РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Костинброд, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100628 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от
ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 3466 / 27.07.2023
година подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. със законни представители В.М.С. и Д.Н.Н. –
изпълнителни директори, чрез юрк. Й. С. против Т. К. Ц., ЕГН ********** от
гр. К., с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника,
че последният дължи сумите в общ размер на : 21 389.35 / двадесет и една
хиляди триста осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки / лева, от
които : 19 678.28 / деветнадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки / лева - главница, 1 442.70 / хиляда четиристотин
четиридесет и два лева и седемдесет стотинки / лева – договорна лихва, за
периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 93.71 / деветдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки / лева – санкционираща лихва, за периода от
11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 120.00 / сто и двадесет / лева – разходи при
изискуем кредит, 54.66 / петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки
/ лева - законна лихва за периода от 02.02.2021 г. до 11.02.2021 г., ведно със
1
законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението –
12.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя
разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по
настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит за
текущо потребление, сключен между страните на 04.10.2019 г. ищецът е
отпуснал на ответника кредит в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева,
като срокът на кредита е бил 120 месеца, считано от датата на усвояването му.
Средствата са усвоени от кредитополучателя по посочената в чл. 4 от
договора за кредит разплащателна сметка. По същата сметка е следвало да се
извършва обслужването на кредита, като до 11 – о число на всеки месец е
следвало да се внасят определените месечни вноски / главница и лихва /,
определени с погасителен план.
В резултата на допусната забава в плащанията от страна на ответника
ищецът е предприел действия, като е изпратил покана – уведомление с изх. №
0020 – 20 – 05484 / 21.08.2020 г. чрез ЧСИ С.Л., като същата е връчена при
условията на чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи още, че в законопредвидения срок и на основание чл. 415
ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен иска, след като по ч.гр.д. № 254
/2021 г. по описа на РС – гр. Костинброд лицето не е намерено на адреса и
съдът е указал на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК
може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
Сочи се още, че на 07.07.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника за дължимите суми, на основание
извлечение от счетоводни документи по сметка, договор за кредит. Въз основа
на издадения изпълнителен лист ищецът е образувал изп. дело № 143 от 2021
г. при ЧСИ В.Н., което е спряно от съда и е указано на заявителя да предяви
иск в едномесечен срок.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата в общ размер на 21 389.35 / двадесет и една хиляди триста осемдесет и
девет лева и тридесет и пет стотинки / лева, от които : 19 678.28 / деветнадесет
хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки / лева
2
- главница, 1 442.70 / хиляда четиристотин четиридесет и два лева и
седемдесет стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 11.12.2019 г. до
01.02.2021 г., 93.71 / деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки / лева
– санкционираща лихва, за периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 120.00 /
сто и двадесет / лева – разходи при изискуем кредит, 54.66 / петдесет и четири
лева и шестдесет и шест стотинки / лева - законна лихва за периода от
02.02.2021 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
дата на подаване на заявлението – 12.02.2021 г. до изплащане на вземането,
както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по
заповедното производство и по настоящото производство.
Ищецът редовно призован, се представлява от юрк. А. Т., която
поддържа исковата молба и моли съдът да постанови решение, с което да
признае така предявените искове за основателни. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът редовно призован чрез назначения му особен представител, с
определение на съда № № 809 / 15.12.2023 г. – адв. К. – САК не се явява, явява
се назначения му особен представител адв. К. – САК, която оспорва така
предявените искове, като излага подробно доводите си в отговора на ИМ и
представените в срок писмени бележки и моли съдът да отхвърли същите,
като неоснователни и недоказани.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира
за установено следното от фактическа страна :
От представения като доказателство към делото Договор за кредит за
текущо потребление от 04.10.2019 г. сключен между страните се установява,
че ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 20 000.00 / двадесет
хиляди / лева, за срок от 120 месеца, като към договора са приложени и
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Приложено е като доказателство към делото заверен препис от Приложение
№ 2 / Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“ за клиенти –
служители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия
по кредити“ /, което е подписано от ответника на 04.10.2019 г., както и заявка
за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо
потребление, предоставени при условията на кредитни програми също
3
изготвено между страните и подписано лично от ответника.
От приложената покана – уведомление изх. № 0020 – 20 – 05484 /
21.08.2020 г. изпратена чрез ЧСИ С.Л. е видно, че ответникът е уведомен, че
банката обявява кредита за предсрочно изискуем и от датата на получаване на
съобщението цялата непогасена главница по договора за кредит става
дължима и върху нея се начислява законна лихва.
Видно от приложеното към делото ч. гр. д. № 254 / 2021 г. по описа на
РС – Костинброд, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е
издаден изпълнителен лист, като е било образувано при ЧСИ В.Н. изп. дело №
202186404000143, но е отбелязано, че ответникът повече от 1 / една / година е
в чужбина и е било залепено уведомление. С Определение № 97 / 14.02.2023 г.
постановено по ч.гр. д. № 254 / 2021 г. по описа на КРС, съдът е спрял
изпълнението по изп. дело № 202186404000143 по описа на ЧСИ В.Н., № 864
на КЧСИ.
Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на съдебно -
счетоводната експертиза от което се установява, че от момента на подаването
на заявлението – 12.02.2021 г. до изготвяне на експертизата липсват данни да
са извършени плащания по договора за кредит за текущо потребление от
04.10.2019 г. от страна на ответника и дължимите суми са следните : 19 678.28
– главница, 1 442.70 лева – договорна / възнаградителна лихва, 93.71 лева –
санкционираща лихва, която представлява наказателна надбавка върху
главницата, за периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 54.66 лева – законна
лихва, за периода от 02.02.2021 г. / датата на предсрочна изискуемост на
кредита / до 11.02.2021 г., 120.00 лева – такса при изискуемост на кредита . В
заключението е посочено, че се дължи сумата от 8 111.07 лева – допълнително
начислена лихва върху непогасената главница за периода от 12.02.2021 г. /
датата на подаване на заявлението / до 09.09.2024 г. / датата на изготвянето на
заключението /.
В съдебно заседание проведено на 09.04.2024 г. съдът е допълнил
изготвения по делото доклад, като е посочено, че не се оспорва фактът на
сключване на договора за кредит, фактът на усвояване на сумите по договора
за кредит и фактът на допусната забава от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
4
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал. 1,
във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е сключил с
ищеца - „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С. със законни представители В.М.С. и Д.Н.Н. –
изпълнителни директори Договор за кредит за текущо потребление от
04.10.2019 г. в размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, за срок от 120
месеца, като е определен лихвеният процент, като сумата е усвоена от
ответника безкасово, т. е. същата е била преведена по разплащателна сметка
на ответника с IBAN: ********* на 04.10.2019 г.
Относно доводите на особеният представител на ответника, че липсват
правни и фактически основания за уважаването на исковете, тъй като ищецът
не е доказал по делото, че ответникът е получил Стандартен европейски
формуляр, описващ вида на кредита, съгласно изискванията на Закона за
потребителския кредит / ЗПК /, както и твърдението, че ищецът не е
недоказал в производството, че на ответника му е била предоставена каквато и
да е преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и
стойността на всички разходи по кредита и в тази връзка договорът е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, съдът не споделя същите.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. На първо място,
съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за
посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент.
Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на
договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се
изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва.
Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е
5
променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени
условията (начините) за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено,
при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и
дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер, поради което е
налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново
сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен,
на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от
ЗЗД. На второ място, договорът е недействителен и поради неспазване на
изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.
Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи,
че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено, че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 6.05 % годишно или 0.2 % на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда на срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, като така не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като
сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
основание. Предвид констатираната от съда нищожност на договора на
посочените две основания не е необходимо излагане на повече съображения
по същество, защото законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, неустойки, такси
или други разходи по кредита.
В случая е без значение обстоятелството, че в настоящото производство
главницата се претендира на договорно основание, като това обстоятелство не
следва да води до отхвърляне на иска за главница. Нормата на чл. 23 от ЗПК
6
не е пречка за присъждане на заетата сума, дори и в хода на делото да се
установи, че договорът за кредит е недействителен. Това е така, защото
съответният законов текст цели да уреди отношенията между страните по
потребителския кредит при установяване на неговата недействителност. Тя
следва да намери приложение и в хипотеза като настоящата - предявен иск по
чл. 422 от ГПК, доколкото въпросът за недействителността на договора
обичайно възниква и се разглежда именно в подобно производство на
предявен иск от кредитор срещу длъжник, основан на сключения между тях
договор. Противното би означавало кредиторът да бъде принуден да води
повторен процес, в който по правилата за неоснователно обогатяване да
претендира връщане на тази дадена в заем сума, което освен, че не е
целесъобразно с оглед процесуална икономия, се явява и безпредметно,
защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК възпроизвежда общите правила на чл.
34 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, които са основанието за този евентуален бъдещ иск на
кредитора. В случая няма да е налице недопустимо произнасяне на
решаващия състав за връщане на заемната сума по един нищожен договор,
нито пък ще се промени основанието на претенцията, защото нормата на чл.
23 от ЗПК урежда последиците от един недействителен потребителски
договор, които няма пречка да се приложат и в производството по чл. 422 от
ГПК.
Съдът не отчита клаузите в договора и общите условия относно
дължимостта на тези суми да са неравноправни или недействителни.
С оглед горното, съдът намира така предявените искове за основателни и
доказани, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за
установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на
ответника в общ размер на : 21 389.35 / двадесет и една хиляди триста
осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки / лева, от които : 19 678.28 /
деветнадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки / лева - главница, 1 442.70 / хиляда четиристотин четиридесет и два
лева и седемдесет стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 11.12.2019
г. до 01.02.2021 г., 93.71 / деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки /
лева – санкционираща лихва, за периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г.,
120.00 / сто и двадесет / лева – разходи при изискуем кредит, 54.66 / петдесет
и четири лева и шестдесет и шест стотинки / лева - законна лихва за периода
от 02.02.2021 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
7
от дата на подаване на заявлението – 12.02.2021 г. до изплащане на вземането.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и
исковото производство /, а именно : 3 685.15 / три хиляди шестстотин
осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки / лева , от които : сумата от 994.84
лева – ДТ в исковото производство, сумата от 1 162.52 лева – възнаграждение
за особен представител, сумата от 500.00 лева – възнаграждение за вещо лице,
сумата от 427.79 лева – ДТ в заповедното производство, сумата от 150.00 лева
– юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от
450.00 лева - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. К. Ц., ЕГН
********** от гр. К. вземането на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК : ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С. със законни представители В.М.С. и
Д.Н.Н. – изпълнителни директори в общ размер на : 21 389.35 / двадесет и
една хиляди триста осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки / лева, от
които : 19 678.28 / деветнадесет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки / лева - главница, 1 442.70 / хиляда четиристотин
четиридесет и два лева и седемдесет стотинки / лева – договорна лихва, за
периода от 11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 93.71 / деветдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки / лева – санкционираща лихва, за периода от
11.12.2019 г. до 01.02.2021 г., 120.00 / сто и двадесет / лева – разходи при
изискуем кредит, 54.66 / петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки
/ лева - законна лихва за периода от 02.02.2021 г. до 11.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението –
12.02.2021 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.
ОСЪЖДА Т. К. Ц., ЕГН ********** от гр. К. да заплати на„БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. със
законни представители В.М.С. и Д.Н.Н. – изпълнителни директори, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски / в заповедното
8
и исковото производство /, а именно : 3 685.15 / три хиляди шестстотин
осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки / лева , от които : сумата от 994.84
лева – ДТ в исковото производство, сумата от 1 162.52 лева – възнаграждение
за особен представител, сумата от 500.00 лева – възнаграждение за вещо лице,
сумата от 427.79 лева – ДТ в заповедното производство, сумата от 150.00 лева
– юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от
450.00 лева - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9