РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Пловдив, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300502080 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №2647 от 09.06.2023г. на ПРС, пети бр.с,
постановено по гр.д.№9506/2022г., с което са отхвърлени предявените от П.
Д. С., с ЕГН: ********** против А. Л. С., с ЕГН: **********, обективно
съединени искове: с правно основание чл.59, ал.9 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права върху детето Д. А. С. с ЕГН-
********** на нейната майка П. Д. С., с ЕГН: ********** и постановяване
детето да живее в жилището на майката на адрес: ***, като съдът определи
режим на лични контакти на Д. с бащата; за осъждане на А. Л. С., с ЕГН:
********** да заплаща издръжка в размер на 250лв на малолетното си дете Д.
А. С., чрез нейната майка П. Д. С., с ЕГН: **********, считано от датата на
предявяване на иска до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване; иск с правно основание чл.127а СК - за заместване на
съгласието на бащата А. Л. С. за пътувания на детето Д. А. С. с ЕГН-
********** извън територията на Република България за неограничен
пътувания на календарната година, за неограничен период на всяко пътуване
1
до посочените държави, придружавана от своята майка, до навършване на
пълнолетие на детето. С постановеният съдебен акт П. Д. С., с ЕГН:
********** е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата
от 40,00 лв. /четиридесет лева/, представляваща окончателна държавна такса
в производството пред първата инстанция.
Жалбоподателката П. Д. С., с ЕГН: **********, чрез процесуалния и
представител адв.И. Х. обжалва решението на първоинстанционния съд
като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли
възззивният съд да отмени решението на първата инстанция, като
вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове,
доколкото е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на закона,
налагащи предоставяне упражняването на родителски права по отношение
на детето Д. на майката П. Д. С.. Претендират се направени пред двете
инстанции разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
ВъззИ.емата страна А. Л. С., с ЕГН: **********, чрез процесуалния си
представител адв. Е. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като
неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно. Претендира направени пред настоящата
инстанция разноски, представляващи договорен и изплатен адвокатски
хонорар в размер на 200лв..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по
същество.
Установено е по делото от фактическа страна, че страните са
родители на детето Д. А. С., родена на ***г. Гражданският брак между
страните е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 3106/25.09.2015 г.
постановено по гр.д. № 4725/2015 г. на РС гр.Пловдив, ІV бр.с , като
съгласно постигнатото споразумение упражняването на родителските права
2
върху детето Д. е предоставяено на бащата, а на майката е определен
подходящ режим на лични отношения с детето. С постигнатото
споразумение П. Д. С. се е задължила да заплаща издръжка за малолетната
си дъщеря, чрез нейния баща, в размер на 110.00 лв месечно.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищцата твърди, че след
развода е заминала да живее и работи във В., и тъй като там нямала
собствено жилище, се съгласила родителските права върху малолетната им
дъщеря Д. А. С., ЕГН **********, да бъдат предоставени на ответника.
Сочи, че заплащала редовно издръжката и предоставяла допълнително
средства за нуждите на детето за извънкласни дейности, облекло, почивки и
екскурзи. След прекратяване на бракът им, ответникът А. С. заживял на
съпружески начала със С. М. в жилището, в което живее с дъщеря им и
сина им. Твърди, че по думи на дъщеря и Д., С. се държала лошо с детето,
постоянно се карала с ответника, като изтъквала обстоятелството, че
„хранила дъщеря му" и така детето ставало свидетел на ежедневни
скандали. Навежда твърдения, че А. С. злоупотребява с алкохол; не поддържа
лична хигиена и по този начин служи за лош пример на детето им; в
жилището му не се поддържа добра хигиена - било мръсно и разхвърляно. Д.
била лишена от всякакви културни и спортно- развлекателни събития, не
ходила на почивки с баща си, нямала никакъв социален живот.
От друга страна, ищцата твърди, че в началото на 2022г. е закупила
имот в гр.О., В., представляващ- двуетажна къща с три отделни спални,
всекидневна, кухня, двор, с чисто ново обзавеждане и специално приготвена
детска стая за Д.. В съседната къща живеел брат и - С. Д. Т. със семейство
си, който при нужда можел да и помага в грижите за Д.. В гр.О. имало
българска общност и били създадени много развлечения, и извънкласни
занимания за децата на български език. Д. учила английски език от първи
клас и имала едно добро ниво на владеене на езика, но при необходимост,
английските училища, предоставяли възможност за децата, които не владеели
добре английски език, да се приобщават чрез посещаване на допълнителни
занимания. С оглед на обстоятелството, че Д. навлиза във възраст, в която
трябва да формира съзнание и навици за реализацията й в обществото, което
се постига посредством възпитание и образование, а към момента бащата
служел за лош пример на детето и бил създал условия за конфликтна среда на
живот на същото, то ищцата счита, че са налице изменение на
3
обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл.59 ал.5 СК, поради което
моли съдът да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. на нея, като постанови дъщеря и да живее в нейния
дом на адрес ***, а на бащата да се определи режим на лични отношения с
детето, съобразен с обстоятелството, че детето ще живее във В.. Претендира
се издръжка за малолетното дете в размер на 250лв, считано от дата на
предявяване на настоящия иск в съда до навършване на пълнолетие на дедето
платима от 1-во до 5-то число на месеца, както и да бъде заместено
съгласието на бащата А. Л. С. за пътувания на детето Д. А. С. извън
територията на Република България - неограничен брой пътувания в
календарна година, в държавите - членки на Европейския съюз, както и във
В., Република Турция, САЩ, Канада, Русия и други без ограничение, за
неограничен с период на всяко пътуване, придружавана от своята майка и
законен представител П. Д. С. до навършване на пълнолетие на Д. А. С..
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
като неверни фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба, както по отношение полаганите от него грижи за детето и условията за
живот и развитие в дома му, така и твърденията относно родителката грижа и
отговорност на ищцата.Твърди, че ищцата е напуснала дома им и двете им
деца, когато Д. била на 2 години. Ответникът останал сам с грижата за децата
- син на 14 години и малко момиченце. През годините успешно успял да се
справи с отглеждането и възпитинието на децата им. Децата му били здрави,
умни и добри, възпитани, задълбочени, ведри и спокойни. През изминалите
години ответникът създал спокоен и сигурен дом за децата си. Живеел на
съпружески начала със С. М. - отговорен и съвестен човек, с личен и
професионален авторитет, която децата му уважавали и към която били
привързани. Жилището , в което живеели, е апартамент с три стаи и кухня,
като всеки от семейството му имал необходимата площ и място, което било
само за него. Дъщеря му имала самостоятелна стая в жилището и така било
още откакто майка й ги напуснала.. Доскоро синът им и неговата приятелка
живеели в дома му, но те се отделили, за да градят отделно семейство.
Отношенията между Д. и С. М. били близки, емоционално топли и изпълнени
с уважение. Д. било заобиколена с обич от всички - както от тях, така и
родителите и роднините на ответника. Родът им бил задружен и сплотен, и
при нужда ответникът можел да разчита на помощ в посрещане нуждите на
4
детето и организиране на извънкласните му занимания.. Д. била отлична
ученичка, имала много приятели, добри оценки в училище, амбиции да се
развИ., да учи. Детето имало социален живот и посещавало с ответника, с
други членове на семейството им, с близки и приятели, всякакви културни и
развлекателни събития. Твърди, че никога не се е противопоставял Д. да
пътува и да бъде през лятото с майка си във В. в режима за лични отношения,
доколкото изцяло в интерес на детето е да подържа здрава и емоционална
връзка връзка с майка си. Ответникът оспорва родителския капацитет на
ищцата. Твърди, че майката няма силите, постоянството, разбирането и
ценностната система да постави интересите на детето над своите интереси.
Ищцата не поддържала контакт с ответника - дори когато си идвала в
България и искала да вземе Д., в повечето случаи ответникът разбирал това от
дъщеря си. Ответникът осъжда липсата на комуникация между родителите,
както и факта, че ищцата поставяла детето пред дилемата да реши при кой
от двамата родители иска да живее. Ищцата не давала никаква конкретна
информация за условията и възможностите, които имала да отглежда детето
им във В.. Същата била там повече от 8 години, но едва сега пожелала да
вземе детето при себе си. Навежда твърдения, че само по себе си покупката
на жилище, не е аргумент за по-добър живот на детето там.. Ищцата не
давала данни за местоработата си, за отдалечеността й от жилището, за
работното и време, нямало никакви информация за училище, медицински
заведения, културни центрове и други подобни в близост до дома й. Ищцата
била късен емигрант, със средно образование и нискоквалифицирана работа
в месокомбинат, поради което счита, че във В. дъщеря им няма да има среда
за развитие, равностойна на средата й тук, поради което не е в интерес на
детето да живее при майка си във В.. Моли съда да отхвърли претенциите на
ищцата, като неоснователни и недоказани.
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице е трайно, съществено
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, при които е
постановено Решение № 3106/25.09.2015 г. по гр.д. № 4725/2015 г. на РС-
Пловдив, ІV бр.с., поради което е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл.59 ал.9 СК, ведно със обективно съединените с него искове за
заплащане на издръжка и заместване съгласието на бащата при пътувания на
детето Д. в чужбина.
5
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След
преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав изцяло
възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се
подкрепя от събраните както пред първата, така и пред настоящата инстанция
доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.9 СК, ако обстоятелствата
се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция
"Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по -
рано мерки и да определи нови. Съобразявайки ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по
гр.д. № 3/1974 г. настоящият състав приема, че следва да извърши
преценката по чл.59 ал.9 СК при следните принципни положения, за които
съдът следи служебно: за ефикасността на взетите мерки и за правилното
упражняване на родителските права, като съобразява промени, изразяващи се
в - невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете;
нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се
оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките и други случаи. От значение за спора се явяват
промените, изразяващи се в промяна на положението на детето, като
влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък
подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на
живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната
среда и другите обстоятелства, като изпадане в невъзможност на родителя,
при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване,
осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на
страната ; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност
родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в
6
състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия
от двамата родители с трето лице. От значение за спора са изменените
обстоятелства, като отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител
спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда
детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане
на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото
не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване
по различни начини режима на детето, включително неизпълнение на
мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят
същото.
В конкретният случай, анализирайки събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че не са налице
обстоятелствата налагащи изменение на мерките относно упражняване на
родителските права по отношение на малолетното дете Д.. Майката, която
претендира да и бъдат предоставени родителските права по отношение на
детето Д., считано от прекратяване на брака между съпрузите през 2015г.,
работи и живее във В.. Установява се, че началото на 2022г. същата е
закупила имот в гр.О., В., представляващ - двуетажна къща с три отделни
спални, всекидневна, кухня, двор. В къщата има обособена детска стая за
Д.. В близост до ищцата живее брат и със семейство си, който при нужда би
могъл помага в грижите за Д.. Безспорно е, че жилищните и битовите
условия на живот при майката са добри, както и че Д. ще получи добро
образование и във В.. Тези обстоятелства обаче сами по –себе си не са
достатъчни да се приеме, че е в интерес на детето да бъде отглеждано от
майката и трайно да се установи да живее и учи във В.. Както бе посочено по-
горе, съдът следи за ефикасността на взетите мерки и за правилното
упражняване на родителските права, като за целта следва да съобрази
настъпилите промени.
От друга страна, считано от заминаването на ищцата, към който
момент Д. е била на две години, до настоящия момент, изключая
завръщането на майката в България за по няколко дни в годината,
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на Д. се
7
осъществяват от бащата, в чийто дом детето живее, и в който дом същото е
израснало, предвид на това, че този дом е бил и семейното жилище на
страните.
Установява се, от приетата пред настоящата инстанция и неоспорена
от страните Съдебно психологическа експертиза,която съдът кредитира като
безпристрастна и компетентно изготвена, че малолетната Д. има изградена
емоционална връзка и с двамата родители, кореспондираща с близост,
сигурност, намираща творчески валенции и автономност. Категорично при
детето не се установяват данни за липса на „възпитание“, занемарена
хигиена, физически и емоционално неглижиране, в каквато насока са
наведените от ищцата твърдения, подържани и пред настоящата инстанция.
Установява се, че в България Д. има изграден приятелски кръг, предимно от
деца на нейната възраст, с които споделят общи занимания, проекти, игри,
свободно време. Основните и занимания и интереси на детето са рисуване,
танци, спорт, музика, компютърни игри ,филми, онлайн общуване в социални
платформи. Д. е спокойно, усмихнато и общително дете, и възприема
изцяло членовете на фамилиите на двамата си родители, чувства се добре с
разширеното семейство, както по линия на бащата, така и по линия на
майката. С оглед обаче на физическата дистанция с майката, вещото лице В. е
категорична, че Д. споделя ежедневните си потребности и нужди, в по-
голяма степен с баща си и партньорката му С.. С. е представена от детето
като човек, на когото Д. има голяма доверие и на когото ежедневно се
доверява по отношение на училище, приятели, свободно време, хобита,
интереси. Вещото лице посочва, че въпреки, че безспорно в определени
моменти майката е липсвала на Д. физически и емоционално, детето което е
оставено от майката на 2 години, с течение на времето е успяло да изгради в
известна степен, психологически стратегии за преработването на негативните
си преживявания и липси с помощта на възрастните около нея – баща, С. и
баби.
Действително, от гледна точка на развитието, на Д. предстои да
навлезе в етапа на юношеството, който етап е свързан с въпросите на
идентитета, автономността, самооценката, установяването на нови връзки
извън семейството. В тази връзка наведените от ищцата твърдения, че
формирането на съзнание и навици за реализацията й в обществото, се
постига посредством възпитание и образование, а към момента бащата
8
служел за лош пример на детето и бил създал условия за конфликтна среда на
живот на същото, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. От
изготвената психологическа експертиза се установява, че авторитети за Д.
понастоящем са както нейните родители, така и партньорката на баща и С. и
нейните баби. Констатирано е, че при Д. основния, ежедневен, постоянен
женски модел на грижа и емоционално откликване и разположение е този на
С., която осигурява достъпност, постоянна грижа и посреща адекватно
физическите и емоционални нужди на детето. Тези обстоятелства оборват
твърденията на жалбоподателката, че партньорката на бащата – С. се
държала грубо и лошо с Д., и че детето живее в конфликтна домашна
среда. Вещото лице В. е категорична, че не са налице данни за отчуждение
при Д. спрямо майката. Към настоящият момент детето желае да контактува
и с двамата си родители, като не е констатирано отричане или тревожност
към някои от тях, чувства добре и при двамата родители, не ги дели и ги
възприема като равнопоставени. Единствено като рисков фактор,
експертизата отчита - неблагоприятната семейна ситуация по линия на
взаимоотношенията между родителите на Д. и липсата на функционална
комуникация между тях.
При вземане на решение, съдът взема предвид възможностите на
двамата родители да се грижат за детето, но пречупени през най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет . В конкретният
случай, имайки предвид гореизложените обстоятелствата, съдът намира, че
не е налице влошаване условията при родителя, на когото е предоставено
детето- нито като жилищни и битови условия, нито като социална среда.
Бащата пълноценно и адекватно упражнява предоставените му родителски
права, подпомаган от жената с която живее на съпружески начала, създал е
спокоен и сигурен дом за детето си. Д. е израснала като усмихнато,
общително, спокойно и щастливо дете. Изградила е приятелски кръг,
предимно от деца на нейната възраст, с които споделят общи занимания,
проекти, игри, свободно време. Отлична ученичка е, има амбиции да се
развИ. и да учи. Не е констатирано да е налице отчуждаване на детето по
вина на отглеждащия родител – бащата спрямо майката, нито същото да е
подложено на внушения и манипулации от бащата. Напротив установява се,
че Д. има топла връзка и емоционална близост с майка си. Не се констатира
бащата да създава каквито и да е било пречки на майката да осъществява
9
контакт с дъщеря им или да нарушава по различни начини и причини
режима на лични отношения на детето с майката. Ето защо при съвкупна
преценка на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
не се налице изменение на обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на
чл.59 ал.9 СК и не е в интерес на детето е да бъде допусната промяна в
упражняването на родителските права, поради което предявеният иск с
правно основание чл.59 ал.9 СК се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен
С оглед неоснователността на главния иск по чл.59 ал.9 СК,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск за заплащане на
издръжка.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.127а СК,
следва да бъде отбелязано, че по делото са приложените декларации за
дадено от бащата съгласие за пътуването на детето в чужбина, без
ограничения за дестинациите и периодите. Липсва твърдение, тази
декларация да е оттеглена, поради което претенцията като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Гореизложеното обосновава неоснователността на жалбата.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
правни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззИ.емата страна се дължат направени
пред настоящото производство разноски, представляващи договорен и
заплатен адвокатски хонорар в размер на 200лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2647 от 09.06.2023г. на ПРС, пети
бр.с, постановено по гр.д.№9506/2022г.
ОСЪЖДА П. Д. С., с ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр.*** – адв.
10
И. Х. да заплати на А. Л. С., с ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр.*** –
адв.Д. Е. направени пред въззивната инстанция разноски в размер на
200.00лв/двеста лева/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11