Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1130
гр. Перник, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1936
по описа за 2019
г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д.Б.М. ***
АД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 939.84 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2012 г.
и сумата в размер на 218.53 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.06.2008 г. до 28.01.2013 г., за които вземания
против ищеца в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 1026/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който против
Д.Б.М. е образувано изп. дело № 598/2013г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на
действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД. В
исковата молба се излагат твърдения, че образуваното против ищеца изпълнително
производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че са настъпили нови
обстоятелства след издаване на изпълнителния титул, а именно вземанията са
погасени по давност.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не
изразява становище по предявената искова претенция.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа страна по спора следното:
Страните не спорят, а и от изисканото в
цялост производство по ч. гр. д. № 1026/2013 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник се установява, че по заявление с вх. №
5950/21.02.2013 г. на ответното дружество против ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 830/21.02.2013 г. за сумата в размер на 939.84 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2012 г.,
сумата в размер на 218.53 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.06.2008 г. до 28.01.2013 г., както и за сторените
съдебни разноски в размер на 25 лева, представляваща внесена държавна такса и
сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД. Длъжникът е получил
препис от заповедта за изпълнение на 07.03.2013 г., като в указания му
двуседмичен срок не е подал възражение, поради което с разпореждане от
28.03.2013 г. е издаден процесния екзекутивен лист.
Видно от приетия заверен препис от изп.
дело № 598/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие Окръжен съд – гр.
Перник, с молба с вх. № 03575/15.08.2013 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А., е направило искане за образуване
на изпълнително производство срещу ищеца за принудително удовлетворяване на
вземанията обективирани в процесния изпълнителен титул, като на съдебния
изпълнител е възложено да наложи запор и възбрана на имуществото на Д.Б.М..
Видно от съобщение с изх. №
00107/12.01.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
В хода на изпълнителното дело е
постъпила молба с вх. № 02122/20.03.2015 г. от длъжника с искане за разсрочено
изпълнение на дълга, ведно с която е представено преводно нареждане за сумата в
размер на 80 лева в погашение на вземанията по процесния изпълнителен лист.
Съдът
намира, че при така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
В
доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск
е предприемането на действия, водещи до спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност на процесните вземания.
Съгласно разясненията дадени с Решение №
170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС, IV ГО, изцяло възприети от въззивната
инстанция с Решение № 363/12.11.2018г., постановено по в. гр. д. № 489/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, по силата на даденото с Постановление № 3
от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване погасителната давност за процесните
вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната, но същата е и спряла
да тече през време на изпълнителното производство по изп. дело № 598/2032 г.
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД, като спирането на давността за същите е преустановено от момента на
отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съобразявайки
приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.)
съдилищата са приели, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от
тези съображения относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015г. (
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980г. тълкуване), и
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД не
свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите
изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното
производство ( както изрично е приела въззивната инстанция), новата погасителна давност в случая е
започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната
давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г.
С Решение №
321/16.10.2018г., постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен
съд – гр. Перник, с което изцяло е възприето застъпеното в Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г.
по описа на ВКС, IV ГО виждане, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция
на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950г. е предвиждала същото правило,
изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство,
който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването
на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на
подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било
уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки
основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг.
чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията,
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл.
290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е
издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не
било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал
на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК
след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството
каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на
длъжника.
От изложеното следва, че по
сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица произнасяния, както
на касационната инстанция – Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК, така и на окръжни съдилища в
страната – Решение № 7633/15.11.2017г. по въз. гр. д. № 2530/2016г. по описа на
Софийски градски съд, Решение № 186/27.04.2007г. постановено по въз. гр. д. №
179/2017г. по описа Окръжен съд – гр. Пазарджик, посоченото по – горе Решение № 321/16.10.2018г.,
постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Решение № 66/11.03.2019г., постановено
по въз. гр. д. № 44/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
По изложените съображения
настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията,
обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, която е започнала
да тече от момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление
№ 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС тълкуване – 26.06.2015г. От горното
следва, че към датата на подаване на исковата молба –
21.03.2019 г., така и към приключване на съдебното дирене петгодишният
давностен срок все още не е изтекъл, поради което отрицателният установителен
иск се явява неоснователен, в какъвто смисъл е и даденото с Решение № 321/16.10.2018г.,
постановено по въз. гр. д. № 479/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник
разяснение.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответното дружество
съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Б.М., ЕГН **********, със постоянен адрес *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
отрицателен установителен иск за признаване за установено, ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 939.84 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2012 г.
и сумата в размер на 218.53 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 30.06.2008 г. до 28.01.2013 г., за които вземания
против ищеца в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 1026/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който против
Д.Б.М. е образувано изп. дело № 598/2013г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на
действие Окръжен съд – гр. Перник с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД.
ОСЪЖДА
Д.Б.М., ЕГН **********, със постоянен адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: