Решение по дело №1465/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Б.Д.М. ***, чрез адв.К.К. против Решение № 2153-03-82/26.05.2023г. Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/ 29.12.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна. С посоченото разпореждане на М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 ал.1 - ал. 2, чл.69 ал.1 и чл.69б ал.1 от КСО. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата; счита, че мотивите на оспорения акт не си кореспондират с действителната фактическа обстановка. По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Директора на ТП на НОИ, както и потвърденото Разпореждане и да върне делото като преписка на административния орган за ново разглеждане по същество, като даде указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 2153-03-82/26.05.2023г. Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Б.Д.М. срещу Разпореждане № **********/ 29.12.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна.

Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл.117 ал.2 т.1 от КСО. Процесното решение е постановено в едномесечния срок по чл.117 ал.3 изр.1 от КСО.

Със Заявление вх.№ 2113-03-1139/12.05.2016г. Б.М. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с Разпореждане от 05.07.2016г. му е отказано. Това разпореждане е обжалвано от заявителя и с Решение на Директора на ТП на НОИ – Варна № 2153-03-72/20.09.2016г. е отменено и преписката върната на пенсионния орган за ново произнасяне. В изпълнение на това с Разпореждане № **********/03.07.2017г. отново му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане не е обжалвано от лицето и е влязло в сила.

С молба вх.№Ц1023-03-62/27.08.2020г. Б.М. е поискал да се преразгледа заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С молбата представя решение № 2816/03.07.2020г. по гр.дело № 419/2020г. на ВРС, което е влязло в сила на 27.07.2020г.

При това положение е налице основание за възобновяване на производството по чл.99 ал.1 т.2 от АПК и чл.99 ал.1 т.1 от КСО.

Да се възобнови едно административно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. Възобновяването е преодоляване на т. нар. "формална законна сила" на административните актове и по своята същност представлява "продължаване" на административното производство, поставяне наново на материалноправните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт.

Когато се говори за "издаден" административен акт, не трябва да се разбира непременно акт, с който е уважено едно искане, или по-общо казано акт с положително съдържание, а може да се касае и за акт с отрицателно съдържание – отказ, който също има белезите на индивидуален административен акт. Същественото е, че производството е приключило и въпросът от материалноправно естество - негов главен и основен предмет, е решен със съответно волеизявление на компетентния административен орган, което вече не може да бъде атакувано чрез редовно /административно или съдебно/ обжалване или пък е атакувано безрезултатно.

КСО предвижда възможност за изменяне или отменяне на влезлите в сила разпореждания по чл. 98 от с. з. Приложима е разпоредбата на чл.99 ал.1 т.1 от КСО като в конкретния случай и предвид влязлото в сила съдебно решение на Районен съд – Варна, което е задължително за всички, в т. ч. и най-вече за ТП на НОИ – Варна са налице нови доказателства за реално положен трудов стаж, респ. наличен осигурителен такъв, поради което подаденото от М. заявление от 12.05.2016г. следва да бъде преразгледано в условията на възобновено административно производство.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира жалбата за основателна, а оспореното с нея решение на Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за възобновяване на административното производство, образувано по Заявление вх. № 2113-03-1139/12.05.2016г. на Б.Д.М. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да бъде уважено. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 700лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски по делото, от които 200лв. – депозит за вещо лице и 500лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минимума по чл.8 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-82/26.05.2023г. Директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него Разпореждане № **********/ 29.12.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна.

ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Варна да заплати на Б.Д.М., ЕГН ********** *** сумата от 700лв./ седемстотин/, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.

Съдия: