Решение по дело №111/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 117
Дата: 14 юли 2023 г. (в сила от 14 юли 2023 г.)
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20237270700111
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 14.07.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Светла Атанасова и с участие на прокурор М.Славчева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 111 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на председателя на Сметна палата на РБългария, депозирана чрез упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт М. А., против Решение № 26/20.03.2023г., постановено по АНД № 20233620200020 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № ЗОП-46/07.12.2022г. на председателя на Сметната палата на РБ, с което на М.Н.Н. ***, в качеството ѝ на кмет на община Каспичан на основание чл.247, ал.1, пр.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), вр.чл.260, ал.2 от ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10000 лева за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага аргументи, че процесното наказателно постановление отговаря на изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в него се съдържа надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е осъществено. В тази насока заявява, че дори и да се приема, че нормата на чл.2, ал.2 от ЗОП не съдържа конкретно правило за поведение, а има декларативен характер и указва принципите, които следва да бъдат съблюдавани при възлагане на обществените поръчки, то в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото НП, наред с нея коректно неколкократно е посочена и разпоредбата на чл.163а, ал.4 от ЗУТ, с което бланкетната правна конструкция е запълнена със съдържание. Въз основа на изложените в касационната жалба аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. В депозирана по делото молба рег. ДА-011672/05.07.2023г. касаторът заявява, че поддържа жалбата, като развива допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Настоява същото да бъде отменено, респективно постановено друго по съществото на спора, с което наказателното постановление бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноски, претендирани от ответната страна в случай, че същите са в размер, надвишаващ минималния такъв, определен по чл.18 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответната страна, М.Н.Н., действаща чрез упълномощен процесуален представител адв.Г.Г., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. По изложени аргументи в писмения отговор и в съдебно заседание моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оглед на това предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна, но по съображения, различни от заявените от касатора.

Съобразно императивната разпоредба на чл.218, ал.2 от АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение. При извършената служебна проверка по реда на цитираната по-горе норма настоящият състав установи, че предмет на разглеждане пред районния съд е законосъобразността на наказателно постановление № ЗОП-46/07.12.2022г., издадено от председателя на Сметна палата на РБ. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, наказващият орган следва да бъде конституиран като страна във въззивното производство, съответно до него следва да бъдат изпращани и призовките по делото. Аргумент в тази насока се извлича и от Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В мотивите си върховните съдии приемат, че „съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл.58д, т.1-3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт“. На плоскостта на конкретния казус настоящата инстанция приема, че районният съд не е изпълнил това свое задължение, с което е допуснал коментирания съществен порок. Видно от Разпореждане № 37/16.01.2023г. съдът е индивидуализирал автора на правораздавателния акт, без изрично да е упоменал със своя диспозитив, че конституира именно председателя на Сметната палата, като е указал призоваване на страните. От списъка на призованите лица, както и от приложените книжа, се установява, че като страна в производството е призована Сметна палата. Сметната палата е участвала в съдебното производство. Видно от Протокол №73 от проведеното публично съдебно заседание на 20.02.2023г. съдът е приел, че страна по делото е Сметна палата, редовно призована, надлежно представлявана от процесуален представител. В разрез с изискванията на закона призовките по делото са били адресирани до Сметна палата, а не до конкретно определения наказващ орган – председателя на Сметната палата. Този процесуален пропуск е довел до неучастие на надлежната страна в проведеното открито съдебно заседание. Постановеното решение също е връчено на учреждението.

Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна, без да призове за съдебно заседание надлежната такава - издателят на процесното наказателно постановление, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби, имащо отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване като абсолютна процесуална предпоставка за редовно съдебно производство. В ТП № 3/28.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд изрично е възприето становището, че в тази хипотеза „касационният (административният) съд на основание чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.221, ал.3 от АПК следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение“. Касационният състав намира за неоснователно становището на настоящия касатор за липса на процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд при конституиране на страните, доколкото същият е бил надлежно представляван. Действително от приложеното пълномощно се установява, че явилият се по делото процесуален представител гл.юрисконсулт М.А. е упълномощена да представлява както председателя на Сметната палата, така и самото юридическо лице. Видно от протокола от съдебно заседание, производството е протекло с участие на жалбоподателя и Сметната палата – в качеството на въззиваема страна. Това, че в съдебното заседание е участвал пълномощник, който би могъл да защити в пълен обем правата и интересите на неучаствала по делото страна, не санира съдопроизводственото нарушение, допуснато от съда.

По изложените съображения обжалваното решение се явява недопустимо като постановено с участието на ненадлежна страна, поради което на основание чл.221, ал.3 от АПК следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото в районния съд като надлежна ответна страна в производството следва да бъде конституиран издателят на Наказателно постановление № ЗОП-46/07.12.2022г., а именно - председателят на Сметната палата на РБ и всички процесуални действия следва да се извършат повторно след надлежното конституиране и редовно призоваване на ответната страна, с оглед гарантиране в пълен обем на правото ѝ на защита.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса с разноските, претендирани пред настоящата инстанция, по аргумент от чл.226, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОБЕЗСИЛВА Решение Решение № 26/20.03.2023г., постановено по АНД № 20233620200020 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила на 14.07.2023 г.