РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Бургас, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120108253 по описа за 2024 година
Производството е образувано първоначално по искова молба на М. Ц.
Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в град Б., против „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК *********, за ОСЪЖДАНЕ на този ответник да й заплати сумата от 20
лева, представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен
договор за потребителски кредит № *******/*** г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното изплащане,
както и против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, за ОСЪЖДАНЕ на този
ответник да й заплати сумата от 70 лева, представляваща недължимо платено
възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на
поръчителство от 05.11.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се
и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е страна по
сключен с първия ответник договор за потребителски кредит № *******/***
г., по силата на който е получила сумата от 405, 98 лева. Твърди се, че на
същата дата ищцата е сключила с втория ответник Договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който следвало да заплати сумата от 300 лева.
Сочи се, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит сума в
размер на 405, 98 лева главница и 20 лева лихви, а по договора за
предоставяне на поръчителство – сумата от 70 лева. Навеждат се
съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
1
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и
че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП.
В сроковете по чл. 131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори
от всеки от двамата ответници, които молят за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноски.
Първият ответник признава, че с ищцата са страни по договор за
потребителски кредит № *******/*** г. за сумата от 405,98 лева. Уточнява се,
че сумата от 400 лева е усвоена за потребителски цели, а със сумата от 5, 98
лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия.
Отбелязва се, че е уговорено между страните предоставената в заем главница
да бъде върната за срок от 3 месеца, при ГЛП от 0,00 % и ГПР от 0.00 %,
поради което кредитополучателят е дължал връщане само на предоставената
му в заем главница от 405, 98 лева, без допълнително оскъпяване. Признава се,
че към момента задълженията на ищеца по договора за кредит са погасени
предсрочно доброволно от него с плащане в размер на 405, 98 лева от
11.11.2021 г. Подчертава се, че предвид условията на договора за кредит
ищецът не е дължал и съответно не е заплатил суми за договорна
възнаградителна лихва. Отбелязва се, че в частта за сумата от 5, 98 лева
кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с
отпуснатата главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а
дължимото за услугата възнаграждение е заплатено директно от
кредитодателя на доставчика на услугата от името и за сметка на
кредитополучателя. Навеждат се доводи, че договорът потребителски кредит
е действителен, като се оспорва наличието на сочените от ищцата основания
за недействителността му.
Вторият ответник признава, че с ищцата са страни по договор за
предоставяне на поръчителство от 05.11.2021 г. Твърди се, че
възнаграждението на поръчителя е в размер на 0, 00 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит. Оспорват се твърденията на ищеца, че е
дължал и заплатил по сметка на този ответник сума в размер на 70 лева на
основание процесния договор за предоставяне на поръчителство. Навеждат се
доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен, като
се оспорва наличието на сочените от ищцата основания за недействителността
му.
С протоколно определение е допуснато изменение на осъдителния иск
срещу изменение на предявения иск против ответника „Кредисимо“ ЕАД,
като същият да се счита предявен за сумата от 5.98 лева за недължимо
платена застрахователна премия. Производството по делото е прекратено в
частта по иска против ответника „Кредисимо“ ЕАД за сумата над 5, 98 лева до
пълния първоначален размер от 20 лева за недължимо платена договорна
възнаградителна лихва поради частичното му оттегляне. Производството по
2
делото е прекратено и в частта по иска против ответника „Ай Тръст“ ЕООД
поради цялостното му оттегляне. Следователно производството е висящо по
осъдителен иска против ответника „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 5, 98 лева,
представляваща недължимо платена застрахователна премия, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Ищцата носи доказателствената тежест да установи, че е предала
процесната сума на ответника „Кредисимо“ ЕАД, а той следва да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно
основание за получаването й.
Приложен е по делото сключен от разстояние между „Кредисимо“ АД и
ищцата договор за потребителски кредит № *******/*** г., ведно с
Приложение № 1 и Общи условия към него. По силата на този договор
кредитодателят „Кредисимо“ АД е отпуснал на ищцата заем в размер на 400
лв. срещу задължението за заплащане на 3 броя вноски в срок до 10.02.2022 г.,
при нулев лихвен процент и нулев годишен процент на разходите, с общ
размер на всички плащания 405, 98 лева, от които 400 лева за главница и 5, 98
лева за застрахователна премия. Съгласно Раздел II, чл. 5, ал. 2 от Договора
Кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като такава се
сключва само при изрично изразено негово желание за това. В случаите,
когато Кредитополучателят чрез посредничеството на КРЕДИСИМО е
сключил застраховка за определени застрахователни рискове, дължимата от
Кредитополучателя застрахователна премия се превежда от КРЕДИСИМО
директно по банковата сметка на съответния Застраховател, за което
Кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването
на настоящия Договор. Остатъкът от главницата след превода за
застрахователната премия се предоставя на Кредитополучателя при условията
на настоящия Договор.
По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от
05.11.2021 г., сключен от разстояние между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата, ведно
с приложение № 1 към него. По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се
задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство, съгласно
който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на
задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението му, срещу възнаграждение в нулев размер.
Не е спорно по делото, че ищцата е заплатила в полза на „Кредисимо“
ЕАД по договор за потребителски кредит № *******/*** г. сумата от 405, 98
лева, от която 400 лева за главница и 5, 98 лева за застрахователна премия.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК разпоредбите на закона не
се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до
три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Процесният договор
за потребителски кредит е за срок от три месеца и с единствен разход за
3
застрахователна премия в размер на 5, 98 лева, поради което съдът приема, че
по отношение на него ЗПК не е приложим.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и правилата на ЗПК да
бяха приложими, то при главница от 400 лева и единствен разход за
застрахователна премия в размер на 5, 98 лева, ГПР възлиза на 0, 01 %.
Посоченият в договора ГПР в размер на 0, 00 % не се различава съществено от
действителния ГПР в размер на 0, 01 %, поради което приемането на договора
за недействителен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК като най-тежка
санкция съдът намира за несправедливо и непропорционално на тежестта на
нарушението.
Въпреки изложеното обаче ответникът по делото не установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно
основание за получаване на процесната сума от 5, 98 лева за застрахователна
премия. Разпоредбата на Раздел II, чл. 5, ал. 2 от Договора за потребителски
кредит предвижда, че в случаите, когато Кредитополучателят чрез
посредничеството на Кредисимо е сключил застраховка за определени
застрахователни рискове, дължимата от Кредитополучателя застрахователна
премия се превежда от Кредисимо директно по банковата сметка на
съответния Застраховател. В Приложение № 1 към Договор за потребителски
кредит само е посочено, че общия размер на предоставения кредит е 405, 98
лева, от които кредит в размер на 400 лева и застрахователна премия в размер
на 5, 98 лева – без да се сочи определен договор за застраховка, сключен с
определен застраховател за определени застрахователни рискове. По делото не
е представен договор за застраховка в писмена форма (за действителност),
сключен между застраховател и кредитополучателя – с или без
посредничеството на кредитодателя. При липсата на доказателства за сключен
застрахователен договор не може да се приеме, че самото посочване в
процесния договор за потребителски кредит на сумата от 5, 98 лева за
застрахователна премия представлява валидно договорно основание за
получаването й. Поради това съдът приема, че искът срещу ответника
„Кредисимо“ ЕАД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му
изменен размер от 5, 98 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 50
лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на иска
против „Кредисимо“ ЕАД, включително в изменения му размер.
Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адвокат М. В. М. от
Адвокатска колегия – П., за оказване на безплатна адвокатска помощ на
ищцата в качеството й на материално затруднено лице, а именно за изготвяне
4
на искова молба и осъществяване на процесуално представителство по всеки
един от двата първоначални иска, предявени срещу двамата ответници.
Представено е и доказателство за регистрация на адвокат М. В. М. по ЗДДС.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика (определение № 515 от 02.10.2015
год. на ВКС по ч. т. дело № 2340/2015 год., І т. о., ТК определение № 213 от
31.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 997/2021 г., I т. о.), според която изявленията
за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза. Поради това съдът не дължи произнасяне по
възражението на ответника, че ищцата не е материално затруднено лице. В
случая наличието на действащ трудов договор и справка за осигурителен
доход на ищцата не изключват възможността тя действително да е материално
затруднено лице с оглед семейното и здравословното й състояние, които не са
установени по делото. Поради това за приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е
достатъчно самата ищца да се определя като материално затруднено лице,
което е видно от приложения договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая по изменения иск
размерът на адвокатското възнаграждение с ДДС съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр.
пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) възлиза на 480 лева с включен ДДС.
Същевременно съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а на основание ал. 2
за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по
ал. 1. Чл. 2, ал. 2 от Наредбата предвижда, че в случаите по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се определя от съда или
органите на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в
тази наредба.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС приетата от
Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №
1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни
минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на
цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
5
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни
цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя
на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички
минали или бъдещи последици. Настоящият съдебен състав намира, че
горните съображения са приложими и по отношение на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от
2025 г.). Следва да се отбележи, че въпреки измененото заглавие и
премахването на думите „минимално“ от съдържанието на Наредбата (изм. и
доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г.) в законовите разпоредби на чл. 38, ал. 1
и чл. 36, ал. 2 ЗА (който служи като основание за приемане на подзаконов
нормативен акт от Висшия адвокатски съвет) не са внесени съответни
изменения, които да са съобразени с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС.
При съпоставката на особеностите в правната уредба на адвокатските
услуги се установява, че е налице непропорционалност при заплащане на
оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица по чл. 38, ал. 2 ЗА
спрямо заплащането на адвокатска помощ по реда на чл. 37 ЗПП, като са
създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни
крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието
се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на
безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по
ЗА, като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната
защита в по-висок размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от
съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл
социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а
адвокатската услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел,
престава да се счита за предоставена в обществен интерес, след като
възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл
да договаря дори и в общия случай. Решението на Висшия адвокатски съвет за
приемане на наредба за определяне на размери на адвокатските
възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на
пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са
легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на
задължение на съда при безплатно процесуално представителство
възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер.
Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок
от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е
даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените
6
съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на
правото на ЕС, съответно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), поради което не следва да
се прилага. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения
в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. В горния смисъл е постановено Определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС с докладчик съдия Т.К.,
чиито изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
В случая при определяне на дължимия в полза на адвокат М. за размер
на адвокатското възнаграждение за подаване на искова молба и процесуално
представителство по делото съдът взе предвид ниската цена на изменения иск
– 5, 98 лева. Служебно известно на съда е обстоятелството, че пред Районен
съд – Бургас са висящи множество производства, образувани по искови молби
с идентично съдържание, предявени против първоначалните двама ответници
от трети лица чрез адвокат М.. Спорът не се отличава с фактическа и правна
сложност, постановена е богата съдебна практика на съдилищата в страната.
Настоящото производство е приключило в едно съдебно заседание, в което
адвокат М. не се явява. Събрани са само писмени доказателства. Следва да се
отбележи, че отговорността за разноски не следва да се превръща в източник
за неоснователно обогатяване на ищеца и пълномощника му, действащ при
условията на чл. 38 ЗА. При тези обстоятелства съдът намира, че
справедливият и обоснован размер на дължимото в полза на адвокат М.
адвокатско възнаграждение възлиза на 120 лева с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център
България, представлявано от С.Р.Я., да заплати на М. Ц. Ц., ЕГН **********,
с настоящ адрес в град Б., сумата от 5, 98 лева, представляваща недължимо
платена застрахователна премия, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 50 лева за разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център
България, представлявано от С.Р.Я., да заплати на адвокат М. В. М. от
Адвокатска колегия – П., служебен адрес: гр. П., ***, сумата от 120 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на адвокат М. и на „Кредисимо“ ЕАД
– чрез ССЕВ.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8