РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 25.05.2022 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на тринадесети
май април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 20204300500422 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е
решение № 52/11.02.2020 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1344/2019
година по описа на същия съд, с което ОД на МВР- Ловеч, с адрес за призоваване
гр. Ловеч, ул. «Стефан Караджа» № 2 е осъдена да заплати на Ц.В.Б., ЕГН **********,*** 235,92 /хиляда двеста
тридесет и пет лева деветдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 15.07.2016 год.-15.07.2019 год., на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 год. до окончателното й
изплащане. Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК ОД на
МВР-Ловеч е осъден да заплати на Ц.В.Б., ЕГН **********,***,00 лв. /четиристотин шестдесет и два/ лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция - адвокатски
хонорар, на основание чл.78, ал.1, съгласно представен списък на разноски по
чл.80 от ГПК и по сметката на РС-гр.Ловеч сумата в размер
общо на 115,50 /сто и петнадесет лева и петдесет стотинки/, от които 50,00
лева, представляваща държавна такса върху уважената част на иска и 115, 50 лева
възнаграждение за вещо лице.
Постъпила е
въззивна жалба с вх. № 2249/25.02.2020г. от Областна дирекция на МВР – Ловеч, против решение № 52/11.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1344/2019 г. на
РС – Ловеч, в осъдителната част.
Посочват, на първо
място, че при постановяване на решението районният съд не се е съобразил с
нормата на чл. 179, ал.4 от ЗМВР относно приложимостта на законовите и
подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните служители в МВР, във
връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения. Изтъква се, че необосновано
и незаконосъобразно съдът се е позовал на отменен и недействащ подзаконов
нормативен акт - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. на МВР. Излага съображения
за неприложимост нормата на на чл. 46, ал. 2 ЗНА, няма непълнен нормативен акт,
тъй като в Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на МВР е уредено допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд и такъв се изплаща на служителите. Счита, че правилата на КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) са неприложими в
случая.
Сочи още, че
първоинстанционният съд е смесил понятията допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд, като не е
съобразил разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ и писмо № 94-4103/ 22.07.2014
година на МТСП. Счита, че не са събрани доказателства да е полаган от служителя
извънреден труд и такъв да не му е би заплатен. Изтъква, че не е ясно, как е
определен приложения от съда коефициент от 1,143 (какъвто липсва в НСОР) с
който умножава положения нощен труд и разликата приема за реално положен
извънреден такъв. Излагат се подробни съображения за нарушение на материалния
закон, като съдът се е съобразил с установения със специалния закон – ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, режим относно правата на държавните
служители в МВР, в това число и начина на заплащане на положен нощен труд и
допълнителни възнаграждения. Позовава се на практика на ОС-Ловеч.
При изложените
съображения моли да бъде постановено решение, с което бъде отменено решението
на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон и да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и
недоказан, като им бъдат присъдени разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Ц.Б., в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна и недоказана. Счита, за правилен извода на
първоинстанционния съд, че липсата на идентична правна уредба, с тази разписана
в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., предвиждаща преизчисляване на нощните
часове в дневни при определяне отработени часове в рамките на определен период
при сумирано отчитане на работното време, не дава основание да се направи
извод, че е неприложимо към служителите на МВР. Изтъква, че с приемането на
действащите след това подзаконови нормативни актове министърът на вътрешните
работи е отстъпил от равното третиране на служителите, работещи в една система
по трудов договор и служебно правоотношение, като с това е нарушил принципите
на чл. 6 от Конституцията на РБългария и чл. 14 от ЕКПЧ. Като аргумент в тази
насока посочва и образуваното тълкувателно дело № 1/ 2020 година на ОСГК на ВКС
по този въпрос. В този смисъл моли да бъде спряно настоящото производство до
постановяване на тълкувателното решение, а след възобновяване на делото да бъде
отхвърлена въззивната жалба и потвърден първоинстанционния акт.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Изтъква постановено решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело
№ С-26282020г., образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит, като излага
доводи в тази насока, заключавайки, че с
решението се допуска тълкуване и прилагане на разпоредби по аналогия, при
наличие на непълнота в националното законодателство и при разлика в третирането
на различните категории работници и служители, полагащи труд при сходни
условия. Счита за неоснователни доводите на въззивника, че за служителите на
МВР е неприложим КТ и НСОРЗ, които в случая следва да се приложат субсидиарно.
