№ 275
гр. Пазарджик, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500372 по описа за 2025 година
Производството е въззивно- по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3915 по
описа за 2024 година е отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл.
439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 124, ал. 1 от ГПК от Х. Х. З., ЕГН:
**********, с адрес с. ***, ул. „****“ №**, обл. **** против „Кредит Инкасо
Инвестмънт Бг“, ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, общ. Столична, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2, за признаване за установено несъществуване на вземане на
ответника спрямо ищцата за сумата 3 914,50 лева главница по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-****/17.06.2008 год. сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за която сума е издадена Заповед №
55/14.01.2011г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 108/2011 год. и
изпълнителен лист от 28.03.2011 год. от РС - Пазарджик и е образувано
1
изпълнително дело № 708/2016г. описа на ЧСИ-Г.С., рег. № ***, с район на
действие ОС-Пазарджик, поради погасяването му по давност.
Осъдена е на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, Х. Х. З., ЕГН: **********, с адрес с.
***, ул. „****“ №**, обл. *** да заплати на Кредит Инкасо Инвестмънт Бг,
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ.
Столична, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,
разноски по гр. д. 3915/2024г. на Районен съд - Пазарджик в размер на 100 лв.
/сто лева/ юрисконсултско възнаграждение .
В срок така постановеното решение е обжалвано от Х. З..
Счита ,че решението е неправилно, немотивирано и необосновано и
моли да бъде отменено.
За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск,
първоинстанционният съд приел, че по време на висящността на
производството по гр. д. №3470/2019 год. на РС Пазарджик давност не е
текла, а отхвърлянето на предявения от ищцата против ответника иск е
прекъснал давността за вземането и нова петгодишна погасителна давност е
започнала да тече от датата на влизане на Решение №26003/21.09.2020 год. по
в. гр. д. 420/2020 год. на Окръжен съд Пазарджик в сила т.е. на 21.09.2020 год.
Давността била прекъсната първо с подаването на молбата на ответника
на 23.08.2022 год. за налагане на запор на банковите сметки на ищцата и за
извършване на опис на движими вещи в дома й, след това с молбата от
23.05.2024 год. с която отново е поискано извършване на изпълнителни
действия чрез налагането на запор върху вземанията по банковите сметки на
З. и опис на движимите вещи, находящи се в дома й.
С постановление №2538/05.08.2024 год. по описа на ЧСИ-Г.С., рег.
№***. Бил наложен запор върху банковата сметка на Х. З. в Банка ДСК ЕАД.
Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 19.08.2024 год.
Банката е признала вземането. По наложения запор не са постъпили суми за
погасяване на вземането.
Съдът е приел ,че нова петгодишна погасителна давност е започнала да
тече на 19.08.2024 год. когато е наложен запор по банковата сметка в Банка
ДСК ЕАД с връчване на запорното съобщение на третото задължено лице.
Постъпилата информация от банката, че по сметка на длъжника няма налични
2
суми е обстоятелство ирелевантно за действието на запора.
Изводите на съда били погрешни.
Според практиката на ВКС по приложението на чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
погасителната давност се считала прекъсната с предявяването на иск от
носителя на спорното вземане - кредитора, чрез осъдителен иск (в това число
и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в
заповедно производство. Предявяването на отрицателен установителен иск
нямало за последица предвиденото в чл.116. б. „б“ ЗЗД и чл.115 б. „ж“ ЗЗД
действие - ищецът, който оспорва вземанията, които се изпълняват
принудително, не може сам да прекъсне погасителната давност, на която се
позовава (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г.. на ВКС. ГК.
III ГО: решение № 57/27.06.2018 г.по гр. д. № 591 /2017 г. на ВКС, ГК, II ГО;
решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК. II ГО;
решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК. I ГО;
решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС. 1'К. I ГО. решение
по т.д. № 1248/2013г. на ВКС, I ТО.). Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право и да зачете изтеклата
погасителна давност в хода на висящия процес по предявения отрицателен
установителен иск на длъжника. Въззивният съд следвало да зачете изтеклата
погасителна давност в хода на процеса, тъй като същата не била прекъсната с
депозиране на исковата молба, с която са предявени отрицателните
установитслни искове с правно основание чл. 439, ал. I вр.счл. 124, ал. I ГПК.
От значение бил въпроса относно момента, от който започва да тече
погасителната давност по отношение на процесиите вземания. Не се оспорва
възприетата от РС-Пазарджик фактическа обстановка по настоящият спор, но
жалбоподателя счита ,че изводите на съда са погрешни и неправилно е
приложил закона.
На 30.08.2018г. е бил насрочен опис, оценка и публична продан на
движими вещи на длъжника. Всяко едно от гореопосочените изпълнителни
действия е прекъснало давността и е започнала да тече нова давност,както
правилно било прието.
Със запорно съобщение с изх. № 9861/05.08.2024 год. издадено от ЧСИ-
Г.Т., рег. №***, бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника ,
3
открита в „БАНКА ДСК“ ЕАД.
В периода след 30.08.2018год. изобщо не били извършвани валидни
изпълнителни действия , годни да прекъснат давността .
Цитира се съдебна практика ,която в едната си част е неотносима към
спора.
Твърди,че погасителната давност за вземанията по процесният
изпълнителния лист е започнала да тече от - 30.08.2018г. когато ЧСИ-Г.С., рег.
№ ***, с насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи
собственост на длъжника, като след тази дата общата - 5 годишна погасителна
давност за вземането е изтекла на 30.08.2023 год. Веднъж изтекла, тя не може
да бъде прекъсвана.
Вземанията за разноски също били погасени .
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците оспорват жалбата ,като считат ,че правилно съдът е приел,
че началният момент на давността е от 26.06.2015 г. съгласно приетото в
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК .
И двете изпълнителни дела /411/2011 г. - прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, впоследствие преобразувано под № 708/2016 г./,
действително били образувани въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2011
г.
Определяща за погасителната давност била не датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно
изпълнително действие, от който момент започва да тече нова погасителна
давност за вземането. Следователно моментът, в който е настъпила
перемпцията, не е меродавен за давността. От приложените по делото
писмени документи било установено, че давността е била прекъсвана
многократно с наложени по делото запори.
В периода 2019 г. - 2020 г., имало висящ спор между страните по
настоящото дело, който приключил с постановяването на Решение №
356/11.03.2020 г. по гр.д. № 3470/2019 г. по описа на РС-Пазарджик, ГО, 8-ми
състав и впоследствие потвърдено с постановяването на Решение №
260034/21.09.2020 г. по възз.гр.д № 420/2020 г. по описа на ОС-Пазарджик,
4
възз. I- ви гр. състав.
Със сила на пресъдено нещо било установено, че процесните вземания
не са погасени по давност.
В периода след 2017 г. по делото били извършвани валидни
изпълнителни действия, всяко от които годно да прекъсне погасителната
давност ,изложени в хронологичен ред:
1. На 07.06.2017 г. е изходирано запорно съобщение до „Уникредит
Булбанк" АД;
2. На 25.06.2018 г. е входирана молба за извършване на опис, оценка
и публична продан, депозирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД;
3. На 25.07.2018 г. е изходирана призовка за принудително
изпълнение с насрочен опис на движими вещи за 30.08.2018 г.
С разпоредбата на на чл.З от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла.
4. На 25.05.2021 г.е входирана молба за присъединяване на ИЛ от
08.04.2021 г.
Правилно съдът е преценил, че не следва да обсъжда извършвани ли са
действия, прекъсващи давността за вземането и какви в периода 10.06.2013г. -
19.08.2020г., тъй като тези факти са обхванати от преклудиращото действие на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение по в.гр.д. 420/2020 на
ОС - Пазарджик.
По време на висящността на производството по гр.д. 3470/2019г. на
РС-Пазарджик давност не е текла, а с отхвърлянето на предявения от Х. Х. З.,
чрез процесуалния й представител иск срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД иск давността била прекъсната.
Погасителната давност била прекъсната и със следните извършени
изпълнителни действия:
5. На 31.08.2022 е входирана молба с искане за извършване на
справка БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис
на движими вещи;
5
6. На 31.05.2024 г. е входирана молба с искане за извършване на
справка БНБ и налагане на запори с алтернативно насрочване на дата за опис
на движими вещи;
7. На 05.08.2024 г. е изходирано запорно съобщение до „Банка ДСК"
ЕАД, като е наложен на 19.08.2024г., като на 26.08.2024 г. е входиран отговор в
кантората на ЧСИ, в който е посочено, че е наложен запор върху откритите
банкови сметки на името на длъжника.
Отговорът по чл.508 от ГПК от третото задължено лице, че по сметка на
длъжника няма налични суми е обстоятелство ирелевантно за действието на
запора.
Изпращането на запорно съобщение до банка представлява действие по
налагане на запор. Това действие водело до прекъсване на погасителната
давност, от която дата започва да тече нов давностен срок .
Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било
валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и
прекъсва погасителната давност.
Редовно били предприемани изпълнителни действия, годни да
прекъснат погасителната давност за вземането.
Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност.
Обсъдени са в писмения отговор отликите между института на
погасителната давност и перемпцията.
Молят жалбата да бъде отхвърлена.
Претендират разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение,
360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25,
ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет
лева/ на основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
В условията на евентуалност, правят възражение за прекомерност
относно разноските на другата страна.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
6
В исковата си молба срещу „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД
ищцата Х. З. твърди,че има неприключило изпълнително дело №
20168850400708. по описа на ЧСИ - Г.С.. рег. № ***, с район на действие ОС -
Пазарджик ,по което тя е длъжник,за заплащане на парично задължение, както
следва: Главница в размер на 3 914.50 лева, в полза на взискателя-цесионер и
ответник .
Твърди, че е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност
по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
През 2019 год. в РС-Пазарджик, от Х. З. бил предявен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, срещу същия ответник, за погасени но давност
вземания, по които е образувано и водено ИД № 708/2016 год. по описа на
ЧСИ - Г.Т., рег. №***, и образувано гражданско дело № 3470/2019 год. по
описа на съда. С влязло в сила Решение № 356/11.03.2020 год. иска бил
отхвърлен.
В исковата молба са възпроизведени мотивите на съда ,постановил
решение в това производство.
След влизане в сила на това решение били предприети действия: Със
запорно съобщение с изх. № 9861/05.08.2024 год. издадено от ЧСИ-Г.Т., рег.
№***, била наложен запор върху банковата и сметка открита в „Банка ДСК“
ЕАД.
Подържа ,че погасителната давност за вземанията започнала да тече от -
07.06.2017г. когато ЧСИ-Г.С., налага запор върху всички налични и
постъпващи суми по банковите сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление на длъжника - Х. Х. З., находящи се в „Уникредит
Булбанк“ АД, като след тази дата общата - 5 годишна погасителна давност за
вземането е изтекла на 07.06.2022 год. тъй като през това време не б били
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, която
категорично е изтекла в моя полза. Веднъж изтекла, давността не можела да
бъде прекъсвана. От банката е постъпил отговор с вх. № 08777/16.06.2017год.,
че е наложен запор на сметките на длъжника, но дължимите суми не могат да
7
бъдат преведени, поради липса на свободен авоар.
Вземанията за разноски били погасени също на 07.06.2022 год. на
основание чл. 119 ЗЗД. според която разпоредба с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.
Ищцата моли да бъде прието за установено ,че вземания които са
прехвърлени на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ”
ЕАД,представляващи сумата от 3914.50 (три хиляди деветстотин и
четиринадесет лева и петдесет стотинки ) лева, представляваща неплатена -
главница по Договор за потребителски паричен кредит РЕП5-****/17.06.2008
год. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД / с предишно
наименование „Джет Файненс Интернешънъл „АД /, не съществуват ,поради
настъпила погасителна давност.
Погасени били и акцесорните вземания.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Не оспорват допустимостта на иска.
Намират го обаче за неоснователен.
Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален
правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в
качеството му на Кредитор, от една страна, и Х. Х. З., в качеството му на
Кредитополучател, бил подписан Договор за кредит.
Поради неизпълнение кедитодателя пристъпил към принудително
събиране на дължимите суми. Образувано било изп. дело № 708/2016 г. по
описа на ЧСИ Г.С.
И двете изпълнителни дела /411/2011 г. - прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, впоследствие преобразувано под № 708/2016 г./, били
образувани въз основа на изп. лист от 28.03.2011 г.
В периода 2019 г. - 2020 г., имало висящ спор между същите страни,
който приключил с постановяването на Решение № 356/11.03.2020 г. по гр.д.
№ 3470/2019 г. по описа на РС-Пазарджик, потвърдено с Решение №
260034/21.09.2020 г. по възз.гр.д № 420/2020 г. по описа на ОС- Пазарджик,
8
Със сила на пресъдено нещо било установено, че процесните вземания
не са погасени по давност. Били присъдени разноски , които също били
предмет на изпълнение по висящото изпълнително производство.
Твърди се още в писмения отговор ,че след 2017 г. по делото са
извършвани валидни изпълнителни действия, всяко от които годно да
прекъсне погасителната,като са посочени извършваните такива в
схронологичен ред:
Позовават се на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/28.03.2023 г.
по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК.
Молят иска да бъде отхвърлен.
Претендират разноски.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Не се спори по делото , видно е и от приетите писмени доказателства ,
че е издадена Заповед за изпълнение № 55/14.01.2011г. по ч. гр. д. №
108/2011г. на РС – Пазарджик и изпълнителен лист от 28.03.2011г. за сумите
3914,50 лв. главница, ведно със законна лихва от 11.01.2011г., до изплащане на
вземането, 787,59 лв. мораторна лихва за периода 19.09.2008г. – 11.01.2011г.
по Договор за паричен кредит PLUS ****, сключен между З. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България.
Образувано е изпълнително дело № 411/2011г. на ДСИ при РС
Пазарджик, с взискател БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжник
ищцата.
Това изпълнително дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление от 28.10.2015г., влязло в сила на 18.03.2016г.
Не е установено по делото какви изпълнителни действия са извършвани
в рамките на това изпълнително производство , а и това е без значение за
настоящия спор.
С Договор за продажба на вземания от 15.05.2015г. между „БНП
Пърсънъл Файненс“ АД и ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД,
вземането на срещу ищцата е прехвърлено на ответника. По молба от
15.06.2016г. въз основа на същия изпълнителен лист на 28.06.2016г. е
9
образувано изпълнително дело № 708 по описа на ЧСИ Г.С..В рамките на това
производство са предприемани изпълнителни действия.
През 2019г. З. е предявила против същия ответник отрицателен
установителен иск по чл. 439, ал. 2 ГПК за несъществуване на същото вземане
,като се е позовала на погасителна давност.
С Решение № 356/11.03.2020г. по гр. д. 3470/2019г. на РС Пазарджик,
потвърдено с Решение № 260034/21.09.2020г. по в. гр. д. 420/2020г. на ОС –
Пазарджик, искът е отхвърлен. Решението е влязло в сила на 21.09.2020г.
Исковата молба ,дала основание за образуване на настоящото
производство е от 16.09.2024 година.
Изложеното до тук дава основание на съда да приеме,че иска е
неоснователен ,като дори не е необходимо да се изследват предприетите
действия и естеството им ,както от 30.08.2018 година ,от когато според
ищцата е започнала да тече погасителната давност,така и след постановяване
на съдебното решение.
Не са относими към правния спор и обсъжданите от страните въпроси
относно погасителната давност и перемпцията в светлината на цитираните
тълкувателни решения.
Жалбоподателят подържа ,че според практиката на ВКС по
приложението на чл. 116, б. „б“ ЗЗД. погасителната давност се считала
прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното вземане –
кредитора и то осъдителен иск (в това число и насрещен осъдителен иск) или
респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство.
Предявяването на отрицателен установителен иск нямало за последица
предвиденото в чл.116. б. „б“ ЗЗД и чл.115 б. „ж“ ЗЗД действие - ищецът,
който оспорва вземанията, които се изпълняват принудително, не може сам да
прекъсне погасителната давност, на която се позовава.
Цитираната съдебна практика е неотносима към спора.
Напротив утвърдена е съдебна практика в обратния смисъл.
Пряк отговор на въпроса в противен на поддържания от жалбоподателя
смисъл е даден в установената практика на ВКС, съдържаща се в решения №
257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694 по описа за 2019 г. на III ГО и № 50017 от
27.03.2023 г. по гр. д. № 720 по описа за 2022 г. на IV ГО. Според първото от
10
цитираните решения на ВКС, предявеният отрицателен установителен иск на
длъжника по чл. 439 ГПК за недължимост на вземането, основан на
погасителна давност, при поддържано от ответника възражение за неизтекъл
давностен срок прекъсва погасителната давност. Прекъсването е под условие –
ако с влязло в сила решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен
(по арг. от чл. 116, б. "б" вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Този извод следва от
установеното в правната теория и в съдебната практика, че един и същ правен
спор може да даде повод за положителен или отрицателен установителен иск,
в зависимост от това коя страна е инициирала съдебното му разрешаване. В
решение № 50017 от 27.03.2023 г на 4-то г. о в отговор на правен въпрос се
добавя, че съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД погасителната давност не тече,
докато трае процесът относно вземането и това основание за спиране на
погасителната давност не изисква други условия, в т.ч. и поставеното във
въпроса на касатора условие за естеството на възраженията на кредитора в
качеството му на ответник по отрицателния установителен иск. Предявеният
отрицателен установителен иск(ОУИ)за вземането ще доведе до прекъсване
на погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. В този смисъл е и опр. №
3817/2024 г по гр. д № 2144/2023 г 3-то г. о). Това правно разрешение по
тълкуването на закона е съобразено с особеностите на отрицателния
установителен иск и неговото приложно поле като установителен иск.
Предметът му е идентичен с този на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
предвиден при условията на уреденото в ГПК заповедно производство. Нова
давност има за начало приключването на съдебното дирене пред последната
инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на
отрицателния установителен иск за вземането.
В този смисъл са и решение № 587 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. №
274/2023 г., IV г. о., ГК; Решение по гражданско дело № 694 по описа за 2019
година на ВКС; Определение № 4231 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5278/2023 г., III г.; Определение № 1933 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №
622/2023 г., III г.
Като се има предвид момента на приключване на съдебното дирене по
воденето предходно производство и времето на предявяване на настоящия
иск следва извода ,че погасителна давност не е изтекла.
Освен това , установено е по делото ,че с молба от 23.08.2022г.
11
ответникът е поискал извършване на справка за новооткрити банкови сметки
на ищцата и налагане на запор върху наличните суми по тях, както и върху
вземанията върху наличните финансови и платежни инструменти. В случай че
запори не могат да бъдат наложени, е поискано насрочване на опис и
продажба на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Поради липса
на налични банкови сметки запор не е налаган. Нова молба за налагане запор
върху банкови сметки и извършване на опис, оценка и продажба на движими
вещи от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ АД е подадена до съдебния
изпълнител на 23.05.2024г. С постановление № 2538/05.08.2024г. по описа на
ЧСИ С. е наложен запор върху банковата сметка на Х. З. в Банка ДСК ЕАД.
Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 19.08.2024г.
Банката е признала вземането. По наложения запор не са постъпили суми за
погасяване на задължението
Поради изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд , при условията на чл.272 от ГПК въззивната
инстанция намира ,че предявеният иск е неоснователен. Не е установено по
делото задължението на ищцата да е погасено с изтичане на петгодишен
давностен срок.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото
разноски.
Ответникът претендира максималния размер от 360 лева , съобразно
чл.25 ал.1 от Наредбата за правната помощ , към която процесуалния закон
препраща.Съдът намира ,че такъв размер не се дължи, като се има предвид
характера и правната и фактическа сложност на спора , както и
обстоятелството , че представител на ответника по жалбата не е участвал в
съдебно заседание.
Дължимите разноски на ответника според съда са 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.Що се отнася до претенцията за присъждане
на възнаграждение по чл.13 т.2 от Наредбата , то няма никакво основание за
присъждане на тази сума,тъй действия по подготовка на документи за
завеждане на делото ,очевидно на този етап от производството не са и не
могат да бъдат извършвани.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 3915 по описа за 2024 година ,с което е отхвърлен предявения иск с
правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 124, ал. 1 от ГПК от
Х. Х. З., ЕГН: **********, с адрес с. ***, ул. „****“ №**, обл. Пазарджик
против „Кредит Инкасо Инвестмънт Бг“, ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, общ. Столична, бул. „Панчо Владигеров“ №
21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, за признаване за установено
несъществуване на вземане на ответника спрямо ищцата за сумата 3 914,50
лева главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
****/17.06.2008 год. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за
която сума е издадена Заповед № 55/14.01.2011г. за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 108/2011 год. и изпълнителен лист от 28.03.2011 год. от РС
- Пазарджик и е образувано изпълнително дело № 708/2016г. описа на ЧСИ-
Г.С., рег. № ***, с район на действие ОС-Пазарджик, поради погасяването му
по давност.
Осъжда Х. Х. З., ЕГН: **********, с адрес с. ***, ул. „****“ №**, обл.
*** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънт Бг“, ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2,разноски по делото пред
въззивната инстанция в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13