Решение по дело №311/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 260
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20197280700311
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260/13.11.2019г.

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД   трети административен     състав

На шести  ноември                                                            2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО  ДРАГАНОВ

                                              

Секретар В. Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 311 по описа на 2019 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на  чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка  с чл. 40а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

Образувано е по жалба на Р.К.П. *** против Заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на ЗА Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, потвърдена с Решение № 28-РД06-0017 от 14.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ямбол. В жалбата се излага становище за незаконосъобразност на атакуваната заповед, оспорва се извода на административния орган за наличие на пречка да бъде уважена молбата на жалбоподателя за настаняването му в Дом за стари хора, гр. Ямбол. Иска се отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и със служебно назначения му защитник адвокат С.Д. ***. Жалбата се поддържа на изложените в нея основания, като се иска отмяната на заповедта, издадена от Директора на ДСП-Ямбол.

Ответната страна - Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол, своевременно и редовно призован, изпраща процесуален представител юрисконсулт В.А., който оспорва жалбата и иска отхвърлянето ѝ като неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на представляваното учреждение.

ЯАС, като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното:

На 20.06.2019 г. жалбоподателят Р.К.П. е подал до Директора на ДСП-Ямбол заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, с което е заявил желанието си да бъде настанен в Дом за стари хора, гр. Ямбол. Към заявлението са приложени изискуемите документи, в т.ч. и Експертно решение (ЕР) на НЕЛК № 1265-187 от 14.12.2017 г. (л. 40-42), с което ЕР на ТЕЛК е отменено по оценка на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи, като на П. е определена 100 % т.н.р. без чужда помощ (94 % за общо заболяване, и 60 % за професионално заболяване), за срок от 3 години – до 01.05.2020 г. включително. Като водеща диагноза се сочи „***“, а в графата „общо заболяване“ е отбелязано „***“; описана е и история на заболяванията. Към заявлението е приложен и Протокол на медицинска комисия ЛКК № 000122/13.05.2019 г. при „АГПСМП по псих. Й.-А. И С.“ СД, с който е поставена диагноза „*“ и е направено заключение, че Р.К.П. е подходящ за настаняване в „Дом за стари хора“; като повод за съставянето в протокола е посочено „Дом за стари хора“, както и че документът се изпраща на „Дом за стари хора“. В протокола на ЛКК е отбелязано, че пациентът е психомоторно спокоен, ориентиран всестранно, добре и информативно контактен, без данни за сетивни измами, емоционално - в норма, воля – в норма, МП – правилен по темп, съдържание и структура, апсихотичен, с данни за чести невротични декомпенсации. Към заявлението са приложени още Медицинско удостоверение за общо здравословно състояние с изх. № 167/29.03.2019 г., издадено от д-р В.С. - общопрактикуващ лекар при „ДКЦ-1“-Ямбол, и Медицинска характеристика изх. № 445/17.04.2019 г., издадена от д-р П.Г.Ц. – психиатър в „ДКЦ-1“-Ямбол, в които, въпреки описаната диагноза „*“,  е дадено заключение, че Р.К.П. е подходящ за настаняване в специализирана институция „Дом за стари хора“. В медицинското удостоверение за общо здравословно състояние е отбелязано, че няма данни за наличие на мании и за проява на агресия/суицид, хомицид и др. от страна на П., както и че може да се самообслужва, психомоторика – спокоен, говор – б.о., ориентация – б.о.

Във връзка с подаденото заявление, на 10.07.2019 г., от М.П. - Социален работник ИОХУСУ, е изготвена Социална оценка на потребностите на кандидат-потребителя, (с която Р.П. е запознат видно от отбелязванията в нея). В социалната оценка е направен извод, че желаната услуга – настаняване в „Дом за стари хора“, гр. Ямбол, не отговаря на специфичните потребности на господин П., тъй като той има издадено ЕР на НЕЛК № 1265/14.12.2017 г. с водеща диагноза „***“, както и редица общи заболявания, сред които „*“, поради което е прието, че диагнозата не отговаря на профила на специализираната институция „Дом за стари хора“, гр. Ямбол. Водещият случая социален работник е изготвил и Социален доклад, в който са описани представените към заявлението документи и данните по ЕР на НЕЛК; посочени са размерът на доходите на П. – 264,28 лева (от пенсия), имущественото му състояние, както и други констатирани данни от значение за случая. В част Д от Социалния доклад „Мотивирано предложение за ползване на социални услуги“ е отразено, както следва: г-н Р.К.П. притежава НЕЛК № 1265/14.12.2017 г. с определени 100 % ТНР БЧП, с водеща диагноза „***“, има общо заболяване „*“; видно от приложените медицински документи, г-н П. не отговаря на профила на специализираната институция ДСХ, гр. Ямбол, с цел осигуряване на нужните му специфични грижи и гарантиране на качествен начин на живот е необходимо да ползва специализирана институция и/или услуга в общността, отговаряща на потребностите му; препоръчва се ползване на медицинска рехабилитация в услугата ЦСРИ, гр. Ямбол, която ще отговаря на специфичните здравни и социални потребности на П.. Докладът е изготвен на 10.07.2019 г., съгласуван е по надлежния ред , а на същата дата ЗА Директорът на ДСП-Ямбол издал Заповед № СУ/Д-Я/158-1, с която, на основание чл. 21, ал. 4 от АПК, чл. 40а, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, вр. чл. 16а, ал. 1  от ЗСП, отказал на оспорващия настаняването му в специализирана институция, делегирана от държавата дейност „Дом за стари хора“, гр. Ямбол. Административният орган се е позовал на изготвения по реда на чл. 40, ал. 7 от ППЗСП социален доклад, като е мотивирал отказа, дословно преповтаряйки изложените в доклада констатации и предложения.

Заповедта е връчена на П. на 15.07.2019 г., видно от направеното отбелязване върху нея и е обжалвана по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция „Социално подпомагане”, гр. Ямбол, който с Решение № 28-РД06-0017/14.08.2019 г. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р.К.П.. Изводът на горестоящия административен орган за законосъобразност на Заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на Директора на ДСП-Ямбол е обоснован с позоваването на изготвения социален доклад и на представените от Р.П. документи. Липсват данни досежно датата на връчване на решението на Директора на РДСП-Ямбол.

Жалбата против заповедта на Директора на ДСП-Ямбол е изпратена по пощата на 03.09.2019 г. директно в съда, постъпила е в ЯАС на 04.09.2019 г. и въз основа на нея е образувано производството по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е своевременно подадена, от легитимирано лице с правен интерес, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е  основателна по следните съображения.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на ЗА Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, потвърдена с Решение № 28-РД06-0017 от 14.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ямбол, с която на Р.К.П. е отказано настаняване в специализирана институция, делегирана от държавата дейност – „Дом за стари хора“, гр. Ямбол, по съображения, че лицето не отговаря на профила на специализираната институция.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗСП в относимата към момента на издаване на оспорения акт редакция (ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.), право на социални услуги имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, за които след оценка на потребностите се констатира, че се нуждаят от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот. Разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от ЗСП (в редакцията ѝ към бр. 8 от 2016 г. на ДВ) регламентира, че социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата и в съответствие с чл. 16, ал. 2 от същия закон, който текст в редакцията си от 2016 г. предвижда социални услуги в специализирани институции да се предоставят само след изчерпване на възможностите за предоставянето им в общността. По аргумент от чл. 19, ал. 4 от ЗСП (в редакцията преди отмяната му с ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) правилата и редът, по които се развива процедурата по предоставяне на социални услуги, са нормативно установени в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане.

Административното производство по предоставяне на разглеждания вид социална услуга по чл. 36, ал. 3, т. 3 от ППЗСП – настаняване в дом за стари хора, е инициирано с подаване на заявление от оспорващия до Директора на ДСП гр. Ямбол за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности с вх. ОУ-Д-Я/158 от 20.06.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от ППЗСП въз основа на подаденото заявление и приложените документи компетентният административен орган в 20-дневен срок подготвя социален доклад, който включва изводите от извършената социална оценка на потребностите на лицето и предложение за социалните услуги, които са в съответствие с идентифицираните потребности, с желанието и с личния избор на лицето, при спазване на чл. 16, ал. 2 от ЗСП. Именно въз основа на този доклад се издава и заповедта за настаняване в специализирана институция (чл. 40а, ал. 3 от ППЗСП).

В конкретния случай тези изисквания на закона са изпълнени – преди издаването на заповедта е извършена социална оценка на потребностите на лицето и в установения срок е изготвен социален доклад с мотивирано предложение за ползване на социални услуги. Въз основа на доклада е постановена и оспорената в настоящото производство заповед, с която е отказано настаняването на лицето в специализираното заведение по съображения, че не отговаря на профила на специализираната институция – Дом за стари хора, гр. Ямбол, като изводът е обоснован с позоваване на ЕР на НЕЛК № 1265 от 14.12.2017 г. и приложените към заявлението други медицински документи.

Изложеното до тук сочи на извод, че в случая Заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на ЗА Директор на ДирекцияСоциално подпомагане“ – Ямбол е издадена от компетентния административен орган по смисъла на чл. 40а, ал. 1, т. 1 от ППЗСП - Директора на ДирекцияСоциално подпомагане, гр. Ямбол, съгласно приетата по делото Заповед № ЧР-7-110/10.07.2019г. на Изп. директор на АСП гр.София. Актът е постановен в надлежна форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и мотиви за издаването му.

Настоящият съдебен състав обаче намира за неправилен извода на административния орган, че заявителят не отговаря на профила на специализираната институция. Съобразно легалната дефиниция, съдържаща се в т. 44 на § 1 от ДР на ППЗСП, Дом за стари хора е специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1–3 от Кодекса за социално осигуряване, включително на онези от тях, които са с физически увреждания и имат процент намалена работоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая визираните в нормата изисквания са налице. Вярно е, че съгласно представеното ЕР на НЕЛК оспорващият е със 100 % т.н.р. без чужда помощ (94 % за общо заболяване и 60 % за професионално заболяване), като посочената в документа водеща диагноза е „***“, т.е. не е налице „физическо увреждане“ по смисъла на § 1, ал. 3, т. 1 от ДР на ППЗСП. Към момента на подаване на заявлението за ползване на социалната услуга обаче Р.П. е навършил изискуемата от закона възраст по чл. 68, ал. 1–3 от КСО. Освен това, видно от съпътстващия заявлението Протокол на медицинска комисия ЛКК № 000122/13.05.2019 г., (съставен  по повод експертна оценка на психичното състояние на Р.К.П. за настаняването му в Дом за стари хора), лицето е подходящо за настаняване в посочената специализирана институция. Такова е заключението и по представената Медицинска характеристика изх. № 445/17.04.2019 г. на д-р П.Ц. – психиатър в „ДКЦ-1“ ЕООД, гр. Ямбол, в което, въпреки поставената диагноза „*“, лекарят-специалист е направил извод, че Р.П. е подходящ за настаняване в „Дом за стари хора“. При това положение следва да се приеме, че в случая е налице условието на законодателя в Дом за стари хора да се приемат лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1–3 от Кодекса за социално осигуряване, включително когато те са с физически увреждания и имат процент намалена работоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. По изложените съображения съдът приема, че изведеното от административния орган заключение за наличие на пречки за настаняването на жалбоподателя в специализирана институция – „Дом за стари хора“, гр. Ямбол, е направено при неправилна преценка на събраните в административното производство доказателства и в нарушение на материалния закон. В случая не са налице обективираните в заповедта фактически основания, годни да обусловят отказ по подаденото на 20.06.2019 г. от П. заявление, още повече, че в своя акт органът не е посочил на кое точно изискване не отговаря оспорващия, а е извел общ извод, че лицето не отговаря на профила на институцията, позовавайки се на приложените към заявлението медицински документи, които сочат на друг извод. Оспореният акт е постановен при липса на законоустановените предпоставки за неговото издаване, същият противоречи на материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде отменен. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

По делото не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

 

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р.К.П. ***8-1 от 10.07.2019 г. на ЗА Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, потвърдена с Решение № 28-РД06-0017 от 14.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Ямбол.

 

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол, за ново произнасяне по подаденото от Р.К.П. заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, с вх. № ОУ-Д-Я/158 от 20.06.2019 г., при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете