Р Е
Ш Е Н
И Е
№........
град
Шумен, 06.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д № 224 по описа за 2020г. на АС Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.148 ал.3 от Закона за ветиринарномедицинската дейност /ЗВД/ по жалба от „А.“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А.против Заповед № 172/10.04.2020г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– Пловдив, с което е отказано изплащането на обезщетение по подадено заявление с входящ № 1079 от 11.03.2020г. във връзка с унищожени животни, отглеждани в животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки рег. №3BG16015, находящ се в с.Трилистник, общ.Марица, обл.Пловдив.
В жалбата е посочено, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, като издадена въз основа на неверни констатации относно приложените в обекта мерки на биосигурност. Иска се отмяна на оспорения Акт и присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява управителя Д.В.и процесуален представител- адв.С., които поддържат жалбата и сочат доказателства.
Ответникът по жалбата– Директора на ОДБХ се явява лично и
представляван от юрисконсулт Х.-К., в открито съдебно заседание, като считат
жалбата за неоснователна. Претендира се присъждане на разноски, като се прави
възражение за прекомерност на възнаграждението за адвоката на насрещната страна.
Шуменският административен съд, след
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е налице спор по делото, че жалбоподателят „А.“ООД-гр. *** е собственик на регистриран съгласно чл.137 от ЗВД животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег. №3BG16015, намиращ се в землището на с.Трилистник, общ.Марица, област Пловдив. В обекта има две халета, разположени в 2 отделни сгради с общ капацитет 64 470 птици, като към момента на възникване на заболяване по животните, населено с птици е било само едното хале. Обектът е в непосредствена близост от около сто метра с друг животновъден обект за кокошки носачки, собственост на „В.-1“ ООД, в който е констатирано първото огнище на зараза за процесния период 02-03.2020г. и до Държавно ловно стопанство „Чекерица“, в което се отглеждат яребици и фазани. И в двата обекта за отглеждане на кокошки е било налице предходно установено заболяване по птиците през 2017г., като тогава първото място на възникване на зараза било предприятието на жалбоподателя, което е било обезщетено в процедура по реда на раздел III от ЗВД. В държавното стопанство е имало огнище на „Инфлуенца А“ по птиците през април 2018г.
На 24.02.2020г. било направено изследване на кръвни проби на птици отглеждани от „А.“ООД, от централна ветеринарна лаборатория, което видно от приложения Протокол № ЛД 74/1-6/ на стр.75 от делото било с отрицателен резултат за „Инфлуенца А“.
На 24.02.2020г. със Заповед № РД 11-556 на Изпълнителен директор на на БАБХ било обявено първично огнище на „Инфлуенца А“ по птиците в животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки, собственост на „В.-1“ ООД, намиращо се в съседство на предприятието на дружеството-жалбоподател и били определени мерки за ограничаване на заразата. Съхраняването и унищожаването на труповете на птиците било осъществено в близост до оградата от страната на „А.“ООД и продължило от 25.02.2020г. до 10.03.2020г.
На 04.03.2020г. било направено изследване на трупове на птици отглеждани от „А.“ООД, изпратени на 02.03.2020г. до изпитвателна лаборатория, със заявител ОДБХ-Пловдив, поради съмнение за заболяване, което видно от приложения Протокол № 114 ИП на стр.31 от делото било с положителен резултат за „Инфлуенца А“ тип Н5, което е „високопатогенна инфлуенца по птиците“, съгласно Приложение I т.2 от Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005. На датата на вземане на пробите, била наложена възбрана по отношение на кокошките носачки, намиращи се в птицевъдния обект на брой 31322 и възраст 55 седмици, както и кокоши яйца 45613 броя с Акт за възбрана № 002/стр.27 по делото/.
Със Заповед № РД 11-631 от 05.03.2020г., издадена на основание чл.47 ал.1, ал.2 и ал.6 и чл.117 ал.1 т.1, 2, 7, 8, 9, 12 и 13 от ЗВД и Наредба № ДВ-103 от 21 август 2006г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца(грип) по птиците, Изпълнителен директор на БАБХ наредил обявяване на първично огнище на „Инфлуенца А“ по птиците в обекта на „А.“ООД по т.1 и по т.2 било наредено предприемане на мярка принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект, както и мерки за почистване и дезинфекция, граници на предпазна и наблюдавана зона. В заповедта на Директора се обективира и нареждане за обезщетяване на собствениците на убитите животни, съгласно чл.141-148 от ЗВМД..
Със Заповед №141 от 05.03.2020г. Директор на ОДБХ П.наредил комисия в определен от
него състав да организира убиване, обезвреждане и унищожаване на птиците в
обекта. С Протокол за загробване на животни №003 от
10.03.2020г.(стр.36), съставен и подписан от председател и членове на формирана
комисия било надлежно документирано извършено загробване на 31322бр. кокошки
носачки, порода „Ломан браун“, собственост на „А.“ООД.
На 10.03.2020г., със Заповед № РД 09-253, на осн. чл.25 ал.4 от ЗА, във
връзка с чл.142 ал.2 от ЗВД от Министър на земеделието, храните и горите била
определена Постоянна комисия за извършване на епизоотично проучване след
възникнало огнище на заразна болест по чл.47 ал.1 от ЗВД с председател проф.П.Ж.,
Изп.директор на БАБХ, заместник-председател и членове и утвърдил правила за
организация на дейността й. Със Заповед № РД 11-680 от 11.03.2020г., на осн.
чл.5 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 от Устройствен правилник на БАБХ, във връзка с
предходната заповед на министъра, Изп.Директор на БАБХ определил комисия за извършване
на епизоотично проучване в обл.П.в 4 животновъдни обекта, сред които и този на жалбоподателя.
На 20.03.2020г. бил изготвен доклад, по отношение на който било проведено
гласуване по реда на чл.10 от Правилата за дейността на комисията, като същият
бил приет и изпратен на министъра. Документът съдържа, съгласно чл.16 от
Правилата, информация относно засегнатите обекти, брой на животни в риск и
техния здравен статус, организация на система на биосигурност и др. По т.1 от
Доклада, относно предприятието на „А.“ООД било прието, че са налице допуснати
множество грешки и пропуски в мерките за биосигурност, което е нарушение на
чл.132 ал.1 т.3б от ЗВД, а именно, че не се води дневник на посетителите,
дневник за дезинфекцията и не се извършва дезинфекция на излизащите превозни
средства- нарушения на чл.19 т.8 и т.12 б“б“ на Наредба №44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Във връзка с
изложеното заключение, следвало спрямо обектите при които са констатирани
нарушения да се приложи чл.142 ал.1 т.1 от ЗВД и на собствениците да не се
изплаща обезщетение.
На 11.03.2020г. управител на „А.“ООД, подал Заявление с вх.№1079 до
Директор на ОДБХ Пловдив, с молба за изплащане на обезщетение на основание
чл.141 ал.1 т.3 от ЗВД за принудително убитите/унищожените 31322бр. кокошки
носачки, като декларирал, че същите не са били застраховани.
На 10.04.2020г., Директор на ОДБХ П.издал
оспорения Акт, с който отказал изплащане
на обезщетение за смъртта на 31322 бр. кокошки-носачки в животновъдния обект. В
мотивите на акта са посочени констатациите в съставения доклад относно
допуснати нарушения на спазване на мерките за биосигурност в обекта, а именно
не отразяване на посещенията на външни лица в специален дневник и не
осигуряване на редовно механично почистване и дезинфекция на излизащите от предприятието транспортни средства.
Заповедта била връчена на 29.04.2020г. на представител на дружеството, като срещу акта била подадена жалба на 13.05.2017г., чрез Областна дирекция по безопасност на храните– Пловдив, видно от поставения входящ номер.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Обжалваната Заповед засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Поради което, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган– Директорът на Областна дирекция
по безопасност на храните Пловдив, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.148 т.3 от ЗВД, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити и мотиви относно фактическите и правни основания
за нейното издаване, което го прави валиден акт. При издаването на заповедта са
спазени процедурните правила предвидени в раздел „Ред за обезщетяване“ от ЗВД, като
административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат
правото на защита на жалбоподателя, и които да обосноват незаконосъобразност и
отмяна на оспорената заповед на това основание, като такива не се сочат и в
жалбата.
Но
съдът намира, че Заповедта не е съобразена с материалните разпоредби на закона,
тъй като в административното производство и по делото не се установи, че е била
налице материалната предпоставка за издаването ѝ, посочена като
фактическо основание в заповедта, а именно – обстоятелството, че жалбоподателят
не е изпълнил изискванията на чл.132 ал.1 т.3б от ЗВД да осигурява и спазва
мерките за биосигурност, което е и основният спорен въпрос между страните.
За установяване на фактическите обстоятелства
по делото, бяха разпитани множество свидетели- служители при административния
орган и участвали в изготвянето на доклада, шофьор, който превозва храна за
отглежданите в предприятието животни- св.С.и д-р Г., консултант по птицевъдство
на жалбоподателя. От техните показания се установява, че на входа на обекта се
предприема дезинфекция на транспортните средства, влизащи в него, като същите
се пръскат механично с дезинфектант и преминават през дезинфекционна площадка намираща
се на входа на обекта, както на влизане, така и на излизане. Забранен бил
достъпа на всички външни лица във фермата, за което била издадена съответната
заповед на управителя, приложена по делото.
От представените писмени
доказателства, които по правната си същност представляват частни документи и не
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, е видно, че се е
водил дневник на влизащите превозни средства и на използваните дезинфектанти в
предприятието, по отношение на които регистри липсва изискване за форма и
реквизити в закона и подзаконовия нормативен акт, регулиращ задълженията на
собствениците на животновъден обект- Наредба №44 от 20.04.2006г. Обектът имал и
изготвен План за биосигурност от февруари 2018г., който не притежава достоверна
дата по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК. Планът не е одобрен от компетентния
орган, съгласно Регламент (ЕО) № 616/2009 от 13.07.2009 за прилагане на Директива
2005/94/ЕО по отношение на одобрението на отделенията за домашни птици и отделенията
за други птици, отглеждани в затворени помещения, във връзка с инфлуенцата по птиците
и допълнителните предпазни мерки за биологична сигурност в такива отделения. Тези
писмени доказателства следва да бъдат ценени, само доколкото се подкрепят от другия
събран доказателствен материал.
От показанията на служителите на ОДБХ,
се установява, че те са посетили обекта, след като в него вече не се отглеждали
животни. Свидетелстват, че на входа има изградена площадка за дезинфекция, но
не е бил изследван разтвора, съществувала изградена тунелна вентилация на
халето с филтри. Липсвали редовно водени записи в дневниците, от които да се
направи извод, че дезинфекцията е осъществявана системно и качествено. Отделно
управителят, който бил ангажиран с нея, не притежавал необходимия сертификат за
това. Такъв не беше представен от страна на жалбоподателя в хода на съдебното
производство.
Съдът назначи по делото съдебна ветеринарно-медицинска
експертиза, заключението на която не беше оспорено от страните и е прието по
делото като неразделна част от съвкупния доказателствен материал. Съдът цени експертизата
като изготвена обективно от компетентен в съответната област специалист и
същата допринася за изясняване на фактите по делото.
По отношение на
провежданата дезинфекция в предприятието като заемаща основно място в комплекса
от мерки за превенция и защита от заболяване, вещото лице е установило след
запознаване с водената документация и оглед на място, че са провеждани
дезинфекционни мероприятия с помощта на техника– моторни пръскачки и съоръжения
изградени във фермата- дезинфекционна яма за ходовата част на превозните
средства, дезинфекционна стелка на входа на всяко хале, мокри филтри със
съблекалня и баня за гледачите на птичи и персонала за центъра за пакетиране на
яйца. От дневника е видно, че е ползван предимно препарат Virocid в 2% концентрация, което е достатъчно
да инактивира вируса при експозиция на препарата 30 минути. От 06.01.2020г. до
20.02.2020г. дезинфекции и зареждане на вани, стелки, дозатори и др. били
извършвани през 3-4 дни, а от 20.02.2020г. е правена редовна ежедневна
дезинфекция на хале 1, складове, пътища, санитарни възли, филтри и др., като
така извършените дезинфекции осигуряват добро ниво на биосигурност. Вещото лице
посочва още, че дори да се приеме, че предприетите мерки съответстват в пълна
степен на нормативните изисквания по отношение на изискуемото ниво на
биосигурност, непосредствената близост между два обекта за отглеждане на птици
води до много висок и непреодолим риск за предаване на инфекциозния причинител
между стопанствата, като пример е инфекцията в тях през 2017г. Вещото лице пояснява, че инфектирането с
„Инфлуенца А“ по птиците със щамът, установен във „В.-1“, който е изключително
опасен и се разпространява много бързо, се реализира чрез непосредствен контакт
и вдишване, като пренасянето на заразата може да се осъществи чрез прахови
частици, носени от силен вятър, гризачи, инсекти, хора и съоръжения. След
инкубационно време от няколко часа /12 часа/ до 2-3 дни, заразените птици
умират, като не съществува лечение и
ваксина. С оглед на направена справка относно силата и посоката на вятъра, в
периода на унищожаване на птиците в съседното на дружеството жалбоподател
предприятие и дългия период от време- 15 дни за провеждането му, е възможно да
са пренесени частици, които да са преминали през охладителната система на „А.“ООД
и да са предизвикали заболяването.
При така
събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че не са безспорно установени
посочените от административния орган нарушения на чл.19 т.8 и т.12 б“б“ на Наредба №44 от 20.04.2006г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Действително в
обекта не се води дневник на посетителите, съгласно т.8 от Наредбата и чл.19
т.“з“ от Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005 година, като
външни лица не установено да е имало. Лицето А.Д., за когото е посочено в
доклада, че е имал достъп до фермата е пълномощник на дружеството, а не външно
лице-посетител видно от представените доказателства по делото, като в самия
доклад е посочено, че обектът е семейна ферма с трима собственици- майка-
управителя Василева и двамата ѝ сина.
В обекта е воден дневник за
дезинфекцията, съгласно чл.19 т.9 б.“е“ и се е извършвала дезинфекция на
излизащите превозни средства, понеже същите са напускали фермата през мястото
на влизане и съответно са преминавали през дезинфекционната площадка, в
съответствие с чл.19 т.12 б.“б“ предл.2 от Наредбата.
Съгласно §1 т.7а от ЗВД, "биосигурност"
е комплекс от управленски и физически мерки, които намаляват риска от
проникването, развитието и разпространението на болести по животните. Същите са
подробно детайлизирани в подзаконови нормативни актове, като Наредба №44 от
2006г. и Нaредба № ДВ-103 от
21.08.2006г., които установяват множество задължения за собствениците. Съдът
намира, че не всяко нарушение на мерките на биосигурност следва да рефлектира
до лишаване на собственика от обезщетение за умъртвените животни, а само това
което може да е допринесло до възникване на заболяването в предприятието. Посочената
в акта липса на дезинфекция на излизащите превозни средства не се намира в
причинно-следствена връзка с установената болест. Мярката е насочена към
предпазване на разпространението към други обекти и същата е превантивна, но
неотносима към задължението за дезинфекция на конкретното предприятие и
възможността да бъде обезщетено за претърпените загуби.
С ДВ бр.13 от 2020г., в сила от
14.02.2020г., дни преди възникване на първоначалното огнище на зараза, е
направено изменение на основанието за отказ по чл.148 т.3, във връзка с чл.142
ал.1 т.1 от ЗВД, като е въведено такова при неспазени мерки на биосигурност, а
именно „Не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които не са
изпълнили изискванията по чл. 132, ал.1,
т. 1–
6, 10– 12, 15– 20, 24, 26 и 27“.
При решаването на настоящия казус и
тълкуването на закона, съдът следва да съобрази волята на законодателя,
съдържаща се в доклада към законопроекта на страницата на Народното събрание, а
тя е да се регламентират допълнителни задължения за собствениците на
животновъдни обекти, свързани с програми за самоконтрол на болести с цел
подобрение на превенцията на заболяванията. Следователно може да се приеме, че
неспазването на мерките в резултат на конкретни действия от страна на оператора
или липса на предприети такива е въведено като причина способствала
възникването на огнище на болест и в резултат може да доведе до постановяване
на отказ за обезщетение или редукция на неговия размер. В този смисъл е и
европейското законодателство- чл.26 т.12 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на
Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в
секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с
вътрешния пазар, а именно не се предоставя индивидуална помощ на предприятието,
представляваща компенсиране на щетите, причинени от болести по животните,
изчислена по отношение на пазарната стойност на животните, които са убити,
когато се установи, че болестта по животните е била причинена умишлено или по
небрежност от бенефициера.
Следва да се отбележи, че европейското
и българското законодателство /Директива 2005/94/EО на Съвета от
20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата
по птиците и Наредба №ДВ-103 от 21.06.2006г. за мерките на профилактика,
ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца по птиците/, предвиждат
съвместна отговорност в действията по превенция на болестите на компетентните
държавни органи и на собственика на обекта. В чл.17 от Директивата е посочено,
че компетентният държавен орган, в случая ОДБХ гарантира, че в границите на
предпазната зона с радиус 3 км., в която се е намирало предприятието на „А.“ООД
след обявяване на огнище на зараза в съседното предприятие, е въведен режим,
който позволява проследяването на всичко, за което има вероятност да спомогне
за разпространението на вируса и съгласно чл.19 и Приложение VI, отново той
осигурява прилагането на мерките относно обезвреждане на труповете възможно
най-бързо, подлагането на транспортните средства на дезинфекция, одобряване на
използваните за дезинфекция препарати и тяхната концентрация, като собственикът
поддържа регистри на посещаващите стопанството лица. В този смисъл е практиката
на ВАС- Решение №9371/14.07.2014г. по адм.дело №14144/2012г., във връзка с
бездействие на БАБХ и непредприети мерки за ограничаване и неликвидиране на заболяване. С оглед на така разпределената
отговорност, съдът намира, че поставянето изцяло в тежест на собственика на
неблагоприятния резултат от унищожаването на отглежданите животни и свързаните
с това икономически загуби е незаконосъобразно и противоречи на целта на
закона. Осъщественото умъртвяване на животните е проведено като административна
мярка и е било наложително в обществен интерес и поради това Съда на ЕС в свое
решение посочва, че принудителното умъртвяване на животни не представлява
нарушение на правото на собственост/Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00
и C‑64/00, EU:C:2003:397/. Но пълната липса на обезщетяване, при
отсъстваща застрахователна защита, в настоящия казус би довела до затруднение
или невъзможност на предприятието да проведе необходимите последващи
мероприятия по дезинфекция на обекта и да възстанови дейността си, като засели
нови животни, което не е целта на закона.
Съдът съобрази и практиката на Съда на
Европейския съюз- Решение от 22 май 2014г. по дело C‑56/13, ECLI:EU:C:2014:352
между Érsekcsanádi
Mezőgazdasági Zrt и Bács-Kiskun Megyei
Kormányhivatal, постановено по преюдициалното запитване във
връзка с тълкуването на Директива 2005/94/EО
на Съвета от 20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с
инфлуенцата по птиците, където се посочва в т.48, че въпреки, че липсва общ
принцип за обезщетяване при всички обстоятелства, според практиката на Съда при
упражняване на широкото си право на преценка в областта на селскостопанската
политика законодателят на Съюза може да счете, че собствениците на стопанства,
в които са унищожени или заклани животни, трябва да бъдат изцяло или частично
обезщетени.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, но в несъответствие с материално-правни
разпоредби и с целта на закона, поради което жалбата против него се явява
основателна и следва да бъде уважена. Административната
преписка следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по
депозираното заявление за обезщетение при спазване на указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143
ал.1 от АПК,
на оспорващата страна се следват направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 50лв., депозит на експертиза- 500лв. и възнаграждение за
адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие. Следва да бъде уважено
възражението на ответника за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя в
размер на 3000лв., тъй като то е съобразено с предвидения размер по чл.8
ал.1 т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение,
която хипотеза не е приложима, доколкото се обжалва отказ и липсва материален
интерес по делото. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и
проведените две открити съдебни заседания, съдът намира, че възнаграждението
следва да се редуцира до 1000лв. с ДДС, което е над минимума по чл.8 ал.3 от
Наредбата. В тежест на Областна
дирекция по безопасност на храните Пловдив, следва да бъдат възложени
направените деловодни разноски на жалбоподателя в общ размер на 1550,00лв.
Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 172/10.04.2020г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните Пловдив, с която е отказано изплащането на обезщетение
по подадено заявление от „А.“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя А.А.с входящ № 1079 от
11.03.2020г. във връзка с унищожени животни, от животновъден обект за отглеждане
на кокошки носачки рег. №3BG16015, находящ се в с.Трилистник, общ.Марица,
обл.Пловдив.
ВРЪЩА преписката на Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните П.за ново произнасяне по заявление от „А.“ООД с ЕИК ********* с входящ № 1079 от 11.03.2020г., съобразно
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, бул.“Марица“ № 86да заплати на „А.“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А., сумата 1550,00лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: