Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 146 17.06.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На девети
юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Ганка Атанасова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1878 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, против В.А.Н., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 480,66лв. главница,
законната лихва, сумата 57,78лв. договорна лихва за периода от 23.01.2017г. до
24.07.2017г., сумата 192,22лв. такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода 23.01.2017г. до 24.07.2017г., сумата 140лв.
такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата 70лв. такса разходи дейност на служител, сумата
192,22лв. неустойка за периода от 23.01.17г. до 24.07.19г. 93,02лв. –
обезщетение за забава за периода от 8.08.17г. до датата на подаване заявлението
в съда. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на
14.11.2016г. между Вива кредит ООД като
заемодател и ответника като заемател е сключен договор за паричен заем
№5315239, по силата на който е предоставило заем в размер на 600лв. договорна
лихва в размер на 92,28лв. на 18 равни двуседмични вноски, в размер на 38,46лв.
всяка, като първата с падеж 28.11.16г., а последната - с падеж 24.07.17г., общ
размер на плащанията 692,28лв. При забава в плащанията на четвъртия и
осемнадесетия ден забава заемателят
дължи заплащането на 10лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден
забава заемателят дължи заплащането на 15лв., като максималният размер на
начислените разходи не може да превишава 75лв. за заемните суми в размер на
300лв., 125лв. за заемните суми в размер на 400лв., 175лв. за заемните суми в
размер от 500лв. до 1500лв. Сумите се начисляват за да покрият направените
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събиране на просрочени задължения. На длъжника е
начислена такса разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 175лв.
Страните договорили, че при забава на плащането на коя да е погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва с повече от 57 календарни дни, на петдесет
и осмия ден забава заемателят дължи заплащането на еднократна сума в размер на 70лв. представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания, включително ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява администрирането. На длъжника е начислена
такса разходи за дейност на служител в
размер на 70лв. На осн. чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора да представи обезпечение на
задълженията му по договора, поръчител-физическо лице, което да представи
бележка от работодателя и др. Като предвид непредставяне нито едно от
договорните обезпечения съгласно договореното, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 247,17лв., която разсрочена на 18 равни вноски,
всяка в размер на 13,73лв.. Заемателят се съгласим подписвайки договора да се
ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем. За извършената от кредитора допълнителна услуга,
дължи така в размер на 247,14лв., за която постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 18 равни вноски всяка в размер на 13,73лв., включени в размера на
всяка погасителна вноска дължими на падежните дати на погасителните вноски.
Така погасителната вноска е в размер на 65,92лв., включваща вноската по
кредита, вноската неустойката, вноската по таксата за експресно разглеждане на
искането. Страните постигнали съгласие при забава в плащането на коя от
погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден
забава. Общият размер на начислената лихва е 93,02лв. за периода от 8.08.17г.
Сумата, която е заплатена до момента е в размер на 298,68лв., с която са погасени:
такса за експресно разглеждане на искането 54,92лв. такса разходи за събиране на просрочени
вземания 35лв., неустойка 54,92лв., договорна лихва 34,50лв., главница
119,34лв. На 08.08.2017г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба н и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. между Вива кредит ООД и
ищеца, по силата на който вземането по договора е прехвърлено. По подадено
заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №1098/2019г. на РРС е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
В предоставения срок ответникът чрез
особен представител депозира отговор. Намира иска да допустим. Сочи, че
договорът е недействителен като противоречащ на ЗПК и ЗЗП, че ответникът е
въведен в заблуждение относно лихвения процент по кредита. Възразява, че
извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника по реда на чл.99 ЗЗД. Оспорва
възникването на валидно облигационно правоотношение, оспорва автентичността на
положените от името на ответника подписи на договора, РКО, че предварително е
бил предоставен стандартен европейски формуляр. Сочи на липса на доказателства,
че е получена преддоговорна информация, общи условия, което е нарушение на
чл.11 ал.1 и ал.2 ЗПК. Липса на погасителен план, разбивка на всяка погасителна
вноска, яснота как се формира посочения ГПР и кои компоненти са включени в
него. Без посочване на общата сума за погасяване. Противоречие на ГЛП с чл.19
ал.4 ЗПК. Че клаузите са изготвени предварително, поради което са
неравноправни. Както, че неустойката е неравноправна клауза, противоречаща на
добрите нрави. Такса разходи за събиране на просрочени задължения и за дейност
на служител заобикалят ограничението на чл.33 от ЗПК, като се въвежда
допълнителни плащания, отделно заобикалят и чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди, че
клаузата в чл.1 ал.3 от 247,14лв. е нищожна поради прекомерност, липсва
еквивалентност между нея и извършената услуга от заемодателя, както и
неравноправна по смисъла на чл.143 т.9 ЗЗП, целяща необосновано обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: По делото е приложен договор за
паричен заем №5315239 от 14.11.2016г., с който “Вива Кредит“ ООД, е
предоставил на ответника кредит в размер на 600 лв. Ответникът се съгласил да върне заемната сума ведно с договорна
лихва за 36 седмици на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 52,19лв.
Последната падежна дата – 24.07.2017г. По заявено ползване на услуга по
експресно разглеждане на заема, дължима
такса в размер на 247,14лв., разсрочена на 18 равни вноски всяка в размер на
13,73лв. На осн. чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок
от подписване на договора да представи обезпечение на задълженията му по
договора, поръчител-физическо лице, което да представи бележка от работодателя
или банкова гаранция. Като предвид непредставяне договорните обезпечения
съгласно договореното, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 247,14лв., дължима на падежната дата на всяка погасителна вноска разсрочена
на 18 равни вноски, всяка в размер на 13,73лв. Така погасителната вноска която
следвало да заплати е 52,19лв. посочена в чл.2 ал.1 от договора. При забава в
плащането на погасителна вноска, според Тарифата на Вива Кредит ООД се дължи
определена сума според забавата, която не може да надвишава 175лв. според
размера на заемната сума в случая, представляваща направени разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител. Начислени
са разходи и такси за събиране на просроченото задължение в размер на 70лв.
Ответникът трябвало да плати целият заем до 24.07.17г., като е заплатил 298,68лв.,
не става ясно към кой момент, след което се дължи обезщетение за забава върху
непогасената главница, начислено в размер на 93,02лв. от 8.08.17г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Съгласно приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания сключен от 08.08.2017г. между ищеца и “Вива Кредит“ ООД вземането на
ответника било прехвърлено в полза на ищеца, който изпратил уведомление за това
до ответника, като същото не е връчено,видно от обратната разписка.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1098/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми в настоящото производство.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: Признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което в случая се установява от приложеното ч.гр.д.№1098/19г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. Ответникът е сключил договор за паричен заем с Вива Кредит ООД, за което не се спори, който е цедиран на ищеца. По делото не се спори, че отпуснатия заем е бил усвоен. Във връзка с възражението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, съгласно практиката на ВКС предишния кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като него пълномощник, за което е приложено пълномощно/в т.см. Р-е №137/2.06.2015г. гр.д.№5759/14г. III г.о. на ВКС/. В случая е налице надлежно съобщаване на длъжника, като се има предвид и връчването на молбата на особения представител. По отношение на договора с Вива Кредит ООД, то в същия е посочен размера, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски, ГЛП – 40,34% и ГПР - 49,39%. Изготвен е на разбираем език и съдържа информацията по чл.11 ал.1 от ЗПК, спазени са императивните разпоредби на закона. Ответникът е заплатил по договора сума в общ размер на 298,68лв. По отношение на претенцията за неустойка в размер на 192,22лв., а именно за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение от заемателя в тридневен срок. Съдът следва да съобрази критериите дали е налице нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, съдържащи се в ТР №1 от 15.06.10г. ОСГТК на ВКС. Такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, при съобразяване на специфичните факти. Така както е уговорена в чл.4 ал.1 от договора, неустойката е предназначена да санкционира виновно неизпълнение на договорните задължения за представяне на поръчители, служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение и пр. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричния заем. Чрез предвиденото в тази разпоредба се цели да се обремени заемателя с допълнителни задължения и е санкция за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Уговорената неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от евентуално неизпълнение, а от непредставяне на обезпечение. От неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, не настъпва вреда за кредитора. Налице е противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави, тъй като не преследва заложените и функции. Освен това размерът и заедно с възнаградителната лихва е близък до размера на главницата, което създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи с функциите на неустойката. Поради което и съобразно чл.26 ал.4 от ЗЗД в тази част договорът не е породил действие, като нищожността е пречка за възникване на задължението за заплащането на неустойка в претендирания размер от 192,22лв, като претенцията е неоснователна. По отношение претенцията за разходи дейност на служител в размер на 70лв. и сумата 140лв. разходи за събиране просрочени задължения: В чл.12 от договора е посочено, че заемателят е запознат и съгласен с Тарифата на Вива Кредит ООД, в която е предвидено при забава на погасителна вноска заплащането на определена сума, която е в зависимост от продължителността на забавата. Съдът намира, че тези разпореди в Тарифата са в противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено плащане заемодателят следва да заплаща еднократно определени суми, което по същество представлява неустойка за неизпълнение на задължението, а не плащане и на разходи по събиране на вземането. Съгласно чл.21 от ЗПК всяка клауза имаща за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна. Освен това тези клаузи са в Тарифата, а не в договора като общо посочване, поради което не може да се приеме, че ответникът се е съгласил с тях. Отделно предвиждането на такива разходи противоречи и на чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение на размера на ГПР, поради което, съдът намира, че не се дължи сумата 70лв. такса разходи дейност на служител и сумата 140лв. такса разходи за събиране на просрочени задължения. Ответникът дължи връщане на останалите суми по договора за главница, договорна лихва, такса и лихва за забава, тъй като няма доказателства същият да е погасил цялата сума, като се твърди, че е заплатил 298,68лв., спрял е плащанията явно на 24.07.17г., като е изпаднал в забава. Поради което претенциите за главница в размер на 480,66лв., договорна лихва в размер на 57,78лв. за периода 23.01.2017г.-24.07.17г., такса експресно разглеждане в размер на 192,22лв., както и лихва за забава в размер на 93,02лв. от падежа на последната вноска 14.07.17г. до подаване на заявлението-03.06.19г, са основателни, а останалите претенции следва да се отхвърлят
На ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените
разноски са в общ размер на 725лв./за заплатена д.т. от 275 лв., 150лв. депозит
за особен представител и 300лв. юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ/, т.е. се следват 377лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 39лв. за разноските по ч.гр.д. №1098/2019г.
на РРС.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.Н., ЕГН**********, адрес *** дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25 офис сграда
Лабиринт ет.2 офис 4, сумата 480,66лв./четиристотин и осемдесет лева и шестдесет
и шест стотинки/ главница, ведно със закон на лихва от 03.06.2019г. до
окончателното и изплащане, сумата 57,78лв./петдесет и седем лева и седемдесет и
осем стотинки/ договорна лихва за периода 23.01.2017г. до 24.07.2017г., сумата 192,22лв./сто
деветдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ такса за експресно разглеждане
на искане за отпускане на кредит, сумата 93,02лв./деветдесет и три лева и две
стотинки/ лихва за забава от 08.08.2017г. до 03.06.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на сумата 192,22лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата 140лв. такси и
разходи за извънсъдебно събиране, сумата 70лв. такси разходи за дейност на
служител, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В.А.Н., ЕГН **********, адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 377лв.
/триста седемдесет и седем лева/ за разноски по настоящото производство, както
и сумата 39 лв./тридесет и девет лева/ за разноски по ч.гр.д. № 1098/2019г. на
РРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: