Решение по дело №704/2018 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 115
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Ивайло Христов Родопски
Дело: 20181850100704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2018 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № …

                                        гр. Костинброд, 16.05.2019 г.                                   

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

   

   Районен съд-Костинброд, четвърти състав, в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                  Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ                                                        

при секретаря Мария Гергинова, като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 704, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1527, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, със законни представители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев – управители, чрез юрисконсулт Н.А.С. са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу И.А.И., ЕГН **********,***, за сумите от: 357.50 лева  - главница; сумата от 33.58 лева договорна лихва за периода от 10.04.2015 г. до 08.08.2015 г.; 176,61 лева – такса за гаранция; 400,00 лева – административна такса за събиране на задължението, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите от: 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 200.00 лева– юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 268/2018 г., на КРС, и сумите от: 175.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса, 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лева – за особен представител на ответника и 300,00 лева – депозит за вещо лице - платени по настоящото производство.

Паричните претенции се основават на неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит № 230204 от 09.02.2015 година, цедирано на заявителя от кредитора „Фератум България“ ЕООД на 01.12.2017 година и Приложение Г към него, като по реда на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за цесията.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител адв.М.С. е представил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, като счита че претендираните вземания са прекомерни, а таксата за административно обслужване от 400 лева не е доказана по основание и размер.

Костинбродският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

 

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: договор за потребителски кредит № 230204 от 09.02.2015 година; договор за цесия, с който е цедирано на заявителя от кредитора „Фератум България“ ЕООД на 01.12.2017 година; Приложение Г към него; Договор за гаранция; Тарифа към Общите условия; уведомление за цесия до длъжника; ч.гр.д. № 268/2018 г. с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

          Според назначената и извършена по делото ССчЕ исковите претенции се явяват доказани по размер така, както са предявени и съответстват на договорните клаузи при неизпълнение, с изключение на претендираната сума от 400 лева за сторени административни разходи за събиране на вземането, тъй като за тях липсват първични счетоводни документи, че са направени и отчетени, както и надлежни уведомления до длъжника в тази насока.

Съдът счита, че исковата претенция се явява частично основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника за главница, договорна лихва за забава и такса за гаранция, поради което съдът преценява, че следва да постанови изцяло уважително решение за тези претендирани суми, като доказани по основание и размер, но същата се явява неоснователна в частта за претендираните 400,00 лева – административна такса за събиране на задължението, тъй като по делото не се доказа същите да са били надлежно изискани от длъжника, нито да са били реално сторени, дължими или точно определени по силата на договорна клауза.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника в уважената част и да го отхвърли, като неоснователно в отхвърлителната част според гореизложеното.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, съобразно с уважената част от иска, както следва: сумата от 135.00 лева – за заплатена в полза на съда държавна такса и юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 268/2018 г., на КРС, и сумата от 675.00 лева – за заплатена в полза на съда държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител на ответника и депозит за вещо лице - платени по настоящото производство.

Воден от горното, СЪДЪТ

                                         Р    Е    Ш    И    :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.И., ЕГН **********,***  съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1527, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, със законни представители Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев – управители, сумите от: 357.50 лева  - главница; сумата от 33.58 лева договорна лихва за периода от 10.04.2015 г. до 08.08.2015 г.; 176,61 лева – такса за гаранция, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, КАТО

ОТХВЪРЛЯ ТАКА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК В ЧАСТТА за сумата от 400,00 лева – административна такса за събиране на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.А.И. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД,  ЕИК *********, направените разноски както следва: сумата от 135.00 лева – за заплатена в полза на съда държавна такса и юрисконсултско възнаграждение – платени по заповедното производство по ч.гр.д.№ 268/2018 г., на КРС, и сумата от 675.00 лева – за заплатена в полза на съда държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител на ответника и депозит за вещо лице - платени по настоящото производство, съобразно с уважената част от иска.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София, в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

                                            

  РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :