
„Счетоводител-касиер“, както и дали е налице въвеждане на изцяло нова длъжност
в щатното разписание „Човешки ресурси“ и заемащия я служител участвал ли е в
подбора. Липсата на информация по посочените въпроси водела до съмнения в
ищцата относно законосъобразността на извършения подбор. Счита, че същият е
тенденциозен и не е довел до постигане на целите си, а именно да остане на
работа най-квалифицирания работник. Уточнява, че въпреки подбора трудовите
правоотношения на работници без висше образования и такива с по-малко трудов
стаж не били прекратени, а ищцата била уволнена макар да е завършила висше
образование специалност „Икономика и търговия“ и да има повече от 14 години
трудов стаж в общинското предприятие.
На следващо място ищцата посочва, че при
вливането на двете общински предприятия са се запазили както заеманата от нея
длъжност „Касиер-счетоводител“, така и съществувалата в другото общинско
предприятие длъжност „Счетоводител-касиер“. Поради невъзможност да се запознае
и с двете длъжностни характеристики, ищцата изразява съмнения в идентичността
на посочените две длъжности. Междувременно след вливането била създадена нова
длъжностна характеристика за длъжността „Счетоводител-касиер“. Ето защо намира,
че в подбора не са участвали всички работници, заемащи сходни длъжности в
администрацията на общинското предприятие.
Допълва, че при наличието на друга
свободна длъжност „Касиер-счетоводител“ в което и да е друго структурно звено
на общинска администрация Хасково, ищцата е следвала да бъде преназначена на
нея, а не да се извършва подбор.
При тези доводи претендира отмяна на
уволнението и възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата подържа исковите претенции, като счита, че от събраната
доказателствена съвкупност се установява тяхната основателност. Счита, че по
делото е установено извършването на един незаконосъобразен подбор довел до
опорочаване на извършеното уволнение. Претендират се направените разноски по делото. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК
процесуалният представител на ищцата е депозирал подробна писмена защита, в
която е развил аргументите си за уважаване на исковите претенции.
Ответникът намира предявените искове за
неоснователни, като излага подробни мотиви за това. Счита, че същите са
предявени след изтичането на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй
като исковата молба е входирана в РС-Хасково на 12.11.2020г., тоест след
изтичане на двумесечния срок, считано от връчване на заповед № 3 от
03.09.2020г. на кмета на община Хасково. В тази връзка ответникът оспорва
датата на пощенското клеймо от 02.11.2020г., поставено на плика, с който е
изпратена исковата молба в РС-Хасково, като антидатирана. Ето защо ответникът
моли исковете да бъдат отхвърлени като подадени след изтичане на давностния
срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ответникът намира предявените искове за
неоснователни и по същество. Оспорва всички твърдения в исковата молба, касаещи
незаконосъобразността на извършеното уволнение и на подбора. Излагат се
насрещни твърдения относно правилността на подбора по чл. 329 от КТ. С оглед
изложените твърдения за неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ ответникът намира за такъв и обусловеният от установяването на
незаконността на уволнението иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
С тези мотиви ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на ответника, поддържа възражението си за
погасяването на предявените искове по давност. По същество счита уволнението за
законосъобразно и извършено при липса на нарушения на процедурата по подбор.
Претендира сторените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният
представител на ответника също представя писмена защита, но извън определения
от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК. В нея подробно и при анализ на събраната
доказателствена съвупност развива своите съображения за неоснователност на
исковите претенции. Възраженията на ответника се свеждат до няколко спорни
въпроса – дали исковете са погасени по давност, дали е имало необходимост от
извършване на подбор, дали всички лица, които следва да участват в подбора са
включени в него и дали правилно са приложени критериите за оценка. На всички
тези въпроси ответникът счита, че отговорите са положителни като поддържа, че
извършеният подбор е законосъобразен и че исковите претенции са погасени по
давност.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Този срок започва да тече от
датата на връчване на заповедта за уволнението, тоест в настоящия случай – от 03.09.2020г.
Съгласно чл. 60, ал. 3 от КТ срокът, който се брои на месеци, изтича на
съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно
число, срокът изтича в последния му ден. Следователно срокът за предявяване на
настоящите искове претенции е бил до 03.11.2020г.
Исковата молба
е подадена чрез използването на пощенски услуги и видно от пощенското клеймо е
подадена на 02.11.2020г. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК предвижда една
законова фикция, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата или в електронна форма.
В тази връзка
ответникът е оспорил датата на пощенското клеймо, като счита, че са извършени
нарушения, свързани с пощенското администриране на писмото. Тежестта на
доказване на това обстоятелство се носи от ответника, доколкото той следва да
проведе обратно доказване. За да е успешно обратното доказване следва да е
пълно, тоест да създава сигурно убеждение в истинността на твърденията.
С оглед
осигуряване на възможността ответника да докаже възражението за изтекла давност
в хода на съдебното дирене е изслушана съдебно-техническа експертиза и е
проведен разпит на лицето, администрирало писмото, с което е подадена искова
молба, като съдът поставя изводите си въз основа на тези доказателства, тъй
като няма съмнения за тяхната достоверност. От посочените доказателства
действително се установява забавяне в изпращането на писмото от пощенска
станция „Долно Белево“ към пощенска станция „Хасково Ц“, но не могат да бъдат
установени конкретните причини за него – дали датата на пощенското клеймо не
отговаря на датата на подаването му или е налице забавяне в изпращането на
писмото поради други причини.
Подробно е
изследвана от вещото лице цялата процедура на обработване на писма, подадени в
пощенска станция „Долно Белево“ от начина за тяхното подаване до изпращането им
към пощенска станция „Хасково Ц“. Действително прави впечатление дългия период
от подаване на писмото до неговото получаване (от 02.11.2020г. до
12.11.2020г.), но въпреки установените нередности, не може да се направи ясен и
категоричен извод, че те се дължат на клеймоване на писмото с дата различна от
действителната.
Както вещото
лице, така и разпитания свидетел, не могат да дадат категоричен отговор на
въпроса поради какви причини е възникнало това забавяне – правят се
предположения, но те не са достатъчни, за да се приеме, че е проведено успешно
доказване на тезата на ответника.
Пълното
доказване може да бъде проведено и с косвени доказателства, но е необходимо
разгледани поотделно и в съвкупност те да представляват такава верига от
установени обстоятелства, която да води до единствено възможен съответния
извод. В настоящия случай не може да се направи категорично заключение, че
единствената възможна причина за забавянето в получаването на писмото в
пощенска станция „Хасково Ц“ се дължи на обстоятелство, че писмото не е подадено
на 02.11.2020г., а на датата след 03.11.2020г.
Не следва да
се възприема и тезата на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл. 62,
ал. 2 от ГПК поради подаването на писмото като непрепоръчана пратка. Цитираната
норма не прави разлика между видовете пощенски услуги, тоест дали се касае за
препоръчана или непроръчана пратка. Условието, за да се приеме съответното
процесуално действие за извършено в срок е да е подадено по пощата и датата на подаване
да е в съответния срок, като за датата на подаване в съда следва да се приеме
датата на пощенското клеймо от приемателната пощенска станция. Подобно
стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е неправилно и не
следва да се възприема.
Ето защо съдът
намира, че направеното възражение по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е недоказано,
поради което предявените искове следва да се считата за подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и като такива да
бъдат разгледани по същество.
Предявените исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ се намират в съотношение
главен (този по т. 1) към акцесорен (този по т. 2), тъй като за уважаването му
се изисква уволнението да е признато за незаконното. Ето защо на първо място
следва да бъде разгледан предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По отношение на иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
С конститутивния
иск по чл. 344, ал. 1, т 1 от КТ се цели установяването на незаконността на
извършеното уволнение. Едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
ще бъде незаконно, когато е извършено на несъществуващо в закона основание, при
липса на елементи от състава на съответното материалноправно основание, при
допуснато нарушение на процедурните правила във връзка с извършване на
уволнението, при неспазване на предвидена в закона предварителна закрила или
други изисквания във връзка с упражняване правото на уволнение.
За основателността на предявения иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо работодателят да установи при условията
на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил правото си да
прекрати трудовото правоотношение. Това означава, че по правилата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже всички материални предпоставки
от фактическия състав на основанието, на което е извършено прекратяването на
трудовите правоотношения, а именно чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ
(съкращаване на щата). За да упражни законосъобразно потестативното си право
работодателят трябва да установи кумулативното наличие на следните юридически
факти, а именно: 1) премахване за в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения
общ брой на работници или служители поради преустановяване на съответстващите й
трудови функции; 2) ново щатно разписание, като датата на уволнението трябва да
съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното съкращаване на
щата; 3) съкращаването на щата да е реално (съответната трудова функция
действително да е премахната); 4) прекратяването на трудовите правоотношения да
е извършено по съответния ред и от компетентен орган и 5) да е извършен подбор,
когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички, заемащи
еднаква или сходна длъжност работници или служители или че такъв не е бил
задължителен, съответно че в резултат на подбора на работа са останали лица,
които работят по-добре от ищцата и имат по-висока квалификация.
Между страните не е спорно, а и от
представените по делото доказателства се установява, че по силата на трудов
договор № 45 от 13.03.2006г. ищцата е била назначена на длъжност
„Касиер-счетоводител“ в общинско предприятие „Почивно дело“ до завръщане на
титуляра. С трудов договор № 48 от 04.01.2007г. е назначена със срок на
изпитване на длъжност „Касиер-счетоводите“ в общинско предприятие „Почивно
дело“ и с допълнително споразумение № 54 от 04.07.2007г. на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ договорът е променен в безсрочен. В последствие с
допълнително споразумение № 15 от 18.01.2018г. ищцата е назначена на същата
длъжност в общинско предприятие „Спорт и отдих“.
По делото е обявено за безспорно, че с
решение № 158 от 28.08.2020г. на общински съвет Хасково е извършено
преобразуване на две общински предприятия, като ОП „Туристически информационен
център“ се е вляло в ОП „Спорт и отдих“, считано от 01.09.2020г. и е било
променено наименованието му на ОП „Спорт, отдих и туризъм“. Със същото решение
на общински съвет Хасково е бил приет и правилник за дейността и устройството
на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ и е отменен правилника на ОП „Спорт и отдих“. Изрично
в решението е посочено, че трудовите правоотношения с работниците и служителите
се уреждат по реда на чл. 123 от КТ.
Не е спорно и обстоятелство, че заповедта
за уволнение е издадена след влизане в сила на ново длъжностно и ново поименно
щатно разписание на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ от 01.09.2020г., изготвено от
директора на общинското предприятие и утвърдено от кмета на общината. Съгласно
чл. 14, т. 1 и чл.15, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за дейността и устройството
на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ директорът на общинското предприятие определя
щатното разписание и същото се утвърждава от кмета на общината.
От представените писмени доказателства
по безспорен начин се установява, че новото длъжностно разписание е предвиждало
по една щатна бройка за длъжността „счетоводител-касиер“, длъжността „главен
счетоводител“ и длъжността „служител Човешки ресурси“. След преобразуването на
общинските предприятия длъжността „счетоводител-касиер“ се заемала от две лица
– В.Д.К., служител на бившето ОП „Спорт и отдих“ и И.М.П, служител на бившето
ОП „Туристически информационен център“, а длъжността „служител Човешки ресурси“
от М.Г.С.. Същевременно видно от длъжностните и щатни разписания на
преобразуваните общински предприятия се установява, че в ОП „Туристически
информационен център“ е съществувала една щатна бройка за длъжността
„счетоводител-касиер“, която е била заемана от И.М.П, а в ОП „Спорт и отдих“ са
съществували две щатни бройки за длъжността „касиер-счетоводител“, заемани от
ищцата и от М.Г.С..
От изложените обстоятелства,
неоспорени от страните, се установява наличието на няколко от материалните
предпоставки, включени във фактическия състав на предявения конститутивен
иск. Прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено вследствие на промяна в щатното разписание, водеща
до премахване на заеманата от ищцата длъжност, утвърдено от компетентния орган
и влязло в сила към датата на уволнението.
Основният
спорен въпрос между страните е свързан със законосъобразното извървашне на
подбора по чл. 329 от КТ. В тези рамки е ограничена и търсената
съдебна защита, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.
Съгласно чл.
329, ал. 1 от КТ при закриване на
част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема
на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре.
Независимо дали
подборът е бил задължителен или е извършен по преценка на работодателя, когато
правото на подбор на работодателя бъде упражнено, то подлежи на съдебен контрол
и работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения
подбор.
В настоящия случай е извършен подбор за
длъжността „Счетоводител-касиер“. Действително ищцата не е заемала тази
длъжност, а длъжността „Касиер-счетоводител“, но правилно е била включена в
подбора. По щатните разписание на двете общински предприятия са съществували
различни длъжностти – в ОП „Спорт и отдих“ – „касиер-счетоводител“, а в ОП
„Туристически информационен център“ – „счетоводител-касиер“. Видно от представеното
по делото щатно разписание за ОП „Спорт, отдих и туризъм“ заеманата до този
момент длъжност от ищцата „касиер-счетоводител“ не фигурира.
Работодателят е
отчел идентичността в същностните задължения, изпълнявани по тези две длъжности
и е включил ищцата в извършването на подбора за длъжността
„Счетоводител-касиер“, каквато ищцата не е заемала. Тук е моментът да се
посочи, че съдът не възприема направеното от ищцата възражение, че в подбора
били включени лица от различни структури, тъй като тя не била подписала
допълнително споразумение за преназначаването й в ОП „Спорт, отдих и туризъм“.
С цитираното решение на общинския съвет на гр. Хасково се променя
наименованието на ОП „Спорт и отдих“, тъй като в него се влива ОП „Туристически
информационен център“, тоест по отношение на ишцата не е налице същинска
промяна на работодателя, а само на наименованието му – арг. т. I и т. II на решение №
158 от 28.08.2020г. на общински съвет – Хасково. Предвид осъщественото
„вливане“ – разпоредбата на чл. 123, т. 2 от КТ се отнася за работниците на
вливащото се предприятие, сред които ищцата не е. Нейното трудово
правоотношение не е запазено от такова при работодатл-прехвърлител, а си е
останало това при работодателя-приобретател, който е приел ново щатно
разписание, в което длъжността на ищцата не е включена. Поради сходство в
същностните функции на заеманата и съкратена длъжност на ищцата
„Касиер-счетоводител“ по старото щатно разписание и длъжността
„Счетоводител-касиер“ работодателят ги е приравнил и е включил ищцата в
подбора.
Ищцата
възразява, че извършеният подбор е незаконосъобразен и на други основания, а
именно - в него не са участвали всички необходими за законосъобразността му
лица и не са приложено правилно критериите за оценка.
В правната доктрина последователно е изведено правилото, че
провеждането на подбор може да се доказва с всички доказателствени средства по
ГПК, тъй като подборът няма законоустановена форма – „Формата на
извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при
оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси … e
допустимо с всички доказателствени средства.“ – тълкувателно
решение № 3 от 16.01.2012г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2011г. на
ВКС, ОСГК.
От представените
и приети по делото писмени доказателства (заповед № 1502 от 02.09.2020г. на
кмета на община Хасково, протокол № 1 от 02.09.2020г. на комисията за подбор по
чл. 329 от КТ и протокол № 3 от 03.09.2020г. на комисията за подбор по чл. 329
от КТ) явно и несъмнено се установява, както извършването на подбор, така и при
какви критерии и между кои лица.
Ето защо съдът намира за
неоснователни и възраженията на ищцата за липсата на яснота относно
критериите за извършване на подбор, между кои служители е извършен, по какъв
начин са избрани служителите участвали в подбора, какви са били констатациите
на комисията и какво е било съдържанието на новото щатно разписание. На всички
тези въпроси отговор се намира в представените по делото писмени доказателства.
Ето защо не може да се приеме, че липсва информация за начина на извършване на
подбора.
Когато е въведен
довод за незаконен подбор поради обхвата на сравняваните лица, работодателят
следва да установи, че в подбора са били включени всички работници, изпълняващи
съответната длъжност, включително при възражение от работника, че макар и с
различно наименование по щатно разписание, определени длъжности са с идентични
трудови функции с тази, от която се съкращават щатните бройки, работодателят е
длъжен да установи, че длъжностите са различни (имат различно естество на
възложената работа за длъжността). Аналогично, когато работникът сочи конкретни
длъжности, които според него имат несъществено различаващи се с неговата
трудова функции, работодателят носи тежестта да докаже, че тези конкретно
посочени от работника длъжности, имат присъщи трудови функции, които се
различават съществено от тази на съкратената длъжност.
В конкретиката
на настоящия казус ищцата твърди, че в подбора е следвала да участва и М.Г.С.,
заемаща длъжността „Служител Човешки ресурси и ТРЗ“. С оглед установяването на
степента на сходство между трудовите задължения на длъжността „Служител Човешки
ресурси“ и длъжността „Счетоводител – касиер“ по щатното разписание на ОП
„Спорт, отдих и туризъм“ са приети както писмени доказателства, така и
експертно заключение, изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
На първо място
преди да бъдат обсъждани събраните по този спорен въпрос доказателства следва
да се изясни каква степен на прилика между трудовите задължения по
съкращаваната длъжност и тази, за която се твърди задължително участие в
подбора, следва да има. При определяне кръга на лицата, които да участват в
подбора не следва да се изхожда от наименованието на длъжностите нито от
сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като
определящо е дали различията са съществени (дали е налице различие в същината на изпълняваните от трудови функции). В този смисъл
са решение № 153 от 24.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 4092 по описа за 2016г. на ВКС, IV
г.о., решение № 418 от 01.12.2015г., постановено по гр.д. № 2906 по описа за
2015г. на ВКС, IV г.о. и решение № 491 от
31.01.2013г., постановено по гр.д. № 1451 по описа за 2011г. на ВКС, IV г.о. Следователно не е налице изискване за идентичност във
всички трудови функции, а само в присъщите такива за длъжността, тоест тези,
които са основни и съществени за длъжността.
Длъжността
„Касиер-счетоводител“, заемана от ищцата, длъжността „Счетоводител-касиер“ и
длъжността „Служител Човешки ресурси и ТРЗ“ са различни.
Видно от
представените по делото длъжностни характеристики /л. 53-55, л. 59-63 и л. 87-90/
всяка една от посочените има специфични за нея трудови задължения, които я
определят. Длъжността „Служител Човешки ресурси и ТРЗ“ има основни трудови
задължения свързани със създаването, съхранението и актуализирането на трудовите
досиета – обработва заявления за назначаване на работа и повишаване, отговаря
на запитвания за назначения по трудов договор и други. Специфични за тази
длъжност са задълженията по водене на присъствена форма, съставяне на ведомости
за заплати, водене на входящ и изходящ регистър и на заповедна книга,
отговарянето за текущия инструктаж на персонала по ЗЗБУТ и отговаряне за архива
на предприятието. Във връзка с изпълнение на тези основни задължения длъжността
включва и извършването на такива, които са сходни с други длъжности – изготвяне
на удостоверения и служебни бележки по изплатените от касата възнаграждения и
обезщетения, подготвяне на договори, сметки и декларации за изплащане на
хонорари, регистрира болничните листи от работниците и служителите и ги
представя в НОИ.
При анализ на
длъжностната характеристика на длъжността „Служител Човешки ресурси и ТРЗ“
прави впечатление, че всички задължения са насочени към една помощна
административна дейност.
Доколкото
подборът е извършван за длъжността „Счетоводител-касиер“ следва да се извърши
сравнение с нея. Този въпрос не е бил предмет на изследване от назначената
съдебно-счетоводна експертиза, но са налице достатъчно други доказателства, от
които може да се направи извод за същността на тази длъжност.
Характерни и
същностни за длъжността „Счетоводител-касиер“ са задълженията по съхранение на
получените парични средства и ценни книжа, воденето, съхранението и проверката
на касовата наличност, обработката и изготвянето на финансово-счетоводни
документи, внасянето ежедневно на сумите постъпили в касата на общинското
предприятие и други. Всъщност задълженията, вменени в длъжността
„Счетоводител-касиер“, имат ясно изразен характер на финансови такива, а не на
административни.
Наред с
разликите в основните, същностни за длъжността задължения, са налице и такива в
отговорностите, които носи лицето, заемащо длъжността „Счетоводител-касиер“ в
сравнение с тези на длъжността „Служител Човешки ресурси“. Именно във връзка
със специфичните задължения по издаването и обработка на различни видове
счетоводни документи на общинското предприятие, счетоводител-касиерът носи
висок риск при изпълнение на задълженията си и отговаря с подписа си за надеждността
и законосъобразността на извършените от него стопански операции.
Един
от критериите, по които се извършва преценката дали трудовите функции,
отличаващи една длъжност от друга, са основни и същностни, е дали за
изпълнението им се изискват различни квалификационни качества. Отново видно от
представените длъжностни характеристики може да се направи обоснован извод, че
такива са предвидени. За заемането на длъжността „Счетоводител-касиер“ се
изисква образование със степен бакалавър в професионално направление
„Икономика“, професионална област – „Стопански науки“, както и професионален
опит най-малко 3 години като счетоводител, докато за заемането на длъжността
„Служител Човешки ресурси“ няма изискване за професионален опит като
счетоводител, а изискването за образование е в професионална област – „Публична
администрация“.
Различни
са и изискванията за знания и компетентност необходими за изпълнение на
длъжността „Счетоводител-касиер“ и на длъжността „Служител Човешки ресурси“. С
оглед специфичните задължения за работа с паричните средства на общинското
предприятие счетоводител-касиерът следва да познава общата нормативна уредба в
областта на счетоводството, данъците и социалното осигуряване, изискванията за
изготвяне и оформяне на отчетни форми, нормативни документи за работа с парични
средства и с архиви, както и да се познава реда за документооборт в
счетоводството, формите и съдържанието на използваните счетоводно-отчетни
документи. Служителят човешки ресурси пък трябва да познава трудовото
законодателство предвид вменените му задължения за обработка, съхранение и
поддържане на трудовите досиета.
От
изложеното може да се направи обоснован извод, че длъжността, за която е
извършен подбора („Счетоводител-касиер“) и длъжността „Служител Човешки
ресурси“ са различни, като тези различия са съществени за изпълнението на
трудовите задължения.
В
хода на съдебното дирене страните са ангажирали доказателства с цел съпоставка
между новосъздадената длъжност „Служител Човешки ресурси“ и несъществуващава в
новото щатно разписание и заемана от ищцата длъжност „Касиер-счетоводител“. Тези
две длъжности също са различни, макар да имат повече сходства отколкото
предходно сравняваните. В назначената съдебно-счетоводна експертиза е направена
съпоставка между трудовите задължения, включени в длъжностните характеристики
за тези две длъжности. Вещото лице е достигнало до извод, че „в по-голямата си част те са съпоставими“. Ирелевантни
са фактическите действия, които ищцата е изпълнявала, тъй като към онзи момент
не е имало отделна длъжност „Служител Човешки ресурси“. По друг начин би стоял
въпросът, ако въпреки наличието на самостоятелна длъжност „Служител Човешки
ресурси“ трудовите задължения продължават да се изпълняват от лице на длъжност
„Касиер-счетоводител“.
При
съпоставка на длъжностните характеристики на длъжността „Касиер-счетоводител“ и
на длъжността „Служител Човешки ресурси“ се откриват повече сходства, но те не
са достатъчни, за да се приеме, че трудовите задължения са идентични. Напротив при
анализа им, а и от данните от заключението на вещото лице, се установява
наличието на специфични задължения за всяка една от длъжностите, които съдът
счита, че са определящи и същностни за нея.
Ето
защо съдът не възприема и не кредитира заключението на вещото лице по отношение
на поставения въпрос 5 дали в подбора са участвали всички лица, които е следвало
да бъдат включени. Изводът на вещото лице, че е следвало да бъде включена и М.Г.С.,
противоречи на заключението на вещото лице за наличието на специфични трудови
функции за длъжността „Служител Човешки ресурси“.
С
оглед изложеното съдът намира, че в подбора са участвали всички лица, които е
следвало да бъдат включени в него предвид на изпълняваните трудови функции.
По отношение на
възражението за несъответствие на поставените оценки при подбора с обективно
установените качества на участниците в него, съдът намира следното:
Въпросът дали
преценката на работодателя – кой от служителите има по-висока квалификация и
работи по-добре подлежи на съдебен контрол или същата е такава по
целесъобразност е разрешен с цитираното тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012г., постановено по тълк. д. № 3 по описа за 2011г. на ВКС, ОСГК,
съгласно което преценката на работодателя подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ при
упражняването, на който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. Работодателят следва да докаже, че действително е взел предвид
законовите критерии при подбора и по тях е оценявал работниците, а съдът трябва
да има възможност да извърши проверка съответстват ли на обективната
действителност дадените оценки, касаещи образование и квалификация, както и
какви са оценките, получени за ниво на изпълняваната работа.
Критериите за подбор са определени в
императивен порядък от законодателя и работодателят при извършването му трябва
да се ръководи от по-високата квалификация и по-добра работа на сравняваните
работници и служители. Квалификацията е обективен факт и включва образование по
съответната специалност, степен на образование, допълнителна професионална
квалификация, които се установяват със съответните документи, а преценката за
качеството на работата (точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите
задължения) се извършва след съобразяване на множество показатели, които са от
значение за съответната трудова функция.
Посочените критерии в чл. 329, ал. 1
от КТ са общи и законодателят не е определил тяхната тежест. Работодателят
няма задължение да използва точно определени показатели в рамките на законовите
критерии при подбора. Преценката по кои показатели да бъде
извършен подборът за всяка специфична дейност и каква относителна тежест ще
отдаде на всеки критерии е предоставена изцяло на работодателя и не може да
бъде контролирана от съда. Работникът или служителят
може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита
полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Работодателят има
право да реши на кое ще отдаде повече тежест – на професионалната квалификация
или на практическите умения за изпълнение на работата. Право на
работодателя е да определи кой работи по-добре и има по-висока квалификация. Затова
и съдът може единствено да проверява обективното съответствие на оценката по
приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В
този смисъл са и решение № 53 от 16.03.2016г., постановено по гр.д. № 5031 по
описа за 2015г. на ВКС, IV г.о., решение № 109 от 21.05.2013г.,
постановено по гр.д. № 1756 по описа за 2011г. на ВКС, IV г.о. и решение № 52 от 06.03.2015г.,
постановено по гр.д. № 3627 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о.
Неоснователно е възражнието на
ищцата, че липсвала яснота относно използваните критерии за оценка при
извършване на подбора. Видно от представените по делото писмени доказателства
те са приети от комисията по подбор на 02.09.2020г. и са обективирани в протокол
от същата дата за работата на комисията.
По отношение на въведените критерии
за подбор и дадените оценки въз основа на тях се прави изрично възражение от
пълномощника на ищцата, основаващо се събраните по делото доказателства и по-конкретно
на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се наличието на
разминавания между отразеното в протокола от работата на комисията за подбор и
отбелязаното във формулярите за оценка, тоест оспорва се обективното
съответстиве на оценката с действителните качества на участниците в подбора. В
тежест на ответника е да установи законосъобразността на подбора по изготвените
критерии, включително и правилността на крайната преценка.
Когато преценката е обективирана в
писмен документ, какъвто е настоящият случай, същият представлява писмено
доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на
отразените в него обстоятелства те подлежат на пълно и главно доказване от
работодателя. Протоколът за извършен подбор има правната характеристика на частен
свидетелстващ документ, обективиращ определени констатации. Той следва да се
преценява при съвкупното тълкуване с всички останали доказателства по делото за
законността на подбора.
Действително се установяват
твърдените от ищцата противоречия между изложеното в протокола от работата на
комисията за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ и на представените по делото
писмени доказателства за притежаваната от служителите професионална
квалификация.
