№ 413
Силистра, 12.11.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора …………като
разгледа докладваното от съдия
Стоева в.т. д. № 131 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
С определение
№ 1326/05.06.18г., постановено по гр.д. № 1875/2016г. по описа на СРС, е оставена без
разглеждане исковата молба, предявена от Н.Т. против „БДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, чрез която ищцата моли съда да признае за установено, че тя не
дължи на ответниците сумата 8912,41 лв., представляваща дължима главница по
договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006 г. и допълнително
споразумение към него от 18.10.2010 г., както и договорна лихва за периода от
10.05.2011 г. до 30.05.2012 г. в размер на 1434,72 лв., наказателна лихва за
периода от 10.05.2011 г. до 30.05.2012 г. в размер на 796,70 лв., законна лихва
върху главницата от 31.05.2012 г. до окончателното й плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 2802 по ч.гр.д. № 1008 по описа на СРС за 2012
г., поради неуведомяването ѝ за сключения между двамата ответници договор
за цесия, и е прекратено производството по делото.
Недоволна от определението,
е останала Н.Т.,
която чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок.
Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да
върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявената искова молба в прекратителната й част.
Ответната
страна по жалбата „БДСК“ ЕАД гр. София не депозира становище по същата, а ответната
страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София депозира становище по същата,
заявявайки че е неоснователна. Моли обжалваното определение СРС да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
неоснователна.
Видно от депозираната пред СРС искова молба по гр.д. № 1875/16г. от Н.Т. против
„БДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ищцата твърди, че срещу нея в полза
на първия ответник е издаден изпълнителен лист /ИЛ/ от 13.07.2012 г. въз основа
на заповед за изпълнение № 2802 по ч.гр.д. № 1008 по описа на СРС за 2012 г. за
заплащане на сумата 8912,41 лв., представляваща дължима главница по договор за
кредит за текущо потребление от 22.06.2006 г. и допълнително споразумение към
него от 18.10.2010 г., договорна лихва за периода от 10.05.2011 г. до
30.05.2012 г. в размер на 1434,72 лв., наказателна лихва за периода от
10.05.2011 г. до 30.05.2012 г. в размер на 796,70 лв., законна лихва върху
главницата от 31.05.2012 г. до окончателното й плащане, както и разноски по
делото в размер на 222,80 лв. за държавна такса.
Твърди също, че на 18.10.2016 г. е получила призовка за доброволно
изпълнение на вземанията по ИЛ, въз основа на който е образувано изп.д. №
20167670400390 по описа на ЧСИ Г. Георгиев с взискател „ОТП Ф. България“ ЕАД,
който ответник се легитимирал като титуляр на вземанията по същия ИЛ поради
прехвърлянето им в негова полза чрез договор за цесия от 16.07.2015 г. Предвид
обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила без провеждане на
исково производство по чл. 422 ГПК, ищцата счита, че вземанията на кредитора за
договорна и наказателна лихва са се погасили с изтичането на тригодишната
погасителна давност, т.е. на 01.06.2015 г., както и вземането за разноски – с
изтичането на същата давност на 13.07.2015 г. /когато изтича на
същата тригодишна давност/, а вземането за главница – с изтичането на общата
петгодишна давност на 13.09.2016 г. Счита също така, че договорът за цесия,
сключен между двамата ответници на 16.07.2015 г., не е влязъл в сила спрямо нея
поради неуведомяването й за прехвърлянето на вземанията, като заявява и изтеклата
погасителна давност, като основание за недължимост на претендираните спрямо нея
суми, която моли съда да установи. Моли също да се установи, че тя не дължи и
разноски по изп.д. № 20167670400390 по описа на ЧСИ Г. Георгиев.
Съобразявайки така заявеното, на 05.01.2017 г. съдът постановява определение
№ 56, с което оставя без разглеждане
исковата молба в частта, в която ищцата моли съда да признае за установено, че
тя не дължи на ответниците посочените в нея суми, поради изтекла погасителна
давност за лихвите на 01.06.2015 г. и за главницата на 13.09.2016 г., като е
прекратил производството по делото в тази му част. Като аргумент за това съдът
е посочил преклудирането на правоизключващите, правоунищожаващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения на длъжника с изтичането на
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК и невъзможността фактите, на които те
се основават да послужат като основание на иска по чл. 439 ГПК, тъй като са
могли и е следвало да бъдат изтъкнати от длъжника в производството по чл. 422 ГПК, явяващо се продължение на процедурата по снабдяване на кредитора с
изпълнително основание. Това определение е влязло в сила на 6.04.17г.
За да постанови обжалваното определение съдът е посочил, че като причина
за недължимост на вземането в исковата молба ищцата изтъква и невлизане в сила
спрямо нея на цесията, извършена между първия ответник в качеството на цедент и
втория в качеството на цесионер, поради неуведомяването ѝ за извършеното
прехвърляне на вземанията. Според СРС казаното съставлява правоизключващо
възражение отново подлежащо на релевиране в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, което
всъщност не се основава на никакъв факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Чрез това възражение длъжникът оспорва настъпването на
правопораждащи за вземането на кредитора „ОТП Ф. България“ ЕАД факти, поради
което чрез него не се изтъкват нови факти по смисъла на чл. 439 ГПК,
съставляващи основание на иска, регламентиран в тази разпоредба. Поради тези
причини и макар да не е било отчетено при постановяване на определение № 56 от
05.01.2017 г. , следва да се приеме, че неуведомяването на ищцата за
прехвърлянето на задълженията ѝ не би могло да се разгледа като основание
на иск по чл. 439 ГПК, поради което и в тази си част производството по делото
следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Предявеният иск пред СРС е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 439 от ГПК, но тази искова претенция действително се явява недопустима.
Настоящата инстанция също счита, че ищцата Т. не основава иска си на
новонастъпил факт или на факт, който не е могла да узнае. Твърденият от нея
факт за сключване на цесия между ответниците и неуведомяването й, не е
новонастъпил и новоузнат по сме на чл. 439, ал.2 ГПК. Поради това влязлата в
сила заповед за изпълнение следва да се зачете. Ищецата не твърди факти,
свързани с извършване на плащане на първоначалния кредитор или за погасяването
му по друг начин по отношение на цедента, поради което и в изпълнение на
сключения между тях договор за цесия, цесионерът се явява носител на тези
вземания, а липсата на уведомяване на длъжника няма правно значение за съществуването
на вземането и може да бъде извършено във всеки един следващ сключването на
договора за цесия момент. Твърденият факт относно цесията е неотносим към
ликвидността и изискуемостта на вземането, за да е от категорията на
предвидените в чл. 439 ГПК.
Сключеният на 16.07.2015г. договор за прехвърляне на вземането макар и да
е факт, настъпил след постановяване на заповедта за изпълнение на 12.07.12г, не
може да се счита за такъв по отношение на изпълняемото право, тъй като
приобритателят ОТП „Факторинг България“ ЕАД е обвързан от силата на заповедта
на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК, приложима по аналогия. В този смисъл оспорването на вземането само на
основание невлизане в сила спрямо длъжника на цесията, извършена между първия
ответник в качеството на цедент и втория в качеството на цесионер, поради
неуведомяването му за извършеното прехвърляне на вземанията, се явява ирелевантен
факт, не свързан с изпълняемото право и неновонастъпил такъв по см. на чл. 439,
ал. 2 ГПК, която разпоредба има предвид новонастъпили факти по отношение на изпълняемото
право. Въпросът за цесията не може да повлияе върху изпълняемото право, а само
върху качеството взискател в изпълнителния процес. Той не е свързан с
ликвидността и изискуемостта на вземането. Поради това не се явява новооткрит
факт по см. на 439, ал. 2 от ГПК. Нов
факт по смисъла на тази разпоредба е този, който е от значение за възникване на
спорното право. В този см. и Определение № 732 от 15.09.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2271/2015 г., II т. о., ТК.
Ето защо, като е достигнал до същия краен извод и приел за недопустима
претенцията на ищцата, прекратявайки производството по делото с обжалваното
определение, СРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Съобразно изхода на процеса пред СОС, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с
чл.7, ал.1,т.7 във вр. с чл.11 от НМРАВ, на „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр.
София следва да се присъдят разноски в размер на 200лв.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 1326/05.06.18г.,
постановено по гр.д. № 1875/2016г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Н.Ч.Т.
***, с ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София,
представлявано от Илка Димова, с ЕИК *********.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: