Решение по дело №908/2017 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

688/27.9.2017г.

гр. Шумен, 27.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 908/2017г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П.М.Д. ***, против М.М.Ж. ***, в която са предявени в условията на обективно кумулативно, както първоначално, така и последващо – насрещно, съединение, искове, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните спор, в качеството им на родители на малолетно дете по въпросите относно: упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време и минал период за една година назад.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответницата живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имали едно родено дете – Е. П. Д., с ЕГН: **********. От около месец живеели разделени, като ответницата буквално го изгонила от съвместно обитаваното семейно жилище, като правела всичко възможно ищецът да не вижда детето. Опитвала се да го изнудва, като казвала, че ще му даде детето, само ако и плати определени суми, които той счита за значителни като размер. Твърди, че ответницата не работела, а отглеждането и издръжката на детето, биха представлявали сериозно затруднение за нея. Счита, че отношението към него се отразява крайно неблагоприятно върху развитието на детето, както и че ответницата не притежава необходимите родителски качества и не полага необходимите грижи за детето, като често изпадала в полярни настроения - при едно такова изгонила ищеца от семейното жилище. Твърди, че майката имала още едно малолетно дете от предходен брак, родителските права върху което били предоставени на бащата, като за неплащане на присъдена издръжка ответницата била осъдена на пробация. Намира, че той притежава родителски капацитет да полага грижи за детето и може да му осигури добри условия за живот. Моли съдът да постанови решение с което родителските права върху детето Е.П. Д. да бъдат предоставени на него, както и местоживеенето на детето да бъде при него. На майката да бъде определен подходящ режим на свиждане. Ответницата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на минималната, а именно, 115 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка закъсняла и просрочена вноска до настъпването на законни причини за изменяване или прекратяване на правото на издръжка. Прави евентуално искане, в случай, че съдът прецени, че не е подходящо родителските права да бъдат предоставени изцяло на него и с оглед на най-висшия интерес - този на детето, да бъде постановен режим на „споделено упражняване на родителски права, както и на контакти с детето“, както следва. През първата половина от всеки календарен месец, детето да боде предоставено на него, а през втората половина на всеки календарен месец, детето да бъде предоставено ответницата, като при тази споделена отговорност за грижите и издръжката не детето счита, че издръжка за детето не следва да се присъжда, защото, разходите ще бъдат разпределени между двамата родители. Не претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата депозира отговор на исковата молба, като намира иска за допустим, но неоснователен. Възразява изцяло по така описаната фактическа обстановка. Твърди че ищецът се е дезинтересирал от детето и не проявявал желание за контакт с него. На няколко пъти след раздялата им, тя се е обаждала, за да дойде да види детето или да го вземе със себе си, но това така и не се е случило. Твърди, че по никакъв начин не е възпрепятства срещите на детето с бащата. Оспорва искането на ищеца за „споделено родителство“ като твърди, че бащата не притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. Оспорва предложения режим на лични отношения на детето с бащата и времето за контакт, като го счита за неоснователно завишен от към време и несъобразен е възрастта, пола и нуждите на детето, както и нуждата от контакт на детето с майката.

В депозираната насрещна искова молба основава исковата си претенция твърдейки, че след раждането на детето постепенно ответникът започнал над нея психически тормоз, упреквал я че не си гледа къщата, не се грижи за детето, че го пренебрегва. Този тормоз бил ежедневен, имали скандали. Правила е опити да заздрави връзката им, но неуспешно, а той започнал все по често да злоупотребява с алкохол и да упражнява над нея психическо насилие, престанал да полага грижи за семейството и детето. Фактическата им раздяла датирала от началото на месец февруари 2017 година. След тази дата тя и детето останали да живеят в жилището на нейната майка, като тя продължила сама да се грижи за детето, подпомагана от родителите си. Твърди, че ответникът не е плащал издръжка, нито е давал някакви други средства за отглеждането на детето. Намира, че той има доходи, с които би могъл да плаща издръжка. Моли съдът да постанови решение с което родителските права над детето Е. П. Д. да бъдат предоставени на нея, като бъде определено местоживеенето на детето при нея. Да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, съответно за времето от 09.00 часа до 17,00 часа, за всеки от двата дни /без преспиване поради малката възраст на детето и липсата на нормални битови условия в посоченото от ответника по настоящия иск жилище/, както и същият да може да го взема при себе си 20 дни през лятото, които да не съвпадат с моя платен годишен отпуск. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето, чрез майката в размер на 180 лв., считано от датата на завеждането на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до нейното пълно погасяване, както и да заплати издръжка за детето за минало време, считано от датата на фактическата им раздяла - 02.02.2017 г. до завеждането на настоящия иск в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до нейното пълно погасяване. Моли за присъдената издръжка да бъде постановено предварително изпълнение по реда на чл. 242 ГПК. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът по насрещната искова молба депозира отговор, като намира иска за неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание страните редовно призовани, се явяват лично и с процесуални представители. Ищцата по насрещния иск, чрез процесуалния си представител прави отказ от иска с правно основание по чл. 149 СК и производството в тази част е прекратено. Страните изразяват становище, че междувременно са постигнали споразумение относно родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на детето. Производството е трансформирано от исково, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, в охранително, с правно основание чл. 127, ал. 1 СК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото Удостоверение за раждане на Е. П. Д., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. от Община Шумен, се установява, че двамата молители са родители на детето. От приетият по делото социален доклад изх. № ПР-Д-Н/92-001/03.07.2017 г., изготвен от Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че детето живее в дома на майката. Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство, хигиенно – битовите условия са добри. Майката притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за детето. При изслушването в открито съдебно заседание страните са единодушни, че на този етап от развитие на отношенията, споразумението е в интерес на детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Страните в производството са лица, между които няма сключен граждански брак. Същите са родители на детето и към настоящия момент не живеят заедно, поради което молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да отговорят на потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката. Съдът, като взе предвид, че в съдебното заседание двамата родители поддържат че са уредили въпросите относно родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на детето, че решението им да уредят отношенията по повод на детето си е сериозно и взаимно, че постигнатото споразумение по чл. 127 ал. 1 СК отговаря на изискванията на закона и защитава интересите на детето, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена, а постигнатото споразумение – утвърдено.

Относно разноските:

С оглед изявлението на страните, че не си дължат разноски, съдът не следва да ги присъжда. Предвид характера на производството молителят следва да бъде осъден да плати държавна такса по споразумението в частта относно издръжката на детето. Настоящият състав на ШРС намира, че постигнатото между страните споразумение в частта относно издръжката на детето е съдебна спогодба по смисъла на чл. 78, ал. 9 ГПК, поради което общия размер на дължимата такса възлиза на 100.80 (сто лева и осемдесет стотинки) лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 127 ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Утвърждава постигнатото между М.М.Ж., с ЕГН ********** и адрес: ***, споразумение по чл. 127, ал. 1 СК в следният смисъл:

Предоставя упражняването на родителските права върху детето Е. П. Д. с ЕГН: ********** на майка М.М.Ж., с ЕГН **********, като определя местоживеенето му при нея.

Определя режим на лични контакти на бащата П.М.Д. с ЕГН: ********** и адрес: *** с детето Е. П. Д. с ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица в месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата ще вземе детето в периода от 26.08.2017 г. до 15.09.2017 г. ежегодно.

Осъжда П.М.Д. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плаща в полза на детето Е. П. Д. с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител М.М.Ж., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, считано от 19.09.2017 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Осъжда П.М.Д. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 100.80 (сто лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Районен съдия: