№ 66
гр. Бургас , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка С. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500421 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на З. С. Д. с ЕГН-**********,Н. Д. Д. с ЕГН-
********** и С. Д. К. с ЕГН-********** и тримата с адрес гр.П.,ул.“В. Т.“№* против
съдебно решение №165 от 08.07.2020г.,постановено по гр.д.№153/2019г.по описа на РС-
гр.Поморие,с което е прието за установено по отношение на наследодателя на въззивниците-
Д. Н. Д. с ЕГН-*** починал на 08.07.2020г.,че съществува вземането на ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК-********* по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №365 от 17.12.2018г.издадена по ч.гр.д.№749/2018г.по описа на
ПРС,за сумата 524.55 лева,представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови
услуги,доставени от кредитора на длъжника за периода от 29.03.2017г.-25.01.2018г.,сумата
41.68 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение за
главницата в размер на законната лихва върху нея за периода 03.03.2018г.-
13.12.2018г.,законната лихва върху главницата ,считано от 14.12.2018г.-датата на
постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата и е
ОТХВЪРЛЕН насрещният иск на Д. Д. за осъждане на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД да му заплати сумата 1200 лева,от които 1000 лева представляващи
обезщетение за нанесени неимуществени вреди,а 200 лева- обезщетение за нанесени
имуществени вреди,вследствие прекратяване електрозахранването към имота му в
гр.П.,ул.“В. Т.“№*,ИТН-***,клиентски номер *** и е ОТХВЪРЛЕН искът за осъждане на
ответника да възстанови електрозахранването към същия имот.
Въззивната жалба е подадена от наследниците на починалия ответник в
1
законоустановения срок,внесена е държавната такса за въззивното обжалване.След
констатиране на смъртта на ответника Д. Д. производството е било спряно от ПРС ,като е
изискано удостоверение за наследници.Решението е връчено на наследниците,които са
депозирали въззивната жалба в законоустановения срок. Тъй като наследниците на
починалия ответник по главния иск са оспорили решението на ПРС и са подали въззивна
жалба в срок,то на основание чл.227 ГПК съдът ги конституира като въззивници в
настоящото производство.
Препис от жалбата е връчен на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с
ЕИК-*********,като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
С въззивната жалба е оспорено решението на ПРС като неправилно и необосновано.
Направен е анализ на доказателствата по делото и установените по делото факти,като се
сочи,че ищецът не е спазил реда за констатиране на неточно измерване,предвиден в чл.35 на
ОУ и чл.54 на ОУ на ЕВН ЕР. Позовава се на съдебна практика по въпроса на приложението
на чл.98 а от ЗЕ ,като се прави довод,че ищецът не е изпълнил задължението си да предвиди
в ОУ ред за уведомяване на клиентите си при наличие на основание за корекция на
сметка,въз основа на ПИКЕЕ.Прави и довод,че дори ако съдът приема,че с измененията на
ЗЕ в сила от 17.07.2012г.се предвижда възможност за едностранна корекция на сметка на
потребител,то периодът съгласно чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ не може да бъде повече
от 90 дни в единия случай,а в другия- до една година. В приетата по делото СТЕ се
твърди,че е приложена методиката по чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ,но вещото лице не се е
ангажирало с отговор на въпроса защо не е приложен чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ и този въпрос е
останал неизяснен по делото. В заключение се сочи,че макар законовите разпоредби да
оправомощават ищеца да коригира сметки за електрическа енергия за минал период,в случая
законовите изисквания не са били спазени и едностранната корекция на сметката на
ответника е извършена неоснователно и/или неточно. Въззивниците не споделят изводите на
ПРС за неоснователност на предявения насрещен иск от ответника с правно основание чл.82
вр.с чл.79 ЗЗД с цена на иска 1200 лева ,от които 600 лева имуществени и 600 лева
неимуществени вреди ,причинени му вследствие на преустановяване на ел.захранването на
жилището му. Преживените от ответника и роднините му негативни емоции,притеснения
,влошено здравословно състояние са установени по делото от свидетелските показания и
представените медицински документи. Считат,че ответникът е бил изправна страна по
договора и прекъсването на електроснабдяването в имота му е в нарушение на предвидените
в закона предпоставки/чл.122-чл.124 ЗЕ/,т.е.поведението на ищцовото дружество е
неправомерно и в резултат на него са били причинени вреди на ответника,с което се
установява и наличието на причинна връзка.Дружеството,като краен снабдител,следва да
носи отговорност за причинените на ответника вреди вследствие на преустановеното
подаване на електроенергия. Молят за цялостна отмяна на решението на ПРС и
постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да бъде отхвърлен предявеният
от „ЕВН Електроснабдяване“ЕАД установителен иск и да бъде уважен предявеният от
наследодателя на въззивниците Д. Д. насрещен иск в пълния му размер.Нямат
доказателствени искания,претендират разноски.
Въззиваемото дружество е оспорило въззивната жалба в депозирания отговор,като
посочва,че едностранната корекция е била извършена след констатирано несъответствие на
електромера с техническите изисквания за правилно отчитане ,породено вследствие на
неправомерно въздействие върху процесния електромер- сгрешена схема за
свързване,водещо до отчитане на грешка от 2.43%,като техническото несъответствие и
грешката са били установени с извършено паралелно измерване с еталонен уред ,както и от
заключението на приетата по делото СТЕ,кредитирано от съда. В случая не се касае за
отговорност,обусловена от виновно поведение на купувача,а за изпълнение на договорното
му задължение за заплащане на цената на реално доставена ел.енергия ,потребена от
него,произтичащо от договорите,сключени при ОУ.Поради това ответникът дължи
заплащане на действително потребеното и доставено количество ел.енергия за процесния
2
период,останало неотчетено поради установената грешка в измерването при всички случаи
на констатиране на такава грешка,независимо дали причините за неотчитане са станали
действия на потребителя или на трети лица,включително и служители на ищеца,допуснали
грешка при свързването,както е възможно в конкретния случай.Намира решението на ПРС
за правилно и в частта досежно предявения насрещен иск,неоснователен счита,че е и искът
за възстановяване на ел.захранването. Моли решението на ПРС да бъде потвърдено като
правилно,законосъобразно и обосновано,няма доказателствени искания,претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивницата С.К. се явява лично и като пълномощник на
останалите двама въззивници,поддържа въззивната жалба,няма възражения по доклада,не
сочи нови доказателства.Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява от адв.Вавова,която
оспорва въззивната жалба,поддържа отговора,няма възражения по доклада,не сочи нови
доказателства.Претендира разноски.
При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд го намери за валидно и допустимо.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази наведените от страните доводи,БОС намери следното:
Районният съд е дал правилна правна квалификация на предявения главен иск по
чл.422 ГПК вр.с чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД и на насрещните искови претенции- по чл.45
ЗЗД,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразност на решението на
ПРС в частта,с която е уважен главният иск,БОС намери следното:
Районният съд правилно е приел,че в случая не се касае за отговорност,обусловена
от виновно поведение на купувача на ел.енергия,а за изпълнение на договорното му
задължение за заплащане на цената на реално доставената ел.енергия,потребена от
него,което произтича от договор между страните,сключен при общи условия. Установени
несъмнено са фактите,относими към съставянето на констативния протокол от 25.01.2018г.-
при извършена в отсъствието на ищеца техническа проверка от служители на ЕВН ЕР е
било установено,че електромерът отчита стойностите с грешка от минус 2.43%,извършена е
била подмяна на електромера с нов,като служителите са констатирали,че на електромера са
били разменени вход и изход на втора фаза,което е било причината за отчитаната грешка.
Според св.К.,който е служителят,извършил проверката,явно тази грешка се е получила при
подмяната на електромерите и монтирането на електромера през 2017г.,но консумираната
ел.енергия е била отчетена на един отделен вход,откъдето са взети показанията и е
начислена.Вещото лице по приетата по делото СТЕ също е дало заключение,че няма данни
за неправомерно въздействие върху електромера,а неправилното свързване очевидно е било
извършено погрешка при самия монтаж на електромера на 29.03.2017г.
ПРС не е обсъдил две основни възражения на ответника- относно липсата на
основание за корекция на сметката на потребителя по чл.50 от ПИКЕЕ за 302 дни и
твърденията,че в случая корекцията би следвало да се извърши по реда на чл.48 ПИКЕЕ,тъй
като е установена грешка при отчитането над допустимата- за период от 90 дни. Не е
обсъдено и възражението за недоказаност на размера на претендираната сума,при твърдения
3
за неточно извършена корекция на сметката на потребителя. Във въззивната жалба са
наведени оплаквания в тази насока,поради което и въззивният съд следва да ги разгледа.
С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/2015 г. на ВАС, 5- членен състав,
обнародвано в ДВ бр.15 от 2017 г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение
на съдържащите си в чл. 48-51 от глава ІХ правила относно случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните
мрежи. Отмяната на ПИКЕЕ (с изключение на чл. 48-51) няма обратно действие, поради
което следва да се приеме, че за процесния период – 29.03.2017г.-25.01.2018 г. са действали
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ.Впоследствие,с решение по адм.д.№3879/2017г.на ВАС
са отменени и разпоредбите на чл.48—51 от ПИКЕЕ,но решението е от 21.02.2018г.- т.е. не е
относимо към процесния период.
Съгласно чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на СТИ, както и в случаите, когато при
метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва, или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за
период от датата на констатиране на неправилното / неточното измерване или неизмерване
до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-
дълъг от 90 дни, като са дадени два метода за извършване на корекциите- б."а" и б."б".
Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ ,в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите в измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея,водещо до неправилно изчисляване на съответните количества ел.енергия,операторът
коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното и преминалото
количество за времето от допускане на грешката до установяването и,но за период,не по-
дълъг от една година.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ се установява,че
енергията,която мери електромера се визуализира в две тарифи- 1.8.1- нощна енергия и
1.8.2-дневна енергия,като има и трета тарифа- 1.8.0,която не се визуализира на екрана на
електромера,но работи и във всеки момент е изпълнено равенството 1.8.1 +1.8.2 = 1.8.0.
Енергията по третата тарифа се разчита лесно с програма за конфигуриране и настройка на
електромера и от тази енергия,като се извадят киловатчасовете,платени от
абоната,трябва да се получат квтч ,посочени в справката,приложена по делото.При
отговора на въпроса дали правилно е приложена методиката на чл.50 от ПИКЕЕ вещото
лице е отговорило „Предполагам,че всичко така е пресметнато,както е описано по-горе
,респективно както го желае чл.50 от ПИКЕЕ.“. Видно от съдържанието на констативния
протокол е,че в него са посочени показанията : І-003129 и ІІ-000231.В протокола фигурира
стойност в графа Е-А-2.8.0 – 003043,която цифра съответства на квтч,отразени в процесната
фактура с дата 20.02.2018г. От съдържанието на приложеното като доказателство по делото
писмо от 20.02.2018г.,отправено от ищеца до ответника Д. се установява,че ответникът е бил
уведомен,че при извършена проверка е констатирано,че електромерът не отчита
консумираната ел.енергия,което се дължи на грешна схема за свързване и ползваната
ел.енергия е останала незаплатена,поради което на основание чл.48/1 и чл.51 от ПИКЕЕ
сметката му ще бъде коригирана за 302 дни. Въз основа на данните,съдържащи се в
констативния протокол и събиране на стойностите на показанията ,посочени в показания І и
ІІ ,се получава стойност 3 360. Стойността 3 043 ,показана в графа Е-А-2.8.0 – 003043 на
констативния протокол и посочена във фактурата като стойност на квтч неотчетена
4
ел.енергия, ако представлява общата стойност на отчетената енергия по третата тарифа,не
надхвърля сумата на показанията от І и ІІ,посочени в протокола.Ако стойността 3043
представлява неотчетената разлика,както е приел ищецът,то по делото е следвало да бъдат
ангажирани доказателства какви са били показанията,отчетени по третата скрита тарифа,тъй
като само разликата между тези показания и показанията по първата и втората /дневна и
нощна/ би представлявала отчетена и незаплатена стойност на ел.енергия,ползвана от
абонат,а такива доказателства не са ангажирани. Ако стойността 3043 представлява
показанията на електромера по третата тарифа,то очевидно те не надвишават,а дори са по-
малко от сбора на показанията на първата и втората тарифа,който е 3 360.Неяснотите
относно размера на неотчетеното,но потребено количество ел.енергия не са били отстранени
и с извършената СТЕ, вещото лице по която е предположило,че стойностите са правилно
изчислени и съответстват на изискванията на чл.50 ПИКЕЕ. От заключението на СИЕ от
друга страна се установява,че отчетената ел.енергия,за която са били издавани фактури на
абоната през процесния период е общо 868 квтч,която стойност не фигурира никъде в
констативния протокол,нито съответства на сбора от показанията І и ІІ или на други
стойности в този протокол. При това положение,въззивният съд намира за недоказани
твърденията на ищеца,че стойността на неотчетената,но консумирана ел.енергия от абоната
е 3043 квтч.,тъй като липсват несъмнени и кореспондиращи помежду си доказателства за
това какви стойности е имал при проверката електромерът по първа и втора тарифи, каква е
стойността отчена по третата скрита тарифа и каква е разликата между двете. Именно тази
разлика представлява неотчетената,но потребена ел.енергия,както е посочило вещото лице
по СТЕ, за която абонатът дължи плащане,но тя не е установена от доказателствата по
делото.
Не са ангажирани и доказателства,че в случая корекцията на сметката е следвало
да се извърши по реда на чл.50 от ПИКЕЕ. За да се докаже основанието за извършване на
корекция по този ред ищецът е следвало да представи доказателства,че е установено
несъответствие между данните за параметрите в измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея. По делото няма ангажирани доказателства в тази
насока,а констатациите и доказателствата са относими към реда, предвиден в чл.48 на
ПИКЕЕ- установена е грешка при измерването извън допустимата,с ясна причина,която не е
по вина на абоната ,а поради грешка на служители на ищеца, това основание за корекция и
ищецът е посочил в писмото си до ответника от 20.02.2018г. По гореизложените
съображения въззивният съд намира,че ищецът по делото не е провел успешно пълно и
главно доказване на исковата си претенция- не е доказал размера на потребената,но
неотчетена в квтч ел.енергия по несъмнен и безспорен начин,поради което и предявеният
главен иск следва да бъде отхвърлен.Въззивната жалба в тази и част е основателна,което
налага отмяна на решението на ПРС,в частта,с която е уважен главният иск и постановяване
на решение от въззивната инстанция,с което искът да се отхвърли.
Оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразност на решението на ПРС в
частта,с която е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл.45 ЗЗД въззивният съд
намери за неоснователни. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства
ПРС е приел,че не е установена причинна връзка между влошеното здравословно състояние
на Д. Д. и прекъсването на ел.захранването в дома му. По отношение на искането за
възстановяване на ел.захранването,следва да се отбележи,че временното преустановяване на
ел.захранването е извършено на законно основание,с оглед възможността,предвидена в
чл.123 ал.1 ЗЕ и подлежи на възстановяване на основание чл.124 ЗЕ-след отпадане на
причините,довели по преустановяването му.В Решение № 1762/2020г.на ІV г.о.на ВКС е
прието становище,че независимо от оспорване на вземането по съдебен ред,доставчикът има
право да прекъсва електроснабдяването и до приключване на спора относно дължимостта на
вземането с влязло в сила съдебно решение то може да бъде възстановено само по реда на
5
обезпечителното производство.След влизане в сила на настоящото съдебно решение и ако
не съществуват други причини за преустановяване на ел.захранването на обекта,същото
следва да бъде възстановено от доставчика на основание чл.124 ЗЕ.Правилно е посочил в
тази връзка и ПРС,че по делото липсват доказателства за преустановено от ответника
ел.захранване,а има само индиции в тази насока,което е допълнително основание за
отхвърляне на тази претенция,представляваща по същността си иск за реално изпълнение на
договора ,с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.
Водим от горните мотиви,БОС намери въззивната жалба срещу решението на ПРС,с
което са отхвърлени насрещните искове за неоснователна.Решението на ПРС следва да бъде
потвърдено в тази част като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по
делото.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски по делото,като предвид
изхода от спора,всяка от страните следва да понесе разноските си,направени в
първоинстанционното и въззивното производства по делото. Решението на ПРС следва да се
отмени и в частта,с която в полза на „ЕВН Електроснабдяване“АД са присъдени и
разноските,направени в заповедното производство в размер на 75 лева,тъй като с оглед
отхвърлянето на главния иск с правно основание чл.422 ГПК от въззивната инстанция
същите не са дължими въззиваемите.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение №165 от 08.07.2020г.,постановено по гр.д.№153/2019г.по
описа на РС-гр.Поморие, в ЧАСТТА,с която е прието за установено по отношение на
наследодателя на въззивниците З. С. Д. с ЕГН-**********,Н. Д. Д. с ЕГН-********** и С.
Д. К. с ЕГН-********** и тримата с адрес гр.П.,ул.“В. Т.“№* а именно- Д. Н. Д. с
ЕГН-*** починал на 08.07.2020г.,че съществува вземането на ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК-********* по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №365 от 17.12.2018г.издадена по ч.гр.д.№749/2018г.по описа на
ПРС,за сумата 524.55 лева,представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови
услуги,доставени от кредитора на длъжника за периода от 29.03.2017г.-25.01.2018г.,сумата
41.68 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение за
главницата в размер на законната лихва върху нея за периода 03.03.2018г.-
13.12.2018г.,законната лихва върху главницата ,считано от 14.12.2018г.-датата на
постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата и в
частта,с която в полза на ищеца са присъдени направени съдебно-делодовни разноски в
размер на 755 лева и 75 лева разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№749/2018г.по
описа на ПРС и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК-********* за установяване по отношение на Д. Н. Д. с
ЕГН-*** починал на 08.07.2020г.,заместен във въззивното производство по реда на чл.227
ГПК от законните му наследници З. С. Д. с ЕГН-**********,Н. Д. Д. с ЕГН-********** и С.
Д. К. с ЕГН-********** и тримата с адрес гр.П.,ул.“В. Т.“№*,че съществува вземането на
6
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №365 от 17.12.2018г.издадена по ч.гр.д.№749/2018г.по описа на
ПРС,за сумата 524.55 лева,представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови
услуги,доставени от кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД на длъжника Д. Н.
Д. с ЕГН-*** починал на 08.07.2020г., за периода от 29.03.2017г.-25.01.2018г.,сумата 41.68
лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение за
главницата в размер на законната лихва върху нея за периода 03.03.2018г.-
13.12.2018г.,законната лихва върху главницата ,считано от 14.12.2018г.-датата на
постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата,както и исканията за присъждане на разноски в полза на ищеца,направени в исковото
и заповедното производства.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №165 от 08.07.2020г.,постановено по гр.д.
№153/2019г.по описа на РС-гр.Поморие в частта,с която са отхвърлени насрещните искове
на Д. Н. Д. против „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7