Твърди, че в ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд, а в
чл.187, ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч. и няма забрана за преобразуването на
нощен към дневен труд. Изтъква, че претенцията на ищеца е за извънреден труд в
резултат на преобразуването на нощен към дневен труд.
Относно спорния въпрос –
извънреден ли е претендирания труд, излага, че при сумарно изчисляване на
работното време, извънредният труд се определя на база тримесечна часова норма
по чл. 187, ал.3 от ЗМВР, след преобразуване нощните към дневните часове по реда
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата / НСОРЗ /. За часовете положен
труд над посочената норма, тяхното отчитане и заплащане става по реда на чл. 150,вр. с чл. 262, ал.1,т.4 от КТ, при
спазване разпоредбата на чл. 146, ал.3, вр.
с чл. 144, т.2, предложение последно от КТ, като сочи, че няма ограничения за
полагане на извънреден труд от служители
на МВР, респективно неговото заплащане. Сочи, че през целият процесен
период е действала нормата на чл. 18, ал.3 от НСОРЗ, уреждаща реда за изчисляване на отработените дни, като заключава, че
въз основа на посочените
разпоредби, следва да се приеме, че смисълът на закона е признаване нощните
часове, преизчислени в дневни с коефицент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни, така и за отчитането
на извънредния труд.
От събраните по делото доказателства, приложени към
гражданско дело № 1344/ 2019 година по описа на Ловешкия районен съд, както и
от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Не се спори между
страните по делото, че въззивникът - ищец Ц.В.Б., за процесния период е работил
на длъжност „Охрана на обществения ред”,
сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Ловеч при ОДМВР Ловеч с основно
възнаграждение 658 лева, считано от датата на встъпване в длъжност, видно от
Заповед № 295з-486/ 02.04.2015 година на Директора на ОДМВР Ловеч, като въз основа на тази заповед е издаден акт за
встъпване в длъжност с дата 15.04.2015 година. Със заповед № 295з-441/15.03.2016г.
ищецът е преназначен на длъжност „младши автоконтрольор I степен”, група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „ПП“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, с основно месечно възнаграждение 673 лева, въз основа
на която е издаден и акт за встъпване в
длъжност с дата 18.03.2016г.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза, от чието заключение се установява, че
положения нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа от Б. за процесния период 15.07.2016 год.-15.07.2019 год. са 1 336 часа. Няма преобразуване от работодателя на нощен към
дневен труд при отчитане на сумарното работно време. При преобразуване на
отработените часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143 общо за процесния период са 1 527 часа. Посочено е, че часовете извънреден
труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния
период са 191 часа, като паричната им равностойност за целия период е в размер
общо на 1 235.92 лева. За нощен труд за спорния период във ведомостите за
заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 377.00
лв. /по 0.25 лв. за всеки отработен час./
При така установените данни, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 200
часа за периода от 15.07.2016 год.-15.07.2019
година, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата по него.
Предметът на въззивното производство, определен от
въззивната жалба е частта, в която на основание Областна дирекция на МВР -
Ловеч, е осъдена да заплати на Ц.В.Б., ЕГН **********,*** 235,92 /хиляда двеста
тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 15.07.2016 год.-15.07.2019 година, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 година до
окончателното й изплащане, както и в
частта с която са осъдени да заплатят разноски.
Безспорно
установено по делото е, че за процесният период Ц.В.Б. е бил в служебно
правоотношение с Областна дирекция на МВР - Ловеч.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза е видно, че положения нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа от Б., за процесния период 15.07.2016 год.-15.07.2019 година са 1 336 часа, като е заплащано допълнително възнаграждение в размер
на 0.25 лева.
Спорно между
страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на МВР са приложими разпоредбите разпоредбите на специалния Закон
за МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са
приложими общите граждански норми на КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време.
Работното време на
държавните служители в МВР е уредено раздел VІІ от Закона за МВР чл. 187, като
нормалната продължително на работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. При работа на 8-,12- и 24-часови смени, работното време
се отчита на сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд през нощта от 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Редът за организацията,
разпределението, отчитането на работното време и пр. се определят на наредба на
министъра на вътрешните работи. В чл. 179от ЗМВР е предвидено допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта, като условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения се определят от наредба на министъра
на МВР, а размерът – с негова заповед.
На основание чл.
187, ал.9 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. и
отм. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на Наредбата, положеният нощен труд
се умножава по 0.143 и полученото число се се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Наредбата е отменена, считано от 01.04.2015 година
с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г.,
постановено по адм. д. № 7493 по описа за
С оглед
разпоредбите на ал.2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР в редакцията преди изменението
в бр. 34 от
По делото е
представена и приета Заповед № 295з – 355 / 23.02.2018 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч, с която е
регламентиран реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.2
от ЗМВР в ОДМВР – Ловеч.
За да уважи
предявения иск първоинстнационния съд е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба и е приложил общите граждански норми, уреждащи полагането
на нощен труд по КТ и НСОРЗ, в частност чл. 9, ал.2.
По повод преюдициално
запитване отправено на основание член 267 ДФЕС
от Районен съд Луковит (България) с акт от 15 юни 2020 г.
относно тълкуването на член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, както и
на членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е
постановено решение на съда на ЕС (втори състав) от 24 февруари 2022
година по дело C‑262/20, с което е прието, че:1. Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд; 2. Членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
Според съда Директива
2003/88 установява минимални общи изисквания, които включват допълнителна
защита за работниците, които полагат нощен труд, като следва да определена
максималната продължителност на нощния труд - чл. 8 от Директивата, налага да е
посочена. Съгласно чл. 12, б. „а“ от Директивата налага предприемането на
мерки, по преценка на държавите-членки, така че работниците, които полагат
нощен труд и на смени, да се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд, при спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците.
В мотивите си съдът е посочил, че в светлината на чл. 20 и 31 от
Хартата, Директива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска нарушение
на принципа на равно третиране, поради което е необходимо националният съд да
извърши анализ каква категория работници ползва общия правен режим на чл. 140
от Кодекса на труда и каква друга е изключена, както и дали тази „разлика в
третирането е обоснована от обективен и разумен критерий, т.е. когато е
свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съизмерима на тази цел“.
При сравняване на нормите, регулиращи полагането на нощен труд –
продължителност, заплащане и други компенсации, с оглед тежестта на този вид
труд и защита безопасността и здравето на полагащите го, настоящият състав
констатира, че не е налице неравноправно третиране на държавните служители от
МВР – пожарникари и полицаи. Други отрасли в които се полага нощен труд са
здравеопазването, строителството, транспорта, отбраната и пр., като са
предвидени различни компенсации – допълнително заплащане, допълнителен отпуск
или намалена продължителност на нощния труд, като е без значение дали се касае
за частния или публичния сектор. Такива норми се съдържат в Закона за лечебните
заведения, отраслови колективни трудови договори, Наредба за организация на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния
транспорт, Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Наредба № Н-5 от 2015 г. за условията, реда и нормите
за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки в Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия в мирно време и пр.
Настоящият
състав счита, че в конкретния казус не са приложими общите норми, тъй като е
налице специален закон – чл. 179, ал.1 от ЗМВР, в който е
предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и условията са
били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер с цитираните
заповеди. В този смисъл не може да бъде споделен и доводът за празнота на
нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал.2 от
Закона за нормативните актове. В този смисъл и решение № 55 от 07.04.2015 г.,
по гр.д. № 5169/
Заплащане за извънреден труд е предвидено в разпоредбата на чл. 187, ал.5,
т. 2 от ЗМВР. В конкретния казус такъв извънреден труд не е установен, тъй като
положения от ищеца нощен труд за процесния период 15.07.2016 год.-15.07.2019 година не такъв по смисъла на чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187 и 187а от ЗМВР.
Предвид гореизложеното предявените
искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени. В този смисъл първоинстанционното решение в обжалваната част
е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на
предявените искове.
При този изход от процеса на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника юрисконсултски
възнаграждение за двете инстанции в минимален размер, предвид материалния
интерес и конкретната фактическа и правна сложност на случая.
Водим от горното и на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 52/11.02.2020 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1344/2019 година
по описа на същия съд,
включително в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.В.Б., ЕГН **********,***, против ОД на МВР- Ловеч, с адрес за призоваване гр. Ловеч,
ул. «Стефан Караджа» № 2 иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата
от 1 235.92 /хиляда двеста тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016
год.-15.07.2019 год., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.187,
ал.6 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019
год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц.В.Б.,
ЕГН **********,***,
да заплати на ОД на МВР- Ловеч, с адрес за
призоваване гр. Ловеч, ул. «Стефан Караджа» № 2, сумата от 200,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.