РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Плевен, 01 февруари 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди
двадесет и трета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретар Веска Андреева, като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно
дело № 671 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от
Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на К.С. ***, чрез адв. Е.М. ***, срещу Заповед №РД-12-353 от 20.07.2022 г. на зам.кмет
териториално развитие на община Плевен за премахване на незаконен строеж „Преустройство и промяна предназначението на част
от тавански етаж в стаи за живеене с баня“, изпълнен в жилищна сграда с
идентификатор 56722.661.184.1, намираща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XXIV-4234, кв. 43 по плана на гр. Плевен,
с идентификатор 56722.661.184, с административен адрес ул. „Сергей Румянцев”
№7.
В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна, поС.овена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материално правните
норми и в несъответствие с целта на закона. Сочи се още, че не е мотивирана.
Оспорват се и констатациите в констативния акт. Жалбоподателят сочи, че не е
изпълнител на строежа, описан в констативния акт, и не попада в кръга на лицата,
определени в чл.225а от ЗУТ. Описаното преустройство е по чертеж, който
незнайно как е представен на проверяващите. За същите помещения има друг
чертеж, който е предоставен и който се различава коренно. И от двата чертежа е
видно, че няма реално разпределение на таванските помещения, а и не може да се
уС.ови кое е последното извършено преустройство на таваните. СМР не са
извършени от С. и няма как да носи отговорност за нещо, което не е извършил.
Сочи, че повод за издадения КА и респективно за процесната заповед е жалба от С.Ц.
- съсобственик на таванските помещения, срещу която С. е инициирал производство
за премахване на незаконен строеж в същия поземлен имот, и за който има издадена
заповед за премахване на незаконен строеж. Според изложеното в жалбата, в процесната заповед е описано, че е извършено
преустройство на част от таванския етаж. Не е посочено коя част и от кой таван.
При изграждането на сградата през 1984 г. в сградата са изградени три броя
тавани. В договора за групов строеж е посочено, че С.Ц. придобива таван 2, ВГеоргиева
таван 1, а Е.С. таван 3. Твърди, че по никакъв начин и до настоящия момент не е
правено разпределение кой собственик кой таван ще ползва. Нито в договора за
групов строеж, нито в последващите нотариални актове има описани таваните с
тяхното разположение и съседи и квадратури. Навсякъде таваните са изписвани
само като цифра. Дори и в процесната заповед е посочено, че номерацията върху
проекта е направена с молив, а въпросните проекти са представени от С.Ц.. Сочи,
че след първата проверка от Община Плевен е получено писмо с изх.№ЖС
94-Ж-5427-1/06.08.2020 г., в което изрично е посочено, че в представения
одобрен проект от 22.03.1984 г. „разпределение таван“ не е отразена номерация
на таванските С.. Твърди, че в процесната заповед е изложено, че
преустройството е направено през 2009 г., въз основа на декларация на някакво
лице, а тази декларация е представена от иницииралата производството срещу него,
срещу която има издадена заповед за незаконно строителство и констативен акт за
извършено незаконно строителство.
Жалбоподателят
сочи, че не е извършвал никакво
преустройство, защото е С.ал собственик едва през 2019 г., съгласно приложените
нотариални актове. Каквото и да е извършвано, е преди 2001 г. от неговия баща и
това което е извършено, представлява търпим строеж и намира приложение нормата
на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 31.03.2001
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които
са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. В оспорената заповед, както и в констативния акт, въз основа на
който е издадена, тези факти и обстоятелства от съществено значение не са
съобразени. В заповедта процесният строеж е посочен еднозначно като извършено
преустройство и че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно
изграден без издадено разрешение за строеж, както и коя част от обекта -таван е
незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и коя не е, тъй като на въпросните тавани
има още един незаконен обект, според Община Плевен, но за който въпреки
направената констатация няма издадена Заповед за премахване. Счита за неясен извода на административния орган за
наличие на незаконен строеж, за коя част от извършеното преустройство се
отнася. Предвид последното и с оглед уС.овеното от фактическа страна, заповедта
се явява незаконосъобразна. Моли същата да се отмени.
От ответника е постъпил писмен отговор на жалбата в
съпроводителното писмо към административната преписка /л.98/, в който счита
същата за допустима, но неоснователна. Сочи, че е издадена от компетентен
орган, при съобразяване с всички факти и обстоятелства, както и с материалния и
процесуалния закон. Моли жалбата да се отхвърли.
От заинтересованата страна С.Ц.Ц.,
чрез адв.В., е представен писмен отговор
на жалбата, наименован С.овище /л.143-146/. В същия се сочи, че жалбата е
неоснователна. Твърди, че липсва съгласие за извършеното преустройство в сграда
– етажна собственост, което засяга обща част на тавана. Освен съгласие, липсват
инвестиционни проекти и разрешение за строеж.
В съдебно заседание жалбоподателят К.С.С. се явява лично и с адвокат Е.М. с
пълномощно на л.86 от делото.
Моли да се
уважи жалбата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства счита, че
същата е доказана. Претендира разноски. Оспорва разноските на заинтересованата
страна като прекомерни. В писмена защита поддържа твърденията от жалбата, като допълнително
сочи, че св.Д. е подписал нотариално заверената декларация, без да я чете.
Ответникът – Заместник
кмет Териториално развитие при Община Плевен, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Д.С. с пълномощно на л.99 делото.
Счита жалбата
за неоснователна и недоказана. Позовава се на изслушаната експертиза и
събраните доказателства , от които се уС.овява, че извършител е лицето -
адресат по заповедта. Счита, че се касае за нетърпим строеж, извършен в периода между
2000-2009 г. Счита, че безспорно
представлява строителство, което изиска документ за съгласие. В този
смисъл счита, че заповедта е издадена от компетентен орган. Претендира
разноски. В писмена защита допълнително сочи, че свидетелските показания са
противоречиви, като строителството е извършвано на етапи от 2001 до 2010 г.
Строителните дейности са незаконни съгласно действащото законодателство в тези
периоди, както и към действащото в момента законодателство. Моли да се отхвърли
жалбата, и да се присъдят разноски за своевременно поисканото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Заинтересованата страна С.Ц.Ц.
в съдебно заседание се явява лично и с адвокат В.В. с пълномощно на л.147
делото. Адв. В. моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че обжалваната заповед е издадена при спазване на всички административни
и процесуални правила. Счита за безспорно
уС.овено, че е извършено
незаконно строителство. Позовава се на С.овището, депозирано по делото на 18.08.2022
г. Претендира разноски съобразно представен списък. Сочи, че разноските за
адвокатското възнаграждение са в минимума, съобразени са с Тарифа № 1 за адвокатските
възнаграждения. В представени в срок писмени бележки допълнително сочи, че СТЕ
уС.овява, че е налице строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Заинтересованата страна В.С.С.
в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира С.овище по
делото.
Административен
съд гр. Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт
и съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира
подадената жалба за допустима, но неоснователна.
Актът, предмет на оспорване в настоящото
производството, е Заповед №РД-12-353 от 20.07.2022 г. на зам.кмет териториално развитие на община
Плевен за премахване на незаконен строеж „Преустройство
и промяна предназначението на част от тавански етаж в стаи за живеене с баня“,
изпълнен в жилищна сграда с идентификатор 56722.661.184.1, намираща се в
урегулиран поземлен имот (УПИ) XXIV-4234, кв. 43 по плана на гр. Плевен,
с идентификатор 56722.661.184, с административен адрес ул. „Сергей Румянцев”
№7. Същата е издадена на основание чл.225а, ал.1 във вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, като е уС.овен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Като нарушен е посочен и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Посочено е, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 5,
б. „г” от ЗУТ и чл. 11 от Наредба
№1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
УС.овено е, че имотът, съставляващ УПИ XX1V-4234, кв. 43, по плана на гр. Плевен, е собственост на:
а) С.Ц.Ц. *** - собственик на 1/2 ид. част от дворно място
цялото от 330 кв.м, на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот
№150, том III, дело №550 от 1983 г., апартамент 2 и таван 2, на основание договор за
групов строеж от 11.06 1984 г.
б) В.С. Сакар - собственик на 1/4 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 56722.661.184, целият с площ от 332 кв. м, на основание
нотариален акт за дарение на недвижим имот №13, том I, дело 13 от 2019 г. и първи
жилищен етаж, на основание нотариален акт за продажба на недвижим имот №76, том
VI, дело 1076 от 1992 г.
в) К.С.С. - собственик на 1/4 ид. част от поземлен имот с
идентификатор 56722.661.184, целият с площ от 332 кв. м, апартамент 6 и таван
1, на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот №12, том I, дело 12
от 2019 г. и таван 3, на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот №
14, том I, дело 14 от 2019 г.
Съгласно уС.овеното с Констативен акт №12/15.10.2020 г., незаконният строеж
представлява преустройство и промяна предназначението на част от тавански етаж
в стаи за живеене с баня, състоящо се от приобщаване на част от общия коридор
към помещение за творческа дейност (означено в чертеж разпределение таван като III ет.), таван
2 и таван 3 (означени с молив върху проект, одобрен на 22.03.1984 г. -
разпределение таван). Преустройството се състои в следното: входната врата за
таванския етаж е демонтирана и зазидана. До нея в стената пред стълбищната
площадка е избит нов отвор и е монтирана врата с размери 88/205 см. В коридора
(обща част) е изпълнена стена 90 см и е премахната стената между помещение за
„творческа дейност III ет." и коридора, с което част от коридора е приобщен към помещение за
„творческа дейност III ет.“ Изпълнена е баня с тоалетна, с размери 160/134 см. Премахната е
стената между помещение за творческа дейност III ет. и таван 2, а отвора за врата
за таван 2 е зазидан. В помещението за „творческа дейност III ет.” е оформен кухненски кът. С изпълнените строителни работи
са оформени стаи за живеене с кухненски кът и баня с тоалетна, които се ползват
от К.С.С.. Строителството е извършено от К.С.С. преди около 10 години.
Посочено е, че преустройството и промяна предназначението на част от
тавански етаж в стаи за живеене с баня е извършено без издадено разрешение за
строеж и без писмено съгласие от съсобственика на таванския етаж.
Съгласно уС.овеното с Констативен
акт №12/15.10.2020 г., е нарушена
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Подадено е възражение срещу КА,
което е прието от ответника за неоснователно, доколкото в Община Плевен е постъпило заверено копие от нотариално заверена декларация,
в която П.С.Д. декларира, че е участвал в преустройството на част от таванския
етаж през 2009 г. и че същото е било възложено от К.С..
Направен е извод в оспорената
заповед, че липсват одобрени проекти, разрешение за строеж, както и сключени
договори в нотариална форма със собственика на таван 2 - С.Ц. и съсобствениците
на коридора обща част, което е в нарушение на чл. 185, ал 3 от ЗУТ. Посочено е,
че с оглед годината на извършване – 2009 г., строежът не е и търпим по смисъла
на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
От събраните по делото доказателства се уС.овява още,
че до кмета на общината на 2.07.2020 г. е подадена жалба от С.Ц. /л.73-74/, в
която се сочи, че е собственик на втория етаж, а собственикът на третия етаж на
сградата на ул.“Сергей Руманцев“ №7 – К.С.С., самоволно е предприел действия по
събаряне и преместване на стени от общите части на тавана, затваря и зазижда
стени и изгражда нови стени, с оглед да разшири площта, която ползва, и е изградил
баня и тоалетна с канализация и достъп на топла и студена вода. Изградил е нови
денивелации, завзел е половината от общата площадка на тавана. Изградил е
мансарден апартамент с вода и канализация. За тези действия не е искал съгласие
от съсобствениците. Поискала е предприемане на действия за възС.овяване на предишното
състояние на тавана.
С писмо от 06.08.2020 г. /л.70/, подписано от арх.И*, Ц.
и С. са уведомени, че в одобрения проект от 22.03.1984 г. липсва номерация на
таванските стаи, наличните две бани са допустими съгласни строителните норми, и
за същите не следва да се предприемат действия за премахването им.
В подадено възражение /л.65-68/ от 13.08.2020 г., С.Ц.
сочи, че не е съгласна с изразеното С.овище в писмото.
Съставен и приложен по делото е КА №12 от 15.10.2020 г. /л.12-14/, за извършена
на 15.10.2020 год. проверка на строежа от служители от отдел „Строителен
контрол“ на община Плевен, като същият КА е със съдържанието, цитирано в
процесната заповед.
Срещу КА е подадено възражение /л.109-110/, подписано
от К.С., в което се излагат същите твърдения, както в жалбата до съда.
Приобщена е нотариално заверена декларация от
21.09.2021 г. /л.50/ от П.С.Д., в което се сочи, че през 2009 г. като общ
работник е работил по покана на К.С.С., като е изнасял тухли, съборени от
преградната стена на таван №2 ет.3, собственост на С.Ц., с което таван 2 се приобщава
към таван №1 – помещение за творческа дейност ет.3. Отвора за вратата на таван
№2 е бил зазидан, изградена е стена и е премахната стената между помещение за
творческа дейност ет.3 и коридора, с което част от коридора е приобщен към
помещение за творческа дейност ет.3. Входната врата на тавански етаж е била
демонтирана и зазидана, като се е отворил нов отвор за врата към него.
Приобщен е протокол за последваща проверка от
14.04.2022 г. /л.48/, в който се сочи, че няма промяна в констатираното с КА.
Приобщените по делото НА, цитирани в заповедта /л.16-21, 76-77,
л.115-120/, удостоверяват правата на собственост така, като са посочени в
заповедта. К.С.С. е придобил своята част от имота въз основа на дарение от
майка си Е.Ц.С. от 21.01.2019 г.
От договор за групов строеж от 11.06.1984 г. /л.24/ се
уС.овява, че В.Г., С.Ц. и Е.С. се задължават да построят жилищна сграда в парцел XXIV, кв. 43
по плана на гр. Плевен, ул.“Сергей
Румянцев“ №7.
Видно от констативен акт за приемане и въвеждане в
действие на обект /етап/ от 21.02.1992 г. /л.22-23/, се приема за въвеждане в
действие жилищна сграда на ул.“Сергей Румянцев“ №7.
По делото е назначена СТЕ с ВЛ – строителен инженер,
чието заключение е приобщено на л.220-223. Съгласно последното, твърденият
незаконен строеж, представлява преустройство на съществуващо помещение за
творческа дейност III ет. и източен таван, означен с двойка с молив на чертежа,
в помещение за живеене, чрез обособяване на кухненски бокс и спалня и
приобщаване на част от общия коридор и обособяване на санитарен възел.
Няма
писмени данни кога точно е извършено преустройството и експертизата няма как да
посочи година на извършване.
Преустройството
в източната част на тавана, ползвана от К.С., засяга две от помещенията,
отразени на чертеж разпределение тавани като помещение творческа дейност ет. III,
със св. площ-18,81 кв.м. и източно помещение, записано на чертежа с двойка с
молив, със св. площ 8,74 кв.м. Тези две помещения са функционално свързани
помежду си като е премахнат преградният зид между тях. Обособен е и санитарен
възел в общия коридор на тавана, достъпът до който е през нова вътрешна врата.
В обособените помещения е оборудван кухненски бокс и спалня, с предназначение
за живеене.
В
западната част на тавана, ползвана от С.Ц. също са извършени изменения, чрез
направата на нов санитарен възел в помещение, отразено на чертеж разпределение
тавани като сушилня.
Едновременно
с тази е инициирана и процедура по премахване на незаконно изградения санитарен
възел в помещение сушилня. Издадена е Заповед №РД-12-447/15.09.2022 год., с
която е наредено на С.Ц.Ц. и В.Х.Ц. да премахнат незаконен строеж, именуван:
„Изграждане на баня в част от общото помещение „Сушилня“.
Според
заключението на ВЛ, описаният в заповедта обект представлява строеж - преустройство на таванско помещение, помещение за творческа дейност и
общ коридор на тавана в стаи за живеене. За строежа няма строителни книжа и
съгласие по чл.185, ал.1 от ЗУТ от оС.алите съсобственици в сградата.
Строежът
е V категория и като начин на изпълнение отговаря на строителните правила и
норми, но няма необходимите строителни книжа.
Последното
законно отразено преустройство на тавана е от 7.02.1994 год., когато се
обособяват двете помещения за творческа дейност. Изпълненото в последствие обособяване на санитарен
възел в западната част на тавана, в сушилнята и преустройството в източната
част на тавана - с двете помещения и общия коридор са без одобрен проект.
Преустройството
не засяга носещи конструктивни елементи на сградата.
С
извършеното преустройство се отнема част от общия коридор на тавана,
посредством който се е достигало до всяко едно помещение на тавана.
Изградени
са нови ВиК инсталации за обособяване на двата санитарни възли, въпреки че
същите са разположени над мокрите помещения на етаж 3.
Няма съгласие
по реда на чл.185, ал. 1 от ЗУТ от оС.алите съсобственици в сградата.
Предназначението
на таваните е променено, натоварването - не, тъй като не се изменя носещата
конструкция на сградата.
Изменят
се общите части на сградата-таван, тъй като преустройството засяга общия
коридор на тавана, като част от него се обособява в санитарен възел.
Изграденото
в източната част на тавана представлява преустройство на таванско помещение,
помещение за творческа дейност III ет. и общ коридор на тавана в стаи за живеене.
Единственото
разпределение на таваните е от 1984 год., когато с договор за групов строеж от
01.06.1984 год. В*Р* Г*, С.Ц.Ц. и Е.Ц.С. се задължават да построят три жилища и
три гаража, които ще се разпределят: В* Р* Г* получава в собственост апартамент
№1 на първи жилищен етаж в югоизточната част на сградата, състоящ се от три
стаи, кухня/столова с кухненски бокс и сервизни помещения със застроена площ
114,14 кв.м., заедно с избено помещения №2 и таванско помещение №3;
С.Ц.Ц.
получава в собственост апартамент №2 на първи жилищен етаж в югоизточната част
на сградата, състоящ се от четири стаи, кухня, избено помещения №1 и таван №2;
Е.Ц.С.
получава в собственост апартамент №3 на първи жилищен етаж в югоизточната част
на сградата, състоящ се от четири стаи, кухня, избено помещения №3 и таван №1;
След
извършените изменения през 1987 год. и 1994 год. няма ново разпределение на
таваните.
В
о.с.з. в отговор на зададените въпроси ВЛ сочи, че в момента има три тавански помещения от източната страна и две в
западната. Тези в източната част са номерирани с молив с 1, 2 и 3 на проекта,
който е на л.199 от делото, като едното е помещение за творческа дейност,
отразено с почерка на проектанта, на трети етаж, а на другите две е с молив. С
почерка на проектанта е отразено таванско помещение № 1, то е собственост по
документи на оспорващия К.С.. Спор има за № 2. Не е ясно чия собственост е. По
документи № 3 е собственост на К.С., защото е закупено от сестра му Е.С. с
нотариален акт. ВЛ не може да каже кой е таван 1, кой е таван 2 и кой е таван
3. Има и таван № 4, записан с молив, който не фигурира никъде в правния мир чия
собственост е. Ползва го заинтересованата страна. Това е по проекта, който е
одобрен и който е приет с последното изменение от 1994 г. След като са
направени измененията, тези помещения за творческа дейност и е записано кое е
на етаж 2 и кое е на етаж 3, няма някакво преразпределения на таваните. В момента
уС.овения незаконен строеж е в това помещение. Този, който е отбелязан с № 2,
по документите за собственост, само по този договор за отстъпено право на
строеж, е на заинтересованата страна. В нотариалния акт, с който си разменят
гаражите и таваните жалбоподателя и сестра му, фигурират само 1 и 3 и няма
съседи, няма площи, за да се разбере кой таван е. Таван № 2 е преустроен от
жалбоподателя, той е обединен с № 1. По документи таван 1 и таван 3 са на
жалбоподателя. С този договор за групов строеж № 2 е на заинтересованата
страна. Според този договор за групов строеж са разпределени едни тавани. След това стават преустройства.
Тогава е имало три тавана и едно общо помещение сушилня. После се прави
преустройство и се обособява още едно помещение, още един таван, от общото
помещение сушилня, през 1987 г. След което 1994 г. се правят две таванчета,
стават помещения за творческа дейност, пак с корекция на проектант. След като е
направена тази последната корекция през 1994 г. няма разпределение на тези тавани.
Преустройството е извършено на таван 1 и таван 2, които са отразени с молив,
премахната е стената между тях и е обособено санитарен възел. На таван 3 няма
преустройство, само на таван 1 и таван 2. Спорът е на кого е таван 2. Всичко,
което е в червен цвят с технически шрифт, е записано от проектант. Когато се
разпределят такива тавани трябва да бъде отразено с шаблон задължително и да
бъде отразено с неговите площ, граници и съседи.
За да се извърши това преустройство, т.к. част
от коридор, който е бил обща част в тавана, се приобщава към това, което е
обособено като жилище, а коридорът е обща част и се прокарват нови инсталации,
трябва да се вземе съгласие на етажната собственост. Нова ВиК инсталация се
прокарва, ел.инсталацията си върви от тавана. ВЛ твърди, че ако има съгласие, е допустимо приобщаване на общи
части, защото са в етажна собственост, няма пречка. Необходимо е такова
съгласие на всички собственици, няма такова. ВЛ е видяло преустройство. Не може
да каже кога е извършено това преустройство в този му вид – последните години е
извършено, след 1997 г. със сигурност. Извършено е преустройство с промяна на
предназначението, след последното изменение на проекта.
През 1994 г. е документирано преустройство на таван
в кабинет за творческа дейност. В проектите не е предвидено премахване на стена
между условно наречените таван 1 и таван 2. Не е предвидено в проекта от 1994
г. изграждане на санитарен възел и завземане на обща част. Няма по преписката
документ за завземането на общи части, за закупуване.
При огледа ВЛ е уС.овило, че е направено като
кухненски кът със стая за живеене – тавани № 1 и № 2. Таван 1 е кухненския кът,
а стаята за живеене – то е спалничка, е таван 2. Таван № 3 няма нищо, той си е
таван. Няма разрешение за преустройство в жилище. Няма съгласие от всички
съсобственици за преустройство в жилище.
По
делото са разпитани шестима свидетели.
Свидетелката
В.Б.В. е участвала в проверката.
Чертежът на л.62 от делото е бил предоставен от С.Ц., върху който е имало
положен мокър печат „одобрявам 22.03.1984 г.“ Също и този печат по диагонала на
горния мокър печат е поставен втори печат-мокър „корекцията е направена от
проектанта на 18.12.1987 г.“ пак с печат „одобрявам“, както и обяснителен текст
под чертежа, в който се променя
предназначението на таванските помещения, като помещение № 1 /помещението,
отбелязано с молив на чертежа/, става
помещение за творческа дейност на 3 етаж. Това помещение, отбелязано като част от сушилня, става
помещение за творческа дейност ет.2. На място след огледа на целия таван е
констатирано, че в стената между стълбищната площадка и общия коридор е
избита врата и е монтирана врата /стълбището в ляво в горна дясна част на
чертежа/. Съществуващата врата, която е към стълбищната площадка и коридора е
изместена. Съществуващата врата се вижда на правоъгълника горе по средата на
чертежа, където има отбелязана цифра
90, а отдолу 90 на 200. Тази врата е
изместена в дясно. След като е изместена вратата, е направена стена в общия
коридор /отбелязаната с кръг срещу който има
дробно число 80/200 и в част от
общия коридор е оформена баня и тоалетна/. Става като едно малко апартаментче.
Затворена е вратата, която е била обща, сега на мястото на вратата е изградена
стена в общия коридор, която затваря помещението, така че то става едно цяло
помещение. На мястото на част от общия коридор е изпълнена баня и тоалетна в
помещението за творческа дейност –помещение, което е обявено с № 1, отбелязано
на чертежа като помещение за творческа дейност на 3 ет. В заповедта е записано
помещение за творческа дейност на 3 ет. Там е оформен кухненски кът с мивка,
батерия и кухненски шкафове. Стената
между помещението за творческа дейност на 3 етаж и таван № 2, означен с
молив, е премахната, вратата за таван № 2 е зазидана, като по този начин се
оформя стая за живеене. В таван № 3 не са извършвани строителни дейности, но след като има отворена врата
между стълбищната площадка и общия коридор
и след като има изградена нова стена в общия коридор, входа за трите помещения
е само от вратата, от която се влиза към таван № 3 отбелязан като 3 на скицата.
Трите помещения, отбелязани на скицата като таван № 3, таван № 2 и помещение за
творческа дейност 3 ет., са функционално
свързани - като апартамент от три стаи. Св. сочи, че това, за което съобщава, е
обективирано в окомерната скица на л.58 от делото. В констативния акт в червено
е отбелязана оформената баня, кухненския кът, вратата, премахната стена, зазиданата
стена и т.н. При проверката са били представени документи за собственост от
жалбоподателя К.С. - два нотариални акта, в които фигурира таван № 1 и таван №
3. За таван № 2 има документ за договор още при строителството, в който се
разпределят всички самостоятелни вече апартаменти, мази и тавани и там пише, че
таван № 2 е на С.Ц.. За извършителя на строежа, С.Ц. е предоставила нотариално
заверена декларация от човек, който е участвал в строителството в неговото
преустройство. В тази декларация пише, че е по възлагане на К.С.. Обектът е
посетен няколко пъти, със сигурност два пъти. Единият път е, когато е съставен
констативния акт и след това -преди издаване на заповедта. Сочи, че има
изпратено писмо, в което се заявява, че това са гражданско правни отношения и
не подлежат на контрол в общинската администрация, но по това писмо е получено
възражение от С.Ц., по повод на което е направена втора проверка и са уС.овили,
че има завземане на общи части. По материалите, които са вложени за банята според
свидетелката личи, че преустройството е
направено след 2001 г. Няма проекти и не е издавано разрешение за строеж. Не е
виждала съгласие от всички съсобственици на сградата за преустройство.
Свидетелят Д.Г.С. сочи, че заедно със свидетелката В.
са извършили проверката, при която са констатирали наличие на преустройство на
помещения. По повод на жалба са отишли на проверка в присъствието на
жалбоподателя. Констатирали са, че има изградена врата, която е била заключена
и ключът е бил в него. Вратата е на стълбищната клетка в ляво, заключена.
Насреща са уС.овили вратата, която е била, видимо се е виждало, че е преместена
в дясно, която е обслужвала помещенията зад вратата. При отваряне на помещението
от жалбоподателя се уС.овило, че в дясно при влизане е изградена баня с
тоалетна. Насреща - помещение, в което има изграден кухненски бокс, в ляво е
премахната стената. Счита, че щом К.С. има ключ от тази врата и вътре е имало наемателка,
е негово. Всичко е премерено с ролетка и е описано в схемата на констативния
акт – размерите, коя врата е премахната, коя е сложена и т.н. Съобщава, че е предоставен
план от С.Ц., в който се вижда, че зад
входната врата, която е преместена в дясно,
има един коридор, който е обща част и на нейно място е изградено санитарното помещение.
От тази врата има коридор, който обслужва всички помещения, както от дясно така
и от ляво - всички помещения 1, 2 и 3.
Това помещение № 1 се води ателие по чертежа. На проверката са уС.овили, че има
изграден кухненски бокс и момиче, което явно живее там. От чертежа е уС.овено,
че от тази врата, която е избита, има зазидана врата и премахната стена в
помещение № 2. Щом е премахната стена и се използва за живеене, прави извод, че
не е таван. Свидетелят не знае какво е било преди, дали е било таван, като по
чертежа са уС.овили, че е таван, като се е влизало от една страна и не е била
избита стена, а сега е избита стена и е приобщено към помещение №1. Тогава се е
използвало като спалня, имало е креват,
използвало се е като жилище към помещение
№ 1. Помещение № 3 е било празно, нищо не е било правено, оС.ало по предназначение таван. Жалбоподателят е казал,
че първото помещение е негово, средното от лявата страна е на госпожата, а
третото е негово. По данни от жалбоподателя са уС.овили кога е извършено
преустройството, но св. не си спомням коя година. Лично той казал, че тази баня
е негова и той я е правил. Извършени са СМР в помещението, не са представени
документи. Не е представено съгласие от всички собственици на сградата за
преустройство.
Свидетелят В.Х.Ц. е съпруг на заинтересованата
страна С.Ц.. Живее на втория етаж. Съобщава при разпита си, че таванските
помещения са разделени. Има един общ коридор, в който се влиза с вход, в който
се влиза към таванските помещения в ляво и дясно. В дясно се отива към стая на
свидетеля и тя е сушилно помещение, а в ляво се отива към техните стаи и още
една стая в дъното, която е била на бабата – майка на заинтересованата страна и баба на
жалбоподателя. Съобщава, че има преустройство - в стълбището е избита нова
врата в лявата страна. Тази врата, която е на средата между левите и десните тавани,
е изнесена с метър и нещо. Измазано е с бетон. Един път е говорил с
жалбоподателя и той е казал, че ще прави ремонт. Свидетелят не е влизал повече
там и не знае какво е състоянието към момента на таванските помещения.
Преустройството е извършено 2009 г. На входа към гаражите е била направена една
голяма камара от строителни материали,
оставени там. Не е имал контакти със строителните работници тогава, не е
искал да има контакти. Видял е изкъртването на вратата, която е била обща към
лявата и дясна част на таваните и поставена нова дървена врата, лично знае кой
я е монтирал. Знае че я е монтирал негов колега, който е слагал теракота. Сочи,
че свидетелят П. Д* е извършил преустройството, носил строителни материали към
тавана 2009 г. Никой не е искал писмено или устно съгласие от свидетеля или съпругата
му за преустройството. Сочи, че с жалбоподателя са в обтегнати отношения от 1994
г. Сградата е изпълнена съгласно проектната документация от 1994 г., конкретно
таваните. Имало е архитект, който се е занимавал с тази работа. Свидетелят не е
правил преустройство на тавана. Виждал е К.С. да носи бира на работника горе на
тавана. Баща му на К. е бил започнал да прави една преграда между стаята от
лявата страна. Един фазер е бил дигнал горе, и от горе са го свалили долу, не е
бутал стени, не е правил врати. Св. не
се е качвал да види от кого е била избита вратата. Новата врата е сложена 2009
г. Не е виждал бащата на К. да възлага работа на работници.
Свидетелят П.С.Д. сочи, че го е викнал майстора В.Ш.,
който му е приятел. Бил е общ работник към В. Ш* и той го е извикал да работи. Изкъртил е една епоксидна смола в коридора. Това е било преди 13 г., но не си спомня точно, не
е сигурен. Това е било на ул.“С.Румянцев“, номера не помни, може би е бил 6 или
7. Изкъртил е от коридора преди две тавански стаи и са налепили две тавански
стаи. Влизало се от коридора насреща като се качиш по стълбите и стаите са били
насреща. Изкъртил е това, изхвърлил го е
и помагал на В. да се направи изолацията. Били са две стаи от едната се е
влизало в другата. В. го е викнал да работи и го е завел, 3-4 дни е работил. Не
знае В. от кого е бил нает за този ремонт. Не знае кой е работил след него. Относно
подписаната нотариално заверена декларация, е бил повикан от лице на име В.,
който го е попитал дали е съгласен да каже какво е правил и св. е казал, че е
бил работник и ще каже каквото е правил. Друго нищо не са правили освен
изолацията - фибран. Не знае чия собственост са тавански помещения № 2 и № 3.
Свидетелката Е.Ц.С. е майка на жалбоподателя К.С. и
сестра на заинтересованата страна С.Ц.. Сочи, че е възложител заедно със сестра
си и майка си за строежа на къщата. Къщата е строена 1984 г. Намира се на ул.“Сергей Румянцев“ № 7. На три етажа е.
Тавански помещения има, които са отделно от трите етажа. Сочи, че в каквото
състояние са помещенията тогава още когато са ги направили през 1984 г.
помещенията пространствено и като квадратура и така както са разделени със
съответните стени, не са преустройвани. Само от едната страна, където са
техните, има вътрешно изменение. Вътрешно изменение има – тогава са разделили тавана
на три - за заинтересованата страна С.Ц., за свидетелката и за тяхната майка. Единият
таван, който е към улицата, от лявата страна на стълбищата площадка има три помещения, а сега са две. Качвайки
се към тавана, има едно голямо помещение и две мънички. От ляво има три
помещения, когато е построен блока. Сега са две. Промените са само вътрешно.
Първото помещение след влизане от стълбите е било на свидетелката. Второто след
нейните са били две малки едно след друго - на майка й. Както е апартамента
долу така е било разделено там. По скицата, находяща се на л.62 от делото, под №
1 помещението е било на св. 1984 г. Под № 2 и 3 таваните в ляво са били на
майка й през 1984 г., когато е построена. Сега това стената я няма. Майка й е
продала апартамента на дъщерята на свидетелката и този таван, който е бил на
майка й, става на дъщерята на свидетелката и № 3. Тогава синът и дъщерята на свидетелката
се уговорили той да ползва тавана изцяло - № 2 и 3. Дъщеря й го отстъпила на
сина й – таван № 3. Първият таван от дясната част спрямо стълбите е на заинтересованата страна С.. Другото
е общо помещение на всички, но го ползва заинтересованата страна С.Ц. и
понастоящем. На тези помещения от лявата страна, които според свидетелката са С.али
изцяло собственост на сина й, след 1984 г. са извършвани промени - може би 2000
г. съпругът на свидетелката е правил преустройства. Съпругът на свидетелката е
направил стеничка, изместил вратата,
която е била към общите помещения- лятото на 2001 г. Вратата е изместена по-вдясно
към техните тавани, за да могат те да ползват техните тавани. Там, където е била
вратата, е зазидано. За оС.алите помещения са отворили нова врата. Съпругът на
свидетелката го е направил. В тавани 1, 2 и 3, които свидетелката счита за
техни, има направени преустройва - вътрешното помещение има кухненско кътче с
мивка вода, баня и тоалетна. Тази баня е в коридора, преди да се влезе в
чупката. Коридорът е бил общ. Тя е някъде около 2 метра. Сега на тази обща част
са банята и тоалетната. Тази баня и кухня са направени 2000 г., 2001 г. или
2002 година. Съпругът на св. е направил тези баня, тоалетна и кухня. Козметично
е правил ремонти съпругът на св. Не 2009 г., а по-рано - може би 2007 г. или 2008 г. са викали разпитания
свидетел, който работи като общ работник. Носил е материали, инструменти.
Отдолу е имало замазка, която е трябвало да се махне и да се сложи ламинат. Стената
между помещение №1 и №2 е избита 2001 г. Банята, тоалетната и кухненския кът
съпругът на свидетелката ги е изграждал без помощта на майстори – в груб
строеж. След това в течение на времето плочките са ги сложили майстори. Общия
работник, който е свидетел, е дошъл впоследствие да работи. Мъжът на св. е
разделил помещението за тоалетна с тухли. Той е направил стената между банята и
тоалетната. Това е било лятото - април май. Съпругът на св. не могъл да работи
постоянно. От 2019 г. синът на свидетелката е собственик на таваните. Преди
това е живеел при свидетелката, в нейния апартамент, бил е и в чужбина. Сочи,
че не са искали разрешение от сем.Цекови за преустройствата. От към тяхната
страна има друга баня, която са заключили. Тя е в техния коридор и общото помещение
е заключено от тях. Не са искали съгласие за
изграждане на банята и за зазидване на вратата.
Свидетелят В.Д.Ш. сочи, че не познава заинтересованата
страна, познава жалбоподателя. Не може да си спомни точно коя година е било
това, но може би е било преди повече от 12 г.. Обектът на С. С. *** на тавана. П.Д.
е помагал. Направили са козметика - вътрешна
изолация, мрежа, грундиране. Правили са ремонт в лявата страна на
стълбището. Правили са фибран, след което стериопор, мрежа, шпакловка. Преди
това е било груба мазилка. Не е имало видими белези в това голямо помещение да
са били две помещения и да е махната стената. Такова нещо не е виждал. Било
измазано, долу е била направена тази замазка. Нямало е никаква стена, когато е
работил и не е имало следи да е била махната, едно помещение е било. В това
помещение, в което са слагали фибран, е имало баня, санитарен възел. В дясно
като се влезе, се е намирал санитарният възел. С. С. им е възложил ремонта и
той им е плащал. Един път е взел пари от К., когато е починал С.. Дал му е 200
лв. С. С. е плащал. Пред плочата на
стълбището, където е вратата, която води за таванските помещения за двете
секции на таванските помещения, там непосредствено след като се влезе във
вратата в тяхното помещение, което е на буква Г тоалетната е в ъгъла, в дясната
страна. Тоалетната спрямо вратата, в която влиза е била в дясно почти
непосредствено до вратата.
УС.овеното от фактическа страна води съда до следните
правни изводи:
Оспорената заповед е получена от С. на 25.07.2022
г. /обратна разписка на л.40/, а на 5.08.2022 г. е подадена жалбата директно в
съда, видно от вх.№ на съда /л.2/. Жалбата
е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването, и в определения от
закона срок, поради което е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно
приобщената на л.100 от делото Заповед №РД 10-2024 от 23.11.2015 г. на кмета на
Община Плевен и в съответствие с нормата на чл. 225а,
ал.1 ЗУТ, според която кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2 ЗУТ или на части от тях. Същата заповед е допълнена с последваща
заповед № РД 10-1092/16.08.2022 г. /л.233/.
Заповедта е издадена и в съответната писмена форма и
при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Спазена е предвидената в чл. 225а,
ал.2 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт № 12 от 15.10.2020
г., с който е уС.овено незаконното строителство, осъществено без каквито и да е
строителни книжа, както и без съгласие на етажните собственици и съсобственика
на таванския етаж.
Заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален
закон.
Безспорно по делото се уС.овява, включително от СТЕ,
че извършеното „Преустройство и промяна предназначението на част от
тавански етаж в стаи за живеене с баня“, представлява строеж по смисъла на §5,
т.38 от ЗУТ. Съгласно заключението на ВЛ, което съдът приема като задълбочено,
обективно, отговарящо на поставените въпроси и неоспорено от страните, поради
окето го кредитира с доверие, че „Описаният
в заповедта обект представлява строеж - преустройство на таванско помещение, помещение за творческа дейност и
общ коридор на тавана в стаи за живеене. За строежа няма строителни книжа и
съгласие по чл.185, ал.1 от ЗУТ от оС.алите съсобственици в сградата. Строежът
е V категория и като начин на изпълнение отговаря на строителните правила и
норми, но няма необходимите строителни книжа.“
Следва да се посочи, че по отношение на изградения
строеж няма спор между, страните за неговото съществуване, или относно неговите
характеристики или категория. Съществуването му е доказано и от събраните
доказателства. Спорен е въпросът по отношение на годината, в която е извършен
строежът, като в тази насока са налице противоречиви свидетелски показания, а
ВЛ не може да посочи точната година, включително и при задаването на уточняващи
въпроси. По отношение на годината на строежа съдът съобразява следното:
Св. Е.Ц.С. - майка на жалбоподателя К.С., посочва,
че може би 2000 г. съпругът й е правил
преустройства, като е направил стена; Изместил е вратата, която е била към
общите помещения лятото на 2001 г. Там, където е била врата, е зазидано. За
техните помещения са отворили нова врата. В тавани 1, 2 и 3, които св. счита за
техни, има направени преустройва - вътрешното помещение има кухненско кътче с
мивка вода, баня и тоалетна. Тази баня е в коридора, преди да се влезне в
чупката. Коридорът е бил общ. Сега на
тази обща част са банята и тоалетната. Тази баня и кухня са направени 2000 г.,
2001 г. или 2002 година. Стената между помещение №1 и №2 е избита 2001 г. Не са
искали съгласие за изграждане на банята
и за зазидване на вратата.
Следва да се посочи, че въпреки че св. е майка на
жалбоподателя – адресат на заповедта, и е посочена като свидетел от него, съдът
цени нейните показания, доколкото същите са неблагоприятни за жалбоподателя. В
тях се признава извършеното преустройство такова, каквото е констатирано с КА и
каквото е посочено в процесната заповед. По отношение на периода, в който е
извършено строителството, съдът приема, че същото е извършено след 31.03.2001
г., доколкото св. Е.С. изрично сочи, че изместването на вратата, която е била
към общите помещения е С.ало през лятото на 2001 г., и с оглед на това
строителството не е било завършено поне до лятото на 2001 г. След като същото
изместване на вратата е С.ало след 31.03.2001 г., са неприложими както §16 от ПР
на ЗУТ, така и §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона
за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,
доп., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм., бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 101 от 2015 г., изм., бр. 1 от 2019 г.,
в сила от 1.01.2019 г., бр. 107 от 2020 г.). С оглед датата на извършване на
строежа, която е след 31.03.2001 г., същият строеж не е търпим, въпреки че,
както сочи ВЛ, строежът отговаря на строителните правила и норми.
Следва да се посочи, че показанията на св.Е.С.
опровергават показанията на св.Ш., който твърди, че е извършвал само полагане
на изолация, премахване на замазка и други козметични ремонти, като не е уС.овил
премахване на стена и не сочи да е премахвал такава. По тази причина съдът не
кредитира тези показания. Не кредитира и показанията на св.Д. по същата
причина, като счита, че дадените пред съда показания се различават коренно от
тези в неговата декларация, нотариално заверена и приобщена в хода на
административното производство. Твърденията в писмената защита, че същият е
подписал тази декларация, без да я чете, не са доказани.
Св.В. заявява, че използваните материали показват,
че строежът е извършен след 2001 г., и съдът кредитира тези нейни показания
като обективни, основаващи се на непосредствени нейни възприятия върху обекта.
Следва да се посочи, че настоящият съд не може да
се произнася по спора за собственост между жалбоподателя и заинтересованата
страна С.Ц.. Но дори да се приеме, че С. е собственик на таван №2, посоченото в
заповедта, а също и от ВЛ и св.Е.С., банята и тоалетната са изградени в общия
коридор, с оглед на което същите са изградени в обща част. След като при
преустройството се отнема част от общия коридор, който е обща част на етажните
собственици, е било необходимо да е налице съгласие от последните – в този
смисъл е чл.185, ал.1 от ЗУТ. В случая се променя предназначението – от таван в
стаи за живеене; отнема се част от общо помещение – коридор; свързва се
новоизградената ВиК инсталация с вътрешната ВиК инсталация по една вертикална
ос;
Преустройството представлява строеж по смисъла на §5, т.38 ДР
ЗУТ, като е изградено без изискуемите строителни книжа в съсобствен
имот, в нарушение на нормата на чл. 148, ал.1
от ЗУТ. Липсата на разрешение за строеж и на съгласие на съсобствениците е
констатирана и от вещото лице, видно от заключението по допуснатата съдебна
експертиза, неоспорено от страните, което, както е посочено по-горе съдът цени
като компетентно и безпристрастно изготвено. Видно от същото заключение,
строежът е пета категория, както е посочено и в процесната заповед, за него
няма изработени и одобрени инвестиционни проекти и строителни книжа.
Следователно е налице незаконен строеж в хипотезата на
чл. 225,
ал.2, т. 2 ЗУТ.
По оС.алите твърдения на жалбоподателя съдът съобрази
следното:
Твърдението,
че С. не попада в кръга на лицата, определени в чл.225а от ЗУТ, е неоснователно.
Заповед се издава, дори когато извършителят е неизвестен.
Като
адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както
неговия извършител, така и неговият собственик и/или възложител, а така също и
лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това
са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа,
съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал.
5 ЗУТ и § 3 от ДР на
Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол. Компетентният административен орган
разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената
категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен
строеж. В този смисъл е Решение № 9805 от 3.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №
6690/2022 г. Задължението може да се възложи и само на част от собствениците,
видно от същото съдебно решение. Със заповед, съдържаща задължение за
премахване на незаконния строеж не се „носи отговорност за нещо, което не е
извършил“, а се възлага задължение, свързано с притежаваното право на
собственост, дори същото право да е придобито след извършване на строежа от
друго лице. В случая не е спорно владението върху частта от тавана, в която е
извършено процесното преустройство – по данни на всички свидетели същото се
упражнява от С., и той владее като собственик описания строеж.
Твърдението,
че няма реално разпределение на таванските помещения, и не може да се уС.ови
кое е последното извършено преустройство на таваните, е неоснователно. Дори таванските
помещения да не са разпределени /което в случая не е така – С. и
заинтересованата страна Ц. владеят различни части от тавана, видно от
признанията на страните и св.показания/, това не дава право за извършване на
преустройство като процесното, без съгласие на оС.алите собственици и без
изискуемите строителни книжа.
Фактът,
че по отношение на С.Ц. - съсобственик на таванските помещения, е издадена
друга заповед за премахване на незаконен строеж в същия поземлен имот, по
отношение на друг обект – във владените от нея тавански помещения, не се
отразява и не може да се отрази на законосъобразността на процесната заповед. В
същата точно е посочено естеството и разположението на строежа, с оглед на
което твърденията, че не е ясно за кое преустройство се отнася, са
неоснователни.
Полученото
писмо с изх.№ЖС 94-Ж-5427-1/06.08.2020 г., в което изрично е посочено, че в
представения одобрен проект от 22.03.1984 г. „разпределение таван“ не е отразена
номерация на таванските стаи, не е административен акт, още по-малко такъв,
който узаконява процесния строеж.
Заповедта
е издадена в съответствие с целта на закона – ЗУТ изисква строежите, които не
са изградени при съобразяване с действащите по време на изграждането им изисквания
на правните норми, да се премахват като незаконни.
С
оглед изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, в
съответствие с материалния закона и целта на закона, поради което жалбата срещу
нея следва са се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на делото, на ответника и на заинтересованата страна С.Ц. следва да
се присъдят разноски, които са своевременно поискани – в съдебно заседание,
преди приключване на устните състезания. Ответникът чрез юрк. С. е поискал в
о.с.з. присъждане на юрисконсултско възнаграждение, без да посочи съответен
размер, и едва в писмената защита е посочил размер от 300 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед на факта, че размерът
на претендираното юрисконсултско възнаграждение е посочен едва след края на
устните състезания, съдът счита, че следва са е присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева съгласно чл.24, изр. първо от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а в частта му над 100 лева, до 300 лева
същото следва да се остави без уважение.
Заинтересованата
страна С.Ц. е направила разноски в размер на 1100 лева, видно от списъка с разноските
на л.278. Същите са доказани, както следва: адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лева, като видно от адвокатското пълномощно на л.147, същата сума е заплатена;
възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото това е минималната сума
по дела по ЗУТ – в този смисъл е чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като съдът за пълнота отбелязва, че
преди приключване на делото е налице нормативна промяна, с която същата
минимална сума е увеличена; реално заплатена и е претендираната сума от 200
лева за депозит за СТЕ – л.212.
Воден
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
гр. Плевен, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.С. ***, чрез
адв. М. ***, срещу Заповед №РД-12-353
от 20.07.2022 г. на зам.кмет териториално развитие на община Плевен за
премахване на незаконен строеж „Преустройство и промяна
предназначението на част от тавански етаж в стаи за живеене с баня“, изпълнен
в жилищна сграда с идентификатор 56722.661.184.1, намираща се в урегулиран
поземлен имот (УПИ) XXIV-4234, кв. 43 по плана на гр. Плевен,
с идентификатор 56722.661.184, с административен адрес ул. „Сергей Румянцев”
№7.
ОСЪЖДА К.С. ***, ЕГН **********,*** сумата
100 /сто/ лева разноски по делото-юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски за
юрисконсулско възнаграждение в частта му над 100 лева да пълния претендиран размер
от 300 лева.
ОСЪЖДА К.С. ***, ЕГН **********, да заплати на С.Ц.Ц., ЕГН **********, сумата 1100
/хиляда и сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: