Решение по дело №1707/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 137, ал. 4 от Закона за туризма (ЗТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. Б., чрез адв. М. С., против Заповед №8-Z-802/23.08.2023 г., издадена от кмета на О. С., с която на основание чл.137, ал.1, т.8 от ЗТ е прекратено действието на Удостоверение № 6308/23.08.2022 г. за утвърдена категоризация „една звезда“ за туристически обект „Снек – бар Каваци“, разположен в поземлен [имот номер], местност Каваци, землище [населено място], с лице, извършващо дейност в обекта: „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че направените в заповедта констатации са погрешни. В молба вх.№ 13611/28.12.2023 г. дружеството-жалбоподател заявява, че е изградило процесния обект през 2016 г. и същият бил напълно различен от този, описан в АДС № 226 от 1996 г. Твърди се, че описаното в заповедта и АДС заведение е различно от това, което било категоризирано. Според дружеството, описаният в АДС от 1996 г. „Снек бар Каваци“ бил премахнат като незаконосъобразен, съобразно издадена заповед за премахването му. Посочва се, че построеното през 2016 г. заведение за бързо хранене е описано в решение по адм.дело № 2777/ 2017 г. По същество се иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

С определение № 2525/07.10.2023 г., съдът е конституирал страните, указал е доказателствената тежест и е насрочил съдебно заседание. Страните са уведомени за определението на съда.

С протоколно определение от 13.12.2023 г. съдът е изискал за прилагане по настоящото дело поисканото от жалбоподателя адм. дело № 2777/2017г. по описа на Административен съд - Бургас.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Ангажира доказателства.

Ответникът по оспорването - кмет на Община Созопол, редовно призован, се представлява от адв.А., която оспорва жалбата. Пледира същата да бъде отхвърлена, като неоснователна, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.07.2022 г. „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД подало до кмета на Община Созопол заявление- декларация с вх. № К-2047-62, с което поискало категоризиране на заведение за бързо обслужване – „Снек бар Каваци“, находящо се в [населено място], к.к. Каваци, при заявен капацитет – 30 места, от които 15 на открито и 15 на закрито (л.20). Към заявлението бил приложен АДС № 226 от 11.09.1996 г., ведно с приложение към раздел 3-ти от акта (л.23-26), копие от диплома за полувисше образование на името на З. Н. Д. (л.27), Договор за наем от 01.05.2016г., сключен между „Хелио-тур-с“ АД като наемодател и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД като наемател, анекс към договора от 29.04.2022 г. (л. 28-33), както и приходна квитанция за платена такса за административна услуга по подаденото заявление в размер на 125,00 лева (л.34).

На 22.08.2022 г. експертна работна група за проверка на място на туристически обекти в състав инж. Д. С. – началник отдел „ТТСД“, членове Е. П. – гл.експерт „ТТСД“ и С. В. – мл.експерт „ТТСД“ извършила проверка на туристически обект „Снек-бар Каваци“ в [населено място], к-г Каваци, със заявена категория „една звезда“, съобразно подадено заявление № К-2047-62/21.07.2022 г. Проверката е отразена в констативен протокол № 0003519/22.08.2022 г., според който не са установени несъответствия с изискванията за заявената категория и експертната работна група е предложила на ОЕКК обекта - снек-бар да бъде категоризиран с категория „една звезда“ (л.38-39). В резултат на извършената проверка експертната работна група изготвила доклад съгласно чл.130, ал.1 от ЗТ с предложение за категоризиране (л.40).

От кмета на О. С. било издадено Временно удостоверение № ВР-6308/08.08.2022 г. на „Снек-бар Каваци“, с адрес: [населено място], к-г „Каваците“, собственик „Хелио тур-с“ АД, с лице, извършващо дейност: „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, валидно три месеца от датата на издаване (л.19). Впоследствие, на 23.09.2022 г. кметът на общината издал Удостоверение № 6308 за утвърдена категория „една звезда“ на обект „Снек - бар Каваци“, с адрес на обекта: [населено място], к-г „Каваци“, с капацитет 15 места на открито и 15 места на закрито, с валидност до 22.09.2027 г.

С оспорената в настоящото производство заповед № 8-Z-802/23.08.2023 г. и на основание чл.137, ал.1, т.8 от ЗТ кметът на О. С. е прекратил действието на Удостоверение № 6308/23.08.2022 г. за утвърдена категоризация „една звезда“ за туристически обект „Снек - бар Каваци“, разположен в поземлен [имот номер], местност Каваци, землище [населено място], с лице, извършващо дейност в обекта: „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД. В мотивите на заповедта е посочено, че обектът, предмет на процедурата по издаване на категоризация, бил записан в приложението към АДС № 229 от 11.09.1996 г. с наименование „Снек – бар Каваци“, с площ 162 кв.м., метална конструкция, година на построяване – 1989 г. При извършена на 03.05.2023 г. проверка от служители на отдел „Строителство“ при О. С. с констативен акт № 3/03.05.2023 г. на обект – заведение за обществено хранене „Снек – бар Каваците“ било установено, че на място бил монтиран обект от изцяло дървена конструкция, с размери 12,00/8,00 м. Предвид това обстоятелство, било прието за доказано, че е извършена реконструкция по смисъла на ЗУТ и е налице обект, неотговарящ на описанието в Приложение към раздел 3-ти към АДС № 229 от 1996 г.

Заповедта е връчена на 25.08.2023 г. на П. Е., съобразно направеното за това отбелязване върху представеното по делото копие от акта на л.15.

По делото е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, изготвената от вещото лице инж. С. И. (л.76-81). Според заключението на вещото лице, „Снек - бар Каваци“, съгласно АДС № 226/11.09.1996г., приложение към раздел 3-ти, с площ 162 кв.м, един етаж, метална конструкция, година на построяване 1989 г., се е намирал съгласно Помощен кадастрален план на къмпинг „Каваците“, землище на [населено място] от 1996 г. и действащата КККР на [населено място], м. Каваци със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК в [ПИ] и частично в [ПИ]. В констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице сочи, че съгласно Ортофото карта (2016г. – 2019 г. (л.78 от делото, стр.3 от СТЕ) този обект е отразен само като бетонова площадка, поради което има основание да се приеме твърдяното от жалбоподателя „разрушаване“ преди 2016 г. Относно обект „Каваци бар“, предмет на делото, вещото лице установява, че това е нова постройка, изградена изцяло в [ПИ], източно на „разрушения обект“ от АДС № 229/11.09.1996 г. Последният, според експертизата, представлява постройка с размери в план 7,00/13,60м., от които разпределение: 1)покрита търговска зала с бюфет 7,00м/9,60м и 2)кухня 7,00м/4,00м. От така направените измервания изчислената застроена площ на постройката е 95,20кв.м. Дървена конструкция с колони - 12/12см и греди/ребра - 6/12см с под дюшеме и покрив OSB обшивка с хидроизолация от воалит. Контактът на конструкцията със земята е чрез готови бетонови блокчета с h =30см., т.е. няма трайна връзка със земната основа. Заключението на вещото лице е, че обекта от АДС № 229/11.09.1996г. и този, установен на място, са две различни заведения.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от надлежно упълномощен процесуален представител на дружество, чийто права и законни интереси са засегнати от издаването му, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗТ и в изискуемата писмена форма.

В разпоредителната част на акта е допусната неточност, като е посочено, че се прекратява действието на удостоверението за утвърдена категоризация, а не прекратяването на самата категоризация. Тази неточност, според настоящият състав не може да бъде квалифицирана като съществено процесуално нарушение, защото не поставя под съмнение волята на административния орган.

В същото време обаче, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Въпреки изрично указаната на административния орган доказателствена тежест в процеса, по делото не са представени доказателства за изпълнение на законовите изисквания при издаване на оспорения акт. С оглед липсата на представени доказателства, съдът приема, че дружеството-жалбоподател не е било уведомено за започнато административно производство по издаване на акта и не му е била дадена възможност да участва в производството и да представи доказателства. Органът не представя в административната преписка и констативен акт № 3 от 03.05.2023 г., в който твърди, че са отразени направените констатации, за извършена реконструкция на категоризирания обект. Освен това съдът счита, че административният орган е издал процесната заповед без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. По този начин административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, чл.28, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК, с което е допуснал процесуални нарушения. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като ако на дружеството е била осигурена възможност да участва в производството и да представи доказателства, възражения и обяснения, би могло административният орган да установи фактическа обстановка, която да мотивира различно съдържание на крайния акт.

От приетата и неоспорената по делото СТЕ, която съдът кредитира изцяло, действително се установява наличието през различен времеви период на два обекта–един, съответстващ на описания в Приложение към раздел 3-ти от АДС № 229 от 11.09.1996 г. „Снек-бар Каваци“, с площ от 162 кв.м., с метална конструкция, построен през 1989 г. и втори, установен на място, изпълнен от изцяло дървена конструкция с размери в план 7,00м./13,60м., от които разпределение: 1)покрита търговска зала с бюфет 7,00м./9,60м. и 2)кухня 7,00м/4,00м., с изчислената застроена площ на постройката от 95,20 кв.м. Този факт не се оспорва от жалбоподателя.

В случая, от съществено значение е дали първият обект е този, за който органът твърди, че е издадено Удостоверение № 6308 за утвърдена категория „една звезда“ на обект „Снек - бар Каваци“, с адрес на обекта: [населено място], к-г „Каваци“, с капацитет 15 места на открито и 15 места на закрито, с валидност до 22.09.2027 г.

Според вещото лице, обектът по АДС № 229 от 11.09.1996 г. е бил разположен в [ПИ] и частично в [ПИ] и съобразно Ортофото карта (2016 г. - 2019 г.) е отразен само като бетонова площадка, от което следва, че има основание за твърдяното разрушаване преди 2016 г. Установеният на място обект, според експертизата се намира изцяло в [ПИ] и е разположен източно на „разрушения обект“. Макар и жалбоподателят да не представи конкретни доказателства, подкрепящи твърдението му, че „Снек-бар Каваци“ от Приложението към АДС № 229 от 11.09.1996г. е бил премахнат като незаконен строеж още през 2011 г.- 2012 г., доказателства, че именно този обект е бил категоризиран през 2022 г. също не са представени от административния орган. От представената по делото преписка по издаване на удостоверението за категоризация не може да се установи по категоричен начин, че обекта, който е бил категоризиран, е именно този, описан в Приложение към раздел 3-ти от АДС № 229 от 11.09.1996 г. Нито в констативен протокол № 0003519/ 22.08.2022 г. на експертната работна група, нито в който и да е документ от административната преписка по категоризацията може да се установи кой е бил проверявания обект. Не са налице каквито и да е отличителни белези като конструкция, размери, площ, дори посочване на поземлен имот, в който е изграден обекта, от които да може да се установи, че удостоверението е било издадено именно за „Снек-бар Каваци“, описан в АДС № 229 от 1996 г. Не води до различен извод обстоятелството, че към заявлението за категоризация „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е приложило АДС № 229 от 11.09.1996 г., ведно с Приложение към раздел 3-ти от акта. Наред с АДС от 1996 г. са били приложени и договор за наем от 01.05.2016 г. и анекс от 29.04.2022 г. към него, от съдържанието на които не се установява, наемодателят да предоставя на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД обект с характеристиките на „Снек-бар Каваци“, описан в АДС № 229 от 1996 г. Доколкото и вещото лице установява, че този обект е бил разрушен след 2016 г., съдът счита, че няма възможност на този обект да е бил извършен оглед през 2022 г. и именно за него да е издадено удостоверението за категоризация. Ето защо, настоящият състав приема, че заповедта за прекратяване на категоризацията е издадена в нарушение на общото правило на чл.35 от АПК - актът да бъде издаден след преценка на всички относими факти и обстоятелства от значение за случая.

Освен това, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден и при липса на материалноправни основания за постановяването му. Съгласно посоченото в акта правно основание - чл. 137, ал. 1, т. 8 от ЗТ, категорията на туристическия обект се прекратява при реконструкция, основен ремонт или преустройство на обекта по смисъла на ЗУТ. Следователно, за да се приложи цитираната разпоредба, е необходимо след категоризиране на обекта по отношение на него да е извършена някоя от изброените в нормата строителни дейности. В случая с оспорената заповед е прието, че по отношение на процесния обект е извършена „реконструкция“, тъй като на място бил монтиран обект изцяло от дървена конструкция. Само по себе си, така описано това обстоятелство не води еднозначно до извод, че е налице реконструкция. По делото не са представени от административния орган доказателства за извършени строителни дейности в обекта след категоризирането му на 23.09.2022 г. Легалната дефиниция на понятието реконструкция се съдържа в разпоредбата на § 5, т. 44, според която „Реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Органът не посочва в какво точно се изразява реконструкцията, като не обсъжда и възможността за поставяне на изцяло нов обект, което не попада сред изброените в хипотезата на чл.137, ал.1, т.8 от ЗТ строителни дейности. Не са представени по делото и данни за периода от време, през който е била извършена тази „реконструкция“ и конкретно не са представени доказателства, че „реконструкцията“ на обекта е извършена след категоризирането на обекта. Недопустимо е съдът да формира правните си изводи въз основа на предположения.

Ето защо, съобразно изложените по-горе съображения, оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора съдът намира, че следва да бъде уважено своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски (л.57), в размер на 600 лв. ( 50 лева - платена държавна такса, 550 лева – депозит за вещо лице).

Мотивиран от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №8-Z-802/23.08.2023 г., издадена от кмета на О. С., с която на основание чл.137, ал.1, т.8 от ЗТ е прекратено действието на Удостоверение № 6308/23.08.2022 г. за утвърдена категоризация „една звезда“ за туристически обект „Снек – бар Каваци“, разположен в поземлен [имот номер], местност Каваци, землище [населено място], с лице, извършващо дейност в обекта: „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД.

ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Е. Б., сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.