МОТИВИ по НОХД № 1634/2013 година по
описа на СпНС,9 състав
Прокуратурата е
внесла обвинителен акт срещу:
Й.В.С. – роден на ***
***, български гражданин, неосъждан, несемеен, със средно образование, с адрес
за призоваване -гр.*****,ул.******, работи като ***** в „********“ЕООД, ЕГН **********.
за това, че :
На 05.05.2013год. в гр.Б.,
в административна сграда –Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б. в качеството му на лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК-служител на длъжност “*****“ в организация, която
извършва *****на дейност „********“ ЕООД гр.София в съучастие като съизвършител с Д.Р.Ц. /извършител/, Б.Н.С./извършител/ и Д.Б.К./извършител/,
противозаконно е лишил от свобода М.И.Г. от гр.Б. - престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Д.Р.Ц. – роден на *** ***, български гражданин,
неосъждан, несемеен, със средно образование, с адрес за призоваване с.******,
общ.Б., обл.К., работи като ***** в „********“ЕООД,
ЕГН ********** за това, че :
На 05.05.2013год. в гр.Б.,
в административна сграда –Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б. в качеството му на лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК-служител на длъжност “*****“ в организация, която
извършва *****на дейност „********“ ЕООД гр.София в съучастие като съизвършител с Й.В.С. /извършител/, Б.Н.С./извършител/ и Д.Б.К./извършител/,
противозаконно е лишил от свобода М.И.Г. от гр.Б. - престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Д.Б.К. – роден на ***
***, български гражданин, неосъждан, несемеен, със средно образование, с адрес
за призоваване гр.*****,ул.*******, работи като ***** в „******** “ЕООД, ЕГН **********
за това, че :
На 05.05.2013год. в гр.Б.,
в административна сграда –Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б. в качеството му на лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК-служител на длъжност “*****“ в организация, която
извършва *****на дейност „********“ЕООД гр.София в съучастие като съизвършител с Д.Р.Ц. /извършител/, Б.Н.С./извършител/ и Й.В.С.
/извършител/, противозаконно е лишил от свобода М.И.Г. от гр.Б. - престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Б.Н.С. – роден на *** ***, български гражданин,
неосъждан, несемеен, със средно образование, с адрес за призоваване гр.******,
ж.к.**********, работи като ***** в „********“ЕООД, ЕГН ********** за това, че
:
На 05.05.2013год. в гр.Б.,
в административна сграда –Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б. в качеството му на лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК-служител на длъжност “*****“ в организация, която
извършва *****на дейност „********“ЕООД гр.София в съучастие като съизвършител с Д.Р.Ц. /извършител/, Й.В.С. /извършител/ и Д.Б.К./извършител/,
противозаконно е лишил от свобода М.И.Г. от гр.Б. - престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението в цялост по отношение и на четиримата подсъдими.
Обвинителят правейки анализ на доказателствата е посочил: че безспорно е установено, че на
инкриминираната дата М.Г. е отишъл да събира метални отпадъци, като
впоследствие е бил отведен в
административната сграда на Централно управление на „В. Б.“ ЕООД, като изтъква че е спорен по
делото въпроса от кои лица е отведен там.
Прокурор Радев сочи, че показанията на свидетелката Т., са в подкрепа на обвинението
, с оглед твърденията й че Г. е бил с
подути очи и е имал синини по тялото си, като в тази връзка са и показанията на свидетеля Г.Т. относно
срещата му със свидетеля Г. на 07.05.2913г. Според обвинителя изнесената
фактическа обстановка от свидетелите Б. и Д., че са видели лек автомобил „Лада“
да пристига в Управлението заедно с
подсъдимите С., С., свидетеля К.С. и
пострадалия Г. и че впоследствие около 19.00ч са видели М.Г. придружаван от С.
отговаря на действителните факти. Според
обвинителя около 19.00ч. свидетелят Б. забелязъл в
административната сграда Г., който носел метла, лопата и кофа и бил придружаван
от С.. В подкрепа на обвинението по отношение и на четиримата подсъдими според
обвинителя са и показанията на М.Г. според които, докато е бил в
административната сграда по отношение на
него е била употребена физическа сила и психически натиск и е стоял там против волята си, като не е имал възможност
да си тръгне. Според показанията на свидетеля Ц. досежно въпросните
железни отпадъци няма заведени преписки в РПУ. Изхождайки от този анализ на
гласните доказателства прокурора е посочил, че счита обвинението по
отношение и на четиримата за безспорно доказано, като моли съдът да постанови наказание “Лишаване
от свобода“ в размер на минимално
определеното от закона касателно подсъдимият Д.К., в
размер на две години“Лишаване от свобода“ досежно
подсъдимите Д.Ц. и Б.С., а по отношение на Й.С. в размер на две години и шест месеца
“Лишаване от свобода“, като на основание чл.66 от НК да бъде отложено
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ по отношение и на четиримата подсъдими с
тригодишен изпитателен срок.
Защитата на четиримата подсъдими-адвокат Р.К. счита, че обвинението спрямо подзащитните й е недоказано по изискуемия от закона начин,
а именно с убедителни, категорични и
несъмнени доказателства. Осъществявайки анализ на доказателствата, адвокат К. е
посочила, че по отношение на нейните подзащитни безспорно
е установено,че към датата 05.05.2013г. са работели като *****и в мини-Б. и като такива по
смисъла на ЗЧОД е следвало да следят за посегателства върху собствеността на
техния работодател и да спазват пропусквателния режим
в охранявания обект. Според защитата на инкриминираната дата М.Г. е извършил
кражба на чуждо движимо имущество в охраняемия район от подсъдимите, поради която причина и на
основание чл.32 от ЗЧОД е бил
отведен в административната сграда на
Мини Б.. Адвокат К. намира, че показанията на М.Г., че по отношение на него в административната сграда са извършвани
действия накърняващи неговата чест и достойнство от подсъдимите, включително и
физическо насилие, както и че е каран да чисти въпросните помещения и
принудително е държан административната
сграда не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от показанията на
свидетелите Д. и Б., които сочат, че при
напускането на сградата Г. е бил сух и
не е имал наранявания. Защитата изтъква, че и приложените медицински документи също
не са в подкрепа на твърденията на Г., тъй като са от 07.05.2013г., като в тях не е описана давността на
нараняванията. Адвокат К. акцентира, че според свидетелката Т. на 05.05.2013г. Г. е
посетил РУП-Б. където е писал обяснения, а
видно е от делото, че Заявлението до полицията на М.Г. е заведено на
08.05.2013г. т.е. след снабдяване на Г. с медицински документ. Процесуалният
представител на подсъдимите анализирайки показанията на свидетеля Т. сочи, че не
се потвърждават твърденията на свидетелката Т., че Г. бил с насинено око и
трудно се придвижвал. Според адвоката задържането на Г. в административната
сграда е било на законово основание, като счита че в тази връзка следва да се
кредитират обясненията на подзащитните й и да не се дава вяра на показанията на М.Г.
тъй като последните били пълни с противоречия, които се опровергавали, както от
обясненията на подсъдимите, така и от показанията
на свидетелите Д. и Б..
Защитникът моли за
присъда, с която подсъдимите Й.В.С., Д.Р.Ц., Д.Б.К. и Б.Н.С. да бъдат признати за невиновни по така повдигнатото им обвинение за
извършване на престъпление по чл. 142а,
ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. и съответно оправдани.
Подсъдимият Й.В.С. дава обяснения по така повдигнатото му
обвинение, в които не се признава за виновен. Същият твърди, че на 05.05.2013г. около обяд
получил обаждане на мобилния си телефон от св.К.С., че в района на мината има
нарушител, при което на място отишли той, Д.К. и Б.С..
На място, на пътя от свидетеля С. им бил предаден М.Г., след което последният
бил поканен да се качи в автомобила и
тръгнали за Централното управление. К.С. останал на място. На място установили,
че взетите от Г. железа са части от багери,
като
подсъдимия изтъква че е знаел че Г. е задържан предния ден от *****и на
мината по същия повод. По пътя с
автомобила срещнали Г.Б., като всички слезли от колата,/ без Г./, като отворили
багажника да покажат на Б. чувала. Железата били дадени на Б., за да ги прибере
последния в някакъв склад. След това
попитали и пазача на вратата на
ЦЕНТРАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ дали познава Г., след което влезли вътре в стая, където попитали
Г. за лична карта, но последния заявил че е неграмотен и не носи нищо. В УПРАВЛЕНИЕТО се появявал и Д.Ц.. Започнали
да говорят с Г. и искали да викат полиция, но Г. започнал да им се моли да не
викат полиция, при което четиримата
подсъдими предложили на Г. да почисти, ако иска, за да не се обаждат в
полицията. След това според подсъдимия С.
Г. почистил две стаи, изхвърлил боклука и си тръгнал преди 19.00ч. Подсъдимият
изтъква, че по железата нямало земя, въпреки
че били раждясали. Твърди ,че от смяната от предния
ден разбрал, че предишния ден Г. е
задържан при опит за кражба от мината. Отрича по отношение на Г. да са
употребявани физическа сила и помощни средства,
като обяснява и че никой не му е нареждал да стои в сградата, като твърди че Г. сам се е придвижвал в района на
административната сграда, не е бил заключван,
като само го били наглеждали за да не открадне нещо. В обясненията на С.
се сочи, че е изпратил Б.С. и Д.Ц.
да разговарят с *****ите които са наблюдавали обекта
и да им снемат обяснение. Изразява съмнение в показанията на свидетеля Т. като
излага предположение, че Т. е съдействал на Г., тъй като фирмата в която Т.
работел следвало да напусне обекта. Подсъдимият
поддържа, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли да бъде
оправдан.
Подсъдимият Д.Р.Ц. дава обяснения по така повдигнатото му
обвинение, в които не се признава за виновен. Същият изтъква ,че към датата 05.05.2013г.е работел като ***** в „********„ ЕООД, като бил в управлението. Около обяд, около
13.00 ч. Й.С., Б.С. и Д.К. довели в управлението
непознато за него лице, за което впоследствие разбрал, че е хванат да изнася
желязо от мината. По процедура следвало да го предадат на полицията, но след
като лицето разбрало че ще го предават в
полицията, започнало да им се моли,че ще направи каквото поискат *****ите. Поговорили, при което предложили на лицето да
почисти две стаи при което стигнали до консенсус лицето да ги
почисти. Около 14.30ч. отишли по нареждане на С. -той и Б.С. до пазача на мястото където било хванато лицето, за да
му искат обяснения защо не ги е сигнализирал, както и че са отишли на място
където са взели писмено обяснение от пазача. При връщането си според Ц.Б. бил в управлението. Според Ц. Г. заявил устно, че желязото е от първи
участък и че не е писал обяснения, тъй като заявил че е неграмотен. Ц. твърди
,че тогава се е чул със свои колеги от
предишната смяна, които му заявили, че същото лице Г. е залавяно и предния ден
да изнася желязо. Ц. сочи,че Г. е можело
да си тръгне и без да изчисти, не е бил заключван и по всяко време е можело да
излиза навън, като никой не е оказвал физическо насилие върху него, като твърди
че поотношение на Г. са се обръщали по име.
Подсъдимият изразява съмнение относно обективността на показанията на свидетеля
Т., тъй като бил от конкурентна фирма и бил чул слухове, че последния бил ходил
заедно с Г. в полицията. Относно
желязото Ц. твърди че това са били части от багер, което останало в коридора,
че след като се върнали със С. в
сградата е бил и свидетеля Б., както и
че свидетеля К.С. не е бил в управлението. Подсъдимия описва действията на Г. измитане
на пода, измиване на пода както и че С. и С. са стояли в коридора докато Г.
чисти, за да не изцапат мокрия под. Подсъдимият поддържа, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Д.Б.К. дава обяснения по така повдигнатото му
обвинение, в които не се признава за виновен.Същият изтъква, че към датата 05.05.2013г.е работел като ***** в „********„ ЕООД. На
сутрешния обход с автомобила в района на първи участък свидетелят К.С. се
обадил, че е задържал нарушител, като на място, на пътя отишли Й.С., Б.С. и той, където С. им довел М.Г., който
поканили да се качи в колата/“лада“ с две врати. Г. се
качил, като подсъдимият седял отзад до Г.. По пътя били срещнали Г.Б., който попитали дали познава лицето в
колата. От колата слезли и тримата той, С. и С., като показали на Б. железата в
багажника и последния им казал че са части от багер. В последствие тримата-С., С.
и К. отишли в управлението където, трябвало да установят Г. от къде е взел
желязото. По думите на К. свалили
желязото в син чувал и започнали да разпитват Г. по процедура в
стаята, като Г. следвало да пише обяснения , но той си признал че е откраднал
желязото като заявил че е неграмотен и
няма лична карта. В последствие Б.С. и Д.Ц. отишли при пазача на мястото където
им бил предаден Г., за да му искат обяснение, защо не си върши работата. В
управлението поискали да извикат полиция, след като лицето се признал ,че е
откраднало желязото, но Г. започнал да им се моли да не го правят,при което
последния предложил да изчисти стаите и
така се разбрали. Г. си тръгнал според К. около 17.00-17.30ч., след като изчистил две стаи,
/едната от които е около 80 кв.м./, и изхвърлил сам боклука. К. сочи, че чистачки
за почистване на стаите има, както и че никой от подсъдимите не е помагал на Г.,
тъй като са излизали, за да си правят
проверки. Подсъдимият сочи, че всички
заедно били решили да не уведомяват полицията, както и че му е известно че действията им по
несъставяне на писмен документ за залавянето на Г. е в нарушение на служебните
им задължения. Твърди, че не е имало друг случай, при който да залавят
нарушител и да не уведомят полицията. Отрича някой да е заплашвал Г., като сочи
и че последния не го е молил да го пусне.
Подсъдимият поддържа, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли
да бъде оправдан.
Подсъдимият Б.Н.С.
дава обяснения по така повдигнатото му обвинение, в които не се признава за виновен. В
обясненията си С. сочи, че към датата 05.05.2013г.е
работел като ***** в „******** „ ЕООД. Около
обяд правели обход на първи участък, при което на него се обадил свидетеля К.С.
че има нарушител и че ще отиде да види,
какъв е нарушителят и след това ще го доведе, горе на пътя до колата. На място
отишли Й.С., Б.С. и Д.К., където видели М.Г.
със син чувал, в който имало части от багер, който поканили да се качи в колата,
за да отидат в Централното управление, където да даде обяснения. При ***-а с
колата срещнали свидетеля Б., като попитали свидетеля дали познава лицето и
какви са частите. Б. им заявил, че това
са части от багер, при което завели Г. в управлението. В управлението поискали Г.
да напише обяснение, но същият заявил че
е неграмотен, както и че няма лична карта, като подсъдимите поискали да се обадят в полицията. Г. започнал
да се моли да не викат полиция,
при което поискал да направи нещо само да не се вика полиция, като предложил да
изчисти стаите. Подсъдимите се съгласили и Г. започнал да чисти, като
подсъдимият и Д.Ц. отишли до пазача да
даде обяснения защо не е видял Г.. При връщането си Г. почти бил изчистил,
изхвърлил боклука и си тръгнал следобед, но преди 19.00ч. Подсъдимият отрича по
отношение на Г. да е употребявана физическа сила, да е бил заключван, твърди че
е излизал сам да хвърля боклука и е
вървял свободно по коридора, както и че не е съставян документ за пребиваването на Г. в управлението, нито
за взетите от Г. железа. Подсъдимият поддържа, че не е извършил престъплението,
в което е обвинен и моли да бъде оправдан
В съдебно заседание от 23.06.2014г. съдът е признал подсъдимите:
Й.В.С. – ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование,живущ ***, *******, за виновен в това, че :
На 05.05.2013год. в гр.Б.,
в административна сграда –Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б. в качеството му на лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК-служител на длъжност “*****“ в организация, която
извършва *****на дейност „********“ ЕООД гр.София в съучастие като съизвършител с Д.Р.Ц. /извършител/, Б.Н.С./извършител/ и Д.Б.К./извършител/,
противозаконно е лишил от свобода М.И.Г. от гр.Б. - престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като го е осъдил
на две години „Лишаване от свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от четири години.
Д.Р.Ц. – ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, живущ
***, работи като *******, за виновен в това, че :
На 05.05.2013год. в гр.Б.,
в административна сграда –Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б. в качеството му на лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК-служител на длъжност “*****“ в организация, която
извършва *****на дейност „********“ ЕООД гр.София в съучастие като съизвършител с Й.В.С.
/извършител/, Б.Н.С./извършител/ и Д.Б.К. /извършител/, противозаконно е
лишил от свобода М.И.Г. от гр.Б. -
престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като го е
осъдил на една година „Лишаване от свобода“, като на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
Д.Б.К.- ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, живущ ***, работи като *****
в „********“ЕООД, за виновен в това, че :
На 05.05.2013год. в гр.Б.,
в административна сграда –Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б. в качеството му на лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК-служител на длъжност “*****“ в организация, която
извършва *****на дейност „********“ ЕООД гр.София в съучастие като съизвършител с Д.Р.Ц. /извършител/, Б.Н.С./извършител/ и Й.В.С. /извършител/,
противозаконно е лишил от свобода М.И.Г. от гр.Б. - престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК , като го е осъдил
на една година „Лишаване от
свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три
години.
Б.Н.С. – ЕГН **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, живущ ***,
работи като *******, за виновен в това, че :
На 05.05.2013год. в гр.Б.,
в административна сграда –Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б. в качеството му на лице
по чл.142, ал.2 т.6 от НК-служител на длъжност “*****“ в организация, която
извършва *****на дейност „********“ ЕООД гр.София в съучастие като съизвършител с Д.Р.Ц. /извършител/, Й.В.С. /извършител/ и Д.Б.К./извършител/,
противозаконно е лишил от свобода М.И.Г. от гр.Б. - престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като го е осъдил
на една година „Лишаване от
свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три
години.
Съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдил всеки един
от подсъдимите Й.В.С., Д.Р.Ц., Д.Б.К. и Б.Н.С.
да заплатят направените по делото
разноски в размер на 9.60лева, за всеки един от тях.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Й. В.С. с ЕГН **********
е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, живущ ***, работещ като *****
в „********“ЕООД. От справката за съдимост на същия се установява, че е
неосъждан.
Подсъдимият Д.Р.Ц. с ЕГН ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование,
живущ ***, работещ като ***** в „********“ЕООД.
От справката за съдимост на същия се установява ,че е неосъждан.
Подсъдимият Д.Б.К. с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, живущ ***, работещ като *****
в „********“ЕООД. От справката за съдимост на същия се установява ,че е
неосъждан.
Подсъдимият Б.Н.С. с ЕГН ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, живущ ***, работещ като ***** в „********“ЕООД.
От справката за съдимост на същия се установява,че е неосъждан.
Дружеството „********“
ЕООД с управител В.Б.П. вписано в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията към датата 05.05.2013г.
с
предмет на дейност -извършване на частна *****на дейност, включително и охрана на
имущество на физически и юридически лица.
Дружеството притежавало действащ
лиценз за извършване на такава дейност с
№****/********г. по ЗЧОД. На 16.07.2012г.
в град София между „В. Б.“ ЕООД от една
страна като възложител и „********“ ЕООД като изпълнител бил сключен договор по смисъла на който
изпълнителя се задължавал за срок от една година да извършва въоръжена
физическа охрана на обект находящ се в гр.Б.,ул.“******“.
Към датата 05.05.2013г. на работа на длъжност *****и в „********“ ЕООД работели и четиримата
подсъдими, като били назначени съответно
Й.С. с трудов договор №115/25.10.2010г. и допълнително споразумение№115-115/19.10.2012г.
към него и допълнително споразумение№30-115/26.09.2012г., Д.Ц. с трудов договор
№67/16.07.2012г. и допълнително
споразумение №67-110/19.10.2012г. към него, Д.К. с трудов договор
№61/20.03.2013г. и Б.С. с трудов договор
№100/03.10.2012г. и допълнително
споразумение №100-101/19.10.2012г. към него. Като ***** работел и свидетелят К.С..
На 05.05.2013г. четиримата подсъдими и свидетелят К.С.
били на работа като *****и със смяна от 08.00ч. до 20.00ч., като в задълженията
им влизало осъществяването на обход на
територията на Централното управление,
рудниците Б.,Х. Б., Б., М. сградите към съответните
рудници, откритите рудници- първи и
втори участък, Ц.–***,подстанциите и дървен склад. Отговорник на *****ите бил
подсъдимия Й.С.. *****ите извършвали както пеши
обходи на охраняемата
от тях зона, така и моторизирани като за
придвижване използвали 2 броя автомобили
марка „Лада“, модел“Нива“. Датата 05.05.2013г.
бил ден неделя , като се чествал и християнският празник Великден.
Около обяд свидетелят М.Г. отишъл да
копае отпадъчно желязо в района на рудник Х. Б., но извън охраняемата
зона, която била заградена с ограда и се охранявала с видеонаблюдение.
Свидетелят Г. успял да изкопае с копач и лопата от земята изпусквателен
колектор, част от сегмент, разпределител от маслостанция,
накладка за багер и ги сложил в носен от него син чувал.
Свидетелят К.С. извършвал пеши обход на
охраняемата зона и забелязал М.Г.. Свидетелят С.
се обадил на подсъдимия С. и го уведомил
, че в района на мината има нарушител. В същото време подсъдимите С., заедно с Б.С.
и подсъдимият Д.К. осъществявали обход с автомобила „Лада“ марка “ Нива“ с
номер ****. Подсъдимият Д.Ц.
междувременно бил в административната сграда на Централно управление на „В. Б.“ ЕООД, гр.Б.. На място пристигнали подсъдимите
Й.С., Д.К. и Б.С., които докато се
придвижвали по пътя видели свидетеля Г. да носи чувал. Свидетелят С., се приближил до свидетеля казал му да взима
желязото и да тръгва след което довел Г. на пътя. Г. работел като бункерист в мината и
поради тази причина познавал всички подсъдими и свидетеля С., като ги бил
виждал, но не знаел как се казват. Отивайки до колата на *****ите С., К. и С. попитали свидетеля Г. защо краде, след което
му казали да качва чувала в багажника на Ладата и да
се качва в колата. Свидетелят Г. качил чувала с железата в багажника на колата,
след което се качил в Ладата отзад. В колата се качили подс.Б.С.,
който карал колата, а до шофьора седнал подсъдимия С.. В колата се качили и
подсъдимият К. и свидетелят С., като Г., бил седнал между С. и К.. Около 13.00ч. колата управлявана от подсъдимия
С. спряла пред Ц. -***, където стоял свидетелят Г.Б., който бил отговорник на
смяната на охраната на мината. В автомобила вече пътували С.,С., св.С. и Г., като К. междувременно бил слязъл. Автомобила
спрял до свидетелят Б., като от него слезли подсъдимите С. ,С. и свидетеля К.С.,
а свидетеля видял,че М.Г. седи в колата на задната седалка зад шофьора.
Подсъдимият С. попитал свидетеля Б.,
защо пазача на участък Х. Б. не е видял
„Г.“, като свидетеля Б. се обадил по телефона на св.Й.Г. пазач към Мини-Б.,
като свидетеля Г. , му отговорил че от мястото където се намира по права линия не може да се види. Подсъдимите
С. и С. обяснили, че „Г.„ е хванат над
рудник М. като отворили багажника и показали на свидетеля Б. синия чувал, като
в чувала Б. видял железата, както и че са раждясали. Свидетелят
Б. видял ,че железата са парче метал, накладка от камион и колектор от изпусквателните тръби от двигател. Свидетелят се обадил на
началника си св.Г.Т., че лицето М.Г. е задържано в района с крадено желязо.
Подсъдимите С., С. и св.С. се качили отново в колата , като св.Б. останал на място,
а автомобила с четиримата С., С., св.С. и св.Г. продължил към административната сграда на
Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б.. Свидетелят С.Д. работел като портиер пазач на
В.-Б., като отговарял за пропусквателния режим в административната сграда на Централно
управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б.. Междувременно
до административната сграда се бил придвижил и подсъдимият К., като бил вътре в
нея. Около 13.30ч. свидетелят Д. видял, че автомобил Лада с №**** спира
пред административната сграда като от
нея слизат подсъдимите С., С. и свидетелят С., като свидетелят М.Г. също слязал
взел чувал от багажника по разпореждане
на подсъдимия С. и всички заедно влезли в административната сграда на Централно
управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б.. На
свидетеля Г. било разпоредено да остави чувала с
железата пред стопанисваната от свидетеля Б. стая, след което му било наредено
да влезе в стаята на охраната, а именно
стаята на отговорника на ВВК. *****ите от „********“
ЕООД ползвали две стаи в административната сграда. В
едната стая на охраната, а именно стаята на отговорника на ВВК били подсъдимите Д.К. и Д.Ц.. Свидетелят С.
отишъл в другата стая и си легнал да спи
на едно от леглата. Стаята в която легнал била отдалечена от стаята в която подсъдимите вкарали Г.. Подсъдимите С.,С.,Ц. и К. започнали
да искат свидетеля Г. да напише обяснение, че е откраднал желязото. Свидетеля Г.
не искал да пише обяснения, че е откраднал желязото , като заявил, че си го е
изкопал. В следващия момент свидетелят Г. бил ударен от подсъдимият С. с ръка
през лявата част на лицето. Подсъдимите Д.Ц. и Б.С. също започнали да го удрят
като го ударяли в областта на кръста. Подсъдимият Д.К.
също удрял св.Г. през лицето и отзад по
врата, като свидетелят започнал да се
моли подсъдимите да го пуснат да си
върви, на което подсъдимият К. отговорил
че не той е шефът като посочил, че подсъдимият С. е шефът и от него зависи пускането на Г.. Свидетелят умолявал подсъдимите да бъдат милостиви към
него, тъй като има дете на 3 годинки и да го пуснат. Подсъдимият С. накарал
свидетелят да държи с дясната си
ръка закачалка, на която била закачена чаша пълна с вода, като при разливане на вода от чашата С. му казвал “Колкото
вода пада ,толкова бой ще ядеш“. Подсъдимият Ц.
и подсъдимият С. ритали
свидетеля в областта на краката и в
областта на кръста с юмруци., като го удряли и с тояга. Докато го биели Г. само
охкал, но не викал за помощ, а само продължавал да се моли да го пуснат. Подсъдимият
С. накарал Г. да се съблече чисто гол и да се изкъпе със студена вода в банята,
като останалите подсъдими в това време гледали. През цялото време свидетелят Г. трябвало да отговаря с : „Тъй
вярно!“ и „Съвсем не!“ на подсъдимите. Подсъдимият С. поискал да направят на Г. клизма като за
целта, го карал да вкара маркуч в чучура на чешмата в банята, като маркуча не влезъл в чучура. Подсъдимият С. предлагал и на подсъдимият Ц. да отиде навън и да намери бодлива
тел, за да направят свидетелят Г.
като ИСУС ХРИСТОС. Около 14.00ч. двама
от подсъдимите Д.Ц. и Б.С. отишли до
охраната на рудник Х. Б. по нареждане на
подсъдимия С., за да потърсят обяснение от
*****я защо не е видял свидетеля М.Г.. Подсъдимите снели писмено
обяснение от св.Й.Г. и около 14.40ч. се
върнали в административната сграда на Централно управление на „В. Б.“ ЕООД, гр.Б.. Подсъдимият С. накарал Г. да
напълни 6-7 шишета с вода
от 0.500 мл., сложил ги пред свидетеля
и му обещал че ако ги изпие, ще го пуснат. Свидетелят Г. ги изпил, но не
го пуснали. Подсъдимият С. се обръщал
към св.Г. с думите „циганин“, „мангал“, “долен“
и постоянно правел движения с ръка с израза: „Гепи!, Гепи! „,посочвайки, че
свидетеля Г. краде. През цялото време свидетелят Г. не бил пускан сам в
коридора, а при излизане бил придружаван от подсъдимите. Г. продължавал да се
моли да го пуснат, при което подсъдимите
му поставили условие да изчисти. Свидетелят Г. бил накаран от подсъдимите да изчисти две от стаите, като
свидетелят ги измел, измил и събрал боклуците от стаите в голям
чувал. При почистването на стаите от Г. подсъдимите местели мебели в стаята на отговорника на ВВК, за да може Г.
хубаво да изчисти, а във втората стая в която спял свидетелят С. също бил накаран да почисти. Свидетелят Г. не бил пускан да излиза сам, като същия се страхувал,
че ще го бият още. Същият непрестанно се
молел да го пуснат, като основно молбите му били отправени към подсъдимия К., тъй като
същия не продължил да го бие и му
дал да пуши цигара. Около 18.30ч св.Б. се върнал в административната сграда, като
в коридора за кратко видял Г. придружаван от С. да отиват към стаята на
отговорника на ВВК, като Г. носел лопатка, метла и парцал. При изхвърлянето на боклуците
свидетелят бил придружаван от подсъдимият С. извън административната сграда. Излизането
за изхвърлянето на боклука от свидетеля Г. и придружаването му от подс.С. било осъществено около 19.00ч и било видяно от
свидетелите Г.Б. и С.Д.. Около 19.00ч. подсъдимите решили да пуснат свидетеля , като взели за това решение
с гласуване в което участвал и свидетеля С., който гласувал за това свидетелят
да бъде пуснат. Свидетелят Г. се прибрал в дома си и още пред къщи свидетелката Л.Т. видяла , че същия е с надути очи
и едвам гледал. Г. разказал на Т.,че е
бит и държан насила от четирима човека в стая, при което се съблякъл и й показал в областта на седалището и отзад на бедрата насинявания. Двамата отишли до Центъра за
спешна помощ откъдето Г. бил отпратен,
да отиде в полицията . На 07.05.2013г. М.Г. посетил доктор
Г.К. , където му бил извършен преглед
при което било констатирано хематом в лява зигоматична
област, обхващаща и долния клепач, хематоми под формата на вилици на гърба и седалищната
област, хематом на дясна пред мищница, като му било
издадено медицинско свидетелство с изх№30/10.05.2013г. Г. подал
жалба до РУП-гр.Б. , с дата
07.05.2013г. която била заведена на
08.05.2013г.с вх.№2278/08.05.2013г. На 06.05.2013г. при отиване на работа св.Г.Т.
бил запознат със факта, че Г. е задържан с крадено желязо, като му било
показано и съответното желязо. Свидетелят Т.
бил извикан в РПУ-Б. по повод жалбата на Г., като на 05.06.2013г. предал с протокол за доброволно
предаване изпусквателен колектор, част от сегмент, разпределител от маслостанция,
накладка за багер и чувал син на цвят.
На 18.07.2013г. свидетелят Т. заедно с М.Г. и свидетеля Ц. посетили
мястото където от М.Г. им било посочено
къде е задържан и свидетелите констатирали, че това е извън охраняемия обект на мината. В РП-Д. няма образувани
преписки и досъдебни производства срещу М.Г., за извършени от него кражби.
По доказателствата:
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства: гласни -преки обясненията на подсъдимите Й.С., Д.К., Д.Ц., Б.С., показания
на свидетеля М.Г., показания на свидетеля Г.Т., свидетеля С.Д., свидетеля Г.Б.,
свидетеля П.М., показанията на свидетеля Н.Ц., показанията на свидетеля Й.Г., показания
на свидетеля К.С. показания на свидетелката Л.Т. ,писмени- приложеното копие на
медицинско свидетелство №30/10.05.2013г., писмо адм.
Вх.№708/2013г. на Адм.ръководител на Районен прокурор
–гр.Д., заверени копия: на трудов
договор №115/25.10.2010г. на Й.В.С., допълнително споразумение№115-115/19.10.2012г.
на Й.В.С., допълнително
споразумение№30-115/26.09.2012г. на Й.В.С., на трудов договор №86/16.07.2012г. на К.Й.С.,
на допълнително споразумение №86-117/19.10.2012г. на К.Й.С., на трудов договор
№67/16.07.2012г. на Д.Р.Ц., на допълнително споразумение №67-110/19.10.2012г.
на Д.Р.Ц., на трудов договор №61/20.03.2013г. на Д.Б.К., на трудов договор №100/03.10.2012г.
на Б.Н.С., на допълнително споразумение
№100-101/19.10.2012г. на Б.Н.С., копие на доклад от Й.С. до г-н О.З. Управител
на „В. Б.“ ЕООД с №2286/09.05.2013г.,
копие на обяснение на Й.К.Г. №2287/09.05.2013г., протокол за доброволно
предаване от 05.06.2013г., копие на график за м.май 2013г. на „********„
ЕООД, -3 листа, копие на договор от
16.07.2013г. между В. Б. ЕООД и ******** ЕООД -3 листа, копие на договор за
охрана от 15.11.2010г. между В. Б. ЕООД
и ******** ЕООД-2 листа, справка от ТР за “ ********“ ЕООД -2 листа, писмо от
управител на „********“ЕООД №8/10.06.2013г.,
копие на болничен лист №4256914 на М.Г., копие на болничен лист №1806144
на М.Г., копие на журнал за повикванията
на ЦСМП К. за датите 05.05.2013г.-07.05.2013г. изх.№190/06.03.2014г.-/л.137-л.164 от
съдебното производство/, писмо от доктор Г.К. №15/25.04.2014г. с приложени
амбулаторен лист №000248/07.05.2013г. за
М.И.Г., приложеният протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.11.2013г., и съответно приложен
фотоалбум към него-/л.87-л.88 от досъдебното производство/, приложеният протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.11.2013г., и съответно приложен
фотоалбум към него-/л.90-л.91 от досъдебното производство/, приложеният протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.11.2013г., и съответно приложен фотоалбум
към него-/л.93-л.94 от досъдебното производство/, приложеният протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.11.2013г., и съответно приложен
фотоалбум към него-/л.96-л.97 от досъдебното производство/, приложеният
протокол за разпознаване на лица
и предмети от 12.11.2013г., и съответно
приложен фотоалбум към него-/л.99-л.100 от досъдебното производство/, протокол за оглед на веществени доказателства
от 21.11.2013 година, с приложен към него фотоалбум при което е извършен оглед на веществени
доказателства предадени с протокол за
доброволно предаване от 05.06.2013г. от Г.Т..
Досежно обясненията дадени от подсъдимите С., Ц., К., и С. съдът ги подложи на внимателен анализ.
Обясненията и на четиримата подсъдими се припокриват като фактология.
Съдът ги кредитира в следните части, че
свидетелят С. се е обадил за
нарушител в района на мината и тъй като с автомобила управляван от подсъдимия С.
бил в близост отишли на място, като в автомобила били още подсъдимият С. и подсъдимият К.. След като Г. бил доведен на пътя от св.С. е накаран да се качи в автомобила, заедно с
тях, като в автомобила се качили С., С., К. и М.Г.. Досежно твърденията и на четиримата подсъдими, че
свидетелят С. е останал на мястото на инцидента съдът не кредитира обясненията
на нито един от подсъдимите, тъй като са в противоречие както с показанията на
свидетеля Б. , така и с показанията на свидетеля Д., които сочат, че при
спирането на МПС при ***-а, както и пред административната сграда в автомобила е бил и свидетеля С., който също
е слязъл с тях. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимите ,
че на мястото на задържането не е присъствал подсъдимия Ц.,
тъй като това се потвърждава както от
обясненията на четиримата , така и от показанията на горепосочените двама
свидетели, които са посочили ,че при влизането в административната сграда
подсъдимият Ц. не е бил в колата. Съдът намира ,че обясненията и на четиримата
,че са срещнали свидетеля Б. , че са го попитали за вида на железата и за самоличността на Г. са правдоподобни, тъй като тези
обстоятелства се потвърждават и от самия свидетел. Съдът дава вяра на обясненията и на четиримата
подсъдими, че на место при залавянето на Г., при тази среща са били в
състав С., С.
и К., като свидетеля С. също е бил там.
Съдът не кредитира обясненията на четиримата подсъдими ,че С. не се е качвал в
колата и е останал на място, тъй като в
тази връзка показанията както на Б. така и на Д. които са подробни, ясни и непротиворечиви. Съдът намира обстоятелството,
че подсъдимия Д.Ц. се е намирал в
управлението при залавянето на Г. е
установен факт изводим от горепосочените по горе гласни доказателства, както и от обясненията
на самите подсъдими. Обясненията на
подсъдимите ,че са опитали да установят самоличността на Г. , и че същия им
е и заявил че не носи лична карта и че е неграмотен не отговарят на действителното
фактическо положение, тъй като са в противоречие с показанията на свидетеля Г.
,който е заявил че е бил каран да
пише откъде точно е вземал железата, а и
видно от обясненията на самите подсъдими те са били наясно със самоличността на
свидетеля. Съдът не кредитира обясненията и на четиримата подсъдими относно
обстоятелството че поради заплаха да бъде извикана полиция М.Г.
самостоятелно и доброволно е поискал да чисти въпросните стаи. Обясненията на самите подсъдими по този въпрос
съществено се разминават, :според подс.С. те са му
предложили да почисти, според подс.Ц. Г. е решил
сам да почисти, според подс.К. се е наложило Г.
да почисти стаите, за да не го предадат на полицията , според подс.С.Г. се е
помолил да направи нещо каквото и да е
като е предложил да изчисти , за да
си тръгне и да не се вика полиция. Твърденията на подсъдимите /Ц./ ,че Г.
е можел да си тръгне и без да почисти стаите
съдът намира за недоказани, тъй като
при съществуваща уговорка според самите подсъдими от страна на Г. за
действие въз основа на което същите
подсъдими е следвало да нарушат служебните си задължения /като не го предадат на полицията/, лишено от логика ще е
самият Г. да не изпълни тази уговорка
и да му се разреши да си тръгне. Размерът на почистваните помещения , времето през което
ги е почиствал, обстоятелството ,че
подсъдимите не са чистили и фактът че при напускането на административната сграда за изхвърляне на боклука от страна на Г., същия
е бил непрестанно придружаван, включително и в коридора, съдът намира ,че не
говорят в никакъв случай за доброволност на действията на М.Г..
Касателно
обясненията на подсъдимите , че
подсъдимите Ц. и С. са отишли при свидетеля Г. и са липсвали около 40 мин съдът намира за
доказани, както от показанията на самия
свидетел Г. така и от показанията на самия свидетел Г., според чийто твърдения
двама от подсъдимите са липсвали за известен период от време. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимите , че по отношение на Г. не е упражняван нито физически, нито
психически тормоз, тъй като сочените обяснения са в противоречие както с
показанията на свидетеля Г. ,така и с показанията на св.Л.Т. и писмените доказателства по делото като амбулаторен лист, медицинско
свидетелство на Г. при което са
установени наранявания
съответстващи на изнесената фактология от страна на Г. за нанасяните му
увреждания. На следващо място съдът намира че действията
описвани от свидетеля Г. , за това
че е измел двете помещения и ги е забърсал с парцал и е изхвърлил
боклуците от същите обективно биха могли да
се извършат в рамките на около
два часа, а не и в рамките на над шест часа каквото време свидетеля Г.
е бил задържан от подсъдимите в
административната сграда на Централно управление на „В. Б.“ ЕООД , гр.Б.. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите, че Г. си е тръгнал около 05-00-05.30ч следобед/К./,
около /4.00-05-00ч./ Ц./, следобед …преди 19.00ч. /С./, тъй като според
свидетеля Б. около 18.30-18.40 се е
върнал в управлението, където е видял Г., както и според св.Д. , преди да си
тръгне в 20.00ч е видял Г. придружаван от подсъдимия С., като в този
ред на мисли и показанията на св.Т. също сочат ,че Г. се е прибрал в дома
си след 19.00ч.
Показанията на
свидетеля М.Г. съдът намира за основен доказателствен източник. Съдът изхождайки от качеството на
пострадал на Г. в досъдебната фаза на процеса
и факта че неговите показания следва да бъдат
съпоставени с обясненията най –вече на подсъдимите, преценявайки социалния статус на свидетеля и
неговото емоционално и психическо състояние преди, по време и след
инцидента достигна до следните изводи:
показанията на свидетеля са последоватални от гледна
точка на това от кое лице е задържан, къде е задържан и защо , от кои лица е
транспортиран до управлението, какво му е било разпоредено
да прави при качването в колата и при слизането пред административната сграда ,
какви действия е бил каран да извършва
вътре в административната сграда и от кого и какви действия са извършвали спрямо него
всеки от подсъдимите и по –какъв начин,
както и с какви изрази са се обръщали към него, че не е бил пускан да си тръгне от никой от подсъдимите и за какъв период от време,че им се е молел
непрестанно да го пуснат и най –вече на подс.К., по какъв начин
си е тръгнал – след гласуване, какво е направил след като се е прибрал,
къде е имал наранявания, кога и къде е бил прегледан и кога се е оплакал в
полицията. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Г. в
частта ,че заедно с него в колата не се
е се е качвал и свидетеля С. , както и че
същия не е участвал в гласуването за това дали да бъде пуснат. Съдът счита че и
в първата и във втората част показанията
на Г. в тази връзка са иницирани от известна „благодарност“ на свидетеля към
свидетеля С. ,че не го е малтретирал и съответно, че е гласувал
да бъде пуснат. Горното се
потвърждава и от обстоятелството че при
прочитане на показанията касаещи гласуването свидетелят отново е потвърдил
обстоятелството, че свидетеля С. е гласувал да бъде пуснат, но съпоставен в очна ставка със свидетеля отново
е заявил ,че само подсъдимите са дошли на мястото и че свидетеля С. не е
участвал в гласуването да бъде пуснат, с мотив да не го намесва. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля
Г., че в колата заедно с него е бил и подсъдимия Ц., тъй като това
обстоятелство е в противоречие с обясненията на всички подсъдими по този въпрос
и с показанията на свидетелите Д. и Б.. Извън тези обстоятелства съдът
кредитира показанията на Г. относно всички горе посочени факти като
кореспондиращи с показанията на свидетелката Т., свидетелят Б., свидетелят Т.,
свидетелят Д., приложените протоколи за разпознаване писмените доказателства по делото като
медицинско свидетелство, амбулаторен лист, болнични листа, протокол за
доброволно предаване и протокол за оглед
на веществени доказателства по делото.
Свидетелката Т. бе разпитана и даде показания в съдебната фаза на процеса
по инициатива на съда и за проверка на
показанията на М.Г..Дадените показания от същата са корелация с показанията на Г. и приложените
копия от медицински документи. Единствения факт
относно който съдът не дава вяра на свидетелката Т. е
обстоятелството посочено от нея, че след посещението на Бърза помощ М.Г. е
посетил РПУ, тъй като видно от
показанията на Г. и датата на написаното от него заявление и обяснение това е станало на 07.05.2013г.,
като се е случило след посещението при доктор К..
Досежно показанията на
св.Т. , съдът ги намира за кореспондиращи с показанията на свидетелите Б.,
М. и приложените писмени доказателства по делото като протокол за доброволно
предаване, извършения оглед на веществени доказателства установяващ ,че съответните метални части са
корозирали и с пръст по тях, както и с показанията на Г..
Обстоятелствата по които съдът не
кредитира показанията на този свидетел
са фактите че предаването на вещите е станало на дата
следващия ден след инцидента, поради обстоятелството че самия протокол за доброволно предаване е с
дата 05.06.2013г., както и от датите на снеманите обяснения на свидетеля Т.
по време на предварителната проверка , а именно 05.06.2013г., както и
18.07.2013г., Относно показанията на свидетеля, че при среща между него с М.Г. в чакалнята на РПУ е видял че Г.
е със синини по лицето, съдът намира че с оглед горепосочените дати визираната
среща се е осъществила около месец и
половина след инцидента поради което установените от свидетеля обстоятелства за
наранявания по лицето на Г. са
обстоятелства без правно значение относно настоящия казус Твърденията на подсъдимите за заинтересованост
на сочения свидетел в хода на производството са непотвърдени, поради което в
останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля.
Показанията на
свидетеля Д. съдът намира, за последователни , непротиворечиви в хода на цялото
производство , като съдът ги кредитира в цялост. Обстоятелствата за които са възникнаха противоречия, а именно кои лица са били на работа от “********“
ЕООД доведе до прочитане показанията на
свидетеля от досъдебната фаза, но с оглед дадените разяснения съдът приема че
на въпросната дата свидетеля е видял и подсъдимите К. и Ц. в управлението , но
тъй като не е бил запознат с графиците
на смените на *****ите е логично да не знае били ли
са на работа. Според съда субективното възприятие на свидетеля, че подс.С. и Г. при
излизането на двамата от сградата и отиването до контейнерите двамата са си
говорили приятелски е твърдение
на свидетеля което не се подкрепя
от останалия материал, с оглед на обстоятелството , че същия се е намирал на
разстояние от около 5-6 метра от двамата и не е чул съдържанието на разговора ,
а само че лицата говорят и е видял единствено, че Г. носи чувал.
Показанията на свидетеляя Б.
съдът кредитира в цялост, като кореспондиращи с показанията на свидетеля Д. и свидетеля Т.. Относно състава на лицата придвижващи се с ладата ,
проведените разговори с *****ите, съобщаването на св.Т.,
огледа в багажника на съдържанието на чувала и срещите на свидетеля Б. с подс.С. и св.Г. съдът
намира, че показанията на този свидетел за безпристрастни, обективни и останали непроменени в хода на цялото
производство. Според свидетеля Б. същия
е имал общо три срещи с пострадалия Г., когото познавал отдавна. Първата когато Г. бил в колата и не слязъл от нея,
втората в коридора на административната
сграда около 18.30ч.-18.40ч., като Г. бил придружен от С. и носел лопатка ,метла и парцал, както и
около деветнайсет без десет когато видял Г. придружаван от С. да държи чувал и да отива към плаца. Свидетелят е посочил че при срещата в коридора
е видял Г. от около метър, метър и половина и
последния не е имал наранявания по себе си. Съдът счита че с оглед мимолетността на срещата обстоятелството ,че същата се е
случила в коридор и физическите
дадености на свидетеля Г., като тъмен
цвят на кожата обективно е възможно
свидетелят да не е забелязал констатираното впоследствие при амбулаторния преглед хематом на окото.
Останалите наранявания свидетеля не е
имало как да констатира тъй като св.Г. е бил облечен. Впоследствие при третата среща свидетелят се е качвал в автомобила си и е видял вече
отдалечаващия се Г. заедно със С..
Показанията на свидетелите П.М. и Н.Ц. съдът кредитира в цялост като последователни
и съотносими с
писмените доказателства по делото, а именно
протокол за доброволно предаване
, справка за липса на досъдебни
производства и преписки досежно извършени кражби от М.Г.,
показанията на свидетеля Т. и показания на свидетеля Г..
Показанията на св.Й.Г. съдът счита , че са подкрепени от останалия доказателствен
материял , а именно обясненията на подсъдимите С. и Ц.
че са отишли при свидетеля около
02.00ч да му искат обяснение защо не
е видял циганин че краде желязо и
приложените от същия копия на писмено обяснение по делото. Видно според
показанията на сочения свидетел ,че сочения район от подсъдимите по
залавяне на Г. е бил извън охранявания от него периметър, което се
доказва и от останалия събран доказателствен материал.
Показанията на свидетеля К.С. са променливи в хода на
производството. Съдът счита че на действителното фактическо положение отговарят
следните обстоятелства твърдяни в неговите
показания: че е видял на Великден 2013г. св.Г. с чувал с желязо и се е обадил на останалите *****и, че на място са
дошли С., К. и С., че е предал Г. с чувала на С., като Г. се е качил в МПС, и че е прякора му е К.
„Л.“. Относно останалите обстоятелства, че не се е качвал в колата с Г. , че се
е върнал в административната сграда чак
около 03.00ч и че в това време Г. не е
бил там и че в диапазона от 03.00 до
08.00 ч. единствено е правел обходи на
мината, съдът намира за неотговарящи на
действителното фактическо положение поради факта , че според свидетеля Б. и Д.
двамата са видели св.С. да придружава Г.
и да влиза в сградата още около 13.00ч., а според св.Г. същия е бил вътре в
административната сграда и е спал на едно от леглата. Съдът счита показанията
на свидетеля С. дадени пред орган на досъдебното производство и присъединени към доказателствената
маса по реда на 281 ал.5 от НПК за неотговарящи на действителното фактическо
положение и влизащи в противоречие с
целия доказателствен
материал. Вероятния страх на свидетеля С.
да не бъде обвинен заедно с подсъдимите
е причина за даването на сочените показания в досъдебната
фаза на процеса, като поради това съдът
не ги кредитира. Съставът на съда счита
и за лишено от житейска логика
описваното поведение от страна на
свидетеля С. в съдебната фаза ,че от 15.00ч. до 20.00ч единственото което е
правил са пеши обходи, най-малко че
отговорник на *****ите е бил подсъдимия С. и би следвало св.С. да се
поинтересува от лицето Г. , което е заловил , както и да докладва или да съгласува свойте действия с останалите в групата, още повече че и
част от подсъдимите свидетелстват ,че С.
е бил в управлението, като в тази връзка са и показанията на пострадалия.
Приложения протокол
за доброволно предаване от 05.06.2013г.
съдът намира за относим и значим доколкото в процеса на разследване по делото
с него са били предадени веществени доказателства по делото, които е установено по делото ,че са иницирали причината за задържането на свидетеля Г. в административната сграда . Протокола за оглед на веществени
доказателства от 21.11.2013 година, с приложен към него фотоалбум при което е извършен оглед на веществени
доказателства предадени с протокол за
доброволно предаване от 05.06.2013г. от Г.Т. е извършен
в присъствието на две поемни лица и на експерт-технически помощник, като в тази връзка
е процесуално издържан съгласно нормите на чл.156 ал.1 и ал.2 НПК.
Установените в него обстоятелства , че
по всички метални обекти се
наблюдават следи от корозия или ръжда ,
като същите са силно замърсени , наблюдават се следи и от пръст върху тях, като
в тази връзка се подкрепят показанията
на Г. че сочените елементи са изкопани ,
а не откраднати от него.
Изготвения протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.11.2013г., и съответно приложен
фотоалбум към него-/л.87-л.88/ от досъдебното производство, протокол за
разпознаване на лица и предмети от 12.11.2013г., и съответно приложен
фотоалбум към него-/л.90-л.91/от досъдебното производство/, приложеният протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.11.2013г., и съответно приложен
фотоалбум към него-/л.93-л.94/ от досъдебното производство, приложеният протокол за разпознаване на лица и предмети от 12.11.2013г., и съответно приложен
фотоалбум към него-/л.96-л.97/ от досъдебното производство, приложеният
протокол за разпознаване на лица
и предмети от 12.11.2013г., и съответно
приложен фотоалбум към него-/л.99-л.100/ от досъдебното производство, съдът
намира че са изготвени съобразно изискванинията на НПК, като съответното следствено действие
е установило именно разпознаването на
извършителите и свидетеля С. от св.Г.. Всяко едно от горепосочените разпознавания
е извършено след разпит на Г. за
особеностите по които може да разпознае лицето, в присъствието на поемни лица, лицата
– подсъдимите и свидетеля С. са съпоставяни
със сходни по външност лица , като са
вземани мерки да не се осъществи
пряк контакт с Г., последния е разпознал всеки един от извършителите подсъдими и е посочил по какво ги е
разпознал, като това е съответно на посочените от него първоначални белези.
Досежно копия на: трудов договор №115/25.10.2010г. на Й.В.С., допълнително споразумение№115-115/19.10.2012г.
на Й.В.С., допълнително
споразумение№30-115/26.09.2012г. на Й.В.С.,
трудов договор №86/16.07.2012г. на К.Й.С., допълнително споразумение №86-117/19.10.2012г.
на К.Й.С., трудов договор №67/16.07.2012г.
на Д.Р.Ц., допълнително споразумение №67-110/19.10.2012г. на Д.Р.Ц.,
трудов договор №61/20.03.2013г. на
Д.Б.К., трудов договор №100/03.10.2012г. на Б.Н.С., допълнително споразумение
№100-101/19.10.2012г. на Б.Н.С. , копие на график за м.май 2013г. на „********
„ЕООД, -3 листа, копие на договор от
16.07.2013г. между В. Б. ЕООД и ********
ЕООД -3 листа, копие на договор за охрана
от 15.11.2010г. между В. Б. ЕООД и ******** ЕООД-2 листа, справка от ТР
за “ ********“ ЕООД -2 листа, писмо от управител на „********“ЕООД
№8/10.06.2013г. съдът намира че същите са относими
към предмета на доказване и безспорно
установяват качеството на *****и към
организация която извършва *****на дейност на всички подсъдими.
Съответното писмо адм.
Вх.№708/2013г. на Адм.ръководител на Районен прокурор
–гр.Д., заверени копия копие на доклад от Й.С.
до г-н О.З. Управител на „В. Б.“ ЕООД №2286/09.05.2013г., копие на
обяснение на Й.К.Г. №2287/09.05.2013г., безспорно установява, че на
инкриминираната дата свидетелят М.Г. е бил извън охраняемата
зона от служители на „********“ ЕООД и съответно същите подсъдими не са подали
сигнал до РП за извършена кражба от свидетеля Г. както е следвало да го сторят
съгласно ЗЧОД.
Приложеното копие на медицинско свидетелство
№30/10.05.2013г., копие на болничен лист №4256914 на М.Г., копие на болничен
лист №1806144 на М.Г., копие на журнал
за повикванията на ЦСМП К. за датите 05.05.2013-07.05.2013г. изх.№190/06.03.2014г.-/л.137-л.164 от
съдебното производство /, писмо от доктор Г.К. №15/25.04.2014г. с приложени
амбулаторен лист №000248/07.05.2013г. за
М.И.Г., безспорно установяват ,че на
датата 05.05.2013г. свидетелят Г. е получил посочените наранявания , а именно
хематоми под формата на видици по гърба и
седалищната област, хематом на дясна предмишница и
хематом на лява зигоматична област.
От правна страна:
От така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимите Й.В.С., Д.Р.Ц., Д.Б.К. и Б.Н.С.
са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК.
Престъплението по чл чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК в
което са обвинени и четиримата
подсъдими има за непосредствен обект на
посегателство обществените отношения ,
чрез които се осигурява обективната
възможност на всеки човек свободно да се
придвижва в пространството Тази
възможност съобразно действащото законодателство може да бъде ограничавана единствено
въз основа на закона и то от специално оправомощени
за това органи. В настоящия случай за
пострадалият от престъплението М.Г. не е
съществувало законово основание същия да
бъде лишен от свобода. Според чл.32 ал.1 и ал.2
от ЗЧОД „„*****ите задържат лице в района на
охранявания обект, когато :1. е извършило
престъпление в района на
охранявания обект, 2. с действията си
създава опасност за живота и здравето
на намиращите се в района на охранявания
обект лица.“ , „При задържане на лицето *****ите незабавно
уведомяват съответните полицейски органи и изпълняват техните разпореждания“
Следва според ал.3 на чл.32 от същия
нормативен акт и да съставят протокол за предаване на задържаното лице на полицията. В случая подсъдимите не са имали основания да задържат Г., тъй като той се е намирал извън охранявания
обект и не е извършил престъпление, като
съответно подсъдимите въобще не са
уведомили и полицейските органи за задържането на Г.. След транспортирането на Г.
в административната сграда за времето от 13.00ч. до 19.00ч. и четиримата подсъдими противозаконно са създали едно трайно престъпно състояние, като са ограничили възможността на Г. за свободно придвижване в пространството.
Тези си действия всеки един от
подсъдимите е осъществявал с поведението
си като от една страна не са давали
възможност на пострадалия да се
придвижва във и да си тръгне от административната сграда без да изпълни изискуемо от тях поведение, като да пише обяснения, да чисти стаи , да
хвърля боклук, да държи закачалки , да
пие голямо количество вода , като и са го придружавали – подсъдимия С. в случаите
на излизане в коридора и на напускане
на административната сграда. Това
продължено противозаконно осъществяване
на изпълнителното деяние всеки един от
подсъдимите е извършвал в посочения
времеви период. Безспорно действията на
подсъдимия С. са най многобройни и най- укорими от
гледна точка, че същия освен възпрепятстване на волята на жертвата Г. да
си тръгне е извършил и множество действия
унизителни за честта и достойнството на свидетеля. От момента на влизане
в стаята на отговорника на ВВК до момента на тръгване на свидетеля Г. неговата възможност за придвижване е била
ограничена от всеки един от
подсъдимите като същите са действали в
съучастие, в който смисъл е налице и престъпния резултат на соченото престъпление. Действията на нанасяният
побой от страна на подсъдимите като Ц. и С. го удряли в областта на кръста , а К.
го удрял в областта на лицето и врата, а С.
и Ц. ритали пострадалия в областта на краката и в областта на кръста го
удряли с юмруци , като го удряли и с
тояга безспорно довели до въздействие върху свидетеля Г. ,че същият не може да напусне административната
сграда, тъй като той е сам, а подсъдимите са четирима. В случая изпълнителното деяние е осъществявано от страна на подсъдимия К. освен чрез действие и чрез бездействие , тъй
като след като пострадалия му се молел
да бъде пуснат, същия заявявал че не зависи от него, а от шефа в случая
подсъдимия С..Подобно поведение е
демонстрирано и от подсъдимите Ц. и С. , които също въпреки отправените молби
не са освободили Г.. Лишаването от
свобода в случая на Г., без да е започнало принудително, тъй като той
доброволно е влязъл в административната сградата , е осъществено принудително,
чрез употреба на сила и заплахи от страна на всички подсъдими. За
подсъдимите е било възникнало задължение
от момента в който са ограничили
възможността за свободно придвижване на пострадалия да възстановят
първоначалното положение, като му дадът възможност сам да определи местопребиваването си като
си тръгне, тъй като същите са били наясно че
Г. е хванат извън охраняемите от тях обекти
и взетото от него желязо е отпадъчно и
изкопано, което е видно от наличието на пръст по металните части. Към момента на отсъствието на
подсъдимите Ц. и С. за снемането
на обяснения от Й.Г. същите са били
абсолютно наясно, че останалите двама подсъдими С. и С. продължават с
противозаконното лишаване от свобода на Г. в административната сграда. За осъществените от всеки един от тях изпълнително деяние на престъплението говорят както липсата на документация за задържането на пострадалия, неоформянето
на каквито и да било документи за носеното от страна на Г. желязо, което е
оставено в коридора, неуведомяването на органите на полицията , с наивния мотив
, че при откраднато количество желязо в
такова количество полицията не вземала отношение/, което е в противоречие както
с твърденията на подсъдимия С. че количеството е било 50-60 килограма, така и
с изтъкваните от него обстоятелства ,че
за 24 часа това е втори път на залавяне на Г. по повод кражба в района/ , както
и че това е единствения случай в който
не са предали лице на полицията .
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл от страна на подсъдимите С., С., К. и Ц., при
което всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, което е извършил,
съзнавал е и общественоопасните последици, предвиждал
е настъпването им и пряко ги е целял. Съдът счита ,че от субективна страна
всеки един от подсъдимите е съзнавал, че
не съществувало законово основание за
ограничаване на свободата на пострадалия Г., че последния е искал
многократно да си тръгне като им се е молел за това , както и че Г. не е давал
изрично съгласие на никой от
подсъдимите за ограничаване на възможността му за придвижване в посочения
времеви период. Изводи за това могат да
бъдат направени, както от факта ,че за целия времеви период свидетеля Д. е
видял пострадалия Г. само веднъж навън и то придружен от
подсъдимия С., а свидетеля Б. два пъти и то отново придружен от С. и обстоятелството, че ако в
действителност пострадалият Г. беше извършил кражба в охраняемия
район не би подал жалба в полицията ,
тъй като това би било установено при едно разследване и той би бил подведен под
отговорност. Подсъдимите не са съставили и документи за задържането на Г. по
ЗЧОД и дадените от същите обяснения в хода на процеса , особенно тези
относно срещата им с Б.,
еднотипно променливи относно този
факт, формират у съда извода ,че всеки
един от тях и към момента на осъществяване на изпълнителното деяние и след това
е бил наясно ,че неправомерно засягат свободата на жертвата в случая Г. , което
вероятно по време на деянието са неглижирали предвид
неговия социален статус и етнически
произход, а впоследствие са се опитали да прикрият .
Действията на подсъдимите са осъществени в съучастие,
като и четиримата са участвали в самото изпълнение на инкриминираното деяние,
като единствено в 40 минутния период на отсъствие на С. и Ц.
същите , не са участвали в изпълнение на деянието , но при завръщането
им на мястото на инцидента техните действия по противозаконно лишаване от свобода
на Г. са продължили и то в съучасти е с К. и С., като и към момента на тяхното отсъствие
са били наясно с извършваните действия от страна на подсъдимите С. и К.. Съдът
счита за доказано квалифицирано
противозаконно лишаване от свобода , поради обстоятелството , че видно от горепосочените трудови договори всеки един от подсъдимите е
притежавал качеството „*****“ и то в „********“ЕООД
явяващо се организация която извършва *****на дейност въз основа на валиден
лиценз и действащ договор.
По изложените съображения съдът призна подсъдимите Й.С., Д.Ц., Д.К. и
Б.С. за виновни в извършването на
престъплението по престъпление по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК.
По аргументите
на защитата :
Според защитата на
инкриминираната дата М.Г. е извършил
кражба на чуждо движимо имущество в охраняемия
район от подсъдимите, поради която
причина и на основание чл.32 от ЗЧОД е
бил отведен в административната сграда на
Мини Б. от подсъдимите всички *****и, които са изпълнявали служебните си
задължения. На първо място съдът намира
,че от доказателствата по делото не може
да се направи извод, че М.Г. е заловен както в охраняем
район, така и че е извършил кражба. Това
не се установява нито от писмените, нито от гласните доказателства по делото. Адвокат К. намира ,че показанията на М.Г. , че
по отношение на него в административната
сграда са извършвани действия
накърняващи неговата чест и достойнство от подсъдимите, включително и физическо
насилие, както и че е каран да чисти въпросните помещения не
следва да се кредитират, тъй като се опровергават от показанията на свидетелите
Д. и Б., които сочат, че при напускането на сградата Г. е бил сух и не е имал наранявания. В тази връзка съдът ще спомене , че
направения по-горе детаилен анализ както на
обясненията на подсъдимите, така и на показанията на свидетеля Г. и на тези на
свидетелите Д. и Б. не водят до извод на доброволност на действията на
пострадалия , поради факта че самия свидетел е посочил че се е къпал гол и
наблюдаван от всички подсъдими и впоследствие по –горе съдът е посочил в кои
части и относно кои обстоятелства е кредитирал показанията както на Б. така и
на Д. и защо е възприел тезата на пострадалия. Защитата изтъква, че и приложените медицински
документи също не са в подкрепа на твърденията на Г., тъй като са от
07.05.2013г., както и че според свидетелката Т. на 05.05.2013г.
Г. е посетил РУП-Б.. Видно е, че
заявлението до полицията според адвокат К.
е заведено на 08.05.2013г. т.е. след снабдяване на Г. с медицински документ. В
тази връзка съдът би могъл да изтъкне ,че е кредитирал именно показанията на
свидетеля Г. , а не е тези на Т. , тъй като са съответни на писмените
доказателства по делото. Досежно показанията
на свидетеля Т. съдът с оглед направената съпоставка на
даваните обяснения на Т. пред органите
на полицията бе посочено по-горе, че сочения от свидетеля Т. факт на синини по лицето на Г. е
обстоятелство без правно значение. Според адвоката задържането на Г. в
административната сграда е било на законово основание, с което стоновище
съдът не се солидаризира тъй като то не
е изводимо нито от доказателствата по делото , нито от процесуалното поведение
на нейните подзащитни , а още по-малко от
поведението и задълженията им произтичащи от длъжността „*****“ към „********„ ЕООД към датата на инкриминираното деяние.
По вида
и размера на наказанието:
По отношение на подсъдимият Й.В.С.:
За престъплението по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК по отношение на подсъдимият Й.В.С.
съдът определи вида на наказанието“Лишаване от свобода“ съобразно посоченото в
закона и съгласно чл. 54 от НК в рамките на законоустановените
размери от две до осем години „лишаване от свобода“.
При индивидуализацията на наказанието съдът прие като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и утвърдените трудови навици на подсъдимия. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете ръководната роля на подсъдимия Й.С. в
извършваните действия по отношение на М.Г. и съпътстващите осъществяването на
престъплението насилствени действия като
физическо малтретиране и осъществяване на поведение и иницииране на такова от другите подсъдими унижаващи честта и достойнството на М.Г..
При индивидуализация на наказанието на Й.С. за престъплението по чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК съдът се ръководи
от принципите, че то следва да отговаря на тежестта на извършеното престъпление, личността на дееца и
целите по чл.36 НК. Като взе предвид, че конкретните действия по осъществяване на соченото престъпление
само по себе си не го отличава с по-висока
степен на обществена опасност от обичайните от същия вид, настоящият състав
прие, че наказанието „Лишаване от свобода“ следва да бъде определено към
минималния размер на посоченото в закона и наложи такова от две година „Лишаване от свобода“, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства към ту отегчаващите.
Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК спрямо наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на
подсъдимия Й.С.. Същото не надвишава три
години, деецът не е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му според
съдебния състав не се налага да изтърпява ефективно наказанието. За постигане
целите на специалната превенция не е нужно този подсъдим да бъде поставян в
затворническа среда и обкръжение, още повече, че евентуалната социално изолация
на подсъдимия чрез установяване на същия
в затворническо заведение, би се явило
неоправдано тежка. При евентуално ефективно наказание същото очевидно би
надхвърлило целите, които се преследват с него, а именно за поправяне на
извършителя.
Съдът отчита, че за постигане на баланс на специалната и
общата превенция и с оглед личностовите особености на подсъдимия следва да бъде
отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия Й.С. наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на две година “Лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от четири години, който
тече от влизане в законна сила на присъдата.
По отношение на подсъдимия Д.Р.Ц.:
За престъплението по
чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК по отношение на подсъдимият Д.Р.Ц. съдът
определи вида на наказанието съобразно посоченото в наказателно правната норма, а именно „Лишаване от свобода“, а размера при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК поради следните съображения:
При индивидуализацията на наказанието съдът прие като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, утвърдените трудови навици на подсъдимия и неговата млада
възраст към датата на престъплението и към настоящия момент, добрите характеристични данни и съобразявайки
личния принос и роля на
подсъдимия в осъществяването на престъплението. Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства не се констатираха. Поради тези причини съдът е
наложил наказание в размер от една година „Лишаване от свобода „ под законоустановения
минимум за престъплението по чл.142 а,ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. В
така определения размер съдът е намерил
че наложеното наказание ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Ц.,
така и за оказване на предупредително
въздействие върху останалите членове на
обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление,
личността на дееца и целите по чл.36 от НК.
Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК спрямо наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на
подсъдимия Д.Ц.. Същото не надвишава три
години, деецът не е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му според
съдебния състав не се налага да изтърпява ефективно наказанието. За постигане
целите на специалната превенция не е нужно този подсъдим да бъде поставян в
затворническа среда и обкръжение, още повече, че евентуалната социално изолация
на подсъдимия чрез установяване на същия
в затворническо заведение, би се явило
неоправдано тежка. Съдът отчита, че за постигане на баланс на специалната и
общата превенция и с оглед личностовите особености и
младата възраст на подсъдимия следва да
бъде отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия Д.Ц. наказание в размер на една година “Лишаване от свобода“ с изпитателен
срок от три години, който тече от
влизане в законна сила на присъдата.
По отношение на подсъдимия Д.Б.К.:
За престъплението по
чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК по отношение на подсъдимият Д.Б.К. съдът
определи вида на наказанието съобразно посоченото в наказателно правната норма, а именно „Лишаване от свобода“, а
размера при условията на
чл. 55 ал.1 т.1 от НК поради следните съображения:
По отношение на
подсъдимия Д.К. отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се
откриха. Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия К.
чистото му съдебно минало, служебната му ангажираност, младата му възраст към датата на престъплението и към
настоящия момент, добрите
характеристични данни и
съобразявайки личния принос и
роля на подсъдимия в осъществяването на престъплението. Законоустановения
минимум за престъплението по чл.142 а,ал.2 пр.2вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК е
две години „Лишаване от свобода“. Наличието на многобройни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства и липсата на отегчаващи такива формираха извода на съда че следва да наложи
наказание на подсъдимия К. под законоустановения
минимум за престъплението по чл.142 а,ал.2 пр.2вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК ,
а именно да се наложи наказание от една
година „ Лишаване от свобода“. В този срок съставът на съда счете че определеното
наказание ще бъде достатъчно за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия К.
, като в този смисъл ще се окаже и
изискуемото от закона предупредително
въздействие върху останалите членове на
обществото.
Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК спрямо наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на
подсъдимия Д.К.. Наложеното наказание е
с размер по-малко три години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето и
превъзпитанието му според съдебния състав не се налага да изтърпява ефективно
наказанието. При евентуално ефективно наказание същото очевидно би надхвърлило
целите, които се преследват с него, а именно за поправяне на извършителя. Съдът
отчита, че за постигане на баланс на специалната и общата превенция и с оглед личностовите особености и младата възраст на подсъдимия следва да бъде отложено
изпълнението на наложеното на подсъдимия
Д.К. наказание в размер на една година “Лишаване от свобода“ с изпитателен
срок от три години, който тече от
влизане в законна сила на присъдата.
. По отношение на
подсъдимия Б.Н.С.:
За престъплението по
чл. 142а, ал.2 пр.2 вр.с ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК по отношение на подсъдимият Б.Н.С. съдът
определи вида на наказанието съобразно посоченото в наказателно правната норма, а именно „Лишаване от свобода“, а
размера при условията на
чл. 55 ал.1 т.1 от НК поради следните съображения:
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
на подсъдимия С. чистото му съдебно минало,
служебната му ангажираност,
добрите характеристични данни и
съобразявайки личния принос и роля на подсъдимия в осъществяването на
престъплението. Законоустановения минимум за
престъплението по чл.142 а,ал.2 пр.2вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК е две години
„Лишаване от свобода“. Наличието на установени многобройни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства и липсата на отегчаващи такива обусловиха
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК по
отношение на подсъдимия С., като в размер от „една“ година „Лишаване от свобода“ което отговаря на личността на дееца,
тежестта на престъплението и осъществения принос на подсъдимия С. в него ,
както и на целите по чл.36 от НК като именно в посочения размер ще се
окаже и необходимато предупредително
въздействие върху останалите членове на
обществото и ще се поправи и превъзпита осъдения да спазва законите и добрите нрави..
Приложението на
чл.66 ал.1 от НК съдът в случая намира за обосновано, поради причини че наложеното наказание е с размер по-малко три
години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му според
съдебния състав не се налага да изтърпява ефективно наказанието. Ефективно
наказание като такова дори да го лиши от възможността да върши други
престъпления с оглед личността на на дееца неосъждан
до момента , трудово ангажиран и с добри характеристични данни , не би довело до
поправянето му , а би се отразило единствено
по-скоро неблагоприятно върху личностовото му развитие и съответното му превъзпитание. Съдът отчита, че
за постигане на баланс на специалната и
генералната превенция и с оглед личностовите
особености и конкретния принос на
подсъдимия в извършването на престъплението следва да бъде отложено изпълнението на
наложеното на подсъдимия Б.С. наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на една
година “Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, който тече от влизане в законна сила
на присъдата.
По
веществените доказателства:
По делото с протокол за доброволно предаване от 05.06.2013г. са били предадени от Г.Т.
изпусквателен колектор, част от сегмент,
разпределител от маслостанция, накладка за багер,
чувал син на цвят. На сочените вещи с протокол от 21.11.2013г. е извършен оглед закрепен със съответен
протокол, с приложен фотоалбум, при който е констатирано, че по изпусквателен
колектор, част от сегмент, разпределител от маслостанция,
накладка за багер са метални обекти със
следи от корозия и ръжда , като същите са силно замърсени, наблюдават се следи
от пръст върху тях. С постановление от 27.11.2013г. на прокурора сочените вещи
са върнати на лицето в чието владение са се намирали, преди да бъдат иззети от *****я.
С разписка от 27.11.2013г. сочените вещи
са върнати на М.Г., поради която причина с присъдата си съдът не се е
произнасял по тях, тъй като бидейки веществени доказателства прокурорът ги е
върнал още на фаза досъдебно производство.
По
разноските:
Разноските по делото в съдебната фаза на процеса възлизат
на 38.40лева представляващи разноски на
свидетелите съгласно чл.122 ал.1 от НПК
С оглед изхода на делото,
като призна подсъдимите Й.С., Д.Ц.,
Д.К. и Б.С. за виновни по повдигнатите им обвинения, съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди всеки един от тях да заплати съответната част в размер на 9.60 лева за всеки един поотделно
с оглед на обстоятелството ,че така повдигнатото им обвинение е за престъпление
в съучастие.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Съдия: