Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 12.07.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при
секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело № 1088 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Н.Т.Н.
въззивна жалба срещу Решение №1251/28.03.2017г. по
гр.д. №6393/16г. по описа на ВРС, ХLVІ-ти с-в, в частта,
с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Викинг Н.” ЕООД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Николай Хайтов” №12, ет.5,
офис 18, иск за заплащане на разликата над 591,49 лева до 3 540 лв., претендирана като дължимо трудово възнаграждение по трудов
договор №6471/01.06.2015г.за периода от 07.2015г. до 03.2016г. В жалбата се
излага, че неправилно ВРС е приел, че е налице плащане на сумите с експресните
пощенски записи. Твърди, че липсва подпис на ищеца за получаване на сумите,
както и не са заверени от представляващо ответника лице. Твърди се, че мястото
на плащане е императивно определено, поради което и изпращането на записи на
друго място е незаконосъобразно. Сочи, че се погасява първо най-старото
задължение, което е това за месец юни 2015г., а не посоченото в РКО. Съглашение
в обратния смисъл е незаконосъобразно. Моли решението в атакуваната част да
бъде отменено.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна „Викинг Н.” ЕООД, ЕИК *********, редовно уведомен, не
е депозирал отговор по жалбата.
По
предмета на така предявения иск с правно основание чл.128 КТ, се излагат
следните твърдения от страните:
Ищецът Н. излага в исковата молба, че е
работил по трудов договор с ответника на длъжността „охранител“, считано от 01.06.2015 г., с място на работа
военно депо под.32020 и Локомотивно депо Варна, БДЖ. На 13.08.2015г. между
страните е подписано допълнително споразумение, с което е изменено мястото на
работа. Твърди се, че на 05.04.2016г. трудовото правоотношение е прекратено.
Ищецът излага, че не му е изплатено възнаграждение за положен труд за периода
юли 2015 –март 2016г., както следва: за месеците от юли 2015 г. До декември 2015г. по
380,00 лв. месечно, а от януари
до март 2016г. включително- по 420 лв. месечно. Моли да бъде осъден ответника
да заплати посочените суми общо в размер на 3 540 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Викинг Н.” ЕООД, представлявано от
управителя Т. е оспорил е оспорил иска. Не оспорва наличието
на трудово правоотношение между страните, което понастоящем е прекратено.
Излага обаче, че претендираните трудови
възнаграждения са заплатени с пощенски записи. Сочи, че след удръжките
възнагражденията са в друг размер.
ВОС
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по
делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов
договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „охранител“, считано
от 01.06.2015 г. с място на работа
военно депо под.32020 и Локомотивно депо Варна, БДЖ.
Със заповед №
7398/05.04.2016г., считано от 05.04.2016г., трудовото правоотношение е
прекратено.
Видно от
приложения по делото разходен касов ордер от 09.10.2015г. е, че Н.Т.Н. е
получил 160 лв—заплата за м. август 2015г. Ордерът е
подписан от платеца и от ищеца. Подписът на последния не е оспорен.
По делото са
представени известия за извършени експресни преводи ведно с разписки за
подадени телеграфни записи, от които е видно, че ответното дружество е
извършило парични преводи в полза на ищеца както следва: за 297,88 лева с посочено основание „рз м.09 2015г.”, с телеграфен запис PS111300L7QPU; 257,88 лева с посочено основание „рз м.10 2015г.”, с телеграфен запис PS100000Е1ISK; с телеграфен
запис PS111300L7QPU; 297 лева с посочено основание „рз м.11 2015г.”, с
телеграфен запис PS100000Е3O5S; с телеграфен запис PS111300L7QPU; 297,88 лева с посочено
основание „рз м.12 2015г.”, с
телеграфен запис PS100000L2Z26; с телеграфен запис PS111300L7QPU; 330 лева с посочено
основание „рз м.01 2016г.”, с телеграфен
запис PS100000Е3E5I; 300 лева с посочено основание „рз м.02 2016г.”, с телеграфен
запис PS100000KRFHP; 242 лева с посочено основание „рз м.03 2016г.”, с телеграфен
запис PS10000031UTU5.
По делото е
назначената съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява,
че ответното дружество не е представило счетоводни записвания и хронологични
регистри на сметка „Заплати, Осигуровки, Каса“ с цел проследяване
осчетоводяване задълженията на ответника. Не са представени и работните графици
за смените на ищеца. Вещото лице е изготвило три варианта във връзка със
задълженията на ответника за плащане на дължимите като възнаграждения на ищеца
суми. Първият вариант е, ако бъдат приети за платени сумите по пощенските
записи и РКО. Тогава ответникът остава да дължи 591,49 лв. Вторият вариант е,
ако не се приемат пощенските записи- 2 615,01 лв. Третият вариант сочи, че
дължимата нетна сума, ако не се приемат РКО и пощенски записи е 2 775,01
лв.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Искът намира правното си основание в нормата
на чл.128 КТ. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест, е установил наличието на следните предпоставки- валидно трудово
правоотношение между страните, действащо през процесния
период, по което не е спорно уговореното брутно трудово възнаграждение, както и
фактическото полагане на труд от страна на ищеца /горното обстоятелство не се
оспорва/.
И доколкото ищецът в производството е
установил, че е изправна страна по договора, то в тежест на работодателя е да
установи изпълнение на своето задължение по чл.128 КТ. Нормата на цитирания
текст определя, че работодателят е длъжен в установените срокове да начислява
във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите
за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Сроковете и процедурата по изплащане на трудовото
възнаграждение се е съдържат в нормата на чл.270 КТ. Последната от своя страна
сочи, че трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се
извършва работата, както и че може да бъде изплащано по няколко начина- лично
на работника или служителя по ведомост, или срещу разписка, или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки. Законодателят дава
възможност и трудовото възнаграждение отново по писмено искане на работника да
бъде преведено на влог в посочената от работника банка. Изчерпателното
изброяване на всички възможни начини за плащане на трудовото възнаграждение
води до извод за императивност на цитираната правна
норма, което респективно изключва възможността за други начини за погасяване на
задължението на работодателя. В случая ответникът твърди, че е заплатил
трудовите възнаграждения чрез изпратени до ищеца седем броя пощенски записи.
Чл.38 ал.1 т.4 ЗПУ сочи, че пощенският паричен превод представлява
неуниверсална пощенска услуга. Представените по делото известия за експресен
превод и разписки за подадени телеграфни записи не установяват извършването на
неуниверсалната услуга, а само наличие на възникнало облигационно
правоотношение между ответника и куриерското дружество във връзка с възлагане
на извършване на услуга по чл.38 ал.1 т.4 ЗПУ. Установява се, че ответникът е
заплатил таксата за извършване на услугата. Фактът, че куриерската фирма е
изпълнила задължението си по договора, не се установява. Няма приложена
разписка, от която да се установява, че наредените от работодателя суми са
фактически изплатени на ищеца. Няма и данни дали след нареждането на сумите
същите не са били оттеглени от ответника, каквато опция съществува. Няма и
данни дали услугата не е извършена поради непотърсване на сумата от страна на
получателя и дали същата не е съхранявана в съответното хранилище с оглед
възможността да бъде получена в тригодишен срок от подателя или от получателя,
каквато възможност дава ЗПУ. Приложените писмени доказателства установяват
само, че работодателят чрез оторизирана куриерска фирма е изпратил определени
суми на работника. Дали обаче същите са били получени не се установява. В
тежест на ответника е било да представи разписка, носеща подписа и личните
данни на лицето, реално получило сумите или обратна разписка, установяваща че
пратката е получена. Тази възможност е предоставена на подателя, но очевидно
работодателят не се е възползвал от нея. Затова и съставът приема, че фактът на
плащането не е доказана. Вярно е, че установяването на извършеното плащане може
да бъде извършено и със случаен документ, каквато теза се застъпва в цитираното
от ВРС Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о.,
ГК, но в случая тази практика е неотносима.
Цитираното решение има предвид и случаен документ, който обаче може да бъде
ценен като разписката, ако и да не е съставен с такъв нарочен характер. Това,
което обаче обединява и нарочно съставената разписка, и случайният документ,
установяващ плащането, и ведомостта и платежното нареждане, е материализираното
в тях извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той
е получил нещо от посоченото в разписката лице. В случая приложените писмени
доказателства не установяват, че нещо е получено от лицето, упоменато в тях
като получател. Подпис на ищеца липсва. Затова и следва да бъде прието, че
представените известия за експресен превод и разписки за подадени телеграфни
преводи не представляват доказателства, установяващи извършване на плащане в
полза на работника по един от изчерпателно предвидените в чл.270 ал.3 КТ
способи. Този извод на съда се налага и от установената от вещото лице липса на
каквито и да било счетоводни записвания и отразявания в счетоводството на
ответника на извършени плащания за заплати и осигуровки. Неясно остава и кое е
наложило част от плащанията да бъдат не по местоработата на ищеца, а в друг
град.
От всичко изложено се налага извод, че
приложените пощенски записи не следва да бъдат кредитирани като доказателства,
установяващи плащане на сумите, посочени в тях.
Досежно приложения РКО от
09.10.2015г.: Същият съдържа подписът на ищеца, който е удостоверил получаване
на сумата. РКО има характера на разписка и представлява плащане съобразно
предвидените в чл.270 ал.3 КТ начини. С подписа си ищецът е удостоверил както
получаването на сумата в посочения размер и на посочената дата, така и
основанието, на което е извършено плащането- като трудово възнаграждение за
месец август 2015г. Оспорвайки това обстоятелство в настоящото производство, на
практика ищецът сочи привидност на изразеното от него съгласие досежно основанието, на което е извършено плащането. В него
тежест е със съответните допустими доказателствени
средства да установи твърдяната привидност. Това не е сторено, поради което и
съставът приема, че посоченото в РКО основание, че сумата от 160 лв. е
заплатена като възнаграждение за месец август 2015г. е действителното основание
за плащането на сумата.
Предвид изложените по-горе изводи, настоящият
състав намира, че съобразно заключението на вещото лице дължимата от
работодателя за трудови възнаграждения за процесния
период сума възлиза на 3 540 лв. / след съобразяване на извършеното с РКО
плащане/. До този размер искът следва да бъде уважен. Решението на ВРС в
частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 591,49 лв. до 3 540 лв.
следва да бъде отменено и вместо него искът да бъде уважен и за тази разлика. Претендирано е заплащане на брутно възнаграждение, а не на
нетно такова. Удръжките следва да бъдат извършени от работодателя при реалното
му изплащане, а не от съда. Задължението за внасяне на осигуровки и други
плащания също е на работодателя. Затова и възнаграждението следва да бъде
присъдено в брутен размер.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 500 лв. съобразно приложения списък.
На осн. чл.78 ал.6
от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена
дължимите разноски за производството- държавна такса и за двете инстанции, тъй
като ВРС не е ангажирал ответника със заплащане на такава. Дължимата от въззиваемата страна в полза на ВОС сума е 212,40 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1251/28.03.2017г. по гр.д. №6393/16г. по описа на ВРС, ХLVІ-ти
с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от Н.Т.Н.,
ЕГН ********** ***, м-ст Боровец –Север2-587, ПК10, срещу
„Викинг Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Николай Хайтов” №12, ет.5, офис 18, иск за
заплащане на разликата над 591,49 лева до 3 540 лв., претендирана
като дължимо трудово възнаграждение по трудов договор №6471/01.06.2015г.за
периода от 07.2015г. до 03.2016г., КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Викинг Н.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Николай
Хайтов” №12, ет.5, офис 18, да заплати на Н.Т.Н.,
ЕГН ********** ***, м-ст Боровец –Север 2-587, ПК10, и разликата
над 591,49 лева до 3 540 /три хиляди петстотин и
четиридесет лева/, претендирана като дължимо
трудово възнаграждение по трудов договор №6471/01.06.2015г.за периода от
07.2015г. до 03.2016г.
ОСЪЖДА „Викинг Н.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Николай
Хайтов” №12, ет.5, офис 18, да заплати на Н.Т.Н.,
ЕГН ********** ***, м-ст Боровец –Север 2-587, ПК10, сумата от 500 /петстотин лева/,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Викинг Н.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Николай
Хайтов” №12, ет.5, офис 18, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВОС, сума в размер на 212,40
/двеста и дванадесет лева и четиридесет ст./, представляваща държавна такса
по уважените исковете на Н., освободен от заплащане на такси и на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.