№ 355
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500694 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 782/23.07.2021г. по гр.д. № 1469/2021г. на РС гр.Плевен
/ПлРС/, съдът е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179 ал.1, вр.
чл.187 ЗМВР Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението
при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А да заплати на Ц.Л.М.
ЕГН**********, гр.Плевен, ул.Академик Йордан Трифонов № 13 сумата
814,50лв., представляваща неизплатено възнаграждение /след превръщането
на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 01.04. 2019
год. до 10.07.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на делото /26.02.2021год./ до окончателното й плащане.
Осъдил на основание чл.86 ЗЗД, Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А да заплати на
Ц.Л.М. ЕГН**********, гр.Плевен, ул.Академик Йордан Трифонов № 13
сумата от 85,14лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
814,50лв. за периода от падежа на всяко плащане до 26.02.2021г. – датата на
завеждане на исковата молба.
1
Осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК Главна дирекция Пожарна
безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А
да заплати на Ц.Л.М. ЕГН**********, гр.Плевен, ул.Академик Йордан
Трифонов № 13 сумата 300лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
Осъдил на основание чл.78 ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна
безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на
100лв.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А чрез
Директора Н.С.Н. чрез юрк. С.Н., в която се твърди, че решението е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона
за министерството на вътрешните работи (Обн.. ДВ. бр. 53 от 27.06.2014 г.,
ЗМВР). ПлРС неправилно е приложил материалното право, изразяващо се в
допуснатото от съда субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г.
Навеждат доводи, че КТ не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в
МВР. На основание чл.179 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.9 ЗМВР в процесния период
са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
които имат еднакъв предмет на регламентация.
Излагат съображения, че предвиденото в чл.9 ал.2 НСОРЗ, за която
наредба изрично е посочено в чл.2 ал.3, че не се прилага за служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, превръщане на
нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния
отчетен период има положен извънреден труд, че преценката на органа,
комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9
ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на
коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на
този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, че
подобна разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към дневни с
коефициент 1,143 не съществува в наредбата, относима към исковия период,
и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на
чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР.
2
Отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на
часовете нощен труд с коефициент равен на отношението на нормалната
продължителност на работното време през деня и нормалната
продължителност на работното време през нощта не означава, че е налице
празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано
правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на
труда, е последователен и така в пет последователни Наредби (от които
втората и третата по ред твърдят, че са действали през процесния период), а
именно:
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г..
обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59);
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена
с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм.дело №8601/2019 г.,
обнародвано на 14.01.2020 г., ДВ, бр. 4).
Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.),
Наредба № 8121з-1174 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г.),
Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР (Обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), не
уреждат такъв коефициент, защото според тях по ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и
този коефициент е 1.
Навеждат доводи, че израз на последователността на законодателя по
този въпрос е и последния ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), в сила
от 11.7.2020г., според ал.1 на който и създаденото изречение трето
3
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период.
Оплакват се, че обжалваното решение не мотивира по никакъв начин
извода, на който се основава, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи
заплащане като извънреден труд. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън
рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
Като представят писмено становище претендират отмяната на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по
100лв. за всяка инстанция. Правят възражение за прекомерност досежно
адвокатското възнаграждение на ищеца, ако установи платено такова.
Ответникът по въззивната жалба Ц.Л.М.. от гр.Плевен, ЕГН**********
изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, да се потвърди, като му присъди разноски за въззивната
инстанция.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество за
неоснователна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Ц.Л.М.. за процесния период –
01.04.2019г. – 30.06.2020г. е работил на длъжност „Водач на специален
автомобил“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.
Плевен при ОД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Плевен.
Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и
протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта с
продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време,
съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че не е спорно по
делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, не е
извършвано през процесния период от ответника и по същество се оспорва, че
следва да бъде извършвано от него. Ответникът е дал варианти на такова
изчисление, като във варианта при съобразяване внесеното изменение в
разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., е посочено, че
отработените от ищеца часове нощен труд за периода от 01.04.2019г. до
4
10.07.2020г. се изчисляват на 680. При превръщане на часовете нощен труд в
дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получава общо 777,24 часа
дневен труд. Разликата от 97,24 часа не е платена, като възнаграждението за
същите възлиза на 814,50лв. Размерът на мораторната лихва за забавено
плащане на това възнаграждение, се изчислява на 85,14лв.
Приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР -
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178 ал.1, т.3
ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи".
Намерил също така, че в процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.3, ал.3 от
наредбата "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22: 00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период". В предходно действалата Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6:00 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата
е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на
вътрешните 14 работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-
407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на такава норма, обаче не следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
5
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Посочил също, че на свой ред с
Решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.№ 8601/2019 на ВАС, 5-членен състав
е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в частта й относно чл. 8, чл. 14,
ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 24,
ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 1, § 3 от
заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1,
приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3. Посочената частична отмяна
на наредбата, обаче е неотносима към предмета на спора, тъй като в нея и
преди посочената отмяна не се съдържа уредба във връзка във връзка с
превръщане на нощния труд в дневен.
Приел, че при наличие на посочената непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в
която в чл.9 ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения счел, че исковата претенция
за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа
6
(установена в чл.136, ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат -
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22: 00ч. и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Приел, че разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо че лишаването на държавните
служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен
труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен
период от време, би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите
по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че
това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Поради това намерил, че включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за
исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа
съгласно чл.187, ал.3, изречение последно ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове
7
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. За основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 приел
нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през
процесния период, когато са действали останалите две наредби, в които
липсва изрична регламентация на този въпрос, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2 . Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй
като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае
за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято
разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Липсата на приравняване би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
17 по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен
нощния труд в размер на 0,25лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8
НСОРЗ/, съдът намерил, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се
прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от
8
него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
За неоснователно счел възражението на ответника, че положения от
ищеца извънреден труд му е заплатен. Ищецът е получил заплащане на
положен от него извънреден труд през процесния период, който е бил отчетен
като такъв, но настоящата претенция касае положен извънреден труд,
получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1,143, за който липсва отчитане от ответника. С внесено
изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020
г. е установена нормалната продължителност на нощното работно време при
подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това е относимо за
времето след влизане в сила на въведената законодателна промяна. В случая
част от исковия период – от 11.07.2020г. до 01.08.2020г. се включва в
действието на това изменение, което урежда отношенията по различен от
посочения дотук начин, установява ги категорично и не предполага
посоченото преизчисляване на положените през нощта часове с коефициент
1,143.
При изяснените от писмените доказателства факти и изведените от съда
правни изводи, съдът приел за основателна исковата претенция за заплащане
на нощен труд за периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г., получен при
приложение на чл.9 ал.2 от 18 НСОРЗ, след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден. Искът за
главницата уважил в предявения след допуснатото изменение размер от
814,50лв. за посочения период от време, а предявеният иск с правно чл.86,
ал.1 ЗЗД разглеждал като акцесорна претенция, която се явява изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава в размера след
нейното изменение – 85,14лв.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
9
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
РС – Плевен неправилно е отчел в мотивите си настъпилата промяна в
законодателството със ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020г., в сила от
11.07.2020г. като при това изменение съгласно чл.187 ал. 1 от ЗМВР изр.2
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Този труд се отчита на тримесечни периоди. В този
смисъл отчитането на труда за третото тримесечие става в края на
м.септември при действието вече на изменената норма на чл.187 ал.1 от
ЗМВР и поради това за м.юли 2020г. не следва да се извършва преизчисление.
В конкретния случай обаче няма начисления за положен нощен труд за
третото тримесечие на 2020г., с което дължимите суми не се нуждаят от
промяна.
Като е достигнал до тези изводи ПлРС е постановил законосъобразно
10
решение и при мотивиране на своето, ПлОС препраща при условията на
чл.272 ГПК към мотивите на ПлРС.
След като жалбата е неоснователна на ответната Дирекция не се дължат
разноските за въззивното производство и искането следва да се отхвърли като
неоснователно.
С оглед изхода на спора въззивният съд следва да се произнесе за
искането за разноски на ищеца – ответникът дължи сумата от 300лв. за
адвокатско възнаграждение на адвокат В. П. от ПлАК – л.189 от делото, което
при съобразяване на разпоредбата на чл.7 ал.2, т.2 от цитираната Наредба №
1/2004 г. на ВАС в редакцията към момента на сключване на договора за
правна помощ от 04.10.2021г., представен пред ПлОС – л.37 от делото, е
определено в минимален размер и не следва да се намалява.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 782/23.07.2021г. по гр.д. № 1469/2021г. на
РС гр.Плевен – десети гр. с-в, като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А за осъждане на ищеца
Ц.Л.М.. от гр.Плевен, ЕГН ********** да им заплати разноски за въззивната
инстанция като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А да
ЗАПЛАТИ на Ц.Л.М.. от гр. Плевен, ЕГН ********** сумата от 300лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12