Съгласно цитирания протокол от
работата на комисията за подбор по чл. 329 от КТ един от критериите е
професионален опит, като за стаж до 5 години се получава – по 1 т. за всяка
година, за стаж от 5 до 10 – по т. 1.1,
от 10 до 15 години – по т. 1.2 и над 15 години – по т. 1.3, при тежест на
показателя – 1. По този критерии комисията за подбор е дала 16,8 точки на
ищцата поради наличието на професионален опит в размер на 14г., 5 м. и 20 дни,
а на И.П. – е дала 18 точки за професионален опит в размер на 15 г., 1 м. и 3
дни.
От заключението на вещото лице по поставения въпрос
за определяне на професионалния опит на ищцата и на участвалата в подбора И.М.П
се установява, че същият е бил неправилно изчислен. Вещото лице е пресметнало
професионалния опит на двете лица участващи в подбора съобразно разпоредбата на
чл. 8, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Вътрешните правила за организация на работната
заплата в ОП „Спорт, отдих и туризъм“. Според заключението на вещото лице притежаваният
от И.П. професионален опит е в размер на 13г., 11 мес. и 24 дни, съответно
точките, които трябвало да получи по този критерии следвало да бъдат 15,6, а не
както са били изчислени в размер на 18. Вещото лице отбелязва и по отношение на
двете лица наличието на признат трудов стаж при назначаването им – на ищцата В.К.
е бил признат трудов стаж в размер на 4 години при постъпването на работа в ОП
„Почивно дело“, а на И.П. бил признат трудов стаж от 15г., 0 м. и 1 ден при
сключването на допълнително споразумение № 19 от 01.09.2020г. Този извод вещото
лице поддържа и при даването на заключение по въпроса за съответствието на
оценките от подбора и обективните данни при работодателя, като уточнява, че от
проверените разплащателни ведомости се установявало, че на ищцата се начислява
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 20 % от основната работна заплата, което отговаря на 20 години
признат трудов стаж.
Съдът дава вяра на заключението на
вещото лице досежно изчислението на професионалния опит на участващите в
подбора лица, тъй като същото е извършено от лице, притежаващо необходимите
специални знания, безпристрастно е и е обосновано на всички доказателства по
делото, включително и на извършени при работодателя справки. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило поради какви съображения е посочило наличието на признат
трудов стаж на ищцата в размер различен от посочения в протокола за оценка.
Въпреки това изводите на вещото лице за размера на професионалния опит на
ищцата не се променят, тъй като уточнява, че признатите при постъпване на
работа 4 години трудов стаж и установеното от разплащателните ведомости
получаване на допълнително възнаграждение в размер на 20 % касаят общият трудов
стаж, а този, който следва да бъде включен при оценяването касае само
професионалния опит за съответната длъжност.
Ето защо
действителният брой точки, които би следвало да получи участващата в подбора И.П.,
съобразно утвърдените от работодателя критерии и отговарящи на представените по
делото доказателства, са в общ размер на 43,60, тоест отново повече от тези на
ищцата.
По тези причини
макар възраженията на ищцата за несъответствия между протокола от работата на
комисията за подбор и изготвените формуляри за оценка с обективните данни за
участниците в подбора да са основателни, не водят до опорочаване на извършения
подбор. При определените въз основа на събраните по делото доказателства точки
по постановените от работодателя показатели ищцата отново е с по-нисък резултат, тоест
правилното отразяване на обективно притежаваната професионална квалификация и практически
знания и умения на участниците в подбора, не би довело до различен краен
резултат.
За пълнота на изложените следва да се посочи, че съдът
не възприема изложените от ищцата възражения, че съкращаването на щата не било
реално, тъй като се увеличавала щатната численост. Съкращаването
на щата може да бъде реално, не само когато е налице намаляване в щатната
численост, а и при запазване или увеличаване на общия брой на работниците.
Поради това обстоятелството, че с приемането на новото щатно разписание в сила
от 01.09.2020г. в ОП „Спорт, отдих и туризъм“ са предвидени общо 27 щатни
бройки, а в ОП „Спорт и отдих“ и ОП „Туристически информационен център“ общо е
имало 26 щатни бройки (17 бр. + 9 бр.), не е самостоятелно основание за
фиктивно съкращаване на щата. Това е така, тъй като при преценката дали е
налице реално съкращаване на щата съдът следва да се ръководи от отпадането на
трудовите функции, които са били включени в премахнатите от щатното разписание
длъжности, а не само от доказателствата за щатните бройки преди и след
съкращаването.
Също така
следва да се има предвид броя щатове за процесната длъжност – в ОП „Спорт и
отдих“ е имало 2 щатни бройки за длъжността „Касиер-счетоводител“, в ОП
„Туристически информационен център“ е имало една щатна бройка за длъжността
„Счетоводител-касиер“, а в новото щатно разписание след преобразуването в ОП
„Спорт, отдих и туризъм“ е предвидена 1 щатна бройка за длъжността
„Счетоводител-касиер и 1 щатна бройка за длъжността „Служител Човешки ресурси и
ТРЗ“. От изложеното следва, че макар общият брой на щатовете да се е увеличил,
това не е така за длъжностите, касаещи правния спор. В новото щатно разписание
изобщо липсва длъжност „Касиер-счетоводител“, а е създадена длъжност
„Счетоводител-касиер“ и длъжност „Служител Човешки ресурси и ТРЗ“.
При преценката
дали е налице реално или фиктивно съкращаване на щата следва да се отчете
възможността за трансформация. При трансформирането на длъжност е налице
закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване
на мястото на закритата на нова длъжност в щатното разписание. Новата длъжност
трябва да е такава не по наименованието си, а по трудовите си функции. В
комплекса от трудови функции може да са включени изцяло или част от трудовите
функции на закритата длъжност. В такъв случай, за да се приема, че длъжността е
нова и има реално съкращаване на щата е необходимо да са включени и нови
трудови функции, които да са съществени за длъжността.
Настоящият
случай е именно такъв, тъй като в новото щатно разписание има нова длъжност
„Служител Човешки ресурси и ТРЗ“ и длъжност „Счетоводител-касиер“. Тези две
длъжности включват част от трудовите задължения на длъжността
„Касиер-счетоводител“, но включват в себе си и нови такива, които са същински
за новосъздадените длъжности. За да се приеме, че е налице реално съкращаване
на щата поради трансформация на длъжности трябва новите трудови функции, които
разграничават старата от новата длъжност, да са основни и съществени. Тя да се
характеризира с тях. В заключението на вещото лице е включена задача свързана
именно с реалността на съкращаването на щата с цел да се установи дали трудовите
функции на ищцата продължават да се изпълняват и в коя длъжност са включени.
Посочено е, че трудовите задължения на ищцата, заемала длъжността
„Касиер-счетоводител“, се изпълняват от две лица – И.М.П на длъжност
„Счетоводител-касиер“ и М.Г.С. на длъжност „служител Човешки ресурси“.
Всъщност е
налице трансформация на длъжност – една част от трудовите задължения
касиер-счетоводителя са включени в тези на счетоводител-касиера, а друга в тези
на служителя човешки ресурси. Във всяка една от тези длъжности обаче са вкючени
нови основни и съществени трудови финкции, които я разграничават от старата,
поради което не може да се приеме, че е налице фиктивно съкращаване на щата.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
неоснователен, тъй като прекратяване на трудовото правоотношение е извършено на
съществуващо в закона основание, при наличието на елементи от състава на
съответното материалноправно основание и при липса на нарушение на процедурните
правила. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на исковете
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Елемент от основателността на посочения иск е незаконност
на уволнението. Доколкото съдът не достигна до такъв правен извод, искът следва
да бъда отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор с
възможност да претендира разноски разполага единствено ответника. Терминът съдебни разноски включва държавните такси, разноските за
производството и възнаграждението за един адвокат или юрисконсулт в случаите на
чл. 78, ал. 8 от ГПК. Ответникът е поискал присъждането на
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реализирането им. Ето защо съдът
намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати сума в размер на 800 лева,
представляващи съдебни разноски, в полза на ответника, тъй като размерът им не
е оспорен с възражение за прекомерност, а от представените по делото
доказателства се установява действителното им заплащане.
За пълното следва да се отбележи, че
ищцата на основание чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК е била
освободена от заплащането на такси и разноски в съдебното производство.
Страната обаче се освобождава единствено от своите такси и разноски, а не от
направените от другата страна. Затова при неблагоприятен изход от правния спор,
какъвто е налице в настоящия случай, тя носи отговорността за разноски и
съответно в тежест й се възлагат всички съдебни разноски, сторени от насрещната
страна. Освобождаването от такси и разноски има за цел да осигури достъп до
правосъдие на всички лица, а отговорността за разноски преследва обезщетяване на
разходите, направени от страната, която е следвало да защити правата си в
следствие на неоснователно иницииран съдебен процес.
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 1 от ГПК дължимата държавна такса за разглеждането на делото и
заплатените от възнаграждения на вещите лица следва да останат за сметка на
бюджета на съда, доколкото ищцата В.К. е освободена от заплащането им дори при
отхвърляне на исковите претенции.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** против „Спорт, отдих и туризъм“, БУЛСТАТ
******, с адрес гр. Х., **** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението й, извършено със Заповед № 3/03.09.2020г., издадена от кмета на
община Хасково на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, от КТ и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Касиер-счетоводител“, като неоснователни.
ОСЪЖДА
В.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Спорт, отдих и туризъм“, БУЛСТАТ ******, с
адрес гр. Хасково, бул. „България“ № 79 сумата в размер
на 800,00
лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 29.04.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!