Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
участието на секретар Татяна Асенова и в присъствието на прокурор Димитров, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №4967/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 104 с-в от 10.07.2017 г. по НОХД № 8360/16 г. подс. А.М.Л. е
признат за виновен в това, че на 26.04.15 г. около 18.00 ч. в гр. София, ул. „********,
чрез нанасяне на удар с ръка в областта на тялото причинил на М.Й.П. средна
телесна повреда, изразяваща се в частично навлизане на въздух в лявата
плеврална кухина – върхово и мишично, наложило провеждане на оперативна
интервенция и поставяне на гръден дрен на активна аспирация – отвеждане на
въздуха, навлязъл в плевралната кухина, което е реализирало медико-биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на
основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от
свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1
от НК при изпитателен срок от три години.
Срещу присъдата е постъпила
въззивна жалба от адв. Л.Д., защитник на подс. Л.. В жалбата се твърди, че
присъдата на районния съд е неправилна и незаконосъобразна, постановена при
нарушение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо.
Изложени са съображения, че няма незаинтересовани свидетели на инцидента между
подсъдимия и пострадалия М.П., а приетата по делото СМЕ не представлява
доказателство относно извършителя на деянието. Посочено е, че наложеното от
съда наказание не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,
както и на целите по чл.36 от НК. Направено е искане присъдата да бъде отменена
и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, алтернативно –
присъдата да бъде изменена в частта относно вида и размера на наложеното
наказание.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът посочва, че подсъдимият не е осъществил състав на
престъпление по чл.129 от НК нито от обективна, нито от субективна страна, за
което е изложил подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени
първоинстанционната присъда. Алтернативно прави искане за изменение на
присъдата в санкционната част, като счита, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и налагане на наказание пробация ще постигне целите по
чл.36 от НК.
Прокурорът счита, че
присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна, и моли въззивния съд да
я потвърди. Посочва, че наложеното наказание на подсъдимия е справедливо, като
по делото не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства съгласно твърденията на защитата.
Повереникът на частния обвинител
счита, че жалбата е неоснователна, тъй като авторството на деянието е безспорно
доказано, а наложеното на подсъдимия наказание е минималното предвидено в
закона.
При последната си дума към
съда подсъдимият заявява, че е невинен.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, установява фактическа обстановка, която не се различава
съществено от възприетата от първата инстанция и която е следната:
На 26.04.15 г. около 18.00 ч. св. М.П. се намирал в
дома си, на първия етаж на жилищна кооперация, находяща се в гр. София, ул. „********.
По същото време при св. П. дошло детето му /на 10 години/ и му казало, че
съседът им – подс. А.Л., който живеел под тях, на приземния етаж, му се скарал
и му казал, че ще му дърпа ушите. Св. П. попитал детето дали не е направило
нещо лошо, след което решил да отиде при подсъдимия за да изяснят въпроса. Св. П.
слязъл до апартамента на подсъдимия, където била съпругата му – св. Л.Л. и
дъщеря им, които казали, че подс. Л. бил при колата пред блока. Св. П. отишъл
при подсъдимия, здрависали се и св. П. попитал какво е направило детето.
Подсъдимият показал на свидетеля вратата на своя гараж и му казал, че детето
ритало топка по вратата и счупило бравата. Св. П. отговорил, че щял да се скара
на детето и казал, че въпросната брава отдавна я нямало, но все пак щял да я
плати, щом подсъдимият казвал, че детето я е счупило. Тогава подс. Л., без да
казва нищо, нанесъл на св. П. с дясната ръка силен удар с юмрук в лявата част
на гръдния кош. Св. П. усетил много силна болка. Той се прибрал вкъщи и
първоначално не смятал да търси лекарска помощ, но тъй като болката била силна,
се наложило да бъде закаран в „Пирогов“ от негов съсед – Д.Д., където му бил
извършен медицински преглед, бил опериран по спешност и бил хоспитализиран за
три дни.
Вследствие на нанесения удар със значителна сила, на
св. П. било причинено счупване на девето и десето ребро вляво, при което остри
костни фрагменти пробили плеврата и наранили левия бял дроб, откъдето навлязъл
въздух в лявата плеврална кухина – върхово и мишнично. Това състояние създало
временна опасност за живота на пострадалия, което наложило в „Пирогов“ да му
бъде извършена спешна оперативна интервенция, изразяваща се в разрязване на
гръдната стена и поставяне на гръден дрен на активна аспирация /изсмукване на
навлезлия въздух в плевралната кухина/.
След изписването си от болницата св. П. продължил да
изпитва много силни болки. Наложило се той да отсъства от работа за период
около 30 дни, усещал болки дори когато лежал и се налагало да ползва чужда
помощ, когато ставал, за да ходи по нужда.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите П., И., Л. и Б., заключения на СМЕ и КСППЕ.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция,
че показанията на св. М.П. са достоверни и могат да обосноват постановяване на
осъдителна присъда, независимо, че той е единствен свидетел – очевидец на
деянието и същевременно се явява заинтересован от изхода на делото в качеството
му на пострадал. Съвкупния анализ на доказателствата сочи, че неговите
показания не са изолирани, а се потвърждават от други събрани по делото доказателствени
материали, които макар да представляват косвени доказателства, водят до извод
за достоверност на преките доказателства – показанията на очевидеца. На първо
място, това е заключението на СМЕ, което безспорно е обективно и
незаинтересовано, изготвено въз основа на официални медицински документи, и което
кореспондира с показанията на св. П. досежно естеството на причинените
наранявания и възможния механизъм на тяхното причиняване. Показанията на св. П.
се потвърждават и от показанията на св. Ц. И., която излага пред съда аналогични
факти за инцидента, разказани й от пострадалия. Въззивният съд отчита
заинтересоваността на св. И., поради това, че тя живее на съпружески начала с
пострадалия, но същевременно констатира, че изложените от нея обстоятелства, също
както и показанията на св. П., намират потвърждение в заключението на СМЕ по
отношение на нанесените травми и проведеното след това лечение на пострадалия.
Показанията на свидетелите Л.Л. и Х. Б. не
допринасят за изясняване на главния факт, тъй като никой от тях не е очевидец
на инцидента, съответно тези показания нямат характер на преки доказателства,
отделно от това, в показанията на св. Л. не се съдържат и достатъчно факти дори
разгледани като производни доказателства /тя заявява „Съпругът ми не ми е
разказвал нищо за инцидента“/. Както св. Л., така и св. Б. са заинтересовани
свидетели, първата в качеството на съпруга на подсъдимия, а втория – поради
факта, че между него и пострадалия П. е налице висящо гражданско дело, видно от
заявеното от свидетеля по време на неговия разпит пред съда, както и от
представени пред въззивната инстанция писмени доказателства – препис от съдебно
решение на СРС от 16.01.18 г. без данни същото да е влязло в сила.
Въззивният съд намира, че районният съд правилно не
е кредитирал обясненията на подсъдимия, в които той отрича да е извършил
деянието, като е приел, че тези обяснения представляват негова защитна версия.
Обясненията на подсъдимото лице поначало имат двойствена правна природа – те са
едновременно доказателствено средство и средство за защита, тъй като за даване
на неверни обяснения подсъдимият не носи отговорност, което налага във всеки
конкретен случай обясненията на подсъдимия да се подлагат на внимателен анализ
и съпоставка с останалите доказателства по делото. В настоящия случай,
обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на свидетелите П. и И.,
съображения за чиято достоверност бяха изложени по-горе /посочените гласни
доказателствени средства, независимо, че изхождат от заинтересовани източници,
кореспондират и се потвърждават от СМЕ, която е обективна и безпристрастна/;
обясненията на подсъдимия кореспондират единствено с показанията на свидетелите
Л. и Б., за които вече се отбеляза, че изхождат от заинтересовани лица.
При правилно установена фактическа обстановка,
районният съд е направил законосъобразен правен извод, че с деянието си подс. Л.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна подс. Л. на 26.04.15 г. около 18.00 ч. в гр. София, ул. „********,
чрез нанасяне на удар с ръка в областта на тялото причинил на М.Й.П. средна
телесна повреда, изразяваща се в частично навлизане на въздух в лявата
плеврална кухина – върхово и мишично, наложило провеждане на оперативна
интервенция и поставяне на гръден дрен на активна аспирация – отвеждане на
въздуха, навлязъл в плевралната кухина, което е реализирало медико-биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за
несправедливост на наказанието. Районният съд е наложил минималното предвидено
в закона наказание – три месеца лишаване от свобода. Липсват основания за
прилагане на чл.55 от НК при определяне на наказанието, доколкото по делото не
се установяват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото
съдебно минало на подсъдимия. Правилно районният съд е преценил, че по
отношение на подсъдимия са налице предпоставките на чл.66 от НК за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание при изпитателен срок от три години.
При извършената
на основание чл. 314, ал.1 вр. чл. 313 от НПК цялостната служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, НО,
104 с-в от 10.07.2017 г. по НОХД № 8360/16 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.