Номер 129103.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501572 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е по реда на чл. 258 И СЛ. ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 5560 от
09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 10208/2019 г. по описа на ВРС, XIV с-в, поправено с
решение № 2079/29.05.2020 год, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ
Прокуратурата на Република България да заплати на В. Г. Е. с ЕГН ********** сумата 650
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от несправедливо воденото и поддържано срещу него обвинение
в извършване на престъпления от общ характер по ДП № 268/17 г. на Трето РУ при ОД МВР
Варна, като наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор при ВРП
от 02.08.2017 г., влязло в сила на 09.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на прекратителното постановление – 09.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.,поправено с решение №
2078/29.05.2020 ГОД постановено по гр.д. № 10208/2019 г. по описа на ВРС, XIV
Твърди се, че постановеното решение е неправилно, тъй като ищцовата
претенция е недоказана.
Твърди се,че прекратеното досъдебно производство не е било образувано срещу
конкретно лице,поради което и от датата на образуването му до 12.07.2019 година ищецът е
нямал процесуално качество по делото.
Претендират,че не са налице доказателства, от които да се направи извод,че
ищецът е претърпял претендираните вреди. Твърдят,че присъдената сума е завишена, тъй
като вредите не са над обичайните. Излагат подробни съображения във въззивната жалба,
поради което молят да се отмени решението на ВРС и вместо него да се постанови друго,с
което да се отхвърли изцяло предявения иск. В условията на евентуалност претендират
присъдената сума да бъде намалена..
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява
1
становище ,ч е жалбата е неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установеното следното от фактическа
страна :
Производството е образувано по иск от В. Г. Е. с ЕГН ********** от гр.Варна
против Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 650 лв, които са пряка и непосредствена
последица от несправедливо водените и поддържани срещу него обвинения в извършване на
престъпления от общ характер по ДП № 268/17 год на Трето РУ при ОД на МВР-Варна,като
наказателното производство е прекратено. Претендира и законна лихва върху сумата
,считано от влизане в сила на прекратителното постановление,до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че през периода през който му е повдигнато обвинение живеел със страх, че
може да прекара години в затвора, не го напускало усещането за тревожност, стрес и
напрежение. Твърди,че доброто му име в обществото било опозорено непоправимо. За
известно време били ограничени и гражданските му права. Моли за присъждане и на
разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор,в който е оспорила претенцията
на ищеца,като се твърди,че претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от
действията на прокуратурата.
От събраните по делото доказателства- гласни и писмени, съдът приема за
установено,че срещу ищеца е било образувано наказателно производство по ДП № 268/2017
година по описа на Трето РУ на МВР за престъпление по чл.325 ал.1 от НК
Безспорно е установено,че наказателното производство е прекратено с влязло в
сила постановление № 3175/ 02.08.2017 година..
По делото са събрани гласни доказателства относно твърдяните от ищеца факти .
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Налице е основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на
държавата,като надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ
правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, а именно
Прокуратурата на Република България.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението, следва да се определи като се отчитат
всички обстоятелства– продължителността на незаконно предприетото наказателно
преследване; характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
2
негативните последици, претърпени от лицето.
Безспорно воденото срещу ищеца наказателно производство, от образуването му
до момента на неговото прекратяване се е отразило на психиката на ищеца , видно и от
разпитания по делото свидетел.
Настоящият въззивен състав приема,че не всички твърдяни вреди в исковата
молба е доказано от ищеца,че са настъпили вследствие на образуваното срещу него
наказателно производство и са пряка и непосредствена причина от него.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел, при обсъждане на чиито
показания съдът взема предвид обстоятелството, че е син на ищеца , се установява че
вследствие на образуваното производство, ищецът е бил разтревожен , поради
обстоятелството, че може да бъде осъден и да лежи в затвора, както и че се е притеснявал за
децата си.
Не е доказано твърдението на ищеца,че вследствие на започналото наказателно
производство е настъпило влошаване на здравословното му състояние. Действително,
свидетелят сочи,че ищецът е повишил кръвното си налягане, но няма доказателства, това да е
в пряка и непосредствена причинно следствена връзка от започналото наказателно
производство ,още повече,че липсва медицинска документация за този факт..
Не е доказан и фактът,че е уронено достойнството, престижа и авторитета на
ищеца,като човек и гражданин.
Липсват доказателства и за ограничаването на гражданските му права. .
С оглед изложеното,съдът приема, че размерът на определеното обезщетение е
съобразен с интезитета на негативните изживявания на ищеца,с липсата на доказателства за
влияние върху здравословното му състояние, вследствие на характера и продължителността
на наказателното производство, което е било много кратко, извършените процесуални
действия, личността на ищеца и вида на наложените мерки за неотклонение - че не е
налагана спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, следва да се
определи в размер на 400 лв, като напълно справедливо,с оглед изискванията на Чл.52 от ЗЗД
,като за разликата над този размер , исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът изхожда както от общия
принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според която границите
на отговорността се простират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от
увреждането". Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обстоятелства, включително характер на увреждането, състояние, причинител, вида и
характера на твърдяните, подлежащи на обезщетяване вреди.
При формиране на правните си изводи съдът взе предвид показанията на
разпитаните в хода на производството свидетел.
Тъй като изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с изводите на
ВТРС, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която искът по чл. 2,
ал.1, т. 2 пр. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата от 400 лв. В частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т.
3
2 пр. 2 ЗОДОВ е уважен за разликата от 400 лв. до 650 лв., решението следва да се отмени и
вместо него постановено друго, с което посочената разлика от 250 лв. искът следва да се
отхвърли, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта с която
Прокуратурата на РБ е да заплати на ищеца сумата от сумата 320 лв разноски по делото,като
вместо това следва да се осъди прокуратурата на РБ да заплати на ищеца разноски в размер
на 196172 лв за първоинстанционния съд.
С ожглед изхода на правния спор в настоящата инстанция ,в полза на въззиваемата страна
разноски не се присъждат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5560 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. №
10208/2019 г. по описа на ВРС, XIV с-в, поправено с решение № 2079/29.05.2020 год В
ЧАСТТА В КОЯТО СЕ ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
В. Г. Е. с ЕГН ********** сумата от 400 / четиристотин / ЛВ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
несправедливо воденото и поддържано срещу него обвинение в извършване на
престъпления от общ характер по ДП № 268/17 г. на Трето РУ при ОД МВР Варна,
като наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор при ВРП
от 02.08.2017 г., влязло в сила на 09.09.2017 г., които неимуществени вреди
представляват изпадане на ищеца В.Енчев в състояние на психическо напрежение и
емоционален стрес от обстоятелството, че е налице възможност да бъде осъден и
признат за виновен за престъпление от общ характер, страх, че ако бъде осъден няма
кой да се грижи за близките му, влошаване на здравословното му състояние - вдигане
на кръвно и постоянно главоболие, което продължава и към настоящия момент, след
като разбрали за повдигнатото му обвинение, съседите на Енчев започнали да
проявяват отрицателно отношение към него, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на прекратителното постановление -09.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, както и разноски
за производството в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК
ОТМЕНЯ Решение № 5560 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. №
10208/2019 г. по описа на ВРС, XIV с-в, поправено с решение № 2079/29.05.2020 год , В
ЧАСТТА В КОЯТО СЕ ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
В. Г. Е. с ЕГН ********** сумата ОТ 250 ЛВ, представляваща разлика между сумата
от 400 лв до 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо
воденото и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпления от общ
характер по ДП № 268/17 г. на Трето РУ при ОД МВР Варна, като наказателното
производство е прекратено с постановление на прокурор при ВРП от 02.08.2017 г.,
влязло в сила на 09.09.2017 г., които неимуществени вреди представляват изпадане на
ищеца В.Енчев в състояние на психическо напрежение и емоционален стрес от
обстоятелството, че е налице възможност да бъде осъден и признат за виновен за
престъпление от общ характер, страх, че ако бъде осъден няма кой да се грижи за
близките му, влошаване на здравословното му състояние - вдигане на кръвно и
постоянно главоболие, което продължава и към настоящия момент, след като разбрали
за повдигнатото му обвинение, съседите на Енчев започнали да проявяват отрицателно
4
отношение към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане в сила на прекратителното постановление -09.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, както и разноски за производството
в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК
и вместо НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от В. Г. Е. с ЕГН ********** за сумата от
250 ЛВ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА РАЗЛИКА МЕЖДУ СУМАТА ОТ 400 ЛВ ДО 650
/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща претендирано от В. Г. Е. обезщетение за
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо
воденото и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпления от общ
характер по ДП № 268/17 г. на Трето РУ при ОД МВР Варна, като наказателното
производство е прекратено с постановление на прокурор при ВРП от 02.08.2017 г.,
влязло в сила на 09.09.2017 г., които неимуществени вреди представляват изпадане на
ищеца В.Енчев в състояние на психическо напрежение и емоционален стрес от
обстоятелството, че е налице възможност да бъде осъден и признат за виновен за
престъпление от общ характер, страх, че ако бъде осъден няма кой да се грижи за
близките му, влошаване на здравословното му състояние - вдигане на кръвно и
постоянно главоболие, което продължава и към настоящия момент, след като разбрали
за повдигнатото му обвинение, съседите на Енчев започнали да проявяват отрицателно
отношение към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане в сила на прекратителното постановление -09.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, както и разноски за производството
в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК .
ОТМЕНЯ Решение № 5560 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. №
10208/2019 г. по описа на ВРС, XIV с-в, поправено с решение № 2079/29.05.2020 год В
ЧАСТТА В КОЯТО се ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В.
Г. Е. с ЕГН ********** сумата 320 ЛВ разноски по делото на основание ЧЛ.78 от ГПК
И ВМЕСТО НЕГО постановява
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В. Г. Е. с
ЕГН ********** сумата 196,72 ЛВ разноски по делото на основание ЧЛ.78 от ГПК .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5