Решение по дело №20951/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2200
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330120951
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2200                      30.06.2020 година                              град Пловдив

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20951 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд против М.Х.А., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховане /отм./.

В исковата молба се твърди, че на …., в град П.., при движение на кръстовището на ул. „С.“ и ул. „Ш“, настъпило ПТП по вина на ответницата. Поради неспазване на необходимата дистанция застига и удря движещия се пред нея л.а. „Фолксваген Голф“, с ДК № …., като причинила имуществени вреди.

     Управлявала л.а. „Опел Вектра“ с ДК № .., без задължителна застраховка ГО.

По образуваната преписка по щета № 110153/13.02.2015 г., ищецът платил обезщетение на увредения от 1500,82 лева.

Въпреки, че била поканена да възстанови сумата, плащане не постъпило. Моли се за присъждане на посочената сума от 1500,82 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 18.12.2019 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който претенцията се признава по основание и размер.

С оглед направеното признание, пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже настъпилото ПТП по вина на ответника, който е управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, причинените на увреденото МПС щети и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е заплатил застрахователно обезщетение в посочения размер.  

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.

Ответникът изрично признава предявения иск по основание и размер.

Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба.

С оглед признанието на иска и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание. Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК  и доказателства за сторени такива в размер на 60,03 лева – платена държавна такса, която следва да се възложи в тежест на ответника.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА М.Х.А., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от и.д. Б. И.М., на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, сумата от 1500,82 лева /хиляда и петстотин лева и осемдесет и две стотинки/ - представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110153/13.02.2015 г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил„Фолксваген Голф“, с ДК № …, причинени вследствие на ПТП, настъпило на …. г., в град П. по вина на ответника М.Х.А., като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК .., като е управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда -  18.12.2019 г. до окончателното погасяване, както и 60,03 лева /шестдесет лева и три стотинки/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Банкова сметка ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

                           

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП