Решение по дело №780/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2822
Дата: 31 май 2023 г. (в сила от 31 май 2023 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100500780
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2822
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Таня Б. Стоянова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100500780 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №780/2023 г по описа на СГС е висящо по въззивна жалба на З. Й. П. ЕГН
********** / починала след подаване на въззивната жалба с наследници И. Я. П. ЕГН
********** от гр.София и Й. Я. П. ЕГН ********** / и И. Я. П. ЕГН ********** от
гр.София срещу решение №20138570 от 14.06.2021 г постановено по гр.д.№32966/20 г на
СРС , 28 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивниците с правно основание
чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за
установено , че не дължат съответно по 4/6 и 1/6 от следните суми : 1494,74 лв главница за
топлинна енергия , ведно със законната лихва от 24.10.2011 г до окончателното заплащане
на сумата ; и 159,62 лева мораторна лихва за периода 31.07.2009 г – 05.10.2011 г по издаден
по гр.д.№15490/11 г на СРС , 91 състав ; за който /частично/ е образувано изп.дело
№20118440404337 на ЧСИ №844 С.Я. ; поради погасяване по давност .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . За периода 04.12.2012
г – 04.12.2014 г не са извършвани изпълнителни действия , с които да се прекъсне давността
и на 04.12.2014 г изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК . Извършените изпълнителни действия са обезсилени и е недопустимо да
се извършват нови изпълнителни действия . Съответно процесните задължение са погасени
по давност , която е 3-годишна , а не 5-годишна по чл.117 ал.2 ГПК .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . С писмени молби
1
оспорват същата .
Въззивната жалба е допустима. Основното решението на СРС е връчено на въззивниците на
24.06.2021 г и е обжалвано в срок на 01.07.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на основното решение на СРС .
Допълнително решение №20068562 от 23.11.2022 г по гр.д.№32966/20 г на СРС , 28 състав
касае недължимост на сумата от 133 лева съдебни разноски, по изпълнителен лист от
24.11.2011 г . Същото е връчено на въззивниците на 05.12.2022 г , но не е обжалвано .
Следователно въпросната сума не е процесна пред настоящия съд и за нея допълнителното
отхвърлително решение е влязло в сила . За разлика от решенията за поправка на очевидна
фактическа грешка , които след постановяването им не е необходимо да се обжалват с нова
въззивна жалба / защото нямат самостоятелен характер / ако едно решение по допълване не
бъде обжалвано , същото влиза в сила и не може да се зачете за надлежна първоначалната
жалба . Тя вече е счетена за молба за допълване , а решението по допълване има
самостоятелен характер .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи за неправилна
правна квалификация .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че по представеното копие от изп.дело
№20118440404337 на ЧСИ №844 С.Я. липсва период от 3 /три / години , през който да не са
извършвани изпълнителни действия . Изпълнителният лист е издаден по ГПК /отм./, а
възражението за погасителна давност е направено „с отговора на исковата молба“ .
Решението на СРС е правилно като краен резултат .
Основателни са оплакванията във въззивната жалба , че мотивите на първоинстанционния
съд са противоречиви и неясни . Процесният изпълнителен лист не е издаден по реда на
ГПК /отм./, а въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по действащия ГПК . Не
е предявено възражение от ответника , а иск на ищеца почиващ на погасителна давност .
По аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение е винаги 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания ,
които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за забава/ , 5-
годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.
№1722/21 г на ВКС , IV ГО , решение №118 от 07.07.2022 г по гр.д.№4063/21 г на ВКС , III
ГО , решение №50295 от 23.01.2023 г по гр.д.№1030822 г на ВКС , IV ГО и др.
В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 11.11.2011 г и процесните задължения
2
биха се погасили по давност на 11.11.2016 г . Междувременно на 29.12.2011 г е образувано
процесното изп.дело №20118440404337 на ЧСИ №844 С.Я.. На 04.12.2012 г е наложен
запор върху трудово възнаграждение на ищцата З. П. . На 24.03.2016 г е насрочен опис и
оценка на движими вещи на ищците . На 04.05.2016 г е съставен протокол за опис и оценка
на движими вещи , а на 19.02.2018 г е наложен запор върху банковите сметки на И. П. . По
изпълнителното дело има и искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия
.
Без значение е , че за периода 04.12.2012 г – 04.12.2014 г не са извършвани изпълнителни
действия , с които да се прекъсне давността и липсват искания на взискателя за извършване
на изпълнителни действия . В по-новата практика на ВКС / решение № 37/24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО, решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV ГО,
решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III ГО, решение № 60282/ 19.01.2022 г.
по гр. д. № 903/2021 г., III ГО, определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV
ГО, решение №126 от 28.06.2022 г по гр.д.№3409/21 г на ВКС , III ГО и др. се приема , че
перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е без правно
значение за давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института,
уреждат различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл.116 б.
„в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия
за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото
право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй
като давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други
лица. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер -
3
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува.
Следователно в случая не са налице твърдените от въззивниците последици от евентуално
перемиране на изпълнителното дело , а с последващи искания на взискателя и извършени от
ЧСИ изпълнителни действия давността е била прекъсвана и не е изтекла .
Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено , с
уточнения с оглед конституиране на наследниците на починалата след постановяване на
решението на СРС ищца З. Й. П. . С оглед изхода на делото разноски пред СГС се дължат от
въззивниците / юрисконсултско възнаграждение /.
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20138570 от 14.06.2021 г постановено по гр.д.№32966/20 г на
СРС , 28 състав , като същото да се счита
постановено по искове на И. Я. П. ЕГН ********** от гр.София като ищец за 3/6 от
процесните суми /лично и като наследник на починалата ищца З. Й. П. ЕГН **********/ ; и
на Й. Я. П. ЕГН ********** като ищец за 2/6 от процесните суми / като наследник на
починалата ищца З. Й. П. ЕГН ********** /.
Да се счита , че И. Я. П. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******
гр.София сумата от 75 лева разноски пред СРС , а Й. Я. П. е осъден да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 25 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА всеки от И. Я. П. ЕГН ********** от гр.София и Й. Я. П. ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София по 50 лева разноски пред
СГС
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4