Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав,
в публично заседание на шестнадесети
септември 2020 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 733/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Хантей“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Салтанат“ №
23, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319002653-091-001/27.11.2019г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу
ревизионен акт № 349/10.02.2020г. на и.д. Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест
на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената
стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен
период /д.п./ м.07.2018г. в размер на 840 лева – главница, и 109.80 – лихви, за
д.п.м.08.2018г. в размер на 27 900 лева – главница, и 3 402.88 лева –
лихви, за д.п.м.09.2018г. в размер на 17 820 лева – главница, и
2 020.27 лева – лихви, за д.п.м.10.2018г. в размер на 34 600 лева –
главница, и 3 633.87 лева – лихви, за д.п.м.11.2018г. в размер на
14 410 лева – главница, и 1 393.07 лева – лихви, за д.п.м.12.2018г. в
размер на 13 860 лева – главница, и 1 247.58 лева – лихви, за
д.п.м.01.2019г. в размер на 14 000 лева – главница, и 1 144.61 лева –
лихви, за д.п.м.02.2019г. в размер на 8 862 лева – главница, и 656.08 лева
– лихви, и за д.п.м.03.2019г. в размер на 1 960 – главница, и 133.17 лева
– лихви.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се твърди постановяването
му при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се липса на конкретни мотиви, както и че в
ревизионното производство органите по приходите не са проявили нужната
процесуална активност за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение
за облагането на дружеството, поради което същото е извършено в нарушение на
принципите на чл.3 и чл.5 от ДОПК. Сочи се, че направените в ревизионния акт
изводи и основанията за тях са необосновани и неправилни. Изтъква се, че не е
взето предвид обстоятелството, че освен издадените от доставчика фактури, са
представени и складови разписки, като същите са оценени едностранно от
приходните органи. Аргументира се, че съобразно практиката на Съда на
Европейския съюз доказването на техническата, материалната и кадровата
обезпеченост на доставчиците не следва да бъде вменено в задължение на
получателя, тъй като не може да се изисква от него да притежава документи,
които се намират при доставчиците. Твърди се липса на представени доказателства
от страна на приходната администрация, респ. твърдения, които да установяват
кой е действителният доставчик на стоката, в аспект на приетите мотиви в
ревизионния акт. Навеждат се доводи, че са изследвани напълно неотносими факти,
които да обосноват единствено извод за нереалност на доставките. На изложените
основания се отправя искане за отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание и
по съществото на спора, чрез пълномощника – адв. М., жалбата се поддържа и се
моли нейното уважаване.
Ответникът – Директорът ан Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП, в съдеблно заседание и в депозирани по делото писмени
бележки, чрез процесуален представител – ст.ю.к.М., оспорва жалба. Счита същата
за неоснователна, а РА за законосъобразен по съображенията, изложени в
решението. Твърди недоказаност на твърденията в жалбата за реалност на
доставките, в т.ч. и със заключението на ССЕ, тъй като документи, по които е работило
вещото лице /допълнително депозирани от жалбоподателя/, не представляват
счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството и че същите са
справки, изготвени на Excel, а
представените
приемо-предавателни протоколи и складови разписки за прехвърляне на стока между
двата доставчика и жалбоподателя, не удостоверяват факти и обстоятелства по
повод предаване на стоките, тъй като в тях липсват съществени реквизити и
информация, в т.ч. и по отношение транспорта на стоките. На изложените
основания моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претеднида присъждане
на ю.к.възнаграждение в размер на 4 889.86 лв., независимо от изхода на делото.
По допустимостта на жалбата:
РА е обжалван по административен ред с жалба вх. № 56082/10.12.2019г. Видно
от приложените по делото доказателства потвърждаващото РА Решение на и.д. Директор на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на
25.02.2020г., а
жалбата до съда е подадена на 09.03.2020г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, поради което като подадена срещу
подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, пред надлежния съд и в
законоустановения срок, същата се явява допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата:
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл.160 от ДОПК, Административен съд – Варна приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Ревизионното производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000319002653-020-001/24.04.2019г.,
изменена относно срока за завършване на ревизията със Заповед за изменение на
ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000319002653-020-002/31.07.2019г., издадени от Ш.А.С., на
длъжност началник сектор. Обхватът на ревизията включва установяване на
задължения за ДДС за периода от 01.07.2018г. до 31.03.2019година. Лицето,
издало посочените заповеди, е надлежно оправомощено да издава ЗВР със Заповед №
Д-1465/31.08.2018г. на Директора на ТД на НАП Варна.
За резултатите от ревизията е изготвен
Ревизионен доклад /РД/ Р-03000319002653-092-001/21.10.2019г., връчен на
жалбоподателя по електронен път на 30.10.2019 година.
В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният
РА. Същият е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт №
349/10.02.2020г. го е потвърдил изцяло.
При извършване на задължителната проверка
по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Оспореният по
съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на
ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК и
Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по
тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията.
Противно на релевираното в жалбата,
обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата
от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.120,
ал.1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените
публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по
субект. В него са обективирани както фактическите основания на органите по
приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице,
така и правните основания за издаване на акта. Макар изложените от органите по
приходите фактически съображения да не са подробни, от тях става ясно защо на
жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните
доставки – поради непредставяне на доказателства удостоверяващи, че „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД и „Гарант Премиум“ ЕООД са фактическите изпълнители на
документираните с фактури, конкретно описани в РД, доставки на стоки – малини и
пипер. Посочени са и правните основания за издаване на акта – чл.68, ал.1, т.1,
чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.6,
чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Освен това, подробни констатации във връзка с
доставките се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл.120,
ал.2, изр. първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по
съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на
административен акт.
При извършена от съда служебна
проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени
нарушения на административно-производствените правила, които да обосноват отмяната на
РА само на това основание. Ревизиращите органи са извършили редица процесуални
действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими
доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на
представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало
/чл.5 от ДОПК/, обективност /чл.3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл.6, ал.1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес,
поради което наведеното в обратен смисъл възражение от жалбоподателя е
неоснователно.
При преценка относно
съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът
съобрази следното:
В хода на ревизионното
производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически
и правни констатации:
За обективно
установяване на обстоятелствата от значение за ревизията са извършени
процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния
доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт съгласно чл.120, ал.2
от ДОПК, които не следва да бъдат наново възпроизвеждани в настоящото съдебно
решение.
Установено е, че
основната дейност на „Хантей“
АД, гр.Варна е преработка и замразяване на плодове и зеленчуци в собствен
консервен комбинат в гр.Лозница. Констатирано е, че дружеството е упражнило
право на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. фактури, издадени от „Гарант
Премиум“ ЕООД /л.12 – л.18/, и 8 бр. фактури, издадени от „М. Мениджмънт Груп“
ЕООД /л.131 – л.138/, както следва:
|
№ |
Ф-ра
№ |
Дата |
Доставчик |
Предмет |
Количество
/кг/ |
Цена |
Данъчна
основа /лева/ |
ДДС
/лева/ |
|
1 |
0…2 |
27.07.2018 г. |
„Гарант Премиум“ ЕООД |
Малина |
1 500 |
2,80 |
4 200,00 |
840,00 |
|
2 |
0…3 |
20.08.2018 г. |
„Гарант Премиум“ ЕООД |
Пипер |
55 000 |
0,90 |
49 500,00 |
9 900,00 |
|
3 |
0…4 |
31.08.2018 г. |
„Гарант Премиум“ ЕООД |
Пипер |
100 000 |
0,90 |
90 000,00 |
18 000,00 |
|
4 |
0…5 |
12.09.2018 г. |
„Гарант Премиум“ ЕООД |
Пипер |
50 000 |
0,90 |
45 000,00 |
9 000,00 |
|
5 |
0…6 |
27.09.2018 г. |
„Гарант Премиум“ ЕООД |
Пипер |
49 000 |
0,90 |
44 100,00 |
8 820,00 |
|
6 |
0…7 |
01.10.2018 г. |
„Гарант Премиум“ ЕООД |
Пипер |
100 000 |
1,00 |
100 000,00 |
20 000,00 |
|
7 |
0…8 |
02.10.2018 г. |
„Гарант Премиум“ ЕООД |
Пипер |
73 000 |
1,00 |
73 000,00 |
14 600,00 |
|
8 |
0…1 |
02.11.2018 г. |
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД |
Пипер |
30 000 |
1,1 |
33 000,00 |
6 600,00 |
|
9 |
0…2 |
15.11.2018 г. |
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД |
Пипер |
35 500 |
1,1 |
39 050,00 |
7 810,00 |
|
10 |
0…3 |
07.12.2018 г. |
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД |
Малина |
10 000 |
3,5 |
35 000,00 |
7 000,00 |
|
11 |
0…4 |
20.12.2018 г. |
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД |
Малина |
9 800 |
3,5 |
34 300,00 |
6 860,00 |
|
12 |
0…5 |
11.01.2019 г. |
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД |
Малина |
10 000 |
3,5 |
35 000,00 |
7 000,00 |
|
13 |
0…6 |
25.01.2019 г. |
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД |
Малина |
10 000 |
3,5 |
35 000,00 |
7 000,00 |
|
14 |
0…7 |
20.02.2019 г. |
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД |
Малини |
12 660 |
3,5 |
44 310,00 |
8 862,00 |
|
15 |
0…8 |
08.03.2019 г. |
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД |
Малина |
2 800 |
3,5 |
9 800,00 |
1 960,00 |
От „Хантей“ АД са
представени писмени обяснения /л.149/, според които основни контрагенти на
дружеството са „Магре замразени храни“ гр.София. „Юнифейс“ ЕООД, гр.Горна
Оряховица и „ХБДМ“ гр.Лозница, като транспортирането на стоките е с техен
транспорт. Посочено е, че контакт със съответните доставчици осъществява А.Л. –
управител на „Хантей“ АД, гр. Варна.
Относно фактурите, издадени от „Гарант Премиум“ ЕООД, гр.
София:
От представените копия
на 7 броя фактури органите по приходите са установили, че за съставител на
същите е вписано лицето Г.Л.Г. – управител и едноличен собственик на ,,Гарант
Премиум“ ЕООД, като същите са с предмет на доставка общо 1 500 кг малини и 427 000
кг пипер.
Представена е
складова/стокова разписка за приемане/предаване на материални запаси №
13/23.07.2018г. /л.24/ за 1 500 кг малини, в която като приел стоката е вписано
лицето П.Ж., за който няма данни да е във взаимоотношения с „Хантей“ АД, гр.
Варна. Към разписката липсват приложени кантарни бележки, удостоверяващи
фактическото количество предадени малини. В складовата разписка е посочено само
количество без стойност и ед. цена, като не е посочено мястото на предаване на
стоките.
Представени са
приемо-предавателни протоколи за 427 000 кг пипер /л.25 – л.76/ и банкови
извлечения /л.19 – л.23/ за наредени банкови парични преводи в полза на „Гарант
Премиум“ ЕООД за малини в размер на 144 000 лева и за пипер в размер на
212 900 лева, подробно описани на стр.6 – стр.9 от РД /л.279-гръб –
л.277/. Съгласно представените фактури, фактурираните малини са на стойност
5 040 лева. От с/ка 401 „Доставчици“, аналитична „Гарант Премиум“ ЕООД
ревизиращите са установени неразплатени суми към този доставчик на обща
стойност 269 188 лева. Констатирано е, че представените
приемо-предавателни протоколи са подписани двустранно, като не са посочени
лицата, приели и предали стоките. Не са представени кантарни бележки за
претеглена и предадена стока. Не е посочено и качеството на стоката.
След анализ на
представените документи, органите по приходите са констатирали, че ревизираното
дружество не е представило изисканите договори, пътни листове, товарителници,
търговска кореспонденция и др. Поискани са документи, касаещи превоза на
фактурираните стоки от „Гарант Премиум“ ЕООД – местонахождението, където са
съхранявани стоките, конкретния превозвач и т.н., в отговор на което от
ревизираното дружество е представено единствено писмено обяснение /л.158/, в
което е посочено, че доставката на стоката е извършена с транспорт на „Гарант
Премиум“ ЕООД и по тази причина няма товарителници; разтоварването е извършено
от А.Л., като стоката се съхранява в хладилните камери на консервен комбинат в
гр.Лозница, ул. „Дружба“ № 26.
Във връзка с
обяснението, че разтоварването на стоките е извършено от А.Л., е изискана
информация от ОД на МВР Разград, в отговор на което с писмо от 04.10.2019г.
/л.162/ е посочено, че на 22.08.2018г. в 09:48 часа, А.Л. напуска територията
на страната с лек автомобил Мерцедес рег. № *******, съответно влиза в страната на
22.08.2018г. в 13:59 часа. Ревизиращите са приели, че след като на 22.08.2018
г. А.Л. се намира на 534 км. от гр.Лозница, където се твърди, че е разтоварена
стоката, е невъзможно едновременно да е разтоварил на същата дата 12 800 кг
пипер в гр.Лозница.
От анализа на всички представени документи от
ревизираното дружество, органите по приходите са заключили, че „Хантей“ АД, гр.
Варна не е представило доказателства, удостоверяващи прехвърлена собственост на
стока по процесните 7 броя фактури с предмет „малини“ и „пипер“, издадени от
„Гарант Премиум“ ЕООД.
С цел обективното
установяване налице ли е прехвърлена стока – 1 500 кг малини и 427 000 кг
пипер, е извършена насрещна проверка на доставчика „Гарант Премиум“ ЕООД, при
която искането за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПО/ е
връчено по реда на чл.32 от ДОПК. За резултатите от проверката е съставен
протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-22221419111371-141-001/16.08.2019г. /л.173/, съгласно който от
дружеството-доставчик не са представени исканите документи. Прието е, че не е
удостоверено прехвърлена собственост върху 1 500 кг малини и 427 000 кг пипер,
както и не са представени доказателства относно произхода на стоките.
Извършена е проверка в
информационните масиви на НАП, при която е установено, че „Гарант Премиум“ ЕООД
е отразило в дневниците за продажби 7 броя фактури, издадени на „Хантей“ АД,
гр.Варна, като това са единствените издадени фактури от доставчика.
Констатирано е, че дружеството не е отразило нито една покупка от регистрирани
лица в дневниците си за покупки, а в дневниците си за продажби е отразило само
седемте фактури, издадени на ревизираното дружество, на обща стойност 486 960
лева. Установено е, че „Гарант Премиум“ ЕООД няма регистрирани трудови договори
за целия период на регистрация /л.255/. Дружеството не е декларирало и не
притежава имущество – земи, сгради, транспортни средства /л.253/. За 2018г. не
е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО /л.256/. Направен е извод, че „Гарант „Премиум“
ЕООД няма материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на
процесните доставки, както и че не е доказало, че притежава стоки – малини и
пипер, за да прехвърли същите на ревизираното дружество. Приходните органи са
заключили, че „Гарант Премиум“ ЕООД не е извършвало икономическа дейност, което
се потвърждава и от факта, че за 2018 г. не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО.
Относно фактурите, издадени от „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД, гр.София:
С цел установяване на
извършени доставки по процесните фактури, издадени от „М. Мениджмънт Груп“
ЕООД, от ревизираното лице са представени копия на 8 броя фактури /л.131 –
л.138/ със съставител Е.К.С. – управител и едноличен собственик на „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД. Същите са с предмет на доставка общо 65 500 кг пипер, с
обща данъчна основа в размер на 72 050 лева и ДДС в общ размер на размер
на 14 410 лева, и на общо 55 260 кг малини, с обща данъчна основа в размер
на 193 410 лева и ДДС в общ размер на 38 682 лева.
Представени са
договори за покупко-продажба, съответно на 70 тона пипер от 15.10.2018г. /л.77/
и на 60 тона малини от 04.12.2018г. /л.79/, сключени между „Хантей“ АД –
купувач, и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД – продавач. Съгласно т.II.2. от
договорите, цената, която купувачът трябва да заплати е на 1 кг – 3.50 лева без
ДДС. Посочено е, че цената следва да бъде изплатена по банков път или в брой
/т.II.3 от договорите/, като срокът за плащането е до 30-40 дена след
фактуриране на стоката /т.II.4. от договорите/.
Във връзка с
доставките на посочените количества пипер и малини са представени
складови/стокови разписки /л.139–л.146/, при анализа на които ревизиращите са
констатирали, че като лице, предало стоките, е вписан Ив.К., без да е посочена
длъжност, в качеството на която да прехвърли стоките. При справка в
информационния масив на НАП /л.259/, е установено, че „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД
няма назначени лица на трудов договор. Като лице, приело стоката, на стоковата
разписка е посочено П.Ж., без да е посочено, в какво качество е извършил това.
Установено е, че липсват данни в „Хантей“ АД, гр. Варна да е назначено лице П.Ж..
Констатирано е, че в представените складови/стокови разписки не е посочено
мястото на предаване на стоките. Липсва информация за превозното средство,
извършило транспорта. Липсват кантарни бележки и информация за опаковките на
стоките и за качеството на пипера и малините.
При анализ на
движението на с/ка 401 „Доставчици“, аналитична „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД
/л.108/ ревизиращите са установили, че не са извършени разплащания между
„Хантей“ АД и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД. Налице са задължения по издадените
фактури в размер на 318 552 лева.
Прието е, че
ревизираното дружество не е представило изисканите транспортни документи –
пътни листове, товарителници, търговска кореспонденция и др., изискани с нарочно
искане от 08.05.2019г. /л.157/. До ревизираното лице е изпратено повторно
искане от 19.06.2019г. /л.161/, с което е поискана информация относно
местонахождението, където са съхранявани стоките, конкретния превозвач и т.н.
От дружеството-жалбоподател са дадени писмени обяснения /л.158/, съгласно които
доставката на стоката е извършена с транспорт на „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД и по
тази причина няма товарителници; разтоварването е извършено от А.Л., като
стоката се съхранява в хладилните камери на консервен комбинат в гр.Лозница,
ул.“Дружба“ № 26.
От анализа на всички представени документи от
ревизираното дружество, органите по приходите са заключили, че РЛ не е
представило доказателства, удостоверяващи прехвърлена собственост на стока по
процесиите 8 броя фактури с предмет „малини“ и „пипер“, издадени от „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД.
С цел обективното
установяване на относими факти и обстоятелства във връзка с реалността на
доставките е извършена насрещна проверка на „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД. Поради
неоткриване на дружеството на адреса за кореспонденция ИПДПО е връчено по реда
на чл.32 от ДОПК. Резултатите от насрещната проверка са обективирани в ПИНП №
П-22221419111362-141-001/15.10.2019г. /л.184/. Съгласно данните в протокола, дружеството
е регистрирано по ЗДДС на 17.08.2018г. и от 15.03.2019г. е дерегистрирано по
реда на чл.176 от ЗДДС. В указания срок от същото не са представени изисканите
документи. Органите по приходите са приели, че дружеството не е удостоверило
прехвърлена собственост на 55 260 кг малини и 65 500 кг пипер на „Хантей“ АД,
гр.Варна.
При справка в
информационните системи на НАП е установено, че „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД е
декларирало покупки на пипер основно от нерегистрирани по ЗДДС лица. С цел
изясняване на относими факти и обстоятелства в хода на ревизионното
производство са извършени насрещни проверки на шест физически лица, земеделски
производители, а именно: Х.Ф.Х., С.С.А., С.С.С., Г.Р.В., Р.С.А.и Ю.Б.А., като
констатациите са подробно описани на в т.1 – т.6 на стр.19 – стр.20 от РД
/л.272/. Установено е, че всички лица са представили издадени фактури за
продажба на пипер към „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД и анкетна карта за регистрация
на земеделски стопанин /л.187–л.252/. С.С.С., С.С.А., Р.С.А.и Г.Р.В.са
представили писмени обяснения /л.243, л.221, л.209, л.200/, в които заявяват,
че фактурираните на „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД стоки – пипер, са собствено
производство, разплащането по фактурите е извършено в брой, като не са
съставяни договори, анекси и протоколи, както и че транспортът на стоките е за
сметка на купувача.
След анализ на представените от земеделските
производители доказателства, органите по приходите са установили, че нито един
от тях не представя документи, различни от фактури за извършени доставки към „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД. Не са представени документи за извършено разплащане
между страните и транспортни документи. Прието е, че не може да се установи по
безспорен начин, че „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД е придобило коментираните
количества земеделска продукция, с които да извърши доставка към ревизираното
лице. Отделно от това ревизиращите са констатирали, че количествата, описани в
представените фактури от земеделските производители, са недостатъчни за
осъществяване на фактурираните доставки от „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД към
„Хантей“ АД, гр.Варна.
При извършена проверка
в информационните системи на НАП, органите по приходите са установили, че „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД е отразило в дневниците за продажби издадените 8 броя
фактури на „Хантей“ АД, като те са единствените издадени фактури от „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД. Дружеството няма регистрирани трудови договори за целия
период на регистрация /л.259/. Доставчикът не е декларирал и не притежава
имущество – земи, сгради, транспортни средства /л.258/. За 2018г. „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО /л.260/.
Направен е извод, че
доставчикът „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД не притежава материална, техническа и
кадрова обезпеченост, че не е доказал, че притежава малини и пипер, за да
прехвърли същите на ревизираното дружество, както и че не е извършвал
икономическа дейност, което се потвърждава и от факта, че за 2018 година
дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО.
От анализа на всички
представени и събрани в хода на ревизионното производство доказателства,
органите по приходите са приели, че не е удостоверено прехвърляне на
собственост на 1500 кг малини и 427000 кг пипер, посочени в процесните фактури,
издадени от „Гарант Премиум“ ЕООД, както и на 55260 кг малини и 65500 кг пипер,
посочени в процесните фактури, издадени от „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД, на
„Хантей“ АД, гр. Варна. Не са представени доказателства за произхода на
стоките. Не са представени транспортни документи за превоза на 1500 кг малини и
427000 кг пипер от „Гарант Премиум“ ЕООД, с адрес в гр. София, и на 55260 кг
малини и 65500 кг пипер от „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД, с адрес в гр. София, до
„Хантей“ АД, гр. Варна в консервния комбинат в гр. Лозница. Не са представени
годни доказателства, удостоверяващи прехвърлена собственост върху стока от
„Гарант Премиум“ ЕООД и от „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД на ревизираното дружество.
При липсата на тези доказателства е направен извод, че процесните доставки на
стоки не са извършени от посочените издатели на фактурите – „Гарант Премиум“
ЕООД и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД, като „Хантей“ АД, е знаело, или е трябвало да
знае, че сделките по процесните фактури, по които се претендира право на
данъчен кредит, са част от данъчна измама.
Предвид
гореизложеното, данъчните органи са приели, че не са налице реални доставки на
стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради което, на основание на основание
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.6 от ЗДДС и чл.70, ал.5 от ЗДДС са отказали на „Хантей“ АД, гр. Варна право на
приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури, издадени от „Гарант
Премиум“ ЕООД и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД.
В хода на
задължителния административен контрол горестоящият административен орган
/Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП/ е възприел изцяло
фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи от органите по
приходите и е потвърдил издадения РА.
В хода на настоящото
съдебно производство, по искане на жалбоподателя, е назначена и изслушана
съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която е приложено на л.39
– л.55 от делото и не е оспорено от страните. Вещото лице Г.К. е установила, че
всички процесни фактури, издадени от „Гарант Премиум“ ЕООД и „М. Мениджмънт
Груп“ ЕООД към жалбоподателя „Хантей“ АД, са надлежно осчетоводени и отразени в
счетоводните регистри на дружеството-жалбоподател. Същите са включени в
регистри по ЗДДС „Дневник покупки“ за съответните данъчни периоди и
жалбоподателят е упражнил право на пълен данъчен кредит по тях. Посочено е, че
фактурите са осчетоводени със следните счетоводни операции: Дебит с-ка 3021
Материали/Пипер; Дебит с-ка 3040 Стоки/Малини; Дебит с-ка 4531 Данък покупки;
Кредит с-ка 401 Доставчици. Експертът е констатирал, че в административната
преписка липсват товарителници, като такива не са представени от жалбоподателя
и в отговор на молбата за достъп до информация.
Установени са извършени
разплащания от „Хантей“ АД към „Гарант Премиум“ ЕООД на сумата в размер на
356 900 лева по банков път, като са представени банкови бордера за
извършените преводи. Няма данни за извършени плащания към „М. Мениджмънт Груп“
ЕООД. Вещото лице е заключило, че няма данни в информационната система на НАП
дружествата-доставчици да са отчели приходи от процесните фактури. Няма
подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за отчетните периоди, в които са издадени
фактурите.
В табличен вид на
стр.8 – стр.15 от заключението /л.46 – л.53 от делото/ експертът е представил
справка за реализация на замразен пипер, от която е видно, че ревизираният
търговец е извършил доставки на замразен пипер към „Юнифейс“ ЕООД, „Магре
замразени храни“ и „Метро кеш енд кери“ с общо количество 495 854 кг на обща
стойност 1 280 094.60 лева без ДДС, по които е начислен и деклариран
ДДС в общ размер на 256 018.90 лева. Фактури за продажба на малини не са
представени. Посочено е, че не са представени пълни хронологии и аналитични
справки за цялото движение и наличности на стоките, предмет на доставка по
процесните фактури.
Вещото лице е
констатирало, че в информационната система на НАП не са установени данни за
наличие на сключени трудови договори и изплатени суми по извънтрудови
правоотношения от дружествата-доставчици. Посочено е, че не е възможно да се
анализират разходите, направени от „Гарант Премиум“ ЕООД и „М. Мениджмънт Груп“
ЕООД по доставките на стоки по процесните фактури и счетоводното им отразяване,
поради липса на ГДД по чл.92 от ЗКПО, ГФО и други счетоводни документи,
доказващи документално извършените разходи.
Съдът възприема
експертното заключение като обективно и компетентно дадено и безпристрастно
изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал, наличен по
делото. Документите, по които е работило вещото лице при изготвяне на
заключението, са представени от жалбоподателя с молба от 04.09.2020г.
Въз основа на горната
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Спорът между страните по делото се свежда до това налице ли са реално
осъществени доставки на стоки /пипер и малини/ по издадените от „Гарант Премиум“ ЕООД,
гр.София и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД, гр.София фактури, които да послужат като основание за упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит от страна на „Хантей“ АД, гр.Варна.
За възникването и
признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се
установи действителното извършване на доставките, по които то се претендира.
Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за
целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има
право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът,
регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона
за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл.68, ал.2
от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на
данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на
елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с
притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 от ЗДДС, включва и
установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите
по облагаемата доставка – аргумент от чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.
Доказването на получена стока или услуга по облагаема доставка по смисъла на чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС е свързано с установяване на действия по изпълнение на
конкретна сделка, както и счетоводното й отразяване. При липсата на нормативна
уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на
относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали
една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички, събрани
по делото, доказателства.
За жалбоподателя,
който твърди и цели за себе си изгодни правни последици, предвид общия правен
принцип, е тежестта и задължението да представи доказателства за осъщественото
изпълнение на конкретните доставки, включително и в съдебното производство, за
което изрично са му дадени указания от съда.
В разглеждания казус,
анализът и съвкупната преценка на събраните по делото доказателства за
получаването на стоките от посочените двама доставчици не позволява да се
направи категоричен извод за реално осъществени доставки на стоки по издадените
от тези доставчици фактури. Безспорно са налице първични счетоводни документи
по сключването на сделките и тяхното отчитане в счетоводните регистри при
ревизираното лице, но съвкупната преценка на всички, събрани в ревизионното
производство, доказателства, налага извод за недоказано от страна на „Хантей“
АД реално осъществяване на доставките по спорните фактури, издадени от „Гарант
Премиум“ ЕООД и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД, като задължителна предпоставка за
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.
В случая правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е
отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с изводи за неправомерно
начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното
осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на данъчно събитие по
смисъла на чл.6 от ЗДДС. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока по
смисъла на този закон е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно
право върху стоката. Доколкото стоките, предмет на процесните фактури, са
родово определени вещи /определени количества пипер и малини/, поради липса на
особени правила относно преминаването на собствеността в търговското
законодателство, са приложими общите правила на гражданското законодателство.
Съгласно чл.24, изр. второ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, при
договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род,
собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на
страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно, без да е
установено съгласието за конкретизиране на вещите или тяхното предаване,
собствеността не преминава върху получателя и липсва облагаема доставка.
Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира право на
приспадане на данъчен кредит, е призната от трайната практика на Съда на ЕС
като необходимо условие за възникване на претендираното право. Така например в
Решение от 18 юли 2013 година по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, т.1 от
диспозитива, Съдът на ЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка
върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с
упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност
понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на
действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на
придобиване на право на собственост върху съответните стоки.“
Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от
доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда физически със
стоката, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички
доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на
доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост
на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на
останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на
приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – в този смисъл е практиката
на Съда на ЕС, изразена в Решение от 13 февруари 2014 година по дело С-18/13,
„Макс Пен“ ЕООД, точки 23 и 25.
Доказателствата и доказателствените средства за установяване на
реалност на доставката следва да са относими към конкретния положителен факт –
доставка, и теоретично се разпределят в две групи – установяващи потенциалната
възможност за осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа
обезпеченост и т.н./ и индивидуализация на родово определените вещи – предмет
на доставката /транспортиране и съхранение, приемо-предаване,
индивидуализиране, последващо реализиране или влагане в осъществяваната дейност
и др. подобни/.
По делото липсват данни за кадровата,
техническата и материалната обезпеченост на „Гарант Премиум“ ЕООД и „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД. Т.е. не са
налице доказателства от първата група – относно възможността на доставчиците да
извършат доставките на процесните стоки. От жалбоподателя не са ангажирани
никакви доказателства за разполагаемостта на издателите на фактурите със стоки
от вида на процесните и възможността им да ги предадат във владение на „Хантей“
АД. Както правилно са
отбелязали приходните органи, макар в информационната система да са налице
данни за декларирани от „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД покупки на пипер от
нерегистрирани по ЗДДС лица – земеделски производители, това обстоятелство не
доказва разполагаемост на този доставчик с процесните стоки, за да може същият
да ги прехвърли на ревизираното дружество. При извършените насрещни проверки на
земеделските производители Х.Ф.Х., С.С.А., С.С.С., Г.Р.В., Р.С.А.и Ю.Б.А.,
същите са представели единствено издадени фактури, като липсват доказателства
за предаване на посочените в тях количества пипер /приемо-предавателни
протоколи, кантарни бележки, описи и др. подобни/, както и за транспортирането
им /товарителници, пътни листове, пътни книжки, данни за превозното средство и
за лицето, извършило превоза/, т.е. за извършени реални доставки на стоки по
смисъла на чл.6, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.24, изр. второ от ЗЗД. Не водят до
различен извод и представените от част от замеделските производители писмени
обяснения, от които също не се установяват горепосочените, релевантни за
установяване на реалността на доставките, факти. Освен това, дори да се приеме,
че посочените физически лица са предоставили определенени количества пипер, същите
не са достатъчни за реализирене на фактурираните доставки от „М. Мениджмънт
Груп“ ЕООД към „Хантей“ АД, гр. Варна, както и че именно придобитите по
фактурите от тези земеделски производители стоки са предмет на доставка по
процесните фактури. Не са налице доказателства и относно заплатени
възнаграждения за труд и осчетоводяване на разходи за труд /работни заплати,
плащания по граждански договори и т.н./ от преките доставчици, които не са
представили никакви документи във връзка с фактурираните към оспорващото
дружество доставки на малини, което обстоятелство е установено и от вещото лице
в заключението по ССЕ.
Действително, съгласно практиката на Съда на ЕС, по принцип липсата на
персонал, активи и материален ресурс не може да бъде основание да се откаже
правото на приспадане, но само при положение, че е безспорно установено
съществуването и предаването на стоката на получателя, съответно
извършването на услугата от доставчика. Във всички случаи обаче наличието на
кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставката има пряко
отношение към нейното доказване и констатираните във връзка с това
обстоятелства – липсата на данни за трудовата заетост на лица при преките
доставчици, невъзможността да се
извърши проверка в счетоводството на доставчиците относно това дали там са
взети правилните счетоводни записвания по отношение на доставките на процесните
количества малини, липсата на доказателства за осчетоводяване на получени суми,
свързани с плащания по доставките, в счетоводствата на доставчиците и на
получателя по фактурите, както и на декларирани приходи от дейността от страна
на преките доставчици, следва да бъдат съобразени от съда при преценката за
настъпване на данъчно събитие по фактурите, по които се претендира право на
приспадане на данъчен кредит.
Недоказано остана и
второто кумулативно условие за
установяване реалността на спорните доставки, а именно: индивидуализацията на
родово определените вещи – предмет на доставката.
В конкретния случай за доказване факта на
предаването на съответните количества стоки /малини и пипер/, респ. на извършване
на доставките по фактурите, по които се претендира право на приспадане на
данъчен кредит, от жалбоподателя са представени копия на процесните фактури и счетоводни документи,
като същите, предвид изложените по-горе в настоящото изложение мотиви, не са
достатъчни за установяване реалността на доставките. Такава не се установява и
от представените договори, приемо-предавателни протоколи, складови/стокови
разписки и банкови извлечения, събрани в хода на ревизионното производство. Сключените договори между „Хантей“ АД –
купувач, и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД – продавач, изразяват волеизявления на
подписалите ги страни за поемане на задължения по тях, но не отразяват реалното
изпълнение на същите. Освен това са налице разминавания между клаузите
на договорите и данните в процесните фактури. Съгласно т.II.2 от договорите
договорената цена за доставка на малини и пипер е в размер на 3.50 лева на кг
без ДДС. Същевременно в двете фактури за продажба на пипер, а именно фактура №
0…1/02.11.2018г. и фактура № 0…2/15.11.2018г., е посочена цена в размер на 1.10
лева за кг. В представените складови/стокови разписки като лице, предало
стоките, е вписан Ив. К., без да е посочена длъжност, в качеството на която е
прехвърлил стоките. По делото няма данни за назначени лица на трудов договор от
„М. Мениджмънт Груп“ ЕООД. Като лице, приело стоката, на стоковата разписка е
вписан П. Ж., без да е посочено, в какво качество същият е извършил това, още
повече, че това лице не се е намирало в трудови или други взаиомоотношия с
оспорващия търговец. В представените складови/стокови разписки не е посочено
мястото на предаване на стоките, като липсва и информация за превозното
средство, с което е извършен транспортът. Не са налице кантарни бележки и др.
документи за извършено претегляне на стоките.
В приемо-предавателните протоколи за фактурираните количества пипер,
сключени между „Хантей“ АД – получател, и „Гарант Премиум“ ЕООД – изпълнител,
не е посочено мястото, където е предадена стоката, както и имената на лицата от
страна на изпълнителя и получателя, които са предали/приели стоката, т.е.
същите не представляват годни доказателствени средства за установяване
предаването на стоките, респ. за прехвърляне на собствеността върху тях от
прекия доставчик на ревизираното търговско дружество. По отношение на съставените
приемо-предавателни протоколи с дати на 22.08.2018г. /л.68/ за приемане на общо
12 800 кг пипер, следва да се има предвид, че съгласно информацията,
предоставена от ОД на МВР Разград с писмо от 04.10.2019г., на 22.08.2018г. А.Л.
е бил извън територията на страната, поради което няма как на тази дата да е
приел и разтоварил посоченото количество пипер, каквито са твърденията на
жалбоподателя.
За предаването на фактурираните от доставчика „Гарант Премиум“ ЕООД
количества малини приемо-предавателни протоколи не са представени. Представена
е складова/стокова разписка № 13/23.07.2018г. за 1 500 кг малини, с доставчик
„Гарант Премиум“ ЕООД и полуател „Хантей“ АД. Като лице, получило стоките, е
посочен П. Ж., като по делото няма никакви данни за връзката му с ревизирания
търговец. Освен това, отразеното в складовата/стковата разписка не кореспондира
с дадените от ревизираното дружество писмени обяснения, че лицето, разтоварило
стоката, е управителят на „Хантей“ АД
– А.Л.. Налице е противоречие в твърденията на самото ревизирано лице и
представените от него информационни източници. Налага се обоснован извод, че
представените доказателства не установяват получаването от ревизирания данъчен
субект стоки – малини и пипер.
Не са налице доказателства за персонална и техническа обезпеченост на „Гарант Премиум“ ЕООД
и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД за
извършване на доставките на посочените във фактурите и съпътстващите ги
документи големи количества /тонове/ малини и пипер. По делото не е установена
разполагаемостта на тези доставчици със стоките, предмет на процесните
доставки. Липсват данни и твърдения за своенето от тези дружества на стоки от вида на процесните към момента
на издаване на фактурите, обективиращи спорните доставки. Следователно, не е
доказана възможността същите да бъдат прехвърлени в патримониума на „Хантей“
АД, гр. Варна.
Не са ангажирани документи за осъществен превоз на стоките
/товарителници, пътни листове, тахографски листове, пътни книжки и др.
подобни/, доказващи извършен транспорт на процесните количества малини и пипер
от доставчика до жалбоподателя. В счетоводството на ревизираното лице не са
отчетени никакви разходи за транспортиране на стоките, като липсват счетоводни
записвания в тази насока. Въпреки твърдението, че транспортът е за сметка на
доставчиците, такива доказателства не са представени и от тях, като същите не
са намерени от органите по приходите на адреса си за кореспонденция и не са
представили никакви доказателства във връзка с фактурираните доставки. Не са
налице годни и убедителни информационни източници, от които да може да се
установи без съмнение кога и как фактически са придобити процесните количества
малини и пипер, как са транспортирани и предадени същите от преките доставчици
на жалбоподателя. Последното обстоятелство в конкретния случай е от съществено
значение предвид голямата отдалеченост между седалището и адреса на управление
на доставчика /гр.София/ и получателя по доставките /гр.Варна/ и с оглед твърдението,
че стоките са доставени в консервния
комбинат в гр.Лозница, обл. Разград.
От гореизложеното се налага обоснован извод за липса на
индивидуализация на стоките по фактурираните доставки, поради което не е
установено отделянето им от рода и прехвърляне на правото на собственост върху
тях, респективно настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС.
Следва да бъде отбелязано, че представените
към фактурите договори, приемо-предавателни протоколи и складови/стокови
разписки по своята правна същност представляват частни диспозитивни документи,
които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, а следва
да бъдат преценявани съвкупно с останалия, събран по делото, доказателствен
материал, и във връзка с установените факти. За разлика
от гражданскоправния аспект на сделката, за целите на доказването в данъчното
право и в частност за установяване действителното осъществяване на фактурирани
доставки, респ. за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, е
необходимо освен наличието на обективирани волеизявления на страните в писмен
вид, и фактическото изпълнение на уговореното – в случая – преминаване на
фактурираните количества малини и пипер в патримониума на ревизирания данъчен
субект. В този смисъл е както трайно установената практика на ВАС, така и
практиката на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност. Липсата на данни за реалното извършване на доставките по
спорните фактури обуславя неправомерното упражняване на право на приспадане на
данъчен кредит от получателя по тях, което законосъобразно е санкционирано с
издадения РА.
В подкрепа на горния извод е и липсата на категорични доказателства за
извършени плащания по фактурите. Макар към издадените от „Гарант премиум“ ЕООД фактури да са представени банкови
извлечения за извършени парични преводи,
от същите не може да се установи по безсъмнен начин, че касаят плащане именно
по оспорените доставки. Това се установяа от направеното уточнение от вещото
лице по ССЕ в съдебно заседание по приемане на заключението. Експертът заявява,
че извършените плащания от получателя към доставчика не са по конкретни
фактури, като не може да се установи задълженията точно по кои фактури са
погасени, а са налице просто частични плащания общо по някакви задължения. Това
е видно и от преддставената хронология на сч. с/ка 401 Доставчици, аналитично
ниво „Гарант Премиум“ ЕООД /л.120/. Без отделните плащания да са обвързани с
конкретен първичен документ /фактура/, не може да бъде установено извършено
плащане по процесните доставки. Освен това, при анализ на сч. с/ка 401
„Доставчици“ /л.119/ е видно, че са налице неразплатени суми към „Гарант Премиум“ ЕООД за 2018г. в
размер на 269 188 лева. Горните
обстоятелства, обсъдени съвкупно с констатираната липса на убедителни доказателства за реалното извършване на фактурираните
доставки на стоки, обосновават извод за недобросъвестно поведение на
ревизираното лице във връзка с упражненото от него право на приспадане на
данъчен кредит по издадените от „Гарант Премиум“ ЕООД и „М.
Мениджмънт Груп“ ЕООД фактури. Следва да бъде отбелязано, че дори
да са извършени, плащанията по доставките не са законово предвидени
предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. При
наличие на достатъчно доказателства за осъществяване на доставките от
посоченото като издател на фактурите лице в полза на жалбоподателя, плащането
на данъчната основа по фактурите, заедно с данъка, може да послужи като
потвърждение за реално изпълнени доставки, наред с останалите доказателства, но
само по себе си плащането не е равнозначно на реално извършване на доставките.
При констатации за липса на реални доставки на описаните във фактурите стоки,
доказателствената тежест е за оспорващия, който със съответните допустими,
относими и необходими доказателства следва да установи възможността на
съответния доставчик да му достави фактурираните стоки, каквото доказване в
настоящото производство не бе проведено.
Допълнителни аргументи, обосноваващи извода за липса на действително
осъществени доставки по спорните фактури, са и констатираните от приходните органи обстоятелства,
свързани с доставчиците, а именно: непубликуване на годишен финансов
отчет за дейността на дружествата; фактурите, издадени на „Хантей“ АД са
единствените издадени фактури от „Гарант Премиум“ ЕООД и „М. Мениджмънт Груп“
ЕООД; липсата на регистрирани трудови договори и непритежаването на имущество –
земи, сгради, транспортни средства. Тези информационни източници са с характер
на косвени доказателства, които, обсъдени съвкупно с останалия, наличен по
делото, доказателствен материал, подкрепят умозаключението на ревизиращите
органи по приходите за нереалност на процесните доставки на пипер и малини.
Независимо от изготвената от вещото лице по ССЕ справка за реализация
на замразен пипер от „Хантей“ АД към трети лица /„Юнифейс“ ЕООД, „Магре
замразени храни“ и „Метро кеш енд кери“/, не са налице доказателства за
реалното извърщване на тези доставки. В обстоятелствената част на заключението
по допусната ССЕ в.л. е посочило, че не са му предоставени фактури за продажба
на малини, нито данни какви количества са съхранявани, а обобщените данни от
Справката за реализация сочат, че по продажни фактури /каквито жалбоподателят
не е представил/, дружеството е продало 495 854 кг. пипер. Не са му били
предоставени и картони на материалните запаси, от които да може да се проследи
цялото движение по заприхождаването и изписането на стоките по процесните фактури,
както и наличностите им. Допълнително представените от жалбоподателя
доказателства не представляват първични счетоводни документи и не водят до
категоричен извод за реализация на стоките, предвид и отсътвието на
доказателства за извършено разплащане, както и за персонална и техническа
обезпеченост за осъществявавентето им.
Дори обаче да се приеме, че е налице реализация на стоки от вида на
процесните от жалбоподателя към посочените търговци, същите не могат
категорично да се обвържат със стоките по спорните доставки предвид липсата на
категорични и убедителни доказателства за реалното осъществяване на последните.
В подкрепа на този извод е и заключението по ССЕ, в което вещото лице е
констатирало, че не са представени пълни хронологии и аналитични справки за
цялото движение и наличности на стоките, предмет на доставка по процесните
фактури. Поради невъзмножността за проследяване на стоковия поток не може да се
направи категоричен извод дали процесните покупки от „Хантей“ АД, гр. Варна са
използвани от дружеството за последващи облагаеми доставки. Следователно, не са
налице данни за последваща реализация на стоките /пипер и малини/, нито за
влагането на същите в осъществяваната от „Хантей“ АД, гр. Варна търговска
дейност, поради което не е доказано изпълнението на изискването на чл.69, ал.1
от ЗДДС стоките да се използват за целите на извършваните от регистрираното
лице облагаеми доставки, което представлява задължителна предпоставка за
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит.
При констатации за липса на реална доставка на посочените във фактурите
стоки, доказателствената тежест е за оспорващия, който със съответните относими
доказателства следва да установи наличието на съответната стока у доставчика,
съобразно количеството и вида й към съответните дати по фактурите, данни за
съхраняване на стоката, натоварването и транспортирането й до получателя на
доставката, каквото доказване в настоящото производство не бе проведено.
Подадената жалба срещу РА се основава само на най-общи правни положения и цитирани
отделни извадки от решения на Съда на ЕС, без да съдържа позоваване на каквато
и да било конкретика по случая.
С оглед горните съображения съдът намира, че не е доказано
осъществяването на реални доставки на стоки по издадените от от „Гарант Премиум“
ЕООД, гр. София и „М. Мениджмънт Груп“ ЕООД, гр. София с предмет на доставка
„малини“ и „пипер“, поради което
отказът на приходните органи да признаят на „Хантей“ АД, гр. Варна право на
приспадане на данъчен кредит по тези фактури е законосъобразен.
Следва да се има предвид, че позоваването на решенията на Съда на ЕС не
освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общия принцип за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, да установи по пътя на пълно и главно
доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на
данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е
осъществяването на доставките на стоките/услугите именно от посочения във
фактурите доставчик, по които се претендира данъчният кредит. Действително,
наице е пракитка на Съда на ЕС, според която предвидените
в Директива 2006/112 условия за възникване и упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит са изпълнени, когато е налице фактура, съдържаща
изискуемите от Директивата реквизити. Единствено и само обаче в случаите, в
които при извършена проверка се установи, че доставките са реално осъществени и
впоследствие същите са използвани за целите на извършвани от самото данъчно
задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло
да му бъде отказано. Тоест, във всички случаи Съдът на ЕС е категоричен, че за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено
реалното осъществяване на фактурираната доставка. В разглеждания от настоящата съдебна инстанция казус приходните
органи оспорват именно реалното извършване на доставки на стоки по процесните
фактури. Както бе посочено, при това положение оспорващият следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване действителното получаване на стоките и
извършването на услугите. С това доказване страната не се е справила именно с
оглед липсата на достоверни доказателства за прехвърляне на собствеността върху
процесните стоки. Това обосновава верността на направените по-горе изводи.
С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказване.
Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедителността на
главното доказване на претендиращия право на приспадане на данъчен кредит.
Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в
обвързаността на съда да приеме за несъществуващи правните последици на
юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от
осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване.
Предвид изложените съображения съдът намира, че оспореният РА е
законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в
хода на ревизията доказателства, поради което жалбата следва изцяло да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на правния спор, предвид своевременно направеното искане
и осъществената защита, в полза на ответната страна, на основание чл.161, ал.1,
изр. второ и изр. трето от ДОПК,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени
съобразно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм.ДВ бр. 68/2020г., в сила от 31.07.2020г./ върху
обжалвания материален интерес /147 993.33 лева/ в размер на 4 009.94
лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Хантей“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, м-ст.“Салтанат“ № 23, представлявано от А.Т.Л., против
Ревизионен акт № Р-03000319002653-091-001/27.11.2019г. на орган по приходите,
потвърден с Решение № 349/10.02.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна
при ЦУ на НАП, с който на дружеството за данъчени периоди от м.07.2018г. до
м.03.2019г. включ., са определени задължения по ЗДДС – ДДС общо в размер на 134
252.00 лв. и лихви за просрочие 13 741.33 лв.
ОСЪЖДА „Хантей“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, местност „Салтанат“ № 23, да
заплати в полза на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 009.94 лева
/четири хиляди и девет лева и 94 ст./.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: