Р Е Ш Е Н И
Е № 164
гр. Търговище, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора при ОП – Търговище Васил Ангелов, като разгледа
докладваното от председателя КНАХД № 151 по описа на АС – Търговище за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Областен
отдел - Търговище при Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, представляван
от началника на отдела, против решение № 143 от 10.10.2019г. на Поповския районен
съд, постановено по НАХД № 179/2019г. Касационното основание, което се сочи, е
нарушение на закона. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че при
издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение.
Прави се искане съдът да отмени решението и да остави в сила наказателното
постановление.
Ответникът – П.Н.П., редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание. В отговор на касационната
жалба чрез пълномощник обосновава, че решението на въззивния съд е правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Представителят на ТОП дава
заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на ПРС следва да бъде отменено, а
наказателното постановление – потвърдено.
Административен съд – Търговище,
първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С решението ПРС е отменил
наказателно постановление НП № 44-0000382/22.07.2019 г. на Началника на ОО „АА”
- Търговище, с което и на основание чл. 9Зв, ал.17, т.2 от Закона за
автомобилните превози на П.Н.П. ***, е наложено наказание „глоба“ в размер на
1500 лева като незаконосъобразно.
За да постанови този резултат районният
съд е приел от фактическа страна следното: Жалбоподателят П.Н.П. работел в „ТРАНС
ГРУП БЪЛГАРИЯ 1“ ЕООД, като на 05.07.2019 г. следвало да извърши обществен
превоз на товар по маршрут гр. Варна - с.Стоверци. При управление на товарен автомобил
„Скания“ с рег. № …, от кат. NЗ влекач и прикачено
полуремарке с рег. № … от кат. О4, в района на язовира на гр. Попово, на изхода
за гр.Търговище водачът бил спрян за проверка от служители на ОО“АА“ Търговище –
Д. Ст. и И. И. При проверка на документите, било установено, че т.а. е
оборудван с тахографски апарат “Stoneridge Elektronics“ модел SЕ 4800, № **********,
като при разпечатка от същия било установено, че водачът не е поставил и
използвал дигиталната си карта. За извършено нарушение, квалифицирано като
такова по чл. 34, §1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., бил
съставен АУАН серия А-2018, № 267613, с който нарушителят се запознал и
подписал без възражения. В 3-дневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
депозирал допълнително писмено възражение по акта, след което било издадено НП
№ 44-0000382/22.07.2019г. на началник ОО „АА" Търговище.
Въз основа на тези установявания
съдът е обосновал извод, че при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП
АНО не е изпълнил задължението си да опише пълно, ясно и конкретно от
фактическа страна административното нарушение и да посочи точните законови
разпоредби, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на лицето.
По-конкретно съдът е посочил, че фактите по делото не са подведени под
правилния материален закон, поради което е налице несъответствие между
фактическото основание и правното основание в АУАН и НП, довело до нарушение на
правото на защита на наказаното лице. На това основание наказателното постановление
е отменено, тъй като е прието, че съдът няма възможност да промени правната
квалификация на деянието и въз основа на новата квалификация да определи
наказанието. Съдът подробно е аргументирал, че вмененото нарушение на П. според
обстоятелствената част на наказателното постановление, е че същият не използвал
карта на водача, което е нарушение на правилата на чл. 34, §1, изр.1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г., според който текст водачите използват тахографски
листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство,
считано от момента на поемането му. Съдът е посочил, че приложената санкционна
норма на чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози, предвиждаща
глоба в размер на 1500лв., не съответства на така описаното от фактическа страна
нарушение. Според тази норма водач, който при проверка от контролните органи не
представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни
дни (в частност тахографски лист) се наказва с глоба от 1 500 лв. Тази
санкционна норма съответствала на задължението, вменено с друга разпоредба от Регламента,
а именно тази на чл. 36, § 2, б. "i" от
Регламент (ЕС) 165/2014, според който, когато управлява превозно средство, на
което е монтиран дигитален тахограф, водачът трябва да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган картата си.
Съдът изрично е посочил, че
за описаното
в АУАН и НП нарушение е предвидена друга административнонаказателна разпоредба и това е тази по чл. 93 в, ал. 2
от Закона за автомобилните превози, която предвижда отговорност за водач, който
управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не
спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача,
определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR. Санкцията
е глоба в размер на 500лв.
Решението е постановено при правилно
установена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на закона във
връзка с правомощията на районния съд при обжалване на наказателното
постановление. Настоящият касационен състав споделя напълно изводите за
правната квалификация на описаното от фактическа страна в АУАН и в наказателното
постановление нарушение, което е безспорно установено по делото. Както правилно
е посочил ПРС елементите на фактическия състав на нарушението следва да бъдат
описани в обстоятелствената част на наказателното постановление и те
действително не могат да се предполагат. Т.е реализацията на отговорност по чл.
93в, ал.17, т. 2 изисква в обстоятелствената част на АУАН и в НП ясно да е
посочено, че при проверка от контролните органи, водачът не представя карта на
водача или записите от нея.
Въз основа на установеното от
фактическа страна правилно съдът е приел, че наказателното постановление е
незаконосъобразно предвид дадената на деянието правна квалификация и наложено
наказание, тъй като в описателната част на АУАН и и респ. на НП е описано нарушение, посочено в
нормата на чл. 93в, ал.2 - водач, който управлява моторно превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в
AETR.
На база тези фактически и правни
изводи ПРС неправилно е упражнил правомощията си по ЗАНН и респ. НПК и е
отменил наказателното постановление, наместо да приложи закон за по-леко
наказуемото нарушение, каквото е това по чл. 93в, ал.2 от Закона за
автомобилните превози. Основанията за този извод са следните: Районният съд,
съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН има правомощие да измени наказателното
постановление. Няма каквото и да било основание това правомощие на съда да се
ограничава до възможността на съда да измени вида и размера на наложеното
наказание, без да променя правната квалификация на деянието. Съгласно чл. 84 от ЗАНН доколкото няма особени правила за производството пред съд се прилагат
разпоредбите на НПК. Затова правомощията на съда за изменение на наказателното
постановление са съответни на правомощията на въззивния съд за изменение на
присъдата, уредени в чл. 337, ал.1 от НПК. На основание чл. 337, ал.1, т.
2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН
съдът може освен да намали наказанието да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо наказание (без изменение на обвинението). Както вече се
посочи, нарушението по чл. 93в, ал. 2 от ЗАП е по-леко наказуемо спрямо
нарушението по чл. 93в, ал.17, т.2 от същия закон, спор по делото по отношение
на фактите няма – от една страна, а от друга – всички съставомерни факти
относно установеното от съда по-леко наказуемо нарушение са били предявени на
нарушителя чрез съставянето на АУАН и НП. Правото на защита на наказаното лице
не е било нарушено, тъй като всички релевантни факти са му били предявени и то
е могло да организира защита си спрямо тях.
По изложените съображения, съдът
приема, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване
на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени
от районния съд, настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална
страна наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в него се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения – такива, които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице. Описаното в АУАН и в НП нарушение следва да се квалифицира като такова по
чл. 93в, ал. 2 от ЗАП. Нарушението по чл. 93в, ал. 2 от ЗАП е по-леко наказуемо
от нарушението по чл. 93в, ал.17, т.2 от същия закон и е в правомощията на съда
да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, поради наказателното
постановление следва да се измени, като се определи наказание глоба в размер на
500лв., наместо глоба в размер на 1500лв.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 143 от 10.10.2019г.
на Поповския районен съд, постановено по НАХД № 179/2019г. , като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателното постановление №
44-0000382 от 22.07.2019г. на Началник ОО „АА“ – гр.Търговище, с което на П.Н.П. ***
на основание чл. 9Зв, ал.17, т. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена
глоба в размер на 1500лв, като наместо наложената глоба в размер на 1500лв., на
основание чл. 93в, ал. 2 от Закона за автомобилните превози ОПРЕДЕЛЯ на П.Н.П. ***,
наказание „глоба“ в размер на 500лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.