Решение по дело №937/2021 на Административен съд - Пловдив

                                                 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2030

 

гр. Пловдив,  14 ноември 2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІІ състав в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втората година в състав :

 

                                                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

                                  

          при секретаря ПЕТЯ П. и прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА,  като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 937  по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Производството по делото е образувано по жалба на  Л. П. К. с ЕТ „КАРЕЛА - Л. К.", ЕГН********** ,  със седалище и адрес на управление гр. . Пловдив, ул. „Иван Вазов" № 50А, против акт № Р-16001618005397-091-001/16.09.2020 г., ревизионен акт № П-16001620167336-003-001/13.10.2020 г. за поправка на ревизионен акт и ревизионен акт № П-16001620198219-003-001/27.11.2020 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от В. П. А. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и П. Г. Д.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 166 от 11.03.2021г.. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив  издадени на Л. П. К. с ЕТ „Карела - Л. К.", в обжалваната част за допълнително установен ДДС в общ размер 11 351,33 лв. с прилежащи лихви 7 672,56 лв. и за отказан данъчен кредит в общ размер 199,49 лв. с прилежаща лихва 121,64 лв., както и допълнително установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви по години, както следва:

-                                           Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 11 907,80 лв. ведно с прилежащата лихва в размер на 8 925,23 лв.

-                     Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 11716,54 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 8781,88 лв..

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 1 444,63 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 936,02 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 366,96 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 200,48 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 77,60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 34,49 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 9 580,57 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 3 286,93 лв.

- Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 14462,52 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 3 495,39 лв.

- Вноски за ДОО за  2012г. в размер на  3374,88  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 2 529,52  лв.

-  Вноски за ДОО за 2013г. в размер на 2 608,37  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на  1 690,04 лв.

- Вноски за ДОО за 2014г. в размер на 25,51 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 13,94 лв.

- Вноски за ДОО за  2016г. в размер на 5 572,08 лв. ведно с прилежащата лихва в размер на 3044,14 лв.

- Вноски за ДОО за  2017г. в размер на 5 726,64 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 384,05 лв.,

-  Вноски за ЗО за 2012г. в размер на 1 516,80  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 136,88  лв.

-  Вноски за ЗО за 2013г. в размер на 1 172,29 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 759,56 лв.

- Вноски за ЗО за 2014г. в размер на 11,46 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 6,26 лв.

- Вноски за ЗО за 2016г. в размер на 2 092,80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 718 лв.

- Вноски за ЗО за 2017г. в размер на 2054,80лв., веднос прилежащата лихва в размер на 496,56 лв.

 

 

 

Ответникът - Национална агенция за приходите – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, чрез процесуалния си представител ю-т Я. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Според прокурора жалбата е неоснователна.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от решаващия орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р16001618005397-020-001 от 05.09.2018г.,/л.1960/ с която С. П. П. – Началник на сектор при ТД на НАП, гр. Пловдив е възложила да бъде извършена ревизия на жалбоподателя с обхват  и по периоди както следва:

-                     Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г.

-                     Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ заа периода от 01.01.2012 до31.12.2017г.

-                     Данък върху добавенота стойност за периода от 01.12.2012г. до 31.08.2018г.

-                     ДДД за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г.

-                     Здравно самоосигуряване нза самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г.

В заповедта е възцложено  ревизията да бъде извършена от П. Г. Д.– Главен испектор по приходите и Т. К. В.-Г. – Старши инспектор по приходите.

Срокът за завършване на ревизията е бил определен до 2 месеца, считано от датата на връчване, което връчване е било надлежно извършено на 27.05.2018г.

Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизиая № Р16001618005397-020-002 от 03.10.2018г. /л.1956/ е било възложено ревизията да бъде извършена от П. Г. Д.– Главен инспекторл по приходите, М. И. Ч. – Инспектор по приходите, П. П. Б. - Д. – Главен инспектор по приходите и Т. К.  В.-Г. – Старши инспектор по приходите.

Срокът за завършване на ревизията е бил определен до 27.11.2018г.

Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизиая № Р16001618005397-020-003 от 23.11.2018г./л.1952/, Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р16001618005397-020-004 /л.1948/ , Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р16001618005397-020-005 от 26.02.2019г. /л.1944/, Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизиая № Р16001618005397-020-06  от 13.08.2019г. срокът за завършване на ревизията е бил продължен до 27.11.2019г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16001618005397-092-001/06.02.2019г.

Въз основа на констатациите в РД е бил издаден РА  № Р-16001618005397-091-001/16.09.2020 г.,, като същият е бил поправен с Ревизионен акт № П-16001620167336-003-001/13.10.2020 г. за поправка на ревизионен акт и с Ревизионен акт № П-16001620198219-003-001/27.11.2020 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от В. П. А. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и П. Г. Д.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив,

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА са били обжалвани пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, който със свое Решение № № 166 от 11.03.2021г..  е потвърдил същите в  обжалваната част за допълнително установен ДДС в общ размер 11 351,33 лв. с прилежащи лихви 7 672,56 лв. и за отказан данъчен кредит в общ размер 199,49 лв. с прилежаща лихва 121,64 лв., както и допълнително установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви по години, както следва:

-                                           Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 11 907,80 лв. ведно с прилежащата лихва в размер на 8 925,23 лв.

-                     Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 11716,54 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 8781,88 лв..

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 1 444,63 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 936,02 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 366,96 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 200,48 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 77,60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 34,49 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 9 580,57 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 3 286,93 лв.

- Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 14462,52 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 3 495,39 лв.

- Вноски за ДОО за  2012г. в размер на  3374,88  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 2 529,52  лв.

-  Вноски за ДОО за 2013г. в размер на 2 608,37  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на  1 690,04 лв.

- Вноски за ДОО за 2014г. в размер на 25,51 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 13,94 лв.

- Вноски за ДОО за  2016г. в размер на 5 572,08 лв. ведно с прилежащата лихва в размер на 3044,14 лв.

- Вноски за ДОО за  2017г. в размер на 5 726,64 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 384,05 лв.,

-  Вноски за ЗО за 2012г. в размер на 1 516,80  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 136,88  лв.

-  Вноски за ЗО за 2013г. в размер на 1 172,29 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 759,56 лв.

- Вноски за ЗО за 2014г. в размер на 11,46 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 6,26 лв.

- Вноски за ЗО за 2016г. в размер на 2 092,80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 718 лв.

- Вноски за ЗО за 2017г. в размер на 2054,80лв., веднос прилежащата лихва в размер на 496,56 лв.

Съобразно разпоредбата на  чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява преди всичко валидността, а след това и законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт.

Съдът  намира  обжалвания РА за нищожен , поради липса на компетентност на органите, негови издатели,  поради следното:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.

Съгласно чл. 112 от ДОПК Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от:  1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. При възлагане на ревизия по реда на ал. 2, т. 2 не се прилага чл. 8.

Основен принцип при провеждане на ревизионното производство е, че процесуалните действия се предприемат от органи по приходите от териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци – чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Изключенията от правилото са точно определени, като се изисква наличието на определени предпоставки. Съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗНАП(в приложимата редакция на нормата в сила до изм. с ДВ бр. 105 от 2020 г.), когато необходимостта налага ревизионното производство да бъде проведено от органи по приходите от друга ТД, различна от тази по седалището на ревизираното лице, тази необходимост следва да бъде подробно обоснована, а служителите да бъдат надлежно командировани при спазване на разпоредбите на КТ.

В случая ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р16001618005397-020-001 от 05.09.2018г.,/л.1960/ на С. П. П. на длъжност Началник сектор в качеството и на заместник на В. П. А. на 05.09.2018г.

Относно компетентността на С. П. П. , се установява, че със Заповед № РД-09-1/03.01.2017г.(л. 1976/  на директор на ТД на НАП Пловдив в т. 11 от Приложение №  1   С. П. П. ***, ИРМ Хасково(при нейно отсъствие – В. П. А./ изпълнява правомощия на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК(при отсъствие на началниците на сектор „Ревизии“).

 Със Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г.(л. 1972/ на Директора на ТД на НАП – Пловдив са определени органите по приходите за издаване на заповеди по чл. 112 от ДОПК. В Приложение № 1 на същата е разписано, че органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, които при отсъствие на началниците на сектори „Ревизии“, са орган по приходите с правомощия по чл. 112 от ДОПК, като в т. 10  е на С. П. П. -Началник сектор, с място на работа Хасково, която е със заместващ при отсъствие В. П. А..

Възложено е извършване на ревизията от П. Г. Д.– Главен инспектор по приходите, М. И. Ч. – Инспектор по приходите, П. П. Б. - Д. – Главен инспектор по приходите и Т. К.  В.- Г. – Старши инспектор по приходите. 

В случая П. Г. Д.и Т. К.   В.   – Г. , са длъжностни лица от състава на ТД на НАП – Бургас.

Тоест те не са органи по приходите от териториалната дирекция на НАП Пловдив.. 

С. П. П. Началник сектор при ТД на НАП Пловдив е възложила ревизия от компетентността на дирекцията й, на служители от друга дирекция, чиято териториална компетентност е териториалната компетентност на ТД на НАП Бургас. Със Заповед № РД-09-1/03.01.2017г.на директор на ТД на НАП Пловдив са дадени правомощия С. П. П. Началник  сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, във връзка с чл. 112 от ДОПК, които обаче са териториално ограничени до териториалните пределите на компетентност на самата дирекция. Тя може да включи в заповедта по чл. 112 от ДОПК, която има правомощие да издаде, само служители от ТД на НАП Пловдив. За да може да включи в състава на ревизията инспектори по приходите от друга териториална дирекция(в случая от ТД на НАП Бургас), същите следва да бъдат командировани, което би могло да бъде по реда на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП. Преди те да бъдат командировани в ТД на НАП Пловдив, тя няма териториална компетентност да ги определи като ревизиращ екип.

С чл. 10, ал. 8 от ЗНАП (в приложимата редакция на нормата в сила до изм. с ДВ бр. 105 от 2020 г.) е предвидена възможността, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда.

За съда остана недоказано изпълнението на кумулативните предпоставки на посочената правна норма на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, тъй като липсват данни за „необходимост“.

При провеждането на ревизията е допуснато нарушение на правилата за командироване на органите по приходите в друга ТД на НАП. Установява се, че двамата служители от ТД на НАП Бургас посочени в ЗВР и последващите ЗИЗВР, са били командировани само за три дни – от 04.022020г.. до 06.02.2020 г. за извършване отделни процесуални действия по ревизията. В тази връзка няма доказателства тези приходни органи да са командировани за целия срок на ревизията, която е продължила около десет месеца. В този смисъл, след като командироването е за извършване на ревизии и съгласно чл.10, ал. 8 от ЗНАП, то трябва да е по реда на КТ и следва да обхваща срока на извършване на ревизията, издаването на РД и на РА. Относимата разпоредба на чл.121, ал. 1 от КТ регламентира командироване на работника или служителя за изпълнение на неговите задължения извън мястото на постоянната му работа, а и в този смисъл следва да се тълкува израза „да преминат в друга териториална дирекция“ от чл.10, ал. 8 ЗНАП.

Съгласно чл.119, ал. 2 от ДОПК се изисква и за двамата издатели на РА да имат необходимата териториална компетентност, а чл. 8, ал. 1 от ДОПК изисква и ревизионното производство да е извършено от органи по приходите от компетентната териториална дирекция. Тези изисквания не са спазени при още при възлагането на настоящата ревизия и в хода на самата ревизията, както и при издаването на процесния РД и на РА. Обстоятелството, че С. П. П. възложител на ревизията, е служител на ТД на НАП Пловдив и притежава материална и териториална компетентност за издаване на заповеди по чл. 112 от ДОПК, определена от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, не може да санира липсата на такава у другия издател на РА П. Г. Д.Главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас.

В подкрепа на тези изводи е утвърдената практика на Върховния административен съд – решения по адм. д. № 3212/2021, адм. дела № 8918/2020 г., № 10482/2020 г., № 11773/2020 г., № 2837/2021 г.

В допълнение на изложеното следва да се посочи, че процесното ревизионното производство е проведено в период преди изменението на чл.10 от ЗНАП, обнародване в бр.105 на Държавен вестник и влязло в сила на 01.01.2021 г. Анализът на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП( действала до изменението с бр.105 на Държавен вестник и влязло в сила на 01.01.2021 г.) показва, че е регламентирана последователност на действията на съответните органи в йерархията на НАП, което изцяло е нарушено в процесната ревизия. Първо, изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него лице следва да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция за извършване на конкретни действия, които действия той трябва конкретно да формулира в нареждането си, за да е ясна необходимостта от това. След това териториалният директор на дирекцията, в която работят тези служители(в случая ТД на НАП Бургас), въз основа на нареждането на изпълнителния директор (или оправомощеното от него длъжностно лице), трябва да ги командирова в друга дирекция (за срока на ревизията) за осъществяване на възложените от изпълнителния директор (или оправомощеното от него длъжностно лице) конкретни задачи. Тогава те биха могли да бъдат определени по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК от органа по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

В настоящата редакция на чл. 10 от ЗНАП е създадена нова ал. 9 на нормата и е предвидена възможност органите по приходите да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Същата обаче не е била позитивно право към момента на извършване на процесната ревизия, поради което не може да намери приложение.

По така изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваният ревизионен акт е нищожен, поради което следва да се обяви неговата нищожност с настоящото решение.

Съгласно чл.160, ал.5 от ДОПК (в сила от 01.01.2021г.), преписката следва да бъде изпратена на компетентния орган по приходите за възлагане на ново ревизионно производство на жалбоподателя, на териториално компетентни органи по приходите.

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 226, ал. 3 и чл. 143 от АПК в общ размер на 5350 (пет хиляди триста и петдесет) лева,

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив, XIII състав

 

РЕШИ

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт  № Р-16001618005397-091-001/16.09.2020 г.,, Ревизионен акт № П-16001620167336-003-001/13.10.2020 г. за поправка на ревизионен акт и Ревизионен акт № П-16001620198219-003-001/27.11.2020 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от В. П. А. обжалваната част за допълнително установен ДДС в общ размер 11 351,33 лв. с прилежащи лихви 7 672,56 лв. и за отказан данъчен кредит в общ размер 199,49 лв. с прилежаща лихва 121,64 лв., както и допълнително установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви по години, както следва:

-                                           Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 11 907,80 лв. ведно с прилежащата лихва в размер на 8 925,23 лв.

-                     Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 11716,54 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 8781,88 лв..

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 1 444,63 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 936,02 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 366,96 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 200,48 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 77,60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 34,49 лв.

-                                          Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 9 580,57 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 3 286,93 лв.

- Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 14462,52 лв., ведно с прилежата лихва в размер на 3 495,39 лв.

- Вноски за ДОО за  2012г. в размер на  3374,88  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 2 529,52  лв.

-  Вноски за ДОО за 2013г. в размер на 2 608,37  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на  1 690,04 лв.

- Вноски за ДОО за 2014г. в размер на 25,51 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 13,94 лв.

- Вноски за ДОО за  2016г. в размер на 5 572,08 лв. ведно с прилежащата лихва в размер на 3044,14 лв.

- Вноски за ДОО за  2017г. в размер на 5 726,64 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 384,05 лв.,

-  Вноски за ЗО за 2012г. в размер на 1 516,80  лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 136,88  лв.

-  Вноски за ЗО за 2013г. в размер на 1 172,29 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 759,56 лв.

- Вноски за ЗО за 2014г. в размер на 11,46 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 6,26 лв.

- Вноски за ЗО за 2016г. в размер на 2 092,80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 718 лв.

- Вноски за ЗО за 2017г. в размер на 2054,80лв., веднос прилежащата лихва в размер на 496,56 лв.

ИЗПРАЩА преписката на компетентен орган при НАП за възлагане на нова ревизия на Л. П. К. с ЕТ „КАРЕЛА - Л. К.", ЕГН********** ,  със седалище и адрес на управление гр. . Пловдив, ул. „Иван Вазов" № 50А

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, да заплати на Л. П. К. с ЕТ „КАРЕЛА - Л. К.", ЕГН********** ,  със седалище и адрес на управление гр. . Пловдив, ул. „Иван Вазов" № 50А сумата от 5350 (пет хиляди триста и петдесет) лева,  , представляваща направените по делото разноски.

 

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: