Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31
гр.Русе, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
И. Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 280 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК, вр. чл.10, ал.6, вр. чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД и чл.6,
ал.1, т.2, вр. чл.17, ал.11, вр. ал.6, т.1 от ППЗСПД.
Образувано е по жалба на А.Т.Х. ***, депозирана
чрез процесуалния й представител адв. С. С., против заповед № ЗСПД/Д-Р/271 от
07.06.2022 г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ (СЗ) в Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) – Русе, в частта, с която, на основание чл.7,
ал.11, т.2 от ЗСПД и чл.17, ал.11 от ППЗСПД, месечната помощ за детето й С.Д.М.
е прекратена, считано от 01.04.2022 г. В жалбата, в хода на устните състезания
и в депозирано писмено становище жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, твърди, че не са били налице фактическите предпоставки за
издаване на заповедта, а същата е издадена при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, тъй като през периода, за
който се твърди, че детето е отсъствало от детската градина без уважителни
причини (месец април 2022 г.), то е било при своя баща, за чието поведение,
предвид възникналия конфликт между родителите, жалбоподателката не може да бъде
държана отговорна. Твърди, че бащата е задържал без нейното съгласие детето при
себе си, като за завръщането му било потърсено съдействието на частен съдебен
изпълнител, а детето е предадено обратно на майката на 29.04.2022 г., обстоятелство,
удостоверено с надлежен протокол, съставен от съдебния изпълнител. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендира
присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските с приложени
към него писмени доказателства за реалното им заплащане (л.л.39 и 40 от делото).
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Социална
закрила“ в Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. Димова, в депозиран по делото писмен отговор с вх. №
3144 от 25.07.2022 г. по описа на съда (л.л.33-35 от делото), в хода на устните
състезания и в представените писмени бележки оспорва основателността на жалбата.
Възразява, че са били налице предпоставките за издаване на процесната заповед и
при нейното издаване не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила и на материалния закон. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна
- адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния
срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 10.06.2022 г. (вж. известие
за доставяне на л.14 от преписката), а жалбата е депозирана чрез
административния орган на 24.06.2022 г. (същата е регистрирана с вх.№
1804-94А-00-2659 от 24.06.2022 г.). Разгледана по същество, тя се явява
основателна.
Със заповед № ЗСПД/Д-Р/271 от 27.01.2022 г. на
директора на ДСП - Русе, за децата С.Д.М. и Николай И.П. е била отпусната на А.Т.Х.
по подадено от нея заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Р/271 от 18.01.2022 г.
месечна помощ в размер на 45 лева за всяко дете, на основание чл.7, ал.1 на
ЗСПД, считано от 01.01.2022г. до 31.12.2022 г. (л.1 от преписката).
На 07.06.2022 г. от началник отдел СЗ в ДСП – Русе е
издадена заповед № ЗСПД/Д-Р/271, с която от 01.04.2022 г. е изменена
отпуснатата помощ, като по отношение на детето С.Д.М. е определен размер на
помощта - 0 лева, на основание чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД и чл.17, ал.11 от
ППЗСПД, считано от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. Като фактическо основание за
прекратяване на помощта за това дете, органът е посочил допуснати от него отсъствия
повече от 3 дни, за които няма уважителни причини. Именно в тази част заповедта
е предмет на оспорване в настоящото производство. По отношение на другото дете
– Николай И.П. е изменен размерът на отпуснатата помощ като е увеличен на 55
лева, считано от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на
директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ или упълномощено от него лице. В чл.10, ал.5 от ЗСПД е предвидено, че отказът за отпускане на семейна помощ за деца се
мотивира и заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в
7-дневен срок от издаването. Заповедта за отказ подлежи на обжалване пред
съответния административен съд по реда на АПК, решението на който е окончателно (ал.6).
Съгласно чл.7,
ал.11, т.2 от ЗСПД, месечната помощ за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, се прекратява когато в рамките на един месец от учебната
година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за
задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини.
Разпоредбата на
чл.6, ал.1, т.2 от ППЗСПД гласи, че в случаите по чл.10, ал.2 от ЗСПД или в резултат на служебна проверка за
установяване на промяна на условията, при които са отпуснати месечните семейни
помощи, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за изменение или прекратяване на
отпуснатите помощи по чл.7
и 8 от ЗСПД.
Според чл.17, ал.11
от ППЗСПД, в случаите по ал.6, т.1 (училищата и детските градини в системата на
Министерството на образованието и науката предоставят ежемесечно по служебен
ред чрез Министерството на образованието и науката на Агенцията за социално
подпомагане информация за допуснатите отсъствия повече от 3 дни на всяко дете,
посещаващо група за предучилищно образование, и 5 учебни часа на всеки ученик,
за които няма уважителни причини, съгласно чл.10 от Наредба № 5 от 3.06.2016 г. за предучилищното
образование, ал.7 и 8 (директорът на детската градина/училището извън системата
на Министерството на образованието и науката, в която/което има групи за
предучилищно образование, ежемесечно изпраща на регионалната дирекция за
социално подпомагане по настоящ адрес на семейството справка по образец
съгласно приложение № 8 за всяко дете,
отсъствало през съответния месец повече от 3 дни, за които няма уважителни
причини. Справката се изпраща за периода 15 септември – 31 май), помощта по
чл.7, ал.1 и 2 от ЗСПД се прекратява със заповед на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице, считано от
1-во число на месеца, посочен в информацията, получена от Министерството на
образованието и науката, или в справката от директора на детската
градина/училището извън системата на Министерството на образованието и науката.
Съгласно ал.10 на чл.17 от ППЗСПД, ежемесечната справка от директора на детската
градина/училището извън системата на Министерството на образованието и науката,
в която/което има групи за предучилищно образование, съгласно приложение № 8 за всяко дете,
отсъствало през съответния месец повече от 3 дни, за които няма уважителни
причини, се изпраща до 5-о число на следващия месец по електронен път и на
хартиен носител в регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ
адрес на семейството. В срок до 3 дни регионалната дирекция препраща справката
на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на семейството и на лицата
с чуждо гражданство и с разрешено продължително, дългосрочно или постоянно
пребиваване в страната. Ал.12 от своя страна гласи, че преди издаване на
заповедта по ал.11 (за прекратяване на помощта по чл.7 от ЗСПД) Агенцията за
социално подпомагане изисква от Министерството на образованието и науката
писмено потвърждаване на актуалността на подадената информация по ал.6 за
конкретното дете.
В приобщената към
делото административна преписка се съдържа заповед № 1804-РД01-0059/01.04.2022
г. (л.15 от преписката), с която на основание чл.26, ал.2 от Устройствения
правилник на АСП, чл.10, ал.4 от ЗСПД, Д. М., на длъжност директор на ДСП – Русе,
съгласно заповед № ЧР-1 760/17.10.2017 г. (л.16 от преписката), е наредила,
считано от 11.04.2022 г., Ц. С. С., на длъжност началник отдел „Социална
закрила“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, съгласно заповед № ЧР-1
1119/24.08.2006 г. (л.32 от делото), да подписва всички заповеди за
отпускане/отказване, изменяне, спиране, възобновяване и прекратяване на
социални плащания, вкл. по т.II Помощи по Закона за
семейните помощи за деца (ЗСПД) под т.2 е посочена и нормата на чл.7 от ЗСПД –
месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст.
Поради това съдът
намира, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен административен орган (чл.6, ал.1, т.2 и
чл.17, ал.11 от ППЗСПД). Оспорената заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт
(началник отдел „Социална закрила“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе).
Спазена е и изискуемата писмена форма, а в мотивите към заповедта се съдържат
фактическите и правни основания за нейното издаване. Посочено е, че процесната заповед се издава на основание чл.10, ал.4 от
ЗСПД, чл.6, ал.1, т.2 и чл.17, ал.11 от ППЗСПД и въз основа на подадено
заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Р/271 от 18.01.2022 г. С нея се изменя
отпуснатата на А.Т.Х. месечна помощ за две деца, като считано от 01.04.2022 г.
до 31.12.2022 г. се прекратява отпуснатата месечна помощ за дете до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст за детето С.Д.М. на основание чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД и чл.17, ал.11 от
ППЗСПД. Мотивите на органа са, че за месец април 2022 г. детето е допуснало
отсъствия повече от три дни, за които няма уважителни причини. Посочено е още,
че съгласно чл.7, ал.12 от ЗСПД помощта може да бъде отпусната отново не
по-рано от 01.04.2023 г., както и че процесната заповед може да бъде обжалвана
по реда на АПК. Формално са били
извършени предписаните от закона процесуални действия, предхождащи издаването
на процесната заповед – извършена е служебна проверка, предвидена от
разпоредбата на чл.6, ал.1 от ППЗСПД, при която е било установено, че детето С.Д.М.
не е посещавало детска градина, в която има група за предучилищно образование,
за период от повече от три дни през месец април 2022 г., за което са липсвали
уважителни причини по чл.10 от Наредба № 5 от 3.06.2016 г. за предучилищното
образование. Съгласно последната разпоредба, уважителни причини се явяват
здравословни такива, или други уважителни причини, удостоверени с документ от
компетентен орган, както и по семейни причини (ал.1). Отсъствията на децата по
ал.1 по семейни причини е допустимо за не повече от 10 дни за съответната
учебна година с писмено уведомяване от
родителите в срок, определен с Правилника за дейността на детската градина
или училището (ал.2). Легална дефиниция на понятието „уважителни причини за
допуснати отсъствия от дете, посещаващо група за задължително предучилищно
образование“ е дадена и в разпоредбата на § 1, т.10 от ДР на
ЗСПД, а именно такива са налице ако: а)
за
отсъствията е представена медицинска бележка, документ от спортния клуб, в
който детето членува, документ от ръководител на танцова, музикална или друг
вид художествено-артистична формация/група, в която детето участва; б)
отсъствията са до 10 дни за периода 15 септември – 31 май с уведомление от
родителя и в) отсъствията са за периода 1 юни – 14 септември.
Съдът намира, че § 1, т.10, б.“б“ от ДР на
ЗСПД не съдържа изчерпателен каталог на дейностите и случаите, които биха могли
да бъдат субсумирани под категорията „уважителни причини“. Невъзможно е в една
легална дефиниция да се обхване изключителното разнообразие на случаите, поради
които едно дете ще бъде обективно възпрепятствано да посещава занятията,
включени в обхвата на задължителното предучилищно образование. Така например
изброяването на § 1, т.10, б.“б“ от ДР на ЗСПД се отнася до отсъствие по
здравословни причини и поради ангажираност в спортни клубове и художествено-артистична
формации/групи. Очевиден пропуск в разпоредбата е включването например на
заетостта на детето в един научен клуб – напр. състезания по компютърно
моделиране, математика, химия, физика и др. Поради това, както е предвидено и в
чл.10, ал.1 от Наредба
№ 5 от 3.06.2016 г. за предучилищното образование, уважителни са и тези други
причини за отсъствието на детето, удостоверени с документ от компетентен орган.
Такива компетентни органи са съдебният изпълнител и социалните работници,
установили при извършеното предаване на детето в съответните документи –
протокол по чл.434 вр.чл.528 от ГПК и социален доклад, че то не е посещавало
детската градина през процесния период, когато се е намирало при своя баща и то
без знанието и съгласието на майката. Следователно и в настоящия случай са били
налице уважителни причини за отсъствието на детето, което не е по вина на
майката.
При служебно получена информация от МОН - зареждане
на файл от Интегрираната информационна система на АСП, е било установено, че
детето С.Д.М. има 4 неизвинени отсъствия за месец април 2022 г. (вж. справка от
09.05.22 г., 12:34 ч. на л.10 от преписката). Получената информация е била
потвърдена преди издаване на процесната заповед (вж. справка от 06.06.22 г.,
13:16 ч. на л.11 от преписката). По преписката е налично и писмо-указание до
директорите на регионални дирекции за социално подпомагане във връзка с реда и
процедурата по прекратяване на отпусната помощ по чл.7 от ЗСПД при констатирани
случаи на повече от 3 отсъствия по неуважителни причини на дете, посещаващо
група за предучилищно образование при централизирания обмен на данни с МОН
(л.л.18 и 19 от преписката). По делото, от страна на процесуалния представител
на ответника, е представено и писмо с вх. № 1804-67-00-2690#1/20.07.22 г. по
описа на ДСП – Русе, от трето неучастващо в производството лице – ДГ „Червената
шапчица“ относно информация във връзка с чл.17, ал.6 от ППЗСПД за допуснати
неизвинени отсъствия през м.04.2022 г. от С.Д.М., в което се посочва, че детето
е отсъствало по неуважителни причини от 18.04.2022 г. до 29.04.2022 г. (л.36 от
делото). Действително, липсват данни родителите на детето да са изпълнили
задължението си по чл.10, ал.2 от Наредба № 5 от 3.06.2016 г. за предучилищното
образование относно писмено уведомяване за отсъствието на детето през посочения
период по семейни причини, липсват и представени в детското заведение други документи,
издадени от компетентен орган, установяващи наличието на уважителни причини по
смисъла на закона. При тези данни формално процедурата при издаване на
процесната заповед е била спазена.
Според настоящия състав на съда обаче заповедта е незаконосъобразна, тъй
като е постановена при допуснати
съществени
нарушения
на административнопроизводствените правила, по-конкретно на чл.35 и чл.36 от АПК, в противоречие с приложимия материален закон (чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД и чл.17, ал.11 от
ППЗСПД) и
в несъответствие с целта на закона, като са нарушени основни принципи в административния процес –
чл.6, ал.1, чл.7 и чл.9 от АПК.
В случая органът не е съобразил всички налични и в ДСП – Русе
(макар и в различен отдел на същата администрация – в отдел „Закрила на детето“
в ДСП – Русе) данни относно фактите и обстоятелствата, имащи значение за
разумното, добросъвестно, справедливо и съответно на целите на закона
разрешаване на случая.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че в периода от 2015 г. до 2019 г. А.Т.Х.
и бащата на детето С.Д.М. – Д.С.М. са живели на семейни начала. От общото им
съжителство се ражда детето Стилиян. Видно от представения по делото
изпълнителен лист № 215 от 28.03.2022 г., издаден по гр. д. № 909/2021 г. по
описа на Районен съд – Русе (л.11 от делото), упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете са предоставени на майката, като по отношение на
бащата е определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с
преспиване, както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката.
Жалбоподателката твърди, че винаги се е
стараела да поддържа емоционалната връзка на детето с неговия баща и затова
никога не е възпрепятствала контактите между тях. Твърди, че в началото на
месец март 2022 г. детето е имало хрема и кашлица, поради което се наложило
същото да отсъства от детската градина. За регистрираните отсъствия от
07.03.2022 г. до 11.03.2022 г. била представила медицинска бележка. Предвид
здравословното състояние на детето, вместо на 05.03.2022 г., когато детето следвало
да бъде предадено на своя баща съгласно определения режим на лични отношения,
тя предала детето на баща му на 12.03.2022 г. Твърди, че на следващия ден –
13.03.2022 г., когато бащата пристигнал на адреса на майката, за да върне
детето, в поведението на последното имало видима промяна – не желаело да слезе
от колата, било нервно, изпитвало неоснователен страх от майка си. Поради това,
въпреки липсата на съгласие от нейна страна, бащата го взел в дома си и отказал
да го върне доброволно. Заявява, че от 13.03.2022г. до 29.04.2022 г. детето останало
при своя баща като в този период тя не е имала възможност нито да го вижда,
нито да говори с него по телефона.
По делото са представени
доказателства, че, с оглед на неправомерното поведение на бащата и принудителното
задържане на малолетното дете при него за продължителен период от време,
жалбоподателката била принудена да подаде молба за образуване на изпълнително
дело на основание чл.426 и сл. от ГПК за изпълнение на задължението за
последващо връщане на детето при нея, съгласно определения режим на лични
контакти, посочен в приложения към молбата препис от изпълнителен лист. В тази
връзка било образувано изпълнително дело № 20229140400316 от 04.04.2022 г. по
описа на ЧСИ Васил Н.,*** действие Окръжен съд – Русе. С покана за доброволно
изпълнение изх. № 3782/11.04.2022 г. ЧСИ разпоредил на бащата да спазва
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, както и
определения му режим на лични отношения, като връща детето на майка му в
определения ден и час: неделя в 17:00 ч. (л.л.12-14 от делото).
С цел изясняване на
релевантните за правния спор обстоятелства са събрани както писмени (социален
доклад с изх. № ПР/Д-Р/89-001 от 27.04.2022 г. на л.л.22, гръб и 23 от делото),
така и гласни доказателства (свидетелски показания на М.Д.С. и Д.Ю.К. и двете
на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Русе,
изготвили цитирания социален доклад и провели срещи и разговори с двамата
родители по повод призоваването на ДСП – Русе по изпълнително дело №
20229140400316, разпитани в качеството им на свидетели по делото – л.л.41-44 от
делото).
От така събраните
доказателства се установява твърдяната от жалбоподателката фактическа
обстановка. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че началната
дата – 13.03.2022 г., от която майката твърди, че бащата неправомерно, в
нарушение на определения му режим на лични отношения, не върнал детето, а
задържал същото при себе си, е установена по нейни данни. Бащата не посочил пред
социалните работници откога детето е било при него, но заявил, че не го е водил
на детска градина, тъй като то му споделило, че не желае да ходи, защото не се
чувства добре там и други деца го тормозят. И пред социалните работници майката
споделила изложените в жалбата обстоятелства. Социалните работници консултирали
бащата за необходимостта да се изгражда положителен образ на майката и да се
окаже необходимото съдействие за доброволното предаване на детето на майка му.
На проведената на 20.04.2022 г. среща на бащата била предоставена възможност до
29.04.2022 г. да подготви сина си с цел доброволното му връщане на майката. На
тази среща именно бащата дошъл с детето. Видно от протокол по чл.434 вр. 528 от ГПК, на 29.04.2022 г., в присъствието и на социални работници, детето е било
изведено от двора на къщата, където живее бащата и предадено на майка му (л.24
от делото).
Така установените факти
се подкрепят и от показанията на св. И. Николаев П., който към настоящия момент
живее на семейни начала с жалбоподателката (л.л.41-44 от делото). Последният
свидетелства за това, че на 13.03.2022 г. бащата на Стилиян е трябвало да го
върне на майка му, но го върнал едва в края на м. април 2022 г. Свидетелят
твърди, че той лично е провеждал разговори по телефона с бащата на детето, тъй
като последният не отговарял на телефонните повиквания от майката, тъй като бил
блокирал номера й. При тези разговори бащата на детето му казал, че ще го води
на детска градина, но станало ясно, че докато е било при него, детето не е
посещавало детското заведение. Имало е случаи когато лично св. П. е водил детето
на детска градина. Заявява, че е имало и други случаи, когато бащата не е спазвал
установения режим на лични отношения и са вземали детето със съдействието на
полицията и че това е втория път, когато се налага да търсят съдействие от
държавните органи.
При гореустановените
факти се налага безспорният и категоричен извод, че в периода от 18.04.2022 г.
до 29.04.2022 г. когато, съгласно данните от ДГ „Червената шапчица“, детето С.Д.М.
не е посещавало детското заведение, то е живяло при своя баща, който е нарушил установения
режим на лични контакти с детето и неправомерно не го е върнал на майка му, на
която са били предоставени за упражняване родителските права. Решението, детето да не посещава детското
заведение през процесния период, е взето само от бащата, без знанието и
съгласието на майката. Нещо повече, установи се, че първоначално майката е и
нямала достоверна информация за заниманията и състоянието на детето, тъй като бащата
отказвал да разговаря с нея, били й отказвани и срещи с детето, както и
телефонни разговори с него.
Фактическият
състав, който води до прекратяване на отпусната по реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД
помощ изисква „… в рамките на един месец от учебната година са допуснати
отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително
предучилищно образование, и от
5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини“. Съдът
намира, че майката на детето, която съгласно влязъл в сила съдебен акт упражнява
родителските права спрямо него, в случая не би могла да бъде отговорна за
отсъствията на детето Стилиян от детското заведение през процесния период. Това
води до извод за липса на материалноправните предпоставки по чл.7, ал.11, т.2
от ЗСПД и чл.17, ал.11 от ППЗСПД за издаване на заповед от вида на процесната. Не
би следвало неправомерното поведение на другия родител да води до
неблагоприятни правни последици за майката, на която са предоставени родителските
права спрямо това дете, като същата бъде лишена от право на месечна помощ по
реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД.
Изплащането
на помощта по чл.7, ал.1 от ЗСПД е обвързано с редовното посещение на учебни
занятия, в случая група за предучилищно образование. Тази обвързаност цели
насърчаване на отговорното родителство и гарантиране правото на децата на
образование. Разпоредбата на чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД, предвиждаща прекратяване
на помощта за децата, допуснали съответния брой отсъствия в рамките на един месец,
представлява своеобразна санкция за това, че детето се е отклонило без
основание от посещение на занятия в група за предучилищно образование и
родителят, упражняващ родителските права спрямо детето, не е предприел
своевременно адекватни мерки да го предотврати. Процесният случай, както беше
посочено, обаче не е такъв.
С оглед изложеното заповед № ЗСПД/Д-Р/271 от 07.06.2022
г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ в Дирекция „Социално
подпомагане“ – Русе, в частта, с която на основание чл.7, ал.11, т.2 от ЗСПД и
чл.17, ал.11 от ППЗСПД, месечната помощ за детето С.Д.М. е прекратена, считано
от 01.04.2022 г., следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Административният орган следва да съобрази и
обстоятелството, че ЗДБ на РБ за 2022 г. предвижда увеличение на размера на
помощта по чл.7, ал.1 от ЗСПД, считано от 01.04.2022 г. (чл.62, ал.5, т.2),
което е и било съобразено по отношение на другото дете на жалбоподателката.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на
чл.143, ал.1 от АПК и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателката и съгласно представения списък на разноските,
в полза на А.Т.Х. *** следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер общо на 410 лева, от които 10 лева за внесена за завеждане на делото
държавна такса и 400 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно
от представения договор за правна защита и съдействие на л.40 от делото. Деловодните
разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на Агенцията за социално подпомагане, гр.София, която е самостоятелно юридическо
лице – чл.5, ал.2 от ЗСП и чл.2, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията
за социално подпомагане.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Т.Х. *** заповед № ЗСПД/Д-Р/271 от
07.06.2022 г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ в Дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе, в частта, с която на основание чл.7, ал.11, т.2
от ЗСПД и чл.17, ал.11 от ППЗСПД, месечната помощ за детето й С.Д.М. е
прекратена, считано от 01.04.2022 г.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Триадица“
№ 2, да заплати на А.Т.Х., с ЕГН **********,***, сумата от 410 лева - деловодни разноски.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: