Р Е Ш Е Н И
Е № 820
Гр. Пловдив, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 18.06.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2518 по
описа на съда за 2018 г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от В.М.Т. ЕГН ********** против Д.Г.Е. ЕГН ********** с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Твърди се, че на *** между бабата на ищеца А.Л.Е., действаща чрез
пълномощника си Д.Е., и леля му Д.Е., бил сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазено право на
ползване, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.919.1.8, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес на имота: ***, ***, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.518.919; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1; с площ от 106,00 кв.м.; състоящ се от две стаи, хол,
кухня, клозет - баня, дрешник, две антрета и две тераси; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.518.919.1.7, под обекта
- 56784.518.919.1.6, и над обекта - няма; ведно с прилежащите части: таванско
помещение № 6, намиращо се в северната част на сградата, с площ от 13,40 кв.м.,
при съседи - булевард, коридор, И.И.и стълбище; ведно с 1/8 идеална част от общите части на
сградата; ведно с 1/8 идеална част от поземления имот с идентификатор
56784.518.919 и адрес: *** ***, с площ по скица от 521 кв.м., а по документи за
собственост с площ от 508 кв.м.; с трайно предназначение на територията -
урбанизирана; с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м); стар
идентификатор - няма; с номер по предходен план - имот 1235, квартал 41 (182,
197), парцел XIV-1235; при съседни поземлени имоти с идентификатори:
56784.518.924, 56784.518.923, 56784.518.922, 56784.518.921, 56784.518.919.520.
56784.518.917, 56784.518.918 и 56784.518.1509.
Договорът бил обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със
запазено право на ползване № 139, том 1, per. № 1599, дело 128/*** на нотариус Т.К., per. № ***на НК, с район на действие - Районен съд - ***, вписан дв. вх. № 7010, вх. per. № 7038 от *** акт № 60, том 18, дело № 3478/*** на СлВп - ***.
Съгласно договора бабата на ищеца прехвърлила собствеността върху имота
срещу ,,задължението на приобретателката Д.Г.Е. да поеме гледането и издръжката на
своята майка А.Л.Е., докато е жива, като й осигурява храна, отопление, лекарства
и всичко необходимо за едни нормални старини, а така също и за издръжката и
гледането, които е осигурявала през последните * години “.
На ***прехвърлителката починала, като нейни
наследници по закон са ищецът и леля му – ответницата, при равни права, тъй
като майка му Е.Г.Т. починала на ***
Ищецът твърди, че
през последните * години преди ***, както и след тази дата до ***, леля му нито
е гледала, нито е издържала баба му, тъй като живеела постоянно в ***, а не в ***,
не полагала грижи за майка си, много рядко (не повече от 2 - 3 пъти годишно) я
посещавала. За баба му се грижела основно майка му, а след нейната смърт (***)
- само ищецът. До смъртта си баба му живеела сама в процесното
жилище, като ищецът с помощта на съпругата му и специално наети жени, се грижел
за нея - носел й храна, заплащал всички разходи за поддръжката на жилището, за
медицинското й обслужване, за закупуване на необходимите лекарства, както и за
настаняванията й за лечение в болнични заведения.
Позовава се на
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 88 от
16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о. на ВКС, според която, когато прехвърлителят е доволен от получените издръжка и грижи и
желае да продължи да ги получава и за в бъдеще, той може да прехвърли
собствеността върху имот по два различни начина: първо, една част от имота да
прехвърли срещу вече положените грижи, а другата част - срещу дължимите в
бъдеще или второ, да прехвърли целия имот срещу миналите и бъдещите грижи, без
да се посочват части. В първия случай договорите са два: единият комутативен и
неподлежащ на разваляне поради неизпълнение, а другият - алеаторен
и подлежащ на разваляне при неизпълнение. Във втория случай, когато страните не
са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част -
срещу бъдещите издръжка
и грижи, договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без
да си осигури такива и за в бъдеще. Недопустимо е съдът да определя каква част
от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу миналите и каква част -
срещу бъдещите грижи, както и да предполага, че нещо би било прехвърлено и без
задължението за бъдещи грижи. Договорът е единен и подлежи на разваляне изцяло,
когато неизпълнението на алеаторната престация (грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще) не
е незначително с оглед интереса на кредитора. Цитира се съдебна практика в този
смисъл.
Поради това се иска
разваляне на договора до размера на наследствената квота на ищеца от ½ ид.ч. от имота.
Ответницата счита иска за
допустим, но неоснователен.
Признава факта на сключване
на процесната сделка така, както е описана от ищеца.
Признава се и наследственото правоприемство на прехвърлителката от страна на ищеца и ответницата при равни
наследствени квоти.
Оспорва се твърдението за
липса на престирани от страна на ответницата грижи и
издръжка, като се излага следната фактология:
През 2015 г. прехвърлителката по договора,
чието разваляне се иска - в резултат на падане, счупила крака си и се наложило
да претърпи операция. Последвал дълъг период, през който ответницата била
неотлъчно до майка си - полагала ежедневни и непрекъснати грижи, активно
участвала във физиотерапията на майка си, раздвижвала я, научила се дори да
прави превръзки на следоперативните рани. Четири месеца след операцията
ответницата заболяла, в резултат на което се наложило да се върне в ***, за да
се лекува. През този период отново не престанала да полага грижи за майка си. С
помощта на ищеца наела жени, които да се грижат за нея, като заплащането на
възнаграждението им било за нейна сметка. Средствата за това се изпращали на
ищеца или на внучка й Н., в случаите, в които тя не можела да пътува до ***.
Впоследствие тя и жената, която полагала грижи за майка й, се редували в
грижите за възрастната жена, която до края на живота си не се възстановила и се
нуждаела от постоянно присъствие на друг човек при нея. От края на *** г. до
смъртта й ответницата била неотлъчно до майка си, като й осигурявала
необходимите грижи - превързвала раните, появили се в резултат на залежаването,
грижила се за хигиената, осигурявала храна, лекарства и всичко необходимо.
Също се позовава на съдебна практика на ВКС, според която съдържанието на
насрещните права и задължения по алеаторния договор
се определя от конкретно постигнатото съгласие между страните по договора.
Изхожда се от правилото, че, ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи. Поемането на други задължения като напр. да се живее в общо
домакинство, не може да се предполага.
Твърди се също, че и през периода, когато ответницата била в *** поради
влошеното си здравословно състояние, тя не преставала да се грижи за майка си.
Осигурила трето лице, което да полага ежедневно грижи. В тази връзка се
позовава на трайната съдебна практика, според която изпълнението следва да е
ежедневно и постоянно, като може да се престира лично или чрез трето лице. Личният елемент е действително много силен при
сключване на подобен вид договори. От това следва, че кредиторът не може да
бъде задължен да приеме изпълнение, предоставено му от трето лице, ако няма
постигната подобна уговорка между съконтрахентите.
Прието е обаче от съдебната практика, че и
без изрична клауза в договора, ако бъде предоставено пълно изпълнение чрез
трето лице и кредиторът не възрази и приеме, длъжникът се освобождава от
отговорност /в този смисъл решение № 20/22
07 2015 г, постановено по гр. дело № 1853/2014 г. на IV - то гр. отделение на
ВКС/. Твърди се, че в настоящия случай в договора липсва изрична уговорка приобретателят да полага лично грижи за прехвърлителя,
като същевременно не са налице данни кредиторът на задължението за издръжка и
гледане да е възразил престацията да бъде изпълнена
отчасти чрез трето лице.
Позовава се и на съдебната практика, според която, ако в договора
задължението е описано като „издръжка и гледане“, същата включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя
/без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя според неговата нужда
и възможностите му да се справя
сам.
Поради това ответницата счита, че е предоставяла всички необходими
средства за осигуряване на нормални старини на майка си - в това число средства
за закупуване на храна, лекарства, заплатила е операцията през 2015 г и
последвалото лечение, предоставяла е средства за заплащане на консумативи
/електричество, вода/, за заплащане на дължимите местни данъци и такси за
имота, заплатила е и всички разходи по погребението на майка си.
Оспорват се и твърденията на ищеца, че той бил полагал грижи за баба си –
лично и чрез съпругата му, като по този въпрос се поддържа, че същият не е
предоставял никакви средства за издръжката на баба си, през последните месеци
от нейния живот, дори не я е посещавал, не й се е обаждал и по телефона.
Поради всичко изложено счита, че е изпълнила задълженията си по алеаторния договор по начина, по който изисква законът -
постоянно и с оглед удовлетворяването на всички нужди на прехвърлителя.
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
Съдът е указал на страните, че доказателствена
тежест в процеса се разпределя по следния начин: ищецът следва да докаже
сключването на договора /обстоятелство, което в случая изрично се признава и не
се нуждае от доказване/, а в тежест на приобретателя
е да докаже пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което съответства на
нуждите на прехвърлителя. Прехвърлителят,
респ. наследникът му, не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението,
нито да доказва липсата на изпълнение, тъй като по принцип отрицателните факти
не подлежат на доказване, а положителните, които ги изключват. В тази връзка в
тежест на ответника е докаже наведените с отговора твърдения за положителни
факти.
Страните не
спорят по факта на сключване и съдържанието на процесния
договор, както и надлежно породено му правно действие /наведените в хода на процеса твърдения на
ищеца, че договорът е нищожен поради липса на съгласие с опит искът от конститутивен да бъде изменен в установителен
съдът е приел за преклудирани, а изменението – за недопустимо,
с протоколно определение от 18.06.2019г/.
Няма спор,
че договорът е сключен, както за минали, така и за бъдещи грижи, а именно
собствеността е прехвърлена срещу ,,задължението
на приобретателката Д.Г.Е. да поеме гледането и
издръжката на своята майка А.Л.Е., докато е жива, като й осигурява храна,
отопление, лекарства и всичко необходимо за едни нормални старини, а така също
и за издръжката и гледането, които е осигурявала през последните * години“.
Не се спори
също, че на ***прехвърлителката
е починала, като нейни наследници по закон при равни права са ищецът и леля му
– ответницата, тъй като майка му Е.Г.Т. е починала преди това на ***
Според ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС
наследниците на кредитора – прехвърлител могат да
осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението
му от длъжника, до размера на субективните им права, произтичащи от
наследяването. Следователно ищецът притежава потестативното
право да иска разваляне на договора в претендирания
обем от ½ ид.ч.
Както се
приема и от съдебната практика /напр. решение № 327/25.02.2015 г. на ВКС, ІV
г.о. по гр.д. № 1205/2014 г.; решение № 20/22.07.2015г на ВКС, ІV г.о. по гр.д.
№ 1853/2014, решение № 88/16.04.2013г на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 528/2012/ при
прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в
бъдеще, както е в случая, договорът е единен. Специфичното при него е, че
грижите и издръжка до датата на сключването му не са алеаторни,
те са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени – последният, респ.
негов наследник, не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение,
съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля
договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При неизпълнение на алеаторната
престация (грижите и издръжката, уговорени за в
бъдеще), кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението
не е незначително с оглед неговия интерес. Недопустимо е съдът да определя
каква част от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу минали и каква
част – срещу бъдещи грижи, както и да предполага, че нещо би било прехвърлено и
без задължението за бъдещи грижи. Обстоятелствата, свързани с престиране на грижа и
издръжка за минало време, са релевантни за спора само ако по надлежен ред е
въведено възражение за симулативност на договора в
тази му част – за установяване на същата. Такива в разглеждания казус не са
наведени, поради което релевантният за изхода на спора период е престирането на грижи и издръжка от датата на сключване на
договора – ***, до датата на смъртта
на прехвърлителката - ***Как, в какъв обем и колко често ответницата
е престирала грижи и издръжка преди това, е от
значение евентуално за установяване обема на уговорената алеаторна
престация – доколко, при липса на изрични клаузи в
договора и на промяна в състоянието и нуждите на прехвърлителя,
тя е очаквала да получи грижи и издръжка съобразно вече предлаганата й преди
това. Неустановяването обаче на предоставяни грижи и издръжка за времето преди
сключване на договора не може да бъде основание за развалянето му.
Съдържанието
на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по алеаторния
договор, който е ненаименован, не са регламентирани в
закона. Поради това те се определят от постигнатото съгласие между страните.
При тълкуване на волята им по правилото на чл. 20 ЗЗД се изхожда от принципа,
че, ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,
дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Издръжката
включва храна, режийни разноски, дрехи и други грижи – за домакинството,
хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се
справя сам, които следва да се предоставят ежедневно. Неизпълнението – пълно
или частично, забавено или неточно, е винаги основание за разваляне на договора. Кредиторът
не е длъжен да приема частично изпълнение /нерегулярно и в непълен размер/. Поради това бездействието му приживе да предяви иск по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако е налице неизпълнение на алеаторната
престация, не е пречка наследниците му да упражнят
това негово право. Приживе, отношението на кредитора към предоставяните грижи и издръжка е от значение за преценката
има ли и какво изпълнение по договора от приобретателя,
поради което се преценява ведно с всички останали доказателства, но не
освобождава ответника от задължението да установи изпълнението си, нито е
основание за отхвърляне на иска, ако няма доказателства за пълно и точно
изпълнение.
Съдът,
тълкувайки волята на страните, трябва да определи обема на договорните
задължения, след което да съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа
и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, като
съобразява възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок
на изпълнение на задължението. Същевременно нужно е да се посочи, че
поемането на други задължения извън обичайните като напр. да се живее в общо
домакинство, не може да се предполага. Ако такова задължение не е уговорено
изрично в договора, то може да бъде изведено от обстоятелствата, при които е
сключен. Не може да се предполага и поемането на задължение
за осигуряването на емоционална близост, топлина и уют. Следователно в
случая, доколкото в процесния договор не са
предвидени специфични задължения за ответника като примерно изброените по –
горе, нужно е да се прецени дали такива не се извеждат от обстоятелствата, при
които е сключен, респ. от отношението на кредитора приживе към начина на престиране на грижите и издръжката. По принцип задължението
трябва да бъде изпълнявано лично освен ако в договора е уредено друго, но
независимо от това изпълнението от трето лице освобождава длъжника, ако
кредиторът го е приел. Т.е. и без изрична клауза в договора, ако бъде предоставено
пълно изпълнение чрез трето лице и кредиторът не възрази и приеме, длъжникът се
освобождава от отговорност. Именно поради това отношението му приживе към
начина на престиране на грижите и издръжката е от
значение за преценката дали се е чувствал удовлетворен.
По всички
тези релевантни за спора обстоятелства по делото се установяват следните факти:
От
показанията на св. Н.К./внучка на Д./ се установява, че същата живее в *** от ***,
тъй като от тогава е ***в ***. Майка й е М.К.. Живяла е на
различни места в града, като една от квартирите й е била на ***. През
останалото време е живяла в ***. Квартирата на *** била в непосредствена
близост до дома на баба й, на пешеходно разстояние от 10-15 минути. Първите
две-три години посещавала дома на баба си всеки ден. След това започнала работа
и я посещавала веднъж седмично. В този дом живеела прабаба й А.и баба й Д..
Прабаба й А.била подвижна до лятото на ***, когато паднала и си счупила крака. До
тогава можела сама да обслужва личните си нужди - къпане, тоалетна, личен
тоалет, ходене до близките магазини. След счупването обаче била на легло,
нямала физическата възможност да покрива лични си нужди, в т.ч. ходене до
тоалетна. Веднага след падането и счупването на крака станало ясно, че трябва
да се направи операция, при която да й сложат метален болт в крака. Няколко дни
по-късно баба й Д. по най-бързия начин се организирала и дошла в ***, за да
може да е с прабаба й А.в болницата, да й помага, а и след изписването да има
кой да полага грижи за нея - да купува консумативи като лекарства, памперси,
дрехи и да поеме останалите грижи като тоалет. В началото прабаба й била на
подлога, после преминали на памперси, но така и не успяла да отиде сама до тоалетна.
В началото правили опити за раздвижване заедно с баба й Д., /на галено Д./, дори
нейният племенник Х.й поставил рампа отстрани на леглото така, че да се надига
и да прави опити да се изправи, но без резултат. В началото веднага след
счупването - от залежаване, на баба А.й се образували рани. Била наета *** за специализирана
медицинска грижа – да ***, да *** -– в присъствието на баба Д.. *** идвала в
определени часове на деня, за да ***. На *** плащала баба Д.. Имало и случаи, в
които пари били изпращани на свидетелката от майка й М.К. и тя ги предавала на ***.
Впоследствие била наета жена, която да се грижи за храната, за ежедневните
нужди на прабаба й. Първата жена се казвала А., като тя идваше сутрин за
няколко часа, тръгвала и се връщала след обед за няколко часа. Майка й и В.
организирали наемането. Докато тези жени помагали, баба й Д. не била през
цялото време там. Имало периоди, в които идвала, оставала за по 20 дни, за
месец. Имало и случаи, в които се налагало да идва само за няколко дни и да се
връща обратно в ***, където е домът й. След А. дошла леля Т., която всъщност се
грижила за прабаба й до края. Тя полагала повече грижи за нея, тъй като
прекарвала целия ден там, от 11 сутринта до 16,30 часа. Възнаграждението на жените заплащали майка й и леля
й. Само понякога изпращали пари чрез свидетелката, а понякога и чрез директни
записи на В.. Баба й Д. купувала всякакъв вид храна, тъй като баба А.била много
капризна и винаги си хапвала нещо различно. Баба Д. била непрекъснато с торбите
по улиците, за да й търси това, което конкретно й се хапва, памперси,
лекарства, всички тези неща са купувани от нея. Баба Д. се грижела и за
чистенето, като леля Т. също полагала част от тези грижи. Баба Д. била по душа
чистник и като дойдела, правила основно чистене – пердета, прозорци, пода, пране
на ръка. По някое време се наложило да се извършва ремонт на покрива или на улуците
поради теч. По спомени това било през 2017г., когато големите проливни дъждове
наводнили цялото таванско помещение и водата започнала да капе вътре в
апартамента. Ремонтът бил неизбежен. В. искал да настани прабаба й в хоспис, тъй като климатикът се бил
развалил и всъщност тя живеела само в една стая, която обаче била достатъчно
голяма, за да не може да се отопли само с един електрически уред, т.е. или трябвало
да се ремонтира климатикът, или да се настани баба А.в
хоспис. Имало и вариант, при който дори тя склонила
да заживее в *** - в апартамента на баба Д., за да се реши този проблем, но в
крайна сметка се стигнало до решението да потърсят хоспис
– баба А.обаче категорично отказала. Решението на чичо й В. било за настаняване
в хоспис, като най-безболезнено. Не се съгласил за
преместването в ***, тъй като не му се сторила добра идея. Климатикът
не бил поправен, тъй като бил прекалено скъп. Тогава се наложило да включат два
радиатора в стаята, за да бъде пригодено помещението за неподвижен човек. За разходите
по покрива и разваления климатик отново майка й и
леля й събрали средства и ги изпратили по пощата или по „Еконт“.
След като баба й А.категорично отказала да я преместят в хоспис
и да си напусне дома, В. пожелал да не бъде търсен повече и да не бъде
ангажиран с нея и нуждите й, дори се стигнало до момент, в който домашният
телефон на баба й бил блокиран - когато набирали неговия телефон от домашния номер,
давал непрекъснато заето, а когато свидетелката го набирала от личния си
телефон, давало свободно. Свидетелката заявява, че не познава лицето М.И..
От показанията
на св. Т.П./без родство/ се установява, че била извикана да гледа баба А.срещу заплащане. Тя
била на легло с опериран крак, не можела да става, да ходи до тоалетна. Свидетелката
й купувала за обяд храна или ако нищо не й харесвало, й готвела, след това
измивала каквото трябва, привързвала раните. В седмицата веднъж я миела, не я
къпела, защото не можела да става. Преобличала я, перяла я и преди да си
тръгне, измивала пода, приготвяла й вечеря и вода. Така било всеки ден.
Грижила се сама и ако се наложило, идвала дъщеря й Д.да я смени – това се
случило четири – пет пъти. Година и половина работила така. После Д.казала, че
двете ще я гледат и я помолила да работи цял месец, после тя цял месец да стои
при нея и така да се редуват. Четири-пет месеца преди смъртта си баба А.получила
много рани по краката и двете не можели да ги обработват. Д.извикала кожен
лекар - той изписал нещо, но не минали. После извикала хирург – пак не минали. Разбрали,
че не могат да се справят и свидетелката се обадила на Д.да дойде. Докато свидетелката
била в дома на А., Д.ходила по аптеки, търсела лекарства, носела ги, кой
каквото й кажел, купувала. Когато трябвало да се сменят, Д.я оставяла един-два
дена и ходила сметки да плаща, а, като дойде, казвала на майка си: „това
толкова, това толкова“. Д.й давала заплатата - веднъж месечно според дните, в
които е работила. Свидетелката познава В.. Виждала го е при баба А.. Когато тя
трябвало да вземе пенсията, той отговарял за нея и идвал да я вземе. Освен това
в дома му имало квартирант, който пускал сто лева наем под вратата - свидетелката
ги давала на А., а тя викала В. да му ги даде. Не е виждала В. да пере, да
готви, да чисти. Д., като си дойде от ***, почвала - пердета, пране. Преди
смъртта на баба А.свидетелката видяла, че не може да се справи с раните, спряла
да се храни – искала само газирана вода: казвала, че й гори и тогава се обадила
на дъщеря й да дойде по обед с влака. Но Д.пристигнала още вечерта: „хванах
една приятелка да ме докара, нямах спокойствие какво е станало“. Това се случило
два месеца преди смъртта на А., като свидетелката оставила грижите изцяло на Д.и
спряла да ходи и да ги вижда. Докато свидетелката се грижила за баба А., тя не
се е оплаквала. Те по едно време я съкратили - В. й казал да не ходи на работа
и тя спряла. Дошла обаче дъщеря й и като я попитала какво иска, кой ще я гледа,
А.казала, че иска Т.да я гледа. Тогава Д.й се обадила по телефона и й казала да
не си търси друга работа, че майка й никой друг не иска. И така свидетелката се
върнала и започнала пак да работи. На баба А.абсолютно нищо не й липсвало. Тя
била много капризна от гледна точка на храна, обаче всичко й се доставяло – искала
непрекъснато плодове, храната избирала: „агнешко, шаранче,
това-онова, все беше с претенции. Малко ядеше, но искаше“. Свидетелката не знае
чии са били средствата за грижите.
От показанията на свидетелката на ищеца Н.Г./без
родство/ се установява, че двамата се познават от деца и са в близки приятелски
отношения, които поддържат и до сега. Свидетелката познава баба му още от
детските години. Смята, че В. винаги
е бил с мисли и грижа към всички, най - вече към семейството си. Също така, след
като майка му през *** починала - по
мнение на свидетелката, грижите
по баба му останали върху него. Виждала го как буквално тича към баба си.
Присъствала е на телефонни обаждания от нейна страна. Смята, че тя била човек, който държал на мига да се случат нещата,
които иска. Смята, че била твърде взискателна
и много често го притеснявала, но мисли
също така, че той успявал да задоволи капризите на баба си и то доста добре, съчетавайки
ги с работата. Свидетелката говори за периода след смъртта на майка му, когато го
е виждала „как буквално прави всичко
възможно за нея, за да й осигури нужния комфорт на живот, след което през 2015
година, когато тя пада и си чупи крака, съответно смятам, че тогава нещата
стават още по-тежки, защото въпреки всичко тя до края остава на легло, въпреки
че той се опитваше по всякакъв начин да вземе най-доброто за нея, за да я вдигне
на крака“. Свидетелката е била за малко при нея, преди да е вече на легло,
и тя й казвала: „Благодарна съм за това, че имам толкова добър и всеотдаен
внук, човек, който се грижи за мен“. В. се опитвал да направи най-доброто за баба
си, за да я вдигне на крака, тъй като се съветвал с много лекари за самата операция.
Свидетелката не е посещавала дома на баба А.. Засичала е често В. - в два, три
часа, 12 часа на обед, да отива към дома на баба си.
Съдът възприема
показанията на свидетелите, в т.ч. тези на св. К., които цени при условията на
чл. 172 ГПК – предвид близката й родствена връзка с ответницата и възможната й
заинтересованост от изхода на спора, но не намира основание да им откаже вяра,
тъй като същите отразяват непосредствените и трайни възприятия за факти,
достояние само на най – близкия семеен кръг, които наред с това са без вътрешни
противоречия и съответстват на останалите данни по делото, в т.ч. на
показанията на незаинтересования св. П., която също споделя личните си впечателения. Не са налице и противоречия с показанията на
св. Г., тъй като първо, това, че В. се е интересувал от баба си и отношенията
им са били добри, не означава, че дъщеря й не е полагала грижи за нея /всъщност
подобно отношение от страна на внук към баба и обратно е нормален израз на
близката родствена връзка между тях/ и второ, в преобладаващата си част
свидетелката споделя свое мнение, а не непосредствено възприети факти от
действителността.
Така по делото
безспорно се установява, че от инцидента през лятото на 2015г до смъртта й за
баба А.са полагани ежедневни грижи, съответни на състоянието й, от ответницата
лично или заедно със специално наети жени, или само от такива, вкл. със
специално медицинско образование според развитието на болестта, но при постоянен
надзор от нейна страна. Такива жени са помагали в грижите за нея и преди
сключване на процесната сделка, като по делото няма
данни тя да се е оплаквала от това. Напротив, установява се от показанията на
напълно незаинтересования от изхода на спора св. П., че бабата държала именно
тя да се грижи за нея, поради което ответницата й се обадила да се върне на
работа в дома. Така от обстоятелствата, при които е сключен договорът, не може
да се изведе задължение за ответницата непрекъснато да живее в общо домакинство
с прехвърлителката, нито някое друго специфично
задължение, което да не е упоменато в договора и да не се обхваща от обичайното
съдържание на алеаторната престация
съобразно казаното по – горе. Вместо това се установява, че всички нужди на
кредитора са били задоволени съобразно спецификите на личността му и
здравословното му състояние, в т.ч. капризите за храна, както твърдят свидетелите.
Наред с това последните два месеца преди смъртта на баба А., ответницата лично
е полагала всички грижи за нея, като същевременно по делото липсват данни за
пълно или частично нейно неудовлетворение от получаваните грижи и издръжка през
този период и/или преди това, в т.ч. възражения срещу помощта на специално
наети за целта лица. Изцяло и
ежедневно са престирани нужните грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя, вкл. за
задоволяване на желанията му от специална храна и други такива, като напр. да
не бъде настаняван в хоспис, а да остане на легло в
дома си. Вярно е, че по принцип при липса на друга уговорка задължението трябва
да бъде изпълнявано лично, но, доколкото безспорно се установява, че кредиторът
е приемал и пълно изпълнение чрез трети лица, в какъвто смисъл дори е изразявал
желание, то престацията е надлежна и освобождава
длъжника от отговорност за неизпълнение. Още повече, че ответницата постоянно е
поддържала контакт с наетите жени, често дори се е редувала с тях, а последните
два месеца е поела всички грижи сама, вкл. тези, с които наетата жена е била
неспособна да се справя. Следва да се посочи също, че кредиторът не може да
откаже и изпълнение от трето лице, ако за това са необходими специални
медицински познания, какъвто е бил случаят с първоначално наетия медицински
работник, който наред с това е полагал грижи редом с ответницата, а не вместо
нея. Не е за подценяване и обстоятелството, че състоянието на прехвърлителката след операцията е било такова, че е
изисквало непрекъснато обслужване и постоянно присъствие на друг човек, което
обективно и фактически е невъзможно да бъде осъществявано от едно и също лице
постоянно през целия период от 2015г до смъртта й през *** Важното е, че такъв
човек е бил винаги осигурен и нуждите на прехвърлителката
са били изцяло задоволени без възражения от нейна страна по начина на престиране на алеаторното
задължение, вкл. към датата на сключване на договора и след това.
Налага се изводът, че ответницата доказва – при лежаща
върху нея доказателствена тежест, че е предоставила
пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията й по договора за издръжка и
гледане. Колкото до представената от ищеца справка за движението по сметка на прехвърлителката /л. 71 от делото/, от нея първо не се
установява именно ответницата да е теглила всички суми, като тя отрече това по
реда на чл. 176 ГПК и второ, дори да се приеме, че всички суми са изтеглени от
нея, не се доказва те да са били вложени именно в грижите и издръжката на прехвърлителката. Поради това от така представения документ
не могат да се направят изводи от значение за спора.
Ето защо претенцията е
изцяло неоснователна и като такава ще се отхвърли.
При този изход на спора и претенцията за това на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат съобразно списък на разноските на л 85
и доказателствата за действително направен разход в този размер. Макар
адвокатското възнаграждение в общ размер от 2 000 лв
да е определено в близък до минималния нормативен праг, който възлиза на сумата
от 1868 лв без ДДС съобразно материалния интерес по
делото и същото да не се явява прекомерно с оглед на действителната фактическа
и правна сложност на делото и положените процесуални усилия, в хода на устните
състезания адв. Г. уточнява, че хонорарът е общ и се
разпределя по равно между двамата пълномощници на
ответницата, като счита, че предвид характера на производството същата има
право на двама адвокати. Същевременно обаче категорична е законовата разпоредба
на чл. 78, ал. 1 ГПК, че страната има право на разноски за адвокатско възнаграждение
само за един адвокат, без значение фактическата и правна сложност на делото.
При това положение и с оглед на признанието на адвоката, че платеният хонорар
обхваща две адвокатски възнаграждения по равно, то страната има право само на
половината, т.е. на сумата от 1 000 лв –
възнаграждение за един адвокат, в какъвто смисъл е и направеното от ищеца
възражение, което съдът намира за основателно.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.Т. ЕГН ********** против Д.Г.Е. ЕГН ********** иск за разваляне на сключения на *** между бабата на ищеца А.Л.Е., действаща чрез
пълномощника си Д.Е., и леля му Д.Е., договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане със запазено право на ползване, оформен
с НА № 139, том 1, per. № 1599, дело 128/*** на нотариус Т.К.,
per.
№ ***на НК, с район на
действие - Районен съд - ***, вписан дв. вх. № 7010,
вх. per.
№ 7038 от *** акт № 60, том
18, дело № 3478/*** на СлВп – ***, на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.919.1.8, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес на имота: ***, ***, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.518.919; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1; с площ от 106,00 кв.м.; състоящ се от две стаи, хол,
кухня, клозет - баня, дрешник, две антрета и две тераси; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.518.919.1.7, под обекта
- 56784.518.919.1.6, и над обекта - няма; ведно с прилежащите части: таванско
помещение № 6, намиращо се в северната част на сградата, с площ от 13,40 кв.м.,
при съседи - булевард, коридор, И.И.и стълбище; ведно с 1/8 идеална част от общите части на
сградата; ведно с 1/8 идеална част от поземления имот с идентификатор
56784.518.919 и адрес: *** ***, с площ по скица от 521 кв.м., а по документи за
собственост с площ от 508 кв.м.; с трайно предназначение на територията -
урбанизирана; с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м); стар
идентификатор - няма; с номер по предходен план - имот 1235, квартал 41 (182,
197), парцел XIV-1235; при съседни поземлени имоти с идентификатори:
56784.518.924, 56784.518.923, 56784.518.922, 56784.518.921, 56784.518.919.520.
56784.518.917, 56784.518.918 и 56784.518.1509, поради неизпълнение на задължението на
ответницата да гледа и издържа прехвърлителката, до
размера на наследствената квота на ищеца от ½ ид.ч.
от имота.
ОСЪЖДА В.М.Т. ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.Е. ЕГН ********** *** сумата от 1 000 лв – разноски
по делото за възнаграждение за един
адвокат.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: